Велева вдигна високо летвата на подмазвачеството пред Бойко

Тъй като, Валерия Велева изтри бързо от сайта си (епицентър) блюдолизството към премиера Бойко решихме да го публикуваме. Ако сте пропуснали словесната "бибитка" вижте тук за посещението на Борисов при папата:

103 стъпала, които отделят от светския живот. Вървиш нагоре... Тишина. 13 тежки резбовани врати, след всяка от които салоните стават все по-пищни, но по-малки. Дузина дълги коридори и бляскави зали с изографисани стени и тавани, едни след други остават зад гърба.

Швейцарски гвардейци в синьо-оранжеви униформи на всеки ъгъл отдават почит. Шапки с червени пера... Доказателство за времето, което тук е спряло. Апостолическият дворец във Ватикана.Официалната резиденция на папата. 1400 стаи с обща площ от 55 000 кв. м.

Величието е грабващо.

Стъпките отекват по мраморния под...

Малка приемна и изведнъж се изправяш пред врата, тапицирана с бледозелена копринена дамаска. Странно невзрачна на общия пищен фон. Когато я отворят обаче, влизаш в огромна зала и изведнъж се изправяш пред бялата фигура на Светия отец.

Библиотеката за аудиенции – мястото, където главата на Римо-католическата църква приема държавници, политици, известни личности от цял свят.

Една велика мощ, събрана в тази зала, постлана с пъстър червен килим, с бели столове, наредени в две редици, с библиотека в дъното, а срещу нея – огромното бюро на папата.

Сядаш там и заставаш очи в очи със Светия отец. Всичко под погледа на Исус Христос от стената. Долу са останали ежедневието и суетата.

А погледът е фокусиран само в Него. В бялата фигура, която изпълва тази огромна зала. Искаш да хванеш всеки жест, всяка мимика на лицето, всеки звук. Тук се говори тихо, движенията са бавни, всеки поглед е знак.

За първи път влязох в тази зала през 2004-а - година преди да напусне този свят папа Йоан Павел Втори. Вече много болен и прегърбен папата излъчваше добротата и смирението пред Съдбата. Когато се наведох да докосна ръката му, вдигнах поглед и потънах в дълбоки сини очи, в които бяха събрани Мъката, Страданието и Примирението.

14 години по-късно отново съм в тази зала. Нищо не се е променило. Само папата е друг.

Франциск е висок, изправен, енергичен с ведро лице и усмихващи се очи. Излъчва спокойствие и увереност. И благост. За втори път приема Борисов. Премиерът е напрегнат, но сякаш между тях бариерите поне наполовина са свалени. Разговарят на четири очи близо 30 минути. Отвън служителите казват: „Това е необичайно, папата рядко говори с някого повече от 20 минути“. Но Борисов успява да му задържи интереса. Учудващо - със Западните Балкани. „Ти вярваш ли в това, което правиш за Западните Балкани“, скептично го попитал ребром папата. „Много! Ако имаме Вашия благослов за мир, Западните Балкани ще се оправят“, не отстъпвал от позицията си премиерът.

В началото на разговора папата изненадващо извадил „българска връзка“ в своя живот. И какво мислите че е? Киселото мляко! „Като бях малък баба ми купуваше от аптеката квас на прах и ми квасеше кисело мляко - българско кисело мляко“, разказал историята си Франциск. А, сега кажете, че Съдбата няма пръст в тази среща!

И Борисов бавно следва своята цел - кани папата да дойде в България. И за да е сигурен, че това ще стане, в неподражаемия си стил премиерът го моли да поеме обещание и пред журналистите.

Папата се навел, дръпнал едно чекмедже от бюрото, извадил листче и саморъчно написал: „България“, после добавил Румъния, защото вече е обещал на румънския премиер Виорика Дънчила да посети страната в началото на 2019-а. Борисов му предложил да избере и още една, трета балканска страна. Франциск старателно сложил листчето в джоба си. Това не успокоило Борисов. Минути по-късно пред медиите той не само повтори, но и потрети поканата си, на което папата, учуден от тази упоритост в преследване на целта, усмихвайки се, направо му рече: „Много сте твърдоглав!“

Но му даде и още една оценка: „Много сте се подготвил“, след като Борисов му разказа за ситуацията в региона, за живота тук, за уникалността на Лондонското четвероевангелие, копие от което му подари, за Свети Йоан Рилски, за Светите братя и тяхната азбука.

Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.

Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително - смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“

Взирах се в очите на папата. Грееха.

С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен. Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция... От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.

Двудневното посещение на Борисов в Рим носеше премислена градация, беше добре подготвено с ясна цел и послания, които бяха постигнати. В първия ден - след 20 години на вражди общ поклон пред гроба на Свети Кирил в „Сан Клементе“. И прагматичната мотивация на Борисов за общо бъдеще – щом двата венеца на България и на Македония могат да стоят заедно под паметника на Светите братя Кирил и Методий и не си пречат, значи и двата народа могат да живеят заедно, без да си пречат.

Във втория ден дойде изненадващата покана папата да дойде у нас, добре подбраните подаръци, които включваха и разсад за 33 маслодайни рози от Казанлък. Всеки дар имаше послание – връзката с Бога, с историята, с природата. Разцъфнат ли казанлъшките рози в папската градина, дори и след нас, ще носят уханието на българската земя. А в очите на папата имаше искрица от български спомени... И благослов за България.

На тази дата: 30 май 1431 г. 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада

1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я!”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица.

Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 г., тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица“.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д'Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.

Вицове, май 2018 г.

Дойде време за лятото при баба

Гръцката салата, която стои 3 дни в хладилника, не се разваля, а става антична.

***

Ветеринар отива на лекар.

Лекарят:

- От какво се оплаквате?

Ветеринарят:

- Аааа, без такива... Така всеки може...

***

- В Саудитска Арабия създали комитет за защита правата на жените, а в него няма и една жена!

- Че то и в дружеството за защита на животните няма животни.

***

Тя се огледа в огледалото и разбра, че единственият начин да изглежда добре на плажа, е да измине тия 400 километра до морето пеша.

***

- Поомоооощ!!! Дочу се девичи вик, който постепенно преминаваше в женски.

"Ако в училище се преподава носталгия по комунизма, скоро комунизмът ще почука на вратата"

"Отбраната на България като част от евроатлантическата не е задача, а оттам и отговорност само на Министерството на отбраната. Отбраната не е обикновен сектор. Отбраната би трявало да е дълг и чест на цялото общество и на държавата. Веднага да дам пример - Министерството на образованието е отговорно с учебните програми да подготвя зрелостниците за тази тяхна първа гражданска отговорност - какво да ценят и какво да пазят.

Ако в училище се преподава носталгия по комунизма, скоро комунизмът отново ще почука на вратата. Ако зрелостниците не знаят, че имат европейска идентичност - ще я загубят.

Ако преподаватели влизат в аудиторията на Военната академия с разказ за това как НАТО и ЕС ще се разпаднат - България няма да има нито един офицер. Ако европейските и атлантическите ценности нямат своите бранители, тази цивилизация и култура на демокрация и пазарна икономика просто няма да я има. И това трябва да е ясно на всички.

Тези неща се защитават. И се защитават на първо място от хора. А след това се защитават с техника, технология и въоръжение."

Така бившият премиер Иван Костов започна речта си по време на конференцията "Секторът на отбраната на Република България - мъчителен преход от посткомунистически към евроатлантически модел на развитие". Форумът бе организиран от Атлантическия съвет, Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана - БАН.

По думите на бившия премиер у нас преходът е мъчителен, защото не само този сектор, а и цялото българско общество, политическата прослойка и цели държавни институции не са направили своя окончателен избор между два съвсем различни свята - този на западната цивилизация, ЕС и НАТО и този на Москва.

"Тези два свята са в тежък конфликт, който ние се правим, че не забелязваме. Този конфликт е много тежък, свързан е с нарушаване на международното право, с окупиране на чужди територии. Той се изразява в една хибридна агресия, в т.ч. и срещу България. България обаче още не е избрала какво трябва да брани.

Секторът на отбраната не е тема на морал, права и свободи, не става за популизъм, не е туризъм, не е либертарианство. Това е най-суровата и тежка реалност. Там компромиси не могат да се правят. Затова отбраната е в днешното състояние, встрани от интересите на политиците, на хората", добави Костов.

По думите му от неясно отношение към отбраната страдат и други европейски страни, някои от които са с големи отбранителни способности.

"Не може Европа да стои под чадъра на САЩ и да не дава своето за колективната отбрана на НАТО. Ако не е Тръмп, то някой следващ президент на САЩ ще поиска изпълнение на ангажиментите и ще постави нещата на местата им", каза още бившият премиер.

Костов сподели, че провалите на конкретните проекти за превъоръжаване на армията - за закупуване на нов самолет и за нови кораби - се дължат най-вече на липса на способност за планиране, на възлагане и управление на сложни проекти, изискващи голям финансов ресурс. По думите му Министерството на отбраната е нереформирано, а военните проекти не са просто поредният търг, който да достави определена стока. Иван Костов отбеляза, че на управлението му липсват и капацитет, и стратегия за разумна и управляваема среда на инвестиция в сектора и припомни, че в историята на България досега превъоръжаване се е правило на база дългогодишни разчети, държавна инвестиция и кредитиране. Друга причина за провалите в управлението на големи проекти е корупцията, смята още бившият министър-председател.

Според него, ако има нещо особено важно, борбата с което да е задача и отговорност на Министерството на отбраната, това е битката с хибридната агресия. Защото, "когато хибридната война постигне своите цели, българското общество се разколебава в своите ценности и започва да вижда чужди ценности, на които започва да служи. Когато хората започват да споделят такива нагласи, се променя управлението, защото то прави това, което искат хората." За последното Костов си послужи с пример от историята - за падането на Константинопол, което се случва именно заради разколебаване на защитниците му.

"Пропагандната агресия не е шега, това е сред най-модерните средства днес да се разбиват възможностите за съпротива."

Според Костов тези цели не се крият, но реакцията от страна на НАТО и ЕС е позакъсняла и е дошла в момент, в който вече са били нанесени щети.

В подкрепа на тезата на Костов за хибридната агресия се изказа и бившият военен министър Бойко Ноев. Той заяви, че "хибридната война е едно много добро средство, тя пести от самолета и танка".

По-късно по време на дискусията Костов даде и друг пример как се обработва обществено мнение, когато става въпрос за сблъсъка между Запад и Москва. И примерът бе с медийните реакции на резултатите от разследването за сваления в Донбас малайзийски пътнически самолет. Международното разследване установи, че това е станало с руска ракета, доставена на територията на Украйна от Русия.

Той разказа как в международното изследване, зад което стоят именити международни прокурори и хора, заставащи с имената си, до момента е установена отговорността на Русия за случая и остава да бъдат разкрити само лицата, пряко замесени в атаката. "В България как се представят нещата – от еди-къде си твърдят, че това е работа на Русия, но от Москва казаха, че не са взети предвид техните данни. Може ли засегнатата страна да се оплаква, от другата страна стои международно разследване, хора с имената си, и това се представя като равностойни позиции. Фактически на това не е намерено решение и противодействие."

Един пропилян талант!

Хеттрик на Борисов направи Бистришките тигри шампиони при ветераните.

“Бистришките тигри” победиха бургаския Нефтохимик с 6:3 във финала, игран в Стара Загора на стадион “Трейс Арена”.

Премиерът реализира първия си гол в 47-ата минута след точно изпълнение на 11-метров наказателен удар. 

В 71-ата минута Борисов вкара гол с десния крак след силен изстрел под напречния стълб. Две минути по-късно той оформи своя хеттрик на опразнена врата след карамбол в наказателното поле на Нефтохимик.

На тази дата: 29 май 1989 г. В изявление по БНР и БНТ Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си

"Голямата екскурзия" - така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.

Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.

Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност.

На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.

Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата година.

В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.

Предистория

Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити.  Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.

След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9 март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985 г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в България“.

Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”.  Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.

Голямата екскурзия

След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.

Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.

Вицове, май 2018 г.

„Корабът с алените платна“ повест- приказка, 

написана от Александър Грин.

Вече се разбра официално защо спряха бюлетина за нивото на река Дунав в сантиметри - защото това били лични данни на река Дунав!

***

- Ало, сладкарницата? Искам да поръчам торта за рождения ден на жена ми.

- Добре, с колко свещички да бъде?

- Как така с колко? 29, както винаги.

***

- Дъще, вече си голямо момиче, разрешавам ти да пушиш...

- Татее, отказах ги преди 2 години!

***

Малката черна маслина - отпорът на природата срещу пластмасовите вилици!

***

Стана топло и отворих прозореца. Веднага влетяха 200 мухи, 100 комара, 10 пчели, 5 оси и двама свидетели на Йехова...

"Демократична България" сезира ВАС заради "Белене"

"Демократична България" подаде във Върховния административен съд (ВАС) жалба срещу решението на Министерския съвет от 16 май, с което правителството внесе в Народното събрание доклад с варианти за бъдещето на проекта за АЕЦ "Белене". Става дума за доклада на министър Теменужка Петкова, внесен и в Народното събрание по негово решение от март тази година, в който се разглеждат три варианта за съдбата на спрения през 2012 г. проект и предложението е той да бъде рестартиран като се търси инвеститор.

Въпросното решение на Министерския съвет все още не е пубрикувано в сайта на правителството, а за неговото приемане свидетелства прессъобщението за заседанието от 16 май. Подобен документ липсва и в сайта на Народното събрание.

От "Демократична България" смятат, че правителственото решение е взето в нарушение на закона и моли Върховния административен съд изрично да разпореди спиране на изпълнението му, включително внасянето му в Народното събрание, докато съдът не се произнесе по законността на документа.

Сред аргументите на лидерите на ДСБ и "Да, България", съпредседателстващи обединението Атанас Атанасов и Христо Ивано фигурира това, че Министерският съвет не се е съобразил с дадени му през 2012 г. предписания от Народното събрание. А именно: да проучи възможностите за строителство на парогазова централа на площадката, да опита да изгради нова мощност в АЕЦ "Козлодуй" и да информира периодично депутатите за това как изпълнява тези насоки и как преодолява последиците от прекратяването на строителството на ядрена мощност на площадката в Белене.

"Законодателният орган на Република България по явен и недвусмислен начин денонсира проекта АЕЦ "Белене", чието евентуално изпълнение е отчетено като ненужно, необосновано, икономически неефективно и опасно за здравето и живота на българските граждани", се казва в жалбата в частта, в която се припомня решението на НС от 2012 г.

В жалбата се подчертава, че оспорваният акт на правителството "не е обявен публично в цялост и не се предоставя от Министерския съвет, приет е без обществено обсъждане и непрозрачно, не са отчетени редица негативни научно доказани природни фактори, водещи до сериозен риск за осъществяването и безопасното функциониране на атомна електроцентрала", какъвто е сеизмичният риск. Именно той бе сред аргументите за спиране на проекта "Белене" от първия кабинет "Борисов"

"Считаме, че в нарушение на закона, Министерският съвет на Република България е приел необосновано решение, застрашаващо безопасността, здравето и живота на българските граждани", пише в жалбата до съда.

Извънпарламентарното обединение подчертава, че самото обжалване в съда спира изпълнението на правителственото решение, но въпреки това очаква от ВАС да разпореди специално спиране на всички дейности "с оглед избягване на всякаква неяснота предвид националната и обществената значимост на проблема."

Цитати на великите! Бойко: "Само стро̀име и все не стига"

Малко след като беше в Рим при папата, в Киев за срещи с президента и премиера им и финала на Шампионската лига и малко преди да замине в Москва за среща с Владимир Путин премиерът Бойко Борисов намери време да обърне внимание на вътрешните дела на държавата. Той посвети няколко часа от днешния ден за едно любимите си занимания - инспекция на строежи, ремонти и др., като на височайшото внимание на премиера попаднаха Пловдив и околностите.

Един от обектите, които Борисов инспектира, бе реконструкцията на пътя Пловдив-Асеновград. Министър-председателят намери повод да изтъкне, че този път се строи бавно заради промяна в законодателството, гласувана от БСП, според която се забранява предварителното отчуждаване.

В един момент в процеса на разговора той констатира:

"Само стро̀име и все не стига".

Борисов продължи с отчета, но и с разкриване на планове за бъдещето.

"За една година това сме направили. Сега искат и осветление. Говорят малко като трънски майстори - 15, 20, 30. Ей така малко приказват", обясни премиерът по повод онова, което е поискано от него, за да продължи реконструкцията.

Една от журналистките попита премиера за предстоящата му среща с Путин. Акцентът във въпроса й бе дали ще се поднови "Южен поток", като тя не успя да се сети за точното име на проекта. Каза само, че става дума за този проект, който е бил отменен преди т.нар. "Турски поток".

"Мислите ли, че ще седя с вас тука и ще ви обяснявам какво ще правя в сряда? Кога предварително съм казал едно нещо? Питайте ме за Украйна, защото два дни бях там. Сряда е далеч", сряза я Борисов.

Войната на шпионите в Силициевата долина

Новата "космическа" централа на Apple в Купертино

Когато момчетата от екипа по сигурността влизат в централата на една от най-известните технологични компании в Силициевата долина, никой не им обръща внимание. Работят в пълна тишина - така и трябва. В продължение на месеци преди намесата им, ръководството на технологичния гигант подозира, че се случва нещо незаконно в офисите им.

Изчезват файлове и документи, изтичат копия на интелектуална собственост, струваща милиони долари. Краде се не само тайна търговска информация, но и лични данни на служители и мениджъри.

Най-лошото е, че виновникът успява да прикрие следите си. Никой не знае самоличността на "къртицата", но за всички е ясно, че тя съществува. Ясно е и че хакерските атаки са въпрос на време, а не на евентуалност.

Докато редовите служители на компанията се занимават с всекидневните си задачи, специалистите по кибер-сигурност включват лаптопите си в мрежата и внимателно започват разследването си.

Пускат софтуер за засичане на вируси или зловреден код, но тя не откриват нищо. Проверяват сървърите за незаконен софтуер, отново без резултат. В крайна сметка, служителите от екипа пускат инструменти за наблюдение на мрежата, които засичат откъде трафикът на данни може да напуска сградата. Доста бързо екраните им се запълват с таблици и цифри - червени, жълти, зелени - които се движат нагоре-надолу като електрокардиограма или дигитален сеизмограф.

Един от пиковете сочи, че масивен обем от данни излиза през един конкретен компютър, който се намира в друго помещение на централата.

Данните обаче свидетелстват за още един притеснителен проблем. Компанията винаги е имала правило за свободен достъп на външни устройства. Всеки служител в централата има право да влезе, да свърже лаптопа или смартфона си в мрежата и да продължи с работата си, без да зависи от машините в самата компания.

Въпросният компютър, през който е засечен пробивът, не е регистриран в списъка с устройства, контролирани от IT-отдела. Екипът по сигурността решава да открие източника по метод от "старата школа": буквално проследяват кабела, който преминава от сървъра до компютъра.

Една по една, всички плочки в сървърното помещение са демонтирани. Конкретният мрежови кабел е открит и проследен в цялата бъркотия от жици, канали във вътрешността на стените, между жълтите и бели захранващи кабели, през лабиринта на офиса, докато най-после стигат до неговия край в малко сервизно помещение.

Оказва се, че вътре седи млада китайка с лаптоп.

Специалистите по сигурността претърсват личния й компютър и веднага намират над 30 вида зловреден софтуер, през който протича информация от сървърите към десетки компютри в Китай. Жената дори не е служител на технологичната компания. Наета е като стажантка, след като сама се свързва с офиса и моли да я вземат като помощник.

Проблемите не приключват дотук: въпреки че ръководството е твърдо убедено, че стажантката е присвоявала важни тайни, няма как да се докаже дали е извършвала индустриален шпионаж или просто самата тя е била обект на хакерска атака.

Компанията не желае да подава сигнал пред властите, вероятно за да избегне изтичането на информация за пробива към пресата - което ще се отрази и на пазарната й капитализация. Затова решава, че ще е по-безболезнено да се раздели мирно и тихо с китайската стажантка и да промени технологичния си правилник.

Шпиономанията е фикс-идея на Силициевата долина.

Служителите на компании като Twitter или SpaceX споделят анонимно, че имат подозрения за колеги-двойни агенти, които крадат корпоративни тайни, планове за нови технологии или цели сървъри с кодове, които репликират у дома. Главният изпълнителен директор на една от големите компании в Силициевата долина признава, че "няма съмнения" за наличието на руски и китайски агенти сред служителите му, но е невъзможно да знае кои са те или да докаже, че работят за чужди служби.

Хората, които управляват тези компании, пазят тайните си с удивителни мерки за сигурност. Наскоро стрелец се опита да проникне в централата на YouTube неуспешно заради високото ниво на обезопасяване на сградата. Мерките не целят защитата на хората, а на данните.

От изслушването на Марк Зукърбърг в Конгреса се разбра, че компании като Facebook и Google верoятно притежават повече информация за гражданите по света, отколкото която и да е национална разузнавателна агенция.

Някои хора в Силициевата долина вече подозират, че защитата на сървърите от външна намеса може да е предизвикало шпионите да се вмъкнат по старомодните начини - внедрявайки се като работници за големите технологични компании.

Защо Китай и Русия биха влагали милиарди долари в изследователски разработки, когато могат да накарат един оперативен работник да включи компютъра си в необезопасена мрежа и да канализира поток от чувствителни данни? Всичко това - на цената на един самолетен билет до Калифорния.

Няма по-добър начин да разбереш защитните слабости на Facebook, Twitter или YouTube, ако не инфилтрираш свой човек в самата компания, който да преглежда кодовете, да присъства на срещите или да проектира копия на системите, от които тя печели.

Опитите за кражба на конфиденциална информация от ковачницата за иновации на американската икономика датират от самото зараждане на Силициевата долина.

През 70-те и 80-те години шпиони от чужди държави постоянно се мъчат да откраднат (и често - успяват) плановете на компютърните чипове и инфраструктурните системи. През 90-те години основната им цел е аерокосмическата технология. През 80-те години ЦРУ публикува доклад, в който описва подробно опитите на СССР и Китай да вербуват инженери от Силициевата долина, за да придобият достъп до данни за микроелектрониката или софтуера, използвани от военните.

80-те години са особено напрегнати за шпионажа в техническата индустрия. Доклади на ЦРУ от този период показват, че са разкрити над 1000 разузнавачи или вербувани инженери, работещи за страни като Китай, Тайван, Израел, Полша, Южна Корея и преди всичко - СССР.

Един от най-шокиращите случаи е историята на Джеймс Харпър, осъден на доживотен затвор за продажбата на тайна ракетна технология на полското разузнаване.

Краят на Студената война и терористичните атаки на 11 септември 2001 г. насочват вниманието на нацията към нов, безпрецедентен по типа си глобален враг. Шпионажът сякаш остава в миналото. Военните технологии вече не включват само ракетите, но и ретуитвания, харесвания, гифове, криптовалути.

Никой не си е представял, че нечие чуждо разузнаване ще се занимава с бърборенето на обикновените американци или британци в Twitter.

След 2016 г. обаче се оказа, че собствениците на социални медии могат да бъдат по-мощни от производителите на ракети.

Мeждувременно, връзката между самото правителство и някои от най-големите компании става все по-твърда. Пентагонът работи с компании като Google и Amazon по общи облачни изчислителни системи, поръчва на технологичните гиганти да разработват инструменти с изкуствен интелект за военни цели. Би било напълно логично съвременните чужди разузнавателни служби да се опитват да достигнат до тези секретни данни.

Владимир Путин е напълно откровен, когато обяснява колко висок е залогът за високотехнологичното превъоръжаване. Китайският президент Си Дзинпин също инвестира милиарди долари в развитието на изкуствен интелект, съзнавайки, че който владее компютрите, ще владее света.

Северна Корея прави опити за AI-разработки от десетилетия чрез държавните агенции за технологични изследвания. Единственият начин да се вземе предимство в тази конкурентнaта среда, в която най-напредничавите проекти се намират в Силициевата долина, е да се открадне вече постигнатото.

В ранните години на Студената война има два начина да придобиеш информация за дадена компания. Първият вариант е да внедриш шпионин в Америка, което и преди, и сега не е съвсем лесна задача.

Вторият вариант е да вербуваш човек, който вече живее и работи на правилното място. Китайците обикновено притискат емигриралите сънародници по линия на национализма. Убеждават инженерите, че кражбата на данни е форма на дълбок интелектуален патриотизъм.

При съветските агенти ситуацията е много по-груба. Ако идеологическото убеждение не сработи, се преминава към физически заплахи, дори ултиматум за посегателство срещу роднини, останали в СССР.

Разбира се, никой не си прави илюзии, че в Силициевата долина работят само чужди агенти. Част от техническите персонал се отчита и пред ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност.

Всички големи служби биха имали полза от вътрешна информация за работата на компании като Twitter, Apple, Google, Facebook, Microsoft или Amazon.

В края на 90-те години ЦРУ финансира свое собствено инвестиционно дружество в Менло Парк, наречен In-Q-Tel. "Q" е препратка към Отдел Q от филмите за Джеймс Бонд, в който британското разузнаване произвежда невероятните си разработки като коли-амфибии и запалки-бомби...

Идеята е, че наливането на пари в технологични компании ще даде достъп на ЦРУ до проекти от потенциална полза за националното разузнаване. След спукването на dotcom-балона и атентатите от 11 септември обаче всичко приключва. Или не?

Връзките между службите за сигурност и Силициевата долина стават все по-крехки след всяко следващо осветяване. След изтичането на информация през Едуард Сноудън, Apple отказа да помогне на ФБР да отключи криптирания софтуер на телефона на терорист. Twitter и Facebook също блокират опитите на Агенцията за национална сигурност да се добере до лична информация за търсенията или навиците в социалните мрежи на конкретни лица.

При това положение - какъв по-лесен начин за разрешаване на проблема от вкарването на агент под прикритие?

Ако руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. е била достатъчно ефективна само чрез ботове и тролове, какво би се случило, ако се сдобият с достатъчно развити AI-технологии? Каква е гаранцията, че следващата цел на атака от външна страна няма да бъде спиране на електроснабдителната мрежа, предизвикване на криза на финансовите пазари или кражбата на огромни обеми лични данни?

по Vanity Fair

Фотофакт: Как стигат до училище децата в Русия и САЩ

Наши дни!
Вдясно на снимката деца от Воронежка област в "процъфтяващата" Русия отиват на училище.

Вляво на снимката децата в "загниващия" капитализъм в САЩ ги возят с автобуси до училище.

58 годишна учителка шокира с мръсни танци на бала! Видео

Учителка от Симеоновград шокира абитуриентите от Харманли и Симеоновград. Балът се празнуваше в ресторант Приказките. 58-годишната учителка от СУ „Св.Климент Охридски” разцепи дансинга с мръсни танци , а младеж, дори прави стриптийз.

Салфетки хрърчат, тя лази по дансинга, полата палаво се вдига до бикини. Всичко е снимано и пуснато във фейсбук от абитуриенти. Клипът бе публикуван на профила на зрелостник от Харманли и след разговор с директора на училището изтрит.

ВИДЕО

На тази дата: 28 май 1987 г. Немец навлиза с малък самолет в СССР и каца на Червения площад в Москва

1987 г. Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет „Чесна-172” в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. По това време Руст е 19-годишен пилот-любител, но успява да прелети разстоянието от Хелзинки (Финландия) до Москва.

Идеята идва на Руст, докато гледа по телевизията безплодните преговори между американския и съветския президент в Рейкявик. По онова време младежът вече проявява интерес към политиката и му се приискало да изглади отношенията между СССР и Запада, като прокара въображаем мост между тях. Бащата на Руст продава самолети „Чесна” в Германия, а младежът изкарва курс за пилот-любител и дори вече има във въздуха около 50 часа.

На 13 май 1987 г. той казва на родителите си, че възнамерява да обиколи Северна Европа със самолет, за да пролети необходимото време за получаване на права за професионален пилот. Първата му спирка е на шотландските Шетландски острови, втората е на Фарерските острови на крайбрежието на Дания, като на двете места прекарва по една нощ.

След това Руст пристига в исландската столица Рейкявик, после в норвежкия Берген, а на 25 май вече е в Хелзинки. В трите последни града матиас Руст прекарва по няколко дни, като събира кураж да изпълни авантюрата си и пресмята шансовете си да оцелее.

Сутринта на 28 май младият пилот съобщава на диспечерите в Хелзинки, че се отправя за Стокхолм. В този момент той все още не е уверен, че ще изпълни замисъла си. Окончателно взема решението след като половин час лети в западна посока към Стокхолм. След това неочаквано и за себе си взема курс на югоизток.

В същото време в Хелзинки диспечерът на въздушния контрол започва да се вълнува от неправилното направление на Руст, който след това изобщо изчезва от екраните заради малката си височина. Подаден е сигнал за тревога и в района на финското крайбрежие започва издирвателно-спасителна операция. След като на повърхността на морето е забелязано маслено петно, към търсенето са привлечени водолази.

Самолетът на Руст пресича въздушната граница на СССР в 14.20 ч. на височина 600 м над Финския залив в района на естонския град Кохтла Ярве. Радарите на ПВО веднага регистрират нарушението поради равния терен и дежурните зенитноракетни дивизиони са приведени в бойна готовност.

Изпратен е свръхзвуков изтребител МиГ-21. Той бързо открива нарушителя, но не му подава международно установените команди, за да го принуди да кацне. Не го и обстрелва. Изтребителят изчезва в облаците и повече не се връща.

За станалото има две коренно различни версии, които никога не са изяснени от съветските власти. Според едната той е опознат като чужд спортен самолет, не представляващ заплаха за страната, и е воден на радарните екрани до Москва. От 1984 г. в съветските ВВС е издадена заповед, забраняваща откриване на огън по граждански и спортни самолети.

Според втората версия самолетът не е опознат като чуждестранен, тъй като изтребителят лети с превишение в скоростта от 400-500 км/ч. Същевременно в района ден по-рано е станала авиационна катастрофа и продължават спасителните операции; в небето се изпълняват учебни полети с млади летци. Всичко това довежда до бъркотия във въздуха и в центровете за управление на полетите.

По вероятна е втората версия, защото никой не го следи на екраните и при кацането и рулирането му до храма „Василий Блажени” никой не го очаква. Милицията пристига после по сигнал за паркирания самолет.

Радостта му, че е достигнал до Москва, бързо секва при вида на куполите на големите московски църкви. Руст си дава сметка, че кацането няма да е лесно, тъй като на Червения площад и наоколо не се вижда празно пространство без хора. Той прави няколко кръга на височина 10 м над Големия Москворецки мост, давайки да се разбере, че ще каца. И ...успява.

На младежа му се налага много време да доказва, че е действал сам и полетът му не е част от заговор на чуждестранно правителство. А тогавашният лидер на СССР Михаил Горбачов си дава сметка, че може да извлече полза от ситуацията в свой интерес, като уволни високопоставени военни, които не подкрепят реформата му за гласност и демократизиране на обществото.

След няколко дни са уволнени военният министър Сергей Соколов и командващият ПВО Александър Колдунов. В течение на няколко месеца са уволнени около 200 високопоставени военни, набедени като виновни за кацането на Руст в Москва.

Руст е обвинен и признат за виновен в нарушаване на международните правила на полетите, незаконно преминаване на държавната граница, а така също и за „злостно хулиганство”. Съдебният процес започва в Москва на 2 септември 1987 г. и завършва след два дни. Матиас е осъден на четири години престой в трудов лагер с лек режим.

Независимо че впоследствие му е разрешено да изтърпи наказанието в Лефортовския затвор в Москва, Руст тежко преживява затворничеството си. През 1988 г., след подписването от Рейгън и Горбачов на договора за неразпространение на ядреното оръжие, международната обстановка се разведрява и към Руст е проявен знак на добра воля.

След като прекарва в предварителния арест и в затвора 432 дни, на 3 август 1988 г. той е помилван и освободен - бившият външен министър Андрей Громико, в ролята на председател на Върховния съвет на СССР, подписва необходимите документи за неговото помилване.

Вицове, май 2018 г.

Ботаническата градина на град Нант, Франция.

Ако ви е скучно: качeте се в такси и ако шофьора е мълчалив, само му кажете:

- Еййй, съсипаха я тая държава...

***

Стигнах до извода, че котаракът ми се отнася към мен, като към бог. По-точно: игнорира съществуването ми докато не му потрябвам за нещо.

***

Онзи гаден момент, в който си глътнеш корема за снимка, а фотографът ти каже:

- А, сега да глътнем и коремчето!

***

Да спориш с глупак е все едно да играеш шах с гълъб. Ще събори фигурите, ще се изсере на дъската и ще разправя на всички как те е победил!

***

Във всяка гръцка спалня, до леглото винаги има поставен и един стол. За да може, когато гъркът се наспи, да седне на него и да си почине...

Плащаме на "освободителката" Русия 120 000 долара, за да четем архивите си

Според историци това е политически рекет

България трябва да плати 120 хиляди долара на Русия, ако иска да получи архивите, отнесени от Червената армия по време на Втората световна война.

Срещу тази сума страната ни може да получи ксерокопия, а не оригиналите на документи на различни български институции преди 1944 година.

Хиляди страници от историята на България от времето на Втората световна война остават заключени в архивите на Русия. Сред тях са документи от масивите на полицията, Щаба на войската и Военноморския ни флот.

По силата на закон, приет от Руската федерация през 1997 г., архивите, които са иззети от България преди 1944 г., се смятат за военен трофей. Затова, ако българската страна поиска да вземе част от тях, ще трябва да ги снима, а срещу тези ксерокопия - да плати хиляди долари.

Георги Боздуганов, изследовател на българската история и автор на книга за военните трофеи на Сталин, нарича подобно поведение политически рекет.

Според  договорените условия България може да получи документите, свързани с Втората световна война, чак след като плати близо 24 хиляди долара за архивите, свързани с Ньойския договор и Първата световна война.

Според историци изследването на документите на флота би разкрило опитите на съветската и германската страна да разработят атомно оръжие през 40-те години на миналия век. Прочитът на масивите на полицията ще докаже с каква агентура в царска България е разполагал Съветският съюз.

Не може обаче хем нашият архив да е военен трофей, хем Паметникът на съветската армия (ПСА) в центъра на София да е посветен на “освободителната” съветска армия. Едно от двете, но не и двете заедно.

Фотофакт: Борисов на мача Реал - Ливърпул

Премиерът на България умело съчета политическите си ангажименти с футболните си пристрастия и изгледа на живо драматичната битка между испанци и британци на стадион „Олимпийски”.

Премиерът на България Бойко Борисов беше сред гостите във ВИП-ложата на финала на Шампионската лига в Киев. Той изгледа победата на Реал Мадрид с 3:1 над Ливърпул в компанията на украинския си колегата си Владимир Гройсман.

Фотофакт: Бунгала за фенове на Световното в Русия

Тези "симпатични" бунгала се дават под наем за чуждестранни фенове на Световното първенство по футбол в Ростов на Дон(Русия) за 15 000 руб.(406 лв) на нощ.

На тази дата: 27 май 1925 г. Публично са обесени извършителите на атентата от "Света Неделя"

Обесването на атентаторите: Петър Задгорски (клисарят) - обесен,

Георги Коев го бесят, Марко Фридман очаква да бъде обесен,

София, при еврейските гробища зад игрище Славия, 27 май 1925 г

1925 г. е извършена последната публична екзекуция в Европа - обесени са извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал” Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.

На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала „Свети Крал” (днес „Света Неделя”) е препълнена от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен генерал Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия „Демократичен сговор”. Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединение.

В 15.20 ч. Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона. В този миг мощна ударна вълна от експлозия поваля мъже, жени и деца, куполът на катедралата отхвръква, а после се стоварва обратно долу.

Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, така общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.

Целият експлозив от 25 кг е събран в един пакет и е заложен над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, осигуряващ на атентаторите 25 минути, за да избягат.

Атентатът е дело на крайно ляво настроени дейци от Военната организация на БКП. София е блокирана само за минути след експлозията. Разследването е поето от „Обществената безопасност” („Държавна сигурност” на Царство България). Много скоро са разкрити и заловени организаторите и преките извършители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър Задгорски.

Първи е арестуван клисарят Петър Задгорски. Блокадата го сварва на ъгъла на бул. „Княгиня Клементина” (днес „Ал. Стамболийски”) и „Цар Самуил” на път за площад „Възраждане”, където уж трябвало да го чака автомобил. При вида на униформените той се разтреперва и колабира, като привлича вниманието на околните. От него започва разнищването на заговора.

Марко Фридман и Георги Коев са арестувани, без да окажат съпротива. От блокадата се измъкват Никола Петров, (който заедно с Фридман запалват фитила) и Живко Динов, (осигуряващ охраната при поставянето и задействането на взрива) и успяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев - приносител на коминтерновските пари от Москва за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува офицерите Коста Янков и Иван Минков, които са сред организаторите на атентата, те откриват огън и накрая се самоубиват.

Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвинение иска девет смъртни присъди, но съдът произнася само три - за заловените физически извършители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който осигурява достъпа до купола. При това съдът настоява да бъде убеден, че клисарят е знаел какво се върши и напълно съзнателно е съдействал.

Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, Фридман заявява, че с ясно съзнание е влязъл в една нелегална организация, с крайна цел - повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат, партията като революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да застане пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.

Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 г., Фридман пише молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения.

Макар в присъдите да не е отбелязано публичното им извършване и въпреки съпротивата на двореца, правителството си поема отговорността - в покрайнините на София на игрище са сковани от масивни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета.

Вицове, май 2018 г.

Това е легенда

Мъж се връща от 30- дневна командировка. Голям мерак имал и от вратата награбил жена си и я завел в спалнята... Луд продължителен секс до късно... Но.... Почукало се по стената: - Стига бе комшу, 30 дни не се спряхте, бе...

***

Хубаво е да съм пълничка... Докато слабите половин час пълнят ваната до пълно прималяване, аз хвърлям няколко шепи вода във ваната и влизам, а водата ми е до брадичката...

***

Токсикологията:

- Докараха ни, един абитуриент.

- Как позна?

- Брои до 12 и после повръща.

***

ШОФЬОРСКА КНИЖКА - преди употреба прочетете листовките.

***

Из интернет форум:

- Дали е възможно, градушката паднала миналата седмица в Пловдив, да причини смучка на жена ми, която по същото време е била там...