Любопитно: Човекът, който си купи изоставен град, за да живее там с кучето си и две котки

Единственият жител на град Сънрайз в щата Уайоминг се нарича Джон Войт. Да не се бърка с известния актьор и баща на Анджелина Джоли. 62-годишният мъж е горд собственик на призрачен град, който обитава заедно с кучето и двете си котки.

Въпреки че има население от 1 гражданин, Сънрайз се радва на висока популярност сред туристите. Преди година градчето беше посетено от близо 1000 души, защото се оказа разположено точно върху линията с най-добра гледка към слънчевото затъмнение. Наскоро археолози попаднаха и на подземно находище с артефакти от преди 13 века - един от най-старите обекти, свързани с наследството на първите заселници на континента.

Решението на Войт да си купи изоставеното миньорско градче Сънрайз през 2011 г. е просто поредната спирка по приключенския му път. Отраснал е в Уайоминг, живял е в Саудитска Арабия и Либия, занимавал се е с продажба на недвижими имоти, музика, ресторантьорство и много пътувания.

Плаща 12 милиона долара за земята, върху която няма нищо повече от няколко изоставени тухлени къщи, химическа лаборатория и младежки център, построен от Джон Д. Рокфелер в началото на 20 век. Идеята на Войт е да възстанови минното дело и да върне живота в Сънрайз.

"Призрачен град" е неофициален термин, който се отнася за изоставени населени места, чиито жители са се изнесли заради икономически фактори. Много от тези селища се намират в близост до бивши рудници или изоставени селски стопанства.

Когато населението стигне до 0, градовете се саморазпускат - губят традиционната си политическа структура (т.е. кметът), а националната статистика спира да ги брои при социални изследвания. Тук няма пощенски услуги, защото държавата не разпознава Сънрайз като географска единица.

Стотици хора, корпорации и църковни организации в САЩ си купуват градове-призраци, за да сбъднат инвестиционните си мечти, да запазят историческата ценност на мястото или да избягат от цивилизацията и да създадат секта.

Милиардерите Робърт и Триш Дуган платиха 6 милиона долара през 2016 г., за да придобият изоставения Холи Сити в Калифорния, някогашен дом на нациста Уилям Райкър. Семейство Дуган са сред най-големите донори на Църквата на сциентолозите, което накара много от жителите на околните населени места да се страхуват от бъдещите им планове за развитието на призрачния град.

Серо Гордо, което се намира на границата на Долината на смъртта, е продадено за 1.4 милиона долара на двама инвеститори от Тексас. Изоставеният му бар прилича на декор от "Западен свят". Целта на предприемачите е да го превърнат в туристическо селище, като планират да подменят цялата канализация и да преустроят останалите сгради.

"В момента всичко е 80% мечта, 20% пари. Със сигурност има и по-добри места, в които да похарчиш спестяванията си. Но в крайна сметка, човек се замисля за какво изобщо трупа пари. Лично аз, не бих се поколебал да си купя призрачен град, ако имах безкраен достъп до финансов ресурс", казва съсобственикът на Серо Гордо Брент Ъндъруд.

Старото фермерско селище Албърт в щата Тексас е продадено през 2009 г. и вече е преобразено в дестинация за брачни церемонии.

Градът-призрак е използван за терен на повече от 40 сватбени тържества през последната година. Собственикът на Албърт не е имал намерения да го рекламира като "град на сватбите", напротив. Когато за пръв път стъпва на терена на новата си придобивка, Брандън Ийзли си казва "По дяволите, какво направих?". В началото на 20 век градчето е популярно със земеделския си пазар. Сто години по-късно в него е останала само прашна танцувална зала, бар на открито и 50 декара градина с пеканови дървета.

Първоначалният план на Ийзли е да превърне Албърт в дестинация за организиране на концерти и фестивали. После обаче негов познат го пита дали би разрешил на сина му да се ожени в залата за танци, а предложението дава нова идея на собственика на призрачния град.

Фактът, че в Албърт няма жилищни сгради, не променя интереса на младоженците. Да наемеш цял град за сватбата си звучи много по-добре, отколкото да наемеш ресторанта на хотел.

Но повечето инвеститори, които влагат парите си в подобни проекти, нямат особено големи амбиции.

В повечето случаи става дума за хора, които търсят тишина и спокойствие от всекидневието си в големите градове. Преди всичко става дума за емоционално решение, а не за проект с очаквана висока добавена стойност.

А интересът към този вид имоти не е малък - включително от страна на чужденци, които искат да си купят "парче американска история", като придобият села, създадени по времето на Златната треска.

Колкото до плановете на Джон Войт да възроди Сънрайз с миньорство - нещата не се получават така, както той си е представял.

Първоначално, производството тръгва, продажбите на желязна руда изплащат част от инвестицията, но през 2014 г. пазарът се срива заради заливането с евтина китайска продукция и Войт разбира, че няма да може да продължава да се издържа по този начин.

Затова както повечето си колеги - собственици на призрачни градове - се насочва към туризма. Но не точно в стила на Серо Гордо или Албърт. Войт решава да сподели с посетителите си както историята, така и ресурсите на Сънрайз.

Така учени от цяла Америка пристигат в градчето, за да провеждат проучвания и експерименти. Освен археолозите, Сънрайз привлича и геолози с една от най-старите кариери в Северна Америка, както и изследователи на дивата природа, които се занимават с проучвания на местната популация от прилепи.

Това не означава, че Войт прави печалба от собствеността си. Дори извънредният наплив на туристи през 2017 не носи пари в градчето. Но за неговия стопанин това няма значение - самият той има значителен източник на приходи от по-стари инвестиции в други недвижими имоти. А и винаги може да отвори отново мината за желязна руда.

по The Outline

На тази дата: 4 август 1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк

1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк. Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 г. в германския град Франкфурт на Майн. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи.

През 1933 г. семейството е принудено да изостави спокойния живот, който води на „Гангхоферщрасе”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн” №37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.

На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт” №263, в задната част на сградата на фирмата, в която работи бащата „Опекта”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта”, техни доверени приятели. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел” на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк”, близо до град Дренте. Там остават близо месец.

На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц”. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в „Аушвиц” на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен”, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен”, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат”, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 г. той сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Задната къща” и веднага привлича вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.

През 60-те години сградата на „Опекта” се превръща в музей „Ане Франк”. Апартаментът на „Мерведеплейн” №37 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Откакто си купих матрак "Дормео", гърбът вече ме боли равномерно.

***

Най-накрая взех та изкъпах кучето в морето. Жената се оказа права... не е далматинец.

***

Тъкмо ще спрат летните дъждове... и ще започнат есенните.

***

Слънце...Плаж...

Почиващ мъж пита млада майка, седнала наблизо:

- Извинете, г-жо, това момченце, дето носи вода от морето с моята шапка, Ваше ли е?

- Не, какво говорите?! Моето е онова, умното, което проверява дали телефонът Ви работи под водата...

***

- Айде, кофи тайм! - извика бригадирът и общите работници хванаха кофите.

На тази дата 3 август 1977 г. избухва стачка на миньорите в Румъния против режима на Николае Чаушеску

1977 г. избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн „Валя Жиулуй” в Румъния против режима на Николае Чаушеску. Това е първият антикомунистически протест в страната. В стачката участват около 35 000 души.

По време на репресиите, осъществени от румънската служба за държавна сигурност „Секуритате”, в „автомобилна катастрофа” загиват двама инженери, участвали в стачката на страната на работниците. Опитите да бъде създаден независим профсъюз завършват с изпращането на инициаторите в психиатрична клиника и съд за „престъпления против социализма”.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Катаджия спира кола за проверка. Поглежда в колата, вижда, че всички са поставили предпазните си колани, и процежда през зъби:

- Ей, за десет лева ще се издушите, бе!  

***

- На какво обръщаш внимание първо, когато видиш красива жена?

- Първо обръщам внимание на моята, дали гледа...

***

Като видя жена с олющен лак разбирам, пере, чисти, глади, мие... ама като видя мъж с олющен лак, ееее нищо не го оправдава!

***

Гледам в един сайт за музика парче със заглавие „Безкрайна музика за с*кс“. Продължителност: 2 мин. 39 сек.

***

– Защо свириш на пиано по три часа на ден, като нямаш понятие от музика?

– Защото човек трябва да знае какво иска.

– Ти какво искаш?

– Апартамента на съседа.

Новата желязна завеса в Русия

Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) пречи на милиони руснаци да напуснат страната. На своите собствени служители тя директно казва "невыездные" - никакво пътуване в чужбина.

По-рано през 2018-а беше затегнат и граничният контрол за тези, които искат да излязат от Русия. Оправданието? Усложнената геополитическа ситуация.

Една част от тези хора имат забрана да пътуват за САЩ, а повече от два милиона въобще не могат да излязат от страната легално.

Броят на руснаците в така наречения "стоп списък" нараства непрекъснато, а огромен процент от тях са държавни служители, които доброволно са подписали съгласието си. С това нарастват и притесненията, че се спуска нова Желязна завеса, която твърде много напомня на съветската епоха.

Daily Beast разговаря с Генади Гудков, бивш офицер от КГБ, според който причината за мерките е комбинация от свръх преувеличена загриженост за сигурността на Русия и опасенията, че "изтичането на мозъци" става неконтролируемо.

Забраната за пътуване зад граница важи за десетки хиляди военни, полицаи и всеки, който евентуално може да има достъп до секретна информация. Гудков е на мнение, че това е признак на екстремна параноя.

Голям брой държави искат да привлекат руски специалисти, но едва ли някой настоява да наеме полицейски сержант или заварчик.

Само че се оказва, че Русия не могат да напуснат дори работници във фабрики за авиочасти.

Гудков е прекарал младостта си зад Желязната завеса, където СССР е предпазвала гражданите си и тези на сателитните си републики да контактуват със Запада. Завесата пада по времето на Горбачов, но три десетилетия по-късно Кремъл като че ли се опитва да създаде нова нейна версия.

А през това време руски агенти непрекъснато повтарят, че Русия е в идеологическа вражда със западния свят.

През 1987-а Гудков е на 31 години и е назначен от КГБ да замине на разузнавателна мисия в САЩ. Той прекарва повече от два месеца във Вашингтон и Ню Йорк, за да събира информация за инженерния и културен прогрес на Америка. Справя се толкова добре, че когато се прибира в Москва - веднага му е предложено повишение. Корупцията на режима обаче го отказва да приеме.

Обратно в настоящето и по-точно през април тази година ФСБ предлага на президента Путин нови регулации с аргумента, че свободното придвижване зад граница е заплаха за националната сигурност, суверенитета и природните ресурси на Русия.

Като се има предвид с какви темпове се развиват технологиите в днешно време, тези забрани са до голяма степен безсмислени.

На хората просто се забранява да пътуват, вместо да се полагат усилия да бъдат задържани в родината си.

На служителите на ФСБ е позволено да пътуват само до държави от Централна Азия, Абхазия и Южна Осетия, както и до Армения, Азербайджан, Беларус, Куба, Виетнам и Китай.

Според прокремълските анализатори повечето от държавните служители с радост са се отказали от правото си на пътуване зад граница. Трудно е да се определи обаче каква част от тях са го направили от патриотизъм и каква - заради стабилната работа и добро заплащане.

През май месец свободното придвижване е забранено на поредната доза руснаци, този път заради непогасени задължения, най-често - заради кредити. Единственото, което беше постигнато с тази стъпка, беше, че мнозина започнаха да избягват още по-старателно тегленето на кредити, за да не се окажат в "стоп списъка".

Пречка пред излизането зад граница са и документите, необходими за целта. Повече от 70% от руснаците нямат необходимите документи и ако им предстои пътешествие - тепърва ще трябва да ги издават. Само че по-богатата част от Русия е свикнала да пътува и е намерила как да бъде улеснена - чрез центрове за визи.

Правителството обмисля затварянето на въпросните центрове, но предложението предизвика широк негативен отзвук.

Властите от своя страна реагираха бързо и се отказаха от такива крути мерки. Затварянето на центровете за визи няма да се хареса на руския елит, а това би довело до още по-масово недоволство.

В момента руснаците слушат от медиите си как Европа се разпада, а САЩ е в упадък, а в същото време политиците им изпращат децата си там и прекарват ваканциите си там.

При първото си пътуване из Америка Гудков остава с много силни впечатления. Когато се връща в Русия, той споделя с тесен кръг приятели и колеги, че страната им изостава от Щатите с поне 100 години. Примерите, които Гудков им посочва, са валидни и днес според самия него.

Има обаче огромна разлика между лидерите на СССР и лидерите в съвременна Русия.

Тук е достатъчно да посочим Путин и външния министър Сергей Лавров, чиито близки също са в чужбина. Голяма част от руския елит живее в готовност във всеки един момент да напусне страната, защото се притесняват да не останат изолирани от Запада и неговите постижения.

Така че не се знае кое е по-страшно - клептокрацията на Путин или нова Желязна завеса, само че този път спусната от западния свят.

по DailyBeast

На тази дата: 2 август 1903 г. избухва Илинденско-Преображенско въстание

Гоце Делчев с четата

Днес се навършват 115 години от Илинденско-Преображенско въстание, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

То избухва на 2 август (по нов нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско.

Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушаването му води само в Източна Тракия към 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.

Въстанието носи имената на двата църковни празника на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август - Илинден, а в Одринския вилает - на 19 август, Преображение Господне.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 000 войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.

Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.

След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Соц. заглавия

В Перник се проведе втори турнир по фехтовка, посветен на паметта на жертвите от първия турнир.

***

- В последно време ме притеснява този брадат мъж, който строи кораб в двора по време на дъждовете!

***

Бате, бате, дай два лева за една бира, че много ми се пикае, а няма какво...

***

Татуировка в интимната зона - 200 лв! Баси... я видят стотина мъже, я не...

***

- Искам към мен да се обръщате джендър-неутрално!

- Няма проблем. Слушай бе лайно...

Трима руски журналисти са убити в Централноафриканската република

Трима руски журналисти са били убити в Централноафриканската република (ЦАР). По информация на ТВ канал „Дождь” загиналите са режисьорът Александър Расторгуев, военният кореспондент Орхан Джемал и операторът Кирил Радченко.

Те са били в ЦАР, за да снимат документален филм съвместно с изданието „Център по управление на разследванията” (ЦУР). От Руското министерство на външните работи потвърдиха, че у загиналите са открити „журналистически документи, издадени на името на Кирил Радченко, Александър Расторгуев и Орхан Джемал”.

Журналистите са пътували от столицата на ЦАР Банги в град Бамбари. Самото убийство е станало недалеч от населеното място Сибю. По данни на международни наблюдатели от ООН в страна се води гражднаска война. Кметът на Сибю е казал за Reuters, че журналистите са попаднали в засада около 10:00 часа вечерта. Колата, в която пътували, е била обстреляна. Шофьорът е оцелял и вече е дал показания. Източник от руските служби по безопасността е съобщил, че в посолството никой не е знаел, че журналистите са в страната.

По думите Родион Чепел от „Новая газета” журналистите са отишли в ЦАР във връзка със съобщения за това, че в страната са видени руснаци във военна униформа.

Главният редактор на "Ехото на Москва" Алексей Венедиктов съобщи за "Интерфакс", че журналистите са снимали филма за частните военни компании, работещи в ЦАР. По думите на приятелката на Джемал, Надежда Кеворкова, журналистите се подготвяли за снимките половин година. Тя е убедена, че убийството им е свързано с частната военна компания "Вагнер". 

Френското издание Lignes de Defense съобщи по-рано, че в Сибю е трябвало да се проведат учения на войските на ЦАР, водени от руски военни. Там вероятно са присъствали "бойци от Вагнер". ЦАР е една от най-нестабилните и бедни африкански държави. От 1960 година властта там се сменя чрез военни преврати. 

Различни въоръжени групировки действат на територията ѝ от 2010 година насам. Предполага се, че руските наемници са там от началото на 2018 година. На основните пътища на ЦАР има най-малко 284 блокпоста. 115 от тях се контролират от правителствените войски, около 150 от опозиционната коалиция „Селека”, а останалите на други военни гпури. По данни на независимия институт по правата на човека IPIS грабежите и убийствата са ежедневие. Миротворци от ООН контролират единствено столицата Банги.

По информация на „Новая газета” наемници, които руското външно министерство нарича „граждански инструктори” са в ЦАР от началото на 2018 година. До момента няма достоверна информация за тяхната мисия. Изданието допълва, че инструкторите са в личната охрана на президента на страната. ЧВК „Вагнер” и още една частна групировка „Патриот” са кандидатствали за работа в ЦАР. 

Руските наемници са били забелязани в още две африкански държави Бурунди и Мадагаскар. Документални потвърждения на тази информация няма. Официално Русия винаги е отричала участието на частни военни компании в каквито и да било действия зад граница. 

Какво е ЧВК "Вагнер"? 

ЧВК (бел. ред. - частна военна компания) "Вагнер" е кодово наименования на най-боеспособните руски подразделения. Ръководител на ЧВК "Вагнер" е подполковник Дмитрий Уткин — с прякор "Вагнер". По различни информации компанията се финансира от петербургския милиардер Евгений Пригожин, който е известен с прякора си "Готвача на Путин". 

Това са щурмови отряди със специално предназначение, които преди това са воювали активно в Украйна, а сега в Сирия. Преди настъплението руските военни от тези подразделения предават паспортите си, военните билети и се преобличат в униформите на войските на Асад. В действителност всички те са са кадрови руски военни-наемници, твърди "Русский мир". На 7 февруари т.г. десетки бойци от "Вагнер" загинаха край край сирийският град Дейр ез-Зор след атака срещу американските военно-въздушни сили.

На тази дата: 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота

1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово.

В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева.

Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.

В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През следващите две години правителството и Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети.

БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 000 лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите.

Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.