На тази дата: 26 октомври 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в Търново въстание против византийската власт

1185 г. братята Асен и Петър обявяват в Търново въстание против византийската власт. Това въстание се превръща в освободително движение на българите в днешна Северна България и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци.

Въстанието избухва в благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат във Византийската империя настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормани успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.

В този момент византийският император се решава на една крайно непопулярна мярка - да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата си женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отвъд Дунав.

Начело на въстанието застават двамата търновски боляри Асен и Петър, които са недоволни от отказа на императора да им даде искано от тях владение в Стара планина. Под тяхно ръководство въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време те освобождават по-главните селища от Северна България и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия.

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от Дунав.

След завръщането на императора в Цариград те отново преминават в българските земи със съюзническа куманска конница и продължават въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успява и през пролетта на 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях, с което официално признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина. Заради големия си авторитет по време на въстанието начело на държавата като цар е поставен Иван Асен I (1187-1196).

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Подготовка за Хелоуин в лондонския зоопарк

Това, което ме научи Гугъл транслейт, никого друг не ме научих.

***

Реших да проверя дали е вярно, че ако се нахраниш и отидеш в магазина, няма да си купиш нищо за ядене. Точно така е! Гледам храната и нищо не ми се иска.... Купих си коняк.

***

Толкова сме назад спрямо другите държави, че колите, които тръгват от Германия на 300 000 км, пристигат в България на 90 000 км!

***

- А бе, брато, ти откога носиш обеци?

- Откакто жена ми ги намери в колата!

***

Хит на пазара - женско огледалце с вграден "Фотошоп".

За 5 минути и с пълно единодушие депутатите одобриха медийния закон на Пеевски

Единодушно и без дебати парламентарната комисия по медии прие на второ четене проекта за Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, станал известен като "медийния закон на Пеевски".

Комисията разгледа проекта за около 5 минути, а през това време нито един от депутатите не пожела да се изкаже по предлаганите поправки, въпреки призивите на председателя на комисията Вежди Рашидов от ГЕРБ.

Пеевски не беше на заседанието, но там бяха другите вносители на проекта - депутатите от ДПС Хамид Хамид, Йордан Цонев и Велислава Кръстева.

Предстои измененията да бъдат приети на второ четене и в пленарната зала. Очаква се това да стане следващата седмица, а след това те ще бъдат обнародвани и в Държавен вестник.

На тази дата: 25 октомври 1983 г. САЩ окупира Гренада

1983 г. САЩ провежда „Операция Неотложна ярост” в Гренада и окупира островната държава.

На 13 март 1979 г. в Гренада е извършен държавен преврат и на власт идва движението New Jewel Movement начело с харизматичния ляв лидер Морис Бишоп. Новото ръководство на страната взема курс на активно сътрудничество със социалистическите страни и на първо място с Куба. С чуждестранна помощ армията на Гренада е превъоръжена и към 1983 г. е най-боеспособната въоръжена сила в източната част на Карибско море.

Новият външнополитически курс на Гренада предизвиква сериозно безпокойство в САЩ, чието политическо господство в Централна Америка вече е поставено под съмнение от идването на власт на сандинистите в Никарагуа и от действията на левите партизани в Салвадор.

През април 1982 г. Рейгън на среща с ръководството на източните карибски държави открито обвинява правителството на Гренада в разпространяване на „вируса на марксизма” в други страни. Обстановката се изостря. На 26 март 1983 г. Гренада привежда своята армия и полиция в повишена бойна готовност. Морис Бишоп обаче се стреми да избегне ескалацията на конфликта и през юли лети до Вашингтон, за да се срещне с Уилям Кларк, помощник на президента по националната сигурност.

Бишоп сондира възможността за подобряване на отношенията със САЩ и обещава да преразгледа връзките с Куба. Американските официални лица изразяват най-силна тревога във връзка със строителството в Гренада на ново международно летище в Порт Салинас с дължина на пистата 2700 м, което трябва да е готово към началото на 1984 г. На 17 март 1983 г. американците показват въздушни снимки от строежа и обявяват, че това ще бъде „кубинска военна база”.

Генералният директор на британската компания „Плеси Еърпортс”, която проектира летището, съобщава, че аеропортът е за граждански самолети и на него няма военни и подземни съоръжения, горивните резервоари са разположени на открито, а пистата е в съответствие с изискванията на ИКАО и даже е по-къса отколкото в съседните страни в карибския архипелаг.

В средата на 1983 г. в движението New Jewel Movement настъпва разцепление. На 13 октомври привържениците на премиера Бърнард Коард извършват преврат. На 14 октомври Бишоп е арестуван и разстрелян. Организацията на Източнокарибските държави се обръща към САЩ с молба да възстановят стабилността в Гренада.

САЩ обосновават необходимостта да се намесят в събитията в Гренада с обстоятелството, че там учат около 630 студенти-медици, чиято сигурност е поставена под заплаха. Планът за операцията предвижда внезапен морски и въздушен десант с цел овладяване на най-важните военни и административни обекти в Гренада. Американската армия започва агресията в 6.00 ч. сутринта на 25 октомври. Националното радио успява да съобщи за нахлуването, но скоро оттам започват да говорят американци.

Неочакваната упорита съпротива принуждава САЩ вечерта на 26 октомври да изпратят в Гренада допълнително два батальона. На 27 октомври бойните действия като цяло са завършени.

На международно равнище обаче САЩ се оказват в изолация. Операцията е осъдена от много държави, които са съюзници на САЩ - Франция, Швеция и др. Край посолствата на САЩ в Амстердам, Лондон и Бон преминават протестни демонстрации. Мексико преценява нахлуването като източник на допълнителна заплаха за мира в Централна Америка и на Карибския архипелаг, като призовава Съвета да сигурност към ООН да вземе мерки по извеждане на чуждестранните войски от острова. Великобритания се изказва против операцията.

На 28 октомври 1983 г. САЩ се възползват от правото си на вето, за да възпрепятстват приемането на проект за резолюция от СС към ООН по отношение на събитията в Гренада (за приемането гласуват всички 11 членове на СС с изключение на САЩ). На 2 ноември с.г. Генералната Асамблея на ООН приема резолюция №38/7, която оценява интервенцията като грубо нарушение на международното право и посегателство на независимостта, суверенитета и териториалната неприкосновеност на Гренада.

В подкрепа на резолюцията гласуват 108 страни, а против са само САЩ и още едва 8 страни. САЩ предоставят на островната държава 110 млн. долара компенсация за щетите, нанесени от американската армия. Основната част на американските войски е изведена от острова към 15 декември.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Едно време от банкети се прибирах с червило по ризата, а сега - накапан с лютеница...

***

Единствената книга на която съм плакал, беше сборника задачи по математика за седми клас...

***

Най-голямата лъжа на българина:

- И без пари да ми го дават, няма да го взема!

***

Какъвто и статус да напишеш... накрая тия с големите цици ВИНАГИ обират лайковете.

***

На партито на метеоролозите имаше от 5 до 10 човека, на места до 12!

Любопитно: "Стаите на гнева" - последната мания за самопомощ

Кога за последно счупихте нещо нарочно? Може би в детството си - в изблик на първичен гняв? А може би никога не сте си позволявали да го правите, защото сте възпитани да спазвате правилата?

Сега вече дори „добрите" момчета и момичета могат да свалят задръжките на емоциите си и да трошат на воля - срещу заплащане, разбира се. В Ню Йорк вече съществува „стая на гнева", наречена Wrecking Club. Чупенето на чинии и други предмети в стаята е своеобразен фитнес-феномен, нещо като анти-йога. Целта тук не е да опознаеш себе си, а да преживееш едно необичайно усещане.

„Стаи на гнева" вече има в много градове в Съединените щати. Таксата за ползването им обикновено е сравнително висока. Най-евтината тарифа за 30 минути e в размер на 79,99 долара за един или двама души в Wrecking Club.

Гневът не просто се е превърнал в мода през последните години, но и явно „продава" доста добре.

В замяна на тази такса получавате най-различни електронни устройства, мебели, съдове, чаши, битови предмети, дори очукан дунапренен модел на човешки торс, подредени върху стари бирени кегове. Въоръжават ви с бейзболна бухалка и ковашки чук, и ви оставят в собствена стая, за да излеете емоциите си на воля.

В съседство, в стаята Rage Cage има по-евтина оферта - $44.99 за 25 минути - с много по-малък пакет от подлежащи на чупене неща. Там духът е насочен е по-скоро към Instagram; има стойка за телефона в стаята, която ви позволява да се снимате, и нарисувана със спрей мишена на стената. Но в повечето аспекти нещата са сходни: затворено собствено пространство за чупене, четири стени и празно място, и свободата да правите каквото си пожелаете.

Естетиката на стаите на гнева напомнят на „подземен нощен клуб като от 1977 или стая за разпит на ЩАЗИ", гласи едно от описанията в „Ню Йорк Таймс".

Има няколко правила: не хвърляйте кеговете. Носете обувки, затворени отпред, предпазни очила, ръкавици, дълги ръкави и каска. Това е всичко. Никой не ви наблюдава, докато сте в стаята. Там можете да правите каквото пожелаете.

Всяко начало обикновено е колебливо. Ще се изненадате колко слаб ефект може да има първият ви опит да разбиете екрана на компютър с бухалка, например. Може да загреете със стъклария - вероятно сте чупили поне една чаша или прозорец в живота си, макар и неумишлено. Видът на крехките форми, които експлодират в пламенен изблик след едно замахване, създава особено вълнение.

Разпарчетосването на по-тежки и сложни устройства провокира усещане за психическо предизвикателство.

Всяко отчупване на пластмаса от стар принтер след удар с ковашки чук изглежда като малка победа, докато вътрешностите и кабелите не започнат да се изсипват навън. Изразяването на яростта е физически изтощаващо преживяване, но не само.

В поне един аспект този феномен е изключително странен: защо да плащате за нещо подобно, когато теоретично бихте могли да чупите каквото пожелаете в собствения си дом? Сякаш плащате за правото си да вилнеете и да бъдете диви за известно време, извън границите на социално приемливото. Донякъде това напомня на студентските купони, при които младите момчета, напоени с алкохол, вадят на показ първичната си агресия. Понякога импулсът да унищожаваш вещи може да придобие чертите на социална позиция.

През септември Nike се оказа в центъра на скандал в социалните мрежи заради решението си да превърне в свое рекламно лице Колин Каперник, състезателя по американски футбол, който даде начало на протестите срещу полицейското насилие и расовата несправедливост в САЩ, като коленичипо време на националния химн. Гневни американци започнаха да споделят клипове и снимки, в които се вижда как изгарят артикули с марката Nike в знак на несъгласие с политиката на спортния гигант.

Кампанията #JustBurnIt провокира логичния въпрос - защо някой би унищожил собствените си вещи, за които така или иначе вече е платил на Nike и няма да ощети с нищо производителя?

Половин час престой в „стаята на гнева" ще ви даде обяснението на този въпрос - това е импулс за диво, неконтролируемо освобождаване на първична енергия. Неодушевеният предмет е фокусна точка на всичко останало, което ви вади от равновесие във всекидневния живот.

Добро или лошо е, че хората се наслаждават на това поведение и са склонни да си плащат, за да избиват гнева си? Някои психолози твърдят, че стаите на гнева не са полезни в дългосрочен план, защото вместо да служат като отдушник, може да подхранят агресията, особено у хората с тревожност и проблеми с контролирането на гнева.

А може би „полезността" им е относителна, в зависимост от това кой вилнее в стаята. За хората, които са възпитани да потискат гнева си на всяка цена, това може да бъде освобождаващо изживяване. За други, които трудно контролират емоциите си, това е токсична среда, затъване в мрака на истинската ярост.

"Стаята на гнева" е уелнес продукт, въпреки че естетически е далеч от уелнеса. Тя продава своеобразен „балсам" за неудовлетвореното: в този случай, нашия гняв. Тя не решава нищо, но може да си струва все пак парите, заради потното диво облекчение от чупенето.

по Vox

На тази дата: 24 октомври 439 г. вандалите превземат Картаген и основават свое кралство

439 г. вандалите, предвождани от Гензерих, превземат Картаген и основават свое кралство. Той е крал на вандалите и аланите от 428 до 477 г. По време на продължителното му управление, Вандалското кралство се превръща в един от основните фактори в Средиземноморието, но след смъртта му бързо запада.

След смъртта на Гундерик през 428 г. Гейзерик е избран за крал. По това време, вандалите пребивават на Пиренейския полуостров, но са подложени на нападенията на вестготите от север. Малко след като става крал Гейзерик, който още преди това започва строителството на морски флот, решава да изостави Пиренейския полуостров и да пресели вандалите в Северна Африка.

Възползвайки се от споровете между Бонифаций, римският управител на Северна Африка, и император Валентиниан III, през 429 г. Гейзерик прехвърля своите около 80 000 души в Африка. Там той удържа няколко победи срещу слабите и разпокъсани римски войски и бързо завладява територията на днешните Мароко и Северен Алжир. След 14-месечна обсада превзема Хипон Регий и император Валентиниан III е принуден да го признае за крал на завладените от него земи, формално подчинен на Рим.

По традиция вадалите са привърженици на арианството и Гейзерик изисква от своите високопоставени служители да следват този клон на християнството. В същото време на православните е предоставена относителна религиозна свобода. Завладяването на Африка от вандалите довежда и до намаляване на данъците, голяма част от които преди това отива за издръжка на духовенството и на богатите фамилии в Рим.

През 439 г. Гейзерик напада внезапно Картаген, столицата на римска Африка, и превзема града без бой, като пленява и голяма част от римския флот, намиращ се в пристанището му. Той е присъединен към корабите на самите вандали, които скоро подчиняват Сицилия, Сардиния, Корсика и Балеарските острови. През 442 г. римляните трябва да признаят новите завоевания, както и независимостта на Вандалското кралство.

Вандалите установяват контрол над Средиземно море, като през следващите три десетилетия предприемат множество морски походи, разграбвайки крайбрежните селища.

През 455 г. римският император Валентиниан III е убит по заповед на Петроний Максим, който заема трона. Според Гейзерик това обезсилва мирния договор, сключен с Валентиниан през 442 г., и малко по-късно той прехвърля войските си в Италия и тръгва към Рим. Той се споразумява с папа Лъв I да не разрушава града и да не избива жителите му, след което вандалските войски влизат в Рим без съпротива. Петроний Максим е убит от тълпа римляни край града.

Гейзерик спазва споразумението с папата и вандалите не причиняват съществени разрушения в Рим, но заграбват значително количество ценности. Гейзерик отвежда със себе си вдовицата на Валентиниан Лициния Евдоксия и нейните дъщери, както и много знатни римляни, за които по-късно е искан откуп.

През 468 г. Източната Римска империя прави опит да се противопостави на вандалите. Към Картаген е изпратен голям флот и стохилядна армия, командвана от Василиск. Въпреки голямото числено превъзходство на имперските сили, Гейзерик удържа победа и затвърждава хегемонията си в Западното Средиземноморие. След това той напада Пелопонес, но е отблъснат. През 474 г. е сключен мир с Източната Римска империя.

Крал Гейзерик умира в Картаген на 25 януари 477 г.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Здравейте, свой съм.

Човечец в магазина:

– Искам 5 яйца, ама аз да си ги избера!

– Чакай бе! - рекъл продавачът.

– Как така ще си ги избираш ти?

– Ами така - демократична държава сме! Искам, като на избори, да си избера сам и яйцата!

– Така, кажи бе мой човек! На ти 5 яйца - избирай си!

***

В сутрешният мрак няма нищо по-хубаво от светлините на някоя баничарница!

***

Обява:

- Търся си гадже! Сезон Есен - Зима! Да може да цепи дърва и да пали печката...

***

– Брат, какви времена настъпиха!

– Какви?

– Момиче с мустак, държи за ръка момче с оскубани вежди...

***

Добре, че измислиха фейсбук та да има къде ние българите да протестираме без да пречим на управляващите.

НСО не казва на Валери Симеонов защо охранява Доган, той ще пита президента

Националната служба за охрана (НСО) е отказала да предостави информация на вицепремиера Валери Симеонов защо охранява почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Обяснението на НСО е, че Симеонов няма неограничен достъп до класифицирана информация и дори са го предупредили да не разгласява това, което му казват. Симеонов обаче смята да се обърна със същия въпрос към президента Румен Радев, на чието подчинение е НСО.

Ето какво написа Симеонов във Фейсбук:

"НСО отказа да ми предостави информация защо охраняват Ахмед Доган и колко средства са изразходвани за тази цел. От службата ми обясниха, че нямам неограничен достъп до класифицирана информация и не съществува обективна нужда аз да знам това. Дори ме предупредиха да не разгласявам това, което така или иначе не знам.

Безспорен е огромният обществен интерес по въпроса защо Национална служба охрана пази бизнесменът Ахмед Доган (наскоро сдобил се с ТЕЦ на стойност около 100 млн. лв. срещу скромните 3500 лв.) вече повече от 5 години след излизането му от политиката и над 10 години след излизането му от реалната власт.

Тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗНСО службата е подчинена пряко на Президента на Република България, ще отправя тези въпроси към Президента Румен Радев, очаквайки този път точен и изчерпателен отговор, с оглед отговорността пред обществото и институционалните му правомощия".

На тази дата: 23 октомври 1893 г. В Солун се създава ВМРО

На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата

Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Основоположници са Дамян Груев, Ив. Хаджиниколов, д-р Хр. Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя. В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско.

През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема важни решения по организационното й устройство. След Солунския конгрес организацията бързо се разраства. Това налага промени в програмата и устава на организацията. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и Гьорче Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел.

През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без съгласието на Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи, взема решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.

След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), оцелелите ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания, на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие. Обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М. Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов.

Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение. Това позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията, свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.

През 1919 г. Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).