В същото време някъде в Мароко

На тази дата: 30 ноември 1939г. Съветският съюз напада Финландия и започва 100-дневна война

30.11.1939 г. Съветският съюз напада Финландия. Съветската армия масирано нахлува във Финландия, с което се слага началото на кръвополитната 100-дневна Съветско-финска война.

С подписването на Пакт Рибентроп-Молотов Финландия е оставена в сферата на влияние на Съветския съюз. А окупирането и подялбата на Полша показват неадекватната и неангажираща позиция на другите западни държави по преразпределение на териториите на Източна Европа.

По това време СССР има основателни притеснения за района около Ленинград - втория по големина и значение град в Съветския съюз, тъй като се намира в обсега на артилерията на Финландия. А Финландия все повече гравитира към нацистка Германия.

Вместо да потърси решение по пътя на преговорите, Москва през октомври 1939 г. отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на руския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г., а след два следва интервенцията.

Във войната от страна на СССР са въвлечени 998 100 войници, над 2500 танка и 3880 самолета. Финландия може да противопостави около 340 000 войници, едва 32 танка и 114 самолета. Съветското командване е убедено, че войната ще бъде бърза и победоносна, но не става така. Първоначално руското настъпление е затруднено, тъй като руснаците не могат да прехвърлят достатъчно войски на театъра на бойните действия. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница.

На свой ред командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва адекватна на терена и на климатичните условия бойна тактика. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война и, за разлика от червеноармейците, не умират с хиляди от неимоверния студ. Те се придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености - безкрайни гори и блата.

Укрепената линия „Манерхайм” не е пробита. Нанесеният спомагателен удар в труднопроходимите райони северно от Ладожкото езеро завършва с пълен неуспех - две съветски дивизии попадат в обкръжение и са напълно унищожени. До края на войната в този район са напълно унищожени пет съветски дивизии. Отразила се е липсата на подготовка за водене на бойни действия изобщо и в частност в зимни условия.

Въпреки всичко военната операция продължава. Към края на февруари съветските войски излизат до финските тилови отбранителни позиции в района на Виборг. Боевете за този град продължават чак до сключване на примирието.

В хода на войната руснаците съсредоточават многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение сили и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. След като финландското правителство не получава обещаната от западните страни помощ се принуждава да поиска мир.

На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация в Москва да преговаря за мир. На 12 март правителството на Финландия обявява, че условията са приети и е подписан Московски мирен договор от 1940 г., с което се слага край на военните действия във Финландия.

Резултатите от бойните действия са съкрушителни за Съветския съюз. Загубите на Съветската армия са над 321 000 души (126 875 загинали или изчезнали, 188 671 ранени и 5572 пленени), 3543 танка, между 261 и 515 самолета.

Въпреки многократно превъзхождащия противник загубите на Финландия са 70 461 души (25 904 загинали или изчезнали, 43 557 ранени и 1000 пленени), 20-30 танка и 62 самолета. Митът за непобедимостта на Съветската армия се сгромолясва и в определена степен дава допълнителна увереност на Хитлер за успех в агресията срещу СССР.

Договорът променя съветско-финландската граница, установена с Тартуския мирен договор между РСФСР и Финландия, подписан в гр. Тарту (Естония) на 14 октомври 1920 г. след завършване на гражданската война във Финландия и Първата Съветско-Финландска война от 1918-1920 г.

В допълнение към предишните съветски условия сега Финландия е принудена да отстъпи части от общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий. Заради агресията и започването на войната СССР е изключен от Обществото на народите.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Скоро

Той винаги слизаше пръв от колата, минаваше от другата страна и и отваряше вратата като на

кралица, а жените от квартала и завиждаха.

- Какъв мъж, какъв джентълмен! - казваха те.

А само тя знаеше, че дръжката отвътре е счупена.

***

Мониторът-това е главното в компютъра. Това го знаят дори холивудските сценаристи: в почти всеки втори екшън компютрите се унищожават посредством разстрел на монитора. Няма монитор-няма компютър.

***

Жена към мъжа си, който излиза от банята:

– Бай Иван ти звъня три пъти и после ти изпрати съобщение, че му липсваш...

***

На призива да не се пътува в лошото време, се отзоваха само снегорините.

***

Хванал катаджия златната рибка:

- Какво ще искаш? - попитала тя.

Той помислил, помислил:

- Всичко си ми е окей, но нещо нарушителите са малко. Сега спирам всеки десети, а искам - абсолютно всички.

- Добре! Искаш да спираш всички, ще спираш значи всички. - казала рибката.

И превърнала катаджията в спящ полицай.

На тази дата: 29 ноември 1830 г. избухва Полското въстание срещу Русия

На 29 ноември избухва Полското въстание. Започнало като локален бунт срещу руския управител във Варшава на 29 ноември 1830.

Заради датата, на която избухва, въстанието е наричано още „Ноемврийско“.

Поляците са насърчени от събитията през юли 1830 година, когато французите прогонват опиталия се да потъпче конституцията им последен крал от Бурбоните.

Събитията в Париж предизвикват и опасения, че Николай I ще отмени полската конституция. Опасенията се засилват през ноември, когато властите в Полша разпореждат частична мобилизация насред слуховете, че царят ще прати полските войски да потушават френската революция. Заповедта за мобилизация подтиква към действие група патриоти начело с подпоручик Пьотър Висоцки.

В нощта на 29 срещу 30 ноември те вдигат на оръжие кадетите от Варшавското пехотно училище и нападат руския гарнизон и двореца „Белведер“, където резидира великият княз Константин Павлович. И двете атаки се провалят, но дават сигнал за масово надигане на жителите на полската столица.

Бунтовниците завземат арсенала и овладяват града. На 3 декември e образувано „Временно правителство“, заменено само два дни по-късно с диктатура на генерал Юзеф Хлопицки.

В началото на следващата година то прераства в пълномащабна война, след като полският парламент - Сеймът обявява руския цар Николай I за свален от полския престол. В началото на бойните действия въстаниците печелят редица успехи, но социалните и политически разногласия помежду им помагат на царската армия да спечели пълна победа през октомври 1831 година.

Резултатът от него е тежък за поляците в Кралството: отменена е либералната конституция от 1815, а с нея са премахнати редица суверенни полски институции (парламентът, армията, Варшавският университет). На тяхно място е установен авторитарен режим начело с царския наместник Иван Паскевич.В последвалата „Велика емиграция“ хиляди поляци, сред които множество представители на интелектуалния и творческия елит на нацията, се изселват в Западна Европа.

История на Великата емиграция започва още по време на Ноемврийското въстание. От юли до октомври 1831 г. някои групи от полските войски, притиснати от руските войски, преминават границите с с Прусия и Австрия и слагат оръжие там. Преди окончателното потушаване на въстанието през есента на 1831 в чужбина бягат основните бунтовнически сили и представителите на правителството и на Сейма. До октомври 1831 около 50 хиляди поляци са били извън границите на Кралство Полша - на територията на Прусия – около 30 хиляди, в Австрия – около 20 хиляди.

Когато на 1 ноември 1831 г. император Николай I обявява амнистия за участниците във въстанието, много бунтовници, които са повярвали на тези обещания и мотивирани от копнеж за дома, се връщат обратно в страната си. Някои от тях веднага са изпратени на заточение в Сибир или Кавказ. Като действат в координация с Русия, Прусия и Австрия принуждават със заплахи и дори сила бунтовниците да се върнат у дома по време на управлението на император Николай I. В резултат на това в края на 1831 общо около 3000 бунтовници остават в Прусия и Австрия. Останалите или се завръщат в Русия, или самостоятелно се преместват на Запад.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Зимата е тук

Ако жена претърпи корабокрушение и попадне на самотен остров, ако е с дамската си чанта може да издържи без проблем поне три месеца...

***

И като пишете статус "Сняг заваля"... пишете и от къде сте, та да не излизам по сто пъти на терасата, да гледам...

***

Колкото ти е по-празен хладилникът, толкова по-малко чувство за хумор имаш.

***

Продавам еко-елхи от Чернобил – светят без лампички...

***

Така ми се иска да избягам за една седмица до Малдивите, но като се сетя, че няма кой да претака зелето...

Човек на ДПС стана шеф на Софийски градски съд

Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Алексей Трифонов за председател на Софийски градски съд. Досега той беше съдия в Софийския апелативен съд.

Трифонов е бил и зам.-министър на правосъдието в Служебния кабинет на Огнян Герджиков. Преди осем години той е бил и в Централната избирателна комисия (ЦИК) от квотата на ДПС.

Трифонов спечели с 9 гласа. За Евгени Георгиев гласуваха четирима от членовете на ВСС.

На тази дата: 28 ноември 1878 г. е създадена Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

1878 г. в София е създадена комисия, която да създаде българска национална библиотека. По-късно учреждението прераства в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Идеята била на софийския учител Михаил К. Буботинов. Библиотеката е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на ул. „Георги Раковски” 131.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов” се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий”. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии. Днес Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” е депозитна за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Готови за лошото
време

Украински кораб е бил потопен от айсберг. Капитанът на айсберга е награден с орден "Ленин".

***

- Миличък, кога ще дойдеш да ме вземеш, мокра съм!

- Потърпи любима, желаеш ме много, нали?

- Вали бе идиот, вали...

***

В шивашко ателие:

- Панталонът ви стои перфектно, какво не му харесвате?!

- Малко ме стяга под мишниците!

***

- Пешо, ще занесеш ли старите ми рокли в църквата?

- А, не е ли по-удобно да ги изхвърлиш?

- Ама Пеше, има жени, които нямат какво да ядат, нито дрехи могат да си купят!

- Скъпа, жените които ще облекат твоите рокли със сигурност не умират от глад.

***

- Защо мълчиш?

- Подбирам думи...

- Какви думи?

- Цензурни...

24-ма депутати ползват безвъзмездно чужди имоти

24-ма депутати са декларирали пред антикорупционната комисия, че ползват безвъзмездно апартаменти в последните си декларации – за 2017 г. В този брой не влизат народните представители, които обитават ведомствено жилище на Народното събрание. В групата няма едри риби, голяма част от ползващите чужд имот без пари са депутати, които широката публика никога не е чувала.

От някои декларации не личи народният представител да е внимавал какво вписва в графите – Николай Бошкилов (БСП) например е заявил, че ползва апартамент в София под наем, като в графата „цена по договор“ е написал 0 лева, а в произход на средствата е посочил „заплата“.

В голяма част от случаите става дума за имоти по родните места на депутатите. Андриан Райков (ГЕРБ) например ползва безвъзмездно апартамент в Русе. Александър Мацурев (ГЕРБ) е декларирал чужд апартамент в Банско, който ползва по „устно споразумение“. Васил Цветков (ГЕРБ) ползва къща в Мусачево. Иван Миховски (ГЕРБ) е декларирал къща в

Троян, също на безвъзмездно ползване. Калин Димитров Василев (ГЕРБ) е обявил три безвъзмездно предоставени му имота – два в Луковит и един в София. Николай Сираков (ГЕРБ) ползва два апартамента в Габрово, Радостин Танев (същата партия) заявява чужд апартамент в Стара Загора, който ползва безвъзмездно, Станислава Стоянова (отново ГЕРБ) – апартамент във Велико Търново.

Депутатите, които ползват безвъзмездно чужди имоти в София, са Ахмед Ахмедов (ДПС) – апартамент в „Мотописта“, Валентина Найденова (БСП), Веска Ненчева (БСП) – два апартамента, Георги Георгиев Михайлов (БСП) е обявил, че е получил в дарение апартамент, Георги Георгиев Стоилов (БСП), Георги Димитров Андреев (БСП), Красимир Янков (БСП), Лало Георгиев Кирилов (БСП), Мартин Тинчев (ГЕРБ), Миглена Дойкова Александрова, Христо Гаджев (ГЕРБ), Ихсан Хаккъ (ДПС), Теодора Радкова Георгиева (ГЕРБ) ползва къща с двор.

Къща без заплащане ползва и Евгения Алексиева (ГЕРБ), само че не в София, а в Лозен. Възможно е част от тези обявени имоти да са всъщност ведомствени апартаменти, макар че повечето депутати, настанени в такива жилища, са посочили правилно, че обитават служебни апартаменти.

На този фон е изключителна рядкост депутат да обяви, че обитава чужд имот срещу заплащане. Така е при Делян Добрев, който декларира, че от 2013 г. ползва апартамент от 110 кв. м в „Манастирски ливади“ срещу 970 лв. наем. Теодора Халачева (БСП) пък е заявила в графата чуждо недвижимо имущество апартамент в Пловдив, за който е посочила наем от 46 лв.

Имотите не са единственото нещо, което депутатите ползват безвъзмездно. Лидерът на БСП Корнелия Нинова например е обявила, че съпругът й Митко Нинов е придобил безвъзмездно лек автомобил „Акура”. Специално е отбелязано, че колата е „на 10 години”. Марешки също ползва гратис два автомобила – „Ауди 8“, което се води на партията му „Воля“, и „Бентли“, чийто собственик е неизвестен. Светлана Марешка пък разполага с предоставен й безвъзмездно мерцедес.

На другия полюс на старите коли и безплатните апартаменти е депутатът Делян Пеевски. Той е обявил дълъг списък с чуждо недвижимо и движимо имущество, за което плаща фантастичен наем. За два апартамента, офис и къща с двор в София той декларира общо над 123 000 лв. наем, като само за къщата е платил 105 570 лв. за 2017 г. Освен в столицата Пеевски е ползвал под наем още офиси в Пазарджик и във Велинград, за които е плащал 3600 лв. Наемал е и автомобили – мерцедеси, ландровъри, БМВ и „Ауди“, за които е посочил като „цена по договор“ общо над 288 000 лв. Според декларацията депутатът е покривал всички тези разходи с дивидентите, получени през миналата и предишни години, а те очевидно му позволяват да се простира нашироко. Само за 2017 г. Пеевски декларира над 37 млн. лв. от дивиденти. До 2013 г. той описваше в декларациите си само скромен влог от 17 056 лв. и стар „Опел“. След това постепенно започна да осветлява дялове в „Булгартабак” и много други фирми.

На тази дата: 27 ноември 1919 г. Стамболийски подписва Ньойския договор и чупи писалката

Погромът, който се нанася на България в Първата световна война, безмилостно е документиран и узаконен на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой.

Защо точно там и защо точно на датата 27 ноември? Малко наши съвременници знаят, че в селището Ньой до Париж някога е роден крал Балдуин, чийто кръстоносен поход е спрян решително от българския цар Калоян. Балдуин е пленен и затворен в Царевец. А защо на 27 ноември? На тази дата през 1885 г. българският пряпорец се развява на сградата на кметството в град Пирот. С което се ознаменува победоносният край на Сръбско-българската война ­ втори нашественик, разбит в българските земи. Така на 27 ноември 1919 година в предградието на Париж Ньой сюр Сен т.нар. победители от Антантата не само режат като с балтия късове от снагата на майка България, но намират начин допълнително да се изгаврят с достойнството на българската делегация.

От 18 януари 1919 г. до август 1920 г. в Париж е свикана конференция със задача да изработи мирните договори с всяка една победена страна. Главните “миротворци” са Жорж Клемансо, министър-председател на Франция, Лойд Джордж, премиер на Великобритания и Виктор Емануел Орландо ­ италианския премиер-министър, сменен от лятото на 1919 г. от Томазо Титони. Така заедно с президента на САЩ Удро Уилсън на проточилата се над година и половина мирна конференция се решаваха съдбините на Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.

В началото българската делегация се води от премиера Теодор Теодоров. Тя пристига в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага е настанена в замъка „Мадрид”, където остава през следващите два месеца, без да є е разрешено да излизат оттам. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи. Председателят Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. Делегацията ни се връща в България и в началото на октомври министър-председателят Теодоров подава оставка. Начело на новия коалиционен кабинет застава Александър Стамболийски.

На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор. Определена е датата - 27 ноември, а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Отношението на французите към българските държавници е било като към военнопленници.

Ето как в българската преса от онова време се описва церемонията: 

„ Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.” Свидетели на подписването твърдят, че след като полага подписа си, Александър Стамболийски символично чупи писалката на две.

С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия са предадени на Сърбия. Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа в полза на Румъния.

България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още. Над 5 години мините в Перник изнасят въглищата в Сърбия като репарации.

Въпреки унизителните клаузи в договора сърби, гърци и румънци не изпълняват и малкото текстове, които защитават етническото българско население ­ над 2 млн. остават по родните си места, но вече в присвоени територии от нашите съседи. В следващите 20 години над българите във Вардарска и Егейска Македония, както и в Южна Добруджа е упражнен тотален терор и денационализация.