Любопитно: Безплатен дом, за всеки, който поиска в Япония

Преди 4 години Наоко и Такаяки Ида получават своя собствена къща. При това напълно безплатно. Това, което звучи като началото на поредната реклама за ипотечни кредити всъщност е реалност в Япония.

Самата къща на семейство Ида е на два етажа и е сгушена сред дърветата по един селски път в малкия град Окутама в префектура Токио. Преди да се преместят там, семейството заедно с трите си деца - двама тийнейджъри и едно пет-годишно момченце - живее в дома на родителите на Наоко.

Разбира се, къщата не излиза съвсем безплатно. Семейството трябва да извърши ремонт на постройката, преди тя да стане годна за живеене, но по думите на 45-годишната Наоко, тя е идеална за тях, особено като се има предвид, че те винаги са искали подобно спокойно място в провинцията, където освен всичко да има и двор, в който да отглеждат част от храната си.

Това с безплатните къщи може и да звучи като схема или нещо не особено чисто или достоверно, но в Япония, където къщите в страната стават повече от хората, реалността е именно такава.

Според Форума за политика на Япония за 2013 г. в страната има 61 жилища спрямо 52 милиона домакинства. Оттогава насам ситуацията се влошава.

Ако към момента населението на страната е около 127 млн. души, към 2065 г. се очаква то да спадне до около 88 млн., според прогнозните данни на Националния институт за население и социална сигурност. Това означава едно - по-малкото хора ще се нуждаят от по-малко къщи.

Междувременно младите хора напускат селските райони в търсене на работа по градовете, което на свой ред изпълва редица села и по-малки градове с множество изоставени "призрачни" къщи, известни като "акия".

Прогнозите сочат, че до 2040 г. почти 900 малки градове и села в Япония вече няма да съществуват. Окутама е един от тях. В този контекст даването на собственост на семейства като това на Наоко и Такаяки Ида е една от политиките, които местните власти са предприели, за да осигурят оцеляването си.

В префектурата на Токио има три такива градчета, които са застрашени от изчезване до 2040 г. Когато през 2014 г. местните власти научават това, те основават специален департамент, който се грижи за репопулацията на града.

Окутама се намира на около два часа път с влак от лъскавия и неонов център на Токио. През 60-те там живеят над 13 000 души, а мястото се издържа най-вече с търговия с дървесина. Западането на пазара на дъревен материал обаче през 90-те кара мнозина млади хора да напуснат града. Така днес в Окутама живеят само 5200 жители, а с всяка година броят им намалява.

Банки за изоставени жилища

През 2014 г. местните власти организират нещо наречено "Банка Акия" - схема за оптимално оползотворяване на изоставените жилища. Служителите й работят в подобни малки градчета, а задачите им се съсредоточават в това да свързват потенциални купувачи със застаряващи собственици без наследници или с хора, които възнамеряват да напуснат града си завинаги.

Също така се отпускат средства на нанесли се наскоро млади хора за жизнено важни ремонти и за откупуване на имоти от отдавна заминалите им собственици. Една от програмите в Окутама например предлага 8820 долара за всеки 100 квадратни метра от имот, позволявайки на собствениците да изкарат нещо от старите си, изоставени жилища.

За кандидатите за нанасяне има, разбира се, определени изисквания. Те трябва да са под 40 години или да са двойка с поне едно дете под 18-годишна възраст. Във втория случай поне един от двамата родители трябва да е под 50 години.

Но дори безплатното раздаване на домовете е трудно в страна, в която хората предпочитат ново строителство.

Къщи втора ръка

Понякога има съвсем основателна причина за тази неприязън към старите къщи. Една от изоставените постройки в Окутама представлява кубообразна сграда със син покрив и бели стени. И въпреки че изглежда здрава отвън, отвътре се усеща остър мирис на мухал, който показва, че по постройката има доста какво да се работи. Най-малкото кухнята има нужда от основен ремонт, а подът татами трябва да бъде сменен. Разбира се, трябва да се реши и проблемът с мухъла.

От около 3000 къщи в града близо 400 са изоставени. Според местните власти близо половината от тях стават за живот. Останалите са или твърде разрушени или са построени в райони, изложени на риск от свлачища.

През ХХ век Япония преживява два големи пика в броя на населението си - веднага след Втората световна война и след това по време на икономическата експлозия от 80-те години. Тези пикове създават остър недостиг на жилища, който след себе си води до масово строителство на евтини, лесни за сглабяне къщи и блокове в гъсто населените градове.

Сега много от тези къщи, особено ако са били оставени за известно време без живеещи и без поддръжка, в момента са в окаяно състояние. Затова и в момента около 85% от японците търсят преди всичко ново строителство.

Градското планиране също не е от полза за решаването на този проблем, тъй като продължават да се строят нови и нови жилища и да се застрояват нови пространства, въпреки очевидния излишък от домове, макар и стари.

Да направиш селските региони привлекателни

Досега вече 9 семейства са се преселили в Окутама. Те идват от разнообразни места - от Токио до Ню Йорк, тъй като властите не са поставили ограничение на това откъде да идват семействата. За тях е важно просто да се демонстрира намерение за дългосрочно ползване и за оставане в града. За да бъде успешен този експеримент обаче, не са достатъчни само жилища.

Подобни обезлюдяващи райони имат нужда най-вече и от сериозен план за икономическо развитие. Допълнително с това е нужно и да се създадат връзки между новодошлите и местните жители, за да може да сработи цялата система.

Добър пример в тази област е град Камияма в южната част на Япония, в който вече се наблюдава положителен прираст на населението. Причината за това е успехът на местните власти да привлекат различни технологични компании, които да открият свои офиси там. Идеята е да се създаде среда, в която бизнесът да е възможен за осъществяване като същевременно с това се предостави възможност за служителите да се населят някъде далеч от претъпкания град.

Находчивостта на новите жители също е много важел елемент за спасяването на изчезващите градове. В Окутама някои от тях вече се опитват да развиват своите бизнес идеи, с които да помогнат за облагородяването на района - от превръщането на 100-годишна къща в любопитно заведение, където да се хранят любителите на екстремните спортове (предлагани като атракция в района).

И все пак въпреки всичко това не е ясно дали експериментът ще е успешен. Въпреки че семейство Ида е намерило своя нов дом в Окутама, най-голямата им дъщеря вече няма търпение да стане пълнолетна, за да може да се изнесе от вкъщи и да си намери квартира в големия град.

По CNN

Фотофакт: Дядо Коледа реди плочките по Графа

Снимка: Мариана Петкова/Забелязано в София

Работници в костюми на Дядо Коледа работят днес по ремонта на столичната улица Граф Игнатиев, забелязаха граждани.

Снимки на служителите в коледни костюми бяха публикувани в социалните мрежи.

Цитати на великите! Каракачанов за Македония: Ти го кръщаваш, то пърди - народна поговорка

Ако Македония не промени отношението си, няма да гласувам за приемането й в ЕС и НАТО, заяви Каракачанов по повод предизвикалите реакция на Скопие негови думи, че комисията, която се събира да реши спорните въпроси в общата история на двете държави няма никакъв напредък, а от македонска страна има нахалството да се спори и шикалкави.

Има една поговорка - ти го кръщаваш, то пърди, коментира днес Каракачанов.

На тази дата: 15 декември 1890 г. е убит Седящия бик - последният предводител на сиуксите

1890 г. убит е последният предводител на сиуксите - Татанка Йотанка (Седящия бик). Служители на реда застрелват вожда Седящия бик в резервата на Гранд Ривър, Северна Дакота, където индианците са заточени от бледоликите.

На родния му език го наричат Татанка Йотанка. В историята остава не само като вожд на племе, но и като известен шаман и един от великите предводители на освободителните борби на индианците в периода 1866-1876 г.

Седящия бик е главният стратег на битките на сиуксите срещу американските заселници. Заедно с вождовете Дивия кон и Голямата стъпка той разбива Седма кавалерия на известния генерал Джордж Къстър през 1876 г. в боевете при Литъл Бигхорн Ривър. Тези драматични събития влизат в историята като едно от най-големите поражения на американската армия от индианците. В отговор войските на заселниците предприемат няколко наказателни експедиции срещу червенокожите. Седящия бик се оттегля с 3000 индианци на територията на Канада и остава там, докато запасите им от храни привършват.

По това време и стадата от бизони значително намаляват, за което голям принос имат и бледоликите нашественици. Гладът принуждава индианците да се върнат обратно в родните си земи. Така на 19 юли 1881 г. Седящия бик отвежда остатъка от племето във форт Рандъл. По-късно потомците  на червенокожите са изтласкани в резерват.

През 1885 г. Бъфало Бил успява да привлече вожда на сиуксите да се включи в шоуто „Див запад”, което става популярно в САЩ и Канада. Когато обаче шоуменът предприема турне в Европа през 1887 г., Седящия бик отказва да го придружи.

По това време вождът става все по-неудобен на американските власти с критиките си към резерватите и положението на индианците в тях. В местните вестници се появяват статии, в които Седящия бик е представен като враг на заселниците. Неговото отстраняване е само въпрос на време. Няколко куршума застигат индианския вожд в резервата, а трупът му е намерен обезобразен.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

- На младини бях такъв глупак...
- Ааа, ти и сега не изглеждаш стар!

***

Пепеляшка: -

Пантофката ми стана. Кога е сватбата?

Принцът: - Ааа, това беше полуфинал. Сега ще мерим сутиени...

***

- Как се нарича колата на Пернишка чалга звезда?

- ПопФолксваген.

***

- Какво е мъж с 200 любовници?

- Уелски овчар...

***

- Колко струва един скок?- 500 лева.- Страшничко...ами, ако парашутът не се отвори?- Ще ви върнем парите!

На тази дата: 14 декември 1911 г. експедиция с впряг от 16 кучета за първи път достигат до Южния полюс

1911 г. Руал Амундсен с четирима души от експедицията с помощта на впряг от 16 кучета за първи път достигат до Южния полюс. След покоряването на Северозападния проход Амундсен планира експедиция до Северния полюс. Но след като полюсът е достигнат през 1909 г. от Фредерик Кук и впоследствие от Робърт Пири, той променя плановете си, гледайки на юг.

Когато Амундсен отпътува с небезизвестния кораб „Фрам” само трима души знаят за истинската цел на експедицията - Амундсен, брат му Леон и капитанът на „Фрам” Торвалд Нилсен. На 14 януари 1911 г. експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос, в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен „Фрамхайм” (Домът на Фрам).

Любопитен факт е, че Китовият залив днес не съществува, след като тази част от ледника се откъсва през 2000 г. от Антарктида и отплува в свободна вода. Но преди 100 г. Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където пък английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя открит от Ърнест Шакълтън през 1908 г., преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.

Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на лагери с провизии през около 110 км, а самия преход до полюса смятат да осъществят след като започне затопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември настъпва очакваното затопляне и екип от осем души започва преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат рязко под -50° градуса и те решават да се върнат обратно в базовия лагер и да изчакат по-добро време.

На 19 октомври започва повторен щурм, в който участват само петима души с четири шейни и 52 кучета. На 15 ноември вече се намират в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато започва на 17 ноември и продължава четири дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато. Времето е бурно и групата престоява три дни в очакване на подобрение, но накрая се отказват да чакат повече и на 25 ноември продължават прехода. Бурното време затруднява силно придвижването. На 7 декември стигат до 88° 23' ю.ш., което е най-южната ширина достигана до този момент. Намират се на 180 км от Южния полюс.

На 14 декември 1911 г. петимата заедно с впряг от 16 кучета стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си в случай, че не успеят да се приберат до „Фрамхайм”. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си при обратния път само на 11 мили от спасителния лагер с провизии.

След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Във всеки от нас спи по един гений, но пък идиотът винаги е буден!

***

Зимата толкова рано се стъмва, че тамън обядваш и вече трябва да вечеряш

***

Вчера мама ми скъса писмото до дядо Коледа, и ми каза да си търся работа!

***

- Можеш ли да опишеш характера си с една дума?

- Бегай!

***

Момченце се къпе в морето. Майка му вика от брега:

- Мите, да не вземеш да се удавиш, че баща ти ще те спука от бой!

На тази дата: 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания

На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания в качеството си на съюзник на Германия, която пък воюва - ефективно или все още символично, и с двете. България смята, че това ще бъде по-скоро символично действие и до реални военни действия няма да се стигне.

Въпреки че влиза в съюз с Германия на 1 март същата година, София не обявява война на враговете на Германия, а се задоволява единствено да пропуска през територията си германски войски и да изпрати свои в Македония и Егейска Тракия. Цар Борис III и правителството на Богдан Филов се опитват да извлекат максималното от един съюз, който истински не желаят, но без който не биха могли да реализират националните интереси и дори биха поставили страната пред угрозата да бъде окупирана. България не прекъсва дипломатическите отношения с друг германски враг - СССР, дори и след като двата страни влизат във война на 22 юни 1941 г.

До края на съюза си с Германия България така и не изпраща войски на Източния фронт. Макар и САЩ да обявяват война на България през лятото на 1942 г., до 1944 г. войната между двете страни действително остава символична. Едва тогава след разгръщането на съюзническите операции в Средиземноморието и десанта в Италия София е подложена на сериозни бомбардировки от американски и британски самолети и понася големи щети. Това са и единствените реални бойни действия на българска територия по време на Втората световна война, като се изключат изключително маргиналните подривни акции на подкрепяните от Москва партизани.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Скоро!

Здравейте! По телевизията гледах реклама на филм. Става дума за малко момче, което е забравено от семейството си вкъщи. В същото време някакви крадци се опитват да оберат домът им! А детето им спретва куп номера. Дали е хубав? Някой гледал ли го е?

***

Ракия:

- 100% свобода на словото!

***

Само в България, когато си купуваш презервативи на касата в аптека или супермаркет, опашката те гледа, все едно тях ще опъваш.

***

Баба Пена спечели 200 000 от националната лотария. Със здраве да си ги хвърля през терасата!

***

Тя:

- Мило, сваляй си ризата и панталоните!

Той:

- О, хоооо!

- Хайде по-бързо, че ще пускам цветно!

На тази дата: 12 декември 1800 г. Вашингтон става столица на САЩ

1800 г. — Провежда се първото заседание на Конгреса

 на САЩ във Вашингтон.

1800 г. Вашингтон става столица на САЩ. Още през 1788 г. Джеймс Мадисън изтъква необходимостта от федерален окръг в есето си „Федералист № 43”, твърдейки че столицата на страната трябвало да се различава от щатите, за да осигури собствената си издръжка и безопасност.

Атака срещу конгреса във Филаделфия от тълпа разгневени войници, известна като Пенсилванския бунт през 1783 г., подчертава необходимостта правителството да се погрижи за собствената си сигурност. Следователно правото за създаване на федерална столица е предвидено в член първи, раздел осми от Конституцията на Съединените Щати, което позволява на „окръг (не по-голям от десет квадратни мили) да се превърне в седалището на правителството на Съединените Щати чрез отстъпване на територии на определени щати и одобрението от конгреса”.

Конституцията обаче не посочва място за новата столица. Мадисън, Александър Хамилтън и Томас Джеферсън се споразумяват, че федералното правителство би приело поемането на военния дълг от щатите при условие, че новата столица ще бъде разположена в южните Съединени Щати, което по-късно става известно като Компромисът от 1790 г.

На 16 юли 1790 г. с Резидънс актът се постановява новата столицата да бъде разположена за постоянно край река Потомак, точната площ да бъде избрана от президента Вашингтон. Първоначалната форма на федералният окръг е квадратна с размери 16 км (10 мили) от всяка страна, като общия размер е 260 кв.км (100 квадратни мили), както е позволено от Конституцията на САЩ.

През 1791-1792 г. Андрю Еликот и няколко сътрудници, измерват границата на окръга около Мериленд и Вирджиния, поставяйки камъни на всяка миля.

Нов „федерален град” е построен на северния бряг на река Потомак на изток от установеното селище в Джорджтаун. На 9 септември 1791 г. „федералният град” е кръстен в чест на Джордж Вашингтон и окръгът е обявен за територията на Колумбия, използвана като поетично име за Съединените Щати по онова време. Конгресът провежда първото си заседание във Вашингтон на 17 ноември 1800 г. На 12 декември 1880 г. Вашингтон става столица на САЩ.

Актът от 1801 г. официално обединява градовете на Вашингтон, Джорджтаун и Александрия, като ги прави част от федералната територия на окръг Колумбия, поставяйки я само под контрола на Конгреса. Също така територията в окръгът се разделя на две: Вашингтон каунти - на изток от река Потомак и Александрия каунти - на запад. След този акт гражданите в окръга вече не са считани за жители на Мериленд или Вирджиния, като по този начин приключва тяхното представителство в Конгреса.