вторник, 30 април 2019 г.

На тази дата: 30 април 1945 г. Самоубил ли се е Хитлер?

Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в града. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. 

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение — въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат.

Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи).

Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, „жертвайки се“ във Вагнеров стил. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща.

В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата на двамата са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Десетилетия по-късно - през 2009 г., американско ДНК изследване оспорва версията за самоубийството на Хитлер и смъртта му в неговия бункер.

10-сантиметрово парче от череп с дупка от куршум, за което след края на войната се смяташе, че принадлежи на водача на нацистите, се оказа, че е на жена, на възраст между 20 и 40 години. Преди това учени и историци го смятаха за категорично доказателство, че Хитлер се е застрелял в главата, за да не бъде пленен. Парчето е било намерено пред бункера на фюрера от съветски войници и съхранено в архивите на КГБ.

ДНК експертизата възроди теорията на конспирацията, че Хитлер не е умрял през 1945 г., че е оцелял и избягал в Южна Африка или другаде, и историята за смъртта му трябва да се пренапише отново.

Изследването на черепа е дело на археолога от Университета на Кънектикът Ник Белантони. Когато Белантони отишъл в Държавния архив в Москва, за да вземе ДНК проби, му показали опръсканите с кръв останки от канапето в бункера, където се смяташе, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили.

Според свидетели телата на Хитлер и Браун са били увити в одеала и отнесени в градината извън бункера. Те са били пуснати в кратер от бомба, залети с бензин и подпалени.

През май 1945 г. екип от руски съдебни медици изкопал предполагаемия труп на диктатора. Част от черепа липсвала, вероятно отнесена от изстрела при самоубийството. Парче от челюстите съответствало на стоматологичните данни на Хитлер, според асистент на неговия зъболекар, който бил пленен. Освен това тялото имало само един тестис.

Тайно от света трупът на Хитлер бил заровен в Магдебург в тогавашната Източна Германия. Година по-късно по заповед на Сталин, който се съмнявал, че Хитлер се е самоубил, била намерена липсващата част от черепа.

Американският археолог твърди, че е малко вероятно въпросното парче от череп да е на Ева Браун, която е била на 33 години. „Няма сведения Ева Браун да се застреляла или да е била застреляна по-късно", казва той.

През 1970 г. от КГБ изровили останките, кремирали ги и тайно разпръснали праха в река. В архивите на съветските тайни служби били запазени само челюстта (остава скрита за широката публика), парчето от череп и останките от опръскания с кръв диван.

Според теорията от 2009 г. съветските войски вероятно са открили трупа на двойник на Хитлер.

Вицове - само сока, април 2019 г.


На пазара. Купувач към продавача:
- Тия домати що миришат на ракия? Продавачът прави три крачки назад.
- Сега как е?

***

Семейният скандал е като концерт. Винаги започва с новите парчета и свършва със старите хитове...

***

Жена в аптеката:
- Прощавайте, дали случайно продавате при вас лосион за обезкосмяване?
- Да разбира се че продаваме, но бихте ли уточнили все пак за коя област?
- За Сливенска област...

***

Съпруга към любовника:
- Хайде, бързо отиди в килера - съпругът ми си идва!
- О, не! Ще се задуша там!
- Хайде, хайде - бързо! Никой още не се е задушил там!

***

Асене, ела бързо, детето глътна патрон!
- Ама, недей го въртя към мен, ма!

понеделник, 29 април 2019 г.

На тази дата: 29 април 1879 г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България

На днешната дата 29-ти Април през 1879г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг.

Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. 

На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Вицове - само сока, април 2019 г.


През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва: - Другари, през 1980 г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет! Тълпата реве: - Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет... Брежнев продължава: - Другари, през 1990 г. всеки наш гражданин ще има автомобил! Тълпата: - Ураааа, автомобиииил, автомобииииил... - Другари, през 2000 г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи вертолет! Тълпата изпада в луд екстаз: - Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет... Една бабичка обаче пита: - Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет? - Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Казан са пуснали макарони и литваш да си купиш...

***

- Ало, това бордеят ли е?
- Не тук е сауната на СПА центърът.
- А как да се свържа с бордеят?
- Зъннете след 2 часа...

***

Аз като бях малка исках да стана балерина, а сега искам да стане петък!

***

- Козунаците ви са отвратителни!
- Как може да говорите така - правя козунаци от преди да сте се родила...
- А защо ги продавате чак сега?!

***

- Какво най-често те питаха, когато беше малък ?
- Пишката расте ли?

неделя, 28 април 2019 г.

На тази дата: Честито Възкресение Христово!


Христос воскресе! Православните християни празнуват днес Възкресение Христово, най-големият празник на църквата и най-великото събитие в историята на човешкия род.
Ето как Евангелието от Лука описва деня на възкресението на Божия Син:

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. 


И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите. А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха. А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се удържаха да Го не познаят. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. 

А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания. И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба. И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? И дадоха Му част от печена риба и меден сок. И взе та яде пред тях. И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града Ерусалим докато се облечете със сила от горе.
И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето. И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; и бяха постоянно в храма хвалещи и благославящи Бога. Амин.
С камбанен звън храмовете в цялата страна отбелязаха празника. По традиция свещта, запалена на службата, се носи да догори в дома, за да влезе новата светлина в него. 

Великден въплъщава вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт, и бъдещия Страшен съд. Днешният празник слага край на 40-дневния Велик пост, утвърден в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и последната седмица от земния му живот, страданията на Спасителя и на смъртта му на кръста.

Рано сутринта в неделя се отслужва тържествена литургия. 

Според българската традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

Козунакът и боядисаните яйца задължително присъстват на трапезата на Великден, защото червените яйца символизират кръвта на Исус, а козунакът – неговото тяло. Най-разпространеното месо е агнешкото. Това се свързва с факта, че в деня на Възкресението на Исус в жертва е било принесено агне.

Вицове - само сока, април 2019 г.


Рускиня отива да си купи хляб. По пътя в една локва видяла да лежи мъж.
Рекла си:
- Малко е мърляв, ама като го изкъпя ще стане. Мъж е все пак. На връщане ще го прибера.
Купила хляб. Тръгнала към къщи и що да види на пътя - мъжа вече го нямало. Ядосала се жената.
- Ама съм и аз... сякаш от три месеца хляб на съм виждала...

***

Гледам на балкона един паяк си изплел мрежа.Питам го:" И к' во прайм сега с това незаконно строителство?"...

***

- Бабо, много хубав ти е станал козунака тази година! Каква е тайната?
- Чичо ти ми донесе брашно от Шабла.

***

Излезе от печат книгата "Ядливи гъби в България"-второ издание с поправки....

***

Една плаче за мъж... Друга от мъж. Трета за чужд мъж... Жени...

събота, 27 април 2019 г.

На тази дата: 27 април 1963 г. открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив

На 27 април 1963 г. е открита първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив. Дължината й е 156 км.
Това става почти 100 години, след като е построена първата жп линия между Русе и Варна (1865), открита за движение на 7 ноември 1866 г., с дължина 223 км. Скандалното е, че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. Година след построяването на първата електрифицирана жп линия е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията Раковски - Момчилград, с дължина 1121 м.

Първата електрифицирана линия, София - Пловдив, открита за експлоатация през 1963 г. От тогава досега са електрифицирани 4882 км жп линии, което прави 69,5% от текущия път на страната.

Любопитен факт е, че сред множеството приветствия най-искрени чувства предизвиква това на пионерката Петя Петрова, която говори от името на 700 000 български пионери. От трибуната тя обявява, че нейните връстници със своя труд са допринесли за закупуването на пет електрически локомотива от Чехословакия, като са набрали 7 348 000 кг билки.

Вицове - само сока, април 2019 г.

Устройство за изстръскване на чадъри

Обява: Турист предлага да нощува в българска къща за гости построена с европари. Иска 50 лв. кеш + закуска и обяд.

***

- Козунаци с бели трюфели къде са пуснали?!?!
- Като гледам цените, навсякъде!!!

***

Учител по логика откачи, след като успя да попие сухо вино с мокра кърпичка.

***

Защо в богатите държави Христос възкръсва една седмица по-рано?!

***

Зад всеки веган стоят по две разочаровани баби.

петък, 26 април 2019 г.

На тази дата: 26 април 1986 г. Аварията в Чернобил!

На 26 април 1986 г. четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил
(Украйна) експлодира и се запалва. Инцидентът е най-голямата ядрена авария в света.

В историята на ядрената енергетика има само още една авария – тази в АЕЦ "Фукушима I“ от 2011 г., която е от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Аварията в Чернобил създава облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Строежът

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента АЕЦ разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време.
Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивното им предимство е, че позволяват презареждане на реактора по време на работа (т. е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва, че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки, една от които е достатъчно сериозна, за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.
Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария — при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това игналинският РБМК оцелява.
Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил). Въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

Кратка история

1970 г. - начало на строителството;

26 септември 1977 г. - пускане на I енергоблок;

21 декември 1978 г. - пускане на II енергоблок;

3 декември 1981 г. - пускане на III енергоблок;

9 септември 1982 г. - авария на I енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация;

21 декември 1983 г. - пускане на IV енергоблок;

26 април 1986 г. -

- 1:23:40 ч – активиране на аварийната защита на IV блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала);

- 1:23:43 ч – активиране на алармените сигнали за повишаване на мощността на реактора на IV блок;

- 1:23:49 ч – разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положеине. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на IV блок;

- 1:24:00 ч – разрушава се корпусът на реактора на IV блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит и други компоненти от активната зона на реактора. Непосредствено след взрива те са изхвърлени на височина до 2,5 км;

22 май 1986 г. - взето е решение за възстановяване на работата на I и II блок на АЕЦ;

1 октомври 1986 г. - пускане на I блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

5 ноември 1986 г. - пускане на II блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

30 ноември 1986 г. - завършване на строежа на саркофага на IV блок, т.нар. обект „Укритие“;

4 декември 1987 г. - пускане на III блок след разделяне на IV блок и дезактивация на работните помещения на трети блок;

11 октомври 1991 г. - пожар на турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на II енергоблок;

30 ноември 1996 г. - окончателно спиране на I енергоблок;

15 декември 2000 г. -

- 13:17:00 ч – окончателно спиране на III енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Веднага след аварията са хоспитализирани 213 души, от които 31 умират - 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и
овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.

От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Неизвестен брой хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България) да отрекат инцидента. Кръвните ракови заболявания в Европа повишават честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 70-те. 

Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително във Франция. Само в Беларус след аварията се раждат 300 000 деца, които страдат от различни проблеми, причинени от нея.

Между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато от аварията в Чернобилската АЕЦ, а 1% е косвено засегнато от инцидента.

Вицове - само сока, април 2019 г.

Почивни дни

Ако УНСС фалира, с него ще фалират и половината заведения в Студентски град.


***

- Простако, разбрах, че ми изневеряваш! Събирам си нещата и отивам при Пешо от третия етаж. Цяла година се крием, ама вече не!

***

Зад всеки успял българин стои друг българин, който казва "От къде толкова пари бе, мама ти де*ба".

***

- Как е гаджето ти?
- Вече не ми е гадже...
- Слава Богу!!! Ма той беше много прост тоя!!!
- Вече ми е съпруг.
- Аааа... Така ли?! Еее! Това е страхотно!!! Вие сте страхотна двойка, така да си приличате двамата...

***

Пернишки гей – мъж, който не бие жена си!