вторник, 4 юни 2019 г.

Вицове - само сока, юни 2019 г.


- Добър ден, може ли да ми изпратите един добър електротехник?
- Госпожо, всички живи електротехници са добри.


***

- Муцка, как разбра от първата среща, че между вас няма да се получи?
- Ами как, аз си поръчах двойна ракия, а той... сладолед!

***

След мача Джошуа - Руис се наблюдава пълен отлив от фитнес залите и огромен наплив към дюнерджийниците!

***

Пловдив. Втори юни. Сирени. Млад олигофрен крачи бодро...
- Спри се ве, това е деня на Ботев!
- Аз съм от Локо, майна...

***

От жените има полза дори когато ти обещаят и не дойдат. Обръснеш се, изкъпеш се, сложиш си чисти гащи и си легнеш на прани чаршафи!


понеделник, 3 юни 2019 г.

На тази дата: 3 юни 1989г. в Русия става най-тежката железопътна катастрофа

На 3 юни 1989 г. в 23:45 часа (московско време) става най-тежката железопътна катастрофа в
историята на Русия, в която загиват 575 души. Мястото е в Южен Урал – на 11 километра от град Аша, а причината е изтичане на газ от преминаващия на 900 м. тръбопровод Западен Сибир-Урал-Поволжие при специфични метеорологични условия.


Газът е изтичал поне от 20-25 дни от пукнатина, която се разраства. Миризмата е усещана от населението в близките села и от влаковите машинисти, които неколкократно са уведомявали своите диспечери, но на сигналите им не е реагирано.

Около три часа преди катастрофата манометрите отчитат падане на налягането в тръбопровода. Вместо да бъде потърсена причината, дежурният персонал увеличава подаването на газ, за да възстанови налягането. В резултат от това пукнатината бързо нараства до почти два метра. Газът се събира в долина при пълно безветрие и наподобява „газово езеро”.

По това време в района навлизат два насрещни влака по Транссибирската магистрала. За лош късмет влакът от Новосибирск закъснява със 7 минути и двете композиции се разминават точно на обгазеното място. С цел безопасност машинистите намаляват скоростта, като включват спирачките на колелата. Възможно е именно те да предизвикват страхотната експлозия. Според друга хипотеза това може да е искра от пантографа на някой от локомотивите.

Силата на взрива е полкова голяма, че чупи стъклата на намиращия се на 11 км град Аша. Стълбът от пламъци се вижда от 100 км. Пожарът обхваща 2500 декара. Има сведения, че взривът е задействал сигнала за тревога на ПВО на североамериканския континент (НОРАД).

Според различни оценки взривяването на хомогенната газо-въздушна смес има характер на обемен взрив с мощност до 12 килотона ТНТ, което е сравнимо с мощността на ядрения взрив в Хирошима.

Двете композиции имат общо 38 вагона с 1284 пътници (в това число 383 деца) и 86 члена на двете локомотивно-влакови бригади. От ударната вълна са изхвърлени от линията 11 вагона, от тях 7 изгарят напълно. (Свидетел лекар-травматолог твърди, че вагоните са извити като „банани”.) Останалите вагони са обгорени вътре и отвън.

По официални данни 575 души загиват (според друга информация 645); 623 стават инвалиди от тежките изгаряния и телесните травми. В състава пътуват два вагона деца на летен лагер на Черно море в Адлер (край Сочи). Повечето от тях изгарят.

Разследване и последици

Разследването установява, че газопроводът „Западен Сибир-Урал-Поволжие” с диаметър на тръбите 72 см. и дължина 1852 км. е проектиран и първоначално построен като петролопровод с постановление на Министерския съвет на СССР.

Ръководството на Министерството на нефтената промишленост обаче сменя предназначението на вече почти готовия петролопровод в продуктов (газов). В първоначалния проект спешно са направени корекции, свързани със специалните изисквания относно сигурността на транспортирания сгъстен газ. При това грубо е игнорирано изискването, че техническите правила забраняват да се транспортира сгъстен газ под налягане по тръбопроводи с диаметър над 40 см.

Трасето на газопровода на 14 места пресича железопътни линии, като на 4 места те са електрифицирани. Сред тях е Транссибирската магистрала с голям товаропоток. Трасето в продължение на 273 км опасно се сближава (под 1 км) с железниците, а така също преминава близо до уралските градове Миняр, Златоуст и Кропачьово.

По време на експлоатацията от 1985 до 1989 г. на газопровода стават 50 големи аварии и повреди, не довели до човешки жертви. След аварията край Аша газопроводът не е възстановен и е ликвидиран.

Официалната версия твърди, че причина за изтичането на газа е „възможна” повреда, нанесена на тръбите от екскаватор при неговото строителство през 1985 г.

Съдебното разследване по аварията продължава 6 години. Към отговорност са привлечени 9 длъжностни лица, основно строители, заплашени от затвор до 5 г. Двама са амнистирани, тъй като са „орденоносци”. Изобщо не е потърсена отговорност, а само са привлечени като свидетели, от хората, разпоредили и утвърдили нарушенията за препрофилиране на петролопровода в газов, както и опасните сближавания.

През 1992 г. на мястото на трагедията е издигнат 8-метров мемориал. Всяка година край паметника на жертвите от катастрофата се провежда траурет митинг.

Вицове - само сока, юни 2019 г.


Превзета госпожа се вози в такси:
- Бихте ли спрели ето там, до това котараче.
- Но разбира се - до предните или до задните лапички?...

***

Жената на мутра, всеки път е много напрегната, когато мъжът и я извежда сред природата...

***

Вчера един ми каза, че живея в измислен свят. От възмущение направо щях да падна от дракона!

***

Най-лошото нещо при паркирането са свидетелите!

***

– Сине, как си? Изглеждаш ми много блед! И си отслабнал след сватбата – бузите ти са хлътнали... Тая, изобщо храни ли те?!!
– Мамо, сватбата беше вчера.

неделя, 2 юни 2019 г.

На тази дата: 2 юни - Денят на Ботев

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества всяка година в деня на смъртта на Христо Ботев - 2 юни 1876 г.

През годините този ден на почит неколкократно е сменял името си. От 1953 до 1988 г. се е наричал  Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война. След това 1990 г. се преименува на Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България. За кратко между 1991 и 1993 г. носи названието Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Сегашното му последно име - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, е обявено с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
За първи път денят е бил отбелязан във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Поклон!

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 година завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния.

През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 година излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения".

Междувременно продължава с активната си революционна дейност. След избухването на Априлското въстание през май 1876 година Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.

Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 година в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум.И до днес не спират споровете дали е бил убит от турчин или е бил предаден от свои.

Вицове - само сока, юни 2019 г.


Хора гледат разбиращо картини
Снощи в леглото с моичкия си представях, че съм с Джони Деп. Ми какво да кажа... Специално па от Джони Деп очаквах повече...

***

Опитна жена - това е жена, която умее да се преструва на неопитна!

***

- Авраме, защо се жениш за толкова млада жена? Ти ще умреш, а тя ще остане!
- По-добре да остане, отколкото да не стигне!

***

На черно-белите телевизори едно време картината се стабилизираше с удар отгоре, а звука с удар отстрани. Или пък беше обратното... Искам да кажа, че технологията "Touch screen" си я имаше още тогава!

***

– Шефе, този месец сте ми превели по-малко пари.
– Да, ама миналия ти преведохме повече.
– Една грешка – проявих разбиране, ама вече две...

събота, 1 юни 2019 г.

На тази дата:1 юни 1913 г. В 11.28 ч. Северна България е разтърсена от 7-ма степен по Рихтер

1913 г. в 11.28 ч. Северна България е разтърсена от силно земетресение. Денят е събота. Според сеизмолозите магнитутът на земетресението е около 7-ма степен по Рихтер. Дълбочината на огнището е около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв.км, а трусът е почувстван в цяла България.

Последиците са катастрофални. Във Велико Търново историческите църкви „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Димитър”, „Успение Богородично” са в развалини. В различна степен са повредени строените от Колю Фичето църкви „Св. Константин и Елена”, „Св. Никола”, „Св. Св. Кирил и Методий”, „Св. Спас”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно разрушен. Много от административните и жилищни сгради са необитаеми без да се извърши основен ремонт. Най-катастрофално е пострадала мъжката гимназия „Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините и остават десетки войници, ранени в Балканските войни.

По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г., броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11.30 ч. е 20 души и 1 починал в 14.00 ч. Броят на починалите по-късно и ранените не може да се установи. Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в шест категории, в зависимост от степента на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.

Не по-различно е положението и в епицентъра на земетресението Горна Оряховица. Според агентите на тогавашното застрахователно дружество „България” сградния фонд на града е унищожен 85%, в съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията са 55-60%. Под руините на разрушените сгради загиват 16 човека. Напълно са разрушени сградите на новия театър и казиното, хотел „Борис”, сградата на клона на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната фабрика и керамичната фабрика „Централа”. Църквите „Св. Троица”, „Св. Георги”, „Св. Богородица”, „Св. Атанасий” са напълно разрушени. В руини са и основното училище и Девическата гимназия в града.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Място за реклама в руска маршрутка.

Не казвам, че жена ми купува много обувки, но антрето ни вече прилича на входа на джамия...

***

Така ме тегли към Париж, ама къщата, градината, тъпите кокошки, а и ако изведнъж дойде принцът на бял кон, а аз се мотая из Париж?!

***

Скарахме се със жената за някаква глупост, помолих я за чаша вода, носи ми чаша с лед и вика:
- Ще чакаш!!!

***

Мъжете сме като червеите. Покажем се, позавъртим се и хоп, грабне ни някоя кокошка...

***

Едно време любовта беше химия... Сега е икономика!

петък, 31 май 2019 г.

На тази дата: 31 май 2003 г. Самолетът "Конкорд" извършва последният си полет

2003 г. самолетът на Еър Франс „Конкорд” извършва последния полет на този модел. Историята на „Конкорд” започва през ноември 1962 г. Тогава Франция и Великобритания сключват договор за съвместна разработка на свръхзвуков пътнически самолет. В цялостното проектиране и изработване на самолета участват около 300 френски и 250 английски фирми. Проектът струва около 3,5 млрд. долара.

По идея на Шарл дьо Гол самолетите носят името „Конкорд”. На 2 март 1969 г. самолетът извършва първия си пробен полет от Тулуза до Париж. На 25 юли 2000 г. „Конкорд” се разби край Париж на път за Ню Йорк и загинаха 109 души. Тогава всички полети на свръхзвуковите самолети бяха спрени до 7 ноември 2001 г., когато полетяха отново след доста технически подобрения.

През април 2003 г. „Еър франс” и „Бритиш еъруейз” решават да прекратят полетите с единствения свръхзвуков пътнически самолет. Френската компания спира трансатлантическите рейсове на конкордите още през май с.г. като основна причина за спирането на полетите тогава е изтъкнато сериозното влошаване на икономическите резултати.

За окончателното спиране на свръхзвуковите стрели сериозно повлиява и ударът върху имиджа им, който нанася катастрофата в Париж. Въпреки че трагедията е първа и единствена за почти 30 години експлоатация на свръхзвуковите машини, повечето богати пътници спряха да летят с тях.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Сексът бил като висшето образование! Редовно, задочно и платено!

***

Интересно нещо е жената. Носи дете 10 кг. от градината до вкъщи, а каса бира от магазина до вкъщи не ще?!

***

Който не е седял трезвен между пияни хора, нищо не знае за живота!

***

Надпис в женска тоалетна:
- Пешо, обичам те! - Петя
Под него друг:
- Много си проста, Пешо ходи в другата тоалетна!

***

- На какво ни научи историята с Титаник, относно изборите?
- Колкото по-силни са виковете от долната палуба, толкова по-силно свири оркестъра на горната!

четвъртък, 30 май 2019 г.

На тази дата: 30 май 1431 г. 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада

1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я!”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица.

Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 г., тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица“.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д'Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.