1998 г. президентът на САЩ Бил Клинтън признава, че е имал
„неподходящи физически взаимоотношения” със стажантката от Белия дом Моника
Люински. Извънбрачната афера и нейното шумно разследване водят до процедура по
импийчмънт на държавния глава. След 21-дневен процес в Сената, Клинтън е
освободен от всички обвинения, включително лъжесвидетелстване и възпрепятстване
на правосъдието.
Историята започва през 1995 г., когато Люински, току-що
завършила колежа „Люис и Кларк”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка
по време на първия мандат на Бил Клинтън. От този период датира и тяхната
сексуална връзка. След като техните взаимоотношения започват да се охлаждат и
Моника напуска Белия дом, за да работи в Пентагона, тя споделя на своята
приятелка и колежка Линда Трип подробности за аферата си с президента. Трип
обаче записва телефонните им разговори и ги изважда наяве, когато разбира, че
във връзка с казуса „Пола Джоунс” Люински е подписала клетвена декларация, в
която отрича всякакви взаимоотношения с Бил Клинтън.
Записите попадат при Кенет Стар, който разследва държавния
глава по редица обвинения - Скандала Уайтуотър, Файлгейт и Травългейт. Новината
за аферата „Люински” се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 г., а
на 21 януари излиза публикация във „Вашингтон Поуст” и скандалът избухва с
пълна сила. Клинтън отрича обвиненията, но поради шумния медиен отзвук
историята не може да се потули и Белият дом настоява за обяснения.
На 26 януари, видимо притеснен, президентът дава
пресконференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена реч и напълно
отрича сексуалните си взаимоотношения с Люински. Първата дама Хилари Клинтън
публично подкрепя своя съпруг по време на скандала и заявява в телевизионно
предаване, че целият компромат всъщност е част от крупен план за дискредитиране
на президента от страна на десницата, който е в сила от деня на встъпването му
в длъжност.
В последвалите месеци широко се спекулира дали президентът е
излъгал и по този начин възпрепятствал правосъдието, но не могат да се приведат
сигурни докзателства освен записите, тъй като Моника отказва да коментира
аферата.
Събитията са катализирани, когато на 22 май 1998 г.
федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървис могат да бъдат
принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28
юли с.г. Люински най-накрая признава за сексуалната връзка с президента, като
осигурява на Кенет Стар и доказателството за нея - прочутата синя рокля с петна
от семенна течност по нея.
На 17 август президентът Клинтън прави самопризнание пред
съдебни заседатели, че е имал „непристойни физически взаимоотношения” с Моника
Люински. Същата вечер той прави и телевизионно обръщение, в което заклеймява
връзката си със стажантката като грешка. Той обаче не се признава за виновен за
умишлено подвеждане на публиката, като обяснява, позовавайки се на различни
законови дефиниции, че терминът „сексуални взаимоотношения” изключва пасивния
аспект на оралния секс. А погледнато от тази гледна точка, той не следва да
бъде обвинен в публична лъжа за отношенията си с Люински.
След събирането на още доказателства, Клинтън е обвинен в
неуважение към съда, отнет му е лицензът за юридическа практика и е глобен 90
000 долара. След 21-дневен процес - на заседание на 12 февруари 1999 г. Сенатът
отхвърля предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 г. с 55 гласа
„невинен” срещу 45 „виновен”.
Солунският пожар е едно от главните събития в историята на
град Солун, което значително променя облика на града. Пожарът бушува в течение на 32
часа, започвайки на 18 август 1917
година и унищожава 9500 къщи на площ над 1 km2 като оставя без покрив около 79
000 жители на града (от общо население 271 000), повечето от които в турските и
еврейските части на града. Изгарят ценни исторически и археологически
паметници, включително раннохристиянската базилика "Свети Димитър“.
