петък, 23 август 2019 г.

Вицове - само сока, август 2019 г.


Хакер...

Българите ако се държаха възпитано в България както се държат в чужбина, срещу нас да бягат немой ни стигнат.

***

- Какво е това 10 тест?
- Да нямаш предвид IQ тест?
- Може и тва да е... Да хода ли?
- Няма нужда!

***

- От интернет разбрах, че кюфтетата трябва да се пържат на бавен огън. И благодарение на него изгоряха бавно...

***

Чета готварска рецепта:
- Вземете една бутилка вино...!
Не я дочетох, веднага ми стана любима.

***

Сeксът продавал - продавам прее*ан лаптоп!

четвъртък, 22 август 2019 г.

На тази дата: 22 август 565 г. пр. Хр. за първи път се съобщава за чудовище в шотландското езеро Лох Нес

Чудовището се споменава в житието на свети Колумбус. Тогава се показало пред група молещи се християни, които се прекръстили, и то се скрило.
Присъствието на странното езерно същество започва да се отбелязва в хрониките на шотландците през 16 в., когато според местните жители под повърхността на водата се движело „нещо голямо”. В началото на 30-те години на 20 в. започва и голямата истерия по непознатия обитател на Лох Нес.
На 2 май 1933 г. местният вестник „Инвернес куриер” под сензационното заглавие „Странното същество от Лох Нес” пуска кратка дописка за наличието на огромно създание във водите на езерото. Според репортерите свидетели били видели и самия обитател на дълбините. Публикацията предизвиква огромен интерес в страната и чужбина. Учени и търсачи на сензации окупират малкото градче с надеждата да съзрат митичното създание. Те обаче така и не успяват да го видят със собствените си очи и с помощта на въображението си раздуват до неузнаваемост историята. Така Неси прави своя дебют в света на медиите.
Като най-достоверни се смятат няколко кадъра от филма на Тим Дисдейл, който през 1960 г. запечатва с камерата си нещо с размерите на малка лодка, плуващо във водите на езерото. За почитателите на Неси това е неопровержимо доказателство за неговото присъствие, но за скептиците си остава лодка.
Сред популярните теории е още, че в езерото живее плезиозавър – големи зверове от епохата на динозаврите, с масивни тела с перки, дълга шия и малка глава. И до днес обаче съществуването на подобно същество не е потвърдено, но… не е и отречено.
Лох Нес е едно от най-зловещите места в света по признание на всички гмуркали се в него водолази. Езерото е образувано при отдръпване на ледниците, водите му са черни и тъмни, в тях не се вижда нищо, а дълбочината е огромна – над 250 м.

Вицове - само сока, август 2019 г.


Почти във всяка фирма има психолог. Явно шефовете смятат, че за тия пари нормални хора не биха работили.

***

По улицата пълзи пиян мъж:
- Момченце, не знаеш ли къде живее чичо Иван?
- Но чичо, нали ти си чичо Иван!
- Това го знам! Само не знам къде живея!

***

Нямам достатъчно средни пръсти, за да изявя чувствата си към света.

***

Събрание на ТКЗС. Обсъжда се новата аграрна политика на Партията. Девизът ѝ е: "Да превърнем думите в дела".
Вуте си мисли:
- Мале, я що народ съм напсувАл.

***

Докато бягаха от мечката в гората, Митко и Стефка съжаляваха, че си купиха презервативи с дъх на малини...

сряда, 21 август 2019 г.

На тази дата: 21 август 1911г. Картината Мона Лиза е открадната от служител на Лувъра

1911 г. картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра.
Крадецът е италианският майстор на огледала Винченцо Перуджи.

Кражбата е открита на следващия ден от художника Луи Беру, който забелязва празната стена в залата, където картината е изложена пет години по-рано.

Музеят е затворен за цяла седмица, за да бъде направено разследване. Кражбата веднага предизвикала въвеждането на нови мерки за сигурност. На 6 септември бил арестуван поетът авангардист Гийом Аполинер, призовавал преди време Лувърът да бъде „изгорен до основи”. Разпитван е и приятелят му Пабло Пикасо, но и двамата са освободени.
Междувременно десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината. Мястото, където висяла „Мона Лиза” останало дълго време празно, а после закачили там портрета на Балтазар Кастилионе от Рафаело, картина, за която се смята, че е повлияна от произведението на Леонардо.
Чрез пресата на похитителя била обещана награда, но отговор не последвал.
В това време крадецът скрил плячката си в своето жилище в 10-и парижки район. Две години картината прекарала в куфар с двойно дъно. В края на 1913 г. един търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано „Леонардо”, в което се казвало, че „Мона Лиза” най-сетне трябва да се завърне в родината си.
Любопитен факт е, че Леонардо сам я е донесъл във Франция малко преди смъртта си. Той взел със себе си картината във Франция през 1516 г., когато крал Франсоа I поканил художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купил картината за 4000 екю.
Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия „Уфици”, двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра. Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор.
Известното платно на Леонардо да Винчи се връща в Лувъра на 4 януари 1914 г. През 20 в. платното почти не е напускало музея. Картината е била през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония, като по пътя от Токио за Париж картината е изложена за кратко и в музея в Москва.
 

Вицове - само сока, август 2019 г.


Първи дни от отпуската - това е времето, когато си изключил всички будилници и спокойно ставаш и без тях в 6 сутринта.

***

Касиерката:
- Прощавайте вие торбичка с дръжки ли искахте?
- Не слънце, дай ми с краченца да си припка до мене!!!

***

- Скъпа, с колко си била преди мен?
- 15.
- Вчера ми каза 12!
- Вчера си е за вчера.

***

- Извинете, басейнът със сладка вода ли е?
- Сутрин - да... Следобед става солена...

***

Всяка сутрин изпивам по една чаша вода на гладно. Днес, по грешка... изпих чаша с водка! Толкова, добро утро до сега не съм имал!

вторник, 20 август 2019 г.

На тази дата: 20 август 917 г. Българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия при Ахелой

917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в битката при Ахелой. Битката е провокирана от Византия, чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 г. Именно тогава на княз Симеон била призната титлата „цар на българите”.
Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него - маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни.
Захълмският княз Михаил Вишневич предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и да направи от доскорошния си северен враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.
 

Вицове - само сока, август 2019 г.


Жените като искат равни права, първо да се научат да свършват за 2 минути!

***

- Два тоника, моля. И гледайте чашата ми да е чиста!
След малко сервитьорът ги носи:
- Мммм... За кого беше чистата чаша?

***

- Дъще, отде е новият Айфон?
- Спечелих го от тотото
- А какво правиш толкова време в банята?
- Бръсна си фиша!

***

Тъкмо си настройвах гласовото разпознаване на телефона, когато едно куче излая и избяга. Още го търся да ми отключи телефона...

***

От рекламите съм научил едно нещо - ако някоя е с бял панталон, върти г*за и се чекне като изоглавена, значи е в цикъл и ползва Олуейс Ултра.

понеделник, 19 август 2019 г.

На тази дата: 19 август 1960 г. В Москва е осъден Франсис Гари Пауърс на 10 години затвор за шпионаж

В Москва американският пилот на сваления самолет U-2, Франсис Гари Пауърс, е осъден на 10 години затвор за шпионаж.

Франсис Гари Пауърс (1929-1977) е американски военен летец, чийто разузнавателен самолет U-2 е свален над СССР по време на шпионска мисия през 1960 г.
Пауърс се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г.
Самолетът му е свален на 1 май 1960 г. над територията на СССР, което води до криза в съветско-американските отношения. Пауърс се опитва да се спаси, скачайки с парашут, но е задържан в покрайнините на Свердловск. На 19 август 1960 г. е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 год. лишаване от свобода, но е разменен за съветския разузнавач Рудолф Абел в Берлин на 11 февруари 1962 г.
След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Въпреки всичко, военните не повдигат обвинения срещу него. Пауърс продължава да работи във военната авиация, но данни за продължаване на шпионската му кариера няма. През 1977 г. загива при катастрофа с хеликоптер. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията, в която е свален през 1960 г.
ПАУЪРС, ФРАНСИС ГАРИ (1929-1977)
Пилот на американски шпионски самолет Ю-2 (U-2), свален над Свердловск в Съветския съюз от ракета SA-2 на 1 май 1960 г.
Пауърс завършва колежа Милиган в щата Тенеси през 1950 г. и постъпва във военновъздушните сили. Обучава се за пилот на изтребител. През 1956 г. вече е капитан и е прехвърлен към програмата за полети на U-2 на ЦРУ. Сравнително отскоро ЦРУ изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Вариантът за ПРИКРИТИЕ на пилотите на U-2 е, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).
След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан и инструктиран за първия му полет над съветска територия. На 1 май 1960 г. (в деня на един от националните празници на Съветския съюз) той излита от Пешавар, Пакистан. След като прелита 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.
Сред местата, които ЦРУ се надява да снима, са и тези, които биха разкрили технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Наблюдателен полет, извършен на 5 април, е показал строеж на комплекс за изстрелване на ракети в Тюра Там. Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Работата е в това, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.
Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде улучен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета и успява да катапултира, спускайки се с парашут на земята, където цивилни граждани го задържат до идването на полицията.
След като самолетът не пристига в Норвегия, ЦРУ разбира, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят версия за ПРИКРИТИЕ, която се разпространява от военновъздушните сили и според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция, проучващ "горните атмосферни слоеве", не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.
На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява "агресивните американски кръгове" за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. Съединените щати се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.
На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е "жив и здрав!", и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха "съчинили още някаква басня". По това време във Вашингтон АЛЪН ДЪЛЕС – ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, иска да подаде остав­ката си, но не му я приемат. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички "всички възможни мерки за защита на Съединените щати срещу изненадващо нападение".
Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе уча­стие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.

Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен процес срещу Пауърс. ЦРУ инструктира Сам Джаф – репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса. Майкъл Бешлос пише в книгата си Първи май: Айзенхауер, Хрушчов и аферата U-2 (Mayday: Eisenhower, Khrushchev and the U-2 Affair, 1986), че Джаф "е получил данни за съветския шпионаж като доказателства, опровергаващи обвинението, в случай че Хрушчов изобличи U-2. В репортажа си Джаф трябва да говори за Пауърс не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване". За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара. Според репортера тя му казала, че ненавижда Пауърс, но ще го подкрепя от приличие.
Пауърс е обвинен в шпионаж в открит процес и е осъден на 10 години затвор. На 10 февруари 1962 г. е разменен за съветския шпионин РУДОЛФ АБЕЛ, който е в затвор в Съединените щати.
Пауърс е отличин от ЦРУ и лично е поздравен от Дълес. Той става пилот изпитател към корпорацията Локхийд еъркрафт. Без Пауърс да знае, ЦРУ се оплаква от него. Когато научава за това, той напуска Локхийд. По-късно лети на хеликоптер като наблюдател на пътното движение.
На 1 август 1977 г. по време на поредния патрул Пауърс се разбива над Лос Анджелис.