Вицове - само сока, декември 2019 г.

- От къде си?

- От София.

- Къде ще караш празниците?

- На село...

***

Техника за съкращаване материала за учене:

- Това няма да се падне...

***

Готвя боб и питам жената:

- Добре, мило, как разбра, че съм пиян?!

- Имам интуиция, скъпи! Ще слагаш ли още какао в боба или да го прибирам?!

***

Защо всички се натискат да учат висше образование!? Ето например в офиса от двадесет и пет човека само двама са висшисти - чистачката и куриера!

***

- Милейди, забелязах, че имате широка обща култура.

- Е, широка е, обща е, но чак пък култура...

На тази дата: 7 декември 1941 г. японският флот напада Пърл Харбър

1941 г. японският имперски флот провежда нападение над Пърл Харбър. Японците осъществяват стратегическа изненада чрез подготвена в строга тайна операция. 

На 26 ноември ударното съединение на японския флот под командването на вицеадмирал Чуичи Нагумо напуска базата си в залива Хитокаппу на Курилските острови и се насочва към Пърл Харбър. Японското съединение включва шест самолетоносача - „Акаги”, „Хирю”, „Кага”, „Шокаку”, „Сорю” и „Дзюйкаку”, на които са базирани 441 самолета. Самолетоносачите са ескортирани от двата линейни кораба „Хией” и „Киришима”, от двата тежки крайцера „Тоне” и „Чикума”, от един лек крайцер и 11 ескадрени миноносци.

Според японския план самолетоносачите и техният ескорт за 11 дни трябва да изминат маршрут от 6000 км северно от обикновения път на параходите, незабелязано да доближат Пърл Харбър и от позиция на 350-400 км северно от островите да стартират палубните самолети. Предпочетен е неделният ден, тъй като тогава повечето институции на американските въоръжени сили работят с намален персонал. Часът на атаката също не е избран случайно - в неделното утро екипажите не са по бойните си постове, а са строени на палубите за издигане на корабните флагове.

Стратегическите цели на атаката са неутрализиране на американския Тихоокеански флот чрез унищожаване преди всичко на тежките линейни кораби и на самолетоносачите, без които американците няма да са в състояние да попречат на японската офанзива в югоизточна Азия. Атакуващите пилоти получават изрична заповед да атакуват само линейните кораби и самолетоносачите, но по време на нападението не всички от тях изпълняват това нареждане и изваждане от строя на военната база Пърл Харбър. 

На 6 декември 1941 г. в късните часове на деня командващият адмирал Того отваря запечатан плик, получен при отплаването. На белия лист има три думи „Тора, Тора, Тора”. Това е заповедта за атаката на Пърл Харбър. В 21.00 ч. флотът достига 158-ия меридиан и се намира на близо 910 км северно от Хаваите. По време на 11-дневното пътуване силни ветрове често разкъсват издигнатите корабни флагове и повече от 10 души изпадат зад бордовете в опити да ги сменят.

В Пърл Харбър САЩ са съсредоточили 8 линейни кораба, 8 крайцера, 29 миноносеца, 9 подводници и 391 бойни самолета. Там обаче считат една японска атака по принцип за възможна, но крайно невероятна. Затова местата на бойните кораби около остров Форд не са подсигурени. Голяма част от екипажите са на брега на острова. Огънят под парните котли на корабите е почти или изцяло угаснал. Без огън под котлите корабите не осигуряват пара за машините си, а процесът на запалване на котела трае няколко часа, докато се достигне необходимото парно налягане.

За защитата на острова е отговорна Сухопътната армия на САЩ, но войските по никакъв начин не са подготвени за атаката. Противовъздушните средства за отбрана не са разпределени във войсковите подразделения, а се намират в складове, тъй като командването не желае да дразни излишно собствениците на намиращите се в близост частни земи. Зенитна артилерия има в отделени складове за муниции, те обаче са затворени. 

По заповед на генерал Шорт самолетите на летищата са преместени от обичайните им позиции в периферията на летателното поле в средата на летището, за да бъдат предотвратени възможни саботажи. Шестте нови мобилни радарни станции, доставени на Хаваите едва през октомври 1941 г., работят единствено между 4.00 и 7.00 ч., когато се очаква японско нападение.

Първата японска вълна от 183 самолета стартира в 6.10 ч. сутринта на 7 декември 1941 г. на разстояние 400 км северно от остров Оаху. Екипажите на самолетоносачите изпращат излитащите самолети с викове „Банзай” („Ура”). Първият сблъсък между силите на Япония и тези на САЩ става в 6.37 ч. местно време пред входа на пристанището. От борда на миночистача „Кондор” съобщават на патрулиращия разрушител „Уорд”, че са видели перископ в близост до входа на пристанището. „Уорд” обаче не открива никаква подводница.

Хаосът е пълен, много американски кораби напускат пристанището, разчитайки на относителната защита на открито море, като повечето от тях са без пълен екипаж. В 8.50 ч. внезапно настъпва втората японска атакуваща вълна от 170 самолета. 

Към 9.45 ч. се оттеглят всички японски машини. Сред последните приземили се е капитан втори ранг Фучида. Той остава във въздуха през време на цялата атака, за да наблюдава причинените щети. След като адмирал Нагумо изслушва първите му отзиви, в 13.30 ч. заповядва оттегляне на флота без следваща атака.

Същинските резултати от атаката са противоречиво оценени. С унищожаването на голяма част от американския тихоокеански военноморски флот през следващите месеци японците получават пълно надмощие в Тихия океан. Едновременно с атаката започва японската офанзива и срещу британските и холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората световна война се превръща фактически в глобална война.

Японците обаче жънат Пирова победа. На командващия японския флот адмирал Ямамото приписват, че в този ден промълвя: „Това е началото на края. Разбудихме спящия гигант”. Атаката е повратна точка в развоя на Втората световна война, тъй като става повод за влизането на неутралните САЩ във войната още на следващия ден - 8 декември. Въпреки че атаката причинява на САЩ значителни военни загуби, тя се оказва с фатални последствия за Япония.

Вицове - само сока, декември 2019 г.

 - Гражданино, защо шофирате пиян?

- Жената роди.

- Ааа... какъв е този труп в багажника?

- От него роди.

***

Разговор между рибари:

- Вчера хванах ей такава щука, като ръката ми (и показва).

- Стига лъга, такива космати щуки няма...

***

Като деца си мислехме че през 2020 ще се придвижваме с летящи коли, а всъщност поскъпнаха картофите.

***

Питкоин: паричката от питката.

***

В нашата страна, богатите с радост помагат на бедните... да станат по-бедни!

На тази дата: 6 декември 1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и неговото семейство

1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.

В началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава обстановката в Петроград. Към края на 1916 г. традиционната пазарна система за снабдяване на градовете започва да се разпада и царското правителство предприема първите опити за продоволствено разпределение. На 8 септември 1916 г. Николай II утвърждава предложението на Съвета на министрите за наказателна отговорност на търговци и индустриалци „за покачване или спад в цените на предметите за продоволствие или необходими потребности”.

В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!”. Тежките загуби по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да управлява.

По време на революцията, даже най-близките родственици, великите князе, отказват да поддържат Николай ІІ. Трима велики князе, Николай Михайлович, Николай Николаевич и Георгий Михайлович, в края на 1916 г. безуспешно се опитват да склонят царя към въвеждането на отговорно министерство (т.е. фактически към въвеждането на конституционна монархия).

Най-влиятелният от тях, Николай Николаевич, по време на събытията агитира Николай II за отричане от престола, но най-вероятният преемник, Михаил Александрович, отказва да приеме властта. Великият княз Кирил Владимирович на 1 март преминава на страната на революцията. Освен това, няколко велики князе - Павел Александрович, Кирил Владимирович и Дмитрий Константинович - по време на революцията съставят собствен проект на манифест за абдикация („Великокняжески манифест”).

Февруарската революция, започнала на 23 февруари 1917 г., протича главно в столицата. При възникналите политически безредици Държавната дума, парламентът на Руската империя, поема управлението и назначава Временно правителство, първоначално оглавявано от княз Георгий Лвов. Командването на армията преценява, че в условията на тежки сражения в хода на Първата световна война не е в състояние да попречи на революцията, и император Николай II абдикира. В цялата страна се създават Съвети на работническите и селски депутати, които са доминирани от няколкото социалистически партии.

През следващите месеци напрежението между доминираното от либералите Временно правителство и мрежата от просоциалистически Съвети на работническите и селски депутати постепенно се засилва. В различни части на страната избухват хаотични бунтове и множество стачки. Когато Временното правителство решава да продължи военните действия срещу Германия, болшевиките и някои други социалистически фракции започват кампания за незабавно излизане на Русия от войната. Болшевиките обединяват своите паравоенни формирования под името Червена гвардия.

С Октомврийската революция, започнала на 25 октомври с.г., Болшевишката партия, водена от Владимир Ленин, завзема властта в столицата и сваля Временното правителство на социалиста Александър Керенски. Болшевиките постепенно разпростират влиянието си в различни части на страната и създават т.нар. Извънредна комисия (ЧК), политическа полиция, която смазва опитите за съпротива в териториите под болшевишки контрол.

През март 1918 г. комунистическото правителство сключва сепаративния Брест-Литовски мирен договор. В същото време в страната се разраства гражданската война, водена срещу болшевиките от няколко различни групи и продължила до 1922 г.

Вицове - само сока, декември 2019 г.

Варна

Ръченицата е открита от баща на 7 деца, чакайки сутрин ред за тоалетната...

***

Ако гаджето дава зор да се жените, предложете прекрасната дата 20.20.2020 г.

***

Нямам търпение да обявят бедствено положение за преспи от по три сантиметра и арктически температури от минус два градуса!

***

Колкото повече остарявам, толкова се стеснява кръгът от приятели. Остават най-верните - котка, диван, хладилник и интернет...

***

- Муцка, изпратих снимка в "Клуб на самотните сърца".

- И к'во?

- Върнаха ми я. Не били чак толкова самотни...

На тази дата: 5 декември 1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света

1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света. Катедралният храм „Христос Спасител” на брега на река Москва е съборен след лично разпореждане на Сталин.Непосредствено след прогонването на армията на Наполеон от Русия император Александър I подписва на манифест, с който обявява намерението си за изграждане на катедрален храм в чест на Христос Спасителя, с който да се изрази благодарността на руския народ към Бога за спасяване на Русия от врага и който да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ.

Първият архитектурен проект за катедралата е завършен от самия император през 1817 г., изпълнен в неокласистичен стил и масонски символи. Започва изграждането на храма на най-високото място в Москва, което скоро се оказва, че е с нестабилна почва. Междувременно Александър I е наследен от своя брат Николай I, който за разлика от него е дълбоко вярващ православен християнин, на когото масонските и неокласистични елементи не му допадат.

Император Николай I нарежда на своя архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план за църквата, който да бъде изработен по примера на „Света София” в Константинопол. Новият план в неовизантийски стил е одобрен и през 1839 г. започва изграждането на храма на новоизбраното място, на което имало от 1547 г. женски манастир и който е преместен.

За изграждането на високата 105 м църква „Христос Спасител” са необходими над 44 години - то приключва едва през 1860 г. Вътрешната украса и изографисването на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 г. в деня на коронясването на император Александър III.

След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, много от храмовете й са разрушени. Подобна съдба сполетява и катедралата Христос Спасител.

През юни 1931 г. лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото й трябвало да се изгради Дворец на Съветите. Сградата е замислена в типичния сталинистки стил, редом с който да бъде построена гигантска кула с височина 415 м, на която да бъде поставена огромна статуя на Ленин. Заложеният няколко тона тротил изравнява сградата със земята.

Строителството на Двореца на съветите обаче е спряно поради недостиг на финансови средства, както и поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. По време на Втората световна война металните елементи на конструкцията са претопени. Така наводнените основи на Двореца на Съветите остават и след края на войната до времето на Никита Хрушчов, когато са преустроени в обществен басейн.

Любопитен факт е,ч е в края на 80-те години възниква обществено движение за възстановяването на църквата „Христос Спасител”, чиято движеща идея е покаянието. С края на комунизма в Източна Европа и краха на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на църквата „Иисус Спасителя” през февруари 1990 г. Подписката за набиране на необходимите средства е открита през 1992 г. Проект за възстановяването на храма изготвя реставраторът Алексей Денисов.

Строителството на новата църква се ползва с поддръжката на много обществени групи, въпреки че не се съпровожда с онази дълбока религиозност, историческа и духовна идея, която движела строителите един век назад.

По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Самото строителство обаче е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове.

При възстановяването на храма авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протежирани от Церетели художници, като тяхната ценност също се оспорва.

В края на 1999 г. новият храм „Христос Спасител” представлява завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г. храмът е отворен за вярващите и за обществеността. В нововъзстановения храм в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. е отслужена първата тържествена рождественска литургия. Църквата официално е осветена на 20 август 2000 г.

 

Вицове - само сока, декември 2019 г.

Най-силно се усеща липсата на любим човек, когато навън вали сняг, а трябва да идеш до

магазина...

***

Мария осъществи детските си мечти. Когато другите момиченца мечтаеха да станат принцеси, тя мечтаеще да стане вещица.

***

- От колко години сте женени ?

- От 20 !

- Не е за вярване !!!

- За вярване е, ама не е за разправяне ...

***

Патриотична татуировка - белег от изгорено от казана за ракия.

***

- Колега, какво правихте с три асистентки в лабораторията?

- Амиии, нищо ....

- А защо тогава заека ви гледа с такова уважение?