1941
г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта. По време на блокадата
на Ленинград от Вермахта ученичката започва да води дневник в бележник,
останал от нейната безследно изчезнала сестра Нина. В този дневник има
само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки
роднини.
Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград, а негово
копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в
Санкт Петербург.
Таня е родена на 23 януари 1930 г. като най-малкото дете в семейството
на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато тя е едва на шест
години, оставяйки майка й Мария с пет деца: три момичета - Евгения, Нина
и Таня, и две момчета - Михаил и Леонид.
Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но
германската интервенция в Съветския съюз на 22 юни разрушава плановете.
Всички с изключение на Михаил, който вече е напуснал града, решават да
останат в Ленинград. Всеки от тях работи в подкрепа на армията - майката
Мария шие униформи, Леонид работи като плановик в Адмиралтейството,
Евгения е в завод за боеприпаси, Нина строи укрепления около града, а
двамата й чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната
отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.
Един ден Нина отива да работа и никога не се връща. Тя е изпратена на
Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана, но семейството не знае за
това, защото комуникациите са изключително затруднени. Затова считат
Нина за починала. След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария
Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра й и
това по-късно става дневникът на Таня.
Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. на страниците тя
разказва как всеки ден Женя става сутрин и върви 7 км пеша до завода за
боеприпаси, където работи в продължение на две смени всеки ден. След
работа дарява кръв. Тя умира в завода от изтощение. След нея умира баба
Евдокия Григориевна. После е брат й Льока. Един след друг умират чичо
Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.
През август 1942 г. тя е едно от първите 125 деца, които са евакуирани
от Ленинград и отведени първо в село Шатки в Нижегородска област, а след
това в село Красний бор. Децата са физически изтощени, но само пет от
тях са инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня
Савичева. Държат я изолирана от другите деца и тя има контакт само с
медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня.
Бележникът
• 28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
• Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
• Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.
• Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.
• Чичо Льоша - 10 май в 4 часа през деня.
• Мама — 15 май в 7.30 сутринта.
• Савичеви умряха.
• Умряха всички.
На 31 май 1981 г. на Шатковското гробище е издигнат паметник - мраморен
надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет на нейно име е
кръстен астероидът Таня 2127.
