Вицове - само сока, януари 2020 г.

Река Ли, Китай

30 - годишният ски инструктор истински се обърка, когато в групата му попаднаха 40 -годишна майка... с 20 - годишна дъщеря.

***

- Къде беше?

- Тичах...

- А защо ти е мокър панталона, а не тениската?

- Не дотичах...

***

От двете злини винаги избирам тази, която е по-млада и по-симпатична.

***

Аз се Храня Здравословно! След това, Задължително Ям!

***

Тя:

- Обичам смелите мъже!

Той:

- Надебеляла си!

На тази дата: 13 януари 1928 г. В Скопие българската патриотка Мара Бунева застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция

Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден.

Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.

Отзвук от атентата

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...

Паметната плоча на Мара Бунева

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.

Личен живот

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

 

Вицове - само сока, януари 2020 г.

Любляна — Словения

Жените са като индианците. Гримират ли се старателно, значи ще ходят на лов.

***

- Госпожице, в магазина не се пуши!

- Е, нали си купих цигарите от вас!?

- То аз и презервативи продавам...

***

Ако се чувствате незавършени - влюбете се. Това ще ви довърши!

***

Наскоро бях на интервю за работа. Когато интервюто приключи ми казаха:

- При нас не може да ви вземем, при никакви условия. Но пък бихме Ви плащали някаква сума, ако решите да започнете работа при нашите конкуренти.

Явно съм много ценен!

***

Кратери, негоден за дишане въздух, лоши условия за живот... Разликата между Марс и Перник е, че на Марс има вода.

На тази дата: 12 януари 1998 г. Европейският съюз забранява клонирането на хора

1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана на клониране на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство и влиза в сила през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните членки.

Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на 20 в., но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.

През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременности, от които само една се увенчава с успех.

Любопитен факт е, че на 27 декември 2002 г., в АФП излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от френската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд”. Седмица по-късно Боасие съобщава, че е родено още едно дете, а в края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. обаче от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.

Вицове - само сока, януари 2020 г.

В близост до град Ода в Норвегия.

Има неща, които човек може да няма и пак да дава на другите. Акълът е едно от тях.

***

- Нинче, хъркаш!

- И само за това ме събуди!?

- Не, а и за да минеш сега ти отгоре...

***

Ако съберете статусите на 30 самотни жени ще се получи текст на песен на Веселин Маринов.

***

Мъжът бил силният пол... Какъв силен пол, когато си губи акъла по един чорапогащник от 2,60 лв.

***

- Тате, тате, кво гледаш?

- Гледам, сине... гледам! Кви майки имат другите деца!

На тази дата: 11 януари 1921 г. България получава от Германия 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война

На 11 януари 1921 г. България получава помощ от Германия в размер на 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война на страната на Централните сили.

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции - Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 млн. войници, от които 60 млн. европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Повече от 15 млн. души са убити, което прави Първата световна война една от най-смъртоносните.

През 1917 г. Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 г. е спряно след намесата на Съединените американски щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 г. с подписаното от Германия примирие.

 

 

През 1918 г. войната приключва, победител е Антантата. След пробива при Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е сред победените. 

 

Принципите на президента Уилсън са игнорирани от Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е принудена да се откаже от част от териториите си - Южна Добруджа за втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море между река Марица и река Места), като временен мандат - на Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на Бяло море — ангажимент, който гърците изпълняват.

 

 

На 18 януари 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В нея участват 27 държави. Делегации на победените и на РСФСР не се допускат. Конференцията създава свои органи - Съвет на десетте, съставен от държавните глави и министрите на външните работи на САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, и Съвет на петте, които включва само министрите. Основни проблеми на конференцията обаче се решават от т.нар. голяма тройка - британският министър-председател Лойд Джордж, френският му колега Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън.

Ньойският договор с България се сключва на 27 ноември 1919 г. (в сила от 1 юни 1920 г.). В резултат губим Южна Добруджа, която отива към Румъния; Западните покрайнини и Струмишко взети от Сърбия; Беломорска Тракия (около 8 700 кв. км) след автономен режим минава в ръцете към Гърция.

Военните ограничения предвиждат: 20 хил. - доброволци в българската армия, 10 хил. - за жандармерията, и 3 000 - за погранична стража. Освен това България трябва да изплати 2.250 млн. златни франка в следващите 37 години.