На тази дата 24 януари 1972 г. Селяни откриват японския сержант, който не разбрал за края на Втората световна война и 28 години се укривал

На 24 януари през 1972 година, докато пресичали девствената джунгла в Гуам, отивайки да проверят рибарските си мрежи, които били заложени в местната река, двамата селяни Хесус Гуеняс и Мануел Де Гарсия се натъкват на една странна находка. Пред изумените погледи на рибарите се изтъпанчва приличащ на първобитен дивак човек, който след кратка схватка двамата успяват да заловят и да отведат в местния полицейски участък.
 Странният индивид, който бил напълно контактен и адекватен заявил, че се казва Шоичи Йокой, представил се като редник от японската армия и обяснил, че от 1944 година се подвизава в джунглата на Гуамо. В продължение на 28 години японеца успешно се укривал в собственоръчно направена землянка и нямал никаква представа,че войната отдавна вече е свършила...

Историята на редника започнала в края на 44-та. Тогава японската армия успяла успешно да превземе почти всичките тихоокеански острови, в това число и Гуамо. В редиците на окупаторите се намирал и нашият герой Шоичи. Не щеш ли обаче, войната в тези райони взела, че се закучила и тъй като японците на практика нямало накъде да се изтеглят, повечето от тях вместо да се предадат се биели самоотвержено докато не загинали.

На Шоичи не му се наложило да води чак такива битки на честта, защото в суматохата на боевете изостанал от частта, към която се числял, загубил се и се наложило да се покрие в местната джунгла. Нямал никакъв интерес да се предава, защото прекрасно осъзнавал факта, имайки предвид безчинствата, който вършели японците, че ако бъде заловен от местните, веднага ще бъде убит. Не бил привърженик и на ритуалните японски самоубийства, до които почти всеки японски войн в беда би прибягнал и предпочел да се скрие, за да оцелее.

За целта навлязъл навътре в джунглата, избрал си едно безлюдно място и си направил землянка, в която смятал да поживее известно време търсейки начин да се измъкне. С течение на времето се сдобил и с разни примитивни оръжия, с които успешно ловувал дивеч, а когато не наблягал на месото се хранел с плодове и корени. Колкото и да звучи парадоксално изкарал по този начин умопомрачителните 28 години. Всичко свършило на 24 януари 1972 година, когато двамата гуамски селяни, които споменах в началото съвсем случайно го открили. Въпреки, че по време на войната японците били избили доста от роднините на хората от Гуамо те не се отдали на мъст, а след като го разпитали, най-човешки предали изтерзания боец на японските власти.

И така, след почти три десетилетия в изгнание, Шоичи най-сетне се завърнал в страната на изгряващото слънце. Там почти никой не искал да повярва, че е издържал толкова време в нелегалност и то насред джунглата, но в последствие, когато самоличността му била установена и всичко съвпаднало войника взел, че станал супер известен. Медиите го обсипвали с внимание, канели го по разни предавания, интервюирали го, а интериорът на землянката му бил изложен в местния музей в Гуамо. След половин година шумотевица около отшелническият му живот обаче, хората започнали все по-малко да се интересуват от Шоичи и лека-полека от известна личност той се превърнал в обикновен японски пенсионер. Изживял си спокойно старините и когато чукнал 82 години, починал от инфаркт. По ирония на съдбата бил погребан в родното си място, точно под надгробната плоча, която майка му сложила на гроба му още през 1945 година.

Вицове - само сока, януари 2020 г.

Езерото Луис, Канада

Един вълк видял цяло стадо овце на една поляна:

- Малеее, колко много овце! Леле, леле! Започнал да ги брои - една, две, три, четири, пет... И заспал.

***

Не всички мъже търсят връзка за една нощ. На някои им стигат и 3-4 минути.

***

Ако веждите ти са по-тънки от тези на жената до теб, според древния календар на маите... си абсолютен педал!

***

Опит за свалка на улицата:

- Госпожа или Госпожица?

- Така, като ме гледаш с теА две огромни пазарски торби в ръцете и изплезила език... Как мислиш?

***

С тази заплата, от морските дарове мога да си позволя само сол.

На тази дата: 23 януари 1849 г. Елизабет Блекуел става първата жена лекар

1849 г. Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата съвременна жена-лекар в САЩ и Великобритания. Родена в семейството на собственик на захарна рафинерия тя от малка получава добро образование. По-късно Елизабет Блекуел започва да се самообразова като чете медицинска литература и през 1847 г. успява да постъпи в колежа в Дженива.

Първоначално е отбягвана от състуденти и професори. Не е допускана до лекции. Постоянно среща укор и отхвърляне. Местните хора я мислят за луда и неморална заради желанието й да стане лекар. Тя се съсредоточава единствено върху образованието си и завършва като отличник на курса. По време на дипломирането, деканът я поздравява за постиженията, но изразява и съмненията си дали би допуснал други кандидатки, защото това внася дискомфорт за учебното заведение.

След завършването си Блекуел заминава за Англия, а оттам за Париж, където постъпва в курс за акушерки. През 1850 г. се връща в Лондон и работи известно време в болница, после отива в Ню Йорк. Там през 1853 г. основава малък диспансер, преобразуван през 1857 г. в Нюйоркска амбулатория за бедни жени и деца. През 1858-1859 г. прави обиколка във Великобритания, като изнася лекции и става първата жена, включена в Британския медицински регистър. През 1868 г. основава Женски медицински колеж към Нюйоркската амбулатория, който функционира до 1899-а.

През 1869 г. Елизабет Блекуел окончателно се премества в Англия, където установява успешна частна практика и преподава гинекология в Лондонското медицинско училище за жени. Оттегля се от преподавателското място през 1907 г., умира три години по-късно.

Вицове - само сока, януари 2020 г.

Заливът Ха Лонг, Виетнам

През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва:

- Другари, през 1980г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет!

Тълпата реве:

- Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет...

Брежнев продължава:

- Другари, през 1990г. всеки наш гражданин ще има автомобил!

Тълпата:

- Ураааа, автомобиииил, автомобииииил...

- Другари, през 2000г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи вертолет!

Тълпата изпада в луд екстаз:

- Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет...

Една бабичка обаче пита:

- Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет?

- Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш...

***

Поздрав за Пешо, който очаква бебе от цялата компания...

***

Никога няма да разбереш колко много хора мразиш, докато не дойде време да избираш име за дете.

***

- На всяка пробутвам една и съща история. И работи безотказно.

- При мен няма да мине!

- Няма. Ти си различна...

***

Майка към детето:

- Иди оттатък, виж какво прави баща ти и му кажи, че не се прави така!

На тази дата: 22 януари 1873 г. султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски

1873 г. султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски. Той е 32-ият султан на Османската империя. Наследява брат си Абдул Меджид на 25 юни 1861 г.

През 1867 г. предприема пътуване до Великобритания, Франция и Австро-Унгария, през 1869 г. присъства на откриването на Суецкия канал. През неговото управление е разрешен българския черковен въпрос. На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна йерархия под формата на Българска екзархия, полунезависима от Цариградската гръцка патриаршия.

През май 1875 г. Абдул Азис обявява финансовия банкрут на Османската империя. Свален е с преврат и е детрониран на 30 май 1876 г. заради неуспехи в управлението, Априлското въстание и убийството на консулите в Солун.

Любопитен факт е, че в Русе пазят вагона на Абдул Азис. Луксозното возило е перлата на Националния музей на транспорта. Луксозният вагон „Султание” е построен в Брюксел през 1866 г. специално за посещението на султан Абдул Азис в България. Височайшата турска особа пристига в Русе една година по-късно, за да открие първата жп линия у нас, свързваща крайдунавския град с Варна. Именно тази линия била липсващата връзка между Европа и Цариград.

Вицове - само сока, януари 2020 г.

Шотландия

- Мен ме няма 12 месеца, пък ти - бебе!?

- Ти къв си бе?

- Ми, моряк.

- Ми, ко са прайш на математик тогава, а?

***

Столичани в повече:

- Колкото и да лъжете, че въздуха в София е мръсен, ние на село няма да се върнем!

***

Първа среща на живо. Ресторант... двамата се гледат изумено.

Той:

- Добрееее... поръчваме водка, и пием докато се харесаме!

***

Двама полицаи отиват на изпит по английски. Теглят билетче и им се пада "Разговор в бензиностанция"

- Ливни ми ту литър, плиис!

- В туби ор нот в туби?

- В туби, в туби...

***

- Омъжена?

- Да, за втори път.

- Деца?

- Шест. По две от всеки брак.

- И другите две?!

- Аа, те са си лично мои.