сряда, 5 февруари 2020 г.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.


Монтрьо, Швейцария
Чувствам се длъжен да отчета един факт - тази година снегопочистването е перфектно!


***

Работник в пекарна с 20 годишен стаж, всяка нощ се събужда през 15 минути и обръща жена си.

***

Дойде моментът на всички комшии, които едно време ми дупчеха топките за футбол, аз сега да им надупча щерките.

***

Уважаеми дами, мислете за този, който искате да ви носи на ръце! Започнете диета!

***

Мъж и жена в леглото:
- Мили, спиш ли?!
- Не.
- А искаш ли?
- Да.
- Ми спи, де...

вторник, 4 февруари 2020 г.

На тази дата: 4 февруари 1923 г. ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски

На 4 февруари, през 1923 година, ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.

 
Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен.

Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС – под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия.

Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта.

Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров.
Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.

Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление.

 През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество.

Срещу него е цялата българска интелигенция – лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя.


Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.


Алпи, Бавария/Германия
Москва, близкото минало, изложба на революционна тема. Съветски гражданин стои пред огромно платно 3 на 4 метра. На него са изобразени чисто голи мъж и жена в пламенни интимни отношения. Табелката указва, че творбата се нарича „Ленин в Полша".
- Извинете, - попитал смутено гражданинът минаващия разпоредител.
- Кой е този?
- Това е другарят Дзержински.
- А това?
- Това е другарката Крупская.
- А къде е Ленин?!
- Ленин е в Полша.

***

Срещат се двама хакери. Единия разправя:
- Вчера в дискотеката се запознах с една супер блондинка!
- И?! Какво?
- След това ме покани на кафе у тях!
- И???
- Като стигнахме у тях... се съблече чисто гола!!!
- И?!
- Иии! Преместих лаптопа от бюрото, за да я кача на него...
- Имаш лаптоп ли вече?! С къв процесор?

***

Много обичам видео клипчета от рода на:
- "Кученце за пръв път в живота си вижда сняг;"
- "Дете за пръв път в живота си вижда сняг;"
- "Община Варна за пръв път в живота си вижда сняг!"

***

За всеки случай махнах трима китайци от приятели...

***

- Знаеш ли как се прави коктейл "Трите прасенца"?
- Как?
- Купуваш 3 литра ракия и каниш двама приятели!

понеделник, 3 февруари 2020 г.

На тази дата: 3 февруари 1959 г. „Денят, в който музиката умря”

1959 г. загиват музикантите Бъди Холи, Ричи Валънс и „Биг Бупър” Джайлс Пери Ричардсън. Този ден е наречен „денят, в който музиката умря”.
Самолетната катастрофа.
Бъди Холи, чието рождено име е Чарлс Хардин Холи, се запалва по рокендрола след като вижда изпълнение на Елвис Пресли през 1955 г. Създава музикалната група „Крикетс”, чийто първи запис „That'll Be the Day” излиза през 1957 г. 

Той е един от първите, включени в Залата на рокендрол славата, а през 2004 г. списание „Ролинг Стоун” го постави на 13-то място сред „Петдесетте най-велики артисти на всички времена”.


Ричи Валънс или Ричард Стивън Валенсуела, както е истинското му име, също се нарежда сред пионерите на рокендрола. И макар кариерата му да продължава само осем месеца, той успява да създаде няколко хита, които остават евъргрийни във времето, като „La Bamba” I „Donna”.
На 23 януари 1959 г. тримата изпълнители заедно с техните групи стартират триседмично турне в Средния Запад. В рамките на „Зимно денс парти” музикантите трябвало да обиколят 24 щата. Турнето обаче не е планирано добре и музикантите пътуват много, основно с автобуси през една доста студена зима. На 2 февруари те спират за концерт в „Сърф балрум” в Клиър лейк, Айова, без мястото да е предвидено в програмата им. Датата обаче е свободна и мениджърите им решават да я запълнят.

Изморен от много пътуване, Бъди Холи, който е най-голямата звезда от тримата, предлага на колегите си да наемат самолет, за да пътуват до следващата си цел - Фарго, Северна Дакота, където имат концерт на следващия ден.
Срещу 36 долара на човек те чартират едномоторния „Бийчкрафт Бонанза”, модел 1947 г., който разполага точно с три места плюс пилот. Първоначално със самолета е предвидено да полети Уейлън Дженингс, член на групата на Бъди Холи, но той отстъпва мястото си на Биг Бопър, който бил болен. Ричи Валънс пък, който никога не е летял с малък самолет, получава мястото на други член на групата на Холи - Томи Олсъп.

Тримата излитат в 10.00 ч. сутринта на 3 февруари при силна снежна буря. Пет минути по-късно самолетът изчезва и не се появява във Фарго, не отговаря и на радиоповикванията. Скоро останките му са открити в царевична нива, а всички на борда му са мъртви. Причините за катастрофата са неизвестни и до днес и варират от неопитност на пилота, през авария на самолета, до заговор.
На място загиват пилотът - Роджър Артър Питърсън, Ричи Валънс (тогава на 18 години), Бъди Холи (на 23 години) и Джайлс Пери Ричадсън (на 29 години).

Любопитен факт е, че песента „American Pie” е написана в памет на Бъди Холи и представлява анализ за това как рок енд рол музиката се е променила в годините, последващи неговата смърт. „American Pie” достига №1 през 1972 г., малко след издаването й.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


На Пали, Хавай
- Скъпи, направих ти палачинки като извинение за това, че снощи ударих колата.
- Какво си направила?
- Палачинки...

***

А бе не знам, ама никога досега не ми е правило впечатление колко много китайци има по летищата!

***

Слушах прогнозата за времето - вторник сме на плаж, сряда на ски.

***

Женкар - това е мъж, които много точно усеща коя жена иска да се омъжи за него и коя - само си иска.

***

Има два вида хора:
1. Тези, които смятат,че ненужните вещи трябва да се изхвърлят.
2. Тези, които смятат, че ненужни вещи не трябва да се купуват.

неделя, 2 февруари 2020 г.

Фотофакт: Февруари 2020 г., като февруари 1946



Честит 2 февруари!


На тази дата: 2 февруари 1709 г. случайно минаващ кораб прибира Робинзон Крузо

1709 г. случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-а-Тиера корабокрушенеца Александър Селкирк. Морякът е смятан за първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.
Селкирк бил шотландски моряк и опитен щурман, което му помогнало да стане боцман на кораба „Сенк Порт”. По време на едно от плаванията си обаче, Селкирк заявил пред капитана на кораба, че е лудост да продължат пътуването. Историята не посочва какво се случва след този „бунт”, но вероятно Селкрик е бил принуден да напусне. Така през 1704 г. слиза на сушата на необитаемия остров Мас-а-Тиера (част от състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили), а корабът отплава в далечината. От кораба той слиза само с дрехи, пушка, инструменти, Библията и тютюн. Отначало Селкирк чете Библията, очаквайки спасение, но скоро му станало ясно, че помощ няма да дойде. Едва през 1709 г. - 4 години и 4 месеца след стъпването му на острова, корабът на капитан Уудс Роджърс, плаващ под английски флаг, хвърлил котва до брега на Мас-а-Тиера и спасил Селкирк от тропическия остров.
През 17 в. островът се е наричал Агуас Буенас. След това до 1966 г. носи името Мас-а-Тиера (Близо до земята), когато е преименуван на остров Робинзон Крузо по името на главния герой в романа на Дефо. Това е най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който се състои от общо три острова - Робинзон Крузо (Мас-а-Терра), Алехандро Селкирк (Мас-а-Фуера) и Санта Клара.
Археолози от различни страни доказват лагеруването на Агуас Буенас на корабокрушенеца. Откритите дупки от колове в земята предполагат, че при пребиваването си на Агуас Буенас морякът е издигнал край сладководен поток малък бивак, който е бил негов дом. От построените от него колиба, площадка, заслон и наблюдателен пункт е можел да вижда преминаващи край острова кораби. Зад залива, приютил идващия от морето моряк, сред хълмовете се вижда хребет, който е наречен „наблюдателен пункт на Селкирк”. Открити са два морски прибора, навигационен пергел и други инструменти, датиращи от началото на 18 в., за които се смята, че са били притежание на Селкирк.
През 1713 г. Александър Селкирк публикувал разказ за своите приключения. Впоследствие се оформило мнението, че английският писател Даниел Дефо се вдъхновил именно от този разказ, за да напише знаменития си роман „Робинзон Крузо”.
Въпреки че Дефо бил фабрикант, застраховател на кораби, политически представител и автор на статии, той става световно известен именно с романа си „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. В действителност Дефо прави много промени в приказката за Селкрик. Той се премества на остров на Карибите, населен с канибали. Докато Селкрик остава на острова само четири години, измисленият персонаж на Крузо прекарва 28 години, два месеца и 19 дни като корабокрушенец, които той педантично отбелязва в дневника си.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


- Вие шизофреник ли сте?
- Не сме...

***

- Вие от страна на кого сте?
- Аз съм от страната на булката, последовател съм ѝ във Фейсбук.

***

Снощи дойде комшията пиян и поиска политическо убежище. После дойде жена му с точилката и наруши всички норми на международното право...

***

- Не ми върви с жените!
-Ходи ли на врачка?
-Ходих, но не ми даде и тя...

***

- Ванчее, я донеси оная книга за гъбите и виж дали тази е ядлива!
- Айде стига вече бе, Петре! Всеки път едни и същи простотии! Закопчай си дюкяна и спри да се наливаш!!!

събота, 1 февруари 2020 г.

На тази дата: 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас: смърт, смърт, смърт...

Първи състав на Народния съд в София. 
От ляво на дясно са
Стефан Манов и председателят Богдан Шулев.
На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава. 

На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.
"По време на Народния съд младежта настоява
за сурово наказание на фашистките престъпници", гласят
заглавията на вестниците.
Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда. Излиза от затвора през 1961 г.
Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.
Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.
След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).
Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града.
Народният съд започва да действа през декември 1944 г. До тогава обаче безследно изчезват десетки хиляди хора. На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са липсва, каквато и да е информация.
От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.
Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
Поклон пред паметта на жертвите на комунистическия режим!