Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Тунелът на любовта

Огромни дървета заобикалят този стар железопътен

 тунел, намиращ се в Клевен, Украйна. Удивителното място

е наречено Тунелът на любовта от местните,

защото е предпочитан срещи от млади двойки.

- Коя е най-запомнящата се фраза, която са ти казвали след секс?

- “Айде да те видя друг път дали ще крадеш!”

***

Всеки джентълмен трябва да има неизчерпаем запас от комплименти за една дама... в случай, че му свършат парите.

***

Да се знае! Спорът между двама мъже се казва дискурс, между две жени - диспут, а между мъж и жена - дебати.

***

Един намерил вълшебната лампа. Потъркал я, и отвътре излязъл дух.

- Ще ти изпълня три желания!

- Искам много пари!

- Готово.

- Искам много жени!

- Готово.

- Искам още три желания!

- Ааа, не, един дух може да изпълни само три желания!

- Добре тогава, искам още духове!

***

Гледам един на спирката, от половин час си държи телефона на ухото, но не говори. Викам си:

- Тоя сигурно се кара с жена си...

На тази дата: 22 февруари 1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция

1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. В следствие избухва въстание, което продължава до 24 февруари. Това е началото на Френската буржоазно-демократическа революция.

Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата.Френската революция от 1848 г. е част от революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.

Политическите промени във Франция в края на 40-те години на 19 в. са предшествани от криза, която първо засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р.Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.

Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошават положението на народа. Фалират 4762 фирми, промишленото производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%. Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към правителството и парламента с петиции.

Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга цели отрасли - строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките.

Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа. Управляващата класа гледа с презрение на исканията.

За 22 февруари в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа на правителството.

На следващата вечер близо до сградата на Министерството на външните работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.

През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които призовавали народа да продължи борбата. Като овладяват двореца, въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу Камарата! Да живее републиката!”.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

В голяма фирма на едно от бюрата звъни телефонът:

– Ало.

– Искам веднага да занесете всички отчети в 23-ти кабинет! – запенил се някой.

– И що пък точно аз да го свърша?! – попитал с безразличие чиновникът.

– Ти знаеш ли с кого разговаряш, бе?! – онзи, тотално кипнал.

– Не…

– С шефа на фирмата! Само да щракна с пръсти и си изхвръкнал!

– А ти знаеш ли с кого разговаряш?

– Не.

– Ми, що си не еб*ш майката тогава?!

***

Със сигурност, логото на Apple е измислено от българин. Спомнете си нашенската поговорка:

- К'во мое да изедем,че изедем; к'во не мое, че наапем!

***

- Разбра ли, че Пешо напусна фирмата?

- И къде е отишъл?

- В гей-клуб. Казва, че парите са повече, а те е*ат по-малко!

***

– Жена ми разбра за съседката!

– Как така разбра?

– Папагала ме издаде, неговата мама!

– Разказвай...

– Ми, дойде съседката в нас за сол и той като я видя и вика „О, бейби, тук ли си? Сега ще ти скъсам прасковката!"

***

Жените сполучливо пазят тайни! В група... От по 40 човека.

На тази дата: 21 февруари 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”

1848 г. немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”. Трудът им е считан за едно от най-значимите политически философски произведения. Текстът на манифеста нито веднъж не е претърпявал корекции.

В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. В произведението Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите. В своите тези немският философ доказва чрез неопровержими доводи, че пролетариатът в своята същност е по-скоро едно твърдение, отколкото исторически факт.

През 40-те години на 19 в. класовата борба между пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града. Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната. Тя е международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите сътрудници са белгийци.

Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г. Той завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.

Самата програма съдържа 10 точки: Експроприация на землената собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните разходи; Висок прогресивен данък; Отмяна на правото на наследяване; Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници; Централизация на кредитирането в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с изключителен монопол; Централизация на всички транспортни средства в ръцете на държавата; Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство, разчистване и подобрения на земята по общ план; Еднакви задължения на труда за всички, учреждаване на промишлени армии, особено за земеделие; Съединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на различията между градовете и селата; Обществено и безплатно възпитание за всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му форма.

След смъртта на Маркс, Енгелс отдава голяма част от времето си, за да довърши редакцията на Маркс на „Капиталът”.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Шотландия

Правилният Фън-Шуй е когато: на запад са ти парите, на юг ти е къщата, на север - нефтените полета и на изток - плантациите.

***

Ако на етикета на часовник пише "С него можете да плувате", да знаете, че могат да плуват САМО тези, които могат и без часовника!

***

Ако закрият уикипедията, в България няма да остане безплатно образование!

***

- Защо посред нощ мъжете стават от леглото?

- 31% отиват до тоалетната.

- 12% отиват до хладилника.

- 57% си отиват в къщи.

***

Значи, имало е случаи, да псувам без да шофирам. Ама да шофирам без да псувам, такъв случай нямам...

На тази дата: 20 февруари 1901 г. Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква

1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква. Наказанието го застига заради романа му „Възкресение”. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.

По онова време писателят е на 73 години. Душата му търси покой, но не го намира в православието и Толстой търси други пътища. Не крие, че не се уповава на църковната институция, а единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества - милосърдие, жертвоготовност, доброта. А Църквата е разгневена, защото Лев Николаевич дръзва да покаже лицемерието на псевдохристиянството и бруталното насилие на държавата - неща, които е „здравословно” да бъдат премълчавани.

Днес възгледите на Толстой са наречени от изследователите „толстоизъм”, а последователите му - толстоисти. Заради тези възгледи обаче вече 113 години Църквата не отменя отлъчването на писателя.

Любопитен факт е, че в дневницит на Толстой е документирано желанието му да създаде нова религия. На преклонна възраст пък писателят създава секта и пише „Евангелие от Толстой”, в което главен обект на нападките му е Православната църква.

Романът му „Възкресение” е издаден през 1899 г. Хонорарът от романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма.

Романът отразява религиозния светоглед на Толстой, проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 в. Главният герой княз Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство за вина при срещата му с Маслова - подсъдима проститутка, която като девойка е била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци. Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека. Изпълнението на този закон е смисълът на живота.

Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват всички хора от страх да не изгубят живота си.

Любопитен факт е, че на 82 години напуска имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Провинция Нин Бин, Виетнам

Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра"

в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:

- Как ти се струва?

- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече...

***

Мъжете лъжат, скитат и изневеряват! Жените са домошарки, и верни!

В задачата се пита:

- С кого изневеряват мъжете?!

***

Чудя се аз, като не съм пила Моет, а и нЕАм снимка в известна тоалетна, изобщо постигнала ли съм нещо в тоя живот?!

***

Върви Лъвът из гората. Среща Кума Лиса.

- Коя си ти?

- Кума Лиса.

- Добре. За-пис-вам. Ела утре сутринта при мен. Ще закуся с теб.

Лисицата заплакала, а Лъвът продължил по-нататък. Среща Баба Меца.

- Коя си ти?

- Баба Меца.

- Добре. За-пис-вам. Ела утре на обед при мен. Ще обядвам с теб.

Мечката заплакала, а Лъвът продължил по-нататък. Среща Зайо Байо.

- Кой си ти?

- Зайо Байо.

- Добре. За-пис-вам. Ела утре вечер при мен. Ще вечерям с теб.

- А може ли да не идвам?

- Моооооже. За-драск-вам!

***

В ресторанта. Тя:

– Мило, виждаш ли онзи там, пияния?

– Да, кой е той?

– Преди 5 години ми предложи, но аз му отказах!

– Е... той докога ще празнува?!

На тази дата: 19 февруари 1199 г. признат е Тевтонския орден

1199 г. с була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски орден - Тевтонския орден. Това е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите (Малтийския орден) и ордена на тамплиерите.

По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д’Акр в Галилея. Арабите завоюват града три години по-рано, но преди това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д’Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти век. Тук Братството построява болница и църквата „Св. Мария”. По-късно (21 декември 1196 г.) папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.

На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени - на йоанитите и темплиерите.