събота, 23 април 2016 г.

Варна влезе в Гинес с най-голяма ДНК верига от хора

Варна записа световен рекорд в книгата на Гинес, събирайки 4000 човека в най-голямата ДНК верига, съставена от хора

Днес, 23 април, на Южния плаж във Варна 4000 човека подобриха световния рекорд на Гинес за „Най-голяма ДНК верига, съставена от хора“. Организатор на събитието e Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“- Варна . Събитието премина под мотото “Бъди част от бъдещето“, чрез което организаторите обединиха хора от всички възрасти в едно цяло, съобщиха от университета.

Рекордът беше отчетен и признат от официалния съдия на Гинес г-н Джак Брокбенг, който връчи официалния сертификат на Гинес на ректора на МУ – Варна проф. д-р Красимир Иванов. 4000 човека от различни националности чуха българския химн и химна на Европа, след което от птичи поглед се видяха 8 български знамена, образувани от хора.

Участниците и публиката бяха подгрявани от талантливите млади певци Траян Костови Христина Христова, бийтбоксърът Искрен Тончев - Искрата и група Ice Cream, които заснеха кадрите за новата си песен „Танцува ми се“. Танцовият ансамбъл на Медицински университет – Варна изпълни традиционни фолклорни танци, които вплетоха българската народна музика в изключителния спектакъл край морето.

Рекордът на Гинес във Варна е факт благодарение на отличната инициатива и организация на Медицински университет – Варна в подкрепа на Варна - „Европейска младежка столица 2017“.

АБВ ще напусне правителството, ако бъде приет изборния кодекс в този вид

Министрите на АБВ ще напуснат правителството, а партията ще спре да подкрепя кабинета, ако приетите до момента промени в изборния кодекс бъдат приети окончателно от парламента. Това каза днес по "Дарик радио" министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

Според него много от записаните текстове в кодекса не отговорят на редица споразумения, които АБВ има с ГЕРБ.

Българите в Англия на протест: #ИскамДаГласувам

Българи, които живеят и учат или работят в Англия, започнаха протестна кампания срещу промените в Изборния кодекс, които ограничават възможностите за гласуване зад граница. При второто четене на измененията депутатите решиха, че избори ще се провеждат само в дипломатически представителства на република България. На проведения заедно с местните избори референдум през 2015 г. в Англия бяха отворени десетки секции с помощта на хората по места.

Сега това вече няма да е възможно. По този повод българи на Острова организират днес за 16:30 часа местно време флашмоб пред посолството в Лондон. Протестът е озаглавен #стигатрИКове.


Фотофакт: Опасно ниски знаци

Нов пътен знак опасно ниско се появи на варненската улица "Ал.Дякович", забеляза репортер на "Таралеж". 

Този знак е поставен на височина 85 см.

По правило разстоянието от знака до земята трябва да бъде 2 метра и 25 сантиметра.

Освен да се оглеждаш за коли трябва да се оглеждаш и за знаци.

На тази дата: 23 април 1915 г. Турция предприема масов геноцид над арменците

Избити арменци край Ерзурум в края на 1895 г.
През нощта на 23 срещу 24 април 1915 г. модерно мислещото младотурско правителство по предварително подготвен план започва тотален геноцид срещу своите арменци - арести, депортиране и убийства на над един милион души. По мащаби на злодеянията ги надминава само Хитлер.

Предисторията: Първи турски погром над арменците. 1890 г.

Армения е една от най-древните страни в света, с писмени източници отпреди 3500 години. Арменците първи приемат преди 1700 г. християнството като национална религия. Статутът им като религиозно малцинство и репутацията им на добре образована нация ги правят мишена на турската завист и ненавист.

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

В опитите си да разпали конфликт, Високата порта подстрекава кюрдското население срещу неговите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук.

По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.

Втори погром над арменците. 1915 г.

Младотурците отчитат по свой начин причините и последиците от Балканските войни, довели до загуба на територии на полуострова. "Няма да разрешим никакви други малцинства да живеят в Турция. Това беше грешка на Отоманската Империя и ние платихме в случая с балканските страни. Ако нямаше малцинства, нямаше да има независими държави на Балканите" - декларира Мехмет Талат, министър на вътрешните работи на Отоманската Империя пред американския посланик Хенри Моргентау-старши.

От друга страна в годините на арменския геноцид кайзерова Германия - съюзница на Турция - изцяло покровителства турското правителство. Тя се стреми да покори целия Близък изток, а освободителните стремежи на западните арменци възпрепятстват осъществяването на тези планове. Освен това германските империалисти се надяват чрез депортирането на арменците да получат евтина работна ръка за строителството на железницата Берлин - Багдат. Те подстрекават турското правителство да организира насилственото изселване на арменците от територията на Турция и Армения. Нещо повече: намиращите се в Турция германски офицери и други официални лица активно участват в арменските кланета и организирането на депортирането. Високопоставени германски генерали консултират обучението на турската армия под прякото ръководство на германски офицери.

Русия и Турция влизат в Първата световна война като традиционни вековни противници. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“, затова решават точно по време на войната да решат „арменския проблем”.

Първите погроми на турското правителство започват още в края на 1914 г., когато Турция вече е опипала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-големи акции.

Първоначално кланетата се вършени извънредно скрито. Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовават в армията арменци между 16 и 52 години. После ги разоръжават и тайно, разделени на групи, ги отвеждат в пусти места и ги избиват. Още по време на началния период на убийствата турската армия разрушава и опожарява стотици арменски села в турско-руските погранични райони. Младотурците бързат най-напред да разчистят сметките си с западноарменската интелигенция.

През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това избити. Над 300 арменски политици, религиозни и интелектуални лидери са арестувани в Истанбул и екзекутирани.

На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция са арестувани и после зверски убити стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загиват мнозина писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. Великият арменски композитор Комитас не е убит, но под въздействието на случилото се и като очевидец на кървавите зверства загубва разсъдъка си.

След като унищожават по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабват защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпва към същинските си цели. Започва поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения. Престъплението е осъществено под формата на депортация на населението в концентрационни лагери в пустините на Междуречието и Сирия под формалния предлог то да бъде „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Хиляди измират по пътя от глад, жажда, изтезания и епидемии.

Наред с физическото изтребление на арменския народ започва и заличаване на паметта на нацията. Църкви, училища и културни паметници са осквернени и преименувани. Децата се покръстват с турски имена. Пренаписва се цялата турска история.

Турското правителство дава нареждане на своите местни органи на властта да бъдат решителни и безпощадни към всички. Министърът на вътрешните работи Талят паша през септември 1915 г. телеграфира на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят и кърмачетата.

Погромаджиите постъпват варварски към всички арменци. Загубили човешкия си облик, палачите хвърлят децата в реките, затварят жените и старците в арменските църкви и къщи и ги изгарят, подковават краката на мъжете, а младите момичета изнасилват пред очите на техните родители, като после ги посичат. Убиват бременните майки по най-жесток начин. Продават на търг като робини хубави млади арменки, а тези, които се съпротивляват, са убивани.

Общият брой на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1895-1921 г. надвишава 1,5 милиона. През същия период неколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени.

Съпротивата

Когато започнали масовите кланета, част от западноарменското население прибегнало до самоотбрана и се опита там, където е възможно, да спаси своя живот и чест. Към въоръжена самоотбрана прибягва населението на Ван, Шабин Карахисар, Сасун, Урфа, Сведия и арменци от много други райони и области.

Особено успешна е самоотбраната на населението на град Ван. В началото на април 1915 г. управителят на Банския вилает Джевдет бей, изпълнявайки указа на правителството, предприел решителни мерки за организирането на арменските погроми. Като научават за това, ванчани вземат предохранителни мерки. На 7 април турските войски нападат града. Въоръжените отряди на населението отблъсват нападението. От този ден започват сраженията по самоотбраната на Ван. Градът е обкръжен, но обсадените решават да се бият докрай. В редиците на защитниците участват мъже, жени, старци, деца. Всички са проникнати от една мисъл: По-добре е да загинат, отколкото да се предадат живи на палачите.

Въоръженото арменско население на Ван се сражава мъжествено. Всички атаки на противника са отблъснати, независимо, че срещу тях действа редовна турска войска, която превъзхожда защитниците както по численост, така и по оръжие. Героичната отбрана продължава до 6 май, когато руските войски навлизат във Ван, а погромаджиите се принудени да отстъпят. Благодарение на едномесечната упорита съпротива населението на Ван се спасява от кланетата.

Успешно завършва и самоотбраната на арменското население от Шатах и Сведия (Антиохия).

Неуспешна е обаче самоотбраната на Шабин Карахисар, Сасун и в други райони.

През годините на Първата Световна война много от арменците в Турция успяват да избегнат кланетата с помощта на руските войски, добирайки се до Кавказ. Това става основно през декември 1914 г. и лятото на 1915 г., когато в Кавказ се преселват около 350 хиляди души и се установяват в Източна Армения, Грузия и Северен Кавказ. Те обаче не получават чувствителна материална помощ и изпитват много лишения.

Други от оцелелите се заселват в Сирия, Ливан, Египет или преминават в европейски държави - България, Гърция, Франция, Румъния, Австрия, Италия и в САЩ. Намиращите се в изгнание арменци живеят при тежки условия. След края на войната те не могат да се завърнат по родните си домове, защото са възпрепятствани от турските власти.

Международната реакция

Вестта за масовото избиване на арменците предизвиква гняв в средите на тогавашни видни интелектуалци в света. Срещу арменския геноцид издигат своя глас Анатол Франс и Ромен Ролан във Франция, Фритьоф Нансен в Норвегия, Джеймс Брайс в Англия, Максим Горки и Валери Брюсов в Русия, Карл Либкнехт, Йоханес Лепсиус и Йозеф Маркварт в Германия... Обаче нищо не е в състояние да въздейства на турските погромаджии.

Международната общност научава своевременно за тези престъпления, но въпреки това официално никой, освен американския посланик Моргентау, не реагира. Той е категоричен: "Убеден съм, че цялата история на човешката раса не съдържа такъв ужасен епизод като този. Масовите кланета и преследване в миналото изглеждат нищожни, когато се съпоставят със страданията на арменския народ през 1915 г."

Държавите на Антантата, които уж считат арменците за свой потенциален съюзник, не предприемат никакви практически стъпки в защита на невинните жертви. Те се ограничават на 24 май 1915 г. да публикуват заявление, с което приписват отговорността за кланетата над арменците на младотурското правителство. А САЩ, които все още не участват във войната, не правят дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се постарава да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че фактите за масовото избиване на арменците са леко преувеличени. В същото време управляващите кръгове на САЩ укрепват своите търговски и икономически връзки с турското правителство.

Главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти: Талят паша е убит в 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал паша - в Тифлис в 1922 г.

Арменският геноцид и съвременността

Арменският народ свято тачи паметта на милион и половината жертви на геноцида. Десетки са паметниците, увековечили тези трагични събития в историята на народа. Паметта на жертвите се чества ежегодно на 24 април. В столицата Ереван е издигнат величествен мемориал на жертвите на арменския геноцид. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са изписани имената на областите, за които се знае, че в тях са извършвани кланета.

Споровете обаче между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, а година по-късно и от Европейския парламент.

От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.

През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват чрез терористични акции да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Примерът е последван от десетки държави и от 42 американски щата.

Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Официална Турция от криво разбирана гордост не си дава сметка, че пътят й към Европейския съюз минава през признаване на геноцида и извинение към арменците.

Въпросът е повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказва в турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление поражда лавина от недоволство и искания за линчуване на писателя в Турция. Разразява се буря в Европейския съюз и се активизира отново натискът на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 г.

България и арменския геноцид

Българите с основание се гордеят, че Пейо Яворов през 1899 г., още след първия турски геноцид над арменците, пише известното си стихотворение „Арменци”. Но същевременно България е една от малкото държави в Европа, където арменският геноцид не е признат с решение на парламента. Не се води дискусия по този въпрос. Няма и политическа сила, която да се ангажира със становище. Дискусията, която се води в страните от ЕС относно кандидатурата на Турция, е тема табу в България. Очевидно процесите, протичащи в ЕС, не засягат разединената политическа класа у нас.

През 2006 г. партия Атака внася за гласуване в 40-о Народно събрание проекторешение за признаване на Арменския геноцид, но то е отхвърлено.

През 2008 г. общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида: Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града Бойко Борисов на насрочената за това дата.

Тези суверени решения обаче срещат враждебност от страна на турската власт - отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия, както и откъслечни вандалски действия, несъвместими с добрия тон в политиката и междудържавните отношения.

Вицове, април 2016 г.

Добро утро

СмЕх


Най - тежко за жената на моряк е чакането. Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец ... кога най - после ще замине?

***

Пиян допълзява вкъщи от здрава запивка...Жена му го посреща на вратата с...метлата.Той пада на колене и моли:
-Мила,не отлитай! Аз за последен път!

***

Преди можеше да намериш жена, която готви като майка ти, а сега можеш да намериш жена, която пие като баща ти...

***

- Жоре, и къде се запозна с това момиче?
- Как къде? Под стария фар в Несебър!
- Е тоя фар не работеше ли бе?

***

Отишли двама сърби на корида в Испания. Както си гледали коридата единият паднал на арената. Бикът го подгонил и той започнал да бяга.
Тогава другият се провикнал от трибуната:
- Брате Зоране, не можеш бега толкова бръже щото ще добиеш инфаркт!
-А ти що искаш да добием, теле ли?

***


Всяка сутрин нови  вицове


петък, 22 април 2016 г.

Заради Цв. Цветанов бележим нови антирекорди в Страсбург

Само от началото на 2016 година срещу България има 21 осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Те са за едно или няколко нарушения на Конвенцията за защита правата на човека. Това стана ясно на провеждащата се днес втори ден Конференция на Съвета на Европа за независимостта на съдебната власт.

Общо присъдените обезщетения за първите три месеца след Нова година са за € 179 200.

За съпоставка  през цялата 2015 г. срещу България са произнесени 31 осъдителни решения от ЕСПЧ. Та се довели до присъдени общо 415 240 евро за разноски и неимуществени вреди.

Съществена роля за "успехите" през 2016 г., както е известно, имат решенията на европейските съдии за Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера и братята Пламен и Йордан Стоянови-Дамбовците. Те и семействата им ще си разделят 109 703,26 евро, на колкото е оценен арестът им по акцията на МВР "Октопод" през 2010.

Според Милена Коцева - директор на процесуалното представителство на България в ЕСПЧ, не може да се правят изводи, защото има години с по 17 осъдителни решения - като 2014-а, и такива с по 50 - като предходната 2013 г.

Ако само допреди няколко години срещу България е имало 4000 висящи производства, сега са 800.

Днес на срещата не СЕ говори естонският съдия в Страсбург Юлия Лафранк, която разказа за компенсациите за ненаврменно правосъдие.

Лафранк специално подчерта, че за да се повиши доверието в системата, съдиите трябва да използват всяка възможност да се отворят и да информират медиите.


„Денят на Земята 2016“ в Петрич

Денят на Земята – 22 април – е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души.

За първи път Ден на Земята се отбелязва на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Милиони северно американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. През 1990 г. празникът на нашата планета е обявен за международен, като България се включва в отбелязването му през 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.

Днес  тържество по случай „Деня на Земята 2016 г.“  имаше в Петрич, предава репортер на „Таралеж“ .

Събитието се организира от НПО „Млад планинар” съвместно с община Петрич.
Програмата започна с „Детска работилница”, която бе разположена на площада, а на всеки кръгъл час в залата на Исторически музей,  се представят презентациите „Земята и хората” и „Нашата планина - Беласица”.
Творби от организираната изложба на тема „Ние и Земята“ ще бъдат изложени на Централния градски площад от 10 до 15 часа. Най-добрите от тях ще бъдат отличени в деня на събитието.

Фоторепортаж на „Таралеж“







Бойко се намеси в Изборния кодекс

Референдумите ще се провеждат заедно с изборите, а бюлетините, в които е отбелязано, че гражданинът не гласува за нито една от партиите, няма да се броят като валидни и няма да участват при изчисляването на бариерата от 4% на парламентарния вот.

Решението ще бъде обяведно официално по-късно днес. Лично премиерът Бойко Борисов дойде в парламента, за да участва в срещата с партньорите си в управлението за Изборния кодекс. В нея участваха Цветан Цветанов (ГЕРБ), Валери Симеонов (ПФ), Найден Зеленогорски (РБ).

Вчера депутатите гласуваха, че референдумите няма да се провеждат заедно с изборите. Това, очевидно бе направено с цел референдумът, иницииран от "Шоуто на Слави" да се проведе през лятото, а не наесен, заедно с президентския вот. Гласуването предизвика бурни обществени реакции.

Светът се сбогува с Принс

Внезапната смърт на Принс предизвика вълна от реакции от целия свят - звезди, вдъхновени от таланта му, фенове, социални медии, дори родния му Минеаполис и Google отдадоха почит на певеца.

Най-впечатляващо беше решението на режисьора Спайк Лий да организира импровизирано улично парти в Ню Йорк в памет на Принс.

На събитието се отзоваха хиляди фенове, които наводниха улиците на Бруклин под звука на вечни хитове като Purple Rain, Kiss и др.

Бийонсе отдаде почит на иконичния музикант с негова черно-бяла снимка и цитат:

"Всеки има своя собствен опит. Затова сме тук, за да преживеем своя опит, да се учим, да преминем по тези пътища и евентуално да преминем по толкова много пътища и да научим толкова много, че да не се наложи никога повече да се връщаме назад"
“Почакайте два дни, преди да хабите молитвите си”.

Това казал Принс на свои фенове в събота вечерта на денс парти в Минесота - посладната му поява пред публика преди да бъде намерен мъртъв вчера в асансьор в дома си край Минеаполис, Минесота. Не е пял на партито, само е посвирил. Последният му концерт е на 14 април, четвъртък, в Атланта.

ПРИНС ПОЧИНА НА 57 ГОДИНИ

Подробностите около смъртта на Принс Роджърс Нелсън, едно от величията на поп музиката през 80-те и 90-те години, все още не са изяснени. Лекувал се е от грип, а вече се прокрадват спекулации за други неща.


Последната снимка на Принс.

Шокиращи подробности за смъртта на Принс


Шокиращи подробности за състоянието на поп легендата Принс малко преди да почине разкрива сайтът tmz.com. Той твърди, че получил информацията си от няколко източника.
Официалната версия за смъртта му е усложнения след грип. Онлайн таблоидът, обаче, твърди, че преди седмица Принс е влязъл в болница, където получил лечение след употреба на наркотици.

Частният самолет на Принс кацнал аварийно в Молин, щата Илинойс, миналия петък, часове след концерт в Атланта. Неговите агенти твърдят, че това се е наложило, защото той се борил с коварен грип, но това изглеждало съмнително, тъй като за да се прибере вкъщи трябвало да пътува още само 48 минути и съвсем спокойно можел да мине без кацане по спешност.

Няколко източника твърдят, че Принс постъпил в болница и лекарите му дали „спасителна доза” – медикамент, който обикновено се използва за противодействие на ефектите на опиати. Става дума за лекарството Налоксон, продавнао под името „Наркан”, прилаган при случаи на свръхдоза. Според специализирани сайтове, веществото се използва при спешни случай. Не е типично, обаче, да се използва в лечебни заведения.

Според запознати, лекарите посъветвали Принс да остане в болницата за 24 часа. От антуража му поискали частна стая, а когато им казали, че това е невъзможно, те решили да си тръгнат на тяхна отговорност. Певецът си е тръгнал 3 часа след като пристигнал и заминал за дома си. Източниците твърдят, че „не бил добре”.

KSTP-TV твърди, че изпълнителят на „Пурпурен дъжд” е приет в болница в Минеаполис-Сейнт Пол на 20 април и е прегледан от лекар. По-късно вечерта е забелязан в магазин „Уолгрийн”. Смята се, че е носил рецепта и си купувал лекарства. Той е заснет на излизане от магазина, снимката е публикувана в tmz.com.

На 21 април сутринта полиция и линейка са пристигнали по сигнал в дома на певеца в Минесота, след като той е намерен припаднал в асансьора. Публикуван е и записът, на който се чува гласа на подаващия сигнал и на приемащия го служител от телефон 911. Човекът на телефона казва, че се намира в дома на Принс и „мъртвият човек е тук”. Той добавя, че хората в къщата са „объркани”. На въпрос как е починал човекът, подателят на сигнала отговаря „Не знам, не знам”.

Представителите на Принс досега отказват да коментират новите разкрития за смъртта му. Предстои аутопсия на тялото на певеца, която ще разкрие истината за случилото се.


Обновена!

Всеки британец плаща по 11,24 паунда на година на кралица Елизабет

Наистина ли британската монархия е толкова скъпа и къде е в сравнение с другите европейски монархии, пита вестник The Independent. Според последните данни британската кралица е най-скъпият монарх в Европа. Но все пак не е най-скъпоструващият на данъкоплатците държавен глава.

Тази чест се пада на Франция, където Елисейският дворец струва на хазната 103,5 млн. лири на година.

А колко струват монарсите на всеки данъкоплатец? Когато разделите сумата на броя на населението, нещата се променят драматично. Но не всеки плаща данъци. Според британското правителство, в Обединеното кралство има 29,7 млн. данъкоплатци. Това означава, че на един данъкоплатец кралицата възлиза на 1,26 лири на година.

Това може и да изглежда като „добра сделка“, но според някои реалните разходи за кралицата са далеч по-големи. Според движението „Република“, включвайки скритите разходи около кралското семейство, като охраната за 100 млн. лири – плащана от лондонската полиция – тогава сметката за данъкоплатците се покачва на 334 млн. лири, или около осем пъти над официалните данни. Това означава 5,21 лири на глава от населението и 11,24 лири на данъкоплатец.

Друг аргумент срещу получаваните от кралицата средства от хазната е, че тя си има достатъчно пари. Британската кралица е третият най-богат монарх в Европа.

Фотофакт: Владимир Путин общува със свободната руска журналистика

Реформаторите ще оставят ГЕРБ, БСП и ДПС да си приемат Изборния кодекс

Скандал избухна между коалиционните партньори в управлението ГЕРБ и Реформаторския блок заради гласуването на Изборния кодекс.

Причината - ГЕРБ подкрепи БСП и ДПС по две ключови точки - за запазването на сегашното положение с гласовете на българите в чужбина, т. е. гласува се само за партии и коалиции и гласовете се разпределят на национално ниво, както и за решението референдумите винаги да се провеждат разделно от избори.

Всички партии от Реформаторския блок обявиха на пресконференция в парламента, че програмата на управляващото мнозинство е нарушена. Съпредседателят на парламентарната група Найден Зеленогорски обяви, че в документа е заложена активна регистрация, изчистване на мъртви души, ограничаване на корпоративния вот, както и въвеждането на преброителни центрове, а реално с поправките в Изборния кодекс не се въвежда нито едно от тези предложения. Реформаторите припомниха, че е в програмата е написано: "Засилено администриране от българската държава на изборния процес в чуждестранните изборни райони."

Депутатът от гражданската квота Мартин Димитров посочи, че решението за отвързване на провеждането на референдум и избори е целенасочен опит резултатът от допитванията да не достига прага на валидност.

Другият съпредседател на групата Радан Кънев (ДСБ), заяви, че на изпълнителен съвет на коалицията ще бъде обсъдено дали депутатите на Реформаторския блок да не бойкотират гласуването на останалите текстове в Изборния кодекс и да оставят ГЕРБ, БСП и ДПС да си приемат поправките сами и да поемат цялата отговорност.

От своя страна председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов обвини Реформаторския блок, че цели дестабилизация на управлението и подчерта, че партията му е направила отстъпки точно пред коалиционния си партньор. Според него на срещите между партиите в мнозинството Зеленогорски предложил в район чужбина да се предвиди по един депутат за континентите Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Африка. Патриотичният фронт и АБВ, обаче възразили, че тежестта на депутатите ще бъде различна и затова според негосе решило да няма изобщо такъв район.

Отделянето на референдума от изборите пък Цветанов обясни с желанието на ГЕРБ да се вслуша в гласа на народа преди провеждането на президентския вот наесен, въпреки че единственият въпрос в подписката, който засяга избора на държавен глава, е задължителното гласуване, което днес депутатите одобриха.

На тази дата: 22 април 1876 г. е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня

1876 г. в Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня.

Въстанието е подготвено в разстояние само на мвсвц-два, с което се обясняват и неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК (т.нар. Гюргевски комитет), то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли.

По-сериозна подготовка за бунт е извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдево. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая”.

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо”. Заради събитията Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни обаче изненадало комитетите.

Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография”, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.

Вицове, април 2016 г.

Задължително гласуване

СмЕх


Като бяха на власт комунистите - имаше комунистически паради.
Там където са на власт военните, правят военни паради.
Като гледам какви паради се правят сега, веднага разбирам кои са на власт...

***

В: Каква е разликата между човека и камилата?
О: Камилата може дни наред да работи, без да пие, а човекът може дни наред да пие, без да работи.

***

-Чух, че си почнал да учиш английски.
.-Yes.
-И колко думи научи?
-Two.
-Само две?
-Yes.

***

Едно дете се развикало.
- Тате, кравата на съседа е влязла в нашия двор!
- Тихо, синко, първо отиди да я издоиш, а после ще я гоним!

***

Един приятел спечели екскурзия до Китай и сега е там.....
Опитва се да спечели екскурзия обратно!

***

Всяка сутрин нови вицове

четвъртък, 21 април 2016 г.

Чавдар Николов отказа да се върне в "Нова" ТВ

Карикатуристът Чавдар Николов е отказал да работи в "Нова телевизия", след като медията се опита да го цензурира след карикатура на Бойко Борисов, като изтри всичките му творби във Vbox.

Това съобщи в интервю за OFFNews Николов.

Той изтъква като причина, че премиерът се е намесил в преговорите между него и телевизията, а "Нова" не са реагирали по никакъв начин.

"През цялото време се опитвах да преглътна личната си обида от това, което се случи, и да приема извиненията на г-н Щосел (бел. ред. - главен изпълнителен директор на „Нова броудкастинг груп“). Като уточнявах, че обясненията са недостатъчни и дори някои нелепи, опитах се да не оставя екипа, особено на сутрешния блок, с които работехме прекрасно, в тази неловка ситуация, но вече стана повече и нещата, струва ми се, че приключиха", заяви той.


Гласуването вече е задължително

Това решиха депутатите, които днес приеха окончателно, на второ четене, първия параграф от промените в Изборния кодекс.

Текстът бе предложен от Патриотичния фронт и гласи: "Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг".

Той беше приет със 109 гласа "за" (72 от ГЕРБ, 2 от РБ, 18 от ПФ, 7 от БДЦ, 2 от "Атака", 10 от АБВ), 74 "против" (1 от ГЕРБ, 25 от БСП, 27 от ДПС, 13 от РБ, 3 от БДЦ и петима независими) и 10 "въздържал се" (5 от РБ, 2 от БДЦ, 2 от "Атака" и 1 независим).

От ДПС опитаха да отложат гласуването - те предложиха точката за Изборния кодекс да отпадне от дневния ред, но искането не беше прието.

Преди да влязат в пленарна зала, промените в Изборния кодекс бяха гласувани на три среднощни заседания на правната комисия.

Според все още неприетата част от законопроекта негласувалите, тоест неизпълнилите "гражданския си дълг", ще се заличават от избирателните списъци. Първоначално се предвиждаше тази дерегистрация при едно негласуване на избори. На среща вчера между ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ за спорните промени в Изборния кодекс се е стигнало до решението името на гласоподавателя да се заличава след две поредни негласувания.

В следващите параграфи на законопроекта се предвижда възможността гласувалите евентуално да бъдат поощрявани със "стимули". Решение дали да има стимули и какви да са те трябва да вземе Министерският съвет.

Eлизабет II на 90 години

Днес Великобритания празнува. Не какво да е, а рожденият ден на най-дълго управлявалия монарх в света - кралица Елизабет II. Тя днес навършва 90 години.

На 21 април 1926 г. вътрешният министър на Великобритания сър Уилям Джойнсън-Хикс излиза от офиса си въпреки тежката ситуация преди предстоящата Обща стачка, за да бъде свидетел на раждането на принцеса Елизабет. Традицията вече е изоставена. Тогава никой не очаква, че новородената принцеса ще стане кралица. Елизабет се ражда трета поред за трона, като престолонаследник е чичо й Дейвид, принц на Уелс.

90 години по-късно Eлизабет II е и най-дълго управлявалата кралица в Англия и в света - 64 години, и най-дълголетната. Била е на трона през следовенния период на Втората Световна война, деколонизацията на Британската империя, надживяла е 9 премиери.

Кралицата е най-уважавания монарх в света, стандартно ползваща се с над 90% одобрение в социологическите проучвания.

Ученици се гаврят с учителката си в час по английски! Видео

Пореден случай на агресивно поведение в училище. Ученици от 10 клас са разпространили в социалните мрежи скандален видеоклип. На него се вижда как ученици от Професионална гимназия по механотехника и транспорт "Никола Вапцаров" в Стара Загора се държат невъзпитано в час по английски и посягат на учителката си.

Случаят бе разпространен във видеоклип в социалните мрежи. За по-малко от 24 часа той бе гледан над 20 000 пъти, а участниците в него си изтриха профилите.

Учениците са от 10 клас на гимназията. Според директорката Лидия Иванова те са добри ученици и е силно изненадана от поведението им.

„Изобщо не мога да кажа, че това е поведение на тези ученици ,аз лично съм изненадана от тях, които ги виждам, тъй като ги познавам. Преподавала съм в 9 клас на една част от тях и не мога да си представя, че това са същите ученици, на които аз съм преподавала и знам тяхното поведение. Естествено те ще си понесат наказанието след решение разбира се на Педагогически съвет”, каза директорката пред БГНЕС.

От регионалния инспекторат на образоването в Стара Загора са уведомили ресорното министерство за инцидента.

Татяна Димитрова, директор РИ на МОН, заяви, че ще бъдат предприети и допълнителни мерки за работа, разговори с класа, за съжаление в училището няма педагогически съветник, но помощник-директорът и класният ръководител ще проведат съответно разговори за поведението на учениците.

„Проблемът е и наш, и на родителите, и на учителите и като цяло на обществото, в което живеем, но ние не трябва да се предаваме и да се мъчим да коригираме това, което се случва. Затова са педагозите, затова е и училището, но аз споделих ,че ще потърсим и подкрепата на семейството, защото тази подкрепа също е много важна”, допълни Татяна Димитрова.

Потърпевшата учителка Колева обясни пред Нова телевизия, че клипът е заснет в час, в който учениците правили тест. Оставали им още 2-3 минути. Изведнъж децата решили, че едната група е получила по-трудни въпроси от другата. Учителката им обяснила, че тестовете са еднакво трудно.

„Чувствам се обидена от това положение”, заяви Колева. „Друг път не са се държали така. Просто съм изненадана”, добави тя.

ВИДЕО

На тази дата: 21 април 1918 г. При въздушен бой над Франция е уцелен и убит „Червеният барон“

На 21 април 1918 г. по време на въздушен бой загива германският „червен барон” Манфред фон Рихтхофен. Куршум попада в областта на сърцето му, но въпреки това той успява да приземи самолета в една нива. Умира две минути, след като е намерен от австралийски пехотинци.

Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен е смятан и до днес за „асът на асовете“. Изявявя се като талантлив командир и най-резултатен пилот-изтребител по време на Първата световна война с 80 въздушни победи.

Роден е в Бреслау в Германия (днешен Вроцлав в Полша) на 2 май 1892 г. Произхожда от семейство на пруски аристократи, което предопределя кариера му в армията - на 11 години влиза в училище за кадети във Валдщадт. След това учи във военната академия в Лихтерфелде близо до Потсдам, където става отличен стрелец и ездач. Първото си назначение 20-годишният лейтенант получава в кавалерийски полк.

При започване на Първата световна война през 1914 г. отначало участва в настъплението към Русия, но скоро частта му е прехвърлена във Франция, но не участва в бойните действия. За динамичен човек като Манфред скуката е убийствена. Той проявява интерес към авиацията и сам се подготвя за летец-наблюдател. Първите му полети са на 10 юни 1915 г. в Саксония.

Скоро той е изпратен на Източния фронт, където почти всеки ден участва в разузнавателни полети над руските позиции. На финландския фронт лети заедно с пилота оберлейтенант Георг Цоймер, който го окуражава и му препоръчва да се ориентира към пилотирането.

През август 1915 г. Рихтхофен е изпратен на Западния фронт в свръхсекретното поделение с кодово име „Бригадата на гълъбите”, предназначено за бомбардировъчни операции. Завършва курс за пилоти – според едни информации това става към Коледа с.г., според други завършва авиационната школа в Дьобериц през март 1916 г.

Още в началото на пилотската си кариера младият барон закрепва картечница към горното крило на разузнавателния си самолет. Извършва разузнавателни полети отначало край Метц. След това отново е прехвърлен на Източния фронт, където през юни 1916 г. руснаците предприемат голямо настъпление.

Точно тогава младият барон е забелязан от „бащата на въздушния бой” Освалд Бьолке, отишъл там, за да търси пилоти за своя полк „Въздушен ловец”. През септември 1916 г. той влиза в състава на групата Jasta-2. Сбъдва се мечтата му да стане пилот-изтребител.

По това време въздушните боеве се усъвършенстват. Появяват се устройства за картечници, които позволяват да се стреля през плоскостта на въртящото се витло, без да го засягат. Имелман въвел знаменития си маньовър, позволяващ да се излезе зад врага.

Рихтхофен открива бойната си сметка на „Албатрос”, като на 17 септември 1916 г. сваля британски двуплощник ФЕ-2. Самолетът е маневрен, но разположеният отзад винт го прави отлична мишена за атака в гръб. Смъртно раненият английски пилот успява да се приземи с последни сили. Рихтхофен каца до него, за да се убеди в успеха си. Вечерта в чест на първата си победа той поръчва на берлински ювелир първата сребърна купа.

Броят на победите на Рихтхофен расте бързо. Но на 23 ноември 1916 г. той едва не загива във въздушен дуел с командира на британска ескадрила майор Хоукър. Загива британецът и то на крачки от британската отбрана. Той обикновено лети на остарелия ДH-2 с тласкащ винт, но сега на „Албатроса” е хвърлено предизвикателство от новия бърз и пъргав самолет „Сопвич-Пап” - един от първите британски изтребители, стрелящи през кръга на витлото.

На 16 ноември 1917 г. Рихтхофен е награден с орден „За лична храброст”. Тогава е назначен на Jasta-2. За разлика от британците, германците събират своите най-добри пилоти в елитни подразделения. (Под командването на Манфред служи и неговият брат Лотар, завършил войната с 40 победи.) Техните разноцветно боядисани самолети дават на групата името „Въздушен цирк”.

При понататъшната реорганизация на немските ВВС през юни 1917 г. Манфред фон Рихтхофен вече командва четири групи Jasta, събрани в бойното крило Jagdgeschwader-1 (Fighter Wing 1).

Още през април 1917 г. Рихтхофен изпреварва с победите си вече мъртвия Бьолтке, сваляйки 40 самолета. Той се превръща в оръжие на немската пропаганда. Съюзниците също си имат своите легендарни герои: британецът Албърт Бол (44 победи), французинът Жорж Гинемер (53 победи), американецът Раул Лафбери (16 победи)... Те всички загиват, като последен по ред е Бол – в жесток бой на 7 май 1917 г. той побеждава Лотар фон Рихтхофен (който все пак оживява), но в същия бой Бол загива. Само Манфред изглежда непобедим.

Бащата на Манфред губи слуха си, спасявайки противников войник. Това е пример за сина като летец да бъде изключителен джентълмен. Нарича въздушния бой съревнование, в което целта е да бъде унищожен вражеският самолет, а не човекът. Когато има възможност, той оставя противниковия пилот да се спаси на повредената си машина. Той може би е най-яркият пример за това каква странна порода са летците през Първата световна война. Веднъж без позволение и против правилата прелита със своя самолет над погребалната церемония на известен френски пилот и хвърля букет цветя, с което отдава почит на достойния противник.

Баронът превръща въздушния бой в точна наука. Става и отличен въздушен акробат. Той разстрелва жертвите си от близка дистанция, откривайки огън, когато е уверен, че ще нанесе смъртоносен удар по машината или по пилота. Той не си пада по черния хумор, но веднъж казва: „Аз предпочитам да видя лицето на клиента си”.

През юли 1917 г. се случва нещо почти невероятно – в жестока схватка с шест ФЕ-2 Манфред фон Рихтхофен е тежко ранен в главата. По чудо избягва смъртта, почти ослепял и в полусъзнание успява да кацне със своя „Албатрос”. След три седмици той бяга от болницата и с превързана глава повежда летците си в бой.

След това бойното крило JG-1 преминава на новия триплан „Фокер” – пъргава бойна машина, за която Рихтхофен казва, че се изкачва нагоре като маймуна. Германските ВВС само през 1917 г. поръчват 320 такива изтребителя. Но този самолет не оказва голямо влияние на общия ход на войната. Наистина е лек в управлението и бързо набира височина, но отстъпва по скорост на изтребителите на съюзниците.

Славата на Рихтхофен се обяснява с това, че от септември 1917 г. до деня на своята гибел през април 1918 г. на своя червен „Фокер” той демонстрира уникално летателно майсторство. Летейки на този триплан, Рихтхофен одържа своите 17 последни победи.

Съпротивата на англичаните нараства с всеки изминал ден. С увеличаване на броя на самолетите от ново поколение балансът на силите във въздушното пространство се мести на страната на съюзниците. Сред техните нови самолети се откроява СЕ5А, противопоставящ се успешно на триплощника на Червения барон, а също така и „Сопвич Кемъл”, чието име излиза от двугърбата форма на кожуха, покриващ неговите сдвоени картечници.

Към края на войната „камилите” свалят над 1300 немски самолета. Само победите на Рихтхофен продължават да растат. Поразеният „Сопвич Пап” е неговата 61 победа. Британският пилот на сваления самолет Берд, взет в плен, е неизказно щастлив, че поне оцелял. Един човек обаче не може да обърне хода на събитията.

През април 1917 г. Съединените американски щати обявява война на Германия. Само след пет месеца бойна ескадрила от ВВС на САЩ влиза в битката на страната на англичаните и на французите. Американците летят на френски и английски самолети, тъй като нямат свои. Обаче самото участие на американците във военните действия рязко повдига моралния дух на съюзниците. Времето работи против Германия.

Към този момент Рихтхофен става нещо като национална икона. Но Червеният барон започва да се уморява от своята популярност и с по-голямо удоволствие прекарва свободното си време с любимото куче Мориц. Изглежда, че не само околните, но и самият Манфред фон Рихтхофен е уверен в своята изключителност и безсмъртие.

Финалната глава в живота на Червения барон започва на 21 март 1918 г., само 10 дни преди да навърши 26 г. Тогава отбрани части на Германия се втурват в последното си настъпление на Западния фронт. Докато пехотата настъпва, крилото JG-1 се намира на земята. На разсъмване на 3 април трипланите „Фокер” се вдигат във въздуха. Към 20 април в сметката на Червения барон са отбелязани 80 победи. Последна жертва става „Сопвич Кемъл”, разстрелян почти в упор.

На 21 април знаменитата ескадрила „Въздушен цирк” осъмва базирана на летище край село Капи в долината на река Сома. Рихтхофен води първото звено за патрулиране. Завързват бой с два британски разузнавателни самолета над самата фронтова линия. Жестоката схватка предизвиква зенитен огън на намиращите се отдолу австралийци. Извикана е и ескадрилата на капитан Артър Браун (имащ 10 победи в края на войната).

Рихтхофен веднага си избира лейтенант Мей, който в разгара на боя изстрелва всичките си патрони и се притиска към земята. Намират се над австралийски позиции. Прелитайки съвсем ниско над вражеските траншеи, Рихтхофен нарушава едно от основните правила – никога да не се подлага на ненужен риск. Австралийските картечари откриват огън по прелитащия над тях триплан.

По време на преследването на напразно опитващия се да се измъкне Мей, Рихтхофен се подлага на картечния огън. При това зад опашката му се настанява лично капитан Браун, търсещ сгоден случай да прошие червения „Фокер” с картечен ред.

Не се знае със сигурност какво се е случило. Известно е, че по „Фокера” е стреляно и от земята, и от въздуха. След минута той рухва в полето. Тялото на Рихтхофен е намерено в самолета, ръцете му още стискат пилотажния лост.

На следващия ден Рихтхофен е погребан на гробището край село Бертангу. Аутопсия не е извършвана. След повърхностен медицински преглед е направен извод, че летецът е убит от куршума на капитан Браун. Надписът от неговите врагове на гроба му гласи „На нашия силен и благороден противник”.

Реакцията на един от британските асове Едуард Менок обаче не е така джентълменска. Узнавайки за гибелта на Рихтхофен, той казва: „Надявам се да се е опекъл, докато е падал”.

През ноември 1925 г. тленните останки на Червения барон са извадени и пренесени в Германия, препогребани са на Берлинското гробище на инвалидите.

Въпросът кой със сигурност е пуснал съдбоносния куршум обаче остава открит. Генерал Роуленсън лично поздравява двамата австралийски картечари Иванс и Буйе с победата над страшния ас.

Пилотите обаче твърдо отстояват честта на кралските ВВС и настояват победата да се зачете на майор Браун. Всякакви разследвания вече са практически невъзможни. Никой не броил попаденията, нито от какъв калибър са, още повече под какъв ъгъл са направени пробойните. Съвсем скоро от оборудването на самолета не е останало нищо – всичко е разграбено като сувенири от знаменития ас.

Очевидци на събитията обаче твърдят, че Рихтхофен е ранен в крака и в корема, на пода на кабината имало локва кръв. Като цяло показанията им свидетелстват, че Червеният барон по-скоро е убит от огън от земята, а не от капитан Браун. Истината никога няма да бъде узната. Това е един от митовете към биографията на знаменития ас.

Послеслов

Нито едно четиво за Манфред фон Рихтхофен не може да бъде задоволително пълно, ако поне не се спомене за още двама фон Рихтхофен: за неговия брат Лотар и за неговия далечен братовчед Волфрам.

Лотар фон Рихтхофен е роден на 27.9.1894 г., войната го заварва също офицер от кавалерията. От 6.3.1917 г. служи при брат си като пилот. Под негово ръководство Лотар само за 47 дни удържа 24 въздушни победи. Общо е раняван три пъти. Ден преди последното раняване (13.8.1918 г.) той удържа последната си 40-а победа, когато сваля „Сопвич Кемъл”, пилотиран от английския ас Джон Самърс. Лотар умира на 4.7.1922 г., като няма навършени 28 г.

Волфрам фон Рихтхофен е роден на 10.10.1895 г. Фелдмаршал от германските ВВС от времето на Втората световна война. Той също като братовчедите си започва войната като кавалерист, но през 1918 г. става летец и през март получава назначение в Jasta 11. За половин година до края на войната спечелва осем въздушни победи и заслужва званието „ас”. През 1938 г. става генерал-майор. Съветник е на генерал Франко в Испания. Командва легиона „Кондор” след завръщането му в Германия. Командва 8-и авиокорпус при нахлуването в Полша и бомбардирането на Варшава. Получава 26-и по ред Рицарски кръст с дъбови листа. В кампанията в Русия командва 2-и и 4-и въздушен флот. По-късно ген. Ерих фон Манщайн описва Рихтхофен като „със сигурност най-добрият военновъздушен командир, който имахме през Втората световна война”. Той става един от шестимата фелдмаршали от Луфтвафе в историята на Третия райх. (Останалите са Херман Гьоринг, Алберт Кеселринг, Ерхард Милх, Хуго Шперле и Роберт Ритер фон Грайм.) В края на 1944 г. фон Рихтхофен се пенсионира по здравословни причини. На 12.7.1945 г. умира от мозъчен тумор, докато е държан в плен в Бад Ишл от американците.