събота, 8 септември 2018 г.

Видеофакт: В социалистическа Венецуела парите толкова се обезцениха, че децата си играят с тях!



България е сред страните, които губят територия заради морето


Когато се разразят природни бедствия, по телевизията виждаме опустошителната сила на наводнения, свлачища, бури и урагани. Разрушени домове и бизнеси, обърнати коли и заседнали лодки са запазената марка в тежките условия на тропиците. Докато щетите от този тип преобръщат живота на засегнатите хора, като цяло те са поправими, пише World Economic Forum.

Но тези яростни климатични събития, свързани с резултатите от климатичните промени, могат да причинят загуби, които изглежда никога няма да бъдат възстановени.

Земите могат да бъдат засегнати или да потънат под вълните, така че да не ги видим отново.
Данните на Световната банка показват, че 37 страни са засегнати от загуби на територия между 1961 и 2017 г.
Някои страни отчитат драматично намаление на земите, но като цяло промените не са в толкова голям мащаб.

Загубата на земя може да се дължи на увеличаване на морското равнище и ерозия на крайбрежието, но природните бедствия са най-разрушителните сили по отношение на намаляването на сушата в страните по огневата линия.

Островната държава в Северна Америка Сейнт Китс и Невис е загубила над 25% от площта си, което е най-голям дял от всички засегнати страни или 90 кв. км, като резултат от екстремните явления в Карибско море като ураганите и повишаването на морското равнище.

Еквадор е на второ място в класацията със загуба на 10,29%  от територията или 28,480 кв. км, следван от Виетнам със 4,74% и България с 1,87%.

Сейшелите (1,09%), Куба (0,89%) и Швеция (0,73%) също са сред държавите с излаз на море, които губят територия, следвани от Ирак (0,7%), Азербайджан (0,67%), Салвадор (0,62%) и Япония (0,58%).

Илон Мъск запали цигара ганджа в ефир, акциите на "Тесла" се сринаха


Акциите на компанията „Тесла” се сринаха заради поведението на основателя й - милиардера Илон Мъск. 

Той беше сниман да пуши марихуана по време на интервю, а пазарите се притесняват, че държанието му става все по-непредвидимо, съобщава Нова тв.

Всъщност цигарата му подава водещият Джоуи Роган.

Неотдавна Мъск заплаши, че ще изтегли „Тесла” от борсите и е намерил парите, за да я направи своя еднолична собственост. По-късно се оказа, че това не е вярно.
Сега пушенето на марихуана по време на интервю доведе до нови притеснения. За часове акциите на компанията спаднаха с 10%.

На тази дата: 8 септември 1976 г. Във Варна е открит Аспаруховият мост! Как съветски кораб събори предишния мост през 75-та

Аспаруховият мост е пътен мост в Североизточна България. Намира се в град Варна и свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.

Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

Как съветски кораб събори Аспаруховия мост във Варна през 1975 г.


Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там  функционира клапов мост със същото име.

Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина.

Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи - железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!”

Диспечерът не може да повярва на чутото. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всичкикомуникации между двата бряга. Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите "Аспарухово" и "Галата" остават напълно откъснати от Варна. 

Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, от нея заводите очакват ежедневни доставки на течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби.

Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява. 

Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.

Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.
Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.

През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват. Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След инцидента той веднага е експулсиран в СССР. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно, а 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев.Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.

Вицове - само сока, август 2018 г.


За разлика от женения рибар, не женения може да се върне и без риба.

***

Катеренето е най-трудния, най-бавния и най-опасния начин да стигнеш там, където нямаш никаква работа.

***

Китайците хакнаха сървъра на Пентагона, ето как:
1. Всеки китаец пробва със своя парола
2. Всяка втора парола е "Мао Дзе-дун"
3. След 74 385 181 опит, сървърът се съгласи, че паролата му е "Мао Дзе-дун"

***

Циганин обяснява на жена си как да борави с мобилен телефон:
- От зеленото говориш, от червеното мълчиш!

***

- Слушаш ли черна музика?
- Да!
- И кой ти е любимия изпълнител?
- Кондьо и Софи Маринова.

петък, 7 септември 2018 г.

На тази дата: 7 септември 1978 г. Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков

Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.

През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките "Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през 1958 г. на 29-годишна възраст.

Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.

Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните му страни.

След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.

В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му "Жените на Варшава".

"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище.

В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на "вражески" радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург.

През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.

През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на "Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка:
         "Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков."
      
Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име "Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.
      
Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков. Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният - в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:

"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...
         Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.

Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София.

"През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков", посочва в мемоарите си Калугин.
       
През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До реализиране на идеята не се стига.
       
На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е осъден в България от военен съд на смърт.
       
Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят е антибългарска кампания.
       
Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от власт и краха на комунизма в България. 

Вицове - само сока, август 2018 г.

Към върха
- Какво правиш?
- Гледам състезание по щанги.
- Мъже или жени?
- Още не мога да разбера...

***

- Ще ходим ли за риба?
- Аха.
- А пиене да вземем ли?
- Еее, да!
- А въдиците ще ги вземам ли?
- Да бе да, да ги загубим някъде...

***

Семеен скандал:
- С коя приятелка ми изневери - Лора, Мина, Мая, Вера?
- Аре стига ма, все едно аз си нямам приятелки...

***

Никой не те очаква с такова нетърпение както таксиметровите шофьори на аерогарата!

***

Москва. 1942 година. Мъж на Червения площад крещи:
- Смърт за мустакатия диктатор! Смърт за мустакатия диктатор!
Един милиционер веднага го арестува и води при Сталин.
- Такаааа - казва Сталин. - Ти кого имаше предвид под мустакатия диктатор?
- Как кого? Хитлер, разбира се!
Сталин поглежда милиционера и пита:
- А ти кого имаше предвид?

четвъртък, 6 септември 2018 г.

На тази дата: 6 септември 1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия

1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В нощта срещу 6 септември стотици въоръжени хора от Голямо Конаре (дн. град Съединение) се отправят към Пловдив. Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.

Най-после е извършено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. Но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава двамата решават веднага да се пристъпи към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и се свика Народното събрание.

На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява премиера и той поисква да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Вицове - само сока, август 2018 г.

 Гигантски велосипед създаден за
обиколката на Великобритания се
превърна в нещо по-различно...

Във ветровито време, шотландската армия изглежда още по застрашително!

***

- Представи си, че си сама вкъщи и идват извънземните. Какво ще направиш?
- Мусака. На всички им харесва.

***

Да знаете, че в която и страна да отидете на екскурзия... сувенирите навсякъде са китайски...

***

Момчетата определено се развиват по-бавно от момичетата... Защото чак след 40-тата им година... започват да им растат циците...

***

Българинът ползва подлеза само в крайна нужда, а също по голяма и по малка нужда.

сряда, 5 септември 2018 г.

Журналистически разкрития в "Страх: Тръмп в Белия дом"


"Страх: Тръмп в Белия дом" – това е заглавието на новата книга от най-известния разследващ журналист в Съединените щати Боб Удуърд. Шокиращите тайни от "кухнята" на Овалния офис разкриват ужаса, който изпитват служителите от своя президент.

В 448 страници, авторитетният журналист Боб Удуърд повдига редица въпроси, чиито отговори тепърва ще се изясняват. Сред шокиращите разкрития е историята на затворения кръг от служители в Овалния офис и техния страх, че президентът представлява опасност за националната сигурност.

По думите на Удуърд, началникът на кабинета Джон Кели е нарекъл Тръмп "идиот" и "откачен", а министърът на отбраната Джеймс Матис е заявил, че неговия главнокомандващ има познанията на "шестокласник".

Адвокатът на Тръмп Джон Дауд е използвал думите: Той е идиот. Излязъл е от релсите.

И тримата категорично отричат написаното. Но това не е всичко. Съветникът по икономическите въпроси Гари Кон е скрил писмо, оставено на бюрото на Тръмп, от опасението, че президентът ще застраши националната сигурност.

Документът е съдържал предложение Съединените щати да се оттеглят от важно търговско споразумение с Южна Корея. Книгата твърди, че президентът бил "обсебен" от случая с руската намеса в изборите.

Веднъж дори поискал да бъде поръчано убийството на сирийския му колега Башар Асад. Белият дом нарече книгата "поредица от измислени истории".

Дали обаче, е така? Боб Удуърд е утвърдено име в американската журналистика. Неговите трудове по скандала "Уотъргейт" започват процеса, който доведе до оставката на президента Ричард Никсън.

Символично или не, официалната дата, на която книгата "Страх" ще излезе на пазара, е 11 септември – на годишнината от най-разрушителния атентат в модерната история.


Фотофакт: Голям интерес към парламентарния контрол днес


На тази дата: 5 септември 1972 г. Мюнхенско клане на олимпийските игри

Мястото, където са взети заложниците
 е непроменено до днес.
На 5 септември 1972 г. единадесет членове от израелския олимпийски отбор са взети за заложници от палестинската терористична организация Черният септември с искане за освобождаване на 200 палестински затворници в Израел.

Още при взимането на заложниците са убити израелският състезател по вдигане на тежести Йозеф Романо и треньора му. Похитителите и отвлечените се изтеглят с автобус, а после се качват на хеликоптер, който да ги откара до самолет, пътуващ за Тунис.

Германската полиция открива огън по хеликоптера, завързва се престрелка. Намерени са труповете на деветте заложника и на четирима похитителя, а трима са арестувани, но впоследствие са освободени след като са разменени срещу отвлечен самолет на Луфтханза. При престрелката загива един полицай.  Загиват и петима заложници, с което броят на жертвите става седемнадесет.  На 6 септември, сряда, в олимпийския стадион се провежда траурна церемония, на която не присъстват арабски спортисти.

Впоследствие, Израел организира група от офицери, работещи в неговите тайни служби, за намиране и елиминиране на останалите живи похитители. Те са ликвидирани, с изключение на Джамал ал Гашей.

Главният организатор на похищението Абу Дауд доживява до 73 години и умира от бъбречна недостатъчност през 2010 година в Дамаск.

След убийствата на заложниците започва да се говори за прекратяване на олимпийските игри. Това обаче не се случва. На голямо публично изявление тогавашният президент на МОК Ейвъри Бръндидж изрича прочутото изречение — „Игрите трябва да продължат“.

През 1972 г. властите обявяват, че атентатът е извършен прецизно. През 2012 г., след разсекретяването на архиви, се разбира, че атентатът е бил извършен дилетантски. Преди Игрите е имало предупреждение за атентат от германското посолство в Бейрут. Властите са се опитали да прикрият грешките си посредством отбягване на самокритика и критика от една институция към други.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Добро утро!

Водата край Созопол била напълно в нормите. С 10 литра се минавали точно 100 километра.

***

Компютърът ще замени човека, едва когато започне да се смее на шегите на шефа и да прехвърля собствените си грешки на друг компютър.

***

- Деца, какво ви беше най-трудно в трети клас?
- Да обясним на продавачката за кого купуваме ракия!

***

Хиляди пъти му казвах, че съм добра! Виках, ругах, удрях, бих, не вярва и не вярва!

***

Какво си купи с първата заплата бе муцка?
– BOSS!!!
– Еха, костюм или рокля?
– Сладолед!!!

вторник, 4 септември 2018 г.

БСП няма да ходи на работа!


БСП оставя едва 20 депутати от цялата си парламентарна група в Народното събрание, за да отстояват политиките й и да бъдат опозиция. Останалите 59 народни представители тръгват сред хората.

Това обяви лидерката на левицата Корнелия Нинова в словото си за откриване на новата парламентарна сесия и есенния политически сезон. От трибуната Нинова обяви, че БСП иска оставка на правителството и предсрочни избори, "за да спре тази агония".

Фотофакт: Военен министър 100 години разлика


Снимка първа:

Генерал от артилерията Калин Найденов.
Военен министър в кабинета на д-р Васил Радославов,1915-1918 г.

Професор в Генералщабната академия,артилерист-конструктор и изобретател, автор на научни изследвания и редактор,основоположник на модерната артилерийска наука.
Ветеран от Сръбско-българската, Първата балканска, Втората балканска и Първата световна война.Носител на Орден за храброст” ІІІ ст. и орден „Александър ІІІ” с мечове,„Орден за заслуга” с лента.Възпитаник на Италианската артилерийско-инженерна академия в Торино.
Загива при атентата на 16 април 1925 г. в катедрала „Св. Неделя” в София.

Снимка втора:

Красимир Каракачанов, военен министър в кабинета на Бойко Борисов, 2018г.

Агент на комунистическата Държавна сигурност, политик.
Толкова !

P.S каската е обърната обратно

Тодор Иванова

На тази дата: 4 септември 1886 г. вождът на апачите Джеронимо се предава на армията на САЩ

През 1881 г., племената сиу и шайени, които в битката при Литъл Биг Хорн унищожават армията на генерал Кастър, вече са разбити и настанени в резервати. Още през 1872 г. апачите чирикауа са настанени в резерват в Югоизточна Аризона. Само четири групи от тях остават свободни, обитавайки Южна Аризона и Ню Мексико, но постепенно и те са унищожени. През 1876 г. американското правителство се опитва да премести чирикауа в резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това преселване Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се откажат от свободата си.

През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват Джеронимо, държат го два месеца в окови, но след това го освобождават. През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприел най-смелата във военната история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре. През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността Търки крик (Пуешикия поток) в резервата Белите планини, където чирикауа и белопланинските апачи се опитвали да се научат на земеделие. Между тях обаче имало стари вражди и след една година Джеронимо с 145 души избягва от резервата.

Това са неговите последни 15 свободни месеца. На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предал в Каньона на скелетите, като се надявал, че ще бъде събран с останалата част от племето си. След продължителните битки накрая неговата група остава с 16 войни, 12 жени и 6 деца. Против тях са изпратени 5000 войника от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за пет месеца от 1886 г., групата на Джеронимо успяла да унищожи 500-600 мексиканци.

В знак на отмъщение срещу неговата съпротива, групата му била обявена за военнопленници за почти 30 години, като били държани затворени във Флорида и Алабама, след това във форт Сил в Оклахома. Едва през 1913 г. чирикауа са отведени на определено за тях място в резервата на апачите мескалеро в Южно Ню Мексико.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Мода

Добре, че всяка година има Вип Брадър, та да разберем кои "известни" са закъсали за пари.

***

Едно време ходих поне 2 дни с кеф на работа - на аванс и на заплата. Сега, с тия дебитни карти, ми убиха всяко желание...

***

Когато нашенецът види жена зад волана, казва:
- Тая овца не може да кара, не умее да паркира, прецаква съединителя, амортисьорите, натиска без нужда спирачките...
А като купува кола:
- Запазена е, жена я е карала. Глей, като нова!

***

Съпругът пред родилното:
- Минке мааа, момче ли е?
- Не.
- Ми к'во е?

***

– Бих искала един крем за обезкосмяване.
– За коя област?
– Монтанска…

понеделник, 3 септември 2018 г.

Фотофакт: В същото време в Министерски съвет


Фотофакт: Академия "ГЕРБ млади политици"


Симеонов остава под условие!


НФСБ на Валери Симеонов засега (очаквано) остава в управлението и в "Обединени патриоти", но под условие. В резюме то звучи така:

"Ако има диалог - има коалиция. Ако няма диалог - няма смисъл".

Думите са лично на Симеонов, който прочете декларацията, приета от Националния изпълнителен комитет след тридневно заседание. В края й директно се казва, че в случай, че предложенията на НФСБ за нов начин на диалог и работа и в управленската коалиция с ГЕРБ, и в "Обединените патриоти", както и ако продължи "бойкотът" срещу законодателните инициативи на партията, то тя ще свика висшия си политически орган и ще обсъди въпроса за напускане на властта и на "Обединени патриоти".

В декларацията "НФСБ изисква":

Решителна промяна в начина на управление и на коалиционно взаимодействие от страна на премиера и партия ГЕРБ.

Ускоряване на изпълнението на заложените в управленската програма задачи, свързани с осъществяването на реални реформи в сферата на пенсионното дело, повишаването на доходите, насърчаване на дребния и среден бизнес и реални антимонополни действия, гарантиране на живота, здравето и сигурността на българските граждани, борбата с престъпността и корупцията, ефективно и достъпно здравеопазване и образование.

Осъществяването на необходимите реформи да не бъде жертвано заради съмнително поддържане на политически рейтинг чрез показно решаване на проблеми, повдигнати в сутрешни телевизионни блокове и репортажи или такива, поставени от маргинализирани групи протестиращи, НПО-та и опозицията.

Валери Симеонов препотвърди и, че депутатите му ще гласуват против оставките на тримата министри след трагедията в Своге. Той отново се обяви против работата на Николина Ангелкова, каза, че тя не би била полезна за никой бранш и "по принцип" министерството на туризма трябвало да е сред ресорите на НФСБ.

Симеонов бе заплашил да напусне коалицията заради поисканите от премиера Бойко Борисов три министерски оставки - на Николай Нанков (строителство), Ивайло Московски (транспорт) и Валентин Радев (вътрешни работи).

Днес следобяд ще се проведе заседание на коалиционния съвет във формат ГЕРБ-ОП. Възможно е на него да бъдат обсъдени още рокади в правителството, след като Бойко Борисов намекна, че може да се раздели с още трима министри.

Слуховете обаче вече извадиха от Министерството на правосъдието титулярката Цецка Цачева, но не заради гафа с Търговския регистър. Всъщност отдавна се говори, че тя се стяга за място в Конституционния съд. Спекулациите засягат и министъра на туризма Николина Ангелкова, с която Валери Симеонов води война до такава степен, че чак я даде на прокуратурата. 

Симеонов е ресорен за туризма вицепремиер и оставка на Ангелкова би го "умилостивила". Слухът е, че Ангелкова ще се върне в Министерството на транспорта, където за последно бе служебен министър. За третия "нарочен" министър се сочи Румен Порожанов заради начина, по който подопечната му БАБХ действаше при чумата по дребните преживни животни. Тази оставка обаче щяла да зависи от това как сега Порожанов ще се справи с чумата по свинете.

На тази дата: 3 септември 1901 г. Аферата „Мис Стоун“: Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп!

Аферата „Мис Стоун“ :  Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп.

Солунска афера

В резултат на Солунската афера ВМОРО изпада в тежко положение. Голяма част от мрежата на организацията е разкрита. В резултат на разкритията голяма част книжа и архиви попадат в турските власти, Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са арестувани. След аферата ВМОРО започва работа по възстановяване на организацията, като основен проблем за решаване е финансовият.

В края на март 1901 година в София, в хотел „Батенберг“ се провежда съвещание, на което присъстват Гоце Делчев, Гьорче Петров, доктор Руменов, Ризо Ризов и адвокат Стрезов. На тази среща се предложило да се помоли българското правителство за помощ, но този вариант е категорично отхвърлен от Делчев. Той решава за набиране на финансови средства да се проведат акции с отвличания в Македония.

Участниците в аферата „Мис Стоун“ –
 Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и
Христо Чернопеев.
Първи опити

В 1901 година един от основните проблеми пред ВМОРО е липсата на средства за въоръжаване. Гоце Делчев упълномощава Михаил Герджиков да извърши едно отвличане в Македония, но турските сили все още биват раздвижени поради Солунската афера и поради тази причина този опит остава неуспешен.

Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци и гърци. По-късно е разработен план за отвличане на сина на Иван Евстратиев Гешов Никола, който пропада. Финансовата криза е основният обсъждан проблем на срещата на ръководството на ВМОРО в Кюстендил през лятото на 1901 година, на която присъстват Делчев, Сандански и Чернопеев. На тази среща Делчев зявява, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не спомагат за разрешаване на финансовия проблем. Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд I при неговото посещение на Рилския манастир, но на този радикален план се противопоставя Делчев, който смята, че отвличането трябва да стане на османска територия. Делчев също така предлага вместо това войводите да проведат акции по събиране на пари в границите на България. По този начин изниква дилема пред ръководството и войводите, тъй като именно помощта от България бива неприемлива, дребните грабежи са нежелателни, а големите акции са опасни за организацията и за освободителното дело, но все пак положението с финансите налага спешни действия.

Чернопеев и Сандански обсъждат отвличането на богат турчин край Симитли, но планът се проваля. В 1901 година, около Петровден Яне Сандански, Христо Чернопеев и Сава Михайлов подготвят план за отвличането на Сюлейман бег, син на един горноджумайски паша, но поради болест на Сюлейман бег и тази акция се проваля. Сандански се насочва към идеята за отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията в Солун доктор Джон Хаус.

Отвличането


Четата на Сандански пристига в Банско и е посрещната от местния деец на ВМОРО Йонко Вапцаров. След разговори с местните протестанти се разбира, че идеята да се примами Хаус в Банско е обречена на провал, но че в набелязаното време в паланката ще дойде друг американски мисионер - Елена Стоун, която ще води кратък курс за обучаване на български учителки за първоначалните протестантски училища заедно с помощничката си българка Катерина Цилка. Освен това според Христо Чернопеев отвличането на Елън Стоун е по-приемливо, тъй като доктор Хаус е в добри отношения със селяните, а самата мис Стоун проповядва, че Господ, а не революционерите ще помогнат на поробеното население.

За акцията първо е известен Разложкият околийски революционен комитет на организацията в Банско, начело с Димитър Лазаров. Одобреният план включва няколко основни точки:

Четата, която трябва да извърши отвличането трябва да се състои от малко души и в нея не трябва да влизат Яне Сандански, Христо Чернопеев, хайдутът Стоил Просяков и още 20 комити, които по план трябва да заминат за Градево два дена по-рано
Отвличането трябва да се извърши по пътя Разлог - Горна Джумая, в местността Подпрената скала
В акцията да окаже съдействие комитетът от Градево, начело с Ангел Мазнеов
С четата трябва да замине и Вапцаров, който да посочи жените
Като придружител на мис Стоун да се вземе Катерина Ушева

Мястото, където са отвлечени Елън Стоун и Катерина Цилка..
Гоце Делчев и Гьорче Петров са посветени в подробностите на плана, но Делчев запазва колебания относно изпълнението му, а Гьорче Петров смята, че отвличането няма да донесе значителни финансови печалби.

Мястото, където са отвлечени Елън Стоун и
Катерина Цилка.
Протичане на акцията

Планът за отвличането е изработен за около две седмици заедно с хората на организацията от протестантската мисия в Банско. Над Банско чака чета, начело с Никола Дечев. Чакането обаче изнервя Дечев и той изпраща на Сандански и Чернопеев писмо с остър тон, в което зявява, че ако не се появят, още същата вечер се връща в България. Така войводата на четата, която чака над Банско решава да се върне в България заедно с 11 четници. Остават само петима души - Сандански, Чернопеев, Димитър Кьосето, Стоил Просяков и Димитър Инев от Самоков. Сандански и Чернопеев успяват да убедят банските чорбаджии в необходимостта на акцията. След като привличат още няколко четници - Нано, Тодор, Христо и Коле от Градево, Лазо от Покровник и Христо от Бистрица - четата се разполага в местността Подпрената скала на пътя от Банско за Горна Джумая, по който Елън Стоун трябва да се върне в Солун. Тук към тях се присъединява и Кръстьо Асенов, дошъл от България с четирима четници.

Тъй като част от богаташите в Банско се обявяват против акцията, непосредствено преди нея се появяват съмнения дали да се изпълни, но Чернопеев настоява, че финансовият въпрос трябва да се реазреши спешно. В същото време ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Участниците в отвличането се обличат в турски обелкла и се разбират помежду си да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци. Заедно с Елън Стоун пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други. Пътниците трябвало по план да се разделят в Горна Джумая, от където мис Стоун да замине за Солун, а Катерина Цилка - за Корча.

Елън Стоун и Катерина Цилка са отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. Пресрещнати са по време на пътуването като мис Стоун и Цилка са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун вместо планираната Катерина Ушева, защото последната е болна. Отвличането не протича съвсем по план. Елън Стоун тръгва по-късно от предвиденето, а селяните, които трябвало да снабдят четата с храна не успяват да излезнат спокойно от селото поради присъствието на турска войска, заради което четата чака без храна два дена. Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но албанецът бива обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци. Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.
Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.

Първи дни

Четата сменя постоянно пътищата, които следва и се движи през нощта от съображения за сигурност. Втория ден на отвличането стигат околностите на Долна Сушица. На третия ден край село Сушица жените са информирани, че са отвлечени за откуп и Чернопеев ги предупреждава, че ще бъдат убити ако се опитат да избягат. Третата нощ четата влиза в България, за да се подслони там и да изчака ситуацията в Горна Джумая да се успокои. Подслон намират в селата Фролош, Цървище, а Сандански междувременно заминава за Дупница, за да се лекува и да събере информация.

В Дупница разбира от Никола Малешевски, че българската армия и жандармерия претърсват граничната област и поради това четата се връща в Горна Джумая. По пътя на връщането си четата и отвлечените жени се подслоняват временно в една къща в Селище и тогава започват първите преговори относно откупа.

Преговори

На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския почетен консул в Солун Периклис Хадзилазару, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.

Шест дена след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а самата мис Стоун трябва да реши до кого да го адресира и тя го изпраща до неин приятел от Банско - Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за връщането на мис Стоун се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено лично от Кръстьо Асенов, който е подпомогнат от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър - временен американски представител и тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.

Усложняване на отвличането и край на акцията

Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва.

Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.

Акцията бива заплашена от османските потери в Пирин, а освен това и действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Като допълнителна опасност се явява и върховистката чета на Дончо Златков. През лятото на 1901 година Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки.
Престрелката трае цяла нощ. Двете чети отстъпват от селото и по пътя за Лешко четата на Сандански с жените са посрещнати от Чернопеев, който идва на помощ на Сандански с 50 човека. Заради сблъсъка с Дочно Златков Сандански повежда хората си към България и се оттеглят в Цървище, но там пък заради българските части са принудени да се върнат в Македония.

Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно заради отвлечените жени - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е бременна в петия месец по време на отвличането.

Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който да пристигне до Влахи. По пътя обаче бебето започва да плаче и между Чернопеев и някои четници се явява идеята да убият бебето, но Сандански я отхвърля, защото ако се изпълни според него това ще убие делото им пред народа.

След продължителни преговори в София и Самоков откупът - 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.
Акцията допринася за полуляризирането на ВМОРО далеч извън пределите на Османската империя, за което спомага и самата мис Стоун със своите беседи в Съединените щати. Като негативна страна от акцията е разкриването на комитети на ВМОРО от Османските власти. Арестувани са 43 души, 20 от които от Годлево, трима от Неврокоп, двама от Струмица, 7 от Сърбиново и други.