събота, 8 декември 2018 г.

На тази дата: 8 декември 1980 г. в Ню Йорк е застрелян Джон Ленън

1980 г. в Ню Йорк е застрелян Джон Ленън, докато се връща със съпругата си Йоко Оно от звукозаписното студио. Ленън почива по-късно в болницата. Убиецът Марк Чапман получава доживотна присъда. Трагичната гибел на Ленън провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят.

Джон напуска Великобритания в началото на 1971 г. и се мести в Ню Йорк. Спорната му политическа дейност амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 г. за притежаване на марихуана. 

По-късно е призован да напусне страната. Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 г. и той отлита за Лос Анджелис, където празнува края на войната си с американските имиграционни власти през 1975. Върховният апелативен съд на САЩ отхвърля заповедта за депортиране и Ленън получава зелена карта. 

Убиецът му Марк Дейвид Чапман отправя към него пет изстрела с пистолет и търпеливо изчаква полицията, докато чете „Спасителят в ръжта” на Селинджър. 

На 8 декември Джон Ленън и Йоко Оно имат 30-минутно интервю за радио RKO, проведено между 16.30 и 17.00 ч. Преди това убиецът Марк Дейвид Чапман хваща идола си пред асансьора на Дакота билдинг, където звездната двойка живее в апартамент. Чапман моли музиканта да му даде автограф и подава купената преди два дни плоча на Ленън. Кумирът му я подписва с текста: „Джон Ленън, декември 1980 г.”.

После Джон и съпругата му, придружени от служител на радиото, се качват в автомобил и се отправят за интервюто. Връщат се в 22.48 ч., когато убиецът дебне на улицата пред жилището им. По-късно пред съда портиерът на сградата ще си спомни, че на пейката е седял млад човек, който чете „Спасителят в ръжта” на Дж. Селинджър.

Джон и Йоко слизат от лимузината и се отправят към входа на сградата. Тогава Чапман извиква: „Мистър Джон Ленън!” и от 6 м насочва към музиканта 38-калибров пистолет. Музикантът се затичва към входа, но четири от произведените пет изстрела го застигат фатално. Два куршума попадат в белите му дробове, един - в лявата плешка, и един в гърлото. Нападателят гледа безразлично, хвърля пистолета и невъзмутимо сяда пак на пейката, за да си чете книгата.

Ленън все още е в съзнание на път за болницата, но не стига до нея жив. В клиниката записват часа на смъртта му - 23.07 ч.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Скиорите изглеждат, като ноти

Интересни сме това българският народ. Говедата си броим на глави, а учените си - на членове...

***

Вратата на кабинета на шефа на ДАНС, се отваря рязко. Шефа се ококорва, като вижда, че влиза сeкси мадама.
- Коя сте вие?
- Агент!
- ЦРУ, Мосад...?
- Орифлейм!

***

Биологията е единствената наука, където деленето и умножението е един и същи процес!

***

Двама стари приятели се срещат на трамвайна спирка:
- Ти ожени ли се? - пита единият.
- Да. А ти?
- Не.
- Ами какво чакаш?
- Трамвая.

***

Продавачката, работеща в сексшопа, се уверила в искреното мъжко приятелство – всеки мъж, който идвал да пита за средство за уголемяване на члена или за подобряване на ерекцията, винаги обяснявал, че не било за него, а за негов приятел…

петък, 7 декември 2018 г.

На тази дата: 7 декември 1941 г. японският флот напада Пърл Харбър

1941 г. японският имперски флот провежда нападение над Пърл Харбър. Японците осъществяват стратегическа изненада чрез подготвена в строга тайна операция. 

На 26 ноември ударното съединение на японския флот под командването на вицеадмирал Чуичи Нагумо напуска базата си в залива Хитокаппу на Курилските острови и се насочва към Пърл Харбър. Японското съединение включва шест самолетоносача - „Акаги”, „Хирю”, „Кага”, „Шокаку”, „Сорю” и „Дзюйкаку”, на които са базирани 441 самолета. Самолетоносачите са ескортирани от двата линейни кораба „Хией” и „Киришима”, от двата тежки крайцера „Тоне” и „Чикума”, от един лек крайцер и 11 ескадрени миноносци.

Според японския план самолетоносачите и техният ескорт за 11 дни трябва да изминат маршрут от 6000 км северно от обикновения път на параходите, незабелязано да доближат Пърл Харбър и от позиция на 350-400 км северно от островите да стартират палубните самолети. Предпочетен е неделният ден, тъй като тогава повечето институции на американските въоръжени сили работят с намален персонал. Часът на атаката също не е избран случайно - в неделното утро екипажите не са по бойните си постове, а са строени на палубите за издигане на корабните флагове.

Стратегическите цели на атаката са неутрализиране на американския Тихоокеански флот чрез унищожаване преди всичко на тежките линейни кораби и на самолетоносачите, без които американците няма да са в състояние да попречат на японската офанзива в югоизточна Азия. Атакуващите пилоти получават изрична заповед да атакуват само линейните кораби и самолетоносачите, но по време на нападението не всички от тях изпълняват това нареждане и изваждане от строя на военната база Пърл Харбър. 

На 6 декември 1941 г. в късните часове на деня командващият адмирал Того отваря запечатан плик, получен при отплаването. На белия лист има три думи „Тора, Тора, Тора”. Това е заповедта за атаката на Пърл Харбър. В 21.00 ч. флотът достига 158-ия меридиан и се намира на близо 910 км северно от Хаваите. По време на 11-дневното пътуване силни ветрове често разкъсват издигнатите корабни флагове и повече от 10 души изпадат зад бордовете в опити да ги сменят.

В Пърл Харбър САЩ са съсредоточили 8 линейни кораба, 8 крайцера, 29 миноносеца, 9 подводници и 391 бойни самолета. Там обаче считат една японска атака по принцип за възможна, но крайно невероятна. Затова местата на бойните кораби около остров Форд не са подсигурени. Голяма част от екипажите са на брега на острова. Огънят под парните котли на корабите е почти или изцяло угаснал. Без огън под котлите корабите не осигуряват пара за машините си, а процесът на запалване на котела трае няколко часа, докато се достигне необходимото парно налягане.

За защитата на острова е отговорна Сухопътната армия на САЩ, но войските по никакъв начин не са подготвени за атаката. Противовъздушните средства за отбрана не са разпределени във войсковите подразделения, а се намират в складове, тъй като командването не желае да дразни излишно собствениците на намиращите се в близост частни земи. Зенитна артилерия има в отделени складове за муниции, те обаче са затворени. 

По заповед на генерал Шорт самолетите на летищата са преместени от обичайните им позиции в периферията на летателното поле в средата на летището, за да бъдат предотвратени възможни саботажи. Шестте нови мобилни радарни станции, доставени на Хаваите едва през октомври 1941 г., работят единствено между 4.00 и 7.00 ч., когато се очаква японско нападение.

Първата японска вълна от 183 самолета стартира в 6.10 ч. сутринта на 7 декември 1941 г. на разстояние 400 км северно от остров Оаху. Екипажите на самолетоносачите изпращат излитащите самолети с викове „Банзай” („Ура”). Първият сблъсък между силите на Япония и тези на САЩ става в 6.37 ч. местно време пред входа на пристанището. От борда на миночистача „Кондор” съобщават на патрулиращия разрушител „Уорд”, че са видели перископ в близост до входа на пристанището. „Уорд” обаче не открива никаква подводница.

Хаосът е пълен, много американски кораби напускат пристанището, разчитайки на относителната защита на открито море, като повечето от тях са без пълен екипаж. В 8.50 ч. внезапно настъпва втората японска атакуваща вълна от 170 самолета. 

Към 9.45 ч. се оттеглят всички японски машини. Сред последните приземили се е капитан втори ранг Фучида. Той остава във въздуха през време на цялата атака, за да наблюдава причинените щети. След като адмирал Нагумо изслушва първите му отзиви, в 13.30 ч. заповядва оттегляне на флота без следваща атака.

Същинските резултати от атаката са противоречиво оценени. С унищожаването на голяма част от американския тихоокеански военноморски флот през следващите месеци японците получават пълно надмощие в Тихия океан. Едновременно с атаката започва японската офанзива и срещу британските и холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората световна война се превръща фактически в глобална война.

Японците обаче жънат Пирова победа. На командващия японския флот адмирал Ямамото приписват, че в този ден промълвя: „Това е началото на края. Разбудихме спящия гигант”. Атаката е повратна точка в развоя на Втората световна война, тъй като става повод за влизането на неутралните САЩ във войната още на следващия ден - 8 декември. Въпреки че атаката причинява на САЩ значителни военни загуби, тя се оказва с фатални последствия за Япония.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Българската музикална сцена
Съпругът:
- Ако беше побързала нямаше да закъснеем за влака.
Съпругата:
- А ако ти не беше бързал толкоз, нямаше да чакаме толкова дълго следващия влак.

***

Тези, които твърдят, че технологиите ще заменят хартията, не са пробвали да си бършат задника с Айфон...

***

Да питам за един приятел:
- На картофените кюфтета колко телешка кайма се слага?

***

Плувен басейн - хомеопатична уринотерапия...

***

С Мимето бяхме в една група в детската градина, в един клас в училище, една и съща група бяхме и в университета...
Онзи ден поглеждам профила й във фейсбук - тя е на 33, а аз на 44

четвъртък, 6 декември 2018 г.

Деси Радева била зам.-шеф на делегацията в Полша. Било грешка, твърдят от "Дондуков" 2


Нов скандал около съпругата на президента Десислава Радева запали Слави Трифонов в шоуто си. Снощи той извади документ, в който Радева била записана като зам.-шеф на българската делегация за Конференцията на ООН за климата в полския град Катовице. От президентството категорично отрекоха.

Става въпрос за първоначалния вариант на делегацията, документ, изпратен до външно министерство и до полската страна като домакин, поясни Слави от екрана.

Той изрично подчерта, че в българското законодателство и протокол няма позиция като първа дама и съпругата на държавния глава няма право на кабинет и бюджет, но често придружава президента на държавни разноски. "Така на практика Румен Радев води жена си на екскурзия с нашите пари", заяви Трифонов.

"Интересно какъв експерт по екология е тя. Може би отговаря за чистотата в къщата на президента, като отваря прозореца и забърсва фините прахови частици от униформата му", коментира шоуменът. "Не знам как е в къщата им, там може и да му е шеф, но по протокол не представлява държавата", каза още Слави Трифонов.



По-късно днес дойде и официалната позиция на президентството:

"Съпругата на държавния глава не е била заместник-ръководител на българската делегация на конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, както е видно от решението на Министерски съвет от 14 ноември т.г. за състава на делегацията, нито е участвала под каквато е да е форма в работата на форума. Никакви държавни средства не са били похарчени за съпругата на президента при пътуването на българската делегация до Катовице. За допуснатата техническа грешка при акредитацията на българската делегация е сигнализирала самата президентска институция още на 6 ноември т.г."

На тази дата: 6 декември 1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и неговото семейство

1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.

В началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава обстановката в Петроград. Към края на 1916 г. традиционната пазарна система за снабдяване на градовете започва да се разпада и царското правителство предприема първите опити за продоволствено разпределение. На 8 септември 1916 г. Николай II утвърждава предложението на Съвета на министрите за наказателна отговорност на търговци и индустриалци „за покачване или спад в цените на предметите за продоволствие или необходими потребности”.

В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!”. Тежките загуби по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да управлява.

По време на революцията, даже най-близките родственици, великите князе, отказват да поддържат Николай ІІ. Трима велики князе, Николай Михайлович, Николай Николаевич и Георгий Михайлович, в края на 1916 г. безуспешно се опитват да склонят царя към въвеждането на отговорно министерство (т.е. фактически към въвеждането на конституционна монархия).

Най-влиятелният от тях, Николай Николаевич, по време на събытията агитира Николай II за отричане от престола, но най-вероятният преемник, Михаил Александрович, отказва да приеме властта. Великият княз Кирил Владимирович на 1 март преминава на страната на революцията. Освен това, няколко велики князе - Павел Александрович, Кирил Владимирович и Дмитрий Константинович - по време на революцията съставят собствен проект на манифест за абдикация („Великокняжески манифест”).

Февруарската революция, започнала на 23 февруари 1917 г., протича главно в столицата. При възникналите политически безредици Държавната дума, парламентът на Руската империя, поема управлението и назначава Временно правителство, първоначално оглавявано от княз Георгий Лвов. Командването на армията преценява, че в условията на тежки сражения в хода на Първата световна война не е в състояние да попречи на революцията, и император Николай II абдикира. В цялата страна се създават Съвети на работническите и селски депутати, които са доминирани от няколкото социалистически партии.

През следващите месеци напрежението между доминираното от либералите Временно правителство и мрежата от просоциалистически Съвети на работническите и селски депутати постепенно се засилва. В различни части на страната избухват хаотични бунтове и множество стачки. Когато Временното правителство решава да продължи военните действия срещу Германия, болшевиките и някои други социалистически фракции започват кампания за незабавно излизане на Русия от войната. Болшевиките обединяват своите паравоенни формирования под името Червена гвардия.

С Октомврийската революция, започнала на 25 октомври с.г., Болшевишката партия, водена от Владимир Ленин, завзема властта в столицата и сваля Временното правителство на социалиста Александър Керенски. Болшевиките постепенно разпростират влиянието си в различни части на страната и създават т.нар. Извънредна комисия (ЧК), политическа полиция, която смазва опитите за съпротива в териториите под болшевишки контрол.

През март 1918 г. комунистическото правителство сключва сепаративния Брест-Литовски мирен договор. В същото време в страната се разраства гражданската война, водена срещу болшевиките от няколко различни групи и продължила до 1922 г.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Хималайска лисица. Прилича на първите ми опити
да рисувам.
Красотата на английските жени е направила от английските мъже известни мореплаватели и пътешественици.

***

В столовата:
- Супа има ли?
- Само една остана - шкембе и пилешка.
- Ама това са две супи?!
- Вече е една, трябваше ни тенджерата...

***

Ако жена ти каже:
- Поправи ме ако греша. ЗАМЪЛЧИ. Това е капан.

***

Работниците от Винпром с радост си вземаха работа за вкъщи.

***

Хубавата жена си е хубава и без грим! Хубавият мъж си е хубав и пиян!

сряда, 5 декември 2018 г.

На тази дата: 5 декември 1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света

1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света. Катедралният храм „Христос Спасител” на брега на река Москва е съборен след лично разпореждане на Сталин. Непосредствено след прогонването на армията на Наполеон от Русия император Александър I подписва на манифест, с който обявява намерението си за изграждане на катедрален храм в чест на Христос Спасителя, с който да се изрази благодарността на руския народ към Бога за спасяване на Русия от врага и който да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ.

Първият архитектурен проект за катедралата е завършен от самия император през 1817 г., изпълнен в неокласистичен стил и масонски символи. Започва изграждането на храма на най-високото място в Москва, което скоро се оказва, че е с нестабилна почва. Междувременно Александър I е наследен от своя брат Николай I, който за разлика от него е дълбоко вярващ православен християнин, на когото масонските и неокласистични елементи не му допадат.

Император Николай I нарежда на своя архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план за църквата, който да бъде изработен по примера на „Света София” в Константинопол. Новият план в неовизантийски стил е одобрен и през 1839 г. започва изграждането на храма на новоизбраното място, на което имало от 1547 г. женски манастир и който е преместен.

За изграждането на високата 105 м църква „Христос Спасител” са необходими над 44 години - то приключва едва през 1860 г. Вътрешната украса и изографисването на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 г. в деня на коронясването на император Александър III.

След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, много от храмовете й са разрушени. Подобна съдба сполетява и катедралата Христос Спасител.

През юни 1931 г. лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото й трябвало да се изгради Дворец на Съветите. Сградата е замислена в типичния сталинистки стил, редом с който да бъде построена гигантска кула с височина 415 м, на която да бъде поставена огромна статуя на Ленин. Заложеният няколко тона тротил изравнява сградата със земята.

Строителството на Двореца на съветите обаче е спряно поради недостиг на финансови средства, както и поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. По време на Втората световна война металните елементи на конструкцията са претопени. Така наводнените основи на Двореца на Съветите остават и след края на войната до времето на Никита Хрушчов, когато са преустроени в обществен басейн.

Любопитен факт е,ч е в края на 80-те години възниква обществено движение за възстановяването на църквата „Христос Спасител”, чиято движеща идея е покаянието. С края на комунизма в Източна Европа и краха на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на църквата „Иисус Спасителя” през февруари 1990 г. Подписката за набиране на необходимите средства е открита през 1992 г. Проект за възстановяването на храма изготвя реставраторът Алексей Денисов.

Строителството на новата църква се ползва с поддръжката на много обществени групи, въпреки че не се съпровожда с онази дълбока религиозност, историческа и духовна идея, която движела строителите един век назад.

По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Самото строителство обаче е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове.

При възстановяването на храма авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протежирани от Церетели художници, като тяхната ценност също се оспорва.

В края на 1999 г. новият храм „Христос Спасител” представлява завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г. храмът е отворен за вярващите и за обществеността. В нововъзстановения храм в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. е отслужена първата тържествена рождественска литургия. Църквата официално е осветена на 20 август 2000 г.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Зимна красота
– Жоре, ти вярваш ли в Дядо Коледа?
– Не, а ти?
– То и аз не вярвах, докато не го заварих върху жена ми.

***

Най-тежката форма на склероза е, когато си съблякъл една жена, и се чудиш да я почваш ли... или вече си свършил.

***

На които не им харесва софийският въздух, могат да се върнат по родните си места. От кмета на София!

***

40% от тинейджърите мислят, че ивицата Газа е интимна фризура...

***

- Добър вечер! Аз съм класната на синът ви. Той много си измисля и лъже...
- Вярвам Ви! Ние нямаме син.

вторник, 4 декември 2018 г.

МВР поздрави дечицата със странни песни


Младото дарование Тита беше изборът на МВР за откриването днес на 15-ата традиционна благотворителна кампания, посветена на децата на загинали и пострадали служители на МВР при изпълнение на служебния им дълг.

Мястото бе в сградата на Академията на МВР а "таргетът" - 94 дечица.

"Тук съм да ги скъсам и да им взема парите. Да, такава съм, т'ва не губя, сори, мамо...

...Аз съм пълна каша, дама с пълна чаша. Малки непослушни котенца ше ги пердаша...

...Ти си точно този, който ме иска в пози. Аз съм повелител на хиляда черни рози.

Аз съм голяма хапка, не те видях - мравка. Може да опиташ как е задната предавка.

Зъб, плът, дупче, танцуваш като трупче. Не можеш да ме разгадаеш - рубик кубче.

...Дръж пътя, миличък, нещо си ми бледичък. За игричките ти I don't give a f*ck...

Малката, вече голяма, сама да се оправя. Вкарай ме в твойте схеми."

Това са част от посланията в непреходния блокбастър "Късай", които днес бяха презентирани с недвусмислени жестове пред дечицата, насядали на първите редове.

На фона на това направо невинно прозвуча пред облещеното политическо и професионално ръководство на МВР хитът "Вуду кукла".

"Дай ми още от теб - стаята ми кънти, да правим бели, о, няма по-добри, няма по-добри.

Мойта банда - винаги едно наум. Другите ги водя с обиколка минимум.

Не вярвам на гащници на Коледа - за вас имам една торба задвратници.

Нося на бири и на пилешки шишчета, типчета ронят глави върху листчета.

Нека между нас да остане тайно - помня под мен как викаше тайно."

Като не броим това за "схемите" и "бандата", според скромното ни мнение половината белокоси "лампази", които бяха в залата (и някои изглеждаха откровено зашеметени), трябваше да се самосезират и да образуват поне полицейска проверка заради текстовете.
Песента "Фотошоп" пък, освен че учи на най-необходимото за оцеляване в този сложен съвременен свят...

"...Като вятъра във Сливен - много духаш.

Като двигателя хибриден - нищо не струваш.

Искаш мандарините да станат дин

Остави си очите по тия витрини."

...възпява пред младите слушатели и издръжливостта като добродетел:

"Не издържаш и минута, о, да, да, да мощно го докарваш,

ама, на, на, на - искаш го сега, искаш веднага.

Само като мина всички - евала.

Не издържаш и минута, о, да, да, да.


На тази дата: 4 декември 1908г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа

1908 г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа. Само година след 
историческата прожекция на братя Люмиер в „Гран кафе” в Париж кинематографът прониква и в България.

Първото кино в столицата е „Модерен театър” на бул. „Мария-Луиза”. Около 1910 г. започва реализацията на първите български филми, прохожда и бизнесът с кино, който първи осъзнава необходимостта от обединяване на усилията си в свой интерес.

"Уморените столичани могат да намерят там всеки час почивка срещу 30-40 стотинки. Приятно забавление за окото" - така рекламирала столичната преса новата сграда.

По-късно били открити кината "Метропол", "България", "Феникс", "Театър Пачев" и "Балкан". За да привличат още повече зрители, собствениците им започнали да снимат документални филми, показващи всекидневния живот из столичните улици. Постепенно се родила идеята и за създаването на игрални филми. Първият от тях -"Българан е галант" -
бил заснет от Васил Гендов през лятото на 1914 и показан пред публика в началото на 1915 г. Заедно с Гендов по-късно се откроили имената на режисьорите Борис Грежов и Николай Ларин.

За разлика от днес ходенето на кино в първите десетилетия на ХХ век предизвиквало изключителна еуфория. "Цялата опасна бъркотия започваше още с купуването на билети от касата - пише в мемоарната си книга "Русенски спомени" Стефан Миланов - Представете си тълпа деца и юноши, които без никакъв ред и с всички средства - рамене, лакти, дори с открит бой - се мъчат да достигнат гишето. Надделяваха винаги по-силните. Те избутваха малчуганите встрани от прозорчето на касиерката. Вторият щурм беше към вдратите на салона. Отчаяните опити на контрольорите да проверяват и скъсат входните билети пропадаха още в началото на атаката. Вратите се разтваряха под натиска на вдъхновената младежка публика и в салона се втурваха настървените кинозрители

Никакви означавания на места и редове не се спазваха, всеки заемаше място, където намери, а това пак зависеше от физическата сила и нахалаството. В салона цареше страшен шум от викове, свиркания с уста и дори със свирки, прескачаше се от ред на ред, за да се съберат приятели, ядяха се печени тиквени семки и се хвърляха отпадъците по земята, дъвчеха се дъвки, бонбони - въобще, пълна анархия и свобода на действията.

Същата празнична суматоха е царяла и в столичните кина, за които пише в спомените си Петър Мирчев. "Големи битки бяха нужни да се снабдиш с билет. Пред касите ставаха същински битки... Отприщеният поток нахълтваше в салона с ужасен рев и невъобразима блъсканица. Викове, тракания на столове, бой с пръчки и заплахи, докато всички се настанят по столовете и се усмирят. Тогава чак идваше ред на "театрото" от платното".

Филмите, които предизвиквали възторг в първите десетилетия на ХХ век, били посветени предимно на вечната тема за любовта. Постепенно били разработени сюжетите за Дивия Запад, както и различни исторически събития.

През 30-те години

Сталин и Хитлер били сред първите

политици, които използвали силата на киното за пропагандни цели. Филмите, създавани по тяхно нареждане, показвали силата и мощта съответно на германската армия и съветската държава. След Втората световна война световното кино бе разделено на две според комунистическата критика: на следващо социалистическия реализъм и на "буржоазно", чрез което капитализмът покварявал младежта. Тези определения днес звучат и архаично, и смехотворно. Но те са също част от историята на киното, което мнозина намират за най-великото изкуство в света.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

България в една снимка
Тя се хранеше като птичка. Поемаше храна колкото половината от собственото си тегло.


***

От известно време ме мъчи един въпрос.
- След като Адам и Ева са бели, как са се появили черните?

***

Тайландската Мария Антоанета:
- Като няма хляб, да ми ядат чепа

***

. Прасето започна да лови мишки из двора и да лае по непознати. Коледа наближава...

***

Въпрос в женски форум:
- Преди месец се омъжих. Представяте ли си т'ва животно не яде суши... С какво да го храня?

понеделник, 3 декември 2018 г.

Земетресение пратило Горанов в апартамента на кръстника му


Земетресението в Перник преди няколко години, което се усети силно и в София, е причината финансовият министър Владислав Горанов и семейството му да живеят в апартамент на кръстника на Горанов - бизнесменът Иван Сариев. Това обясни самият Горанов пред Нова тв тази сутрин.

По време на труса семейството живеело на 10-ия етаж в кооперация в центъра на София. Невръстните тогава деца на министъра и съпругата му се уплашили сериозно. Така дошло предложението на кръстника за настоящото жилище. И то било прието.

На тази дата: 3 декември 1872 г. от глинена плочка е разчетена шумерска легенда за потопа

1872 г. на глинена плочка от преди 4000 години разчитат шумерска легенда за потопа. Тогава служителят от Британския музей Джордж Смит, 32-годишен познавач на асирийския клинопис, прави пред Лондонското дружество за библейска археология сензационно съобщение: на парчета от глинена плочка с откъси от шумерски епос е открито начало на легендата за Всемирния потоп. Текстът е близък до библейския, но е със 20 века по-стар.

Смит произхождал от работническо семейство и нямал възможности за кариера. Затова едва 14-годишен той станал чирак в типография, където усвоил гравирането на щампи за банкноти.

В свободното си време се увличал от литература по асирийска история и четял всички достъпни книги. Обедната си почивка прекарвал в Британския музей, изучавайки клинописните плочки, изкопани край Мосул от Остин Хенри Лейярд и неговия иракски асистент Гормузд Расам по време на археологическата експедиция през 1840 г.

Смит скоро станал по-компетентен човек относно клинописните плочки, отколкото персоналът на музея. На този факт обърнал внимание известният асириолог от онова време Хенри Роулинсън, автор на дешифровката на асирийския клинопис. След това Смит направил своето първо откритие: той установил датата на изплащане на данъка от израелския цар на асирийския владетел Салманасар ІІІ (859-824 г. пр. Хр.).

Роулинсън поканил Смит да се присъедини към него при подготовката на 3-ти и 4-ти на „Клинописни надписи от Западна Азия”. През 1867 г. Смит бил назначен за асистент в отдела за асириология. Най-ранният успех на Смит е откриването на два надписа: на първия е посочена датата на пълно слънчево затъмнение през месец сиван (май 763 г. пр. Хр.), а на втория е записана датата на нахлуването на еламитите през 23 в. пр. Хр.

През 1871 г. Смит публикува „Аналите на Ашурбанипал” с транслитерация (изписване на асирийските имана на латиница) и превод. Освен това той предава в наскоро преди това основаното Дружество за библейска археология статията „Ранна история на Вавилония” и доклад за дешифриране на Кипърското слогово (сричково) писмо. В резултат на разшифрованите глинени клинописни плочки на халдейски език, намерени при разкопки в древния град Ниневия, на парче от плочка Смит успява да прочете откъс от шумерски епос 20 в. пр. Хр., в които се разказва началото на легендата за Всемирния потоп.

През януари 1873 г. Едуин Арнолд, издател на вестник „Дейли Телеграф”, организира за сметка на изданието експедиция на Смит в Ниневия с цел да открие липсващите фрагменти от историята на потопа. На Смит се удава да намери не само произведението, но и плочки с хронология на вавилонските династии. През ноември с.г. Смит се отправя на втора експедиция в Ниневия, този път за сметка на Британския музей и продължава разкопките в селището Коюнджик (бивша Ниневия). През останалата част от годината той съпоставя и превежда фрагменти, свързани с мита за сътворението.

През март 1876 г. Британският музей отново изпраща Смит да разкопае остатъците от библиотеката на Ашурбанипал. В село Иксиджи на север от Халеба той заболява от дизентерия и умира в Халеба едва на 36-годишна възраст. Смит оставя осем изключително важни труда, като сред тях са лингвистични изследвания и преводи от месопотамски литературни текстове.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Когато се отдадеш на желанието
без да мислиш за последствията.
Знаете ли, че:
- Ако от руска кола спре да капе масло, значи е свършило!

***

Легализирайте най-после проституцията! Утрепаха се да се правят на миски, плеймейтки, певици и какви ли още не!

***

- А бе, защо съседът псува така брутално?!?!
- Или кучето му е избягало, или жена му се е прибрала...

***

Срещу Коледа Стефчо моли на майка си:
- Мамо, мамо, моля те, искам братче!!!
- Добре бе, добре..
- Ама обещаваш ли?
- Добре! Ще имаш братче.
Зарадван, Стефчо звъни на баща си:
- Ало, тате, - уредих ти секса. От теб за Коледа искам таблет!

***

Аз съм от поколението, което знае защо се мачка вестник.

неделя, 2 декември 2018 г.

На тази дата: 2 декември отбелязваме премахването на робството!

На 2 декември ООН отбелязва Международен ден, напомнящ премахването на робството.
Чества се по решение на Общото събрание на ООН в деня на приемането му 1949 г. Робството е социално-икономическа система, при която хора  са разглеждани като собственост. Тези хора не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си. 

В някои правни системи собствениците дори имали правото да убиват своите роби. Робството е официално забранено във всички държави в света, но според различни оценки броят на съвременните роби е между 12 и 27 милиона души - едно от най-ниските относителни нива в световната история. Повечето от тези хора са дългови роби, главно в Южна Азия, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. В развитите страни съвременното робство е свързано преди всичко с трафика на хора, главно на жени и деца с цел проституция. 

Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още във времето преди най-ранните писмени източници. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението. То вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през 11 хилядолетие пр.н.е. Ранни археологически сведения за наличие на робство са праисторически погребения от Долен Египет, датирани към 8хилядолетие пр.н.е. Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през 18 век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби.

Библията също разглежда робството като отдавна установена институция. Робството е известно в почти всички ранни цивилизации - Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките. Робите в Древността са смесица от попаднали в робство заради дългове, наказани за престъпления, военнопленници, изоставени деца и деца на роби.

Вицове - само сока, декември 2018 г.


Гледам в магазина-комплект за рисуване-25лв, а Jack Daniels-26лв.
И си викам:
- А бе аз за 1 лв. художник нема да стана.

***

Научих папагала да казва:
- И какво още?
Вече един час говори с някаква от А1...

***

Добрият джентълмен, по етикет от коя страна на чинията слага айфона?

***

Някои хора стават доктори и адвокати, а аз от 18 минути се опитвам да отворя един шамфъстък.

***

Знаете ли, че... Жените не клюкарстват. Те търсят общо решение...