 На
 11 януари 1921 г. България получава помощ от Германия в размер на 1.5 
млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата 
световна война на страната на Централните сили.
На
 11 януари 1921 г. България получава помощ от Германия в размер на 1.5 
млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата 
световна война на страната на Централните сили.
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 
година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две 
противостоящи коалиции - Антантата (Франция, Русия, Великобритания, 
Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, 
Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 млн. войници, от 
които 60 млн. европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в 
човешката история. Повече от 15 млн. души са убити, което прави Първата 
световна война една от най-смъртоносните.
През 1917 г. Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът 
за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 г. е 
спряно след намесата на Съединените американски щати. През следващите 
месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е
 поставен на 11 ноември 1918 г. с подписаното от Германия примирие.
През 1918 г. войната приключва, победител е Антантата. След пробива при 
Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните 
принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва 
Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е 
сред победените. 
Принципите на президента Уилсън са игнорирани от 
Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е 
принудена да се откаже от част от териториите си - Южна Добруджа за 
втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на 
Егейско море между река Марица и река Места), като временен мандат - на 
Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за 
икономически излаз на България на Бяло море — ангажимент, който гърците 
изпълняват.
На 18 януари 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива 
конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В 
нея участват 27 държави. Делегации на победените и на РСФСР не се 
допускат. Конференцията създава свои органи - Съвет на десетте, съставен
 от държавните глави и министрите на външните работи на САЩ, Англия, 
Франция, Италия, Япония, и Съвет на петте, които включва само 
министрите. Основни проблеми на конференцията обаче се решават от т.нар.
 голяма тройка - британският министър-председател Лойд Джордж, френският
 му колега Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън.
Ньойският договор с България се сключва на 27 ноември 1919 г. (в сила от
 1 юни 1920 г.). В резултат губим Южна Добруджа, която отива към 
Румъния; Западните покрайнини и Струмишко взети от Сърбия; Беломорска 
Тракия (около 8 700 кв. км) след автономен режим минава в ръцете към 
Гърция.
Военните ограничения предвиждат: 20 хил. - доброволци в българската 
армия, 10 хил. - за жандармерията, и 3 000 - за погранична стража. Освен
 това България трябва да изплати 2.250 млн. златни франка в следващите 
37 години.







