- Е ми 15 години ходене на пръсти нощем до хладилника
достатъчни ли са ти?
***
Група руски учени откриха неизвестен до сега повод за пиене.
***
Аз съм от това поколение, което знае защо вестникът се
мачка.
***
След светофара завивам надясно и спирам. Един мъж спира зад
мен и ми вика:
– Госпожо, подавате ляв мигач, а завивате надясно...?!
– Какво си се развикал, трябва ли пък всички да знаят къде
отивам, а?
***
В Африка бригада работници работели, наблюдавала ги
любопитно една маймуна... Колкото пъти един от работниците отивал да почива,
маймуната го замествала. Шефът се ядосал и уволнил работника, а на негово място
сложил маймуната. След време шефът му звъни:
- Искаш ли пак да се върнеш на работа?
- Защо, нали си имате маймуна?
- Маймуната я направих мой заместник и сега пак имаме нужда
от общ работник...
Австрийският водещ Армин Волф е правил достатъчно трудни
интервюта. Като един от водещите на вечерното дискусионно студио на
австрийската обществена телевизия, той е известен с това, че е изпотил в ефир
голяма част от политическия елит на страната.
Волф привлече международен интерес тази седмица, защото
направи същото с Владимир Путин в навечерието на държавното посещение на руския
президент в Австрия. Интервютата на западни медии с Путин и без това са
рядкост.
Това, което отличи близо едночасовия разговор на австриеца с руския
лидер, е, че той успя да постави Путин в отбранителна позиция, като го
прекъсваше и обстрелваше с трудни уточняващи въпроси по различни теми от фабриката
за тролове до химическите атаки в Сирия.
Волф разказва за своето преживяване пред главния европейски
кореспондент на „Политико“ Матю Карничниг. Ето разговора:
- Каква реакция получихте след интервюто?
Реакцията беше много позитивна. Особено ме зарадваха
приятелските коментари на западните колеги, които са базирани в Москва и
познават добре Русия. Реакцията от Русия е очаквана, макар че очаквах фабриките
за тролове да се потрудят повече.
- Някои зрители се изненадаха, че прекъсвахте толкова често Путин.
Всъщност аз не мисля, че интервюто бе толкова остро. Водех
го, както правя винаги и съм изненадан, че толкова много внимание се обръща на
факта, че го прекъснах 11 пъти. Единайсет пъти за 54 минути не е толкова много,
понякога го правя за 10 минути.
- Какви условия постави Кремъл предварително за интервюто?
Първото условие бе интервюто да се направи от старши водещ
от Виена, а не от кореспондента ни в Москва. Второто бе да излъчим поне 15
минути в прайм тайма. Третото условие бе да се съгласим Кремъл да публикува
пълното съдържание на разговора, а не само частта, която ние излъчим. Няколко
дни преди интервюто от Кремъл поискаха списък с теми, които искаме да обсъдим.
Изпратихме им 10 теми. Те помолиха да са максимум 6 и тогава им изпратих шест
тематични области, като например отношенията на Русия с Австрия, Украйна и
Крим, Сирия и т.н. Не е ставало дума за предварителни въпроси, което и без това
нямаше да направя. Нямаше нищо нередно.
- Как се подготвихте?
Първо изгледах всички налични интервюта на Путин от
последните години. Това много ми помогна, защото бързо разбрах как Путин
реагира по време на интервюта и той се държа точно по този начин – не че ми
стана по-лесно от това. Разговарях обстойно с някои експерти по Русия и четох
доста. Отделих пет дни за интензивна подготовка за интервюто.
- Правите това вече двайсет години и сте се сблъсквали с
много трудни за интервюиране партньори. Какъв е Путин в сравнение с останалите?
Това определено бе най-трудното ми интервю досега по три
причини. Първо, има огромна разлика между това да правя интервюта тук в
студиото, където аз съм господарят, и да сме в президентския дворец в Кремъл
пред президента на Руската федерация, където е ясно, че той е господарят и
всяко прекъсване се приема за lèse-majesté (от френски, обида на суверена –
б.р.)
Втората трудност бе симултанният превод, с който е много
по-трудно да реагираш на момента.
Третата причина е, че Путин е много предпазлив събеседник,
който умее да затрудни живота на интервюиращия. Той говори обстойно и влиза в
много детайли. В момента, в който го прекъснеш, той се фокусира върху
прекъсването. Малко политици правят това. Те или позволяват да бъдат
прекъсвани, или не те чуват и продължават да говорят. Но Путин обръща внимание
на всяко прекъсване, което му помага, защото след третото или четвъртото,
интервюиращият започва да изглежда груб или пък незаинтересуван от отговорите.
Той също често отговаря на въпросите със свои въпроси и е световен шампион по
„А какво ще кажете за...?“ Той много бързо сменя темите. Питаш го за корупцията
в Русия, а той започва да обсъжда корупцията в Украйна.
Много е трудно да го отклониш. Не казва нито дума, която не
е искал да каже. Изключително се контролира.
- Какви са впечатленията ви зад кадър?
Нямахме много контакт извън кадър. Трябваше да чакаме три
часа и половина за интервюто. Беше насрочено за 18 часа, после отложено за 20,
но започнахме чак към 22 часа. Путин ни поздрави кратко и приятелски на немски
език, а след интервюто си направихме снимка с екипа. Това, което излъчихме, е
97% от моята среща с него. Единствената разлика е, че когато камерата не
работи, той говори на немски много гладко. Това ми се стори най-интересното. И
немският му е много добър.
#ДваМира Пока на Западе бездушные машины вытесняют людей из дорожного строительства, лишая их работы, мы создаем рабочие места. Из года в год. От дождя к дождю. От шиномонтажа к шиномонтажу pic.twitter.com/ouqq0u1442
1871 г. в Браила, Румъния, излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”. Това е първият вестник на Христо Ботев. Мото на вестника е „Истината е свята, свободата е мила!”.
В брой първи в статията си Ботев призовава да се води едновременно борба за национална и социална свобода и възлага надежда на българската емиграция, която трябва да се готви „за нови удари”. В четири от известните пет броя на вестника, са отпечатани 16 статии на Ботев - „Наместо програма”, „Народът вчера, днес и утре”, „Смешен плач”, „Решен ли е църковният въпрос”, стихотворенията „До либето ми”, „Дялба”, „На прощаване”, „Хайдути”, „Елегия”, „Борба” и „Пристанала”.
Последният брой на „Дума на българските имигранти” излиза на 5 август 1871 г.
Министърът на културата Боил Банов намекна, че
правителството може да не заплати част от проектите, изпълнени по време на
Европредседателството, заради общественото недоволство от тяхното изпълнение.
Конкретният казус, който Банов коментира, беше инсталацията
с "жив килим" от български рози пред Националния дворец на културата,
която издържа само 3 дни и струваше 39 000 лева на бюджета.
Имаме начин да не заплатим, ако сме недоволни от нещо или
ако обществото е недоволно. Но трябва да се има предвид, че проекти в областта
на културата и изкуствата не винаги могат да бъдат предвидени - как ще
протекат, какво ще се случи и какъв ще бъде отзвукът", каза Боил Банов в
интервю за "Седмицата" по Дарик радио.
Той отхвърли критиките срещу избора на стилистика при илюстрирането
на символите на страната.
"Ако ние в лицето на нашите комисии не бяхме подкрепили
проекти, свързани с азбуката, с розата или други емблематични за държавата ни
неща, може би тогава щяхме да бъдем много по-удряни, че сме подценили ключови
елементи от нашето развитие и култура. Всеки проект като списване може да стои
много добре, как е бил реализиран, предстои анализ", каза Банов.
Цветния килим беше с размери 10 на 7 метра и за него са
използвани около 14 000 рози.
Идеята му е да кореспондира с прословутия цветен килим на
Големия площад в Брюксел, който всяка година има своята тема. Дизайнът на
килима в София бе в стила на българската шевица - друг от символите на
Европредестелството.
Проектът се реализира с финансовата подкрепата на
"Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския
съюз 2018 г.", на Национален фонд "Култура"
Доналд Тръмп беше изолиран още в първия ден на срещата на
върха на Г-7 от лидерите на останалите шест най-големи световни икономики, след
като поиска връщането на Русия в групата и възстановяването на Г-8.
Русия, изгонена след анексирането на Крим, трябвало да бъде
върната, защото "може и да не ви харесва, може и да не е политически
коректно, но имаме свят за управляване", според Тръмп, който поиска
връщането на Русия "на масата на преговорите".
Новоизбраният италиански премиер Джузепе Конте подкрепи
Тръмп и написа в Туитър, че е "в интерес на всички" Русия да бъде
върната. В отговор германският канцлер Ангела Меркел обяви, че всички лидери от
ЕС на срещата са против връщането на Русия, докато няма напредък по въпроса за
Крим. Канада също застана срещу предложението.
Гей парад и две контра демонстрации ще окупират центъра на
столицата днес. Движението ще бъде спирано поетапно. Възможни са сблъсъци.
Десетки полицаи са на крак. За реда ще следят служители на СДВР и ГД
"Национална полиция".
София прайд започва в 19 ч., а сборният пункт е паметникът
на Съветската армия. Преди това организаторите му са предвидили музикална
програма с начален час 16:30, също пред паметника.
Движението ще бъде ограничено от 16 ч., а организаторите са
заявили, че събитието ще продължи до 22 ч.
Деветоюнски преврат е държавен преврат в България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски.
В подготовката на преврата участва и Народния сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия - Българската комунистическа партия (БКП).
Подготовка
Още на конгреса си в края на 1922 година Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.
След съставянето на новия парламент през май Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.
Провеждане на преврата
Превратът е проведен съгласно предварителните планове — действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев - те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.
В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново — начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолство, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.
В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват и Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничи на Цанков срещу левицата.
Опити за съпротива
На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.
Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.
В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен та от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.
Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание)
