Робърт де Ниро бе аплодиран дълго, шумно и на крака от
публиката на церемонията по раздаването на театралните награди „Тони“ в неделя
вечерта в „Рейдио сити мюзикхол“ в Ню Йорк. Актьорът излезе на сцената, за да
обяви появата на Брус Спрингстийн, но се възползва от възможността, за да
коментира отново американския президент Доналд Тръмп.
„Ще кажа само едно нещо: майната му на Тръмп. Вече не е
„долу Тръмп“, а „майната му на Тръмп“, каза Де Ниро, цитиран от „Билборд“.
В много от телевизиите речта му започна с пауза –
нецензурният пасаж беше умислено пропуснат заради десетсекундно забавяне в
излъчването на живо. Това обаче не спря вълната от коментари (повечето в
подкрепа на Де Ниро), а голямата част от публиката в залата скочи на крака и
заръкопляска.
Това не е първият път, в който актьорът прави изказвания по
адрес на държавния глава на САЩ. Само преди седмица, на церемония по
награждаването на гимназисти с „American Writer Award“, Де Ниро заяви:
„Страната ни се ръководи от президент, който вярва в това,
че може да си измисля собствена истина. И ние имаме дума за това: простотии“.
А преди две години, когато Доналд Тръмп встъпи в длъжност,
квалификациите за него от актьора се изливаха през месец: „никаквец“, „прасе“,
„куче“, „пълен идиот и глупак“…
Последният път, когато България игра на Световно по футбол,
Бойко беше бодигард на Тодор Живков, Киро Домусчиев продаваше джапанки на Илиенци,
а НиЛо беше девствена...
Американският президент Доналд Тръмп и севернокорейският
лидер Ким Чен Ун стоят на прага на историческа среща. Очаква се тя да тласне в
нова посока отношенията между САЩ и Северна Корея, но също така може да даде
своето отражение и върху световната политика.
По план двамата държавни глави трябва да се срещнат на 12
юни, вторник, на неутрален терен - в Сингапур. Срещата им ще започне в 9:00 ч.
местно време (04:00 ч. българско). Няма да има кой знае колко време за
преговори, защото се очаква севернокорейската делегация да отлети от Сингапур в
ранния следобед във вторник.
Надеждите на администрацията на Тръмп са, че срещата
евентуално ще доведе до отказ на Ким Чен Ун от ядрения си арсенал.
Освен това се очаква да се разменят и позиции относно начина
за постигане на постигане на "постоянен мирен режим" на Корейския
полуостров. Корейската война между Севера и Юга завършва с примирие от 1953-а,
но не и с официален мирен договор.
По време на разговорите вероятно ще се обсъди и смекчаване
на международните санкции срещу Северна Корея.
Защо срещата е толкова важна?
Десетилетия наред Корейската народно-демократична република
(КНДР) е еднопартийна тоталитарна държава, изолирана от света. Лидерът на
страната Ким Чен Ун се опита да засили международните си позиции чрез няколко
поредни теста на междуконтинентални ракети и заплахи с отговор с ядрено оръжие
срещу всяка провокация от външна страна.
Без значение какъв беше успехът на тестовете, ситуацията
изнерви не само Южна Корея, но и партньорите на Сеул - САЩ. Именно Щатите бяха
сочени като възможна цел на ядрения арсенал на Ким. В отговор международната
общност наложи поредица от икономически санкции върху Северна Корея, които
допринесоха за повишаване на напрежението.
Срещата между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун, плод на
няколкомесечни дипломатически совалки с участието както на Южна Корея, така в
някаква степен и на следящия отблизо ситуацията Китай, дава възможност за
тотална промяна на тона - започването на един по-умерен диалог и ограничаване
на риска от военен конфликт, за какъвто и двете страни в един или друг момент
намекваха.
Срещата в Сингапур ще е втори голям успех за Ким на международната
сцена, който от началото на тази година се опитва да си създаде по-диалогичен
публичен образ.
Първо, той позволи участие на севернокорейски състезатели в
Зимните олимпийски игри в Южна Корея.
След това през април последва и среща на Ким с южнокорейския
президент Мун Джей Ин в демилитаризираната зона между двете Кореи.
Резултатът
беше обща декларация, в която държавните лидери поеха няколко ангажимента:
продължаване на двустранните преговори, дори по темата за
възможно обединение на двете страни;
прекратяване на всички агресивни действия;
евентуално обявяване на формален край на Корейската война;
посочване на обща цел - "пълна денуклеризация на
Корейския полуостров";
Последната точка е основна част от разговорите между САЩ и
Северна Корея. Висящ остава въпросът какво се разбира под "пълна
денуклеризация". От страна на Щатите това означава, че Северна Корея ще се
откаже от ядрения си арсенал.
В същото време има основания да се смята, че режимът на Ким
няма да предприеме такъв ход без гаранции за сигурността си.
Почетният председател на ДПС Ахмед Доган регистрира
официално бизнес в България. Това се случва за първи път. Доган не веднъж е
твърдял, че е "на ти" с бизнеса, но никога досега не е участвал
официално в търговско дружество.
Съдружник в начинанието му е бизнесменът Румен
Гайтански-Юнг, популярен с прякога си Вълка.
Компанията се казва "Уотър-Витал" (Water-Vital) и
е вписана в Търговския регистър на 19 октомври 2017 г. Доган и Гайтански са и
съдружници с по 50% от капитала от 20 000 лв., и управители на дружеството,
което представляват заедно и поотделно.
Предметът на дейност на фирмата е дълъг. Ето какво пише:
Добив, бутилиране разпространение и продажба на минерална
вода; разработване и реализация на проекти за изграждане, ремонт и
реконструкция на водоемни съоръжения и съоръжения за ВЕЦ; експлоатация на
язовири; разработване и реализация на проекти за изграждане, реконструкция и
ремонт на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води; разработване и
реализация на проекти за изграждане, ремонт и реконструкция на ВиК мрежи;
пречистване на почви, води и утайки; извършване на всякаква друга дейност,
която действащото в Република България законодателство допуска. В случай че за
извършването на определена дейност се изисква разрешение или лицензия,
дружеството предприема извършването й след получаването на съответното
разрешение или лицензия, освен ако законът позволява извършването й преди това.
"Уотър-Витал" е декларирала, че за последните
месеци на 2017 г., в които вече е съществувала, не е осъществявала търговска
дейност. Документът за това е подписан от Гайтански, показват още официалните
документи.
Дружеството е с адрес бул. "Цариградско шосе" №
48-50. Това е сградата на някогашния Полиграфически комбинат, където вече се
помещава бизнес център.
Румен Гайтански е популярен най-вече с бизнеса си със
сметопочистване, дълги години негови компании поддържаха чистотата в София.
Печели поръчки за тази дейност и в други общини. И други негови компании са
регистрирани на същия адрес в София, показва справка.
През 2010 г. наяве излезе и консултантски договор на Доган
за 1,5 млн. лв. Той бе свързан с прословутия проект "Цанков камък".
Според официалната позиция на ДПС от това време самият предмет на договора не е
имал общо със строителството на каскадата от язовири. Тогава той бе проверен за
конфликт на интереси, но съдът постанови окончателно, че такъв няма.
Ахмед Доган поддържа близки отношения и с Делян Пеевски,
който управлява интереси в различни сектори на икономиката.
1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия. Всъщност според историци хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 000 години, когато в Австралия се появяват предците на нейното коренно население.
Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-голямата в света екосистема. Това е най-голямата коралова система в света, съставена от 2900 коралови рифа и 900 острова. Дължината му е 2500 км, започвайки от Тропика на Козирога край град Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, а ширината му варира от 2 до 150 км.
Още през 1606 г. испанецът Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас изследователят Далримпъл намира в книжата на английски моряк, посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия (дн. Австралия) от Нова Гвинея. Големият бариерен риф достига на север именно до Торесовия пролив и ще е странно ако торес не се е натъкнал на него.
Документирано е, че пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, засядайки в 23.00 ч. вечерта на 11 юни 1770 г. с кораба „Индевър” върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба.
Капитан Кук се принуждава да изхвърли през борда шест топа с по шест комплекта гюлета, за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на Филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети.
През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. той е по-подробно картографиран и изучен. Едва в края на 19 в. Големият бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици, добивани на рифа.
- Е ми 15 години ходене на пръсти нощем до хладилника
достатъчни ли са ти?
***
Група руски учени откриха неизвестен до сега повод за пиене.
***
Аз съм от това поколение, което знае защо вестникът се
мачка.
***
След светофара завивам надясно и спирам. Един мъж спира зад
мен и ми вика:
– Госпожо, подавате ляв мигач, а завивате надясно...?!
– Какво си се развикал, трябва ли пък всички да знаят къде
отивам, а?
***
В Африка бригада работници работели, наблюдавала ги
любопитно една маймуна... Колкото пъти един от работниците отивал да почива,
маймуната го замествала. Шефът се ядосал и уволнил работника, а на негово място
сложил маймуната. След време шефът му звъни:
- Искаш ли пак да се върнеш на работа?
- Защо, нали си имате маймуна?
- Маймуната я направих мой заместник и сега пак имаме нужда
от общ работник...
Австрийският водещ Армин Волф е правил достатъчно трудни
интервюта. Като един от водещите на вечерното дискусионно студио на
австрийската обществена телевизия, той е известен с това, че е изпотил в ефир
голяма част от политическия елит на страната.
Волф привлече международен интерес тази седмица, защото
направи същото с Владимир Путин в навечерието на държавното посещение на руския
президент в Австрия. Интервютата на западни медии с Путин и без това са
рядкост.
Това, което отличи близо едночасовия разговор на австриеца с руския
лидер, е, че той успя да постави Путин в отбранителна позиция, като го
прекъсваше и обстрелваше с трудни уточняващи въпроси по различни теми от фабриката
за тролове до химическите атаки в Сирия.
Волф разказва за своето преживяване пред главния европейски
кореспондент на „Политико“ Матю Карничниг. Ето разговора:
- Каква реакция получихте след интервюто?
Реакцията беше много позитивна. Особено ме зарадваха
приятелските коментари на западните колеги, които са базирани в Москва и
познават добре Русия. Реакцията от Русия е очаквана, макар че очаквах фабриките
за тролове да се потрудят повече.
- Някои зрители се изненадаха, че прекъсвахте толкова често Путин.
Всъщност аз не мисля, че интервюто бе толкова остро. Водех
го, както правя винаги и съм изненадан, че толкова много внимание се обръща на
факта, че го прекъснах 11 пъти. Единайсет пъти за 54 минути не е толкова много,
понякога го правя за 10 минути.
- Какви условия постави Кремъл предварително за интервюто?
Първото условие бе интервюто да се направи от старши водещ
от Виена, а не от кореспондента ни в Москва. Второто бе да излъчим поне 15
минути в прайм тайма. Третото условие бе да се съгласим Кремъл да публикува
пълното съдържание на разговора, а не само частта, която ние излъчим. Няколко
дни преди интервюто от Кремъл поискаха списък с теми, които искаме да обсъдим.
Изпратихме им 10 теми. Те помолиха да са максимум 6 и тогава им изпратих шест
тематични области, като например отношенията на Русия с Австрия, Украйна и
Крим, Сирия и т.н. Не е ставало дума за предварителни въпроси, което и без това
нямаше да направя. Нямаше нищо нередно.
- Как се подготвихте?
Първо изгледах всички налични интервюта на Путин от
последните години. Това много ми помогна, защото бързо разбрах как Путин
реагира по време на интервюта и той се държа точно по този начин – не че ми
стана по-лесно от това. Разговарях обстойно с някои експерти по Русия и четох
доста. Отделих пет дни за интензивна подготовка за интервюто.
- Правите това вече двайсет години и сте се сблъсквали с
много трудни за интервюиране партньори. Какъв е Путин в сравнение с останалите?
Това определено бе най-трудното ми интервю досега по три
причини. Първо, има огромна разлика между това да правя интервюта тук в
студиото, където аз съм господарят, и да сме в президентския дворец в Кремъл
пред президента на Руската федерация, където е ясно, че той е господарят и
всяко прекъсване се приема за lèse-majesté (от френски, обида на суверена –
б.р.)
Втората трудност бе симултанният превод, с който е много
по-трудно да реагираш на момента.
Третата причина е, че Путин е много предпазлив събеседник,
който умее да затрудни живота на интервюиращия. Той говори обстойно и влиза в
много детайли. В момента, в който го прекъснеш, той се фокусира върху
прекъсването. Малко политици правят това. Те или позволяват да бъдат
прекъсвани, или не те чуват и продължават да говорят. Но Путин обръща внимание
на всяко прекъсване, което му помага, защото след третото или четвъртото,
интервюиращият започва да изглежда груб или пък незаинтересуван от отговорите.
Той също често отговаря на въпросите със свои въпроси и е световен шампион по
„А какво ще кажете за...?“ Той много бързо сменя темите. Питаш го за корупцията
в Русия, а той започва да обсъжда корупцията в Украйна.
Много е трудно да го отклониш. Не казва нито дума, която не
е искал да каже. Изключително се контролира.
- Какви са впечатленията ви зад кадър?
Нямахме много контакт извън кадър. Трябваше да чакаме три
часа и половина за интервюто. Беше насрочено за 18 часа, после отложено за 20,
но започнахме чак към 22 часа. Путин ни поздрави кратко и приятелски на немски
език, а след интервюто си направихме снимка с екипа. Това, което излъчихме, е
97% от моята среща с него. Единствената разлика е, че когато камерата не
работи, той говори на немски много гладко. Това ми се стори най-интересното. И
немският му е много добър.
#ДваМира Пока на Западе бездушные машины вытесняют людей из дорожного строительства, лишая их работы, мы создаем рабочие места. Из года в год. От дождя к дождю. От шиномонтажа к шиномонтажу pic.twitter.com/ouqq0u1442
1871 г. в Браила, Румъния, излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”. Това е първият вестник на Христо Ботев. Мото на вестника е „Истината е свята, свободата е мила!”.
В брой първи в статията си Ботев призовава да се води едновременно борба за национална и социална свобода и възлага надежда на българската емиграция, която трябва да се готви „за нови удари”. В четири от известните пет броя на вестника, са отпечатани 16 статии на Ботев - „Наместо програма”, „Народът вчера, днес и утре”, „Смешен плач”, „Решен ли е църковният въпрос”, стихотворенията „До либето ми”, „Дялба”, „На прощаване”, „Хайдути”, „Елегия”, „Борба” и „Пристанала”.
Последният брой на „Дума на българските имигранти” излиза на 5 август 1871 г.
Робърт де Ниро бе аплодиран дълго, шумно и на крака от
публиката на церемонията по раздаването на театралните награди „Тони“ в неделя
вечерта в „Рейдио сити мюзикхол“ в Ню Йорк. Актьорът излезе на сцената, за да
обяви появата на Брус Спрингстийн, но се възползва от възможността, за да
коментира отново американския президент Доналд Тръмп.
