 |
Германия създала най-добрата по време на Първата Световна Война
подводница: истински подводен крузер с широк обсег на действие.
Подводниците от клас „UA” били дълги 68 метра, тежали около
1500 тона развивали скорост от 15.3 възела на повърхността и обсег
от 12.63 мили при скорост от 8 възела.
|
1919 г. Германия потапя морския си флот, разположен край архипелага Оркни (Шотландия), за да не бъде предаден по силата на Версайския договор на Великобритания.
Първите успешни опити за създаване на подводници са от края на 19 в., като в началото на 20 век започва въвеждането им за нуждите на военноморските сили. В Русия началото е сложено в 1878 г., във Франция - в 1884 г., в Испания и Великобритания - в 1887 г., в САЩ - в 1892 г.
Идеята за създаване на подводен флот намира реализация в Германската империя, в която до началото на Първата световна война са въведени на въоръжение 48 подводници с още 29 в строителство. В стремежа си да противодейства на военноморските амбиции на Райха, Британската империя е въвела към 1914 г. на въоръжение 77 подводници с още 15 в строителство, които обаче са технологично по-изостанали от немските. Франция към онзи момент е имала 62 подводници, а Русия - 58.
По силата на Версийския договор, целия военноморски флот на Германската империя е унищожен, като особенно стриктно това е следено от съюзническата контролна комисия по отношение на германските подводници с които се е водела неограничената подводна война в Атлантика.
Германската империя е първата държава използвала подводниците си ефективно за военни цели. Още през Първата световна война немските подводници потапят 11 млн. тона бруто товари на Антантата, кoето обстоятелство поставя Британската империя пред зависимост от ефектива от действията на немския подводен флот, защото на Албиона започнали да изпитват недостиг от доставки на храни, руди и суровини за военната индустрия. Въпреки неголемия си брой, използваните германски подводници показали невероятен потенциал през Първата световна война, което било успешен тест за стратегията при изграждането на Кригсмарине.
Въпреки версайското споразумение, германските военни инженери продължили да работят по развитието на немския подводен флот. Те изнесли разработките си в други държави и още през 1922 г. възложили на проектантско корабостроително бюро намиращо се в Хага разработката на три подводници, а след още три години същата фирма поела задачата да конструира и построи две подводници за турския флот.
Германски специалисти се заели и с изграждането на подводния флот на Испания. Така още в първите години след Версайската система от договори, Германия продължила в тайна разработката на подводници. Oрганизирани били и курсове за подводна техника и водене на морски бой с подводници от бивши германски морски офицери от войната. От 1919 до 1932 г.
Германия изживява най-трудните години в развитието на подводното си дело, но въпреки клаузите на Версайския договор, успява не само да запази в голяма степен военния си и научен потенциал в тази област, но и да го развие в сравнителен план доста успешно. В периода между двете световни войни, продължава разработването на нови подводници в други държави базирани на германския опит от Първата световна война.
През 1941 година Втората световна война е в разгара си. Цяла
Европа ехти от картечен и артилерийски огън. В България обаче е спокойно.
Въпреки че, заради плана „Марита“ сме принудени да застанем на страната на
Хитлер, цар Борис III успява да предотврати кръвопролитията. Дипломатичният му
подход успява да върне без кръв в пределите на България заграбената от Румъния
Южна Добруджа. А бомбардировките на съюзниците са в бъдещето - „символичната
война“ ще стане факт чак в края на годината.
