Църквата почита днес светите равноапостоли Константин и
Елена. Църковният празник е в
памет на император Константин и на неговата майка
Елена.
Днес се пада и Спасовден.
Ето откъде идва изразът: "Те ти, булка, Спасовден"
Изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо
се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен. Но кой знае
за каква булка става въпрос? „Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска
еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни
български баби, пръснати по селата. И рядко я разказват, защото е срамотна.
В последните години група антрополози и фолклористи
изследваха част от този фолклор, разпитаха бабите и публикуваха автентични
народни приказки, поговорки, песни и обичаи с еротично съдържание.
В сборника „Фолклорен еротикон“, съставен от Флорентина
Бадаланова, са публикувани няколко варианта на приказката „Те ти, булка,
Спасовден“, разказани от различни хора.
Ето интерпретацията на Господина Митрикова от Лом (запазен е
автентичният диалект на разказвача):
Едно време една мома с голема кукувица (кукувица=вагина,
диал.). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата
воденица и млела брашно за цел Лом.
Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила
на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем
едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по
света да дири за дъщерата си курец.
Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости.
Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на
един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не
издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му
казал:
- Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що
инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
- Щом е такава работата, нема к’во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У
четвъртък правили Замески, като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби
за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много
у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у
момчето и „на ситно“ стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква
да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се
веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като
трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да
гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на
главата на куреца демек, седнал попа.
Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко
било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като
погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на
върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се
кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На
четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се
спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден
„Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И
понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка,
Спасовден!“ - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от
големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като
памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата
на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена
велик, кога тъстът си е намерил зет. А па Спасовден се тачи, за да се помни кога
четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е
спасил. Големи празници, памет голема.