71-ви сме по корупция заедно с Вануату и Буркина Фасо

Индексът за възприятие на корупцията на България през 2017 година е 43 пункта, като с това страната заема 71 място в световната класация на Transparency International за 2017 г.

В рамките на класация сред държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за ЕС е 65).

Сравнението с индексите на страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към общността през 2004 и 2007 г., също показва значими разлики: България все още не успява да навакса темпа на повишаване, който поддържат по-голяма част от държави в тази група, като например Чехия, Естония, Латвия и Литва.

От друга страна позицията на България е съизмерима със средната оценка в глобален мащаб (43) и със средната стойност на индексите на останалите страни от Балканите (42,27), което ни поставя сред Вануато, Буркина Фасо и доста преди Албания, съответно.

По-добре от нас са Намибия, Куба, Сенегал, Сао Томе и Принсипи и пр.

България е включена за двадесети път в изследването на Transparency International. Въпреки че в сравнение с предходната година индексът бележи повишение от 2 пункта (и "придвижване" с 4 места напред, б.р.), е необходимо да се вземе предвид, че стойности под 50 пункта са показател на системен проблем с корупцията. Промяната от две точки в резултата на Индекса не е статистически значима, тъй като подобни движения са наблюдавани и преди това, без да пречупват тенденцията на застой, а е и в границата на статистическата грешка.

Анализът на резултатите от този период дава основание за критична оценка: все още липсва съществен напредък в борбата с корупцията, а на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави-членки на ЕС индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане.

Сравнителните резултати от изследването за България подчертават необходимостта от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде проявен ясен ангажимент за ефективно функциониране на институциите, които играят основна роля в тази област, включително и на новия антикорупционен орган, пишат от Transparency International.

Дали подобрението от 2 пункта ще се превърне в устойчив тренд, ще зависи от резултатите в две основни направления в краткосрочен план: ефективността на реализация на електронното управление в процеса на взаимодействие „администрация-граждани-бизнес“ и ефективността на работа на новия антикорупционен орган в страната. За да бъде необратим процесът, в дългосрочен план трябва да бъде категорично преодолян проблемът с политическата корупция.

Жаблянов падна

Със 110 гласа "за" Валери Жаблянов бе освободен като зам.-председател на Народното събрание. Против това предложение гласуваха 71 депутати, въздържали се нямаше. Дебатите в Народното събрание бяха разгорещени, имаше и обидни квалификации, а споровете продължиха над два часа.

Корнелия Нинова се закани, че решението на парламента за освобождаването на Жаблянов ще отиде в Страсбург, както и че ще сезира Конституционния съд. ДПС пък отказаха да участват в дебатите, защото искането за оставка нямало правни основания.

Причина за искането за оставката на Жаблянов бе декларация на БСП, свързана с провеждането на Луковмарш. Автор на това писмо бе именно Валери Жаблянов и в него той нарича Народния съд "необходимо и неизбежно правосъдие". Първоначално БСП не искаха да разкрият автора, а след като стана ясно, че Жаблянов я е писал, социалистите твърдяха, че става въпрос за техническа грешка, че текстът е пратен до медиите.

Още преди да бъде гласувана програмата за деня в парламента, от БСП поискаха точката за освобождаването на Жаблянов да отпадне с мотивите, че искането е противоконституционно и срещу правилата на парламента.

"Това са скалъпени мотиви - той не е прекрачил правомощията си", каза Филип Попов в защита на своя колега.

Според БСП няма нарушение на правилника, а изразяване на различно мнение, за което никой в България не трябва да бъде порицаван.

По правилник, за да бъде освободен зам.-председател от поста му, трябва да има системни нарушения. ГЕРБ в мотивите си сочат три нарушения на Жаблянов, всички от тази година:

- Когато Жаблянов нарече договора за добросъседство с Македония "търгашество от най-ниска проба" и с това е принизил десетилетния труд между двете държави;

- Когато Жаблянов прекъсна минутата мълчание в памет на жертвите на комунистическия режим на 1-ви февруари;

- Когато Жаблянов нарече Народния съд "необходимо правосъдие".

Мотивите на ГЕРБ бяха представени от председателя на правната комисия Данаил Кирилов. "Смятаме, че освен задълженията, които Жаблянов има, той е и редови народен представител. При това положение ние бяхме грубо възмутени от твърдението, че Народният съд е необходимо правосъдие", каза Кирилов. През това време Жаблянов крещеше от мястото си в залата "Кои вие?".

ДПС отказаха да участват активно в дебатите и единствено Йордан Цонев прочете декларация, а след това цялата група на Движението напусна залата.

"Смятаме, че няма правни аргументи за исканата оставка, защото в лично качество е изразил мнение срещу договора за добросъседство с Македония. Относно жертвите на комунизма: едно е дали сме съгласни с Жаблянов или не, но да постави свои искания от трибуната на парламента да бъдат включени и други жертви, това е негово право."

След речта на Жаблянов в зала останаха само ГЕРБ, ОП и Воля, а дебат вече нямаше. Останаха само изказвания, някои далеч от темата. Цветанов например благодари на избирателите си, че са подкрепили демокрацията, а Марешки пък се опита да започне дебат какво е център-дясно и какво е демократична партия.

След като парламентът гласува освобождаването на Жаблянов, БСП отказаха коментар пред медиите.

Фотофакт: Варненци почетоха паметта на Пламен Горанов

Десетки варненци се събраха снощи пред сградата на общината, за да почетат паметта на Пламен Горанов. Преди 5 години на този ден той се самозапали в знак на протест срещу управлението на града, а няколко дни по-късно почина.

Пламен Горанов се превърна в символ на многохилядните протести от 2013 година.

Три дни след смъртта му беше обявен национален траур, а тогавашният кмет Кирил Йорданов, управлявал Варна 14 години, подаде оставка.

На тази дата: 21 февруари 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”

1848 г. немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”. Трудът им е считан за едно от най-значимите политически философски произведения. Текстът на манифеста нито веднъж не е претърпявал корекции.

В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. В произведението Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите. В своите тези немският философ доказва чрез неопровержими доводи, че пролетариатът в своята същност е по-скоро едно твърдение, отколкото исторически факт.

През 40-те години на 19 в. класовата борба между пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града. Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната. Тя е международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите сътрудници са белгийци.

Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г. Той завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.

Самата програма съдържа 10 точки: Експроприация на землената собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните разходи; Висок прогресивен данък; Отмяна на правото на наследяване; Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници; Централизация на кредитирането в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с изключителен монопол; Централизация на всички транспортни средства в ръцете на държавата; Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство, разчистване и подобрения на земята по общ план; Еднакви задължения на труда за всички, учреждаване на промишлени армии, особено за земеделие; Съединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на различията между градовете и селата; Обществено и безплатно възпитание за всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му форма.

След смъртта на Маркс, Енгелс отдава голяма част от времето си, за да довърши редакцията на Маркс на „Капиталът”.

Вицове, февруари 2018 г.

Всички сме тръгнали от някъде...

Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил:

– Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден?

– Ами това е за утре!

И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се:

– А бе, Зайо… Какво става?

– Лисо… Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина…

***

16 годишна преспала със стотина мъже, заради облог. Ужас! Толкова млада, а вече залага!

***

Чл.67 от Истанбулската конвенция:

- В случай, че Пеперуда излезе от пашкул и е неориентирана за пола си, се нарича ПЕДЕРУГА.

***

Алкохолът никога не е решавал проблемите, но пък колко нови и интересни добавя!

***

Враната била кацнала на висок клон. Под дървото пристигнало зайче.

-Какво правиш? - попитало то враната.

-Нищо!

-Може ли и аз да поседя тук и да не правя нищо?

-Може! - съгласила се враната.

Зайчето седнало на задните си лапички под дървото. Но ... пристигнала лисица и го изяла.

Враната погледнала надолу и поклатила тъжно глава:

-Забравих да му кажа, че за да не правиш нищо, трябва да седиш нависоко!

Турски съдии бягат с гумена лодка в Гърция

17 турски съдии и държавни чиновници са избягали с надуваема гумена лодка в Гърция, където са поискали убежище, съобщи Нюз.Ру, като цитира сайта "Политисхиос".

Групата била открита и спасена от гръцката брегова охрана. Бегълците заявили пред местните власти, че са преследвани в родината си от режима на президента Реджеп Ердоган и могат да бъдат хвърлени в затвора.

Всички те са транспортирани в център за приемане на бежанци и мигранти, където ще бъдат регистрирани.

След неуспешния опит за преврат в Турция през юли 2016 г. бяха арестувани над 50 000 души. От работа бяха уволнени повече от 140 000 души, сред които много военни.

"По дяволите, пропуснах" или денят, в който едва не застреляха кралица Елизабет II

Това е историята на може би най-близкия опит до това някой да убие кралица Елизабет II. През 1981-а Кристофър Джон Люис е проблемен тийнейджър от Нова Зеландия, който се прицелва със своята 22-калибрена пушка към Нейно величество по време на обиколката й в страната, хващайки на мушката си нейния костюм в нефритен цвят.

Куршумът пропуска целта си, но според репортер от сайта Stuff и неговото разследване, тийнейджърът става обсебен от идеята да заличи от света кралското семейство.

В същото време новозеландското правителство се опитва да прикрие колко близо е бил самозваният терорист до това да убие кралицата.

Две години след опита за атентат тийнейджърът планира да застреля принц Чарлз, който е на посещение в страната. За целта младежът се опитва да избяга от психиатричното отделение, в което се намира. А през 1995-а полицията на Нова Зеландия го изпраща на платена от държавата ваканция по време на ноемврийската обиколка на кралското семейство. Властите вярват, че ще е по-безопасно да дреме на някой бряг, вместо да търси начин да стреля по членове на монархията. Люис се самоубива в затвора през 1997-а.

До 17-тата си година тийнейджърът вече има в досието си въоръжен грабеж, умишлен палеж и измъчване на животни. Негови идоли са австралийският бандит Нед Кели и американският сериен убиец Чарлз Менсън.

В сряда, 14 октомври 1981-а , Люис слага ръкавици и зарежда пушката си в изоставена тоалетна кабинка в сграда в най-стария град на Нова Зеландия - Дънидин. Неговата цел е колоната от автомобили пет етажа по-надолу, която съпровожда кралицата. По-късно в мизерния апартамент на момчето са открити изрезки на британското кралско семейство, както и подробен план на обиколката на кралицата за деня.

Елизабет II тъкмо слиза от своя Rolls Roys, за да поздрави събралото се множество от 3500 души, когато на тревистия банкет се появява характерна пукнатина. Според бивш полицай от поделението в Дънидин властите веднага вземат мерки да потулят това колко сериозен е инцидентът като казват пред британската преса, че шумът е бил от паднал наблизо знак. По-късно, след настоятелни въпроси от страна на журналистите лъжат, че звукът е бил от някого, който е палил пиратки наблизо.

Мнозина смятат, че тогавашният премиер Робърт Мулдуън се страхува, че ако се разчуе колко близо е бил тийнейджърът до това да убие кралицата, кралското семейство няма да стъпи повече в Нова Зеландия.

Според годишния доклад на новозеландската полиция от 1981-а случаят с Нейно височество служи, за да напомни на всички за потенциалните рискове за кралските особи, най-вече по време на техните публични изяви.

Полицията разпитва момчето осем пъти. Люис през цялото време казва, че е инструктиран да убие Елизабет II от англичанин който се представя с прякора "Снежния човек" и от когото много го е страх.

По показания на Люис Снежния човек му разказва за про-нацистит, за дясното крило в Англия - Националния фронт, освен това кани момчето за член на една от подобните групи, които вече се появяват и в Нова Зеландия.

По-късно младежът признава, че е бил посещаван от високопоставени правителствени лица в Уелингтън по време на неговите 13-дневни разпити. Заповядано му е никога и с никого да не обсъжда инцидента. Той е заплашен, че ако някой издаде подробности около разпитите, около стрелбата или за сградата, от която е стрелял, ще го сполети съдба, по-лоша и от смъртта. Това пише Люис в чернова на автобиография, открита до трупа му, която е публикувана посмъртно.

Още доказателства за обсесията на тийнейджъра по кралското семейство излизат през 1983-а, когато той се опитва да обезоръжи пазач в психиатричната клиника, в която е задържан в желанието си да опита да убие принц Чарлз и невръстния тогава Уилям.

14 години след опита на Луис да отнеме живота на кралицата, монарсите се завръщат в Нова Зеландия през ноември 1995-а.

По онова време Луис е на 31 години и продължава да представлява сериозна опасност за живота на кралицата, така че властите го пращат до Големия бариерен остров в северната част на страната с безплатен престой, джобни пари и превозно средство. Той все пак не е под 24-часово наблюдение.

По време на своето 10-дневно изгнание той започва да се чувства като кралска особа. Полицията има две цели - да държи Луис далеч от втория тур на монарсите и да скрият колко близо е бил до това да убие кралицата по време на първото й посещение. Всички отчаяно се опитват да държат проблемния младеж далеч от светлините на прожекторите.

Никой не може да сглоби пъзела на това какво точно се е случило, някои детайли се губят, други са прибавени като градски легенди.

Мъри Ханан, който е представлявал Луис, казва, че умишлено не са искали да предявят обвинения в държавна измяна, която тогава се наказва със смъртна присъда, за да потулят опита за убийство.

Фактът, че опитът за убийство се случва в Нова Зеландия, е достатъчно гореща политическа тема. Когато Луис се изправя пред съда, неговият опит да убие кралицата е принизен до незаконно притежание на огнестрелно оръжие и носенето му на публично място. Опитът за убийство - срам за полицията и правителството - тихо и умишлено е забравен.

Луис се самоубива в затвора на 33-годишна възраст, докато чака присъда за убийство на млада жена и отвличането на детето й. Малко преди смъртта си той казва на приятелката си за скандалния си опит за убийство на английската кралица.

"По дяволите", казва й той, "По дяволите... не уцелих".

по Guardian

На тази дата: 20 февруари 1901 г. Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква

1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква. Наказанието го застига заради романа му „Възкресение”. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.

По онова време писателят е на 73 години. Душата му търси покой, но не го намира в православието и Толстой търси други пътища. Не крие, че не се уповава на църковната институция, а единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества - милосърдие, жертвоготовност, доброта. А Църквата е разгневена, защото Лев Николаевич дръзва да покаже лицемерието на псевдохристиянството и бруталното насилие на държавата - неща, които е „здравословно” да бъдат премълчавани.

Днес възгледите на Толстой са наречени от изследователите „толстоизъм”, а последователите му - толстоисти. Заради тези възгледи обаче вече 113 години Църквата не отменя отлъчването на писателя.

Любопитен факт е, че в дневницит на Толстой е документирано желанието му да създаде нова религия. На преклонна възраст пък писателят създава секта и пише „Евангелие от Толстой”, в което главен обект на нападките му е Православната църква.

Романът му „Възкресение” е издаден през 1899 г. Хонорарът от романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма.

Романът отразява религиозния светоглед на Толстой, проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 в. Главният герой княз Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство за вина при срещата му с Маслова - подсъдима проститутка, която като девойка е била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци. Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека. Изпълнението на този закон е смисълът на живота.

Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват всички хора от страх да не изгубят живота си.

Любопитен факт е, че на 82 години напуска имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.

Вицове, февруари 2018 г.

Народе????

Моше починал и цялата фамилия се събрала да разбере последното му желание:

- Искам да ме погребете с всичките ми пари.

- Как така ще го погребем със всичките пари?

- ‎Щом това е последното му желание... Дай да питаме равина.

- ‎Рави, предсмъртното желание на Моше е да го погребем със всичките му пари, какво да правим?

- ‎А, това е лесно, напишете му чек.

***

- Ванка здрасти, как си, отдавна не съм те чувал. Как е живота след сватбата?

- Никога не съм бил толкова щастлив!

- Да не е до теб в момента?

- Много съм доволен!

- Дръж се братле ...

***

Малки обяви: "Тампони - доставка и монтаж; "Продавам кученца порода "Сър Бернар"; "Момиче без образование търси работа по специалността".

***

Попитали радио Ереван: - Може ли 70-годишен старец да прави секс по 2 пъти на нощ? - Може, разбира се. Ако нощта е полярна....

***

Фотограф към сватбари: - Къде е щастливата двойка да ги снимам?! Младоженецът: - Ето ги - булката и майка й!

Сидеров ще разследва Османската империя за обесването на Левски

"Символичен контрапроцес", който да разследва дали османският закон е спазен при осъждането на Васил Левски на смърт, предлага лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Новата си идея той е съобщил пред Паметника на Апостола, където Сидеров е държал реч по случай 145 години от обесването му.

Националистът ще иска специална анкетна комисия в парламента, която да се заеме с казуса, съобщиха от пресцентъра на партията. "Работата на комисията ще бъде да ревизира съдебния процес срещу Апостола, в резултат на който е бил осъден за криминално престъпление. С това ще се изясни истината за кончината на Апостола. Необходимо е да бъде проверено спазването на приложения закон и правилата на османското правосъдие", пише в съобщението.

„Предлагам да бъде направен символичен т. нар. контрапроцес, тъй като е минало много време, и да се изяснят правните обстоятелства на съденето на Левски. Да се изясни, че всъщност Левски е осъден за криминално престъпление по чл. 184 от тогавашния турски Наказателен кодекс, а не за това, че прави комитети и организация за революция”, заяви Сидеров.

Лидерът на "Атака" заяви, че трябва този процес в Османската империя да се преразгледа и "Левски да бъде оневинен, той не е убиец”. Припомня още, че когато се искаше канонизирането на Левски от църквата, имаше код, аргумент, че той е извършил убийство.

„Не, Левски не е извършил убийство, това вече е доказуемо. И има достатъчно документи, има османски отдел в Народната библиотека. Пред Паметника на Левски се слагат цветя, леят се слова и се говорят какви ли не небивалици, а всъщност не изясняваме истината за неговата смърт, за това, че той е екзекутиран неправомерно от османската власт. Това е моята идея и ще работя с колегите ми по нея и смятам, че ще имам широк и добър отзвук сред българската общественост", декларира още Сидеров.

Пеевски бил само юноша бледен

Младият Пеевски на разходка с
Илия Павлов.

Депутатът издател Делян Пеевски даде обширно интервю за един от вестниците си - "Телеграф", по повод замесването на името му в престрелката между двамата първи мъже - президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов.

"Най-лесно е да се лепи етикетът „Пеевски” на всеки проблем, но това не е решение. Ако смятат, че аз съм нещо „лошо”, да кажат защо. Президентът Радев заяви, че имам обвързаности с премиера и че той ми разпределял обществени поръчки, да каже сега и кой му е дал такава информация. Защото това са лъжи, разпространявани от медиите на една група олигарси с единствената цел да оказват натиск върху премиера и институциите и да манипулират общественото мнение. 

Не ми се иска да вярвам, че и президентът Радев е попаднал под влиянието на този кръг олигарси. Очевидно е обаче, че той заговори именно с тяхната риторика. И това няма как да не ме обижда, защото е лъжа. А за лъжите се дължи извинение. И до мен стигат приказки как разни хора, близки до Радев, ходят по чаршията и обясняват, че моделирали мнението на президента. Но не коментирам слухове. И ако президентът е бил подведен или заблуден, да каже от кого. Държавните мъже трябва да се отнасят по-отговорно към държавата и да преодоляват търканията си, тъй като поведението, което наблюдаваме сега, е твърде лош знак към хората", казва депутатът.

Той си обяснява лошата си репутация с това, че "на олигарсите на Костов им трябва прикритие":

Аз съм само на 37 години, а вече толкова време тези хора се упражняват върху името ми. Когато те са забогатявали от бандитската приватизация на Костов, аз съм бил ученик. Години наред олигарсите крадат националния ни капитал, докато същевременно лъжат и манипулират обществото, че са „бели” и „чисти”. Но аз няма да спра да казвам истината за тях, каквото и да ми струва. А българските избиратели винаги са имали усет към фалшивото и са разпознавали кой иска да се възползва нечестно от тях. Затова и партиите на същите тези олигарси ДСБ и „Да, България” останаха без представителство в парламента, коментира Делян Пеевски.

В интервюто той отново се обявява за жертва на машина за дезинформация и фалшиви новини, но казва, че въпреки всичко целта, която съм е поставил - "да осветявам същите тези олигарси и кражбите им", му носи истинско удовлетворение.

Депутатът коментира и очакваната скоро развръзка от процедурата по американския закон "Магнитски". Пеевски казва, че не е притеснен от нея, защото говори истината и затова е спокоен.

"След като Василев не успя с руските си приятели да ограби някои от най-значимите активи на КТБ, сега се моли на САЩ да уважат абсурдната му жалба срещу мен. Всички помним Пиер Луврие, Дмитрий Косарев и цирковете, които същите разиграваха пред обществото. Несериозно е въобще да коментирам. Искрено се забавлявам обаче на опитите на Василев и лобистите му да ми пришият някаква несъществуваща руска връзка, която да ги ползва за „Магнитски”, добавя той.

От интервюто става ясно още, че той е наел американски адвокат, защото "институциите в САЩ нямат информация и ако не им се говори истината, могат лесно да се заблудят. Не се съмнявайте, че Василев е впрегнал огромен ресурс в опит да манипулира и тяхното мнение."

Какво знаем за 13-те руснаци, стоящи зад руската "ферма за тролове"

От офиса си в Санкт Петербург те са бълвали неистини във Facebook, Twitter, Instagram и YouTube. Те са популяризирали Доналд Тръмп и са оплювали Хилъри Клинтън. Те са откраднали самоличността на американски граждани, организирали са политически митинги в няколко щата и са наели имитаторка на кандидатката на Демократите за едно от събитията, провело се в Уест Палм Бийч, Флорида.

В петък 13 руснаци бяха подведени под отговорност от федерално жури във Вашингтон по обвинения в измама и други престъпления. Подробностите за ролята им в 3-годишна кампания за разрушаване на американската демокрация започват да излизат на бял свят от обвинението, други документи, интервюта и публикации в пресата.

Кои са обаче хората зад цялата тази кампания?

Олигархът: Евгений Пригожин

Бивш тийн шампион по ски-бягане, който по-късно е попаднал в затвора за грабеж, Пригожин стартира бизнес с хот-дог след разпадането на СССР и впоследствие навлиза в бизнеса с магазини за хранителни стоки и ресторанти. Той получава кетъринг договори и организира пищни държавни банкети. Той е бил домакин на гости-световни лидери като Джордж Буш-младши и Жак Ширак. Особено се сближава с руския президент Владимир Путин и пренебрежително бива наричан "готвачът на Путин".

Според обвинението той е контролирал две компании, които са финансирали дейността на "фермата за тролове" Internet Research Agency. Създадена през 2013, тя стартира т.нар. "преводачески проект" през 2014, насочен към американците, и успешно развива "информационна война в САЩ". За нея работят стотици хора и към лятото на 2016 месечните ѝ разходи са около 1,2 млн. долара.

В последните пет години Пригожин е получил правителствени договори на стойност 3,1 млрд. долара. В последно време той е навлязъл и в области като организирането на наемнически армии за военни действия в чужбина и създаване на популярна онлайн новинарска медия, отстояваща националистически позиции, което го прави още по-ценен за Путин. 56-годишният Пригожин е отказвал немалко интервюта за западни медии в последните месеци.

Едно от потвържденията за връзката му с троловете, според обвинението: в нещо като вътрешнофирмен хумор, служители на Internet Research Agency са платили на американец да държи плакат пред Белия дом - "Честит 55-ти рожден ден, скъпи шефе" - с който са чествали рождения ден на Пригожин (1 юни) през 2016 г.

Управляващият директор: Михаил Бистров

Бистров е пенсиониран полковник от полицията на Санкт Петербург, който според обвинението се е присъединил към компанията през февруари 2014 г. и е станал нейният най-високопоставен служител. Той също така е бил начело на фантомни дружества, използвани за прикриване на цялата операция, включително такова, наречено "Главсет" - "Компания за бази данни и информационни услуги". Централният й офис се е намирал на същия адрес като Internet Research Agency — ул. “Савушкина” 55. (Фермата за тролове впоследствие се е преместила на ул. “Оптиков”, съобщава руската преса.)

Скоро Фермата за тролове е започнала да нашумява в Русия: медиите са съобщавали, че тя е наела 250 души на 12-часови смени, осигуряващи денонощен поток от прокремълски постове и коментари, хвалещи Путин и безпощадно критикуващи Барак Обама и украинския президент Петро Порошенко. Месечната заплата е варирала от еквивалента на 1100 долара за младши анализатор до 1400 долара за блогър и 4200 долара за представители на висшия мениджмънт.

Бистров, за който се смята, че е 59-годишен, избягва репортери и отказва интервюта.

Изпълнителният директор: Михаил Бурчик

Млад технологичен предприемач, 31-годишният Бурчик се присъединява към компанията през октомври 2013 г. и през март 2014 г. става неин изпълнителен директор, втората по влияние фигура в управлението й, разкрива обвинението.

Според достъпни онлайн регистри, той е регистрирал компания през 2009-а, наречена Add1.ru, която е стояла зад една знаменита медийна измислица от 2014 г. В тази измислица млада жена с авиаторски слънчеви очила, представяща се като Зои Форман, е прекарала часове в комуникация по имейл и други канали с политици и журналисти заради ужасна (и напълно измислена) експлозия в химическа фабрика в Луизиана.

“Чувал съм за нея, но не работя в тази организация,” коментира той, запитан за фермата за тролове през 2015 г. Той твърди, че е купувал и продавам много интернет домейни и не помни всичките.

Бурчик също така е получавал правителствени поръчки за издаване на местни общински вестници, организация на лекции и изработка на видеоматериали.

В рамките на дейността на фермата на тролове за намеса в американската политика, включително в изборите, "Бурчик е бил мениджър, занимавал се с оперативно планиране, инфраструктура и управление на персонала", твърди обвинението.

Руският сайт за бизнес-новини РБК писа в петък, че, по собствените му думи, Бурчик не знае достатъчно добре английски, за да разбере в какво го обвиняват. "Ако няколкостотин милиона американци са толкова притеснени от дейността на обикновен скромен руски бизнесмен от ИТ сферата, занимаващ се с разработка на уеб сайтове, то ситуацията там изглежда доста тежка", заявява той.

Бурчик казва пред руския таблоид "Комсомолская правда", че не се опасява от евентуален арест, докато пътува в чужбина. "Обичам родината. В Русия има много красиви места, които човек може да посети", заявява той.

Бурчик е работил по няколко малки правителствени проекти в Санкт Петербург. През 2015 той е спечелил поръчка за около 20 000 долара за подготовката и издаването на вестник, наречен "Дворцов окръг" за администрацията на една от общините на Санкт Петербург, разкрива руска правителствена документация.

Същата година друга община го наема по сходна поръчка за подготовка на филм за дейността си. През 2012, той печели поръчка на стойност $4500 за организирането на програма за популяризиране на “толерантността и превенция на пристрастяването към наркотици” в местните училища.

Пътешествениците: Анна Богачова и Александра Крилова

Богачова и Крилова получават визи за САЩ през 2014-а "под измислен повод, с цел събиране на разузнавателна информация за мениджърите на организацията", твърди обвинението. Смята се, че те са отишли на 3-седмична разузнавателна обиколка из Калифорния, Колорадо, Илиноис, Луизиана, Мичиган, Невада, Ню Мексико, Ню Йорк и Тексас. Междувременно те купуват SIM карти, камери и телефони за еднократна употреба и обсъждат "евакуационни сценарии" и други мерки за сигурност.

Според обвинението Богачова е ръководила групата за анализ към "преводаческия проект". Жена със същото име е упомената през 2013 г. в уеб сайта на ИТМО, престижен университет в Санкт Петербург, като докторант. Тя е работила там от 2011 до 2014 като инженер в

Института за наукоемки компютърни технологии, казва говорител на университета. Много от дипломантите на университета впоследствие започват работа за руското правителство или големи технологични компании.

Богачова също така е собственик на компанията IT Debugger, която заявява, че работи с "трудни клиенти".

Крилова става третата по влияние фигура във фермата за тролове, се твърди в обвинението. Според нейния LinkedIn профил тя е завършила Московския държавен университет по печат, където е следвала във факултета по реклама и връзки с обществеността.

Тя е ръководител на Федералната новинарска агенция (FAN), за която се смята, че е водещата сред медиите на Пригожин. Агенцията е известна с ексклузивното си отразяване на руските частни армии на фронта в Сирия.

ИТ експертът: Сергей Полозов

Полозов ръководи ИТ отдела на фермата за тролове и отговаря за покупката на място на компютърни сървъри в САЩ за създаване на виртуални частни мрежи, скриващи местоположението на агенцията в Русия, става известно от обвинението. След като друг участник в конспирацията пътува до Атланта през ноември 2014 г., той дава на Полозов отчет за пътуването и разходите си.

Според фирмени регистри и страницата на Полозов в руската социална мрежа Vkontakte, Полозов ръководи софтуерна компания, наречена "Морков", регистрирана през 2013 г., и е започнал да набира уеб разработчици и програмисти в началото на 2014 г.

"Търся хора с познания по популяризация на уеб сайтове на постоянна работа. Ако се интересувате, пратете ми лично съобщение. Можете незабавно да изпратите автобиография", пише той във Vkontakte на 28 май 2014 г.

Във Vkontakte той споделя политически шеги на тема конкурентите и съседите на Русия. Един от постовете, споделени през юни 2015-а, цитира чеченския писател Герман Садулаев:

"Най-голямата възможна грешка е да пренебрегваш руснаците. Да ги считаш за слаби. Да ги обиждаш. Никога не обиждай руснаците. Руснаците никога не са толкова слаби, колкото си мислиш. Опази боже да изхвърлиш руснаците или да им вземеш нещо. Руснаците винаги се връщат. Руснаците ще се върнат и ще си вземат това, което е тяхно. Но когато руснаците се върнат, те не отговарят пропорционално на силата. Те разрушават всичко по пътя си".

"Преводачите": Мария Бовда и Робърт Бовда

Не е известно много за двамата "преводачи", включително какви са взаимоотношенията им. Според обвинението, тя е била шефът на "преводаческия проект", а той - неин заместник. Самият проект е нарицателно за кампанията на фермата за тролове за таргетиране на американци с послания във Facebook, Twitter, Instagram и YouTube, започнала през април 2014. Проектът е наел стотици хора и към лятото на 2016 е харчел около 1,2 млн. долара месечно. Той е криел дейността си чрез мрежа от фантомни дружества. Според обвинението г-жа и г-н Бовда са работили за фермата за тролове в продължение на около година, от ноември 2013 до октомври 2014 г.

Специалистът по Америка: Джейхун Асланов

Според обвинението Асланов е ръководил много от операциите на агенцията във връзка с изборите в САЩ. Разследване на РБК установява, че Асланов е бил начело на "американския отдел" на фермата за тролове. Съобщава се, че той е пристигнал в Санкт Петербург през 2000 г. от родния си Уст-Кут в Иркутския регион. Профилът му във Vkontakte заявява, че е завършил Руския държавен хидрометеорологичен университет в Санкт Петербург през 2012, и страница на сайта на университета показва, че той е следвал икономика и управление на дивата природа.

Публикацията на РБК съобщава, че той е прекарал няколко месеца в САЩ през 2009 г. като е посещавал Ню Йорк и Бостън. Работата му във фермата за тролове е включвала регистрация на юридически лица на името на служителите си.

Името му присъства в публични архиви като генерален директор на “Азимут” — фирма, която според обвинението е използвана за прехвърляне на средства на фермата за тролове, и на руския Център за управление на репутацията. Според уеб сайта му Центърът за управление на репутацията първоначално установява какъв тип репутация има клиентът онлайн — чрез медиа-мониторинг, и после създава ботове, които подобряват имиджа му чрез позитивни публикации, "като удавя негативните отзиви в потоп от позитивна информация за компанията" и "създава рекламен шум" около нея.

Останалите: Ирина Каверзина, Вадим Подкопаев, Глеб Василченко, Владимир Венков

Каверзина е започнала да изпитва притеснения, след като Facebook е разкрил миналия септември, че сътрудничи на властите в проверката на руските рекламни кампании в платформата. “Имахме лека служебна криза: ФБР ни хванаха (не се шегувам),” пише тя на роднина, както съобщава обвинението. “Така че съм изключително заета да замитам следите заедно с колегите,” допълва тя. “Създадох всички тези снимки и постове, и американците вярват, че те са писани от техни сънародници.”

Подкопаев е бил анализатор в "преводаческия проект". Той е извършвал проучвания на САЩ и е подготвял послания в социални медии за организацията, твърди обвинението.

Василченко е публикувал, следил и обновявал акаунти в социалните медии, представящи се като американци или американски доброволчески организации. Той е ръководил две подгрупи, занимаващи се с политическата намеса в САЩ, включително по време на изборите.

Във Vkontakte той споделя меме през октомври 2016 г., показващо игра на надпиване, в която участниците пият всеки път, в който Тръмп говори за строителството на стена по границата между Мексико и САЩ, споменава, че ще направи отново Америка велика, казва на гласоподавателите да му вярват, или се оплаква от несправедливо отношение; и да пият всеки път, когато Клинтън се покашля, отпива вода, смее се неловко, или споменава дъщеря си или Барак Обама.

Венков се е вживявал в многобройни образи в социалните медии, заявява обвинението. Човек със същото име е член на Facebook група на професионалисти в областта на маркетинга чрез социални медии и е публикувал снимка през май миналата година, в която носи значка със слон — емблемата на Републиканската партия в САЩ.

по New York Times

На тази дата: 19 февруари 1199 г. признат е Тевтонския орден

1199 г. с була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски орден - Тевтонския орден. Това е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите (Малтийския орден) и ордена на тамплиерите.

По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д’Акр в Галилея. Арабите завоюват града три години по-рано, но преди това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д’Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти век. Тук Братството построява болница и църквата „Св. Мария”. По-късно (21 декември 1196 г.) папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.

На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени - на йоанитите и темплиерите.