Истинската майка на Путин е жива и живее в Грузия

Вера Путина

Владимир Путин е извънбрачно дете. Майка му Вера Путина е на 88 г. и живее в грузинското село Метехи.

Това разкрива в последния си брой влиятелният германски седмичник “Ди Цайт”, чийто издател е бившият канцлер Хелмут Шмидт.

Обширната публикация е под заглавие “Блудният син на Вера Путина”.

Авторът Щефен Доберт, който е известен разследващ журналист, е разговарял с майката Вера, както и с други ключови свидетели от детството на руския президент.

Когато Вера Путина забременява, тя не знае, че любимият й Платон Привалов е женен с деца. Той не желае развод, раздялата е неизбежна, а за аборт е късно. Като извънбрачно дете Владимир носи фамилията на майка си, получава и нейното гражданство - грузинско.

По-късно Вера Путина се омъжва за друг, но той пък не иска сина й Вова, вече почти на 8 години. Дават го на баба му и дядо му по майчина линия. Те му намират приемно семейство, което го отглежда. Осиновителите също са Путини, защото са роднини на дядото Путин.

Новите родители, които руският президент твърди, че са му рождени, са Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина, вече покойници. Те го записват с нова рождена дата - 7 октомври 1952 г., за да тръгне на училище в първи клас, защото не знае добре руски. Според майка му Вера истинската дата на раждането му е 7 октомври 1950 г.

"Сигурна съм, че Вова е моят син", казва Вера Путина във видео, приложено към публикацията, където тя говори на грузински. Тя пита  риторично: "Коя майка не познава детето си?"

Всеки, опитал се да даде гласност на истинския произход на Владимир Путин, е бил ликвидиран, твърди Щефен Доберт. Сред жертвите са политици, бизнесмени, руският разследващ журналист Артьом Боровик, както и италианският му колега Антонио Русо.

Предлагам  ви публикацията “Блудният син на Вера Путина” с малки съкращения:

Има тайни, за които никой не знае, че са тайни в буквалния смисъл на думата. Има и такива, за които малцина знаят. И накрая – има тайни, каквито отдавна не са тайни, но над тях виси забрана. Такова е детството на Владимир Путин.

Има хора, които са убедени, че руският президент Владимир Путин е прекарал първите 9 години от живота си в семейство, чието съществуване той отрича. И че половината си детство не е бил в Русия, а в Грузия. По-късно, като човек на тайните служби, Путин така е променил биографията си и се е отвърнал от собствената си майка, че да може да си отвори път към властта, а по време на първата си предизборна битка да не се представи пред народа като извънбрачно дете, расло в Грузия.

Ако затаеното е истина, която би излязла по-рано наяве, то това най-вероятно би променило световната история. Може би Владимир Путин никога не би станал президент, войната в Чечня би се развила по друг начин, най-вероятно нямаше да ги има войните в Грузия и Украйна. Не би било  изключено днес Русия и Европейският съюз да са партньори.

Публичните лъжи на Владимир Путин са известни, особено след анексирането на Крим. Но дали руският президент използва такива средства, както в политиката, когато иде реч за рождената му майка, която и днес живее в Грузия?

Така започва диренето на истината чрез разговори със свидетели, на базата на публикации в медиите и снимков материал. Всичко започва преди 15 години.

1. Самолетна катастрофа, Москва, март 2000 г.

Този четвъртък Сия Башаев е на московското летище “Шереметиево”, остават само още 17 дни до президентските избори в Русия. Башаев е чеченец и оглавява руската нефтена фирма “Alliance Group”. До него е руският журналист Артьом Боровик. Той е бил военен репортер по време на войната в Афганистан, написал е няколко книги за руското нашествие, основал е критичните към властта списания за журналистически разследвания “Совершенно секретно” и “Версия”. Току-що в своя публикация е цитирал временния президент: “Има три пътя да се влияе на хората: изнудване, водка и смъртни заплахи.” Привременният президент е Владимир Путин.

Само година по-рано Путин е почти неизвестен. През август 1999 г. застаряващият президент Борис Елцин го назначава за премиер. В навечерието на Нова година Елцин обявява оттеглянето си от властта, Владимир Путин временно поема и президентския пост. Месеци по-рано по заповед на Путин руска войска нахлува в Чечня, устремила се към независимост. Това е началото на втората Чеченска война.

На 26 март Путин за пръв път се кандидатира за президент. Спечели ли изборите, на неговите 47 години той ще е най-младият руски държавен глава след Сталин.

Нефтеният мениджър Башаев и репортерът Боровик са по на 39 години и се познават от години. На този ден двамата възнамеряват да летят до грузинската столица Тбилиси. Башаев е наел самолет от тип “Як-40”. На борда се качват и двамата бодигарда на Башаев. Останалите места са празни. Екипажът е от 4 души, пилотът е опитен. До този момент има 7000 летателни часа. Температурата е около нулата, необичайно топло време за сезона.

Няколко седмици преди полета с Башаев се е свързал чеченец на име Рустам Даудов (името е променено заради сигуростта му, в момента той живее на Запад и е ключов свидетел по биографията на Путин – бел. ред.).

Даудов е на ръководен пост в чеченското дипломатическо представителство в Тбилиси. По телефона той е казал на Башаев, че с Боровик непременно трябва да пристигнат в Тбилиси за личен разговор. Даудов щял да им покаже видео, ще им предаде и копие. Това видео ще предотврати победа на Владимир Путин на президентските избори. Това обаче може да стане, само ако Боровик навреме публикува историята в Русия.

Боровик никога не е разговарял с Даудов. Башаев обаче го знае, запознал ги е общ приятел и го цени като надежден информатор.

В 8,43 ч «Як-40» е готов за старт. Машината поема по пистата, ускорява и се вдига във въздуха. Само на 50 метра височина самолетът се превърта наляво, губи височина, забива се на асфалта и се взривява. Всички на борда загиват. Дни по-късно се оповестява резултатът от експертизата. Техник пропуснал да налее антифриз. Така клапанът на лявото крило само се открехнал и това е предизвикало катастрофата.

Температурата на въдуха в това утро обаче е била около нулата и антифриз дори не е бил необходим.

Бащата на загиналия репортер Боровик е сигурен, че зад трагедията стоят руските тайни служби. Синът му е трябвало да умре заради актуално журналистическо разследване.

Обновена!

Бойко: "Господ да поживи Юнкер"

Четири километра метро са направили до 1989 г., а ние - 63, похвали се премиерът Бойко Борисов при откриването на отсечката на метрото до Бизнес парка в "Младост". Той се прекръсти и отсече: "Господ да поживи Юнкер", имайки предвид европарите отпуснати за осъществяването на проекта.

"Имаше магарета, септични ями и едно дърво, под което се скрихме на сянка с Росен Плевнелиев, тогава президентът беше Росен. А сега вижте - 40 км тунели с мрамор и влакове. Знаете ли как се строи това? Тогава Плевнелиев ми каза - направете Южна дъга, ще видите какво ще стане. Ето, стана", заяви Борисов.

Премиерът похвали шефа на метрополитена Стоян Братоев. "Ако беше преди 89-а година, сега тук щеше да има поне 30 героя на социалистическия труд - монтажисти, кофражисти, багеристи... И такива като теб. Не се безпокой, научих, че президентът е разписал сутринта указът за твоя орден", заяви Борисов.

"Ако го нямаше денят на победата нямаше да го има и денят на Европа. САЩ дават само 417 хил. жертви. Да отдадем по адекватен начин почит на хората, които наистина са се били в тази война. Войната беше подпалена от Хитлер, но да не подценяваме ролята на американските и английските компании, които бяха партньори на Хитлер и са го насочили на изток към СССР. Виждаме стремеж да бъде омаловажена ролята на СССР. Да осъдим възраждането на фашизма в Украйна и прибалтийските републики", заяви Чуколов.

Заслугите на партизаните обсъждат в парламента

БСП и АБВ настояват в декларацията на парламента по повод 9 май да се признаят и изтъкнат заслугите на "съпротивителните движения в Европа", включително на българските партизани. Това се разбра от дебатите по повод декларация на парламента по повод капитулацията на нацистка Германия.

Лидерът на БСП Михаил Миков призова да се признае "приносът на антифашистката съпротива не само в България". Според него е безспорен "приносът на българските граждани, които не приеха като безспорен факт участието във фашистката ос". Миков специално изтъкна и, че трябва да се заклейми "оскверняването на паметниците, което се превръща в политическа мода, която се толерира от едни или други политици".

Независимият депутат Велизар Енчев изтъкна, че в Европа хората от антифашистката съпротива се почитат като герои, а у нас десните сили ги обявяват за "антидържавни елементи".

Десислав Чуколов от "Атака" пък се обяви против стремежа да бъде омаловажена ролята на СССР.

Билборд в центъра на Париж: „Славко, Париж не е като Перник, ела си!“

Докато в България все още се обсъжда родната изложба във френския Лувър, още една забавна

българо-френска новина привлече внимание и интерес. Перник се прочу във френската столица Париж, след като четирима приятели поставиха билборд на кирилица в сърцето на Франция, пише perniknews.com.

„Славко, Париж не е като Перник, ела си!“ гласи поканата, специално инсталирана на знаковия булевард „Шарл дьо Гол“ в едно от парижките предградия, за да изненада нашия съгражданин.

Интересната идея е на приятелската компания на Светослав Димитров. Мястото е специално подбрано, така че да попадне на ежедневния маршрут на Слави към неговата месторабота. Част от плана е и съпругата на Светослав, Дамяна, която в пълна тайна помага за организацията и дава ключова информация за ежедневната програма и маршрута на половинката си.

В уречения ден, малко след поставянето на борда, в плана се включва и друг приятел – Николай, който вика Слави на помощ за пренасянето на доставена мебел. Двамата се срещат на булеварда и улисани в сладки приказки наближават билборда без Светослав да подозира нищо. Когато стигат на няколко метра от афиша изненадата „грейва“ в пълния си блясък, а мечтаният ефект е постигнат „от пръв поглед“ – Слави коментира щурата идея на приятелите си с думите „Не е истина, стига бе, хора.. Как го измислихте това“ , а в рамките на няколко минути след зърването на борда думите се губят и недоумението се редува с искрена радост „Неее, шегувате се, нали.. не е сериозно.. голямо, голямо (хрумване) супер е.. направо не знам“. През цялото време усмивката не слиза от лицето на Светослав.

Забавните хрумки са присъщи за компанията, тъй като Светослав и приятелите му са музикални DJ в Перник. За съжаление на БГ групата, преди няколко години Слави заживява за постоянно в Париж като един от десетките хиляди българи във френската столица. Той и съпругата му работят здраво (той – в пекарна, а тя в комуникационна агенция) и споделят грижите за едногодишния Тео, но не им остава много време и въможност за пътувания до България – прибират се само два пъти в годината, обикновено около празниците. Приятелите му признават, че им липсва и с удоволствие биха се виждали по-често, макар и за кратко или само „за по бира“. Причината е проста и вече я знаят и французите, след като са видели снимката на Влади, Явор, Иван и Краси и дискретния френски превод: „Париж не е като Перник“.

На тази дата: 8.5.1794 г. „Републиката не се нуждае от гении”: Френският химик Лавоазие е обвинен, съден и гилотиниран в един ден

1794 г. френският химик Лавоазие е обвинен, съден и гилотиниран в един ден. Откривателят на кислорода и един от създателите на съвременната химия е осъден за мнима антиреволюционна дейност по време на Якобинската диктатура. След година и половина е реабилитиран.

През 1765 г. Антоан Лавоазие представя първата си научна статия на Френската академия, а на следващата година представя работата си по осветлението на улиците на Париж, с която печели златния медал на Академията. През 1767 г. участва в геоложко проучване на района на Елзас и Лотарингия, а година по-късно съставя и първата геоложка карта на Франция.

В живота на учения съществувал строг ред. Той се занимавал с наука по шест часа всеки ден. През останалата част от деня се посвещавал на занятията си в университета и на академична работа. Всяка седмица посвещавал един ден изключително на науката. Заедно със своите сътрудници се събирали в лабораторията и повтаряли експерименти.

Лавоазие заемал и редица обществени и държавни постове. От 1775 г. той работи в Кралската администрация по барута, като подобрява значително качеството на избухливия материал и същевременно внедрява химически методи в селското стопанство. Директор е на Департамента на земеделието, депутат в Орлеан, член на Комисията за мерки и теглилки, комисар на държавната хазна, член на Комисията по земеделие.

През 1768 г. Лавоазие става администратор на данъчната служба „Ferme Générale” и е един от 28-те главни бирници във Франция. Две години след началото на Великата френска революция правителството прекратява съществуването на организацията.

През август 1792 г. Лавоазие загубва възможността си да работи в лабораторията на Кралския арсенал. Високите му позиции в дореволюционното управление на Франция обаче се оказват фатални. През ноември 1793 г. революционният комитет нарежда арестуването на всички членове на финансовата организация, заклеймени са като предатели и врагове на революцията. Заедно с останалите 27 членове на Ферме женерал Лавоазие е осъден на смърт.

Той моли изпълнението на присъдата да бъде отложено с няколко дни, за да може да представи най-новите резултати от химическите си експерименти, но съдът отхвърля искането му със заявлението „Републиката не се нуждае от гении”. Гилотиниран е същия ден на Площада на революцията.

Вицове, май 2015 г.

Пробвай да се оправиш в японска тоалетна от първия път

СмЕх

-Чух че учиш английски?

-Yes.

- Колко думи научи?

- Two.

- Само две??

- Yes.

***

Жената по природа е много добра...може да прости на един мъж дори и да не е виновен...

***

Възмутен посетител на зоопарка към администрацията:

- Мечките ви правят секс, а децата гледат!

Администрацията:

- Така се възмущавате, все едно децата правят секс, а мечките гледат!

***

Най-смешния виц в Шотландия според едногодишно изследване на учени от университета в Хардфордшир:

- Искам да умра мирно в съня си - като дядо, а не крещейки от ужас - като пътниците му.

***

При ветеринаря:

- Докторе, конят ми понякога ходи нормално, а понякога куца - какво да го правя?

- Хващаш го когато ходи нормално и го продаваш!

Всяка сутрин нови вицове

Гърция няма да реже пенсиите

Гърция не се подчини на международните си кредитори и реши да се придържа към "червените линии" в реформите на пенсиите и трудовия пазар, предаде Ройтерс.

Така почти се изпарихпа надеждте идната седмица страната да получи жизнено необходимата финансова помощ.

"Ясно е, че няма да орежем пенсиите", заяви вицепремиерът и правителствен говорител Гавриил Сакеларидис.

"Не трябва да има очаквания, че правителството ще отстъпи за всичко. Когато преговаряш, трябва да има взаимни отстъпки. Няма да преминем нашите червени линии", каза той на пресконференция в Атина.

Гърция привършва парите. Тя трябва да постигне сделка с кредиторите. Те обаче отхвърлиха възможност за споразумение преди срещата на финансовите министри от еврозоната на 11 май.

Сакеларидис се надява министрите да оценят напредъка на Гърция. В такъв случай Европейската централна банка (ЕЦБ) ще разреши на страната да продаде на банките още краткосрочни дългове. Това би помогнало на правителството в Атина да плати на 12 750 милиона евро на Международния валутен фонд (МВФ), а по-късно - пенсиите и заплатите на държавните служители.

Запознати обаче заявиха пред Ройтерс, че ЕЦБ едва ли ще даде одобрението си, докато министрите от еврозоната не дадат ясен сигнал за размразяването на спасителния пакет.

"Днес сме доникъде", каза официален представител, запознат с преговорите между Гърция, Еврокомисията, ЕЦБ и МВФ.

„Тъстът“ на Пеевски изтеглил парите си от КТБ седмица преди затварянето

Общата сума на избраният от ГЕРБ и ДПС за член на ВСС Васил Петров надминава прага на гарантираните по закон депозити

Известният като „тъста на Пеевски“ висш магистрат Васил Петров е изтеглил на 17 юни 2014 г. всичките си спестявания от КТБ. Това показват документи от счетоводната система на обявената в несъстоятелност банка. 

Васил Петров е баща на жената, от която Пеевски има дете и в този смисъл трудно би могъл да излезе извън смисъла на „моето семейство“, както ДПС депутатът често нарича всички близки нему хора, които все се оказват с допирна точка с КТБ.

Официално Пеевски твърди, че няма нищо общо с банката и до този момент е признавал единствено, че фирми на майка му са имали „някакви кредити“ в КТБ.

Според документите от КТБ „тъстът“ на Пеевски е затворил всичките си сметки в банката, като общата преведена към друга банка сума надминава прага на гарантираните по закон депозити.

От сметките на Васил Петров на 17 юни са преведени 82 214 евро, 146 371 лв. и 13 388 долара. Само валутните преводи са били на стойност, която покрива размера на гарантираните депозити. Ако парите на „тъста“ бяха останали в банката, левовата наличност би била загубена и сега „семейството на Пеевски“ щеше да е сред кредиторите на банката в несъстоятелност.

Всичко това обаче е хипотетично, защото реалността показва, че Петров е изтеглил парите. При това за операцията е използвано разплащане през RINGS, което означава, че  собственикът на средствата доста е бързал.

На същия 17 юни БНБ официално излезе с позиция, че банковата система е стабилна и Централната банка следи всички банки, които са в добро състояние, включително и КТБ. Това явно не е повлияло на Петров.

Или пък висшият магистрат е знаел нещо, което обикновените спестители не са знаели, и нещо, което е направило разликата в поведението на „тъста на Пеевски“ и на другите депозанти. 

Средствата, които Петров е държал в КТБ, са описани в декларацията, подадена в Сметната палата, както и при избирането му за член на Висшия съдебен съвет.

По-вярно е да се каже, че в тези декларации са описани част от средствата, защото пълна декларация „тъстът“ е подавал само при влизането си в системата през 2012 г. След това справка в сайта на Сметната плата показва, че той е декларирал „промените“ в състоянието си, което за банковите депозити представлява начислената лихва.

Кой е Васил Петров?

Петров е благоевградски адвокат и бивш член на Инспектората към Висшия съдебен съвет. През 2012 г., по време на първия мандат на Бойко Борисов и ГЕРБ, той беше избран от Народното събрание за член на ВСС от квотата на ДПС. Васил Петров обаче не просто зае едно място във ВСС, а стана председател на Комисията по дисциплинарните производства в съвета. Един вид оглави наказателния взвод на съдебната система.

Днес този „скромен“ човек е спокоен собственик на защитените си от сгромолясването на КТБ спестявания. За разлика от доста други вложители в банката.

При всички случаи, в самото притежание на средствата няма никакво закононарушение, но пък като публична фигура Петров дължи най-малкото отговор на въпроса КОЙ го предупреди да затвори всичките си сметки в КТБ?

КОЙ, г-н висш магистрат, Ви каза, че банката ще бъде погребана?

Документите от КТБ показват, че в банката са стояли парите и на „тъщата“, която също ги е спасила. А в КТБ сметка е имала и дъщерята на семейството – жената от която Пеевски има дете – Зара.

Мирослав Иванов-финансов журналист

Орден "Стара планина" за шефа на метрото

Правителството предложи днес шефа на столичния метрополитен Стоян Братоев за най-висшето държавно отличие - орден "Стара планина" - първа степен. "За заслуга" за медали е предложен и екипът на Братоев, изградил единственото метро у нас в София - гордостта на премиера и бивш столичен кмет Бойко Борисов.

"Правителството предлага на Президента на Република България с орден „Стара планина” – първа степен, да бъде удостоен изпълнителният директор на "Метрополитен" ЕАД проф. д-р инж. Стоян Братоев. За награждаване с медал „За заслуга” е предложен екипът, работил по изграждане на столичното метро – инж. Кирил Зайков, инж. Валентин Тодоров, инж. Димитър Тодоров и проф. инж. Божидар Божинов. Мотивът е значителният им принос при подготовката на проектите, строителството и въвеждането в експлоатация на отделните участъци на Софийското метро", се посочва в решението на кабинета, взето на днешното му заседание.

Проф. Стоян Братоев е завършил специалност "Мостове и тунели"в Петербургския университет по транспорт, със специализация "Тунели и метрополитен". През 1985 г. защитава докторат по метростроителство, след което работи като научен сътрудник в Научноизследователският строителен институт. От 1996 г. е хоноруван преподавател, а от 2012 г. – професор в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" и изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД.

Инж. Кирил Зайков е заместник-началник на управление "Инвестиционна дейност" в "Метрополитен" ЕАД и ръководител на проекти от разширението на метрото, включени в ОП "Транспорт". Инж. Валентин

Тодоров е заместник-началник на управление "Експлоатация" и ръководител на комплексните пускови изпитания на отделните участъци от развитието на метрото в София. Инж. Димитър Тодоров е директор на проекти за разширение на метрото по част "Електромеханична". Проф. инж. Божидар Божинов от Минно-геоложкия университет е консултант на повечето участъци от разширението на метрото по части конструкции, инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия.

Изграждането и разширението на столичното метро е един от ключовите инфраструктурни проекти в София. Проектът се изгражда с подкрепата на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и българското правителство.

Буря във Варна

Сн: "Таралеж"

Буря се развихри преди минути във Варна. Небето почерня и започна силен дъжд придружен с гръмотевици.

Снимка: "Таралеж"

РАЗКРИТИЯ: СПЕЧЕЛИЛИЯТ КОНКУРСА ЗА ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ НА ОБЩИНА "ВАРНА" ЧЕТЕ ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!

Снимка на компютъра на Николова
с вариантите от теста.
Снимка: "Афера"

В Община Варна се провежда конкурс за длъжността главен юрисконсулт.

В списъка на допуснатите кандидати до тест фигурират имената на трима кандидати. На единия кандидат имената бяха изписани като Светлана Николова Маринова. Умишлено или не, но бе допусната грешка в личното име. Кандидатът за главен юрисконсулт се казва Светла Николова Маринова, а не „Светлана“.

Именно за Светла Николова Маринова е обявен конкурса и тя, както и го спечели. Как стана това?

Съгласно чл.24 от Наредбата за провеждане на конкурсите на държавни служители, конкурсът за държавни служители се провежда чрез: 1. решаване на тест; 2. писмена разработка по политическа, икономическа, културна, социална, управленска или друга тематика; 3. защита на концепция за стратегическо управление; 4. практически изпит.

В случая от конкурсната комисия е решено конкурса да се проведе чрез решаване на тест.

Съгласно чл.27, ал. 2 от същата Наредба, конкурсната комисия изготвя три различни варианта на тест със затворени въпроси с един възможен верен отговор.

Верните отговори, при верните хора...

Обаче, трите варианта на тест предварително са подготвени с участието на кандидат главния юрисконсулт Светла Николова Маринова, разкрива сайта „Афера“. Самата кандидатка към 30.03.2015 г. все още е служител на Община Варна по проект „Интегриран градски транспорт на Варна“ и на служебния си компютър се подготвя за теста и знае всички верни отговори и на трите варианта по нормативните актове с разнообразна правна материя.

Така без проблем печели конкурса и ще бъде бъдещият главен юрисконсулт на Община Варна и ще защитава интересите на Община Варна, свързани с обжалване на актовете на кмета. Също така ще осъществява процесуално представителство пред съдилищата и другите юрисдикции и то с познания на три варианта от тест с наизустени отговори.

По информация на „Таралеж“  кметопомазаната кандидатка е дала 25 верни отговори от 25 възможни.

И това въпреки, че бъдещият главен юрисконсулт на община Варна Светла Николова Маринова до 3.04.2015 г. е била експерт тръжни процедури към проект „Интегриран градски транспорт на Варна“. Многократно е имало доклади от страна на ръководителя на проекта до кмета, че не се справя с възложените задачи. Включително е имало предложение от страна на заместник кмета по европейските проекти до кмета, за предприемане на действия за освобождаване на Светла Николова Маринова от заеманата длъжност за несправяне с възложените задачи.

По информация на "Таралеж" абсолютно идентичен е изборът на Началник сектор "Контрол жалби" Теодора Маринова

Информирани се съмняват, че конкурсът за началник сектор "Контрол жалби" е организиран, за да бъде назначена г-жа Маринова, която е заемала този пост по заместване.  На 28.4.2015 г. отново се прави тест и разбира се г-жа Маринова отговаря на всички 25 въпроси без грешка...

Кмете, отмени назначенията, че идват избори!

Обновена!

Хамали влязоха в ТВ 7

Около 15 момчета с анцузи и тениски с надпис "Хамали ООД" влязоха в офиса на TV 7, една част от тях влязоха в сградата на КТБ.

Хамалите влязоха в сградата на TV 7 с двама костюмирани мъже, за които се предполага, че са съдии-изпълнители. Днес изтече едноседмичният срок, в който телевизията трябва да предаде имуществото си на съдия-изпълнител по решение на синдиците на КТБ.

В момента в района на телевизията, както и пред сградата няма нито един полицай. Пред входа на TV 7 ситуация е спокойна, има около 15 граждани, които се събраха в подкрепа на телевизията, както и журналисти от няколко медии.

Фирма пише до Борисов: Имала да взима 288 млн. от ТВ7

Молба от „ТЦ – ИМЕ“ АД до министър – председателя : Дружеството има да събира 288 млн. лева от длъжника „Краун Медиа“ ЕАД, който е едноличния собственик на телевизия „ТВ 7“. Парите са използвани за финансиране на телевизията и са с произход от КТБ.

„ТЦ – ИМЕ“ изпрати писмо до министър – председателя Бойко Борисов, в което посочва, че за периода 2009 – 2014 г. е предоставяло парични заеми на едноличния собственик на „ТВ 7“ – „Краун Медиа“ ЕАД, чиито общ размер към настоящия момент е 288 млн. лева.

Сумата е използвана от „Краун Медиа“ ЕАД за финансиране на дейността на телевизията, като произходът на средствата е от КТБ, чрез кредитиране на „ТЦ – ИМЕ“ или на други дружества, които след това са предоставяли заеми на „ТЦ – ИМЕ“.

Постигнато е споразумение за TV7, телевизията няма да спре излъчване

Частният съдебен изпълнител Неделчо Митев и директорът на TV7 Кирил Благоев са постигнали споразумение. Резултат от преговорите е, че вещи от телевизията ще бъдат иззети, но те ще бъдат такива, които няма да затруднят излъчването на TV7.

Директорът на TV7 обяви, че днес е преведена част от сумата, която телевизията дължи. До края на другата седмицата ще бъдат платени 300 000 лева, а до края на месеца ще бъде заплатена цялата сума, съобщи още Благоев. Той благодари на всички, които са се събрали пред сградата на TV7, като помоли гражданите да се успокоят, защото процедурата върви нормално. Що се отнася до дължимата сума от TV7, частният съдебен изпълнител заяви, че не знае каква е тя и неговото задължение единствено е да изземе това, което са му наредили. Той поясни, че не знае кой как решава колко полицаи ще присъстват на място и единственото му задължение е да подаде заявка.

Някои от гражданите, които се струпаха от сутринта пред сградата на TV7, започнаха да се разотиват.

Обновена!

„Благочестивия български цар" Симеон : Хората се превъзбуждат изкуствено

Който е прочел историята, би трябвало да е наясно как да се отнася към Царя. Това посочи самият Симеон Сакскобургготски в интервю за БНТ. Той коментира решението на Светия синод да го споменава като български цар по време на богослужение и изтъкна, че това е независим орган.

„Решението беше на църквата. Не трябва да търсим някакви интерпретации. Църквата е институция с повече от 1000 години история. Вярата е нещо, което е много важно“, обясни основателят на НДСВ.

На въпрос как иска да бъде наричат от хората, Сакскобургготски отговори: „Това е въпрос на разбиране, усещане и възпитание, донякъде“. По думите му, решението на църквата не е светско и не бива да „засяга и превъзбужда хората“, които по думите му са изкуствено превъзбудени.

„Всеки има право да тълкува, но трябва да е ясна и историята“, заяви бившият премиер. Той изтъкна, че по никакъв начин не застрашава републиката. „Мисля, че съм си доказал и аз моята лоялност към републиката като премиер“, добави той. И направи сравнение с това, че към бившите президенти винаги се обръщат с „господин президент“.

По отношение на инициативата на група интелектуалци, тълкувана като желание за връщане на Сакскобургготски в политиката, той заяви, че това са „феноменални фантазии и какви ли не митове“. „Всяко нещо си има момента – знаете на каква възраст съм“, добави той.

„Слухове и измишльотини“ нарече бившият премиер твърденията, че за него ще се иска учредяване на някакъв специален статут.

„Санкциите срещу Русия са въпрос на прагматизъм. България трябва да си гледа интересите. Трябва да търсим ролята на България, с която да помогнем и да допринесем с нещо към световната политика. Аз съм против санкциите, но е смешно да се твърди, че моята позиция е саботаж. Аз си изказвам мнението. Срещу мен се пускат умишлено слухове. Поредният е, че ще присъствам на парада в Москва за 9 май. Никога не съм бил канен, нито преди, нито сега. Трябва да спрем темата за русофили и русофоби. 

Трябва да отворим темата за българофилството. Не съм енергиен експерт, но познанията ми икономика ми казват, че колкото повече тръби минават през една страна, толкова по-интересна е тя в международен план“, коментира Сакскобургготски актуалните теми.

На тази дата: 7.5.1934 г. Сталин създава Еврейската автономна област в тайгата

Снимка от 1954г. град Биробиджан, столица на Еврейския автономен 

район на СССР, на почти 8400 км източно от Москва.

На 7 май 1934 г., 18 века след разгрома на Йудейското царство и само 14 г. преди

провъзгласяване на на съвременната държава Израел, в Далекоизточния край на самия край на РСФСР се появява Еврейската автономна област. Сталин й е отрежда място в тайгата на кучето в ауспуха", под „опашката" на географската карта, образувана от Хабаровския и днешния Приморски край.

Историята обаче има доста по-далечно начало. 

През 1924 г. в СССР е констатирано, че голяма част от разореното еврейско население не се занимава с «продуктивен труд» - броят на лицата без определено занятие и т. нар. „нетрудови елементи", лишените от избирателни и граждански права – е достигнал колосални размери. Само в Украйна през 1926-1927 г. броят на „лишенците" е достигнал 30-40%.

Съветската държава решава да впрегне евреите в производителен земеделски труд. В Украйна са създадени три еврейски национални района, като през 1936 г. еврейските селскостопански селища обработват 1,75 млн. декара земя.

В Крим на евреите са отделени почти 600 хиляди декара земя. По-малки са мащабите в Белорусия (220 хиляди декра). Създадени са 10 колхоза за евреите от Бухара (Узбекистан), 15 колхоза за грузинските евреи, колхози за планинските евреи в Дагестан, Азерайджан и в Северокавказкия район.

Грандиозните планове, разбира се, не се сбъдват – през 1936 г. земя обработват само 200 хиляди евреи. Но в рамките на тези планове на 28 март 1928 г. с постановление е прието плътно да се населят с трудови евреи свободните земи край река Амур в Далекоизточния край. На 20 август 1930 г. е прието държавно постановление за образуване на Биро-Биджанския национален район.

Така логично през 1934 г. идва ред на Еврейската автономна област в състава на РСФСР. За най-малкия субект на федерацията е заделена земя с площ 36 хиляди кв. км. около град Биробиджан, превърнат в столица.

До пристигане на заселниците този край (1/3 от територията на България) е обитаван от не повече от 1200 души. Затова пък през 1939 г. населението на Биробиджан наброява почти 20 хиляди души, като около 1500 от тях са доброволно дошли ентусиасти от САЩ, Канада, Южна Америка, Германия и даже от Палестина.

Евреите-преселници, пристигнали в Приамурието в периода 1920-1930 г. и техните потомци, никога не са съставлявали мнозинство в Автономната област. Войната и особено смъртта на Сталин им дава възможност постепенно да се измъкнат. А след мащабното репатриране в Израел през 1970-1990 г. те остават незначително малцинство. Според различни данни от сегашното 190-хилядно население на областта евреите съставляват между 1,3 и 4%, тоест между 1000 и 7500 души. Руснаците са около 85%.

Сега в Израел живеят над 15 хиляди изселници от Еврейската автономна област, като 5 хиляди от тях са в град Маалот (половината от жителите на града). Всяка година в Израел се организира обща среща на изселниците от ЕАО.

През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвета на РСФСР ЕАО е отделена в самостоятелен субект на Руската Федерация. На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската Федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрания на ЕАО създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях думата „автономна” в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта по същество се явява самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на "Закона за Еврейската автономна област" през 1993 г. областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет и досега. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. няколкократно от депутатите в Руската Дума, но поради юридическата сложност проблемът все още няма окончателно решение.

Вицове, май 2015 г.

Народе????

СмЕх

Програмистите са в непрекъснато съревнование с Вселената. Създават все по-прости за боравене програми с които да могат да работят все по-глупави потребители, докато вселената създава все по-големи идиоти. Засега Вселената води.

***

Две агнета си гледат на кафе.

- Бе, не искам да те плаша... но ти излизат дребни

неприятности около Гергьовден...

***

Барман към сервитьор:

-Престани да изхвърляш пияните посетители. Не забравяй, че работиш във вагон-ресторант!

***

Курортен хотел. Мъж влиза сутринта в ресторанта да закуси:

- За мен, моля, две варени яйца. Едното недоварено, почти течно, а другото - много студено. А също и печени колбаси, но почти изстинали, две изгорени препечени филийки и масълце от фризера. Към това можете да ми донесете много слабо кафе, почти топла водичка.

Шашнат келнерът му казва:

- Много сложна поръчка. Не знам колко ще Ви се наложи да чакате.

Мъжът:

- Така ли? А вчера ми я донесохте за броени минути...

***

Грузинска веселба. Домакинът казва:

- А сега Гиви ще произнесе тост!

Става Гиви и казва:

- Да пием! - и си сяда.

След малко пак:

- А сега Гиви ще произнесе тост!

Гиви пак става и казва:

- Да пием! - и пак си сяда.

След още малко:

- Вано да произнесе тост!

Вано започва:

- Уважаеми приятели! Всички ние сме се събрали тук в този хубав слънчев ден, за да празнуваме по един много добър повод...

Домакинът го прекъсва:

- Седни си. А сега Гиви ще произнесе тост!

***

Всяка сутрин нови вицове

Македония пламна! Видео

Над 40 души, повечето от които полицаи, са ранени, а 30 демонстранти са арестувани по време на демонстрацията, която се проведе във вторник вечерта пред сградата на правителството в Скопие, предават световните агенции, позовавайки се на македонските власти.

Пред журналисти вътрешният министър Гордана Янкуловска заяви, че 38 полицаи са пострадали от хвърляни по време на демонстрацията предмети. Двама полицаи все още са в болница.

Най-малко четирима демонстранти и един фотограф също са ранени при възникналите безредици.

Македонската полиция използва сълзотворен газ и водомети за да разпръсне събралите се пред сградата на правителството около 1000 души.

Протестите започнаха след като македонски опозиционен лидер обвини кабинета на консерватора Никола Груевски, че прикрива убийството на 22 –годишен младеж, пребит от полицията по време на следизборните празненства през 2011 година.

С викове „Убийци, убийци“ протестиращите поискаха оставката на правителството. Демонстрантите счупиха стъклата на сградата на правителството, разбиха паркираните наблизо автомобили и преобърнаха няколко кофи за боклук.

ВИДЕО

Бойко: Нека Свети Георги ни пази, закриля и смирява

Днес почитаме Свети великомъченик Георги Победоносец. Пожелавам на всички, които носят името на светеца-мъченик за Христовата вяра - здраве, дълголетие, радости и смирение. Нека Свети Георги ни пази, закриля и смирява. Това написа премиерът Бойко Борисов в профила си във Фейсбук.

"На 6 май честваме и едни от най-ценните човешки качества - храбростта и смелостта, затова нека на празника на Българската армия да склоним глави и отдадем почит пред паметта на доблестните български воини, които отдадоха живота си за България. 

Поздравявам всички, които са свързали живота си с Българската армия, техните семейства, майките и бащите им. Всички ние трябва да се гордеем с професионализма и отговорността на нашите военнослужещи, за това, че проявяват характер и смелост за подкрепа на международния мир и за подпомагане на населението в трудни моменти. Бъдете живи и здрави. Честит празник!", пише Бойко Борисов.

Плажът в Кранево остана наполовина

Оградата на плажа в Кранево продължава да е на плажа. Половината от съоръжението не е премахнато и причините за това продължават да се коренят в собствеността на земята. Кметът на Кранево обясни пред Нова тв, че останалата ограда е заради детският лагер, намиращ се в непосредствена близост до морето.

„1200 деца не са малко. Трябва да бъдат контролирани, трябва да бъде ограничен достъпа на външни лица вътре и изискването на туроператорите е да има такава ограда", обясни кметът на село Кранево Румен Николов.

Остава въпросът как отново се оказва така, че една част от плажа се намира в рамките на частен имот. Кметът обяснява, че за това е виновно морето и то когато е бурно: „Впоследствие морето си го връща. Сега виждате имаме 20 метра. След 5-6 дни, ако е хубаво времето, ще се удължи с още 4-5 метра плажната ивица", добави Румен Николов, кмет на с. Кранево.

Обяснението за бурното море предизвикаха бурна обществена реакция. Румен Николов обеща, че ще разпореди нова проверка, след която оградата беше премахната, но след проверка се оказа само наполовина.

Собственикът сам е махнал ограждението, защото и до момента няма издадена заповед от Община Балчик за принудителното й премахване. Прави впечатление, че са махнати около стотина метра от нея и то точно тази част, която излиза 8 метра извън регулация.

А нарушението беше установено след проверка от Агенцията по кадастъра, която направи ново замерване на имота.Строителните инспектори пък установиха, че оградата е без разрешително за строеж.

Премахнатата наполовина ограда обаче може съвсем скоро да бъде поставена отново.

Оказва се, че вече има подаден документи в Община Балчик с искане отново да бъде поставено ограждението около Международния лагер. А от друга страна Община Балчик не може да откаже такова разрешение и най-вероятно разрешителните документи ще бъдат подписани.

За 9 май в Русия: "Днес Крим-утре Рим“

В руския град Калуга са решили да отбележат 9-то майската победа с провокативен транспарант. На улица "Болдин" вчера се появи огромен лозунг: "Днес Крим-утре Рим“ и честитка за Денят на победата 9 май.

Бунт в Македония след разкрити телефонни разговори на премиера Никола Груевски

Бунт в Скопие предизвика масови сблъсъци с полицията. Има само леко ранени. Спецчастите се опитват да избутат протестиращите, които са обградили правителството. Поредната порция разкрития на опозицията за задкулисната дейност на премиера Никола Груевски предизвика спонтанната демонстрация.

Лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз (СДСМ) Зоран Заев, публикува телефонни разговори на Груевски, вътрешния министър Гордана Янкуловска и директора на Агенцията по сигурност и контраразузнаване Сашо Миялков - братовчед на Груевски, от които става ясно как тримата искат да прикрият истинския убиец на Мартин Нешковски и да набедят обикновен служител от охраната. 21-годишният младеж бе убит в центъра на Скопие през юни 2011 г. по време на празненствата за победата на партията на Груевски ВМРО-ДПМНЕ.

След като разбраха за поредните мръсни номера на министър-председателя много млади хора се стекоха пред сградата на правителството. Те крещяха "Убийци" и "Груйо махай се!" Срещу сградата полетяха яйца, картофи, домати и бутилки. На първа линия бе и семейството на убития. Неговите роднини свалиха наполовина знамената пред зданието.

С падането на нощта полицията се опита да разчисти пространството пред Министерския съвет, при което се завързаха ръкопашни боеве. Ранени са около десетина души. Ченгетата използавт водни оръдия и звукови гранати за да разпръстнат демонстрантите. Протестиращите са около 3000.

Видео

Честит Гергьовден!

На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

С най-големия пролетен празник започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз 

Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите.

На тази дата: 6.5.1945 г. Българска СС бригада се сражава против Съветската армия край Виена

Полковник Иван Рогозаров -на преден план

На 6 май 1945 г., според противоречиви публикации, включената в отбраната на Виена

българска противотанкова бригада в състава на немските СС-войски (Panzer-Zerstörer Brigade), взема участие в заключителните боеве край град Щокерау срещу части от 46-а армия на ІІІ Украински фронт.

Създаването и съществуването на бригадата от около 700 българи-доброволци е почти безспорно от всички изследователи. Подразделението е замислено като дивизия (Waffen-Grenadier Division der SS), но поради ограничения брой на българите-доброволци се формира като гренадирски полк (Waffen-Grenadier Regiment der SS), но накрая представлява само противотанкова бригада.

Превратът на 9 септември заварва в Германия български противотанков дивизион, който се намира там на обучение, и именно преминалите български военнослужещи на страната на немците стават гръбнак на бригадата.

През октомври 1944 г. корпусът е съставен и базиран във военния лагер в Дьолерсхайм до Виена, където минава обучението му. Там се събират 25 офицери, 56 подофицери и близо 500 войници от българската армия. Към тях впоследствие се присъединяват близо 150 български студенти, включително 12 девойки, изучаващи медицина във Виена, повечето от които са членове на организацията „Бранник”.

Бригадата се състои от два пехотни батальона, усилени с противотанкови средства: артилерийски дивизион и бойно-осигурителни подразделения: свързочно-сигнална, медицинска, сапьорно-заградителна и щабна рота. Командир на бригадата е полк. Иван Рогозаров, носител на два ордена „За храброст”, бивш началник щаб на Трудови войски. Първи батальон е командван от подполковник Георги Малков (бивш началник-щаб на Втора пехотна дивизия на Българската армия), а втори батальон - от капитан Цветан Богоров. За началник-щаб на бригадата е назначен СС-щурмбанфюрер Паул Брилинг - член на НСДАП, чиято майка е българка.

В блога „Един завет” на клуба на потомците на царския офицерски корпус има публикация на Михаил Кожемякин за боя на 6 май:

Българската противотанкова бригада в състава на SS войските

На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS отдава заповед Българските SS да заемат позиция в отбранителната зона в покрайнините на Щокерау, югозападно от Виена. Със стремителен нощен марш към фронта Българската легия в утрото на 6 май се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и поема участък от отбраната.

Противотанковите съоръжения на подстъпите към града не са довършени и полковник Рогозаров решава да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред мирното население, той се обръща към все още не успелите да се евакуират жители на Щокерау със заповед спешно да напуснат града.

Бойният дух на българските легионери в очакването на боя е висок. "На всички ни беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад бранник, - но битката я очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи!"

"Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове.

Боят започва към девет часа сутринта.

Противник на българите се оказват части от същата онази 46-а армия, която повече от всичко искат да срещнат на бойното поле, и затова легионерите воюват особено бойко и упорито. Съветските танкове и пехота навлизат в града и предприемат срещу позициите на българските воини мощна артилерийска и авиационна щурмова поддръжка, но не им се отдава да се придвижат навътре в Щокерау чак до вечерта. Успешно удържат позициите си и германските есесовци.

Към 18:00 часа на 6 май атаката е прекратена. В боя Българската Waffen бригада успява да извади от строя 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки (от общо 29, изгубени през този ден от 46-а армия в Щокерау) и унищожава най-малко 100 пехотинци. Около 30 съветски войници са заловени в плен. Легионерите показват крайно оригинален подход към използването на пехотното въоръжение - успяват да свалят с противотанковия гранатомет "Офенрор" непредпазливо снижил се при щурмуването Ил-2. Този случай няма аналог в историята на Втората световна война.

Загубите на българската бригада са 98 души убити и ранени и 46 безследно изчезнали. Ранените легионери са евакуирани в германска болница, скоро завладяна от Червената армия. След края на войната 7 от тях са предадени от Съветския съюз на българските власти и след показен съд са разстреляни в Софийския затвор на 29 септември 1945 г. Сред разстреляните е и мъжественият командир на 1-и батальон Георги Малков, тежко ранен в боя за Щокерау. Основна причина за смъртните наказания е повдигнатото формално обвинение за дезертиране на страната на противника по време на война.

През нощта командването на корпуса получава заповед за отстъпление и Българската бригада се придвижва на запад по пътя извън града. Нямат възможност да вземат със себе си руските пленници и полковник Рогозаров нарежда те да бъдат ликвидирани, но поручик Хаджилалчев по собствена инициатива не изпълнява заповедта на командира, за което е разжалван в редник, но не е отстранен от командването на своята рота.

Оставащите в Щокерау подразделения на SS получават задача да го удържат още едно денонощие (което успяват да сторят, задържайки града до края на 7 май), а през това време Българската бригада SS получава от командването на 2-ри танков корпус на SS задачата да заеме и отбранява град Хорн, ключов пункт в следващия отбранителен рубеж на корпуса.

Легионерите се придвижват към определения им район за съсредоточаване на автомобили и камиони и полковник Рогозаров разчита, че 60 км разстояние ще бъде преодоляно за една нощ. Но шосето се оказва задръстено от разнообразни омешани подразделения на отстъпващите немски войски и темпът на придвижване рязко се забавя.

Зората заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф, където става задръстване от стремяща се към отсрещния бряг техника. Положението се влошава при внезапна атака на съветски пикиращи бомбардировачи, които сериозно повреждат моста и причиняват немалко жертви сред прехвърлящите се части. Там са убити и ранени няколко български легионери, а половината от артилерията на бригадата, която не успяват да прехвърлят на другия бряг, се налага да бъде изоставена.

Но това още не е най-тежката загуба, постигнала българите на злощастния мост. В невероятната суматоха се изгубва 2-ри батальон в почти пълен състав. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно. Изостават и се изгубват немалко войници и от останалите подразделения. Съдбата на 2-ри батальон, заблудил се при Цирсдорф, се оказва печална.

Организираността си запазва само ротата на разжалвания поручик Хаджилалков. Той се присъединява към отряд австрийци от народното опълчение. Те отстъпват с бой в планинските райони на западна Австрия и там заедно продължават да се бият до 12 май. В постоянните сражения с Червената армия Хаджилалков загубва около 2/3 от личния си състав - убити, ранени и изчезнали - и взима решение да разпусне ротата си. Той самият с фалшиви документи успява да се добере до България, в родния си град Бургас. Понеже по-големият му брат е един от местните комунистически водачи, поручикът се отървава с две години тъмничен затвор. На по-голямата част от войниците му австрийците помагат да се прехвърлят в зоната, за която отговарят американските войски, а някои се скриват и остават да живеят в Австрия.

Остатъците от Българската бригада SS пристигат в Хорн едва по пладне на 7 май. По това време в строя са не повече от 300 души, а една десета от тях са ранени. Но бригадата все още съхранява боеспособността си и може да изпълни поставената й бойна задача. Обаче съединенията и частите на 2-ри танков корпус на SS така и не пристигат в града: в боевете на 7-8 май те са изтласкани на юг. Вместо тях отбраната на рубежа поемат сборни подразделения на Вермахта под командването на генерал Карл Люде и тогава започват проблемите. Веднага след пристигането на бригадата в града полк. Рогозаров и щурмбанфюрер Брилинг са приети от генерала и получават уверение, че немците ще защищават града докрай и българите ще бъдат включени в отбраната му.

Обаче на Българската бригада SS не е съдено да вземе участие в защитата на градчето Хорн. Генерал Люде вечерта на 7 май влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва тайно споразумение за предаването на града в утрото на 8 май (реално той е зает едва на 9 май, понеже на 8 май части на 2-ри танков корпус на SS, 43-ти армейски корпус и фолксщурмът задържат настъплението на съветските войски на подстъпите към града).

На заелите града подразделения на генерал Люде съветското командване гарантира свободен проход до зоната, намираща се под контрола на американската армия, при условие, че бъдат разоръжени и предадени на Червената армия всички есесовци. Така Българската SS бригада е изправена пред реалната опасност да бъде пленена от съюзниците си. Но един от офицерите в щаба на генерал Люде, не желаейки да поеме върху себе си измяната, извършена от началника му, около полунощ съобщава всичко на полк. Рогозаров. Той веднага вдига бригадата по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, се опитва да завладее щаба на генерала и да изолира верните му войници. Скоро на споменатите пунктове се завързва ожесточен бой, продължил до три часа в утрото на 8 май.

Българите отстъпват по численост на подразделенията на Вермахта в града и не успяват да го овладеят. Загубвайки повече от двадесет души, бригадата е принудена да отстъпи по шосето на северозапад, оставяйки цялата си артилерия и голяма част от автотранспорта. Опасявайки се от преследване, легионерите на разсъмване се отклоняват от шосето и се укриват в гората, където заемат отбранителна позиция.

Хората са напълно изтощени физически и морално и на полк. Рогозаров му се налага да им даде почивка за няколко часа. Безизходността овладява войниците и офицерите. Щурмбанфюрер Брилинг се самоубива. Погребват го в братска могила с трима легионери, загинали от раните си, получени в нощния бой.

Няколко души бягат на изток - да се предадат на Червената армия. Ротмистър Замфиров се опитва да ги застреля, но командирът на бригадата Рогозаров го спира. Опасявайки се обаче, че те могат да издадат на противника местоположението им, той нарежда да прекратят почивката. На спешния съвет от оцелели офицери е взето решение да тръгнат на запад към зоната на американците, където могат да разчитат на по-добри условия на капитулация, отколкото при Червената армия.

В походен ред бригадата поема по черния път към Гмюнд. Няколко часа по-късно над колоната започва да кръжи съветски разузнавателен самолет По-2. С картечница командирът на артилерийския дивизион капитан Лебибов успява да го уцели. Бипланът каца принудително на пътното платно. Легионерите залавят екипажа му - две млади жени-пилоти от нощния бомбардировъчен полк на 5-а съветска въздушна армия. Българите се отнасят към жените с чисто балканско благородство: превързват им раните и ги оставят на грижите на свещеника от малкото селце Будвасер до идването на съветските войски.

В селото легионерите разменят камионите, които са изчерпали горивото си, за няколко каруци и коне. На тях качват ранените, които не могат да ходят сами и бригадата продължава марша си на запад. Нощта на 8 срещу 9 май я застига южно от населеното място Цветл, където бивакува заедно с разпокъсани подразделения от отстъпващи войски на Вермахта.

На сутринта позициите й попадат под обстрела на съветска тежка артилерия. Тръгва слух, че бронемеханизираният авангард на Червената армия през нощта ги е заобиколил и е отрязал пътя на запад. Нашите есесовци и немските войници заемат кръгова отбрана. Но за един час се появява само разузнавателна група на противника от два леки танка и без затруднение я прогонват с картечен огън.

За изясняване на обстановката полк. Рогозаров праща три патрула от доброволци под командването на ротмистър Замфиров, поручик Црвенич и фелдфебел Ковачев. След като се връщат, те докладват, че по шосето на Гмюнд в посока към чешката граница действително се движат съветски танкове и пехота на камиони. Българската бригада очевидно се оказва извън зоната на тяхното напредване и на нея временно просто не й обръщат внимание. Но бригадата се намира в тила на противника, а наличните сили не позволяват и дума да става за пробиване на път на запад с бой. Нищо добро не вещае и предаването в плен: при съветските "съответни органи" разговорът с не немските формирования на SS е кратък...

И тук на помощ идва традиционната балканска съобразителност. Полк. Рогозаров нарежда тридесет от легионерите с най-светъл цвят на косата да се облекат в униформите на пленниците от Щокерау и да се въоръжат с трофейните руски автомати. Останалите скриват под дрехите си лично оръжие - гранати, пистолети, ножове и трябва да се представят за пленници. Строяват се в колона, обкръжена от преоблечения конвой, и така бригадата се придвижва на запад, като в средата й се намират каруците с ранените и скритото на дъното им стрелково оръжие. Шествието се води от отлично говорещия руски език Рогозаров, на кон и в униформата на съветски капитан. През деня няколко механизирани колони на съветските войски подминават бригадата, но в суматохата на последния ден от войната нито една от тях не заподозира автоматчиците, които водят на някъде колона "пленени фрицове".

Вечерта на няколко километра от чешката граница пътя на българите е преграден от неголям отряд от съветски мотоциклетисти-разузнавачи. Сигурно посоката на колоната се е сторила подозрителна или преоблечените легионери са се издали по немските си ботуши, но мотоциклетистите насочват автоматите си срещу българите, а командващият ги офицер се приближава до Рогозаров и изисква от него да му предаде документите за съпровождане на пленниците. Вместо отговор полковникът вади пистолета си и го убива на място - това послужва като сигнал и легионерите нападат изненаданите мотоциклетисти. Завързва се престрелка, в която са убити онези руснаци, които оказват съпротива, а около двадесет от тях са заловени в плен. От българска страна в схватката е убит само полковник Иван Рогозаров.

След това нуждата от маскарад отпада от само себе си. Нов командир на бригадата не е избран и всички решения се взимат колегиално от оцелелите офицери. Погребала своя храбър командир, бригадата продължава да се движи и в нощта на 10 май преминава австрийско-чешката граница в района на Чешке-Веленице.

На разсъмване авангардният патрул на българите под командването на ротмистър Замфиров, придвижван от трофейните мотоциклети, разпръсва в кратък сблъсък опитващите се да го атакуват чешки партизани (при което няколко заловени чехи са натупани от българските войници с колан и пуснати по живо по здраво) и излиза в покрайнините на населения пункт Тргове-Свини. Именно там той среща разузнавателно подразделение от 3-та американска армия.

Отведен в щаба на американския танков полк, ротмистър Замфиров в 10:30 часа сутринта на 10 май 1945 г. подписва капитулацията на Българската бригада SS. След това заедно с американски капитан той се връща при бригадата и обявява на другарите си условията на капитулацията.

250-те оцелели легионери се строяват за последен път, тържествено се прощават с бойното си знаме, а след това знаменосецът подофицер Радойнов го изгаря. Няколко часа по-късно българската колона с бели знамена пристига в определения й за предаване район. Там легионерите слагат оръжие, предават на американците всички съветски пленници и са ескортирани в тила на 3-а американска армия.

По-нататъшната съдба на легионерите е различна. След краткотрайно пребиваване в няколко лагера за военнопленници на територията на Чехословакия американците ги прехвърлят в Австрия в лагера Бад-Ишл, където дочакват освобождаването си. Условията в лагера са тежки, но издръжливите българи ги понасят относително леко. Легионерите с най-голям късмет са освободени от американците след 6 месеца, останалите - средно след около година.

В условията на започващата Студена война американските спецслужби активно работят с българите, имащи репутацията на борци против комунизма. Няколко легионери са завербувани от американското разузнаване. Но достоверна информация има само за участието на един от тях в разузнавателни операции на територията на България. Бившият ротмистър Замфиров през 1946 г. на два пъти успешно прониква в България скачайки с парашут и се връща, след като е изпълнил задачите си. Той загива през януари 1947 г. по време на третата си операция, разбивайки се в земята при скок с парашут.

Много от легионерите, които не са пленени, след войната се завръщат по домовете си. Там някои от тях отново се включват в българските и македонските антикомунистически партизански отряди, а на някои им се удава да се върнат към мирен живот. Мнозина от тях са арестувани от българските органи за сигурност и са осъдени на различни срокове затвор. Такава е участта и на няколко десетки легионери, върнали се в родината след освобождението си от американски плен.

Повечето легионери емигранти се завръщат в родината след обявената в България през 1954 г. амнистия на участниците в антисъветската борба и политическите затворници. Тогава са освободени и легионерите с по-дълги срокове в затворите.

По-нататък животът на всички тези хора протича по реда си, макар че почти всяка година няколко от бившите легионери се събират в ресторантче, което държи в град Пещера бившият лекар на бригадата Лука Билярски. "Съюз на ветераните от Бронеизтребителна Легия" е организиран през 1992 г., след падането на комунистическия режим в България. Организационно той влиза в състава на Съюза на ветераните от Втората световна война, обединяващ в България хора, сражавали се на страната на двете воюващи коалиции.

Дейността на съюза е традиционна за организации от подобен род - ежегодно се провеждат срещи на бившите легионери. За пръв председател на съюза е избран д-р Билярски, а след смъртта му през 1993 г. - Костадин Хаджилалков, бивш поручик от 2-ри батальон. В началото на 1995 г. съюзът наброява 42 ветерани от Българската бригада SS, от които 5 живеят в САЩ, по 2 в Австрия и Македония, 1 е в Германия, а всички останали са в България.

Документалните източници за Българската противотанкова бригада SS са съвсем оскъдни. Единствените официални материали по този въпрос са протоколите от "легионерския процес", но те не могат да бъдат признати за обективни заради откровените фалшификации на събитията от обвиняемите и "свидетелите". Все пак при какви обстоятелства са ранени и после пленени от Червената армия седмината легионери начело с подполковник Георги Малков, формално съдени и разстреляни на 29 септември 1945 г., ако не са участвали в бойни действия?

Единствен източник на сведения за тези събития са спомените на ветераните от Легията. През 1995 г. в София излизат мемоарите на един от тях - Стоян Попянков, учил през 1944 г. в Берлинския университет и участвал в бригадата като артилерист от оръдеен разчет в противотанковия дивизион (С. Попянков. "Ние бранихме тебе, България!" София, 1995).

Вицове, май 2015 г.

Когато жената ти каже: прави каквото искаш...

СмЕх

- Не съм спала с хан Кубрат! - Лили Иванова пред вестник "Tangra today", брой 12 от 682 г.

***

При пиянско сбиване двама цигулари от филхармонията набиха двама боксьори. Сега журналистите се чудят как да отразят събитието - като подем на културата или като упадък на спорта…

***

Пияният преподавател по трудово обучение успешно може да замести учителя по философия.

***

Той много искаше да подобри отношенията с тъща си. Реши да и подари скъпа рокля. За беда тя се събуди точно, когато той я мереше с рулетката ....

***

В института по метеорология и хидрология се звъни:

–Ало, да?

–Искам само да ви уведомя, че току що изкараха колата ми от локвата, която се бе получила от вашата "лека" облачност...

***

Всяка сутрин нови вицове