Полша "разказа играта" на Божидар Димитров: Откри цяло гробище с вампири и демони

Необикновено погребение е открито на гробището Дравско в Полша, пише Livescience. Археолози са намерили 5 скелета от тела, които са били погребани по странен начин - със сърпове върху гърлата или бедрата. Изследователите са успели да съберат информация за миналото на всеки един от скелетите.

Първият е принадлежал на човек, който в момента на смъртта му е бил на възраст между 35 и 44 лет.Още едни останки, явно женски, са на дама, която е умряла на възраст между 35 и 39 години. В гроба й е положен сърп, а черепът й е повреден.

Втората жена е значително по-възрастна, тъй като няма зъби. Тя също е погребана със сърп, но не върху гърлото, а между бедрата. Освен това в устата й има монета, а върху гърлото - камък. Тези атрибути са насочили археолозите към мисълта, че жената е заемала някакво особено положение в местното общество - най-вероятно е била считана за вещица.

Намерени са и останки от дървен ковчег със скелети на момиченце и на девойка, които също били погребани с монети.

Според учените ритуалът по полагането на сърпове в гробове с жени е целял или да бъдат защитени в отвъдния живот от демони, или обратното - да не възкръснат като вампири или демони.

Разкопките в полското гробище в Дравско се водят от 2008 година. Някои от гробовете са още от бронзовия век, но тези, в които са открити телата със сърповете са от XVI и XVII в.

Все още не е изяснено защо тези хора са били смятани за демони и вампири. Учените предполагат, че те са били убити, защото хората са си мислели, че притежават свръхестествени способности.

У нас скелет на човек със следи от типична манипулация за обезвреждане на вампир бяха открити преди 3 години зад църквата "Св. Николай Чудотворец" в Созопол и предизвикаха истинска сензация и в света. " Той би трябвало с нещо да е много мразен от останалите жители на Созопол, защото и между тези 700 погребани, не може да е имало само добри хора", коментира тогавът шефът на НИМ Божидар Димитров.

ВСС ще отмъщава на Лозан Панов

В понеделник ВСС подхваща Лозан Панов за речта, произнесена по време на честването на 135 г. от създаването на Върховния касационен съд (ВКС). 

В нея той заяви следното: "Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат. 

Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, със съдебната система". Виж цялата реч ТУК

Получихме сигнал за речта на Лозан Панов и ще го обсъдим в понеделник, коментира шефът на етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров.

Любопитно: 10-те най-необикновени завещания

Най-дългото завещание съставил един от бащите-основатели на Съединените Щати – Томас Джеферсън. В документа се редуват указания относно имуществото с разсъждения за историята на Америка. Според това завещание наследниците на Джеферсън получавали своята част от наследството само при условие, че са освободили всички свои роби.

Най-обидното е на един средновековен фермер, който оставял 100 ливри на жена си, но заповядвал, ако тя се омъжи да добави още 100 ливри, мотивирайки се, че тези пари ще потрябват на бедния й мъж, който ще стане неин съпруг. В онези времена, разводите уви, не са били разрешени.

Най-полезното исторически завещание оставил Уилям Шекспир. Той се оказал доста дребнав и се разпоредил относно всичкото си имущество, започвайки от мебелите и завършвайки с обувките. Това завещание е едва ли не единственият неоспорим документ, който доказва съществуването на Шекспир.

Най-краткото завещание написал един банкер от Лондон. В него имало само три думи: “Разорен съм напълно”.

Най-неприличното завещание написал един обущар от Марсел. От 123 думи, с които било написано завещанието, 94 било невъзможно да бъдат произнесени дори в съмнително прилично общество.

Най-сложното за разбиране завещание било съставено от лаборанта на знаменития физик Нилс Бор. В завещанието имало толкова много специални термини и сложни фразеологични обороти, че за неговото разшифроване се наложило да бъдат повикани експерти-лингвисти.

Най-голямата налична сума пари, завещавана някога от един човек е сумата от 500 милиона долара, която Хенри Форд пожелал да бъде разпределена сред 4157 учебни и благотворителни заведения.

Най-известното завещание оставил Алфред Нобел. То било оспорено от роднините му, които получавали само половин милион крони, а останалите 30 милиона били дадени за учредяване на знаменитата Нобелова награда.

Най-секретното завещание оставил милиардерът Мишел Ротшилд. В него се казва: “…категорично и еднозначно забранявам всякакво описване на моето наследство, всякакво съдебно вмешателство и обнародване на моето състояние…” Така че реалните размери на състоянието на Ротшилд и досега са неизвестни.

Най-голямото състояние, завещавано някога на животно е свързано и с най-глупавата история за наследство. Милионерът и кинопродуцент Роджър Доркас оставил всичките си 65 милиона долара на любимото си куче Максимилиан. Съдът признал това решение за законно, тъй като приживе милионерът снабдил Максимилиан с перфектни човешки документи. На жена си Доркас оставил 1 цент. Тя обаче, използвала същите кучешки документи и се омъжила за кучето, а след неговата смърт спокойно станала единствена негова наследница, тъй като кучето, разбира се, не оставило никакво завещание.

На тази дата: 20 декември 1943 г. загива „Живата торпила“ Димитър Списаревски докато защитава небето над София

Поручик Димитър Списаревски е български летец на изтребител. Роден е в Добрич на 19 юли 1916 г.

Загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Въздушен бой на 20.12.1943. Ето така започва последният бой на героя от защитата на София:

На 20 декември 1943 г.  на височина от около 8000 метра групировка от 15-та въздушна армия на САЩ  от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.

Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Изтребител Месершмит Bf 109-G какъвто е

пилотирал кап. Списаревски

Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да

разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. В този бой ПВО изстрелва 805 снаряда. В него загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя.

Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:

"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. 

Формация бомбардировачи В-24 "Либърейтър"

 над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски.

В битката са поразени 8.

Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своята „Врана” с окачени на крилата индикатори за измерване на температурата, влажността, налягането и други показатели, необходими за извършване на полетите. През 1942 г. той е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги, а от ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв един полет на 19.12.1943 г. вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „Враната” си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски , който известен с буйния си нрав предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 г. капитан Димитър Списаревски излита за последния си полет.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Гробът на Димитър Списаревски в

 Централни софийски гробища.

Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителят си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него - картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.

Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"     “

Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„              "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”          “

Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„              „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“

Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и  “торпилата на японците на Балканите”. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

Плененият Макландън ще си спомни: “Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.”

Вицове, декември 2015

Ще успее ли Скалата някога да си закопчее копчето на
ръкава?

СмЕх

Проблемът на жената сутрин: да си направи прическа, да се гримира, да избере обувки, после да реши, че палтото не отива на дрехите й и три пъти да се преоблече, като постоянно притичва до огледалото.

Проблемът на мъжа сутрин: да си намери втория чорап.

***

- Кое е най-трудното нещо във вашата професия, докторе?

- Да познаеш кое е любимото ястие на пациента, за да му го забраниш!

***

- От къде сте?

- От София.

- Е, сега всички са от София. По-конкретно?

- От Павликени…

***

Полицай спира водач на МПС и го пита:

- К'во си пил бе?

- Пиши ракия, че ако ти кажа Пино Гриджо, не можеш да го запишеш в акта!

***

Две жени отишли на хиподрума. Чудили се на кой кон да заложат, едната пита другата:

- Кой номер сутиен носиш?

- Ами трети.

- А аз - четвърти.

Три плюс четири - седем, заложили на кон номер 7. Победил.

Прибрали се вкъщи, похвалили се на мъжете си, а те на другата сутрин също отишли да залагат:

- Ти колко пъти на нощ удовлетворяваш жена си?

- Пет!

- А аз - шест!

Заложили на номер 11, а спечелил номер 2.

Hе е хубаво да се лъже!

***

Всяка сутрин нови вицове

Димитър Луджев: Кунева е разочарование, а Лукарски и Ненчев дори не се крият, че са властогонци

Ахмед Доган изобщо не се е оттеглил от политиката. Той непрекъснато е в нея, въпреки твърденията си, че тя вече не му е интересна. Това заяви бившият политик от СДС Димитър Луджев.

"Доган дърпа конците в ДПС, контролира партията, командва", каза бившият министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.

Според него почетният председател на движението е политик с много лица.

"В началото на 90-те години познавах един Доган, който ми беше приятел, в края на 90-те Доган беше друг, после при царското правителство - трети. Каквото и да казваме обаче, той е един от големите политици в България", каза Луджев.

Според него ДПС е партия от ловки демагози и лицемери.

"ДПС са реалният партньор на ГЕРБ. Всичко бе договорено още през юли 2013 г. Тогава се разбраха и как Борисов и Пеевски да си сътрудничат", каза Луджев.

Бившият син политик остро разкритикува политическото поведение на своите студенти Меглена Кунева и Даниел Вълчев.

"Поставям им много ниски оценки. Разочарован съм от тях. Жалък конформизъм е това, което правят. Кунева направи имитация на антикорупционното законодателство... За Божидар Лукарски и Николай Ненчев няма какво да говорим. Те дори не се крият, че са властогонци", добави Луджев.

Според него Реформатрският блок е сбъркал като е направил компромис с плъховете в подземието.

"От самото начало бе ясно, че нито ГЕРБ, нито отиващата си най-накрая от политическата сцена БСП не искаха съдебна реформа. За ДПС да не говорим", добави Луджев.

По повод оставането на здравния министър Петър Москов в правителството, той заяви:

"Явно и в ДСБ има хора, които страдат от същата властолюбива болест, която мъчи и останалите реформатори."

Днес е Игнажден, а не утре

Кога празнуваме Игнажден? Едва ли има някой, който би се затруднил с отговора -традиционно на 20 декември.

Тази година обаче празникът на Св. Игнатий Богоносец е на 19 декември. Поне така е записано в църковния календар, издаден от Светия Синод в края на 2015 г., т.е. още преди една година.

От Светия Синод обясниха , че празникът е изместен само за тази година, за да не съвпада с Предпразненство на Рожденство Христово, което се пада в неделя, 20 декември, и също е голям празник.

Поверия за Игнажден

Кой пръв прекрачва дома ви?

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. 

А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка.

Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. 

Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия.

Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го "пазят".

Поверия за деня:

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.

Не се иска и не се дава нищо назаем.

Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Днес празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни. Честит празник!

На тази дата: 19 декември 1954 г. е разстрелян Виктор Абакумов - бивш министър на държавната сигурност на СССР

На 19 декември 1954 г. в Ленинград е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян Виктор Абакумов - генерал-полковник (1945), заместник народен комисар на вътрешните работи (1941-1943), на отбраната (1943-1946), министър на държавната сигурност (1946-1951), депутат във Върховния съвет на СССР. Не е известно дали е имал възможност да обжалва справедливата смъртна присъда.

Виктор Абакумов е малограмотен със завършен 7 (сегашен) клас. Едва 15-годишен попада в органите на ОГПУ (предшественик на НКВД). Прави бърза кариера. През 1934 г. са разкрити неговия нарушения, че е използвал конспиративни квартири за срещи с жени, и е прехвърлен в Главното управление на трудово-изправителните лагери като пълномощник на 3-ти оперативен отдел.

Заточението в ГУЛАГ обаче не продължава дълго. Изтеглен е и става пълномощник на 4-и (секретно-политически) отдел на ГУБД на НКВД. Получава звание лейтенант. В условията на Големия терор се специализира в следствената работа. Самият той бие арестуваните до загуба на съзнание. Усърдието на бияча е забелязано.

На 5 декември 1938 г. Абакумов става шеф на подразделението на НКВД в Ростовска област. Прескача едно звание и направо става капитан, а през март 1940 г. вече е майор. Методите на работа на Абакумов стават широко известни със своята крайност и жестокост. По-късно дори като министър той продължава сам да води разпитите на задържаните и често употребява физическо насилие.

От 25 февруари 1941 г. е заместник народен комисар на вътрешните работи и началник на Управлението на особените отдели на НКВД, преобразувано в Управление СМЕРШ (за контраразузнаване) през юли 1941 г. Ръководените от Абакумов служби осъществяват контрол върху дейността на органите за сигурност във флота и армията, както и във вътрешните войски.

Така през юли 1941 г. Абакумов получава звание комисар от ДС 3-и ранг (равностойно на генерал-лейтенант). Така за четири години 33-годишният Абакумов от обикновен лейтенант се издига до генералски висини. След 1,5 г. (4.2.1943 г.) става комисар от ДС 2-и ранг, сиреч генерал-полковник.

От 19 април 1943 г. Абакумов е заместник народен комисар на отбраната и началник на Главното управление на контраразузнаването «СМЕРШ». Тази служба се занимава с контраразузнаване, извършва „филтриране“ на съветските войници, освободени от плен, а също така унищожаване на ненадеждните елементи от завладените от СССР територии. През 1944 г. участва в депортирането на народи от Северен Кавказ, за което е награден с ордените „Кутузов“ и „Червено знаме“. Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през 1946 г.

На 4 май 1946 г. Абакумов сменя В. Н. Меркулов на поста министър на държавната сигурност (МДС). Сталин иска да види начело на тази организация човек, който ще му е благодарен за високия пост и ще му е напълно предан. На Сталин му е нужен министър, всяващ страх на всички наоколо, включително и на членовете на Политбюро на ЦК. На своите служители Меркулов казва направо: „От мен всички трябва да се страхуват.”

Методите на работа в МДС при Меркулов придобиват наистина гангстерски характер: тайни убийства, отвличания и нападения над граждани... Стига се дотам, че служители от МДС, представяйки се за американци, по сред бял ден на 15 април 1948 г. нападат министъра на морския флот А. Афанасев и започват да го „склоняват” да работи за американското разузнаване. На следващия ден възмутения министър пише заявление до Берия и Абакумов. В резултат след 10 дни е арестуван и след решение на „тройката” на МДС е осъден на 20 г. лагер.

През 1950-1951 г. Абакумов фалшифицира т.нар. Ленинградско дело, в резултат на което много невинни хора са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. През 1948 г. по пряко поръчение на Сталин той организира убийството на народния артист С. М. Михоелс.

Облаците над Абакумов започват да се сгъстяват още през 1950 г. Тогава Сталин чрез промени в структурата на МДС дава на Абакумов да разбере, че отнема политическото доверие от него. А след като си идва от отпуск през декември 1950 г., Сталин още повече отдалечава Абакумов. Той го приема като министър на ДС един единствен път на 6 април 1951 г. През 1949 г. такива срещи е имало 12 пъти, през 1950 г. – 6 пъти. За последен път Абакумов пристъпва прага на кабинета на Сталин на 5 юли 1951 г. за чуване на присъдата си, тъй като предния ден вече е отстранен като министър и го очаква неминуем арест.

В основата на обвиненията срещу Абакумов е заложен доносът от 2 юни 1951 г. на старши следователя М. Рюмин, съобщаващ, че Абакумов е потулил много перспективното дело на арестувания професор-кардиолог Яков Етингер (уморен е в килия-хладилник през март 1950 г., но е можел да даде „ценни” показания против „лекарите-вредители”), скрил е от ЦК важна информация за недостатъци в контраразузнавателната работа в Германия на предприятията „Висмут” (добиващи уранова руда) и накрая грубо нарушавал установените от партията и правителството правила за водене на следствието. Рюмин директно нарича Абакумов „опасен човек” на важен държавен пост.

Арестуван е на 12 юли 1951 г. заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин Лекарско дело и заради допуснат „ционистки заговор“ в Министерството на вътрешните работи.

Никита Хрушчов, тогава секретар на Московския градски комитет на партията, обяснява пред офицерите от МДС арестуването на Абакумов с примери за корупция, със създаването на частни публични домове, с получаването на скъпи подаръци от Запада и с ненавременното откриване на т. нар. Ленинградски заговор срещу Сталин.

Първоначално следствието е водено от прокуратурата, но от февруари 1952 г. по разпореждане на Сталин Абакумов е предаден на своето бивше министерство. Бившите подчинени на Абакумов се заемат сериозно със задачата и водят следствието с настървение. Налага му се да изпита последните нововъведения в изтезанията, въведени при него. След месец е постигнат исканият резултат. Според съставената на 24 март 1952 г. справка в медицинската част на Лефортовския затвор, осакатеният Абакумов едва стои на краката си и се придвижва само с външна помощ.

Оттам Абакумов е преместен в Бутирския затвор и денонощно е с белезници. Изтезанията продължават. Сталин всеки ден се интересува от хода на следствието. „Да се бие, да се бие, да се бие до смърт!” – непрекъснато настоява той.

Накрая под натиска на Сталин е подготвено обвинително заключение по делото на Абакумов за 10 ръководни служители в МДС. Министърът на ДС Игнатев го изпраща до Сталин с предложение да бъде разгледано от Военна колегия по съкратен ред (без участие на защита и обвинение). Не му е дадено ход, защото след 17 дни Сталин умира.

Берия освобождава Абакумов след смъртта на Сталин. След екзекуцията на самия Берия обаче в края на същата година Абакумов отново е арестуван. Към делото сериозно се връщат през пролетта на 1954 г., след реабилитацията на пострадалите по „Лениградското дело”. Оказва се, че предишните обвинения са „морално остарели”. Сега Абакумов е обвинен в извършване на незаконни репресии и със задна дата го причисляват към „бандата на Берия”, фалшифициране на съдебни дела, терористични актове и измяна към родината. Едва през 1994 г. е частично реабилитиран, снето е обвинението в измяна.

Делото в Ленинград се води от 14 до 19 декември 1954 г. в окръжния Дом на офицера, като процесът се води „открит”, но случайна публика не е допусната. Обвинението се поддържа лично от генералния прокурор Руденко.

Заедно с Абакумов на подсъдимата скамейка са още 5 души. Те са обвинени в необосновани арести, използване на престъпни методи на следствие, фалшифициране на следствени дела. Общо четирима са осъдени на разстрел, а двама на продължителен затвор.

Вицове, декември 2015 г.

Добро утро!

СмЕх

"Имам сериозни основания да мисля, че любовта не е сляпа.

Как пък нито една фолк певица не се влюби в стругар…"

***

Някой знае ли на коя точно страница от Библията е рецептата ,дето водата се превръща във вино?...

***

Докато бащата редеше елхата, речниковият запас на щерката се увеличи значително.

***

Майка към синчето си:

- Всяка твоя беля е бял косъм в косата ми...

Синът поглежда към белокосата си баба:

- Като гледам, като млада и ти не си била цвете?

***

Катаджия дебне на паркинг пред една дискотека. Излиза голяма, пийнала компания и се качват по колите. Полицаят си избрал един, който едвам си влачел краката и го спрял.

- Проверка за алкохол, духнете моля!

Мъжът без да се съпротивлява духнал в дрегера.

- Резултат нулев? Как е възможно това?

Мъжът:

- Днес аз съм дежурен по отвличане на вниманието...

***

Всяка сутрин нови вицове

Опа! Какво гледа Велизар Енчев в Народното събрание

Снимка с Велизар Енчев стана хит в социалната мрежа. На нея се вижда как по време на заседание независимият депутат сърфира в интернет. Той обаче не чете новини в информационните страници, нито се запозната с проекти на закони в официалната страница на Народното събрание, съобщава "Канал 3".

Енчев се любува на женски прелести в неизвестен сайт. Депутатът е толкова вглъбен, че вероятно не чува и какво се говори на парламентарната трибуна.

Избраха Екатерина Захариева за правосъден министър

Парламентът избра Екатерина Захариева за правосъден министър. При гласуването  126  бяха "за".  66  "против, а 17   се въздържаха. В подкрепа на Захариева гласуваха ГЕРБ, АБВ„ части от ПФ, РБ и БДЦ.

По време на дебатите лидерът на БСП Михаил Миков заяви, че поредните персонални промени са пореден опит за закрепване на изпълнителната власт, която е с провалена политика. Според него с новия министър нищо няма да се промени и това ще продължи да генерира нестабилност.

Петър Славов (РБ) каза, че гражданската квота на РБ ще гласува "въздържал се". И поясни, че те са 5 депутати. Според него има проблем с даването за пореден път на доверие в аванс. Той припомни, че двама почтени министри са си подали оставките от този кабинет, защото не са намерили достатъчна парламентарна подкрепа за реформите. Славов все пак каза, че реформаторите ще подкрепят провеждането на реформите от страна на Захариева. Но изрази съмнение дали тя ще намери достатъчно парламентарна подкрепа за подобни реформи.

Димитър Делчев (ДБГ) обаче заяви, че голяма част от РБ ще подкрепи кандидатурата на Захариева. Той изтъкна, че съдебната реформа едва сега започва. Според Делчев новият министър ще има много кратки срокове и припомни, че през януари ще има доклад на ЕК.

"Ние не разбираме какво значи да не се дава доверие в аванс. На проблемите се търсят решения", обясни Делчев.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев аргументира защо не подкрепя Захариева.

"Захариева досега е заемала постове, за които не е имало други кандидати. Това води до два важни политически звода - че ГЕРБ нямат кандидат за министър на правосъдието и че в държавата няма достатъчно стабилно решение на тежка институционална криза. Това е знак за наближаващи предсрочни избори. В България няма реформи, няма стабилност. Държавата ще рухне. Публичните финанси ще рухнат под тежестта на огромна партийна администрация, по-партийна от тази на тоталитарната администрация през 80-те години. Държавата ще рухне от всеобхватна политическа корупция. Изборът ще бъде направен успешно с помощта на три сцепени парламентарни групи. Има преконфигуриране на парламентарно мнозинство. Нашето доверие, колеги от ГЕРБ, е изчерпано, що се отнася до реформите. На подкрепата на ДСБ вие ще можете да разчитате ако и когато започнете истинската реформа. Когато ви оставят сама в боя, тогава ще получите нашата подкрепа", каза Кънев.

Видими резултати: Пеевски прибрал 1,8 млрд от обществени поръчки

Близо 1,8 млрд лв са получили фирми, считани за близки до депутата от ДПС Делян Пеевски за пет години. Колосалната сума е минала през обществени поръчки, които тези фирми печелели без никакви проблеми.

Другите кандидати или са били отхърляни или принуждавани да се откажат. Това пише в сигнал до Европейската комисия, съобщи източник от Брюксел, пожелал анонимност. Информацията бе потвърдена и от наш евродепутат.

Чашата на търпението преляла с последните новини за спечеления търг за строителството на 60 км от автомагистрала "Хемус" за близо 1 млрд лв. Коледния подарък се паднал на две съвсем неслучайни фирми. Според публикуваното от Национална компания “Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП) крайно класиране става ясно, че 500 млн. лв. отиват в консорцум на “ПСТ груп”, свързвана с Делян Пеевски, а 300 млн. лв. – в “Джи Пи груп”, сочена за близка до генералния директор на “Лукойл България” Валентин Златев. Като се добави ДДС сумата стига почти 1 млрд. лева, което прави отсечката от 60 км най-скъпата в света. Става ясно също, че тази сума надвишава два пъти прогнозната стойност, а победителите - предизвестени.

В сигнала се казва, че Делян Пеевски и Валентин Златев са от близкото обкръжение на премиера Бойко Борисов и това е било решаващо да бъдат предпочетени пред други кандидати. Възможно било също да са ползвали поверителна информация от източници в МС за търговете и така са "победили" конкуренцията.

Любимата фирма на властта "Водстрой 98"

Тази фирма, считана за собственост на Пеевски само за 12 месеца е спечелила 18 обществени поръчки за други 57 млн лева.

Основен източник на средства за "Водстрой 98" е Българската банка за развитие. В бизнес средите тя е наричана "банката на Пеевски". В такава се превръща след умишления срив на КТБ. Принципал на ББР е министърът на фиансите Владислав Горанов.

Банката е основен кредитор на „Водстрой 98“. През август 2014 г именно ББР спасява „Водстрой 98“ като покрива задълженията на дружеството към КТБ. Данните в Търговския регистър показват, че експозицията на ББР към Пеевски продължава да се увеличава. През октомври същата година ББР е отпуснала нов кредит на „Водстрой 98“ и вече общата експозиция надхвърля 50 млн. лв.

800 млн към ДПС чрез Пеевски от обществени поръчки

Считаните за близки до депутата Делян Пеевски и ДПС фирми "Водстрой 98" АД, "Промишлено строителство холдинг" ЕАД и "Техноекспортстрой" ЕАД са спечелили обществени поръчки за около 800 млн лв. Това е станало за периода 2011 г до юни 2014 г. Част от поръчките са от времето на коалиционния кабинет "Орешарски" на ДПС и БСП.

Дванайсет от договорите са подписани по времето на първото управление на ГЕРБ. Само в трите дни преди националния протест срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС на 14 юни 2013 г. приближените му фирми са спечелили поръчки за 53 млн лв.

През лятото на 2013 г. кръгът същите фирми са ощастливени с три поръчки, които им носят 154 милиона. 

В сигнала се описва и търга, обявен от агенция "Пътна инфраструктура" за Северната скороства тангента край София. Отсечката е 16 км, които са оценени на 149 999 999 лв или около 180 млн с ДДС. Договорът е подписан през февруари 2014 г., но строителството започва чак една година по-късно. В консорциума водеща е „Водстрой 98“ АД. 1 км от този проект излиза по 11 250 000 лв. За сравнение в Германия 1 км магистрала с 8 ленти и шумопоглъщащ асфалт струва средно 2,75 млн евро.

В сигнала пише също, че голяма част от милионите по тези поръчки са привеждани авансово. Някои от обектите не са завършени в срок, други са били с лошо качество. Въпреки това към тези фири не са предядявани претенции.

На вниманието на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер са предоставени доказателства, че толерирайки фирми, близки до Пеевски и ДПС, правителствата са нарушили принципите на равнопоставенос, прозрачност и конкуренция. Тези факти поставят под съмнение въобще съществунането на пазарна икономика в България и будят основателни съмнения за корупционни практики. Съмнеията се засилват още повече от факта, че прокуратурата и съответните органи - Министерство на финансите, НАП, ДАНС, финансово разузнаване, ГДБОП и икономическа полиция отказват да разслеват сигнали за съмнителни сделки и търгове.

Идеята, която "току що" хрумна на г-н Борисов, е в програмата на РБ от 2013 година

Идеята, която "току що" хрумна на г-н Борисов, е в програмата на РБ от 2013 година.

И беше включена в Стратегията за съдебна реформа от Христо Иванов. И беше извадена от стратегията, по настояване на ГЕРБ, под натиска на прокуратурата... Това са фактите.

Какво следва - промяна в позицията на ГЕРБ или нова порция празни приказки, е въпрос в бъдеще време.

Това написа във Фейсбук преди малко лидера на ДСБ Радан Кънев. Неговият коментар е по повод вчерашното изказване на Бойко Борисов от Брюксел.

Бихме искали от ЕС да ни помогнат в съдебната реформа със свои пратеници, да наблюдават всяка стъпка, която правим. И да сме сигурни, че реформата е в правилната посока. Това не е обидно за държавата, заяви премиерът Бойко Борисов пред български журналисти в Брюксел.

Това е инициатива, която току-що ми хрумна, каза вчера Борисов.

Соня Найденова от ВСС: Мъчно ми е за нас

Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Соня Найденова се съгласи тази сутрин пред бТВ, че вчерашното повторно неизбиране на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд се се случило няколко дни след критичното изказване на премиера Бойко Борисов срещу съдийката.

„Мъчно ми е за нас“, коментира кратко Найденова.

Според нея членовете на ВСС, които не подкрепиха съдия Нели Куцкова, е трябвало да сложат акцент върху нейните лични качества. Критиките срещу съдия Куцкова обаче бяха, че тя е била за кратко зам.-министър на правосъдието (1997 г. в служебното правителство на Софиянски – б.р.), че има изявена публична позиция и заради това щяла да разедини съдиите. Без да споменава името й, премиерът също се осъмни в нейната обективност, след като тя се включи в протестите на съдиите. Това даде повод за коментари, че ВСС е изпълнил заръката на Бойко Борисов да не избира Куцкова.

„Тъжно е такова впечатление ВСС да оставя у хората“.

Соня Найденова съобщи, че проверката по скандала „Яневагейт“ все още не е приключила и все още е в ход в етичната комисия към ВСС.

„Всички тези разговори, макар и да излизат на части, повдигат много въпросителни от една страна, а от друга страна са много притеснителни. Всички хора, които ги слушат, са изключително притеснени. Те освен че посяват у хората съмнение, предизвикват и тяхното съмнение. Ако те имат някакъв спор в съда, дали той ще бъде решен справедливо“, каза още Найденова.

Дания ще изземва бижута и пари в брой от бежанците

През последните месеци Дания предприе доста сурова позиция спрямо бежанците.

Например през септември властите публикуваха обява в ливански вестници, несъмнено насочена към чужденците, възнамеряващи да търсят убежище, която гласеше: „Не идвайте на Дания“.

Сега в страната се разисква дори по-крайна мярка:

Правителството обмисля закон, който ще позволи на властите да конфискуват бижута от бежанците, влизащи в страната. Почти сигурно е, че предложението ще мине в Парламента.

"Законопроектът, представен на 10 декември предвижда датските органи да получат правомощия да претърсват дрехите и багажа на лицата, търсещи убежище, както и мигрантите без разрешително за престой в Дания - с оглед намирането на активи, които могат да покриват разходите по престоя им", съобщиха от датското Министерство на интеграция в писмо до The Washington Post.

Законът ще се отрази и бежанците, които вече са в страната.

Той е част от политиката на Дания в областта на миграцията и се очаква да мине в парламента през януари и да влезе в сила от февруари.

Полицейските органи ще могат да изземват ценни предмети и парични суми.

Според Министерството на интеграция "новото правило за изземване ще важи само за активи със значителна стойност". Чужденците ще могат да "задържат активи, които биха били необходими за поддържане на скромен стандарт на живот, като например часовници и мобилни телефони. Освен това, активи с определена лична, сантиментална стойност за чужденец, няма да бъдат изземвани, освен ако не са със значителна стойност ".

Има съществено разминаване в начина, по който двете основни политически партии интерпретират предложения закон.

"Абсурдното е, че министъра на правосъдието първоначално обясни закона по телевизията, като казва, че ще се прилага за един хипотетично търсещ убежище имигрант, пристигащ с куфар, пълен с диаманти. Това предизвика датската Народна партия да заяви, че вещи на по-ниска стойност следва също да бъдат запорирани", разказва Захари Уайт изследовател в областта на предоставянето на убежище и интеграция от Университета на Копенхаген.

Според критиците Дания се опитва да се представи като непривлекателна за бежанците дестинация. Наскоро датското правителство намали с 50 процента социалните помощи за бежанците. Дори след като съседна Швеция наскоро увеличи рестрикциите, заради огромния наплив на бежанци, Дания побърза да подчертае, че нейната политики е далеч по-рестриктивна, заяви изследователят. "Това е в съответствие с общата политика в областта на бежанците, която Дания се опитва да поддържа – за по-негостоприемна политика от тази в съседните страни по отношение на бежанците", обясни Уайт.

Любопитно: Снимките, които Адолф Хитлер се опита да забрани

Адолф Хитлер забранява разпространението на тази снимка,

 публикувана в пропагандна книга от 30-те години.

Адолф Хитлер със сигурност не се е харесвал на всички свои снимки – дотолкова, че ако някоя фотография му се е струвала недостойна, просто е забранявал да се публикува. Днес, 70 години след като един от жестоките хора в историята е победен в края на Втората световна война, светът получава шанс да види снимки, които фюрерът е искал да скрие.

Британският ветеран Алф Робинсън е един от първите войници, които стъпват в падналия Берлин. Докато патрулирал там, той открил оригинална нацистка пропагандна книга в руините на бомбардирана къща. Запазил я като „сувенир“, редом с две произведени в Германия оръжия, разказва сайтът „Уор Хистъри Онлайн“.

Хитлер цензурира тази „недостойна“

 своя фотография.

Алф запазил книгата през всички тези години без да може да я прочете, тъй като е на немски.

Сега обаче предстои нейното преиздаване и на други езици, включително и на английски.

Причината за повторната ѝ публикация е да се покаже лудостта и фанатизма на нацисткия режим. Deutschland Erwache, както се казва книгата, е официално нацистко издание, насочено към подрастващите. 

Онази, която която Алф намерил, е писана през 30-те години – когато нацистите все още се издигат към властта.

Книгата описва Хитлер като честен, скромен и мил, но и силен също така. Снимката на фюрера по шорти е безспорно хумористична. Не много по-късно обаче, по време на войната, Хитлер решава, че този тип фотографии са унизителни за него. И ги забранява.

Други снимки показват кадри от пътувания на Хитлер сред германците, в компанията на деца и работници, както и със свои приближени. Надписите, които придружават тези фотоси, твърдят колко достоен е фюрерът за обожание и как целият народ го обича.

На тази дата: 18 декември 1844 г. е роден Петко войвода

Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда от съседното на Доганхисар село Тахтаджик, от известния род на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил много висок, с едър кокал, силно пъргав, но разсъдлив и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хора. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и той убива единия и на 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя семейството и излиза предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути ликвидират убийците на Матю и Вълчи и главния виновник бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разбиват турската полицейска потеря, водена от известен в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са така респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две успешни битки с потерите през месец август, четата им става легендарна.

На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптии и башибозуци открива и загражда станалите вече 9-тимата хайдути край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в затвора в Гелибол. Организират бягство, но са заловени и преместени в Солун в затвора "Камлъкуле" (Кървава кула) известна днес като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отричат всичко, турците решават да ги прехвърлят в Драма. По пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освободят, но скоро при една турска засада всички освен войводата са пленени.

През 1864 г. новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при старата Момчилова крепост Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дена по-късно – в планината Саръкая, Маронийско, четата не само дава отпор и отблъсква потерите, но ги и преследва. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, кърагасъ в Одрин, получил своя бинбашийски чин за победата си над на Ангел войвода. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина - на 30 август и на 28 септември.

Паметник на Капитан Петко войвода 

в Рим

Участие в обединението на Италия и Критското въстание (1866-1869)

През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието "Капитан". След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.

Снимка на Петко войвода, подарена 

от него на Георги Бойкинов

Завръщане в България

На 12 май 1869 г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами "правят инспекция" на турския гарнизон в крепостта Сир остров Митилин (Лесбос) и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на Дедеагачката, Еноската и Кешанската кааза (околии) и отново успява да отблъсне турските сили.

След опит за покушение над войводата поръчан от силния местен феодал чифликчията Хакъ бей на черкезите от село Коюшепе, на следната 1871 г. във февруари 100 души хайдути нападат и запалват селото, избити са всички черкези, а жените и децата са прогонени. Около месец след това Петковата дружина води бой с турците при същото село, на 18 юни — в околностите на съседното черкезко село Акходжа, и на 12 август в гората Курудаг срещу многоброен башибозук и низами. Тук 22 дни ожесточено се бранят и успяват да се измъкнат, като дават един убит и войводата е леко ранен в крака, срещу убитите от тях 30 жандарми и един юзбашия. След поредния неуспех еноският каймакамин Тахир бей започва репресии над християнското население. През есента на 1871 г. те стават особено ожесточени, докато лично войводата нe се промъква преоблечен като ходжа при Тахир бей и го "вразумява". Репресиите са прекратени.

В 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели. Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири. Това де факто е капитулацията на одринския валия. Дружината се структурира със свои бойна част - "четници", тилова част - "ятаци", разузнаване - "шпиони", счетоводство - "каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки - "чадъри" подобно на турските части. Тя фактически става въстаническа военна част в Беломорието.

В 1873 г. четата става въстаническа. Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.

В 1874 г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, Еноско, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в Димотишко, след това с една башибозушка орда в Кърджалийско, накрая, пак с редовна войска, на 30 юни в Гюмюрджинско. Следва нападение върху Дедеагачката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт върху работниците. Хумберт е глобен 450 златни лири и покорно спира безобразията си. Това вдига на крак Цариград и лично Одринският валия предвожда 2000 щика войска плюс целия башибозук и всички каймаками от вилаета срещу четата, но напълно се проваля, като единственото му геройство е, че обявява 5000 лири награда за главата на войводата, изтормозва християнските села и изгаря гората Шейнаркурусу до родното село на Пeтко войвода Доганхисар. Четата се оттегля към Марония и есента едва не става жертва на заговор да бъдат отровени от местния грък лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша.

В 1875 г. първата схватка с потерите e на 20 март, в планината Св. Георги, Гюмюрджинско. Следват битките с турската полицейска и военна сила: на 9 май в планината Чаталтепе, Еноско, на 30 юни — при Бургасдере, Димотишко, на 20 август — в Имаретската кория, Гюмюрджинско, и десет дена по-късно — при Карабунар, Димотишко, където капитанът с 30 четници води бой с 500 души черкези, убиват юзбашията им и още 30 черкези. Бунтовниците дават 3 убити и 5 ранени, Петко войвода е ранен в ръката. След това при село Кадъкьой Джафер ага напада четата, по заповед на злополучния отровител Калън Тома в помощ му идва и 600 души войска от Мароня която е там да го пази от дружината. Четниците разбиват Джафер ага, след бърз марш влизат на 11 май в Мароня, арестуват Калън Тома и няколко заптиета, изгарят лихварските му книги, раздават ценностите му на бедните и тържествено напускат града, като отвеждат пленените със себе си. Турската войската го следва, без да смее да влезе в бой. Водят се преговори за размяна на пленниците срещу освобождаване на 4 четници, заточени на Кипър и хайдушки ятаци, ятаците са освободени и 4 заптиета се пуснати. Тъй като четниците остават заточени, лихварят и две заптиета са екзекутирани. През 1876 поради развихрилите се турски зверства при потушаването на Априлското въстание и последвалата дипломатическа активност, четата не предприема активни действия, за да не излага на тежка опасност беломорските българи.

Руско-турската освободителна война (1877-1878)

През 1877 г. в планината Чобандаг, Дедеагачко, на 15 март e първото сражение между бунтовническата дружина и турците. На 13 юни, ден преди руските войски да форсират Дунава, при село Павлюкюпрюсу четата разбива един кърагаларин от Фере. Организираният в 1869 година отряд, се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878). До края на годината четата има личен състав 300 души и активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на „мажирите“ (дезертьори и бегълци). За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.

В края на декември 1877 година четата влиза в Мароня и освобождава града и околният район от турска власт. Българската власт се държи и след сключването на 19 февруари (3-ти март нов стил) на Санстефанския договор, по който града остава извън границите на България и продължава до 9 март. Когато след атаката на войска, башибозук и черкези, водени от двамата паши (генерали) Хасан и Яхия, четниците, предадени от гръцкия поп Филип, се изтеглят с част от населението от града. Заели една височина край Мароня, те обстрелват турците, които отстъпват, помислили, че срещу себе си имат руска войска, така градът е спасен от опожаряване. Убити са 72 турци, 6 четници и десетина жители на Марония предимно жени и деца. Дружината се прехвърля в Доганхисар, родното село на войводата, което е в руската зона. Тук руснаците им възлагат охраната на християнскто население в Беломорието и Родопите от турски войски и башибозушките и дезертьорски формирования на английския полк. Сенклер нарекъл се „Хидает“ бей. На 29 март четниците преодоляват пътьом с бой едно отделение турска войска при Каракая, Ференско. На 13 април в планината Китка, Димотишко, четата в състав 200 души разбиват 3000 Сенклеристи , като няколко десетки от башибозука са убити. След 14 дни в следваща битка със сенклеристите са убити и ранени 150 сенклеристи срещу 19 убити и ранени българи, войводата е леко ранен. Следващото сражение с башибозука на Хидает паша е при село Голям Дервент, Димотишко. Тук Петко войвода има 400 души срещу 1000 на британеца. Българите дават убити и ранени — 11 души и убиват и раняват — 35 турци. На 21 май отряд от 10 души (капитана с 3 четници, 3 казаци, 3 въоръжени одрински търговци), командван от Петко войвода, успешно отбранява село Плевун от нападение на сенклеристки башибозуци, ранява 10-тина и избива 20 плюс главатарите им и след евакуиране на населението в руската зона на 22 май атакува с 200 свои четници башибозушката орда. Няколкото стотин сенклеристи са напълно разгромени и дават към 200 убити срещу няколко убити и ранени четници, включително войводата, който пак е ранен. На 5 юли четата води последен бой със Сенклеровите части в Дедеагачко. След претърпените поражения сенклеристите опразват района и се оттеглят към Кърджалийско заедно със своя предводител, където преди настъпването на есента групите им се разпадат. Четата продължава мисията си в средните Родопи. На 18 август е първият бой с башибозука при Ешекулак, вторият е на 30 август при „Момина вода“, третият — на 8 септември в Караманджа. Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. На 14 ноември разрасналата се чета, попълнена с необучени ентусиасти, е отхвърлена от башибозука в битка при село Брезе, в местността „Пуризовските колиби“. След това броят на личния състав е намален и до края на 1878 г. успешно са отбранявани от башибозука Чепеларе, Широка лъка и съседните християнски села. В края на декември в Рупчос идва руски гарнизон и поема тази отговорност.

До март 1879 г., четата е дислоцирана в Средните Родопи, след това преминава в Хасковско, за да предотврати метеж от кърджалийските съседи. В началото на юни 1879 г. след стабилизирането на новата власт, преминала осемнадесет години в борба, четата е разпусната.

След Освобождението

Ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводaтa заминава в Русия. Там е представен на император Александър II.Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък от котленски род на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна[2].

През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.

Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му е издигнало паметник  на площад "Тракия" пред сградата на тракийските дружества.

Петко войвода се жени два пъти: първият за Елена, гъркиня от Енос или Кешан, от която има син и може би дъщеря, с която живеят в Ипсала, докато излиза хайдутин, а вторият – за Рада Кравкова от Казанлък, с която живеят, след като се установява във Варна и по време на интернирането му от стамболовистите в Трявна.

Вицове, декември 2015 г.

Дошъл да помогне на гладуващите деца в Африка...

СмЕх

Да не забравяме, че сме народ, който за Нова година изпраща децата си да бият съседите с пръчка, за да им дадат пари.

***

- Една седмица мрънках на мъжа ми да започне ремонт в банята.

- А той?

- В събота я разкърти цялата, сложи табелка на вратата "Банята е в ремонт" и отиде да пие водка с приятели...

***

- Имате ли шампоан?

- За какъв тип коса?

- За мръсна.

***

Между психолози :

- Кажи ми като психолог на психолог какво да правя: жената не обича кучето ми!

- Имаш изход - отравяне...

- Кого?

- Имаш избор...

***

Една връзка се счита за стабилна, когато в салата почнете да слагате лук.

***

Всяка сутрин нови вицове