На тази дата: 26.3.1983 г. В Лондон умира съветският шпионин Антъни Блънт

Антъни Фредерик Блънт

На 26 март 1983 г. в Лондон умира на 75-годишна възраст Антъни Фредерик Блънт –английски историк на изкуствата и двоен агент – на английската МИ-5 и на съветското НКВД (член е на „Кембриджката петорка”).

Предисловие

Изглежда невероятно, но преди 80 г. млади английски аристократи от елита на британското общество са привлечени към сътрудничество със съветското ОГПУ-КГБ (преди това ЧК). Това става възможно благодарение на хитроумния план на началника на 4-и отдел на ОГПУ Меер Трилистер, разчетен за много години напред, като са вербовани студенти от престижни университети в Кембридж и Оксфорд.

Планът за работа с английските студенти е горещо подкрепен от ръководителя на международния отдел на Коминтерна Пятницки (той и Трилистер са разстреляни по заповед на Сталин), който му осигурява всестранна подкрепа от страна на различни коминтерновски структури.

Именно тези структури препоръчват на много видни английски учени с марксистки възгледи да преминат на работа в Кембридж и Оксфорд.

Левите настроения заливат Кембридж в началото на 30-те години. Голям успех за левите е заемане на водещи позиции в създаденото още в началото на 19 век затворено дружество, задължаващо своите членове към взаимна подкрепа и спасяване. В него членуват известни британски интелектуалци. Традициите на обществото задължават неговите членове да пазят тайните на обществото и да не откриват на никого членството в него. Тази традиция за конспиративност е изгодна за студентите с леви възгледи.

Техен лидер по онова време е Антъни Блънт, чието семейство е в родствени връзки с най-знатните семейства в Англия, роднина е дори и с днешната кралица-майка Елизабет. Според най-разпространената версия Блънт и неговите приятели са завербувани на служба в съветското разузнаване от австралийския евреин – агент на Коминтерна Арнолд Дейч през 1934 г.

Дейч съумява едновременно да вербова цяла група кембриджки студенти, като сред тях е синът на капитан първи ранг от кралския флот Гай Бърджес, синът на гражданския губернатор на една индийска провинция Харолд (Ким) Филби, един от най-добрите студенти в Кембридж Джон Кеърнкрос и още мнозина, чиито имена не са „осветени” и досега.

Кариерата на всички вербовани студенти от съветското разузнаване е изключително сполучлива, може би защото те винаги се подкрепят взаимно.

Шпионската кариера на Антъни Блънт

Блънт е роден на 23 март 1907 г. в семейство на викарий. Неговата майка Хилда Вайолет Мастер се пада роднина трето коляно на сегашната британска кралица-майка Елизабет.

През 1926 г. Блънт постъпва в Тринити колеж на кембриджския университет и там демонстрира забележителни резултати, но през 1929 временно напуска следването поради смъртта на баща си.

През 1935 г. той посещава Москва и Ленинград. Допадат му отделни неща в съветското общество, като достъпността на изкуството до широките народни маси. Независимо, че е с леви възгледи, Блънт никога не става комунист.

Противно на разпространената версия, че за съветското разузнаване го вербова Арнолд Дейч, в издадените преди пет години мемоари Блънт признава, че всъщност го вербова неговият студент Гай Бърджес. Пак в тези мемоари Блънт нарича решението да работи за съветското разузнаване най-голямата грешка в живота си.

След като Дейч напуска Англия, Блънт го замества при вербовката за служба на съветското разузнаване на студенти от Кембридж, при това не само британски. Например той вербова канадския студент Хербърт Норман, който в края на 40-те години става канадски посланик в Египет. Когато неговата връзка с КГБ е разкрита от канадските специални служби, Норман се хвърля от прозорец в посолството, както е написал сам, „за да не издаде стотици хора”.

През 1939 г. Блънт постъпва в британското контраразузнаване МИ-5. Като капитан участва в десанта във Франция. За мъжество получава орден на Почетния легион.

От есента на 1940 г. Блънт става помощник на един от ръководителите на английското разузнаване бригадир Ален, който се занимава с проблемите на сигурността на армията и на военната промишленост. В това време английското разузнаване успява да вербова важен агент в апарата на наркома на вътрешната търговия Анастас Микоян, доставящ ценна информация на британския резидент в Москва. След информацията на Блънт агентът изчезва безследно.

Години по-късно става ясно, че Блънт е предавал на Съветския съюз много важни съобщения, разкодирани от немския шифър Енигма. В крайна сметка колегите му стават подозрителни към него, но така и не успяват да докажат това и в края на войната Блънт е повишен до майор от британската армия.

В 1945 г. Блънт става съветник на крал Джордж VІ и изпълнява деликатни поръчения, свързани с интересите на британската корона и родствени династии, за което през 1947 г. получава Кралски Викториански орден, а през 1948 г. – холандски орден на принца на Насау-Орански. Категорично е обаче мнението, че Блънт не е предавал на съветското разузнаване документи, компроментиращи кралското семейство.

След разобличаване на Маклийн и на Бърджес, под подозрение на МИ-5 попада и Блънт. Съветската резидентура тогава му предлага също да избяга в Москва, но той категорично отказва. На предложението да се скрие, Блънт отговаря: „Аз просто не мога да живея в Съветския съюз в тези условия, при които живеят вашите хора". Той е отлично информиран за живота в Съветския съюз и една от пречките е, че той е изявен хомосексуалист, а там това се преследва от закона.

Независимо от подозренията, през 1956 г. Блънт става комодор на Викторианския орден, издигнат е в рицарско достойнство и получава дворянство, става баронет с право да се титлува „сър Антъни”.

Назначен е за директор на Института по изкуствата „Кортолд” и успява да го превърне, по думите на приятеля му и бивш негов ученик Брайън Сюъл, „от училище за безмозъчни момиченца в семинария със световна репутация."

Разобличаването

С времето подозренията към него стават все по-големи. В годините на Студената война остава под наблюдение. Основно информация за него дават служителите на КГБ, избягали на Запад.

МИ-5 го разпитва 11 пъти, но не успява да го пречупи. Той обаче решава да не бяга в СССР като Бърджес и Доналд Маклийн (1951 г.) и Ким Филби (1963 г.). Първо, бягството за един „сър” е недостойно; второ, няма преки доказателства; трето, започнал е няколко книги за изкуствата и не желае да прекъсва работата по тях.

Все пак на 23 април 1964 г. настава часът на истината. Разузнавачът Артър Мартин пристига в апартамента на Блънт в сградата на Института „Кортолд” и му съобщава, че агенцията има неоспорими доказателства за предателството му. Източникът е американец на име Майкъл Стрейт, вербован през 30-те години от руснаците, който е направил самопризнания пред ФБР.

Блънт първоначално категорично отхвърля обвиненията, но когато Мартин му казва, че може да му осигури съдебен имунитет в замяна на признанията, казва: „Истина е."

Последват безкрайни часове разпити. Но външно в следващите петнайсет години нищо не се променя в луксозния живот на кльощавия, арогантен интелектуалец и съвършен сноб, който започва кариерата си като математик, безболезнено се прехвърля към лингвистиката и накрая се издига до каймака на лондонската интелигенция като историк по изкуствата.

Кралица Елизабет II, напълно наясно със самопризнанията на Блънт, играе ролята си перфектно и сър Антъни Блънт си остава позната и добре дошла фигура в кралските дворци, официален съветник за колекцията й произведения на изкуството, какъвто бил по-рано е и за баща й крал Джордж XVI.

Но един ноемврийски следобед през 1979 г., когато Маргарет Тачър вече е на власт от няколко месеца, депутат от Камарата на общините публично я пита дали слуховете, че близък до кралския двор е съветски шпионин, са верни. „Да” – отговоря тя. И назовава името му – професор Антъни Блънт, надзорник на Кралската картинна галерия и кралски съветник по изкуствата.

Това се случва след публикуването на статията „Атмосфера на предателства” на Ендрю Бойл, в която се казва, че едно високопоставено лице е работило за съветското разузнаване.

За агентите в MI5, които са убедени, че Антъни Фредерик Блънт трябва да гние в някой затвор за държавна измяна, това е момент на триумф. В продължение на петнайсет години те са преглъщали гнева си за специалното отношение към човека с кралските връзки, чийто луксозен живот си продължавал необезпокояван, докато други, по-нисши руски шпиони като Джон Васел, служител в британското посолство в Москва, вече излежават присъдите си.

Някои дори се осмелявали да спекулират, че прикриването му е свързано с факта, че е роднина на кралицата-майка и, по тази линия, със самата кралица Елизабет II.

Маргарет Тачър никога не обяснява защо слага край на споразумението между Блънт и МИ-5. Личният й секретар сър Бърнард Ингам обаче няма съмнения по въпроса: „Защото тя не виждаше защо системата трябва да прикрива такива неща - казва той доста по-късно. - Това бяха ранните етапи на мандата й като министър-председател. Мисля, че искаше да покаже на държавните служители, че политиците решават политиката, а не системата. Искаше да им покаже кой е шефът."

Внезапното разкритие шокира Блънт, но на пръв поглед не успява да му причини кой знае какви сътресения. Неговият адвокат свидетелства: „Той беше много практичен в това отношение. Внимателно обмисли какви биха били последствията за рицарството му и за академичните му постижения - от кои постове трябва да се откаже и какво да запази. Всичко това беше типично за Антъни. Съвсем скоро официално се отказа от титлата сър, подаде оставка от няколко клуба и върна академичните почести. Беше много спокоен."

И след разобличаването като съветски шпионин Блънт продължава да живее необезпокояван в Англия и да се занимава с творчество, като издава книгата „Рисунките на Никола Пусен”.

Блънт се оттегля от публичния живот и през следващите четири години рядко напуска дома си. Тес Ротшийлд му предлага да запълва времето си с мемоари и той започва да пише книгата. Според негов приятел тя остава недовършена, защото на Блънт се налага твърде често да проверява факти във вестникарската библиотека в Колиндейл, Северен Лондон, където го разпознавали и това било „нетърпимо".

Други обаче подозират, че причината съветският шпионин да спре да пише е, че стигнал да момент, в който трябвало да разкрие имена, неизвестни дотогава никому. Блънт спира да пише няколко месеца преди смъртта си през март 1983 г. Ръкописът е предаден за съхранение в сейф при условие, че няма да бъде отварян в продължение на 25 г. вижда бял свят през 2009 г.

На погребението на Блънт присъстват малко хора. Неизвестно от кого пристигат 11 безименни венеца – дали от съветското разузнаване, дали от английския кралски двор или от почитатели на неговото творчество, това никога не става известно.

В своето прощално слово свещеникът казва: „Ако комунизмът е считан за религия, той през целия си живот е отдавал предпочитание на тази религия пред патриотизма.” Тези думи са своеобразна епитафия на цялата дейност на групата видни англичани, предавали своята страна за славата на комунистическия идеал, който не надживя дълго Кембриджката петорка.

Вицове, март 2015 г.

СмЕх

В магазин за 1 евро:

- БТК имате ли?

- Свърши, само едно беше.

***

Той:

- Снощи си легнах с усмивка!

Тя:

- Защото си мислеше за мене ли?

Той:

- Не, дядо ще вари ракия!

***

А като се замисля, колко хора съм спасил от сигурна смърт, само защото не записах медицинския...

***

Докато Стивън Кинг обясняваше на катаджията защо е карал с превишена скорост, полицаят два пъти се напикa…

***

Китайските хакери, проникнали в мрежата на Пентагона, били силно учудени, когато срещнали в чата на главния сървър група руски ученици.

***

Кметът на варненския район „Владислав Варненчик” няма да спазва траура за жертвите от самолета

Кметът на варненския район „Владислав Варненчик” Неделчо Михайлов публикува

противоречив коментар в профила си във Фейсбук по повод самолетната катастрофа във Френските Алпи. Заради инцидента бе обявен тридневен траур в Европа в памет на 150-те жертви. Районният кмет обаче изрази несъгласието си с това решение и се облегна на местния патриотизъм.

Ето какво написа Михайлов в профила си:

„С много смесени чувства ще напиша следващите си думи. Съжалявам, но нямам намерение заради обявения в цяла Европа тридневен траур да отменям празничната вечеря на ръководената от мен районната администрация утре, 26 март по случай християнския празник Благовещение.

Мога да изтъкна много причини, поради, което няма да го направя. Бог да прости невинните жертви от самолетната катастрофа. Човешки същества, деца. Трагедия. Нека душите им почиват в мир... Прекръстихме се. Ще свалим знамето на ЕС наполовина пред кметството. Всички бяхме Шарли... Никой отвън не стана Нягол. Нямаше траур в цяла Европа миналата година заради трагедиите в Аспарухово, Мизия и т.н.

Уважаваме паметта и скръбта, но те не са наши...

Както и нашата скръб не беше тамошна... Всъщност цялата тази история казва много повече неща... Който иска - да ме съди...”

Меркел, Оланд и Рахой пристигнаха на мястото на катастрофата в Алпите

Държавните лидери на Германия, Франция и Испания пристигнаха заедно във Френските

Алпи на мястото, където самолетът „Еърбъс“ А320 се разби вчера и където загинаха 150 души. Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Мариано Рахой се запознаха с работата на спасителите и разследващите екипи и им благодариха, съобщава Би Би Си.

Едната от черните кутии на самолета е открита близо до град Дин. Самолетът от полет 4U 9525 се е разбил след 8-минутно скоростно падане.

Директорът на нискотарифната компания „Germanwings”, която притежава машината, Томас Ункелман съобщи, че от общо 144 пътници на самолета са германски граждани, а 35 са испанци. Информацията постоянно се актуализира.  16 от загиналите германски граждани са деца, прибиращи се от пътуване на обменни начала в Испания.

Британският външен секретар Филип Хамънд потвърди, че трима жители на Острова са загинали в самолета. Сред останалите жертви има граждани на Австралия, Аржентина, Иран, Венецуела, САЩ, Холандия, Колумбия, Мексико, Япония, Дания и Израел.

Първата черна кутия на самолета е намерена, но е повредена. В момента се правят опити все пак да бъде извлечена някаква информация от нея, което не е напълно невъзможно. В същото време усилено се издирва втората черна кутия.

Оръжие за 500 милиона долара прибрала "Ал Кайда" в Йемен от бягащите US командоси

Американски въоръжения за 500 милиона долара са попаднали в ръцете на терористи от „Ал Кайда“ в Йемен, твърди в.“Вашингтон пост“.

Ислямистите дори откраднали над 20 скъпи коли, собственост на САЩ, от летището на столицата Сана. Возилата били задигнати от паркинга на аерогарата, където били зарязани от евакуиращите се американски дипломати.

Историята с „изчезналото безследно оръжие", доставено на Йемен като военна помощ, можеше да не се разчуе. Поредният грандиозен гаф на администрацията на Барак Обама бе оповестен от репортерите на „Вашингтон пост“, който драматично смени новинарския си подход, откакто стана собственост на милиардера Джеф Безос,  притежател на търговския интернет гигант „Амазон“.

Пентагонът засега отказва да коментира, но признава, че не може да установи "какво точно е станало с въоръжение за половин милиард долара".  Разунавателните кръгове са по-близо до точния отговор, но и те отказват да потвърдят 100 на сто информацията, че то е в ръцете на подкрепяни от Иран шиитски милиции или в групировките на „Ал Кайда“.

Става дума за солиден арсенал от около 200 автоматични карабини М-4, 200 пистолета „Глок“, 1,25 милиона боеприпаса, 300 комплекта за нощно виждане, 250 бронежилетки, 160 леки бронирани коли „Хъмви“, 4 хеликоптера „Хюи“, 2 разузнавателни самолета „Чесна“, един военнтранспортен аероплан "Си Ен 235", 2 патрулни катера и 4 малки безпилотни самолета „Рейвън“.

Екстра СмЕх

Произведено от "Таралеж", следва продължение...Част8 (Част7ТУК)

 

Перспективен  проект за Дунав мост 3.

Турист не вярва, че е вече на
мястото...

Заради санкциите на Запада руски космонавт е принуден да се придвижва на „стоп“.

Снимките на новия епизод на филма „ Сам в къщи“.

 

Тайната съставка на най-популярната напитка в света беше разгадана.

Протестиращи опитаха да блокират кортежа на Бойко

Протестиращи в кв. "Бояна" блокираха кортежа на премиера Бойко Борисов.  Малко преди 9 часа тази сутрин те са затапили движението на ул. "Секвоя" близо до "Беловодски път".

Протестиращите от сдружение Коалиция за устойчиво развитие протестират от доста време срещу решение на столичния кмет Йорданка Фандъкова на територията на резиденция Бояна да бъде изсечена гора и на нейно място да започне строителство на стадион. На протестите излизат собственици на земята и представители на сдружението. Проектът за стадион предвижда той да бъде изграден в близост до защитена природна забележителност – Боянски водопад и защитена световна културна забележителност – Боянската църква.

Над пет полицейски автомобила са пристигнали на мястото и са освободили премиерския кортеж, който е продължил пътя си.

Тефтерът на Филип Златанов се търгува на черния пазар!

Отделни листове от изчезналите тефтери на бившия шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси ( КПУКИ) Филип Златанов (тефтерите със записките „Да се оправи“, „Да се удари“, „ИФ да каже“, „ББ-ЦЦ -ИФ“) се появиха на черния пазар.

Слабо известен адвокат ги предлага на журналисти. Офертата гласи: „За 20 000 лв. ще разполагате с бележките на Златанов, в които се споменават двама главни прокурори и съдия“.

От прокуратурата дадоха да се разбере, че за тях това не е тайна.

Бившият шеф на КПУКИ не беше открит за коментар. Адвокати от кантората „Савова и сие“, която го представлява, признаха, че такава покупко-продажба била предлагана и на тях. Те я отхвърлили „с възмущение“. По думите им „ автентични или не, тези части от тефтера обслужват непочтени интереси , а разпространението им няма нищо общо с техния клиент.“

Не е възможно да се установи с експертиза дали предлаганите книжа са фалшиви, защото по делото срещу Златанов са приложени само копия от тефтерите,

коментираха магистрати.

Върховният касационен съд ще разгледа жалбата на Филип Златанов срещу решението на апелативните съдии да го пратят в затвора за 3 години и половина. Решението е подписано с особено мнение от съдия докладчика Иван Стойчев, който смята, че при наличните доказателства подсъдимият следва да бъде оправдан. Очаква се той да даде обяснения пред върховните съдии преди да чуе от тях окончателното „виновен“ или „невинен“.

Междувременно проверката за мистериозно откраднатите тефтери, разпоредена от софийския градски прокурор Христо Динев, завърши със заключение,

че няма нарушения и отговорни длъжностни лица от столичното следствие.

Следите на тефтерите се губят от 5 ноември м.г., когато неизвестен крадец ги задигна от колата на експерта Стефан Бенчев. Той спукал гума, изтичал по малка нужда в храстите и като се върнал установил, че ги няма. Стана ясно също, че въпросните бележки на Златанов никога и от никого не са били изследвани в оригинал.

Един експерт – Валери Костадинов се подписал под протокол, че в досъдебното производство е работил върху „ксерокопие от ксерокопието“. На самия Златанов му дали да подпише копия, направени в негово отсъствие и без адвокат.

Така че в папките по делото, наблюдавано от ЕС, има в момента само известен брой копирани страници, заверени при опорочаване на процедурата по Наказателно-процесуалния кодекс. Какво има на черния пазар – бъдещето ще покаже.

Плевнелиев за мечтите си! Видео на Господари на ефира

Тези дни президентът Росен Плевнелиев даде интервю на Жени Марчева от бТВ. В него
държавният ни глава оголи до кокал своята душевност.

Видео!

На тази дата: 25.3.1909 г. Мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства

1909 г. в Русия Мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства. Мистериозната мадам е жена на неопределена възраст и със загадъчна биография.

През 1879 г. тя създал в Русия „агенция”, която предлагала на жените да ги избави от жестоките им мъже срещу съответното заплащане. Историята разказва, че мадам Попова убила около 300 мъже, много от тях със собствените си ръце, с отрова или огнестрелно оръжие. Така натрупала значително състояние. Накрая обаче в една от нейните клиентки се пробудила съвестта и я издала на полицията.

Екзекутирана е чрез разстрел през 1909 г.

Мъжете напълно заслужено държат първенството в класацията за най-жестоки престъпления още от зората на човечеството, но жените също не са нежните цвята, така енергично възпявани от ренесансовите поети и това често си личи в днешното общество. Преди да се гмурнем дълбоко в „пленителния“ феномен на Черните вдовици, заслужава си да хвърлим бърз поглед върху нарастващата женска роля в света на жестоките престъпления.

От 70-те години насам се наблюдава тревожно увеличаване – 138 процента – на жестоките престъпления, извършени от жени. Макар, сравнен с мъжкото насилие, техният процент да е малък (15% на 85%), фактът, че бройката се вдига така стремглаво, говори, че нещо се променя в обществото.

Класификация на жените убийци

През 1991 година Ерик Хики разделя жените серийни убийци на две отделни групи: Черни вдовици (които, с две думи, се омъжват с една единствена цел: да убият съпруга си за финансова изгода) и Ангели на смъртта (милостиви убийци, които убиват хора, за които се грижат – например, бебета, майки, баби – за да получат власт и, може би, внимание). Но през 90-те години спектърът на жените убийци се разширява и последователите на Хики допълват неговия списък, добавяйки още категории. През 1998 година книгата на С. Л. Келехър „Най-рядко убийство“ разделя вселената на многократните жени убийци на девет категории:

Черни вдовици

Ангели на смъртта

Сексуални хищници

Убийци отмъстителки

Убийци за изгода

Партньорки

Със съмнителна вменяемост

С неясна мотивация

Неразкрити престъпления

Бевърли Алит

Ангелите на смъртта се виждат като Бог и преследват онези, които, според тяхната преценка, вече са белязани от смъртта – болните или възрастни хора, поверени на грижите им. Техните оръжия са или химикали, като летална инжекция с калий, или задушаване с възглавница – и двете трудни за проследяване. Класически пример за Ангел на смъртта е един случай от Грантам, Англия. През 1991 година 23-годишната медицинска сестра Бевърли Алит убива поне 4 деца и инжектира над 20 други с калий или инсулин, с намерението да ги убие. Тя е осъдена през 1993 година и излежава 13 доживотни присъди.

Айлийн Уорнос

Сексуалните хищници, както подсказва името им, са водени от сексуалните си фантазии. Айлийн Уорнос, една от шепата жени, които попадат в тази  категория, убива най-малко 7 мъже в периода 1989-90 година. Тя правела с тях секс за пари, след което ги напълвала с куршуми и се изпарявала с колите и личните им вещи. Уорнос е осъдена на смърт през 1992 година. Спорен е въпросът дали наистина сексуалните фантазии имат някакво място в мотивацията на Уорнос. Съществуват доказателства, че отмъщението, омразата й към мъжете и кражбата са имали много по-силно влияние над постъпките й. Освен това нейните хомосексуални предпочитания още повече разбиват теорията, че тя е убивала мъже, водена от някакви сексуални фантазии.

Убийците отмъстителки обикновено са водени от някаква мания. Омраза, любов или ревност са най-честите фактори. Те са също толкова редки като Сексуалните хищници, но веднъж предизвикани, са способни на всичко. Макар много от жените убийци обикновено да са по-млади – средната възраст е между средата на 20-те и началото на 30-те им години – Марта Уайс от Охайо извършва престъпленията си на 40-годишна възраст. Когато старата мома най-сетне намерила истинската си любов, тя не можела да си намери място от щастие. Но семейството й се противопоставило на избора й, както и нейният пастор, тъй като годеникът й бил доста по-млад от нея. За отмъщение тя нахранила трима от семейството си със смъртоносна доза цианид и подпалила църквата. Когато била задържана и престъпленията й се разчули, пресата я кръстила „Американската лейди Борджия“ на името на скандално прочутата италианска отровителка. Уайс казала на съдията, че дяволът я бил накарал да го стори, но, тъй като нямало как да хване дявола, щатът Охайо хвърлил цялата вина върху нея и я заключил до края на живота й.

Убийците за изгода убиват стриктно и само за пари; те извършват убийства като „наемници“. Докато еднакво алчните Черни вдовици избират сами жертвите си (приятели и роднини) и сами извършват убийствата си, Убийците за изгода убиват за други срещу заплащане – обикновено за ревниви съпруги, които искат да видят мъжете си на два метра под земята. Тъй като са „мълчаливи свидетели“, техните кариери могат да продължат с години. Например руската „тиха“ професионалистка мадам Алекс Попова. Нейното първо убийство се случва през 1879 година и впоследствие наемницата убива около 300 мъже – съпрузи и любовници на нещастни жени – докато не била заловена и екзекутирана чрез разстрел през 1909 година.

Партньорките идват в най-различни форми и окраски и съставляват две-трети от цялото документирано войнство на жените убийци. Съществуват три вида партньорски групи. Най-преобладаващата сред тях е дуетът „мъж-жена“: в повечето случаи те не са нищо друго, освен търсещи силни преживявания любовници. Втората най-често срещана група е тимът „жена-жена“. И накрая идва „семейството убийци“, състоящо се от трима или повече души, сплотени от общата си страст към смъртта.

По-горе споменахме, че жената сериен убиец обикновено избягва кървавите бани; но това е само когато действа самостоятелно. Това правило не винаги важи, когато е в партньорство с някой друг, особено с мъж, който мисли вместо нея.

Когато 24-годишната Синтия Кофман се съюзява с Джеймс Грегъри Марлоу през 1986 година, основната им дейност се състояла в обири и удушаване на жертвите. В крайна сметка двамата били осъдени на смърт за убийствата на четири жени. Четиридесет години преди това закръглената Марта Бек и нейният дребен и незначителен любовник Рей Фернандез застрелват, удавят или удушават с връв най-малко дузина невинни жени, преди да бъдат екзекутирани в затвора Синг Синг през 1951 година.

Отборите „жена-жена“ са склонни да следват по-познатия модел на убийство чрез финес. Любовниците лесбийки Гвендолин Греъм и Катрин Мей Ууд, и двете медицински сестри, задушили петима възрастни пациенти в старчески дом в Гранд Рапидс щата Мичиган през 1987 година. През 80-те години Мария Грубер, Ирене Лидолф, Степания Майер и Валтранд Вагнер заедно или поотделно убиват с летална инжекция повече от 200 пациенти, поверени на грижите им, във виенската болница „Линц“ в Австрия.

При „семейните отбори“ един човек, обикновено мъж, който се провъзгласява за гуру или мислител на групата, ръководи останалите. Тези групи обикновено действат импулсивно по няколко определени модела. Никой не илюстрира по-жестоко подобен съюз от Семейство Менсън, което убива ритуално холивудската актриса Шарън Тейт през 60-те години.

Последните три класификации на жените серийни убийци не са толкова ясно очертани.

Начело на категорията Съмнителна вменяемост стоят шепа жени, които успяват да се спасят от екзекуция, пледирайки за невменяемост. Джийн Уебър отървава въжето през 1908 година, след като е заподозряна в удушаването на децата си. Тя убедила съдебните заседатели, че й хлопа дъската и била изпратена в лудница. Обесила се собственоръчно в килията си през 1910 година.

Втората група от този жанр се състои от малък брой жени, чиято вина е несъмнена, но мотивите им остават неизяснени. Одри Мари Хили е най-известният такъв случай. Убивайки трима членове на своето семейство, тя би могла да бъде сложена в категорията Черни вдовици, ако мотивите й бяха по-ясни. Но Хили изглежда не се стремяла към финансова изгода и не спечелила нищо от убийствата. Всичко, което доказвали уликите, е че тази нормална на вид 42-годишна домакиня от щата Алабама отстранявала близките си един след друг в продължение на четири години. Хили отравяла жертвите си, но нито тя, нито нейните обвинители, могли да разгадаят причината.

Накрая на дългия списък с жени серийни убийци се мъдрят няколко Неразкрити случаи, за които се подозира, че са дело на жени – но властите не разполагат със солиден заподозрян или мотив. Сред тях са убийствата в болница „Принц Джордж“ в щата Мериленд, извършени в периода 1984-85 година. Някой инжектирал калий в системите на пациентите в интензивното отделение, убивайки ги моментално. Когато властите най-накрая притиснали един заподозрян (жена), прокуратурата сметнала, че тя е невинна и я освободили.

Всички тези безсърдечни жени са хладнокръвни убийци. Но никой не изобразява жената убиец по-добре от Черната вдовица, към която сега ще обърнем вниманието си. През нейното дълго и демонично царуване тя успява да се превърне във вдъхновение за легенди, песни и дори, по един много зловещ начин, за любовен романс.

Мери Ан Котън

Пепелянката

Мери Ан Котън е може би една от първите в категорията убийци, взаимствала името си от отровния паяк, но онези, които останали живи след нейните престъпления, я сравняват метафорично с пепелянка, което най-добре приляга на змийската й същност.

Тя е родена през 1822 година в провинциалния миньорски град Рейнтън в Англия. Нейните родители са младата методистка двойка Майкъл и Маргарет Робсън. Скоро след като баща й преместил семейството в по-почтената атмосфера на Мъртън, той загинал в инцидент в мината. Но, благодарение на усилията на г-жа Робсън, тя и нейната осемгодишна дъщеря избегнали домовете за бедняци. Детето, Мери Ан Котън, никога не забравила оскъдните, гладни дни и се заклела, че никога няма да умре с празен стомах. Така и станало.

Тя станала булка за първи път през 1844 година, когато се омъжила за 26-годишния железопътен работник Уилям Моубрей и се преместила с него в Корнуол. В следващите седем години двамата имали пет деца, но всички умрели още като бебета. Медицинската диагноза за всяка смърт била „гастритна треска“. След тези големи разочарования Моубрей получил същите симптоми и последвал децата си на небето през януари 1865 година. Неговата смърт дошла след подписването на застраховка за живот на стойност 35 лири. Парите естествено преминали в наследство на неговата скърбяща вдовица.

След смъртта му Мери Ан си потърсила работа. Намерила си такава като асистент медицинска сестра в болница „Съндърленд“ в Сийхам. Тя получила достъп до складовете на болницата, където се съхранявали арсеник и други отровни субстанции. Никой не забелязал, че шишенцата с течности понякога изчезвали.

Тя се омъжила отново, този път за пациент, с когото се запознала в болницата. Младият Джордж Уорд бил много щастлив с новата си съпруга, но не след дълго започнал да изпитва хронична замаяност, стомашни болки и изтръпване. Смятайки, че тези симптоми са реакция от лекарството, което лекарите му давали в болницата, той никога не се оплакал. Умрял петнайсет месеца след сватбата.

Мери Ан не си губила времето. Тя бързо намерила и се омъжила за вдовеца Джон Робинсън. Заможният морски търговец охотно я приел в богатия си дом като нова майка за петте му деца. Само за година починали три от тях. Диагнозата: гастритна треска. Робинсън скърбял и се питал какво ли проклятие е надвиснало над дома му, докато една сутрин не се събудил и открил, че съпругата му е изчезнала, а заедно с нея са се изпарили няколко сандъчета с ценности и счетоводните му книги. Първоначално се почувствал съкрушен, че е бил изоставен в момент на нужда, но по-късно осъзнал какъв късмет е имал, че той и другите му две деца са останали живи.

Мери Ан се върнала в Мъртън, за да се грижи за възрастната си и немощна майка. Тя донесла със себе си някои лекарства, с които обещала, че ще подобри състоянието на крехката старица. Смята се, че едно от тези „лекарства“ е било шишенце с арсеник. Старата жена починала скоро след пристигането на дъщеря си. Поредната жертва на „гастритната треска“.

Необвързана и свободна, Мери Ан пристигнала в Нюкасъл през 1870 година и там научила, че нейната приятелка Маргарет Котън има богат брат на име Фредерик, който току-що бил овдовял. Фредерик Котън бил привлечен от закачливата малка „вдовица“ Робинсън – тя му казала, че последният й съпруг е починал – и все по-често търсел компанията й. Тя не се дърпала много и скоро заченала извънбрачно дете. За да спазят благоприличието, двамата се оженили и спретнали уютен семеен дом.

В началото съседите нямали причина да подозират, че нещо нередно се случва в дома на семейство Котън. Но странни, трагични и необясними инциденти започнали да се случват в града им. За няколко месеца всички прасета във фермите около града заболели и умрели, отровени от неизвестен източник. В разгара на животинската чума, друга зараза покосявала местните жители. Маргарет Котън починала. След това и Фредерик си отишъл внезапно. После неговият 10-годишен син. Както и един наемател в къщата на семейство Котън. Последвал го мъничкият Робърт, когото Мери Ан родила преди по-малко от година. И накрая Чарлз – най-малкият син на Котън от предишния му брак.

„Голям брой фактори спомогнали Мери Ан Котън да избегне разкриването си дълго време“ – пише Ангъс Хол в своята антология „Престъпления на ужаса“. - „Нивото на медицинските познания, леснината, с която се купувал арсеника, доверието, което тя създавала, казвайки че някога е била медицинска сестра, фактът, че винаги викала лекар да се грижи за жертвите й и постоянството, с което сменяла домовете си“.

Но сега съседите започнали да говорят, и то много. Подозренията се засилили и, когато умрял малкият Чарлз, местният доктор, който чул слуховете, разпоредил да бъде направена аутопсия. Той знаел, че определени отрови биха могли да причинят симптоми, подобни на гастритната треска, която покосявала членовете на семейство Котън. В организма на момчето бил открит достатъчно арсеник да убие петима души. Мери Ан била арестувана и властите наредили ексхумацията на всички починали досега. Разследващият професор по медицина д-р Томас Скетъргуд, един от водещите учени криминалисти от Университета в Лийдс по онова време, се произнесъл, че цялото семейство е починало от една и съща отрова.

Мери Ан Котън, която пресата нарекла „Лейди Гнилост“ набързо била призната за виновна и обесена на 24 март 1873 година. Говори се, че домът на Котън, който все още стои непокътнат в Нюкасъл, е обитаван от духа й.

Вицове, март 2015 г.

Краят на март. Токио, Япония.

СмЕх

Върви си един грешник право към Ада.....Гледа - всичко е както го описва Данте, казани,вопли, страдание....

И насред този ужас, насреща му Бар! Влиза вътре. Приятна музика, смях , красиви сервитьорки.

- Извинете, госпожице - обръща се към една ослепителна сервитьорка

- Кажете, господине.

- Какво е това място?

- Как какво!? Ада разбира се!

- Ами онова, какво е?- посочил навън към казаните

- Е, и то е Ада, ама за вярващите...

***

Блондинка е в чакалнята на ветеринарния кабинет с кучето си и го успокоява:

- Не лай така! Виж там също чака една котка за доктора и не лае!

***

В махалата отвориха нова кръчма с домашна атмосфера. След като ти сервира ракията, сервитьорката започва да се заяжда...

***

Моряк се връща бесен при циганка-проститутка:

- Пачавро! От тебе хванах въшки!

- Бате, за пет лева калинки ли искаш?

***

Колкото повече се гледам в цял ръст в огледалото, толкова повече се убеждавам, че единствения начин да изглеждам добре това лято на морето, е да отида пеш до там.... няколко пъти

Кой купува БТК?

Пиер Луврие се представя за собственик на БТК.

На снимката в компанията на Жерар Депардийо.

Българското правителство поиска компанията LIC33, която се представя за нов мажоритарен собственик на БТК и на още 5 ключови предприятия, свързани с КТБ, първо да представи информация за това чии са парите, с които се финансират сделките. Едва след това ще решаваме дали да се срещнем с тях, заявиха от пресслужбата на кабинета.

Ето и цялото изявление на правителството по темата: 

Във връзка с възникнали въпроси към българското правителство по повод днешната пресконференция на представители на дружеството „LIC33“, заявяваме следното:

"Българското правителство наблюдава с подчертано внимание всички големи сделки с активи, за които се предполага, че имат връзка с Корпоративна търговска банка (КТБ) и обвиняемия Цветан Василев. Основната ни задача, преди да формираме отношението си към обявилите се за инвеститори, е да проучим произхода на средствата, с които са реализирани тези инвестиции. Държим на това, за да гарантираме, че инвестиции в страна-членка от Европейския съюз се реализират само със средства, придобити от законна стопанска дейност.

Във връзка с тази наша позиция, призоваваме инвеститорите от групата „LIC33“ да предоставят официална информация до българското правителство, с която да информират за произхода на средствата, с които реализират придобиванията на дялове от юридически лица, осъществяващи дейност на територията на Република България. Едва след това, на база анализа на предоставената информация, ще преценим дали да влезем в контакт с тях."

Още по темата ТУК

Карикатурите на Краси

Краси Петров рисува специално за "Таралеж"

Пътнически самолет се разби във Франция

Пътнически самолет на авиокомпания German Wings е претърпял катастрофа в Южната част на Франция, съобщи АФП.

Машината е изпълнявала полет между градовете Барселона и Дюселдорф. По предварителни данни на борда на самолета е имало 142 пътници и шестчленен екипаж.

Няма нито един оцелял в авиокатастрофата със самолет на германската нискотарифна дъщерна компания на Lufthansa - German Wings, заяви пред АФП френският президент Франсоа Оланд.

Условията, при които е станал инцидентът, ни оставят да мислим, че няма нито един оживял. Районът на катастрофата е труднодостъпен, поясни Оланд.

Пътническият самолет на авиокомпанията ктастрофира в Южната част на френските Алпи.

Машината е изпълнявала полет между градовете Барселона и Дюселдорф. По предварителни данни на борда на самолета е имало 142 пътници и шестчленен екипаж.

Самолетът е изчезнал от радарите около 12:15 часа българско време. Трябвало е да излети в 09:35 ч. местно време, но това е станало чак в 10:01 ч. местно време (11:01 ч. българско време). В Дюселдорф самолетът е трябвало да кацне в 11:55 ч. местно време.

Вече са намерени останки от машината в Южните Алпи, в района Барселонет, съобщи френското вътрешно министерство. Самолетът е паднал между Ница и Марсилия. Последно засечен от радарите на 2000 метра височина.

Първи подробности за страшната катастрофа с Airbus A320

Самолетът Airbus A320, който се разби във френските Алпи, дълго време е подавал сигнал SOS. Той започнал да губи височина веднага след като навлязъл във въздушното пространство на Франция и изчезнал от екраните на радарите в района на град Барселонет. Какви точно са били техническите неизправности при полет 4U9525 обаче от компанията Germanwings засега не информират, предава "Интерфакс".

По данни на FlightAware самолетът на авиокомпанията Germanwings в последната фаза на полета започнал да губи рязко височина и се снижил от 40 000 фута (12 км) до 25 000 фута (7,6 км). След това престанали да постъпват сигнали от самолета.

Освен това пътническият самолет Airbus A-320 по неизяснени засега причини се е задържал на летището в Барселона, съобщава  The Guardian, позовавайки се на информация от полетните власти. Лайнерът е трябвало да излети в 9:35 по местно време, но е напуснал Ел Прат след 20 минути.

Както съобщава в Twitter репортерът на The Daily Mirror Анди Лайнс, който се позовава на френски радиостанции, първият сигнал за бедствие, подаден от пилота на самолета, е бил в 10.47 часа. След 32 минут самолетът пропада от екраните на радарите.

Изпълнителният директор на авиокомпания Luthansa заяви, че все още няма информация за причината, довела до катастрофата на самолета, изпълняващ редовен полет 4U 9525 между Барселона и Дюселдорф, предаде AФП.

По думите на местни жители от района на катастрофата са необходими поне 3 часа, за да се стигне до района, където са открити първите останки от него.

Властите в Германия откриха кризисен щаб и "гореща линия" във връзка с трагедията. На близките на загиналите се оказва първа помощ на летището в Дюселдорф.

Засега се знае, че жертвите, сред които има две деца, са от Германия, Испания и Турция.

Обновена!

Жената на Бойковия съветник Яне Янев е започнала кариера в Софийския градски съд

Яне Янев и съпругата му Галя

Жената на лидера на РЗС Яне Янев Галя Янева се оказа сред спечелилите конкурса за съдебни

помощници в Софийския градски съд. Галя Янева е класирана на 12-то място от общо 16 свободни позиции за съдебен помощник в съда. Кандидатствали са общо 118 юристи. Позицията на съдебен помощник в Софийския градски съд е един от най-добрите трамплини за кариера в съдебната система. Доказателство за това е фактът, че Галя Янева в момента е кандидат за позицията на младши съдия в СГС.

Конкурсът, спечелен от Галя Янева, е проведен през миналата година, малко преди да започнат скандалите в градски съд. Конкурсната комисия е била съставена от най-близките съдии до тогавашната шефка Владимира Янева – Богдана Желявска, Петя Крънчева и Иво Дачев. В момента Владимира Янева е отстранена от съдебната система заради участието си в скандала "Червей". Срещу нея се води досъдебно производство за разрешаване на незаконно подслушване.

Богдана Желявска, Петя Крънчева и Иво Дачев бяха нейни заместници и председатели на три от колегиите в СГС. Новият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов обяви, че сваля доверието от тях и ги призова да си подадат оставките. Той се позова на организационния хаос в съда и откритите множество нарушения

Само Дачев последва този съвет, а Желявска и Крънчева отказаха. Въпреки това Висшият съдебен съвет (ВСС) назначи нови заместник-председатели на СГС.

Галя Янева може да има всички необходими качества за спечелването на позицията в СГС. Тя е завършила "Право" в Софийския университет, малко след като се жени за Яне Янев. От публикации във вестник "Струма" се разбира, че в края на 2013 година е карала задължителния юридически стаж в Окръжния съд в Благоевград. Пред изданието тя разкрива, че е смятала да полага изпити за адвокат. В крайна сметка Галя Янева избира да прави кариера като съдия в София.

На този фон няма как да не бъдат напомнени връзките на нейния съпруг. В момента Яне Янев е съветник за борбата с корупцията на премиера Бойко Борисов. Още преди това неговата партия РЗС ясно обяви, че ще играе с ГЕРБ.

Янев има и солидни връзки в съдебната система. Именно той първи обяви, че Лозан Панов смята да остане в играта за председател на Върховния касационен съд след нещастния инцидент с катастрофата.

Ето какво казва по този повод Янев : "Въпреки опитите на определени лица, които имат интерес да сложат свои протежета на ключови позиции в съдебната система и заради това искат да я "реформират“, смятам, че няма как да успеят да направят подобни квазиреформи. Съдебната система все още има достатъчно съпротивителни сили и имунна система, която й дава възможност да се саморегулира и самоконтролира“.

Говорейки за "протежетата", Янев не каза тогава нищо за факта, че само три месеца по-рано жена му е била избрана да започне работа в Софийския градски съд от конкурсна комисия, съставена от най-близките до Владимира Янева съдии. Самата Владимира Янева бе известна като "семейната приятелка" на заместник-председателя на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Тя бе избрана за позицията през 2011 година със солидната неформална подкрепа на ГЕРБ.

Извън Галя Янева конкурсът за съдебни помощници е издържан успешно и от синовете на двама известни магистрати. Това са синът на бившия апелативен прокурор на София Вичо Вичев (Радослав Вичев) и синът на съдията във Върховния административен съд Александър Еленков (Еленко Еленков).

И Любен Дилов-син за кърмачките в мола!

И Любен Дилов-син сподели в мрежата позицията си по "най-важния" за страната ни проблем:)

Снимки на световни политици като млади: Ще ги познаете ли?

Сайтът http://wayempire.com публикува снимки от младостта на известни руски и световни политици.

Ето снимките на политици, които историята ще помни, но не точно с тези снимки:

Да, това не е холивудски актьор от миналото, а бившият руски президент Борис Елцин (1931-2007). Колкото и противоречива да е личността му в руското общество, на Елцин не може да се отрече факта, че действаше като демократ. Също както не може да се отрече, че точно по негово време се роди руската олигархия.

На горната снимка е იოსებ ბესარიონის ძე ჯუღაშვილი. Няма шега! Така се изписва на грузински истинското име на Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили, по-известен като Йосиф Висарионович Сталин. Фотосът е публикуван и преди, но определено има малко общо с представата ни за съветския диктатор, който според съвсем скорошна класация на "Дейли мейл" се нарежда на второ място след Мао Цзедун. Пак според същото изследване Хитлер изостава с някакви си 10 000 000 жертви от другаря Джугашвили, който на тази снимка лесно би бил сбъркан с поет или художник с леко налудничав поглед.

Вероятно в личния архив на фрау Меркел има и любопитни снимки от ваканциите на българското Черноморие. Този кадър може би е от времето, когато тя е правела първите си стъпки в политиката. По времето, когато е правена тази снимка обаче, Ангела Меркел едва ли е предполагала, че ще стане първата жена на поста федерален канцлер.

Барак Хусеин Обама определено си прилича на тази снимка, правена по времето, когато в САЩ не бе морално укоримо да се снимаш с цигара в ръка. Стилистиката на US-президента е по-впечатляваща. Дали не е бил фен на "Джаксън Файв" по това време?

Нито Бил Клинтън, нито съпругата му Хилъри приличат на начина, по който сме свикнали да ги виждаме на този кадър. Тук са малко след запознанството си във Великобритания. Стайлингът на бъдещия държавен глава на САЩ показва, че през 70-те години на миналия век той все още не е бил категоричен в избора си дали да изостави саксофона за сметка на политиката - за Клинтън се смята, че е виртуоз на този инструмент.

Отработването на почивните дни отпада?

Петър Кънев

Отработването на почивни дни в събота да отпадне. Такова предложение ще бъде внесено до месец, обяви председателят на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм и депутат от БСП Петър Кънев пред Дарик.

Старото предложение на левицата да не се отработва в съботния ден заради сливане на празниците отново ще бъде поставено на дневен ред, стана ясно от думите на Кънев.

През 2013 година народни представители от БСП направиха предложение да отпадне отработването в събота. Според депутата от левицата Петър Кънев полза от отработването няма.

„Анализите са направени много отдавна, няма никаква полза от отработките. Ако излезете в събота следобед на околовръстното, ще видите, че вече е задръстено. Да не говорим, че тези от вас, които стоят на телефоните по офисите в събота следобед, чакат с огромно нетърпение някой да звънне и никой не се обажда. Във всички държавни учреждения обикновено в събота следобед оставят по един дежурен, който да пази територията. Полза няма и това е ясно на всички“, категоричен е депутатът.

Петър Кънев обясни, че отработването в събота е практика само в четири държави в Европа – Унгария, Латвия, Румъния и България. Той допълни, че в много редки случаи такава практика се прилага и в Русия.

„В нито една от останалите държави правителството не се занимава със сливания. Това е работа на съответния работодател – дали това е корпоративна структура, т.е. фирма, или е държавата в лицето на съответния премиер или канцлер, това е отделна тема. Работникът има право да откаже на работодателя, ако работодателят е преценил, че трябва да се работи или няма да се работи. Ако работникът прецени, че иска да почива, просто си пуска един ден отпуска. Работодателят няма право да му откаже“, каза председателят на икономическата комисия в парламента.

Джи Ем Димитров?

Вече трети ден столичани и гостите на столицата се забавляват със съобщенията по

високоговорителите в метрото, които обявяват вече станциите и на английски език. Най-интересно е произношението на дикторката, когато влакчето приближи станция „Г. М. Димитров“.

"Дъ некст стейшън ис Джи Ем Димитров."

Казва го женски глас, записан в аудиосистемата на метрото, а качилите се хора се ослушват озадачени.

Когато се произнасят имена със съкращения, което е изключително рядко извън САЩ, би следвало да се запази произношението на оригиналния език, коментираха филолози.

Това не е трагедия, а ако това е най-големият ни проблем - тури му пепел. Така шефът на „Метрополитен“ инж. Стоян Братоев коментира любопитната транскрипция на една от ключовите станции на влакчето под земята.

На тази дата: 24.3.1201 г. Цар Калоян превзема Варна от византийците

През 1201 година България, под управлението на цар Калоян, е във възход. По това време силната крепост Варна е владение на Византия. Тя е на важно стратегическо място и представлява заплаха за българската държава. Крепостта е защитена от морето от една страна, и от ров от другите три страни.

Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни. Гарнизонът оказва силна съпротива. Тогава българите построяват висока обсадна кула колкото стените и я преобръщат в рова. Така тя се закрепя на стената на крепостта и по нея българите нахлуват в крепостта, като я превземат за 3 дни.

След тридневни обсадни действия на 24 март 1201 г. войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България. За овладяването на Варна (важна византийска крепост с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника.

Калоян заповядва пленените ромеи да бъдат хвърлени в рова и да бъдат затрупани живи с пръст. Георги Акрополит пише: "Той отмъщавал прочее, както казва, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец".

През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България.

Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената. На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел.

За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени." В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.