Вицове, май 2015 г.

СмЕх

 

Ако изберат Хилъри Клинтън за президент, това ще бъде първият случай в историята на САЩ , когато един президент е опъвал  друг президент ... При това в Белия дом...

***

Майка гледа интересен турски сериал. Малкият ѝ син крещи от входната врата:

- Мамо! Мамо!

- Престани да крещиш. Ела тук.

Синът пак:

- Мамо! Мамо-о-о!

- Стига си крещял! Ела в хола и кажи спокойно, какво има.

Синът влиза. Шляп! Шляп! Шляп! През целия апартамент.

- Мамо, мамо. На улицата настъпих едно лайно. Къде да си измия сандалите?

***

Група въоръжени лица бяха пребити при опита си да извършат обир в пощата, от озверели пенсионери, чакащи пенсията си...

***

След като видя как неговата дъщеря нанася фон дьо тен за първи път, шпакловчикът Иван спря да се съмнява в своето бащинство

***

Млада жена си купува iPhone:

–А аксесоари към телефона ще вземете ли?

–Какви?

–Ботокс за устни и огледало за селфи...

***

Всяка сутрин нови вицове

Да живей, живей труда!

Скромен трудов митинг събра левицата в София. Докато миналата година шествието бе съпроводено от огромен ТИР с платформа и силна музика, днес БСП скромно се задоволява с малка камионетка, от която се командва шествието "Спри. Забави. Мини на ляво". 

Ако Станишев и кандидат-депутати преди година държаха гръмки речи пред хилядите на пл. „Св. Ал. Невски”, то днес Миков се задоволява с кратко слово.

"Време за справедливост" – тази година това е надсловът на събранието. С Миков, Мая Манолова и Калоян Паргов в първите редици шествието извървява пътя от парламента до Борисовата градина.

Почина Георги Петканов!

Почина юристът и бивш министър на вътрешните работи Георги Петканов, съобщи Бойко Борисов във Фейсбук профила си.

"С прискърбие научих, че Георги Петканов е починал. Винаги съм го уважавал, беше добър министър и човек. Бог да го прости", написа Борисов.

Петканов е министър на вътрешните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски, а от 16 август 2005 г. - министър на правосъдието в това на Сергей Станишев.

През 1971 г. завършва право в Софийския университет (СУ), където негов състудент е Огнян Герджиков. Работи като прокурор в Девин (1972–74). След това е асистент в Юридическия факултет на СУ. От 1989 г. е доцент, а през 1996 г. става професор. От 1991 до 1995 г. е декан на Юридическия факултет, след това и заместник-ректор на СУ.

Масов скок с парашути в Дубай! Видео

Американският отбор Dream Walker и други професионални спортисти извършиха масов скок с парашут от покрива на Принсес тауър в Дубай. Небостъргачът се смята за най-високата жилищна сграда в света.

На страницата на отбора във фейсбук се казва, че в скока са участвали 558 души, а той им е отнел около 80 часа.

Участниците в събитието, организирано съвместно с две дубайски компании, са били облечени в специална екипировка, включваща наколенки, налакътници и шлем. Видеокамери, монтирани на главата, са заснели процеса на подготовка и непосредствения скок.

Жилищният небостъргач Принсес тауър е на 101 етажа. В него има 763 апартамента. Освен това в сградата с височина 414 метра има подземен гараж за 957 автомобила. Строителството на Принсес тауър е завършено през 2012 година.

Видео

На 1 май - 1776 г. е създадено е тайното общество на илюминатите

Орденът бил основан в Инголщад, Германия, от философа Адам Вайсхаупт. Целта на ордена ебила чрез просвещение да се постигне морално възвишаване на човека, което да обезсмисли господството на едни хора над други и да подкрепи половото равенство и образованието на жените. През 1785 г. е забранен в Бавария и прекратява съществуването си.

Символът на ордена е бухалът на Минерва, римската богиня на мъдростта. Причина за създаването на такъв съюз е атмосферата в университета - по това време ръководен почти само от бивши йезуити, чийто орден е закрит през 1773 г. с була на папата, която само Германия и Русия отказват да признаят.

Тогава 28-годишният Вайсхаупт се чувства изолиран като единствен професор без йезуитско минало. Същевременно той се интересува силно от идеите и ученията на просвещението. За да защити студентите си от йезуитските интриги, които предусеща навсякъде, и да им улесни достъпът до църковнокритична литература той основава „Тайният Съюз на Мъдростта”, който първоначално съществува като литературен клуб с не повече от 20 членове. Освен от идеите на просвещението Вайсхаупт се страхува от Розенкройцерския орден, масонски орден придобиващ все по-силни позиции по това време и иска да му се противопостави.

Първият подем на ордена е през 1778 г., когато бивш ученик на Вайсхaупт и по-късен управляващ президент на регион Пфалц Франц Ксавер фон Цвак го реорганизира. Вайсхаупт предлага обществото да се прекръсти на „Орден на пчелите”, защото си представя, че членовете ще събират от нектара на мъдростта под управлението на пчела майка. В крайна сметка решението пада върху името „Съюз на илюминатите” и впоследствие „Орден на илюминатите”.

Реорганизация на ордена започва през 1780 г., след приемането на долносаксонския благородник Адолф Книге за негов член. До този момент орденът според самият Вайсхаупт още изобщо не е бил създаден, съществувал е само като идея в главата му. Книге структурира илюминатите подобно на масонска ложа. Висшето управление се поема от т.нар. ареопаг начело с Вайсхаупт и Книге,които ръководят ордена. С тази реорганизация Ордена на илюминатите успява да привлече редица масони и дори да инфилтрира цели ложи.

Броят на членовете нараства бързо, което същевременно води до проблеми - до началото на края. Покрай вътрешните си раздори тайните общества привличат вниманието на баварските власти. Властващите по това време се притесняват от просветителните цели на тези тайни ордени, целящи чрез инфилтрация на администрацията да променят обществения и социален ред и да създадат „рационална държавност”. Следователно всички общества, съюзи и сдружения, които са основани без разрешение от властващите биват забранени от баварския курфюрст Карл Теодор на 22 юни 1784 г.

На 2 март 1785 г., след натиск от страна на Патер Франк, канцлер фрайхер фон Крайтмайър, розенкройцерския фрайхер фон Тьоринг и други придворни, е издаден нов указ изрично забранявайки илюминатите и масоните като предателски и антирелигиозни организации. През април 1785 г. граф Щолберг-Росла обявява ордена за суспендиран, сиреч временно преустановил действията си. Боде използва това обстоятелство за да продължи сам да води дейността на сдружението.

"Уволнените" от Борисов заради атаката в TV7 се уредиха с нови постове

Зам.-дир. на СДВР старши комисар Радослав Сотиров

и началника на Шесто РУ комисар Иван Пепелджийски

 „Уволненият“ шеф от МВР-Иван Пепелджийски, който подаде оставка заради атаката в TV7, се уреди с висок пост. Часове след безпрецедентната ситуация, от началник на 6-то РУП Пепелджийски стана шеф на отдел „Криминална полиция“ в СДВР.

Другият, който също подаде оставка е зам.-директорът на столичната полиция Радослав Сотиров.  Сотиров вече е назначен в гранична полиция и ще служи в звеното в Драгоман. Така, всички, с които МВР си изми ръцете, вече са на нови места. „Вместо да им извадят очите, им изписаха веждите“, коментираха редови ченгета. Според тях новите им постове са също толкова отговорни, колкото досегашните.

Припомням какво каза само преди ден Бойко Борисов за виновните:

Полицаите действаха по най-тъпия, глупав и брутален начин и затова си понесоха пълните наказания- оставки и да се махат!

На тази дата: 1 май-Ден на труда! Историята на празника

Днес е Денят на труда. Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4-ма.

На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6-има други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Денят на труда е сред официалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да отбелязва празника всяка година, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като се скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни и местни ръководители.

След демократичните промени в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва предимно от социалисти и комунисти.

Вицове, май 2015 г.

СмЕх

Мъж влязъл в аптека и попитал аптекаря дали може да му даде нещо за хълцане. Без предупреждение аптекарят се пресегнал и силно го зашлевил по лицето.

- Защо го направихте? - възмутил се мъжът.

- Е, вече не хълцате, нали?

- Аз и преди не хълцах, хълца жена ми!

***

Млад работник е назначен за завеждащ отдел във фирмата. За да се представи добре пред началника, той работи до късно вечер. Тръгвайки си посреднощ един ден той вижда шефа си да стои до машината за унищожаване на документи с някаква хартия в ръка.

- Слушай, - обръща се шефа към него, - това е много важен документ, а моята секретарка си тръгна отдавна. Случайно да знаеш как работи тая шибана машина?

- Разбира се, шефе! - доволен от отворилата се възможност да се натегне пред шефа.

Бързо включил машината, поставил документа в нея и натиснал копчето. Документа бавно се скрил в отвора.

- Ииии чудесно, чудесно, какво ли щях да правя без тебе, - възкликнал шефа, - а, и да не забравя, ще ми трябва в две копия...

***

- Бе, ти тъп ли си, че вече втори месец не се научи да различаваш първо от второ качество кюмюр, бе?

- Не, г-н началник, ама запомних, че един тон тежи 820 кг!

***

Семейство гледа новините по БНТ, в които съобщават, че България е на второ място в света по количество на употребяван алкохол. Жената поглежда критично към съпруга си, който точно в този момент си налива поредната чаша с ракия.

Той я поглежда изпод вежди и й казва:

- Кво ма гледаш, ма, правя к'вот мога...

***

Депутатът от ДПС Делян Пеевски си чати с девойка в сайт за запознанства:

...Той:

-...Хайде сега познай точните ми килограми!

Тя:

- Подскажи ми малко, поне първата цифра?

Той:

- Едно...

***

Всяка сутрин нови вицове

Фалшиво писмо на Маркес 15 години обикаля света

„Това, което може да ме убие, е някой да

си мисли, че съм написал нещо толкова нелепо“,

реагира Маркес, след като вижда блудкавото съчинение.

Великият колумбийски писател, майстор на магическия реализъм и Нобелов лауреат за литература Габриел Гарсия Маркес (1927-2014) е прочут с няколко шедьовъра, сред които „Сто години самота“ и „Любов по време на холера“. За съжаление на почитателите му и ценителите на качествените книги обаче, от 15 години на автора се приписва и т.нар. „Прощално писмо“… Което спорадично става хит в социалните мрежи.

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук“, започва есето, за което навярно милиони хора по света и до днес смятат, че е излязло изпод перото на Гарсия Маркес.

Но не е. При все, че е подписано с: „Твой приятел, Габриел Гарсия Маркес“, въпросният „приятел“ изобщо не е сътворил повърхностното и сиропирано с клишета съчиненийце.

То се прочува за първи път през месец май 2000 г., когато писателят е приет в болница с рак и в обществото се засилват опасенията, че смъртта му е близо. По време на публичната истерия, че Маркес може да почине всеки миг, писмото е публикувано в испански вестник.

За щастие, състоянието на писателя се подобрява. Писмото обаче вече е станало изключително популярно, след което вирусно започва да се разпространява чрез имейли и е прочетено от десетки хиляди хора, мислещи, че е излязло от изживяващия катарзис мъж на смъртен одър.

Пред „Ел Салвадор“ самият Маркес скоро след първото избухване на сензацията накратко заявява, че е възмутен. „Това, което може да ме убие, е някой да си мисли, че съм написал нещо толкова нелепо“, реагира писателят, когато му показват „неговия“ текст.

Истината е, че есето е дело на мексиканския вентрилоквист Джони Уелч и за първи път е публикуван през 1996 г. От тогава творчеството на комика, макар и в сянка, и до днес редовно обикаля интернет и социалните мрежи, а вдъхновени, макар и недотам запознати със стила на Маркес, наивници „благородно“ спомагат за популяризирането му и за рушенето на имиджа на писателя.

„Площад Славейков“ публикува пълния текст на фалшивото „Прощално писмо“ на Маркес с препоръката вместо него да зачетете истинска книга на писателя…

ПРОЩАЛНО ПИСМО

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Твой приятел, Габриел Гарсия Маркес

Светият синод реши: на всяко богослужение ще споменават Симеон Сакскобургготски като „благоверен цар на българите“

На вчерашното си заседание Светият синод е приел решението да споменава бившият премиер Симеон Сакскобургготски по време на всяко богослужение като „благоверен цар на българите Симеон”, съобщи Фактор.бг. Предложението е било направено от Пловдивския миторополит Николай. Очаква се формулата за споменаването на „благоверния цар на българите Симеон” да прозвучи за първи път по време на тържествената света литургия, която ще бъде отслужена от патриарх Неофит и Светия синод сред руините на Голямата базилика край Плиска по случай 1150 г. от покръстването на България.

Решението на Светия синод е на ръба на държавния скандал, защото де факто Българската патриаршия признава Симеон Саккскобургготски за държавен глава на България, която обаче не е монархия, а република. Обичайната формула за споменаването на светската власт в православното богослужение, което се отслужва в нашите църкви е „благочестивият и православен български народ, правителството и христолюбивото войнство”. С решението си Светият синод приема, че България има двама държавни глави – цар и президент, което и от юридическа, и от каноническа гледна точка е абсолютен парадокс.