Плевнелиев рита топка в Аржентина

"Еър" - "Въздушният" Роско...

Българският президент Росен Плевнелиев получи тениска с номер 10, подарена му от ръководството на аржентинския футболен гранд Бока Хуниорс.

Плевнелиев посети стадиона на тима по време на посещението си в Аржентина.

Като подарък българският президент получи тениска на отбора с номер 10 и неговото име на гърба. Номерът е емблематичен за отбора, тъй като с него игре живата легенда Карлос Тевез.

Снимките на президента бяха качени на официалната страница на Бока Хуниорс във Фейсбук.

На тази дата: 5 февруари 1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост

1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост в Африка. Леополд II поставя дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона още през 1877 г. и управлява страната изцяло до анексирането й от Белгия през 1908 г.

По време на експедиция по река Конго, оглавявана от Хенри Мортън Станли, белгийският крал разбрал, че в проучваните земи има огромни залежи от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези богатства и решил да финансира втора експедиция. „Възнамерявам да създам една нова държава, колкото е възможно по-голяма”, написал кралят на Станли. Така Конго било признато за частно владение на белгийския крал и Леополд започнал да управлява абсолютно безконтролно чрез назначени губернатори.

При управлението му местните племена били подложени на масови убийства и робски труд. Около 1900 г. обаче сведения за условията в Свободната държава Конго започнали да се появяват в европейската и американската преса. На 15 ноември 1908 г. общественият натиск и дипломатическите маневри довели до края на управлението на Леополд II. Свободната държава Конго била анексирана като колония на Белгия под името Белгийско Конго.

На 30 юни 1960 г. страната става независима, но това не донася спокойствие и по-добър живот на конгоанците. От тогава историята им е само граждански войни и корупция. През 1965 г. начело на страната застава Жозеф Дезире Мобуту. Рожденото му име е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, което означава Всемогъщият воин. Той прекръства Конго на Заир, а режимът му става пример за клептокрация, т.е. управление чрез безогледно крадене.

Мобуту е президент на Заир (по-късно Демократична република Конго) цели 32 години, като една от причините за това е, че узаконява шуробаджанащината. Той измисля т.нар. Закон за ндуците (ндук на местния език означава братовчед) и задължава всеки, който се издигне на някакъв пост, да се погрижи за роднините си. Според закона, щом някой стане министър, той трябва да назначи цялото си семейство.

Вицове, февруари 2016 г.

Как да влезем в киното двама с един билет.

СмЕх

Двама ВиК техници, стар - опитен и млад - стажант, стигат до мястото на повредата - канализационно-отходна шахта, вътре лайна догоре!

Стария без колебание се съблича и се гмурка вътре. След малко изплува:

- Ключ 16!

Младия подава. Онзи пак се гмурка, изплува:

- Ключ 20!

Младия подава...

- Трети ключ!

Минава време, стария се помотал там, изплува - фекалиите се оттичат. Аварията е ликвидирана. Излиза от шахтата, поизчиства се, и с гордост произнася:

- Учи се, младежо, иначе цял живот ще подаваш гаечни ключове!

***

Вестта за забавянето на заплатата рязко промени сексуалната ориентация на началника в очите на колектива.

***

В библиотеката:

- В тази книга намерих 20 лева. Имате ли и други книги от същия автор?

***

Интервю за работа:

- Е, как сте с чуждите езици?

- Идеално, освен българския, всички други езици са ми чужди

***

Семейство се приготвя да излизат, мъжът:

–Скъпа, коя риза да облека, тази дето няма две копчета или другата, дето и е мръсна яката?

***

Всяка сутрин нови вицове

Цветанов си направи селфи с Морган Фрийман

Цветан Цветанов успя да се снима с големия холивудски актьор Морган Фрийман. 

Двамата участваха на Молитвената закуска при американския президент Барак Обама.

Борисов ще обяви кандидатурата ни за ООН до края на март, когато се поизтощят кандидатите на другите държави

До края на март ще е ясна кандидатурата на България за шеф на ООН. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в Лондон, където участва в организираната от Англия, Германия, Кувейт, Норвегия и ООН конференция на тема "Подкрепа за Сирия и региона".

Премиерът не уточни обаче коя от двете българки - Ирина Бокова или Кристалина Георгиева, ще бъде номинацията на правителството, съобщава Нова телевизия.

"Водим разговори с дипломати от много страни. Знаете, че накрая ще гласуват малко държави. Искам да сме сигурни, че когато излъчим кандидат, той ще бъде подкрепен от всички. Надявам се скоро време да завършим разговорите. Имаме срок до края на март. Основните кандидати чакат. Ще бъдат пуснати, като във всяко едно състезание, когато се поизтощят другите", каза Борисов.

Българите в Лондон не спестиха неудобните въпроси към Бойко Борисов на нарочната им среща в сряда вечерта. Дори за връзките на министър-председателя с медийния бос Делян Пеевски. 

„Кво чакате, бе!? Реформи ли“?! С тази смесица от приятелски поздрав и типично поведение от 90-те премиерът прекрачи прага българското посолство в английската столица в сряда вечерта.

„Поздравът“ бе отправен към десетки младежи, които чакаха да влязат в дипломатическата мисия за среща с българския министър-председател.

Казионните медии, които присъстваха на събитието, ще ви спестят и други въпроси на присъстващите на срещата: за несъстоялата се съдебна реформа, за корупцията, за връзките на Борисов с Пеевски, за това, че до момента не е станало ясно каква позиция има България по сделката между Великобритания и ЕС за спирането на социалните помощи, за това, че съществува видима дискриминация за имащите право на глас на референдума за членството на Обединеното кралство в ЕС и че гражданите на Съюза се третират по различен начин – тези от Малта, Кипър и Ирландия ще могат да гласуват, а останалите – не…

Трябваше да минат месеци мълчание, за да разберем от външния министър Даниел Митов, че България е против подобни дискриминационни мерки. Трябваше да минат месеци дипломатическа дискретност, за да разберем от посланика ни в Лондон Константин Димитров, че са правили проверки за това, защо едни ще могат да гласуват на референдума, а други – не… В официални изявления обаче всичко това липсва. На маса може да си говорим много, може да возим Камерън с джипката и да го водим по механи, но за важните неща не се говори, поне не се говори публично, за да стане ясно каква позиция имаме.0

„Сега започват преговорите с Великобритания и по отношение на социалните плащания, и по отношение на референдума“, увери министър Митов.

Как сега започвали, след като вече две седмици Камерън води усилени преговори с Брюксел и е на прага на сделка, а срещата на върха на ЕС чука на вратата, може би само министър Митов може да отговори на подобна постановка.

„Кога ще ги стигнем румънците, г-н Борисов?“ – пита глас от публиката.

„В кое да ги стигнем?“ – отговаря му се с въпрос.

„Поне в борбата с корупцията кога ще ги стигнем?“ – следва уточняващ въпрос.

Борисов дава думата на Екатерина Захариева.

„Ще представим план за изпълнение препоръките на Европейската комисия от мониторинговия доклад за съдебната реформа. Трябва да вземем конкретни законодателни мерки в кратък срок“, увери министър Захариева.

Е, какво прави правителството година и половина, че сега на бегом се правят законодателни промени, за да се отговори на критиките в евродоклада, така и не стана ясно.

След като страстите на срещата се поуспокоиха, започнаха въпроси и за бежанците.

„Нашето предложение и това, което сме се разбрали като политика да водим, е да не се търси решение за една или друга страна. Това, което правят седем страни в Европа, да се заграждат, това не е решение. Напротив, това е отстъпление от най-важните ценности, които е придобил ЕС“ – заяви Борисов по отношение на мерките, които взима България за спиране на мигрантския поток.

„Вярно ли е, че бежанец получава по 600 лева от държавата месечно?“ – попита един от присъстващите.

„Не е вярно. Няма такава разкладка“ – отговори той. А каква разкладка има – не стана ясно.

„Защо продължавате да поддържате бизнеса на Делян Пеевски? Имате ли някакви общи интереси с него?“ – попита друг от присъстващите.

„Не е вярно, това са абсурдни неща“ – смотолеви все по-изнервеният Борисов.

„Да бе, как да не е вярно“ – репликира го глас от публиката.

„Какво мислите за инициативата на „Шоуто на Слави“ за референдума?“ – пита студент, дошъл от Кеймбридж.

„Каква е тази инициатива?“ – в типичния си стил отговори Борисов и поясни, че не е чел шестте точки, за които екипът на Трифонов събират подписи за свикване на референдум за промяна на избирателната система.

Борисов коментира отдавна познатата причина да е в обтегнати отношения с Трифонов – докато бил кмет на София, не позволил на шоумена да строи в градинка до хотел „Кемпински“. „Иначе преди това бяхме първи приятели. През вечер беше при мен в Банкя.“

Кунева би звънеца на образованието

Новият министър на образованието и науката Меглена Кунева прие министерския пост от проф. Тодор Танев, съобщиха от пресцентъра на Министерството на образованието и науката.

Тя беше посрещната изключително галантно от бившия министър на образованието Тодор Танев, който наскоро иронично я нарече "дялан камък".

Асандж готов да се предаде

Основателят на Wikileaks Джулиан Асандж обяви чрез съобщение в Twitter, че е готов да се предаде на британската полиция, ако комисията към ООН излезе с решение, че той не е бил задържан незаконно.

Асандж се укрива в посолството на Еквадор в Лондон от юни 2012 година, за да избегне екстрадиция в Швеция по обвинение, което той отхвърля - за сексуално насилие.

През 2014 г. той подаде жалба пред ООН, според която задържането му е плод на произвол.

В Twitter той заяви, че би приел решение срещу него, но се надява то да е в негова полза, за да може да се придвижва свободно.

Решението на комисията на ООН ще бъде обявено в петък.

Австралиецът Асандж беше арестуван в Лондон през 2010 година заради европейска заповед за арест, издадена по искане на Швеция. Той получи убежище в посолството на Еквадор и се настани там, след като Върховният съд на Острова разпореди екстрадицията му.

Разкрития: Следственият разпит на Васил Левски в Софийския конак

Неколцина актьори ще пресъздават пред публика всяка събота и неделя съдебно-следствения разпит на Васил Левски в Софийския конак през 1873 г. 

Въстановката ще бъде в залите на Националната галерия, където в четвъртък ще бъде открита изложбата „Васил Левски – символи и епоха“ с картини, на които е изобразен Апостола. 

Представени са редки документи и снимки на Дякона и негови съратници в борбата срещу османското владичество. Експозицията е наредена в памет на българина, дал живота си за Освобождението. Левски е обесен на 19 февруари преди 143 години.

Съдебно-следственият разпит на Левски в Софийския конак е проведен в пет дни – 5, 6, 7, 8 и 9 януари 1873 г. 

Всяка дума на българина и всеки въпрос на съдиите, записвани от турския писар, са запазени в архивите на отдел „Османистика“ на Националната библиотека. Папките със записите от разпитите на Васил Левски стоят заключени в подземията на имперската канцелария в Истанбул до 1931 г., когато българското разузнаване успява да прибере в София няколко вагона безценни свидетелства за историята ни, откупени като стара хартия от Османските архиви, разказва председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ Васил Василев – организатор на изложбата и възстановката.

Протоколите започват с въпроса „Какво е името ти?“ и завършват с присъдата „смърт чрез обесване“.

„Обикалях, за да давам упование на българите“, казва Левски пред турските съдии.

Не издава никого.

Извадка от съдебно-следствения разпит на Васил Дякон Левски

Разпит на Васила

5 януари 1873

– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?

– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.

– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?

– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.

– Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?

– Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.

– В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш?

– Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.

– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?

– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.

– Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в разпространените от тебе книжа?

– Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.

– Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и как намираше хората?

– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията предписания. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] преди казах, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче как е името му – не зная и не го познавам. От там заминах за Търново и после за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.

– Как ти посочваха тия знаци?

– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията…

(…)

с. 188

– Колко време обикаля?

– С тая година обикалям три години.

– Къде е постоянното ти местожителство?

– Никъде не живеех постоянно…

(…)

– Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли срещаше с някого?

– Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.

– Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?

– Никого не познавам.

– Не познаваш ли Димитра, който седи насреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?

– Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тия работи – не зная…

– Заедно с Димитра ние сте обиколили твърде много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти казва в лицето, какво ще кажеш ти?

– Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам-самичък.

– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?

– Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах [поради това], че според намиращите се у мене наставления, аз не [трябва] да ги познавам…

с. 192

Нов разпит на Васил Дякон Левски

6 януари 1873

– Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?

– Според изискванията на устава, не ми беше работа да ги познавам.

– Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?

– Не ги познавам и тогава не ги познавах.

– И куриерите ли не познаваше?

– Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.

– Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, подобно на държавната поща?

– Когато приготвях осем-десет писма и исках да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме чрез знак с дошлия човек, той вземаше писмата [и] къде ги носеше – той знае.

(…)

– Докъде се простираха границите на твоята дейност?

– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.

– Как се казват [там] кафеджиите?

– Имената им не зная.

– Има ли в Пловдив такова кафене и как е името на кафеджията?

– В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е мюсюлманин, името му не зная.

(…)

– Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?

– Минавах през селата, [но] да ги питам за нещо не ми влизаше в работата.

– Не познаваш ли никого в село Царацово?

– Понеже минавах рядко в Пловдив, не си спомням, защото нощувах малко в пловдивските села.

– В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?

– Не си спомням.

– Когато отиде в Пловдив, не доведе ли от Извор и Тетевен някого?

– Не зная.

(…)

с. 194

Нови въпроси към Дякона

– Между книжата ти е и тезкерето, извадено на името на Дидьо Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!

– Истината в случая е тая: за да отида от Извор в Пловдив, аз поисках един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме заедно.

– Защо отрече преди малко?

– На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря?

– Ти кажи хората, които работеха. Да започнем най-напред от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?

– В Свищов не останах в ничия къща, защото изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна лично [с него]. И в Свищов не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа.

– Кои бяха в Ловеч?

– Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима шивачи и може би познавам лицата [им], но имената им не зная.

(…)

с. 195

– За толкова време, разбира се, ти си научил кой е търновският кореспондент, ние искаме него, а не те питаме и не търсиме ония, които не влизаха в комитета.

– Понеже в Търново не приеха да влязат в тая работа и не искаха да се срещнат [с мене], не можах да се запозная с никого.

– Кого познаваш в Пловдив?

– В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, той не го приел.

– А бе, човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги!

– Имаше някакви момчета, но имената им не зная…

[Подписал]: Васил Дякон Левски

(…)

Нов разпит на Васил Дякон Левски

7 януари 1873

– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?

– Трябва да е името на Тетевенския комитет.

– Кой беше председателят или първият за града Тетевен, познаваш ли го лично?

– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха между тях. Аз не можех да се бъркам в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.

– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?

– Ако ги видя лично, може би зная имената им, но не си ги спомням…

(…)

с. 197

– А бе, Левски, разбира се, ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]?

– Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената…

– Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш от тях?

– Име е на един комитет, не си спомням. У мене имаше един тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч…

(…)

– През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско събрание?

– Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се намира във Влашко, никого не познавам.

– След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?

– След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.

с. 204

Нов разпит на Васил Дякон Левски

9 януари 1873

– Кажи какво беше съдържанието на раздадените от тебе предписания на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?

– Колко оръжие, колко мюсюлмани, [18] колко християни, колко животни, колко зърнени храни, колко постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание].

– Статистическите сведения ще се прегледат и преценят от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднъж на мюсюлманите [да подкрепят българите], приемат ли, нищо не ще им се случи, не приемат ли, ще се въстане и срещу тях. Щеше да се изготви друг правилник, който да обезсили първия и да определи начина как да стане, и ще се вдигне бунтът. Докато не се даде някому специална заповед да има право да кореспондира с други народи, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на бунта щеше да се приведе в изпълнение, когато Централният комитет намереше времето за подходящо…

– На Васила от Гложене по едно време били дадени предписания и той бил изпратен в Тракия, придружен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, от които се изпращаха?

– В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те били писали много пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои дори скъсали, а може би са приели една малка част [от тях]. На всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

– През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?

с. 205

– Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите (бел. ред. мухтар – българин, селски старейшина в турско време) са били записвани от юшурджиите (бел. ред. – лице, което събира данък в натура – десятък за земеделско производство) – петнадесет, десетте овце се записваха от бегликчиите (бел. ред. беглик – лице, закупило от държавата правото да събира данъка беглик – за овце и кози) – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления…

(…)

с. 206

– Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?

– Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

Разкрития: Правителството щедро плаща на медии

3 833 929 лв. са получили само за декември медиите, близки на правителството. За цялата 2015-а г. пък тихомълком са уредени 10 926 715 лева.

Всички контракти между електронните медии и властта са формулирани като "предоставяне на програмно време".

Договорите са оформени така, за да се избегнат търгове и конкурси. Всъщност договорките стават "на четири очи" с министъра и лично той решава на кого колко пари да се дадат.

Най-щедър към медиите през миналата година е бил вицепремиерът социалният министър Ивайло Калфин. Той е платил над 4,3 млн. лв. 1,25 млн. лв. е похарчил за медийни услуги транспортният министър Ивайло Московски.

В списъка на най-облагодетелстваните медийни компании през миналата година са разбира се бТВ Медиа Груп ЕАД и Нова Броудкастинг Груп АД.

бТВ е подписала с държавата договори за 1,74 млн. лв. - 1,33 млн. директно и 410 000 лв. чрез дъщерната си фирма Радиокомпания СИ ДЖЕЙ.

Първият договор за 2015-а бТВ радио подписва с Божидар Лукарски на 21 март. Той е за рекламирането на програмата Конкурентоспособност и е на стойност 229 200 лева. След това се сключва договор за 120 хил. лв. и с вицепремиера Ивайло Калфин. През юли 2015-а Радиокомпания СИ ДЖЕЙ е прибрала още 50 000 лв. от министър Лиляна Павлова за излъчване на специализирани рубрики по изпълнението на програмата Регионално развитие.

бТВ също има споразумения с Калфин и Павлова. Те са и едни от най-мащабните въобще - съответно 480 хил. и 330 хил. лева. Отделно са договорите с екоминистъра Ивелина Василева и с Ивайло Московски. Първият е за 240 хил. лв., а вторият (подписан на 14 септември) - за 276,9 хил. лева.

Нова Броудкастинг Груп АД пък има 6 договора на обща стойност от 1,75 млн. лв. Тя, също като основния си конкурент, е взела пари от министрите Калфин, Павлова и Василева. Договорените суми са абсолютно еднакви с тези на бТВ(съответно 480 хил. лв., 330 хил. лв. и 240 хил. лева). Почти същия е и отпуснатият от Ивайло Московски бюджет - 270 хил. лева. Божидар Лукарски е бил значително по-щедър към Нова, като й е предоставил цели 420 хил. лв.

На тази дата: 4 февруари 1923 г. ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски

На 4 февруари, през 1923 година, ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен.

Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС – под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия.

Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта.

Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров.

Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.

Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление.

 През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество.

Срещу него е цялата българска интелигенция – лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.