Фотофакт: Илиана Раева с кожух от лисичи кожи в кампания за защита на животните!

Илиана Раева се снима с кожух от лисичи кожи в кампания за защита на животните!

Инициативата разбира се е похвална. И самата акция е похвална. С цел да популяризира осиновяванията на кучета от приюта в Сеславци.

Оказва се, че г-жа Раева е събирала по 10 лв от всички деца които тренира, за да помагат на Сеславци. И настоява това да се прави всеки месец от децата.

Фирмите на Пеевски и депутати от ДПС са изтеглили от КТБ 113 млн. лева за 10 дни

Общо 19 те фирми на тандема Пеевски – Кръстева и депутатите от ДПС, които са били в КТБ, са изтеглили за 10 дни общо 113 млн. лв. от банката. Това обяви пред БНР председателят на сдружение „Ние гражданите“ икономистът д-р Вера Ахундова.

"Към 31 май 2014 г. тези фирми са притежавали общо 87,5 млн. лв. Това е 20 дни преди затварянето на банката. На 20 юни те са притежавали по-малко от 800 000 лева. На практика, само една от фирмите е загубила 60 000 лева. Другите са оставили такива депозити, които са в рамките на минимално гарантираните", обясни Ахундова.

"Имало е неизвестни милионери, които ние осветихме със списъците, които извадихме преди няколко месеца на политически известните личности и свързаните с тях лица. Тази информация, която е използвана от базата данни на банката е абсолютно точна, защото показва техните суми към 31-ви май, буквално 20 дни преди да затворят банката и към 31-ви октомври, когато е направен балансът на банката. Нещата са наистина драстични. Те показват участието на политически лица, на лица от съдебната власт и на други обществени личности. Това, което е интересно е, че много малко висши кадри и магистрати са останали към 24.октомври 2014 г., което означава, че от големите цифри, които са публикувани в последните списъци, липсват тези хора, те си изтеглили парите", каза тя.

Икономистът не смята, че в банката да има „дупка“ от 4 млрд. лв. "Тези 4 милиарда са едни измислени счетоводни цифри, заяви тя и изтъкна, че в момента са обявени дела за около 3.6 млрд. лв. Дори една част от тези пари да съберат, веднага се събаря т.нар „експертиза“ на одитори, които според мен не трябва въобще да бъдат одитори", изтъкна Ахундова.

Според нея банката не е била пирамида, защото винаги е имала печалба по-висока от лихвените плащания. През банката е минавало финансирането на 10% от БВП на държавата, допълни тя.

КТБ, макар и опоскана, е все още доста богата, обобщи икономистът и допълни, че в момента от нея печели „юридическата мафия“, защото при обявяване на несъстоятелност или атакуване на цесия адвокатският хонорар е минимум 3% върху стойността. "Това означава че около 120 милиона от нашите пари отиват за едни формални хартийки, които буквално повтарят едно и също", посочи Ахундова.

14 февруари - празник на виното и любовта

Празникът на виното и любовта има за символи светиите Трифон и Валентин. Има много общо между тях. И двамата загиват млади за христовата вяра. И двамата са били лечители. И двамата излекували млади девойки от неизлечими болести: свети Трифон – душевната болест на дъщерята на императора, а свети Валентин – сляпата дъщеря на пазача на затвора. Свети Трифон произхождал от лозарски район на Мала Азия, а свети Валентин използвал сладкото вино за да подобрява вкуса на горчивите цярове.

Приятно прекарване на всички – независимо кой - кой празник си избира да чества. Много любов, късмет и спокойствие на всички.

Историята  на католическия свети Валентин

В древeн Рим живял някога лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на болните, да имат приятен вкус. За целта смесвал горчивите сиропи с вино, мед, или мляко. Раните промивал с вино и облекчавал болките с билки. Валентин бил и проповедник – макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Император по това време бил Клавдий Втори, който водел множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство и отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.

Веднъж затворническият надзирател почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Чул за лечителските му способности, той го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин разбирал, че този недъг е практически нелечим, но момичето било толкова красиво, че той се влюбил и дал дума, че ще направи всичко възможно. Дал на момичето мехлем и поръчал да дойдат отново. Минали седмици, но зрението на девойката не се връщало. Мъжът и дъщеря му обаче не се съмнявали в лекаря и продължавали лечението.

Един ден римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата му и го арестували заради нарушаването на заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но бил безпомощен да помогне. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Написал му прощално любовно писмо и на същия ден, 14 февруари 270 година, изпълнили присъдата. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран /минзухар/. Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението й се възстановило и тя видяла блестящия цвят на цветето.

Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за Ден на свети Валентин. И до днес хората показват своята привързаност и любов един към друг, като изпращат на този ден картички и цветя на своите любими.

На тази дата: 14 февруари 1994 г. Съветският сериен убиец Чикатило е разстрелян

Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 г.

Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. 

Андрей Романович Чикатило е съветски сериен убиец, роден в Украинска съветска социалистическа република, известен като „Канибала от Ростов“. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г.

Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление.

Детство

Чикатило е роден през 1936 г. в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради което е бит често от майка си. През 1943 г. се ражда сестра му. Детето явно е от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта. 1944 г. Чикатило става ученик първи клас. През 1946 г. той не излиза от вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Има и версия на събитията, според която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са намерени никакви документи за раждането и смъртта на Степан. Чикатило се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има син (Юрий 1969) и дъщеря (Людмила 1965). През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.

Начало на убийствата

През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез мъчения и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива отново до 1981 г., но през 1982 г. жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.

6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките – да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.

Арест и освобождаване

Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като е прекарал три месеца в затвора.

Следващи убийства и преследване

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, но стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в горското стопанство кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Вицове, февруари 2016 г.

Започна сондажа за нефт и газ в блока "Хан Аспарух"
край Варна.

СмЕх

Директор хвали младата си и много красива секретарка:

- Браво, допуснахте само четири грешки! Сега напишете и втората дума!

***

Тотото ви дава шанс 1 към 200 000 000 на другия ден да не ходите на работа. Алкохолът - 1 към 5...

***

- Къде ходиш бе, изрод?! Цял ден те няма. Трябваше да ходим при мама...

- Ходих да играя шах...

- Какъв шах бе, я се виж, целият вониш на ракия!!!

- Е ти к'во искаш ма, на шах ли да ти мириша?!

***

След като сразил медиите, император Делян оставил на всеки 100 неграмотни журналисти по един който може да чете. За да им диктува.

***

Млад баща си играе с малката си дъщеря. Изведнъж детето спряло и казало:

- Достатъчно, заболя ме главата!

Бащата озадачен погледнал майката:

- И на това ли успя да научиш детето?

***

Всяка сутрин нови вицове

500 души на Луковмарш

Традиционният Луковмарш, свикван от някоко крайнонационалистически дружества, започна край НДК.

Целта на събитието е с факелно шествие да се отдаде почит на ген. Христо Луков - бивш царски министър на войната и шеф на българските "Легиони".

На място преобладаваха символи на Българския национален съюз и портрети на Луков.

... на мястото към 17.30 ч се бяха събрали поне 500 националисти.

Руска църква ще плаща дълг с молитви, реши съдът

Районен съд в Русия е постановил, че местна църковна епархия ще може да покрие част от дълговете си не с пари, а с молитви, предаде Асошиейтед прес.

В огласеното вчера решение на Нижегородския районен съд се казва, че епархията придобива правото да изплати 258 хиляди рубли (3244 долара), които дължи за инсталирането на отоплителна система, както и още 65 хиляди рубли (817 долара) глоби и съдебни такси чрез молитви за здравето на компанията, извършила монтажа.

В присъдата, която е била произнесена през октомври м.г., се казва, че епархията дължи още 200 хиляди рубли (2525 долара) за самата отоплителна система, които трябва да се заплатят с пари.

БНБ дължи обезщетение на вложителите в КТБ за забавеното изплащане на депозитите

Българската народна банка (БНБ) дължи обезщетение на вложителите с гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) за това, че над 5 месеца нямаха достъп до парите си. Това постанови Административният съд на София-град (АССГ). Решението (виж прикачения файл) е по иск на конкретен вложител, но разсъжденията на съда по серията от въпроси, които поставя казусът, са относими за всеки от стотиците притежатели на гарантирани депозити във фалиралата банка.

На близо 40 страници съдия Камелия Стоянова дава подробни отговори на основните проблеми, които поставя подобен иск: Каква е отговорността на БНБ? Може ли да бъде търсена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)? Кой е компетентният съд да гледа подобно дело? Кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните суми по влоговете, т.е. от кога може да се приеме, че е налице бездействие от страна на БНБ?

Решението, с което тя осъжда Централната банка да плати на Юлиян Банков (съдия във Военен съд-София) компенсация от 8 627, 97 лв. (законна лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания, които в неговия случай са с максималния размер от 196 000 лв.), не е окончателно. То стъпва не само на ЗОДОВ, но и на Договора за ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на решения на съдилищата в Люксембург и в Страсбург и на евродирективите, които уреждат гаранциите за депозитите.

БНБ може да бъде съдена по ЗОДОВ

"Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност", гласи първият текст от ЗОДОВ. Попада ли обаче БНБ сред органите, които носят отговорност по този закон?

От решението става ясно, че самата Централна банка държи позицията, че не може да ѝ бъде търсена компенсация по ЗОДОВ. Изложен е аргумент, че е стопанска организация, който почива на мотивите, с които през 1988 г. е приет за първи път Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани, както е било названието му. Съдия Стоянова отхвърля тази теза. Тя заявява, че през 1988 г. понятието за стопанска организация е имало съвсем друго съдържание, а освен това Законът за БНБ, е приет чак през 1997 г. "БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с основна цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон и се различава съществено от стопански организации, на които са предоставени определени държавни функции", пише в решението.

Съдия Стоянова подробно обосновава разбирането, че, когато ЗОДОВ говори за отговорност на органите на държавата, не ги ограничава само до изпълнителната власт и до бюджетните организации. Тя стъпва и на решение на Съда на ЕС (от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93), според което отговорността обхваща дори органите на законодателната власт.

След това се спира на статута на Централната банка. И подчертава: "БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с основна цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица… БНБ е единственият орган на държавата, който регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата на интересите на вложителите, което е основна цел на банковия надзор". Именно фактът, че само Централната банка осъществява този надзор е първият аргумент, който обоснова, че тя носи отговорност по ЗОДОВ.

Административен или граждански съд

Вторият елемент, който изследва съдът, за да мотивира приложимостта на ЗОДОВ по казуса, е видът на дейността, която осъществява БНБ, т.е. дали е административна или не. Отговорът на този въпрос е свързан и с проблема, който се поставя – дали тези дела срещу БНБ са подсъдни на гражданските или административните съдилища.

Тук съдия Стоянова стъпва на Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на І и ІІ колегия на Върховния административен съд. "В процесния случай дейността, осъществявана от БНБ като официално признат от националното право публичен орган, който е оправомощен по националното право да осъществява надзор върху институциите е административна и неизпълнението на това задължение по осъществяване на надзор е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. Правоотношението, което възниква в резултат на надзора, който следва да бъде осъществяван от БНБ върху кредитните институции не е облигационно, а възникналото правоотношение би могло да се определи по-скоро като административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда, тъй като съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ, Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите", пише в решението. В него се подчертава, че в тази връзка на Централната банка са възложени и административно-наказателни функции, което още веднъж обосновава административноправния характер на отношенията между нея и поднадзорните ѝ финансови институции.

Така АССГ стига не само до извода, че делото трябва да се гледа по ЗОДОВ (а не по общия исков ред), а и че му е подсъдно и няма да го изпрати в Софийския районен съд. Той се позовава и на определение на смесен петчеленен състав на ВКС и ВАС в тази връзка (виж прикачения файл).

Почина Трифон Иванов

Днес към 10:00 ч. е починал славният български футболист Трифон Иванов, съобщи кмета на с. Самоводене. Причината за смъртта е инфаркт. Трифон Иванов бе на 50 г.

Трифон започва своята кариера в Етър (Велико Търново). Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988-93 и през сезоните 1995/пр. и 1997/98. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. 

Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 с ЦСКА, вицешампион през 1993 и бронзов медалист през 1998. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Шампион на Австрия през 1996 с Рапид, вицешампион през 1997, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в "А" група. 

Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), взима четвърто място с него на Световното Първенство по футбол в САЩ през 1994 (в 6 мача), играе също така на Европейското Първенство по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното Първенство във Франция през 1998 (играе в 3 мача). След приключване на кариерата си започна изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма Аванти в Северна България.

Поклон пред паметта му и светъл път към Бог!

Руски шегаджии си направиха майтап с Ердоган

Двамата руски шегаджии Владимир Кузнецов и Алексей Столяров, известни в интернет като Вован и Лексус, се пошегуваха с турския президент Реджеп Ердоган, съобщават руски медии.

В телефонен разговор до държавния глава на съседката ни двамата се представители като украинския президент Петро Порошенко и премиера Арсений Яценюк.

Ердоган нарекъл държавния глава на Украйна „скъпи приятелю”. По време на разговора страните са обсъдили намерението да изградят диалог между двете държави, които са обект на руски санкции.

Шегаджиите също предложили Порошенко да координира техните действия срещу Москва. Турският президент приветствал идеята за сътрудничество срещу Русия.

Вован и Лексус качиха анонс от разговора в интернет.

В миналото двамата руснаци са правили подобни шеги и с други известни, включително с Елтън Джон, Михаил Саакашвили, Виталий Кличко, Игор Коломойски.

ВИДЕО

ВИДЕО С МАЙТАПА ИМ СЪС СЪР ЕЛТЪН ДНОН

Луковмарш и контрамарш днес в Софоя! Кой е генерал Луков?

За 13-и пореден път днес в София ще се проведе Луковмарш – възпоменателно факелно шествие в памет на ген. Христо Луков. Факелното шествие ще започне от пилоните на НДК в 17.30 часа.

Организиран е и контрашествие от движението „Антифашистко действие – София“ под надслов „Без нацисти по улиците ни!“.

То ще се проведе от 12 ч. и също е със сборен пункт пред пилоните на НДК. Организаторите му категорично се противопоставят на провеждането на Луковмарш. Те припомнят, че ген. Луков е един от последните ръководители на ултранационалистическата и пронацистка организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) до смъртта му на 4 януари 1943 г.

СБНЛ е организация, която се борила „срещу масоните, евреите и комунистите“, за забраняването на книги и организации, които противоречат на националистическите ценности, за контрол върху печата, национализация на банките, разтуряне на партиите, както и за политическата визия на фашизма и националсоциализма.

Организаторите на шествието „Без нацисти по улиците ни!“ се солидаризират с всички жертви на ултранационалистическа престъпност – бежанци и мигранти, роми, евреи и други, и подчертават, че събитието им не е обвързано с политически партии.

В края на януари срещу провеждането на Луковмарш отново се обяви ДПС. От партията поискаха кметът на София Йорданка Фандъкова да забрани провеждането на шествието.

КОЙ Е ГЕНЕРАЛ ЛУКОВ?

Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1932 – 1943) убит от комунистическа терористична група, съставена от Виолета Якова и Иван Буруджиев.

Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия.

Министър на войната (1935 – 1938)

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране на Вътрешната македонска революционна организация, за която пише: След като силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.

Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията. На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

В книгата си „Закъснели отговори“ (1984) партизанката и участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Митка Гръбчева разказва за писмо, написано до нея от определящия се като близък приятел на Луков Ангел Илиев. В писмото си Илиев разказва, че на погребението на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов получил от началника на Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от Главното командване на германската армия, която съобщава, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски флорина – подарък от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези подкупи ставало чрез генерал Танинчев, представител на някои от фирмите. В писмото си до Гръбчева Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на министерството.

Убийство

В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. На 2 януари по съветската радиостанция „Христо Ботев“ Вълко Червенков остро критикува общественици като Христо Луков и Никола Жеков, обвинявайки ги, че подготвят присъединяване на България към Германия, подобно на австрийския Аншлус.

Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.

Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“

Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е на халос – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска със силното си тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор.

В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“[16] Въпреки това генерал Луков не умира веднага.

Последователи и близки на убития обаче веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт.  Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия.  Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.

Радио Би Би Си дава веднага съобщение за убийството, което ражда версия за английски агенти. Балистичната експертиза обаче доказва друго – сравняват гилзите, намерени при Луковото убийство, с тези на дефектните патрони край тялото на Никола Христов Кутуза, агент провокатор, убит преди това. Установяват, че гилзите си приличат. Заключението е, че изстрелите са от един и същ пистолет, а англичаните нямат интерес да убиват агент-провокатор на полицията като Кутуза, който е агент на Никола Гешев и му помага при серията разкрития срещу БКП през 1942 г. Затова и го убиват в работилницата му на 8.02.1943, пет дена преди убийството на Луков.

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, зашото се опасяват от повторение на атентата на 16.04.1925 г. в църквата „Света Неделя“.[19] Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат изтъквайки заслугите на Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов от името на Софийското дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на легионерите. Сред присъстващите са цар Борис III, принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение да нападне министрите и е арестуван. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от гроба на Стефан Стамболов. Радомирски признава, че са пратили Буруджиев на погребението на Луков да гледа и докладва.

На 19.02.1943 г. излиза официалното съобщение на полицията – 300 000 лв. награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи убийците или спомогне за разкриването им.

Страстта на руския патриарх към лукса

ЮРИЙ РЕШЕТО

Гласът му е също толкова забележителен, колкото и бисерите, които ражда: хомосексуалните бракове вещаели края на света, а руските бомби в Сирия носели мир и щастие на хората. Патриарх Кирил не пропуска възможност да коментира световната политика. Освен това той има привилегията да е с "достъп до тялото", както в Русия описват близостта с президента Путин. Ето защо не бива да ни изненадва, че църквата и държавата, патриархът и президентът управляват заедно Русия и нейните граждани. Макар в страната да важи разделението между държава и църква, руското православие има привилегията да е нещо като държавна религия в Русия.

Нейният предводител обаче е според много от православните миряни една крайно противоречива личност. Досущ като президента Путин. И двамата преминаха през много метаморфози. И двамата имат сериозен принос за образа на Русия по света.

Едно време в Ленинград

И патриархът, и президентът са от Ленинград - днешен Санкт Петербург. През 70-те години на 20 век Путин е изучавал там "шпионския занаят" (в КГБ), а Кирил, тогава още под името Владимир Гундяев, се е запознавал като семинарист с руското православие. След това бъдещият патриарх прави бърза кариера - избран е за ректор на Ленинградската семинария, а на 31 години става архиепископ.

По това време Кирил се сближава с Ленинградския митрополит Никодим. И бързо установява, че митрополитът симпатизира на католицизма, възхищава се на папата и се моли заедно с католици. И до днес Никодим си остава привърженик на идеята, която е неприемлива за много вярващи руснаци, а именно - обединение на руската православна и римокатолическата църкви. Именно Ленинградският митрополит Никодим оказва силно влияние върху бъдещия патриарх Кирил.

Самият Кирил е ходил няколко пъти при папата - за последен път през декември 2007 г. при папа Бенедикт XVI. Това се случва една година преди Кирил да бъде избран за руски патриарх. Тогава руската държавна телевизия излъчи репортаж от визитата на Кирил във Ватикана, който показа как Бенедикт благославя руския гост, а той пък му целува ръката в знак на признание към неговия статут на върховен глава на всички духовници.

Днешният руски патриарх не споделя разпространеното в руската православна църква схващане, че католиците са еретици. Кирил казва освен това, че забраната за съвместни молитви не важи за католиците, а само за православните отцепници.

Часовник за 30 хиляди евро

И макар срещата в Хавана с папа Франциск да е водеща тема в Русия, хората там се вълнуват повече от скандалите, свързани с разточителния начин на живот на патриарха и с неговите невинаги законни дейности. Неотдавна в социалните мрежи се появи снимка, на която патриархът носи на ръката си скъп швейцарски часовник от марката "Breguet", чиято цена е 30 хиляди евро. Възмущение предизвикват и неофициалните информации за дворците на негово светейшество в Южна Русия или пък за вилата му в Швейцария. Говори се също така, че по-късите разстояния Кирил изминава с брониран Мерцедес S класа, а по-дългите - с частен самолет.

През 90-те години името на Кирил се появи в няколко журналистически разследвания, които бяха взели на прицел съмнителни търговски дружества на руската православна църква. А в публичното пространство редовно се разпространяват информации за негови участия в нелегални сделки. Същото важи, впрочем, и за неговия другар от съвместните години в Ленинград - президента Путин.

Нито едно от обвиненията срещу тях не е било доказано, но както казват руснаците: "няма дим без огън". А на фона на икономическата криза в Русия разточителният живот на Кирил и неговата страст към лукса правят още по-силно впечатление. В този смисъл в Хавана Кирил се среща с пълната си противоположност - скромния католик Франциск.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.

На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.

На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.

Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.

На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.

Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.

В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.

На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.

След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.

Вицове, февруари 2016

СмЕх

Днес живеем в свят, в който храната е пълна с химия, но затова пък козметиката е фрашкана с авокадо, мед и всякакви други витамини...

***

... И каква е поуката от приказката, деца? Не говорете с непознати! Ето, вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата Червена.

***

-Твоята кола пали ли при-20?

-Не знам, тя при -20 не се отваря...

***

Уморени от борбата срещу кражбата на продукти, шефовете на кланицата набират вегетарианци за персонал.

***

Майка вика на хлапето си, което седи в пясъчника и яде нещо:

- Какво ядеш?

- Не знам.

- А откъде го взе?

- То само си допълзя.

***

Всяка сутрин нови вицове

Общинските съветници на Варна в услуга на монопола

В понеделник Общинският съвет във Варна ще трябва да вземе решение за определянето на нови минимални цени на таксиметровите услуги. Такива има и в момента. В морската ни столица и сега е забранено жълтите коли да карат на по-ниска тарифа от 0,60 лева на километър през деня. Сега обаче се очаква минималната цена да бъде увеличена под натиска на част от таксиметровите компании в града. Поводът за скандала е решението на няколко от такси компаниите в града, които свалиха цените си преди месец от 79 ст./км на минимума от 60 ст./км. Компаниите, които запазиха високите тарифи, обвиниха конкурентите си в дъмпинг и потърсиха разправа с тях през месния парламент.

И въпреки че това определено е в изгода на клиентите на таксиметровата услуга в града, таксиметровите компании, возещи на по-високи тарифи, започнаха протести и настояха от общината административно да увеличи най-ниските цени.

На пръв поглед ситуацията изглежда доста абсурдна, но варненската община има пълно право да го направи, защото Законът за автомобилните превози позволява на местните власти да определят както максимални, така и минимални тарифи за превоз.

Всеки българин с държавен имейл

Ще се правят заедно с новите лични карти и ще служат за ползване на услугите на правителството в интернет

Всеки българин ще получи от държавата електронна поща. Това е предвидено в проекта за развитие на електронната идентификация, който е един от най-важните за внедряване на е-правителството.

Имейлът ще се издава служебно при подновяването на личната карта с такава, в която има електронен идентификатор, предвижда пътната карта на правителството за изпълнение на стратегията за електронно управление.

Подмяната на

картите трябва да

започне от

догодина,

като вече бе обявена обществена поръчка за близо 500 млн. лв.

Адресът на държавния имейл ще бъде включен в чипа на личната карта, с който българите ще се идентифицират, за да ползват услугите на администрациите онлайн. На тази поща ще бъдат изпращани автоматично всички отговори от администрации, готови документи и пр.

Гражданите обаче ще могат да пренасочат имейла за общуване с държавата и към редовната си електронна поща и дори получават есемеси от него, предвижда пилотният проект за електронната идентификация. Това ще става през специален потребителски портал. Само служебният имейл обаче ще удостоверява, че дадена услуга е извършена от държавата, независимо дали прехвърленото на личната поща съобщение е получено, или не.

Проектът е изработен от екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова и е на стойност 24 млн. лв. Изпълнители на проекта ще са МВР и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

На държавния

имейл ще се

изпращат и

съобщения за

важни събития,

но не е уточнено какво разбира администрацията под важно събитие.

Освен системата за електронна поща пилотният проект за идентификатора включва и изграждането на няколко регистъра. Първият ще е на електронните идентификатори и той ще е интегриран със системата за българските документи за самоличност на МВР. Регистър ще има и в транспортното министерство. В отделен пък ще фигурират институции и фирми, които държавата е овластила да издават електронни идентификатори на гражданите. Реално през този регистър ще става и електронната проверка на документи за самоличност - нещо като онлайн еквивалент на показването на личната карта пред чиновниците в момента.

Електронната идентификация ще върви и с

цялостна промяна

на регистъра

на ЕГН-та

В момента те били разпръснати на сървъри по общини, а трябвало да се съберат на едно място, което да е достъпно по електронен път денонощно и седем дни в седмицата. Промени ще има и в адресния регистър, който също ще бъде централизиран.

Електронният идентификатор и централизираният регистър на ЕГН ще представляват и достъп до националната система за електронно здравеопазване, предвижда пътната карта. В тази система ще се издават електронни рецепти за лекарства, през нея ще се дават направленията за специалист или лечение в болница. Системата за електронно здравеопазване ще се прави от здравното министерство с 6 млн. лв., осигурени от Оперативната програма “Добро управление”.

290 млн. лв. ще

струва цялостното

изграждане

на системата

за електронно управление. 90 млн. лв. са нужни само за спешните и пилотни проекти, които трябва да бъдат завършени до края на тази година. Още 200 млн. лв. ще се похарчат до 2020 г., за когато е предвидено електронното правителство да е напълно изградено и поне 300 администрации да предоставят услугите си напълно онлайн. Това означава тези услуги да могат да се заявяват онлайн, да се плащат по електронен път и гражданинът да получава резултатите електронно без никакъв досег с чиновник. В момента в България няма нито една такава напълно електронна услуга.

По-голямата част от средствата трябва да бъдат дадени от оперативните програми на Европейския съюз. Най-голямо финансиране ще е нужно за изграждането на оптична свързаност на всички общини в България към мрежата на правителството, става ясно от плана за действие. За тази дейност ще бъдат дадени както 10 млн. лв. от държавния бюджет, така и 68 млн. лв. от програмата за развитие на селските райони.

Чиновниците ни събират 400 млн. лв. за бележки

400 млн. лв. плащат всяка година гражданите и бизнесът в България, за да им бъдат издавани бележки и удостоверения от чиновници. Това показват данни, събрани от екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова.

63% от всички услуги, които предоставят администрациите, са именно от т.нар. удостоверителен тип. Заради това и пътната карта предвижда те първи да бъдат електронизирани, а плащането за удостоверения да бъде премахнато. Ще се започне с най-разпространените услуги като свидетелства за съдимост, актуално състояние на фирми и пр., предвиждат от екипа на Бъчварова. Електронизацията на тези услуги трябва да завърши още до края на тази година, като целта е това да се случи с всички услуги, които гражданите искат от чиновниците повече от 15 000 пъти на година. На втория етап ще бъдат електронизирани тези, които се искат повече от 1000 пъти в годината.

Онлайн услугите ще се предоставят от специални централизирани регистри, които ще работят постоянно. Подобни ще са и системите за регистрацията на автомобили, нотариалните пълномощни и пр., предвижда пътната карта.

“Имена.БГ” ще дава интернет

адресите на кирилица

Дружеството “Имена.БГ” ще е регистратор на интернет имената на български език, реши комисия в министерството на транспорта и съобщението. По този начин вече ще е възможна и регистрацията на адреси на страници, които са изписани на кирилица.

“Скоро можем да регистрираме и ползваме интернет имена изцяло на български език”, заяви транспортният министър Ивайло Московски. Според него така отпадали пречките за ползване на интернет пред хората, които не познават латинските букви.

В конкурса за български интернет регистратор се състезаваха “Имена бг” АД и сдружение Български домейн регистър.

Акционери в “Имена бг” са Българска библиотечно-информационна асоциация, “Регистър.БГ” ООД, Сдружение за електронни комуникации, “Цифрови системи” ООД, “Цифрови системи лимитид” ООД и фондация “Глобални библиотеки”.

Следващата стъпка за издаване на интернет адреси на български език е кандидатстване пред международната служба за присвояване на имена и адреси в интернет, обясниха от министерството на транспорта и съобщенията.

Турция наистина е забранила на Пеевски да пътува до там!

Продължават масово кражбите на винетки

Продължават кражбите на винетни стикери в Пловдив и областта, съобщават от полицията. В село Крушево мъж се е оплакал, че от личния му автомобил е била открадната незалепена винетка. В Пловдив 30-годишна шофьорка е подала жалба за счупено предно стъкло на автомобил и липсващ винетен стикер.

Новият вид кражба за първи път беше регистриран преди седмица в Хисаря, където бяха изрязани части от стъклата със залепените върху тях винетни стикери на три автомобила.

Българи от САЩ стартираха петиция : „НЕ“ на кандидатурата на Бокова

Членовете на Съвета за сигурност към ООН да кажат твърдо „НЕ“ на кандидатурата на Бокова, настояват сънародниците ни зад граница.

Наши сънародници, живеещи в САЩ стартираха вчера специална петиция, срещу избора на Ирина Бокова за председател на ООН, това съобщиха инициаторите за Faktor.bg. Реакцията им е провокирана от взетото на 9 февруари решение от Външно министерство за официалното номиниране на Бокова като българска кандидатура.

Ето какво пишат сънародниците ни в увода към Петицията:

„Правителството на България номинира Ирина Бокова като официална кандидатура за генерален секретар на ООН, въпреки активната съпротива на повечето български граждани към тази номинация. Ирина Бокова се подкрепя от дълбоко антидемократични политически сили в България. Номинирането й идва като резултат от техните заплахи да свалят правителството на България. В това ние виждаме неуважение към българския народ. Номинацията на Ирина Бокова идва като резултат от особено тревожни политически манипулации, на които сме свидетели в последно време в България. Нейната кандидатура е спорна, защото не обединява, а разделя българите. Имаме съмнения в нейната почтеност като личност. Ужасени сме от това, че тя е свързана с бруталната и корумпирана комунистическа система, на която дължи цялата си кариера. Ние смятаме, че тя ще бъде заплаха за сигурността на ООН, ако бъде избрана за генерален секретар на организацията. Съмняваме се в способността й да спазва основните принципи на Организацията на обединените нации. Нашият апел към членовете на Съвета за сигурност към ООН е да кажат твърдо „НЕ“ на кандидатурата на Бокова“.

До сега Петицията е подписана от близо 300 души от САЩ, Канада, Австралия, Европа, Нова Зеландия и др.

Документът ще бъде връчен на американското правителство и на членовете на Съвета за сигурност към ООН.

На тази дата: 12 февруари 1924 г. открита е гробницата на Тутанкамон

1924 г. е открита гробницата на Тутанкамон. Небхеперура Тутанкамон, наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от 18-тата фараонска династия. Любопитен факт е, че младият фараон става най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление.

Всъщност гробницата е открита на 4 ноември 1922 г., но до скритите вътре  съкровища, откривателите достигат година по-късно.

Лорд Джордж Хърбърт Карнарвън е английски благородник. През 1900 г. претърпява пътен инцидент - колата му се преобръща, той получава мозъчно сътресение, а като резултат от лечението и настъпилите усложнения - и астма. По съвет на лекарите той започва да води по-спокоен живот, и се премества да живее в Египет. Скоро след пристигането си там, Лорд Карнарвън е запленен от историческото наследство на страната и от величието на разкритите тогава паметници. С течение на времето Карнарвън разбира, че познанията му като любител-археолог са недостатъчни за провеждане на систематични разкопки, и се обръща за помощ и съвет към директора на Египетския музей - Масперо.

Масперо го свързва с Теодор Дейвис - откривателят на мумията на Ехнатон и човекът занимаващ се дотогава с проучването на царските гробници. Дейвис притежавал и правата за разкопки в Долината на царете, и през 1914 г. продава концесията на Лорд Карнарвън, смятайки, че всичко в долината е изследвано, и считайки, че по-нататъчни разкопки са само и единствено загуба на време и пари.

А лорд Карнарвън се сдобива с концесията главно заради настояването от страна на Хауърд Картър - учен археолог, считащ, че Долината на царете крие още загадки и съкровища.

Разкопките започват през 1917 г. с отстраняването на големи количества пръст и отломки, като още в първите месеци археолозите откриват остатъци от неизвестни стени на метър от гробницата на Рамзес VI. По-късно се оказало, че това били бараките, в които са живели строителите на гробниците в района. Картър решил да не бута стените.

С течение на годините работа не било открито нищо, търпението на Карнарвън се изчерпвало, а в разчистеният периметър нямало и следа от гробница. На Картър бил даден срок от още един сезон, преди да спре финансирането на проучванията.

Отчаян и намиращ се в безизходица, Картър решил да бутне стените на постройките и да отстрани натрупаните отпадъци. Това станало през ноември 1922 г. На 4 ноември работниците спрели да работят и останали на място. В една от ямите, където били премахнати скалните отломки, се показало грижливо издялано стъпало.

Работата не спира и скоро работниците достигат врата. Картър пробива малка дупка и вижда коридор, пълен със скални отломки. След откритието той пише телеграма на лорд Карнарвън и го чака търпеливо три седмици, докато пристигне от Англия.

След пристигането на Карнарвън първата врата била разбита, а коридорът с отломките - разчистен. В първата гробна стая намерили безброй предмети - статуи, фигури на странни животни, както златни и позлатени предмети от бита. Те били първите от близо 3000 години, които виждали тези съкровища.

На десетина метра от първата врата археолозите се натъкнали на втора, с печат на Тутанкамон. Тя водела до помещение, в което имало подреден цял „музей” - вази, ракли, златни жезли, столове, каляски, златен трон, както и три големи украсени с глави на животни легла. Сред откритите предмети били и две статуи в човешки ръст, изработени от черно дърво, със златни сандали, позлатени дрехи, и с жезъл в ръка, като около челата на фигурите се виела змия, която била царски символ. В краката им се търкалял изсъхнал букет от полски цветя.

Там била намерена и трета врата, която Картър и Карнарвън не отворили. Заели се със съхраняването и описването на предметите от другите две помещения, като получили разрешение от правителството да използват за склад гробницата на Сет II, където складирали и консервирали всички открити предмети. С това се занимавали до 1923 г., когато дошло време да се отвори и третата врата.

Зад нея се намирало помещение с площ от 26 кв.м. В него се намирал позлатен саркофаг, а в него имало други три позлатени и заключени саркофага. Четвъртият бил от жълт кварцит. Последният ковчег бил от масивно злато, а върху него бил изобразен ликът на владетеля. Когато капакът бил повдигнат, се показала уникалната и безценна погребална маска на Тутанкамон, както и непокътнатата мумия на владетеля. До нея са открити още предмети - диадеми, кинжали, амулети, нараменници, пръстени и възглавница. Те били пренесени в музея, а мумията на фараона - изследвана и върната в саркофага.

Любопитен факт е, че поради неправилно съхраняване след откриването на мумията на Тутанкамон, тя се е разделила на 13 части, а като цяло методите на Картър - които били „грижовни” за времето си, днес се определят като „варварски”, което всъщност е нанесло непоправими щети по намерените предмети и мумията.

Днес в Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Като най-ценен артефакт се пази позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

ВИДЕО