2006 г. в град Корлеоне е заловен е мафиотският бос Бернардо Провенцано. Според данните на службите за сигурност в годините на управлението си Провенцано е създал „директорат” от седем души, които са решавали бъдещето на организацията и могат да поемат контрола по всяко време.
Когато той поема ръководството на сицилианската мафия през 1993 г., наследява организация, намираща се във война с властта, отслабена от операция „Чисти ръце”. Самият Провенцано носи вина за това положение - демонстративните убийства на двамата съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино през 1992 г. са замислени не без негово участие. След тях тогавашният номер 1 в коза ностра Тото Риина-Звяра е арестуван и вкаран в затвора.
Именно показните убийства са и причината кръгът около новия бос на босовете да започне да се затяга още с идването му на власт. Някогашният Бени Трактора, за когото старият мафиотски бос Лучано Лиджио казва, че стреля като бог, но има мозъка на пиле, обаче се оказва далеч не толкова лесен за разгадаване. От самотата на своето изгнание той трансформира сицилианската мафия в икономически ефективна машина, като през десетте години на управлението му светлият бизнес бавно, но сигурно взима превес над тъмния.
По време на управлението му коза ностра се изтегля от повечето международни дейности, които развива от десетилетия, и оставя задокеанските си „клонове” в САЩ и Канада да се развиват самостоятелно. С намесата на мафията в търговията с наркотици тя влезе в пряка конкуренция с престъпни синдикати от целия свят, а в същоото време срещу нея застанаха не само италианските магистрати. Затова Провенцано върна мафиотите към техните корени - там, където те са сигурни и се чувстват защитени от вековната омерта.
Босът вече го няма, но мафията остава. Убийството или ареста на capo di tutti capi никога не означава смърт за мафията, а само началото на метаморфоза.
Най-малкото защото опитът сочи, че най-висшите в мафиотската йерархия никога не си отиват без помощ „отвътре“ - полицията се намесва едва тогава, когато наследникът е готов да поеме поста на боса. Фактът, че след 10 години неуспехи полицията успя да арестува последния голям Кръстник в Италия - Бернардо Провенцано, е сигнал, че е дошло времето за нова промяна за коза ностра. Така през 80-те Лучано Лиджио и Тото Риина започнаха войната с държавата, но през 90-те дойде Провенцано и сложи край на битката без победител, за да върне мафията там, откъдето тръгна - в Сицилия. Наследникът му обаче може да реши нещо друго.
Мафията от селски тип си отива
Така с ареста на боса мафията в Сицилия няма да загине. Най-вероятно обаче ще се промени коренно, смята журналистът от в. „Република“ Атилио Болцони. „Това е краят на „селската“ мафия, а Провенцано е последният Корлеонец“, твърди Болцони. Според него, който и да поеме контрола над организацията, тя неизбежно ще отреже корените си, за да оцелее, и ще се превърне в урбанизирана структура от „американски“ тип.
Всъщност животът и арестът на Провенцано до голяма степен носят посланието на коза ностра за новото време - живей в тайна, пази богатството си скрито. Когато настоящият бос поема ръководството на сицилианската мафия през 1993 г., той наследява организация, намираща се във война с властта, отслабена от операция „Чисти ръце“. Самият Провенцано носи вина за това положение - демонстративните убийства на двамата съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино през 1992 г. са замислени не без негово участие. След тях тогавашният номер 1 в коза ностра Тото Риина-Звяра е арестуван и вкаран в затвора (някои твърдят, не без помощта на дясната си ръка - Провенцано).
Именно показните убийства са и причината кръгът около новия бос на босовете да започне да се затяга още с идването му на власт. Някогашният Бени Трактора, за когото старият мафиотски бос Лучано Лиджио казва, че стреля като бог, но има мозъка на пиле, обаче се оказва далеч не толкова лесен за разгадаване. От самотата на своето изгнание той трансформира сицилианската мафия в икономически ефективна машина, като през десетте години на управлението му светлият бизнес бавно, но сигурно взима превес над тъмния.
По време на управлението му коза ностра се изтегля от повечето международни дейности, които развива от десетилетия, и оставя задокеанските си „клонове“ в САЩ и Канада да се развиват самостоятелно. С намесата на мафията в търговията с наркотици тя влезе в пряка конкуренция с престъпни синдикати от целия свят, а в същоото време срещу нея застанаха не само италианските магистрати. Затова Провенцано върна мафиотите към техните корени - там, където те са сигурни и се чувстват защитени от вековната омерта.
Скорошен полицейски доклад разкри, че девет от всеки десет заведения на острова плащат пицо на мафията - рекетът царува в Сицилия. Насилието никога не е изключено, но то е скрито, тайно, далеч от публичните очи - „ако го няма в медиите, значи не съществува“ е мотото на новите гангстери от острова. „Мафията се промени, казва ръководителят на комисията „Антимафия“ Пиерлуиджи Виня. Хората имат чувството, че тя е изличена и победена, но всъщност не е така. Станала е по-дискретна, по-интелигентна и по-богата от преди.“
От обществени поръчки до екологични престъпления
Иронично е, че човекът, спечелил си прякора Счетоводителя заради умението си да пере милиарди долари, беше заловен благодарение на чистото пране, изпратено от жена му. Но иронията започва да горчи, когато се погледне статистиката - Би Би Си твърди, че 96% от обществените поръчки в Сицилия са нечисти, т.е. с участието на мафиотски фирми. Управлението на пристанища, пътища, сметища, строежът на инфраструктурни обекти и жилищни сгради, финансови услуги - коза ностра е навсякъде. Октоподът не простира пипалата си през океани, но за сметка на това здраво е хванал родната си земя.
Наркотиците са старата любов, трафикът на хора - новата. Африка, Близкия изток, бившият СССР - съседите на обединена Европа искат да влязат в „обетованата земя“ и коза ностра е повече от готова да помогне. Според доклад на германското разузнаване трафикът на хора е все по-печеливш бизнес за мафиотските структури, като Италия е „въртележката“ на Европа. Географията също е от полза - Сицилия отдавна е стъпалото към Стария континент за Северна Африка. Този бизнес обаче понякога се оказва нож с две остриета. Според Виня новите имигранти от Сърбия, Китай, Русия и Нигерия се вливат в редиците на нови организации, които се борят с местната мафия за контрола над някои престъпни дейности. На техния фон италианската престъпна класика изглежда нерешителна и мекушава.
Другото ново начинание, в което сицилианците си сътрудничат успешно със своите континентални „колеги“ - ндрангета от Калабрия и камората от Неапол, е „екомафията“. Мафиотският „джойнт венчър“ се занимава с всичко, което е вредно за околната среда - от незаконно строителство, през токсични отпадъци до внос на екзотични птици. Нови незаконни сметища никнат в Южна Италия, а строежи се появяват в паркове, край археологически паметници и в други защитени места, но тук влизат в сила старите връзки с местните политици. И докато Италия е в рецесия, „екомафията“ просперира: през 2004 г. тя е направила почти 25 млрд. евро оборот - повече от ФИАТ, „Телеком Италия“ или която и да било от другите фирми в топ 10. Италианският институт „Юрисп“ твърди, че от 1999 г. до 2004 приходите на мафията са се равнявали на 3.4% от БВП на Италия, или около 43 млрд. евро. Според нови прогнози до 2005 г. този процент вече е близо 10, или 100 млрд. евро.
Огромно количество пари, част от които са били управлявани само с помощта на бележки от една малка ферма в Корлеоне. Бернардо Провенцано може да е горд, че е опровергал някогашния си шеф за качеството на своя интелект.
Атентатът срещу цар Борис III е извършен на 14 април 1925 г.
от група анархисти (Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон
Ганчев и Нешо Мандулов) в прохода Арабаконак. Царят успява да се спаси, но
загиват пътуващият с него ентомолог проф. Делчо Илчев и шофьорът на колата и
главен ловджия Петър Котев.
