Daily Mail тиражира анонимката, че „Даеш“ дава $50 000 за главата на Динко

Вторият по тираж вестник във Великобритания Daily Mail информира своите читатели със следното заглавие:

„Ислямска държава“ дава $50 000 награда за главата на българския „ловец на бежанци“.

Авторът Крис Самърс не цитира източници, а повтаря твърдения от българската медийна реалност. Ето как се стигна до това тревожно заглавие:

В петък сутринта многобройната публика на бТВ видя поредното интервю с Динко Вълев, за когото районната прокуратура в Средец установи, че са налице данни, че е подбуждал към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност и етническа принадлежност. Понеже това е станало от ефира на същата бТВ, районната прокуратура в Средец е препратила материалите до компетентната Софийска районна прокуратура.

По този повод Динко Вълев коментира по телевизията, че няма притеснение от работата на прокуратурата.

„Омраза към тяхния народ аз не всявам. К'ви ми са действията? Аз ли ги намерих, или те мен ме намериха. Идват в България да ме нападат да ме убиват. Всеки нормален мъж би го направил".

Динко Вълев обяви, че единственото, което го притеснява, е друго:

"Вдигнали са ми цената за главата, 50 000 долара. Завишили са цената. Бяха 5, 15, може да станат 100".

Следва въпросът кой ги дава тези пари: „Някаква ислямска държава".

Динко Вълев няма откъде другаде да е чувал това, освен от публикувания предишния ден брой на „Уикенд“, част от чиито материали се публикуват и в многобройни сайтове. Съобщението за наградата за главата на Динко Вълев е с такъв източник:

„Това разкри служител в аналитичния отдел на ДАНС, който отговаря за събирането на информация от забранени сайтове, финансирани от терористите на ИДИЛ".

Британският Daily Mail се позовава на същото:

“Но сега става ясно, че ДАНС са го предупредили, че той е мишена на терористите. Агент твърди, че Динко е в списък с имена, за които ИДИЛ предлага награда, но само след представяне на видео доказателство“.

След това вестникът подробно припомня всичко, което знаем за Динко Вълев, станал популярен като „ловецът на мигранти от България“.

В края на март Би Би Си също обърна внимание на Вълев. Тогава заглавието бе „Бългаският самоуправник, който „лови бежанци“, а в текста Динко твърдеше, че 95% от българите го подкрепят.  

Хотелът на Рашидови, който не бил хотел...

Къщата/хотел на Рашидови.

Всичко започна от писмото на Вежди Рашидов до БНТ в началото на седмицата. В него той изрази недоволство от поведението на водещия Георги Ангелов, припомни му, че е на „държавна ясла“ и нарече лъжи някои твърдения на събеседници в студиото.

„На всичко това бих махнал с ръка, ако в това предаване не беше позволено да се хвърлят тежки клевети, за което май че вече е време да си търся правата в съда. А що се отнася до сина ми и моите внуци - те нямат хотели в Австрия, но напуснаха страната, омърсени от подобен род клевети, омерзени от това, което и днес се чува от екрана", написа тогава Рашидов.

След като Асоциацията на европейските журналисти – България поиска оставката на Вежди Рашидов заради натиска над журналист от обществената телевизия, Вежди Рашидов споделя позицията си и пред премиера Бойко Борисов. Това показва стенограмата от заседанието на Министерския съвет от сряда.

„От една година едни и същи хора пишат по медии, че министърът на културата е крал пари. Не съм крал един лев. Пишат, че синът ми има хотели. Няма хотели. Прощавайте, но това са клеветнически публикации, които създават усещане за корупция. И днес вече най-накрая ще отида при адвокат и ще съдя тези, които пишат лъжи“.

Има ли синът на Вежди Рашидов хотел в Австрия? Не че е проблем да има, но министърът обявява за лъжец всеки, който го твърди. Затова изясняването на този факт бе важно.

Проверка в Търговския регистър на Австрия показва, че Вадим Вежди Рашидов има

регистрирана фирма Rashidov на адрес Kirchbichl 49 в градчето Елмау в Тирол.

Имотният регистър на Австрия пък показва, че сградата на същия адрес е собственост на същата фирма, т.е. на сина на Вежди Рашидов. Тази справка показва и още нещо – че върху имота има тежести в размер на ипотека от 900 000 евро. Това не означава, че хотелът/къщата е купена за толкова, а че това е стойността на изтегления банков заем.

Този обект има и свой сайт, който рекламира апартаменти и стаи в „Къща Бамби“. Домакините са семейство Рашидови, пише сайтът.

След като цялата тази информация е налична в интернет, Вежди Рашидов продължи да казва, че твърденията, че семейството му има хотел в Австрия, са лъжа. И не изясни навреме какви точно са фактите - включително и разликата между хотел и къща за гости.

В това време стотици български граждини изпратиха открито писмо до премиера Бойко Борисов с настояване да отстрани Вежди Рашидов, „защото така е редно“.

Пред Министерството на културата се проведе протест с искане за оставка. Преди втория протест в петък, Министерството на културата разпространи съобщение от името на Вежди Рашидов:

"След като си закри строителната фирма в България Вадим Рашидов, който е на 41 години, напусна България и се установи в тиролското село Елмау в Австрия, където си купи къща и живее в нея със съпругата си и двете си деца. В тази семейна къща той отдава няколко стаи под наем на гости, за да издържа семейството си".

Абсолютно същите изречения се появиха малко по-късно и в интервю на Рашидов за вестник „24 часа“, а пък в „Епицентър“ журналистката Валерия Велева публикува лична позиция в защита на министъра.

„Синът му Вадим наистина няма хотел. Преди няколко години това момче, което искаше да твори в България, буквално избяга от държавата, отвратен от гнусната кампания срещу баща му с едничката мисъл - да спаси двете си деца от блатото, в което всички затъваме. Вадим, който е кадърен художник, заряза изкуството, с парите от строителния си бизнес купи от една австрийска бабичка една планинска жиха и, вместо да рисува, заедно с жена си принудително стана хижар. Реши го, когато окарикатуреният без причина образ на баща му не слизаше от тв екрана, а дъщерите му го питаха: "Това ли е дядо?" И се изнесе буквално за месец. Без да знае къде отива и какво го чака. Просто избяга.“

Велева предложи и обяснение за острата реакция на Рашидов:

„И когато докоснеш тази оголена рана, човек реагира. Да, емоционално! Да, не винаги по правилата. Да, стъпва и накриво. Но това е болката.“

А това е всичко по тази история за хотел, който Рашидови първо не притежаваха, после го припознаха, но не точно като хотел.

Разкрития: Лукарски назначил петима шефове в дружество с трима служители

Министърът на икономиката Божидар Лукарски е увеличил състава на съвета на директорите на неработещото летище в Стара Загора на петима души, докато щатните служители там са само трима. Това се разбра от въпроса на депутата от БСП Георги Гьоков към министъра, зададен по време на парламентарния контрол. По сведения на депутата новите членове на ръководството са съпартийци на Лукарски.

Министърът потвърди за увеличението на борда на летището. Той обясни, че промяната е наложителна, защото там ще се развива нова индустриална зона - проект, за който, по думите му, първо е необходимо да бъде разгърнат ръководният орган, а не щатът.

НАТО създава румънско-българска бригада

НАТО създава румънско-българска многонационална бригада, която ще се грижи за баланса в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Това съобщи на срещата във Варшава на държавните глави от страните членки на Алианса генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

НАТО прие решение за балансирано разширяване на своето присъствие в Черноморския регион, обяви Столтенберг.

"Днес ние се договорихме за балансирано военно присъствие в Черноморския регион и в югоизточната част на алианса за сметка на създаването на румънско-българска многонационална бригада, която ще се превърне в база за всестранна подготовка на многонационалните сили на алианса", заяви генералният секретар.

"НАТО по-рано вече усили своето присъствие в Черноморския регион и в югоизточната част на Алианса. Включително е усилено въздушното патрулиране и са взети мерки в подкрепа на Турция, по-конкретно, разполагането там на елементи на ПРО на НАТО и самолети-радари АУАКС", каза още Столтенберг, цитиран от световните медии и БГНЕС.

В същото време НАТО реши да разположи войници в Източна Европа.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че алиансът взе решение да увеличи ротационното си присъствие в Полша, Латвия, Литва и Естония с четири батальона.

„Решихме да засилим военното си присъствие в източната част на алианса с четири батальона на ротационен принцип тук в Полша, както и в Естония, Латвия и Литва”, разкри той.

По думите му батальоните ще бъдат „силни и многонационални”, и ще демонстрират силата на трансатлантическите връзки.

Канада ще разположи войници в Латвия, Германия в Литва, Великобритания в Естония, а САЩ – Полша, каза той на пресконференция в края на първия ден на двудневната среща на върха на алианса във Варшава, Полша.

Той уточни, че няма конкретен период за разгръщането на НАТО в Източна Европа, въпреки че разполагането ще започне от следващата година.

Ние утроихме размера на силите за бързо реагиране на НАТО (NATO Response Force - NRF) до 40 хиляди войници, като в сърцевината ще бъде „Острие на копието“ (Spearhead Force). Те ще могат да бъдат дислоцирани в рамките на дни. Създадохме 8 нови щаба да улеснят тренировките и подсилването на източната част от нашия алианс, изтъкна още той.

На тази дата 9 юли 1877 г. Проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън”

1877 г. проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън”. Това е най-старият и най-престижен турнир по тенис, наричан много често и неофициално световно първенство. Винаги започва точно шест седмици преди първия понеделник на август и продължава две седмици.

Клубът, който дава началото на турнира, е основан през 1868 г. като Всеанглийски клуб по крокет. Към момента на приобщаването на тениса през 1876 г. клубът изпитва сериозни финансови трудности заради ниската популярност на крокета и поскъпването на наема за четирите акра ливади (1,6 декара), на които се играе.

Затова през април 1877 г. управата решава като експеримент да проведе турнир по тенис, за да привлече както нови членове, така и допълнителни средства. Новият спорт бързо печели популярност и през 1882 г. е взето решение да се смени името на клуба на Всеанглийски клуб по лон тенис.

В първото издание участват само 22-ма мъже. Побеждава 27-годишният Спенсър Гор, известен играч по ракетс - игра, подобна на днешния скуош. Участниците плащат такса от 1 гвинея (21 шилинга), а билетите струват по 1 шилинг. Само за финала билети си купили около 200 зрители, а победителят получил 12 гвинеи и купа на стойност 25 гвинеи. Печалбата на организаторите била в размер на 17 гвинеи и веднага била вложена в покупка на нова косачка за трева.

През 1884 г. за първи път до участие са допуснати жени - 13 на брой, както и мъжки двойки. През 1913 г. се включват женските и смесените двойки.

През 1922 г. клубът, а с него и турнирът се местят на ново място - в Чърч Роуд, където пребивават и до днес. На 22 юни го открива крал Джордж V. Новият Централен корт е за 14 000 зрители, а кралската ложа побира 75 човека.

Вицове, юли 2016 г.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев 

награждава жена си 

с орден, кръстен на баща му...

СмЕх/Таралеж/ 

Двама лекари стоят над пациент и единият казва:

- Ще го лекуваме ли или да го оставим да живее...

***

- Според теб кой е по-умен: мъжете или жените?

- Разбира се, жените. Нима си виждал някога жена, която да се омъжи само за това, че избраникът и има красиви крака?

***

Уникални са чудесата на гражданската авиация - закуска в София, обяд в Лондон, вечеря в Ню Йорк, багажа ти в Буенос Айрес...

***

Двама приятели се срещат.Единият, сериозен и тежък бизнесмен, изтупан с костюм, носи голяма златна обица на едното си ухо. Другият го пита:

- Какво става бе, каква е тая обица?

- Ох, не питай... Дълга история.

- И откога я носиш?

- Откакто, жена ми я намери в леглото...

***

Бабата започна да подозира, че внучката в София надали работи като учителка, след като издои кравата за минута и половина...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Втори протест поиска оставката на Вежди Рашидов

Малко след 19,30 часа тази вечер започна вторият протест пред Министерство на културата с искане за оставката на Вежди Рашидов. Причината са уволненията в Националната художествена галерия и отношението му към журналиста от БНТ Георги Ангелов.

Петдесетина души затвориха дясното платно на бул. "Стамболийски" в посока храма "Света Неделя" с викове "Оставка" и освирквания. Издигнаха и обичайния си плакат: "Граждани срещу мафията". Кордон от полицаи плътно ги охраняваше.

Снощи около 200 души поискаха оставката на Рашидов заради освобождаването на дългогодишния служител Владимир Руменов, активист срещу политиката на министерството в областта на културното наследство и участник в предаването на Георги Ангелов по БНТ. Известният изкуствовед Мария Василева също съобщи, че е била освободена от музея заради критична медийна изява по същата тема.

На пресконференция, спешно свикана час преди протеста Рашидов отрече да е оказвал на директорката на Националната художествена галерия Слава Иванова натиск за уволненията и я помоли "да върне момчето (60-годишният Владимир Руменов - б.р.) на работа". Той заяви, че е писмото му към БНТ и Ангелов е било емоционална реакция, защото обичал журналиста и винаги се е борил за медийна свобода.

Междувременно Владимир Руменов съобщи във фейсбук, че от Националната галерия отново са му предложили договор.

Днес близо 200 журналисти, общественици и хора на изкуството поискаха от премиера Бойко Борисов да освободи министъра на културата заради "откровен натиск" над свободата на словото.

Искането за оставка на Рашидов бе подкрепено и от ДСБ:

"Не оставка, а отстраняване. Без свобода на словото и независими медии няма държава. Подкрепям искането на стотици творци, журналисти и преподаватели", написа лидерът на партията Радан Кънев по повод откритото писмо.

Първият магазин на ИКЕА се превърна в първия музей на ИКЕА

Шведският мебелен гигант ИКЕА създаде собствен музей, който отвори врати в края на юни. В музея може да се проследи историята на бранда от отварянето на първия магазин през 1958 година в град Елмхулт - родното място на основателя на марката Ингвар Кампрад - до днес, когато компанията вече разполага с 373 магазина в над 47 страни.

Музеят се помещава в сградата, където за първи път ИКЕА посреща клиентите си преди около 60 години и е разположен върху 7000 кв. м разгъната площ. 3 500 кв м от тях са изложбена площ, разпределена на 4 нива.

Основната експозиция в музея проследява отделните епохи в развитието на бранда, който от един провинциален магазин в централна Швеция се превръща в най-голямата мебелна верига в света, променяйки представата за домашното обзавеждане на милиони хора.

Музеят показва развитието, довело дотук - идеите и движещите сили, хората и обзавеждането, грешките и поуките. Самата марка е основана още през 1943 година от Ингвар Кампрад, който днес е сред най-богатите хора на планетата.

В изложбените зони е отделено специално внимание на някои от най-дълго предлаганите продукти в асортимента на ИКЕА - като дивана KLIPPAN, който се продава в магазините на веригата от 1980 година и библиотеката BILLY, която присъства от 1979 година.

В музея могат да бъдат посетени и временни експозиции, като от началото на отварянето на фокус е кухненското обзавеждане.

Както и във всеки голям магазин на ИКЕА, и в музея има ресторант и магазин. Напълно в традициите на шведските музеи, има и образователен център.

Топ 70 на българските знаменитости

Продуцент е обявен за най-голямата звезда в Топ 70 на българските знаменитости. Магърдич Халваджиян зае челната позиция в класацията от родното издание на „Форбс“. Втори е тв водещият (и продуцент) Слави Трифонов, трети – тенисистът Григор Димитров, който в миналогодишния топ на списанието бе на първа позиция.

Критериите, по които е съставена класацията, са неясни – посочено е, че покриват критериите на американския „Форбс“. Там обаче Топ 100 на знаменитостите се определя според приходите им, което при нас очевидно съвсем не е така. А и американците посочват конкретните суми, заради които всяка звезда заема съответното място, а при нас това явно е някаква дълбока тайна. Липсват данни защо Халваджиян е първи, Трифонов – втори, след като Слави се явява всяка вечер на екран, а продуцентът – не. Не става ясно защо Григор Димитров е пред Христо Стоичков – по критерий печалби, активна кариера, юбилей или участия по телевизията?

Обясненията на нашия „Форбс“ звучат литературно – и видимо не се отнасят до много от участниците:

„Кои звезди надскочиха собствените си граници през изминалата година? Кои бяха най-често в светлините на прожекторите и кои дърпаха конците и даваха идеите зад кадър? Кои бяха новите таланти на сцената и кои от утвърдените знаменитости  доказаха, че успехът е всекидневна работа и не лежат на стари постижения? Кои звезди успяха да превърнат изкуството си в бизнес?“

Не е заявен и периодът, за който се отчитат успехите на българските знаменитости. Във визитките при някои са посочени постижения от миналата година, при други – от тази, при трети – по принцип, а при четвърти са влезли в класацията с анти-успехи.

Като изключим успехите на спортистите, най-забележимият критерий в тази класация е появата на малкия екран. Културата, която не набира последователи с участия по телевизията, фигурира с единици в Топ 70 на знаменитостите: режисьорът Явор Гърдев (само театърът попада в класацията, а киното, ако не броим тв сериалите, е представено от Асен Блатечки и Ники Илиев), актьорите Снежина Петрова, Леонид Йовчев и Камен Донев (при чийто успех основен фактор не е телевизията), цигуларят Васко Василев и писателят Георги Господинов. „Форбс“ посочва като писатели още Иво Сиромахов и Емил Конрад – определение, доста условно и при двамата.

Фрапираща е липсата в класацията на директора на НДК Мирослав Боршош, който стои зад някои от най-успешните събития в българската култура. Отсъства примерно писателят Христо Карастоянов (действително писател), който с новия си роман „Една и съща нощ“ миналата година не само взе много награди, но книгата му се превърна в оценен много отличия спектакъл („Гео“) в Народния театър. Защо го няма режисьорът Ивайло Христов, спечелил с филма си „Каръци“ най-голямата награда в българското кино в последните години – Златен Георги в Москва, кинофестивал от първа категория? Няма го и Ованес Торосян – най-търсеният актьор в българското кино от 7-8 години насам, с главна роля в „Каръци“ и в спектакъла „Чайка“ на Явор Гърдев в НДК?

Идеален кандидат за този списък би трябвало да министърът на културата Вежди Рашидов, който доста често се явява на телевизиония екран и постоянно е в центъра на събития, които разделят общественото мнение – изложбата в Лувъра, парите на кукузелите, Българския Лувър, новите старини на Ларгото… Ако пък критерият е „участие в телевизията“, защо го няма Калин Врачански, който спечели шоуто „Като две капки вода“, а присъства Орлин Павлов, в чиято визитка на първо място е посочено участието му в „Капките“?

Топ 70 на бългаските знаменитости:

1. Магърдич Халваджиян, тв продуцент

2. Слави Трифонов, тв водещ и продуцент

3. Григор Димитров, тенинист

4. Христо Стоичков, бивш футболист и телевизионен коментатор

5. Кубрат Пулев, боксьор

6. Владимир Ампов-Графа, музикант и продуцент

7. Любо Нейков, актьор и продуцент

8. Димитър Бербатов, футболист

9. Захари Бахаров, актьор и продуцент

10. Поли Генова, музикант

11. Иван Христов, тв продуцент

12. Андрей Арнаудов, тв продуцент

13. Камен Донев, актьор и режисьор

14. Цветана Пиронкова, тенисистка

15. Лили Иванова, музикант

16. Ивет Лалова, лекоатлет

17. Асен Блатечки, актьор и режисьор

18. Пламен Константинов, треньор

19. Криско, музикант

20. Васил Василев-Зуека, тв водещ

21. Димитър Рачков, тв водещ

22. Нико Тупарев, тв продуцент

23. Преслава, музикант

24. Радослав Янков, сноубордист

25. Александра Сърчаджиева, актриса и тв водеща

26. Азис, музикант

27. Михаела Филева, музикант

28. Иван Манчев, готвач и тв водещ

29. Александра Жекова, сноубордист

30. Ники Кънчев, тв водещ

31. Мария Силвестър, тв водещ

32. Ненчо Балабанов, актьор и тв водещ

33. Ицо Хазарта, музикант

34. Николета Лозанова, тв водеща и модел

35. Васко Василев, музикант

36. Явор Гърдев, режисьор

37. Владимир Николов, волейболист

38. Емил Конрад, писател

39. 100 кила, музикант

40. Александър Кадиев, тв водещ

41. Деси Стоянова, тв водеща

42. Любо Киров, музикант

43. Белослава, музикант

44. Башар Рахал, актьор и тв водещ

45. Рут Колева, музикант

46. Теодора Духовникова, актриса

47. Силвия Лулчева, актриса

48. Ивелин Попов, футболист

49. Евтим Милошев, тв продуцент

50. Яна Маринова, актриса

51. Боян Петров, алпинист

52. Александра Раева, тв водеща

53. Мария Игнатова, тв водеща

54. Орлин Павлов, музикант

55. Тримата готвачи от „Мастършеф“

56. Леонид Йовчев, актьор

57. „Фондацията“, музиканти

58. Лазар Ангелов, модел

59. Юлиан Вергов, актьор

60. Димитър Павлов, тв водещ

61. Матей Казийски, волейболист

62. Кремена Оташлийска, модел

63. Иво Сиромахов, писател

64. Снежина Петрова, актриса

65. Лилия Маравила, актриса

66. Владо Карамазов, актьор

67. Нора Шопова, модел

68. Ники Илиев, актьор и режисьор

69. Георги Господинов, писател

70. Веселин Топалов, шахматист

Новото оръжие на Китай? Видеоигрите...

Когато китайският интернет гигант Tencent придоби финландското студио за разработка на мобилни игри Supercell за 8.6 млрд. долара преди няколко седмици, се превърна в най-големия в света разпространител на гейминг-пазара, оценяван на 100 млрд. долара.

Сделката беше огромен удар: нито една друга китайска компания, независимо дали в сферата на телевизията, киното или книгоиздаването, не е достигала такава доминираща позиция.

И все пак може да се окаже, че най-дългосрочното последствие от придобиването на Supercell няма нищо общо с икономиката.

Китайското правителство похарчи милиарди долари през последните години, за да субсидира артистични организации с идеята да разшири "меката си сила" извън националните граници. Досега тази политика не се радваше на особен успех.

Но гейминг-индустрията на Китай, която през 2015 г. стана No.1 по мащаби в света, е на път да се превърне в най-ценния културен износ на страната. Не е изключено да направи пробив там, където другите представители на китайския шоу-бизнес се провалиха.

Въпреки че най-популярните игри за PC в Китай са основно вносни заглавия, студията като Tencent адаптират някои игри спрямо интереса на местната аудитория. В тях се използват мотиви от традиционната китайска култура или епоси като романа "Пътешествие на запад", които запазват популярността си и продължават да се развиват по интересни начини.

Нещо повече - за разлика от филмовите и телевизионните продуценти, китайските гейминг-студиа успяват до голяма степен да избегнат войните с цензурата (няма какво толкова да цензурираш на битка между орки и хора).

Това им дава известна креативна свобода, която останалите артисти не винаги успяват да получат.

Една от мултиплейър-игрите "300 Heroes" например е пълна с герои от продукции с авторски права като Шрек (впрочем, неговото умение е да изстрелва магарета като "снаряди"), наред с геори от класически китайски епоси.

Резултатът представлява смешен аналог на музикалните mash-up-и, но и фин опит за подривна дейност в държава, в която цензорите не допускат подигравки с традиционната култура.

Досега китайските разработчици на видеоигри се концентрираха основно върху бързо растящия вътрешен пазар и подценяваха чуждестранната аудитория. Колкото по-бързо се изчерпи потенциала на скоростния растеж в Китай, толкова по-скоро ще им се наложи да погледнат извън границите на страната, ако искат да разширят пазарния си дял. И тогава вече ще стане интересно.

След придобиването на най-популярния разработчик на мобилни игри Supercell, Tencent ще контролира около 13 процента от световната гейминг индустрия.

100 милиона потребители вече използват игрите на Supercell всеки ден. Сега Tencent ще отвори достъп на техните заглавия до своята аудитория от 300 милиона клиенти.

Популярните социални мрежи на Tencent - QQ, QZone и WeChat - ще предоставят още повече възможности за интерактивна игра в продуктите на Supercell.

Според Bloomberg, Tencent може да се опита да използва някои от световноизвестните герои от игрите на Supercell за филмови проекти, като създаде вертикално-интегриран китайски вариант на "Дисни", базиран на видеоигрите.

Вече има добър пример за този модел: съвсем наскоро филмът "Warcraft" по мотиви от популярната PC-игра успя да привлече 157 млн. долара за една седмица след пускането по кината. "Warcraft" се оказа най-печелившата премиера в историята китайския боксофис и най-големият филм по видеоигра.

Общата слабост на китайските филми, телевизионни сериали и музиканлни групи в опита за завладяване на чуждестранната аудитория не дава особени поводи за оптимизъм. Но за разлика от ТВ-продукцията, видеоигрите лесно могат да се адаптират за интереса на потребителите извън Китай.

От години Tencent работи с най-добрите гейминг студия в света, така че със сигурност знае как да постигне успех в това отношение. Новата игра на компанията WeFire вече се превърна в хит в Южна Корея и Тайван, като в момента се адаптира за премиера в Северна и Южна Америка.

Докато "Дисни" печели от спортни събития чрез собствеността си в ESPN, Tencent трупа приходи от растящата популярност на онлайн-турнирите за геймъри.

Близо 36 млн. души гледаха в реално време финала на световния шампионат по "League of Legends", организиран от Tencent през 2015 г.

Твърде рано е да се предвиди доколко китайските видеоигри ще повлияят върху световната култура. Също толкова трудно е било да се предскаже успеха на "Дисни" през 20-те години на XX век или на комиксите на Marvel през 40-те. Възможно е китайските епични видеоигри да станат световно известни.

Но е доста по-вероятно разработчиците на игри да разпространят зад граница нещо повече - съвременните ценности и страхове на Китай. Такива например са колебанието по отношение на рисковете от напредъка на новите технологии (ключов проблем в играта "Name of the Nature"), притеснението за екологичното бъдеще на планетата, но и привличане към материализма в стил "Кардашиян" в най-кичозните му форми.

Китайските състезатели в електронните спортове, които вече са доста популярни в Източна Азия, могат да се превърнат в икони за геймърите по цял свят. С други думи - Китай ще направи опит да превърти световната култура.