СмЕх от СоциализЪма

Вижте някои от абсурдите на соца. 

„Девети септември“! Лозунги на социализма

Мечката се мие, чисти във потоците сребристи. Има ли за тебе пречка да постъпваш като

мечка? (От агитационен плакат за чистотата)

***

Не слагай чужди тела в устата си!

***

Дръж  маркуча си в изправност!

***

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! /Лозунг от болница/

***

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. /Тодор Живков/

***

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и НРБ! /Лозунг в цирка/

***

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)

***

Говоренето на чужди езици - забранено!

надпис в автобусите в Югозападните Родопи по време на "възродителния процес".

Всички луди - на борба за мир!

агитационен надпис в лудница.

***

Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!

***

Народната милиция - биещото сърце на Партията!

***

Час по-скоро да приберем хляба на народа!(в АПК)

***

Братски комунистически привет на всички комунистически партии, с изключение на китайската! (от доклад на партиен конгрес)

Девети септември

Девети септември ми даде сандалки

За да тичкат краченцата малки

Девети септември ми даде геврече

Яж! - девети септември ми рече

(съвсем истинско стихотворение от реалния соц.)

Библиотекари охраняват бюста на Васил Коларов 

пред Народната библиотека в София.

Почетните стражи

Драмата се разигра пред Народната библиотека в София, чийто патрон беше Васил Коларов. Библиотекар, пожелал да остане анонимен, разказва: “Всеки 24 май давахме караул при неговия бюст. Бяхме с автомати, но в пълнителите нямаше патрони. Разводач ни беше директорът на библиотеката. Сменяше ни през два часа - мъж и жена.” 

“Един празник се случи много горещ - свидетелства книжовният работник. – Жега като през август. Върху челото на Коларов можеше да изпържиш яйце! Застъпвам с една колежка, нежна като фиданка. Не е ходила в казармата, не знае какво е постови. В два часа подир обед се свлече на земята. Започнахме да я пръскаме с вода, извикахме линейка. Докторите казаха, че е слънчев удар.”

София с излаз на море

Юристи от Министерството на 

правосъдието

копаят плавателния канал 

Панчарево-Павлово.

София с излаз на море Това щеше да се случи, ако беше реализиран плавателният канал Панчарево-

Павлово. Идеята е на Вълко Червенков, който мечтаеше да превърне столицата във втора Венеция. През 50-те години започва яростно копане.

В трудови бригади кирки и лопати въртят учители, лекари, юристи и кинодокументалисти, които междувременно запечатват на лента епохалното дело. В своите “Задочни репортажи” Георги Марков пише: “На спирка Павлово по линията на княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: “Тук ще бъде пристанище Павлово”.

Под надписа беше нарисуван корабоплавателният канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса - след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море.”

Резултатите от изборите гонеха 100 процента

Резултатите от изборите гонеха 100 процента В епохата на социализма изборите бяха празници. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Народният вот се изливаше като пълноводна река. Хората гласуваха и танцуваха. Тъкмо затова в ония години гласуването бележеше световни рекорди.

 На парламентарните избори през 1976 г. във Видински, Сливенски и Ямболски окръг гласоподаването е точно 100 процента. Няма кьораво, няма сакато - всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99. После иде Ловешко с 99,86 и Врачанско с 99,82.

На тази дата: 9 септември 1944 г. България осъмва с военен преврат и правителство на Отечествения фронт

Датата е 9 септември, а годината – 1944. В ранното утро в 6:30 часа по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

С тези слова 9 септември вече се превръща от обикновена дата в повратен момент от историята на страната ни. И до ден днешен обаче все още не е единодушно мнението какво точно се е случило тогава.

Според едни се е състоял военен преврат, според други е избухнало народно въстание, а според трети - социалистическа революция. Истината обаче все още е обвита в мистерия.

Едно е сигурно, не може да говорим за 9 септември само като изолирано събитие. Трябва да вникнем и в предисторията и в последствията след датата.

В началото на септември 1944 година в България е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР.

Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори.

По същото време в страната ни се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения Фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.

На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори. Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.

На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото народно събрание.

На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, а на същия ден войските на СССР навлизат в територията на България. Така страната ни се оказва в парадоксално положение, като едновременно воюва със СССР, Германия, САЩ и Англия.

Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не ѝ оказват съпротива.

Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено" превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

Следва знаменателното съобщение на Кимон Георгиев по радиото в сутринта на 9 септември: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници. В края на 1944 г. създаването на Народния съд слага край на беззаконията и постепенно поставя под контрол властите.

Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.

Вицове, септември 2016 г.

Музей - на заден план Рембранд "Нощна стража"

СмЕх/Таралеж/

Надписи в градски рейсове в различни страни:

Германия: "Разговорите със шофьора са строго забранени!"

Англия: "Благодарим ви, че не разговаряте с шофьора."

Италия: "Не отговаряйте на шофьора!"

Израел: "Нямате никаква сметка да си говорите с шофьора."

***

- Ало, 112 ли е? Имам бързо нужда от помощ!

- Какъв е проблемът?

- Пих виагра и ерекцията ми продължава вече повече от 4 часа.

- И какво от това?

- Ами в инструкцията пише, че ако ерекцията продължава повече от 4 часа, трябва да се обадя на Бърза помощ!

- Добре, сега ще ви изпратя лекар.

- Ей, не може ли медицинска сестра, че не съм го правил досега с мъж?...

***

Младеж и девойка се озовават сами в спално купе. Младежът заел горното легло, а девойката - долното. Около час след като си легналиот горното легло се спуснал конец с привързана бележка, на която пишело:

"Госпожице, ако искате да правим секс, дръпнете конеца един път! Ако не искате, дръпнете го 47 пъти, последните десет пъти малко по-бързо!".

***

- Как попаднахте в сградата на ДАНС?

- Ами... аз... агент съм.

- КГБ?

- Не...

- ЦРУ?

- Орифлейм.

***

Тинейджърки на контролно в софийска гимназия. По едно време едната бута другата и шепне:

- Миме, как е правилно: уздравях или оздръвях?

- Ни знам. Пиши ниумрях.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Фотофакт: ПЕРВЫЙ КАНАЛ - повече от телевизия

Нещо не е наред с руския "1 канал". Средният ръст на руснаците е 173 см., а президента Путин е висок 162 см.
И така излъчваме вече 17 години...

Младежи от Стара Загора купили Дипломатическия клуб „Бояна“ за 8,5 млн.лв.

Съдружниците в "Ексклузив уеб дизайн" - Йордан Йорданов

и Ванеса Тодорова.

Фирма „Ексклузив уеб дизайн“ от Стара Загора е официален купувач на Дипломатическия

клуб „Бояна“ и още няколко ценни държавни имота на АДИС.

Ново дружество с 3 лв. начален капитал, 1000 лв. активи и дейност, свързана с уеб дизайн и реклама,  плати 8,5 млн. лв. за държавните имоти.

От профила й във фейсбук разбираме, че 21-годишната бизнес дама Ванеса Тодорова е завършила Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Стара Загора. Като месторабота е посочила управител на офис в „Ексклузив уеб дизайн“ и „Визитник БГ“.

Ванеса Тодорова харесва книгата „50 нюанса сиво“, филма White chicks и тв предаванията „Мутра по заместване“ и „Съдби на кръстопът“. Член е на групите „Истината за Стара Загора“ и „Пътуващи между Габрово и София“.

Другият съдружник в „Ексклузив уеб дизайн“ Йордан Йорданов (24 г.) е изучавал „Електроенергетика и електрообзавеждане“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ в София. Фен е на Димитър Бербатов, групата Ludacris и е последвал страниците „Мъдър е този, който знае не много, а необходимото“ и „Никога не бъркай едно поражение с окончателния провал“.

Третият акционер във фирмата купувач на Дипломатическия клуб е Димитър Йорданов (20 г.). Предполага се, той е брат на Йордан Йорданов. Също като него е избрал Минно-геоложкия университет за висшето си образование. Музикалните му предпочитания са насочени към Преслава, Питбул и Никол Шерцингер, а в спорта е привърженик на „Берое“-Стара Загора.

Ексклузив уеб дизайн“ е регистрирана през октомври миналата година. Седалището й е на ул. „Добруджа“ №20 в Стара Загора. Всеки от трима съсобственици притежава 33% дял. В търговския регистър няма данни за участия на младите и предприемчиви българи в други фирми.

Към 31 декември 2015 г. „Ексклузив уеб дизайн” разполага с едва 1000 лв. в каса и с това са всичките й активи. Приходите й са 2000 лв., разходите - 1000 лв.

"Ексклузив уеб дизайн" бе единствен участник в търга за Дипломатическия клуб и бе определена за победител с оферта от 8,5 млн. лв. без ДДС, колкото беше и началната цена.

Според запознати зад сделката стои депутатът от ДПС Делян Пеевски.

Официално и окончателно: Трайчо Трайков е кандидат-президентът

Кандидат-президентската двойка на Реформаторския блок е Трайчо Трайков - ген. Съби Събев. Решението е окончателно и вече официално, след като лидерите на Блока и кандидата застанаха пред медиите, а представителителят на Гражданския съвет и депутат Иван Иванов обяви, че над "Раковски" 134 днес има "бял дим" (по аналогия с избора на папа - б.р.) Иванов благодари на всички номинирани за поста - всичките достойни хора, както и на партиите, които са се обединили около номинацията.

След него думата взе самият Трайков:

Обещавам да дам шанс на всички, които се чувстват демократи, патриоти и евроатлантици да имат своя кандидат-президент в мое лице, заяви той и също на свой ред благодари и на партиите, и на гражданските общности, които заявяват подкрепа за кандидатурата му.

Карикатурите на Краси

"Ей така..., много империи сме преживели.."

Бойко Борисов

Краси Петров рисува специално за блога.

Извънредно положение в Солун и Пелопонес след пороя

В областите Солун и Пелопонес е обявено извънредно положение заради катастрофалните последици от поройните дъждове и наводненията, съобщи агенция АНА.

На извънредна среща в град Каламата, на която е присъствала и правителствена делегация, е решено да бъдат взети извънредни мерки.

Досега в наводненията загинаха четирима души, а един човек се смята за изчезнал. Спасителните екипи успяха да помогнат на 24 души в Солун, 29 са спасени в Лакония и 21 в Месиния.

След като времето в цяла Гърция се влоши, ударът на стихията беше най-силен в западните и северните райони. Проливни дъждове и ураганни ветрове предизвикаха наводнения в Западна Гърция и в областта Пелопонес. В района на Каламата в Пелопонес бяха наводнени няколко села.

Жена инвалид загина в дома си в село Пидима, защото не можела да позвъни на пожарната, за да я евакуират. Нивото на водата достигнало два метра.

Торнадо премина над град Катаколо на западния бряг на полуостров Пелопонес и на островите Закинтос и Кефалония. Ураганният вятър изкорени дървета и прекъсна електроснабдяването. Спряха да работят десетки светофари, което доведе до транспортен хаос.

В централните части на Пелопонес пътищата се превърнаха в пълноводни реки и много хора бяха блокирани в колите си. В Епир, в Северозападна Гърция, пожарникарите спасиха румънска туристка и две деца, когато водата отнесе колата им.

Бъчварова потвърди за скандален полет на кметове на ГЕРБ

В писмен отговор до депутата от БСП Кирил Добрев вътрешният министър Румяна Бъчварова потвърждава, че шефът на Първо РПУ в Перник е летял с партийната организация на ГЕРБ и кметове до Брюксел. Тя признава и за скандала при полета, който пернишката делегация предизвика след употреба на алкохол.

В документа имената са заместени с инициали, но става ясно, че шефът на Първо РПУ в Перник Владимир Тодоров е бил поканен на двудневна визита в Брюксел заедно с пернишката гербаджийска делегация. „Главен инспектор В.Т. в качеството му на началник на Първо РУ-Перник участва в утвърдената от кмета на община Перник местна комисия по обществен ред и сигурност на гр. Перник, както и в съвместна комисия между община Перник и ОДМВР-Перник, назначена със заповед на кмета на община Перник за планиране и изграждане на видеонаблюдение на гр. Перник.

Служителите на ОДМВР-Перник и в частност Първо РУ-Перник работят в тясно взаимодействие и ежедневни контакти с община Перник, което гарантира своевременното решаване на възникнали проблеми и изпълнение на задачите по превенцията на престъпността в града и ефективно решаване на проблемите на местната сигурност“, обяснява Бъчварова.

От меко казано странния отговор на вицепремиера си правим изводите, че може би пътуването до Брюксел на главния инспектор е награда за участието му в две комисии за видеонаблюдение, коментира в социалните мрежи Кирил Добрев.

Бъчварова се оправдава, че конфликтът на борда нямал отношение с гербаджийската делегация. Тя признава, че е имало нарушаване на обществения ред на самолета. „Група лица, пътуващи на борда, са вдигали шум, с което са обезпокоили част от пътниците и след направена им забележка са реагирали остро. Не са отчетени материални щети. Служителят, извършил проверката, е провел разговор с командира на екипажа, който е отказал да подава оплакване срещу нарушителите на реда и в тази връзка не е било взето административно отношение“, твърди министърката. По думите й няма сигнали, жалби или оплаквания от други пътници от този полет или от екипажа на самолета.

На тази дата: 8 септември 1976 г. Във Варна е открит Аспаруховият мост! Как съветски кораб събори моста през 75-та

Аспаруховият мост е пътен мост в Североизточна България. Намира се в град Варна и свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.

Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

Как съветски кораб събори Аспаруховия мост във Варна през 1975 г.

Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там  функционира клапов мост със същото име.

Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина.

Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи - железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!”

Диспечерът не може да повярва на чутото. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всичкикомуникации между двата бряга. Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите "Аспарухово" и "Галата" остават напълно откъснати от Варна. 

Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, от нея заводите очакват ежедневни доставки на течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби.

Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява. 

Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.

Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.

Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.

През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват. Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След инцидента той веднага е експулсиран в СССР. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно, а 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев.Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.

Вицове, септември 2016 г.

Среща на два свята, Dior в Москва през 1959 г.

СмЕх/Таралеж/

Космонавти от Земята най-после кацат на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език.

Космонавтите учудено го питат:

- Вие тук всички ли ходите с толкова много злато по себе си?

- Не - отговаря марсианеца, - само арменците сме така!

***

-Докторе, имам голям проблем! Обичам коня си!

-Нищо страшно няма! Толкова хора обичат животните...

-Да, ама докторе, аз изпитвам физическо влечение към коня си!

-Да... Това наистина е по-сериозно...

Жребец ли е, или кобила?

-Еее..., докторе, обиждате ме! Кобила е естствено! Аз да не съм сбъркан!

***

Когато той спря пиенето, тя започна да обръща внимание на другите му недостатъци.

***

Гостът:

- Извинете, госпожо, защо вашето куче ме гледа така?

- Не му обръщайте внимание! То прави така винаги когато някой яде от чинията му.

***

Двама ловци попадат на следи от лъв.

- Иди да видиш накъде е тръгнал - казва единият.

- А ти?

- Аз ще проверя откъде е дошъл...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

От Москва не проявяват никакъв интерес към хъба на Бойко

"Газпром" не проявява никакъв интерес към идеята за изграждане на газов хъб край Варна и планира да се съсредоточи върху строителството на "Турски поток", съобщава руският "Комерсант".

Според изданието България предлага на газовия гигант активно да участва в създаването на разпределителния център и обещава да уреди регулаторните въпроси с Европейската комисия, който на думи се подкрепя от Брюксел.

България предлага на Русия 50% дял в бъдещия газов център на своя територия, заяви във вторник ръководителят на газопреносна компания „Булгартрансгаз" Георги Гегов. От своя страна министър-председателят Бойко Борисов каза по време на енергийна конференция, че София „няма да позволи на големите газопроводи в Южна Европа да заобиколят България".

"Комерсант" посочва, че през 2014 г. под натиска на САЩ и ЕС София не е дала разрешение на "Газпром" за старт на строителството на „Южен поток“, а след това проектът е бил трансформиран в т. нар. "Турски поток". и че руският президент Владимир Путин нееднократно е подчертал, че доставките на руски газ за ЕС по южния коридор са възможни само ако Брюксел официално подкрепи подобен проект.

Сега от страна на ЕК има гаранции, че руският газ ще е добре приет в българската страна, но "Газпром" не проявява интерес към предложението, пише още "Комерсант". Преди два дни шефът на компанията Алексей Милер заяви, че основните усилия на концерна са насочени към газопровода "Турски поток", а възраждане на "Южен поток" не се обсъжда.

Според неназован източник на изданието от „Газпром“ България няма какво да предложи на компанията.

"Това прилича на кокал, който им подхвърлят вместо "Южен поток", но по него няма месо", казва събеседникът на изданието, допълвайки, че създаването на газов хъб в България без руски газ е невъзможно.

Миньори на протест срещу Христо Ковачки

Миньорите от внезапно закритата мина “Черно море” блокират днес натоверия път Бургас-Слънчев бряг. Работниците протестират срещу собственика на мината Христо Ковачки.

Блокадата започна в 8:00 часа сутринта пред рудника, след ж.п. прелеза по пътя за село Лъка. След това миньорите ще се преместят на основния път и ще блокират отсечката Бургас- Сарафово по пътя за Слънчев бряг около 10:00 часа, предаде Нова тв.

Миньорите твърдят, че след като не са им били изплатени всички заплати, сега не им се изплащат и обезщетенията.

Хората са категорични, че ще продължат с протестите. Те дори не знаят колко пари имат да получават, защото им плащали само аванси по 100 или 250 лева. Много от тях имали и жилищен проблем, защото живеели във ведомствени апартаменти, които трябвало да купят. А сега трябвало да освободят.

Според ръководството на рудника на осбоводените през април и май трябва да се изплатят 337 000 лева, но те нямало откъде да дойдат, защото рудникът няма приходи. Затова не се знаело кога ще дойдат средства, с които да се издължат на миньорите.

Борисов пусна спешно опровержение на статията за него във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

Премиерът Бойко Борисов реагира на статията, публикувана в немския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” /ФАЦ/, засягаща личността му и корените му.

В статията българският министър-председател е определен като „як като дънер. Но дънер на плиткокоренно дърво“ за кратко време набра скорост в българската преса и бе препечатана от чуждестранната.

Непосредствено след появата й Борисов публикува „спешно“ в личния си профил във Фейсбук статия-опровержение на тази от немското издание. От нея става ясно, че авторката на опровержението Таня Иванова е решил да се обърне към журналиста от ФАЦ, сътворил публикацията за премиера – Михаел Мартенс, след като у нас тя намерила различни интерпретации. А въпросите към немския й колега са „уточняващи“.

Публикуваме без редакторска намеса цялото интервю, направено от informo.bg в услуга на премиера :

-Г-н Мартенс, обръщаме се към Вас във връзка с различни интерпретации, които излязоха в българските медии като обобщение на Вашата статия, озглавена „Kick it like Borissow“. На няколко пъти определени издания пишат, че Вие „иронично“ описвате историята за смъртта на дядото на българския премиер, както и „не без ирония“ разказвате за неговата кариерата. Това така ли е?

Не знам откъде идва интерпретацията, че съм писал „иронично“ за смъртта на дядото на Борисов. Не съм запознат с интерпретациите на българските медии. В моя текст няма нищо подобно и то по принципни съображения: не смятам, че е почтено да се пише иронично за смъртта на хора, независимо кои са те.

Какво точно имате предвид като казвате „Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени.“?

За съжаление това е непълен цитат. Оригиналният текст гласи: „Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени, казват враговете му.“ Чрез задраскването на последните три думи изречението придобива съвсем различно значение. Създава се впечатлението, че това е мое лично мнение или мнение на ФАЦ. Това обаче не е така. Аз единствено съм цитирал приятели и врагове на премиера, както прави всеки журналист, който пише портрет. След няколко дни ще се появи пълният превод на портрета и тогава хората ще могат сами да добият представа.

Какви са впечатленията Ви от срещата Ви с българския премиер?

Трябва да призная, че преди и аз бях в лагера на скептиците, що се касае до Бойко Борисов. През 2005-та, когато той стана кмет, написах един много критичен портрет за него. При все това трябва също да призная, че днес бих формулирал някогашната си критика много по-умерено. Като интелектуалец или журналист е много лесно да седиш в кафенето и да даваш съвети на политиците. 

Но действителното положение в повечето случаи е много по-сложно, отколкото интелектуалците, които се крият зад чаша кафе или ракия, си представят. Разбира се, продължавам да гледам критично на някои неща, свързани с Борисов. Но политикът не е благороден рицар на бял кон, а човек със своите грешки и недостатъци, както всички останали. Когато в Берлин разговарям с политици за Борисов, оставам с впечатлението, че той добре представлява България. 

Освен това винаги трябва да си задаваме въпроса: има ли в България някой, който може да се справи по-добре и се радва на подкрепата на мнозинството от българските граждани? Аз не виждам такъв, поне не в този момент. Това наподобява ситуацията в Сърбия: всички критикуват сръбския министър-председател Александър Вучич и имат много поводи за това. Но когато питам кой може да се справи по-добре и да мобилизира мнозинството от гражданите в своя подкрепа, обикновено срещам мълчание.

На тази дата: 7 септември 1978 г. Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков

/Таралеж/

Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.

През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките "Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през 1958 г. на 29-годишна възраст.

Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.

Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните му страни.

След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.

В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му "Жените на Варшава".

"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище.

В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на "вражески" радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург.

През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.

През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на "Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка:

         "Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков."

       

Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име "Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.

       

Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков. Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният - в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:

"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...

         Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.

Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София.

"През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков", посочва в мемоарите си Калугин.

        

През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До реализиране на идеята не се стига.

        

На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е осъден в България от военен съд на смърт.

        

Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят е антибългарска кампания.

        

Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от власт и краха на комунизма в България.  

Вицове, септември 2016 г.

Мерилин Монро?

СмЕх/Таралеж/

Срещат се вожд на индианците и вожд на папуасите. Вождът на папуасите:

- Колега, ти как си решил въпроса с циганите?

- Много просто: в племето няма цигани - няма и въпрос с циганите! А ти?

- При мене положението е лошо. Колкото и да им обяснявам на тия от племето, че циганите и те са хора като нас, все едно... не искат да ги ядат...

***

Съпруг се връща от работа и се кара на жена си:

- Маро ма, какво беше това кафе сутринта дето ми направи?!

- Ми, реших да го направя по силно, с три лъжички кафе…

- Ужас, цял ден не можах да мигна в службата…

***

Зимата на '41-ва, някъде из Подмосковието. От горящ немски танк се измъква танкист и пада в снега... След минута става и се намъква обратно.

***

- Кире, к'ва е тази любов бе!? Гледам ви двамата с жена ти как ходите из града, хванати за ръце..... След толкова години брак?

- Смея ли да я пусна, бе!? Веднага почва да харчи, като луда!

***

Алпинист паднал в една пропаст. Другарите му започнали да викат:

- Боб, жив ли си?

- Жив съм!

- Ръцете как са?

- Непокътнати!

- Краката как са?

- Непокътнати!

- Можеш ли да се изправиш!

- Не мога, още не съм достигнал дъното!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Разлюби ли Москва Бокова?

Възможно ли е Москва да е оттеглила подкрепата си за българския кандидат за шеф на ООН Ирина Бокова?

Според бившия ни посланик в руската столица Илиян Василев това е точно така, а изводът му се базира на критична статия за Бокова, публикувана от реномираното издание "Комерсант".

В публикацията с автор Николай Марченко от 5 септември надълго и нашироко се разказва как в челната тройка на фаворитите за генерален секретар на ООН попада и българката, завършила висшето си образование в Москва, която има най-много противници за кандидатурата си именно в родината си.

"Комерсант" обяснява на руснаците и че сегашният генерален директор на ЮНЕСКО е дъщеря на един от идеолозите на комунистическия режим по време на управлението на Тодор Живков  - Георги Боков. Изтъква се, че той е бил член на Централния комитет на БКП и главен редактор на държавния официоз  "Работническо дело".

"По правилата на руската журналистика и връзката и с Кремъл подобен материал не може да се появи, ако той противоречи на настроенията "на върха". Което означава, че там имат друг фаворит или вече не залагат само на Бокова", написа Илиян Василев във фейсбук.

Според него кандидатура на госпожа Бокова е неизбираема, тъй като тя няма рефлекс на западен политик и не знае как се печелят сърца и умове извън комфортната зона на номенклатурната среда.

"Бокова твърде много афишира близостта си с Путин и то във време, когато той е в ярка и открита конфронтация със Запада. И втората, основна грешка, бе пренебрежението към необходимостта от изграждането на мостове към несъгласните с нея в българското общество. Не е речено, че щеше да успее да ги убеди, но поне щеше да изпрати послание, че го желае", убеден е бившият ни посланик в Москва.

Любопитно: Мръсната истина за Хавана

На кръстовището в най-заможното предградие на Хавана - Ведадо - пешеходците са принудени да маневрират около еднометрова дупка в паважа в продължение на месеци. По пътното платно са разхвърляни парчета разбит бетон, които заобикалят яма, пълна с боклуци - белег по лицето на залязващото величие на Хавана.

"Така стоят нещата" в кубинската столица, казват местните жители.

Колкото повече остаряват градът, населението и архитектурата му, толкова повече се разпада инфраструктурата му.

Центърът на Хавана беше поизчистен по случай стоплянето на отношенията между Куба и САЩ, но в много части от града местните власти изобщо не функционират. Колкото повече жители се възмущават от тази неефективност, толкова по-явен е гневът им. И за всичко е виновен крахът на кубинския социализъм.

"Когато Обама дойде през март, почистиха цялата улица; откараха просяците и бездомните в специален приют," казва Хамлет Лавастида, 33-годишен художник. "Направиха нови пътища, боядисаха много сгради, но само в районите, които Обама щеше да посети. Хората се шегуваха, че сега ще се наложи да чакаме още 50 години, докато дойде друг американски президент, за да построят нов път..."

Засега това са само безобидни шеги, но Лавастида коментира, че нараства недоволството сред кубинците заради състоянието на града: мръсните улици, неподдържаната инфраструктура.

"Идват работниците на държавната телефонна компания, изкопават яма, за да прокарат кабели - и си тръгват, без да запушат и преасфалтират дупката. Оставят си я да седи така с месеци," казва той.

Пробитите тръби от канализацията редовно наводняват улиците на Хавана - няма кой да ги поправи.

Боклуците преливат от обществените контейнери със седмици, а местните хора нямат представа кога ще бъде извозена сметта. Когато говори за липсата на съгласуваност между различните държавни предприятия за битови услуги (т.нар. "communales"), Лавастида използва думата "анархия".

Решаваме да се разходим из центъра на града с трима автори от Havana Times - англоезичен блог, който се самоопределя като "непредубедени коментари от Куба". Разговорът бързо се насочва към състоянието на улиците в Хавана.

"Имаме сериозни проблеми с екологията на града. Проблеми със събирането на боклука, преливащите отходни ями, замърсяване на въздуха," казват те.

Няма как да не забележите хаоса, когато се разходите из малките задни улички на няколко преки от El Capitolio, старото седалище на правителството и една от най-величествените сгради в града.

Вместо силния аромат на бензин от остарелите коли в Хавана, вдишвате облаци от канализационен мирис и прах, които се носят в задушния въздух. Завиваме зад ъгъла и от препълнена кофа за боклук падат боклуци. Застояла вода от течаща отточна тръба образува локва върху паважа. До нея едно дървено скеле придържа сграда с напукани стени.

"Боклукът е навсякъде," казва Луис Мигел Бахия, който живее в Серо, един от най-бедните квартали на Хавана. "Вървя си по улицата и завивам зад ъгъла с надеждата, че ще мога да подишам малко чист въздух, а оттам се носи миризма от кофите за боклук по цялата улица. Започвам да се чудя:

"Къде съм? Защо това място стана такова?'."

Естествено, външните и по-бедните квартали са още по-занемарени.

Уил Аурелиевич също живее в предградието Серо; той разказва, че заради повреда на канализацията в близост до дома му, жителите са се принудили да търсят път сред река от "истински човешки изпражнения", както го описва той. Минават шест месеца, преди да тръбата да бъде ремонтирана.

Той е имал намерение да заснеме документален филм за проблема, но като по съвпадение, държавните служби дошли да оправят канализацията точно в момента, в който той започва проекта си.

Жителите на Аламар, друг занемарен квартал, често пишат в Havana Times за неефективността на извозването на боклука - един от постовете е озаглавен "Куба: докато ла*ната ни разделят".

Комуналните служби по сметоизвозването получават най-много средства от бюджета, но са сред "най-неефективните сектори в страната".

Един от проблемите е огромната бюрокрация в Куба. На теория градската администрация отговаря пред Народното събрание, но няма контрол над бюджета - той е в ръцете на централната власт.

Оплакванията от населението стигат само до местен консултативен отдел, вместо до източника на финансиране, коментира Стивън Уилкинсън от Международния институт за изследване на Куба.

Но основната причина за кризата е съвсем различна: просто Куба има ограничени ресурси.

Това е страна, зависима от търговията, която живя под американско ембарго в продъление на 56 години.

Хелън Яфе от Лондонската школа по икономика, която се специализира в кубинската икономика и е прекарала години в Хавана, казва: "Фактът е, че властите имат много ограничен бюджет. Те са принудени да приоритизират нещата, които могат да правят с оскъдните средства."

Куба е страна на противоречията

Докато пешеходците и шофьорите прескачат дупките по улиците всеки ден, правителството осигурява безплатно здравеопазване и образование за всички. Раул Кастро използваше това като защитен аргумент, когато по време на визитата на Обама бе разпитван от медиите за нарушенията на правата на човека.

Яфе разказва, че 2-годишната й дъщеря развива пневмония, докато живее в Хавана.

"В болницата нивото на здравни грижи беше феноменално. Но бяхме в стая без течаща топла вода; всъщност дори не винаги имаше вода. Това показва противоречията, пред които се налага да се изправя Куба в процеса си на развитие. Инфраструктурно държавата е сериозно закъсала."

Лавастида, който наскоро се е върнал в родината си след 5 години в емиграция, признава, че липсват ресурси. Според него обаче разпадът на градската инфраструктура и комуналните услуги е много по-дълбок. По думите му хората не се интересуват от местната общност заради разпадането на социалистическите ценности в Куба.

"Липсва обществен интерес към това, което се случва на улицата. Това по някакъв начин също е част от промените; кубинците стават индивидуалисти," заявява той.

Според него тази апатия е "пасивно дисидентство".

"Спомням си, когато бях малък, че имаше нещо, наречено Domingo Rojo ("Червена неделя" - подобен на т.нар. "Ленински съботник") и всички в квартала решаваха, че ще чистим улиците като обща доброволна дейност. Това беше чудесно. Сега обаче никой не вярва в доброволчеството, в комунизма. Има невероятна вражда между правителството и гражданите...".

Бахия е съгласен. Той също забелязва апатията в кубинското общество:

"В дългосрочен план хората реагират отрицателно, когато държавата им налага да бъдат солидарни, да живеят в общност и т.н. Такъв тип отношения не могат да се налагат по принуда, защото водят до противоположния ефект. Например, когато казах на съседа, че има боклук на улицата, той ми предложи да мина по друга улица, за да избегна тези конкретни кофи. На никой не му пука."

Колкото повече пари от чужбина влизат в Хавана, индивидуализмът и пропастта между бедните и богатите само ще се увеличават.

Броят на кубинци, работещи в частния сектор, е достигнал почти половин милион - три пъти повече, отколкото през 2008 г. Има ново поколение nuevos ricos (новобогаташи), които се изолират от хората, живеещи от държавни заплати. Хаванците се притесняват, че "приватизацията" постепенно навлиза в публичния сектор: оказва се, че ако дадеш малко пари на комуналните служби, те ще извозят боклука веднага.

На последния конгрес на комунистическата партия през април Раул Кастро представи нови документи, описващи концепцията на кубинския социализъм. Яфе казва, че това има огромно значение и "нуждата от подобрение е главният акцент на оповестения план"; но само времето ще покаже дали това ще промени начина, по който кубинците възприемат общността си.

Докато вървим назад през Ведадо, виждаме машина, събираща част от отломките от разбития асфалт, обвита в облак от прах. Машината спира, работниците заобикалят дълбоката дупка в земята. Може би ще я поправят скоро. Или по-скоро не...

по The Guardian