3 август е
Световният ден на динята. Празникът се празнува най-вече в Съединените щати.
Сред най-популярните състезания по време на този празник са замерване с дини и
надплюване със семки.
Около 92%
от масата на динята е вода – това е най-високият процент сред плодовете, заради
което тя може да утоли не само глад, но и жажда.
Ето и
няколко любопитни факта за една от най-популярните летни храни.
Има над
1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света, но от тях само 60
вида са подходящи за консумация.
Не съдържа
холестерол и е важен източник на витамини А и С, фибри, калии и амино киселини.
Динята
съдържа най-големият процент вода сред плодовете. Между 80 и 92%. В една цяла
диня има само половината от захарното съдържание на една ябълка. Затова е
особено подходяща за диети.
Кората на
динята също става за ядене, като в Китай например тя се пържи, вари или
маринова. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия. Семената на
динята пък са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се
в други ястия или се използват за производство на растително масло.
Динята
наистина „охлажда“. Тя съдържа аминокиселина, която подобрява работата на
отделителната система и спомага за изхвърлянето на вредните вещества, чрез
което „охлажда“ организма. Най-голямата диня е отгледана от фермер в
американския щат Оклахома. Тя тежала 115 килограма. По съдържание на желязо
дините са на едно от първите места сред плодовете и зеленчуците. Затова се
препоръчват при анемия.
Диня (в
зависимост от района в България наричана още карпуз, любеница или бостан)
(Citrullus lanatus[1]) е наименованието на вид тиквови растения, както и на
техните плодове. Според възприетата класификация на земеделските култури е
плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или
жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза
от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата
система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4
скелетни разклонения, които са овласени.
Прясната
диня може да бъде консумирана по различни начини, а често се използва и за
ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се
използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се
маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти
чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.
Семената на
динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в
други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се
специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират
енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с
подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло
или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
Водата
съставлява около 92% от масата на динята, най-високият процент сред плодовете.
На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността
? на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората,
добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това
динята се нарязва и сервира по обичайния начин.