На тази дата: 22 февруари 1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция

1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. В следствие избухва въстание, което продължава до 24 февруари. Това е началото на Френската буржоазно-демократическа революция.

Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата.Френската революция от 1848 г. е част от революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.

Политическите промени във Франция в края на 40-те години на 19 в. са предшествани от криза, която първо засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р.Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.

Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошават положението на народа. Фалират 4762 фирми, промишленото производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%. Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към правителството и парламента с петиции.

Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга цели отрасли - строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките.

Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа. Управляващата класа гледа с презрение на исканията.

За 22 февруари в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа на правителството.

На следващата вечер близо до сградата на Министерството на външните работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.

През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които призовавали народа да продължи борбата. Като овладяват двореца, въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу Камарата! Да живее републиката!”.

Вицове, февруари 2018 г.

Ленин гледа буржоазията

- Дай съвет като психолог на психолог - мъжът ми не харесва моето куче.

- Имаш избор - да го отровиш или да го удавиш.

- Кого ?!

- Имаш избор

***

Любовта никога не изчезва. Тя просто сменя телефонния номер и започва да го вдига на други…

***

Ако програмист седи десет минути без работа на работното си място, той автоматично преминава в спящ режим.

***

И шофьорът на таксито ми се хвали:

- Обичам си работата. Сам съм си началник. Никой не ме командва!

А, аз му викам:

- Ето, точно тук: завийте, наляво!

***

Първо злато от зимната олимпиада. Българска спортистка донесе злато от Корея! Купила си обеци и пръстен от магазинче в олимпийското село...

71-ви сме по корупция заедно с Вануату и Буркина Фасо

Индексът за възприятие на корупцията на България през 2017 година е 43 пункта, като с това страната заема 71 място в световната класация на Transparency International за 2017 г.

В рамките на класация сред държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за ЕС е 65).

Сравнението с индексите на страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към общността през 2004 и 2007 г., също показва значими разлики: България все още не успява да навакса темпа на повишаване, който поддържат по-голяма част от държави в тази група, като например Чехия, Естония, Латвия и Литва.

От друга страна позицията на България е съизмерима със средната оценка в глобален мащаб (43) и със средната стойност на индексите на останалите страни от Балканите (42,27), което ни поставя сред Вануато, Буркина Фасо и доста преди Албания, съответно.

По-добре от нас са Намибия, Куба, Сенегал, Сао Томе и Принсипи и пр.

България е включена за двадесети път в изследването на Transparency International. Въпреки че в сравнение с предходната година индексът бележи повишение от 2 пункта (и "придвижване" с 4 места напред, б.р.), е необходимо да се вземе предвид, че стойности под 50 пункта са показател на системен проблем с корупцията. Промяната от две точки в резултата на Индекса не е статистически значима, тъй като подобни движения са наблюдавани и преди това, без да пречупват тенденцията на застой, а е и в границата на статистическата грешка.

Анализът на резултатите от този период дава основание за критична оценка: все още липсва съществен напредък в борбата с корупцията, а на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави-членки на ЕС индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане.

Сравнителните резултати от изследването за България подчертават необходимостта от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде проявен ясен ангажимент за ефективно функциониране на институциите, които играят основна роля в тази област, включително и на новия антикорупционен орган, пишат от Transparency International.

Дали подобрението от 2 пункта ще се превърне в устойчив тренд, ще зависи от резултатите в две основни направления в краткосрочен план: ефективността на реализация на електронното управление в процеса на взаимодействие „администрация-граждани-бизнес“ и ефективността на работа на новия антикорупционен орган в страната. За да бъде необратим процесът, в дългосрочен план трябва да бъде категорично преодолян проблемът с политическата корупция.

Жаблянов падна

Със 110 гласа "за" Валери Жаблянов бе освободен като зам.-председател на Народното събрание. Против това предложение гласуваха 71 депутати, въздържали се нямаше. Дебатите в Народното събрание бяха разгорещени, имаше и обидни квалификации, а споровете продължиха над два часа.

Корнелия Нинова се закани, че решението на парламента за освобождаването на Жаблянов ще отиде в Страсбург, както и че ще сезира Конституционния съд. ДПС пък отказаха да участват в дебатите, защото искането за оставка нямало правни основания.

Причина за искането за оставката на Жаблянов бе декларация на БСП, свързана с провеждането на Луковмарш. Автор на това писмо бе именно Валери Жаблянов и в него той нарича Народния съд "необходимо и неизбежно правосъдие". Първоначално БСП не искаха да разкрият автора, а след като стана ясно, че Жаблянов я е писал, социалистите твърдяха, че става въпрос за техническа грешка, че текстът е пратен до медиите.

Още преди да бъде гласувана програмата за деня в парламента, от БСП поискаха точката за освобождаването на Жаблянов да отпадне с мотивите, че искането е противоконституционно и срещу правилата на парламента.

"Това са скалъпени мотиви - той не е прекрачил правомощията си", каза Филип Попов в защита на своя колега.

Според БСП няма нарушение на правилника, а изразяване на различно мнение, за което никой в България не трябва да бъде порицаван.

По правилник, за да бъде освободен зам.-председател от поста му, трябва да има системни нарушения. ГЕРБ в мотивите си сочат три нарушения на Жаблянов, всички от тази година:

- Когато Жаблянов нарече договора за добросъседство с Македония "търгашество от най-ниска проба" и с това е принизил десетилетния труд между двете държави;

- Когато Жаблянов прекъсна минутата мълчание в памет на жертвите на комунистическия режим на 1-ви февруари;

- Когато Жаблянов нарече Народния съд "необходимо правосъдие".

Мотивите на ГЕРБ бяха представени от председателя на правната комисия Данаил Кирилов. "Смятаме, че освен задълженията, които Жаблянов има, той е и редови народен представител. При това положение ние бяхме грубо възмутени от твърдението, че Народният съд е необходимо правосъдие", каза Кирилов. През това време Жаблянов крещеше от мястото си в залата "Кои вие?".

ДПС отказаха да участват активно в дебатите и единствено Йордан Цонев прочете декларация, а след това цялата група на Движението напусна залата.

"Смятаме, че няма правни аргументи за исканата оставка, защото в лично качество е изразил мнение срещу договора за добросъседство с Македония. Относно жертвите на комунизма: едно е дали сме съгласни с Жаблянов или не, но да постави свои искания от трибуната на парламента да бъдат включени и други жертви, това е негово право."

След речта на Жаблянов в зала останаха само ГЕРБ, ОП и Воля, а дебат вече нямаше. Останаха само изказвания, някои далеч от темата. Цветанов например благодари на избирателите си, че са подкрепили демокрацията, а Марешки пък се опита да започне дебат какво е център-дясно и какво е демократична партия.

След като парламентът гласува освобождаването на Жаблянов, БСП отказаха коментар пред медиите.

Фотофакт: Варненци почетоха паметта на Пламен Горанов

Десетки варненци се събраха снощи пред сградата на общината, за да почетат паметта на Пламен Горанов. Преди 5 години на този ден той се самозапали в знак на протест срещу управлението на града, а няколко дни по-късно почина.

Пламен Горанов се превърна в символ на многохилядните протести от 2013 година.

Три дни след смъртта му беше обявен национален траур, а тогавашният кмет Кирил Йорданов, управлявал Варна 14 години, подаде оставка.

На тази дата: 21 февруари 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”

1848 г. немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”. Трудът им е считан за едно от най-значимите политически философски произведения. Текстът на манифеста нито веднъж не е претърпявал корекции.

В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. В произведението Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите. В своите тези немският философ доказва чрез неопровержими доводи, че пролетариатът в своята същност е по-скоро едно твърдение, отколкото исторически факт.

През 40-те години на 19 в. класовата борба между пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града. Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната. Тя е международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите сътрудници са белгийци.

Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г. Той завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.

Самата програма съдържа 10 точки: Експроприация на землената собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните разходи; Висок прогресивен данък; Отмяна на правото на наследяване; Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници; Централизация на кредитирането в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с изключителен монопол; Централизация на всички транспортни средства в ръцете на държавата; Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство, разчистване и подобрения на земята по общ план; Еднакви задължения на труда за всички, учреждаване на промишлени армии, особено за земеделие; Съединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на различията между градовете и селата; Обществено и безплатно възпитание за всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му форма.

След смъртта на Маркс, Енгелс отдава голяма част от времето си, за да довърши редакцията на Маркс на „Капиталът”.

Вицове, февруари 2018 г.

Всички сме тръгнали от някъде...

Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил:

– Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден?

– Ами това е за утре!

И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се:

– А бе, Зайо… Какво става?

– Лисо… Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина…

***

16 годишна преспала със стотина мъже, заради облог. Ужас! Толкова млада, а вече залага!

***

Чл.67 от Истанбулската конвенция:

- В случай, че Пеперуда излезе от пашкул и е неориентирана за пола си, се нарича ПЕДЕРУГА.

***

Алкохолът никога не е решавал проблемите, но пък колко нови и интересни добавя!

***

Враната била кацнала на висок клон. Под дървото пристигнало зайче.

-Какво правиш? - попитало то враната.

-Нищо!

-Може ли и аз да поседя тук и да не правя нищо?

-Може! - съгласила се враната.

Зайчето седнало на задните си лапички под дървото. Но ... пристигнала лисица и го изяла.

Враната погледнала надолу и поклатила тъжно глава:

-Забравих да му кажа, че за да не правиш нищо, трябва да седиш нависоко!

Турски съдии бягат с гумена лодка в Гърция

17 турски съдии и държавни чиновници са избягали с надуваема гумена лодка в Гърция, където са поискали убежище, съобщи Нюз.Ру, като цитира сайта "Политисхиос".

Групата била открита и спасена от гръцката брегова охрана. Бегълците заявили пред местните власти, че са преследвани в родината си от режима на президента Реджеп Ердоган и могат да бъдат хвърлени в затвора.

Всички те са транспортирани в център за приемане на бежанци и мигранти, където ще бъдат регистрирани.

След неуспешния опит за преврат в Турция през юли 2016 г. бяха арестувани над 50 000 души. От работа бяха уволнени повече от 140 000 души, сред които много военни.

"По дяволите, пропуснах" или денят, в който едва не застреляха кралица Елизабет II

Това е историята на може би най-близкия опит до това някой да убие кралица Елизабет II. През 1981-а Кристофър Джон Люис е проблемен тийнейджър от Нова Зеландия, който се прицелва със своята 22-калибрена пушка към Нейно величество по време на обиколката й в страната, хващайки на мушката си нейния костюм в нефритен цвят.

Куршумът пропуска целта си, но според репортер от сайта Stuff и неговото разследване, тийнейджърът става обсебен от идеята да заличи от света кралското семейство.

В същото време новозеландското правителство се опитва да прикрие колко близо е бил самозваният терорист до това да убие кралицата.

Две години след опита за атентат тийнейджърът планира да застреля принц Чарлз, който е на посещение в страната. За целта младежът се опитва да избяга от психиатричното отделение, в което се намира. А през 1995-а полицията на Нова Зеландия го изпраща на платена от държавата ваканция по време на ноемврийската обиколка на кралското семейство. Властите вярват, че ще е по-безопасно да дреме на някой бряг, вместо да търси начин да стреля по членове на монархията. Люис се самоубива в затвора през 1997-а.

До 17-тата си година тийнейджърът вече има в досието си въоръжен грабеж, умишлен палеж и измъчване на животни. Негови идоли са австралийският бандит Нед Кели и американският сериен убиец Чарлз Менсън.

В сряда, 14 октомври 1981-а , Люис слага ръкавици и зарежда пушката си в изоставена тоалетна кабинка в сграда в най-стария град на Нова Зеландия - Дънидин. Неговата цел е колоната от автомобили пет етажа по-надолу, която съпровожда кралицата. По-късно в мизерния апартамент на момчето са открити изрезки на британското кралско семейство, както и подробен план на обиколката на кралицата за деня.

Елизабет II тъкмо слиза от своя Rolls Roys, за да поздрави събралото се множество от 3500 души, когато на тревистия банкет се появява характерна пукнатина. Според бивш полицай от поделението в Дънидин властите веднага вземат мерки да потулят това колко сериозен е инцидентът като казват пред британската преса, че шумът е бил от паднал наблизо знак. По-късно, след настоятелни въпроси от страна на журналистите лъжат, че звукът е бил от някого, който е палил пиратки наблизо.

Мнозина смятат, че тогавашният премиер Робърт Мулдуън се страхува, че ако се разчуе колко близо е бил тийнейджърът до това да убие кралицата, кралското семейство няма да стъпи повече в Нова Зеландия.

Според годишния доклад на новозеландската полиция от 1981-а случаят с Нейно височество служи, за да напомни на всички за потенциалните рискове за кралските особи, най-вече по време на техните публични изяви.

Полицията разпитва момчето осем пъти. Люис през цялото време казва, че е инструктиран да убие Елизабет II от англичанин който се представя с прякора "Снежния човек" и от когото много го е страх.

По показания на Люис Снежния човек му разказва за про-нацистит, за дясното крило в Англия - Националния фронт, освен това кани момчето за член на една от подобните групи, които вече се появяват и в Нова Зеландия.

По-късно младежът признава, че е бил посещаван от високопоставени правителствени лица в Уелингтън по време на неговите 13-дневни разпити. Заповядано му е никога и с никого да не обсъжда инцидента. Той е заплашен, че ако някой издаде подробности около разпитите, около стрелбата или за сградата, от която е стрелял, ще го сполети съдба, по-лоша и от смъртта. Това пише Люис в чернова на автобиография, открита до трупа му, която е публикувана посмъртно.

Още доказателства за обсесията на тийнейджъра по кралското семейство излизат през 1983-а, когато той се опитва да обезоръжи пазач в психиатричната клиника, в която е задържан в желанието си да опита да убие принц Чарлз и невръстния тогава Уилям.

14 години след опита на Луис да отнеме живота на кралицата, монарсите се завръщат в Нова Зеландия през ноември 1995-а.

По онова време Луис е на 31 години и продължава да представлява сериозна опасност за живота на кралицата, така че властите го пращат до Големия бариерен остров в северната част на страната с безплатен престой, джобни пари и превозно средство. Той все пак не е под 24-часово наблюдение.

По време на своето 10-дневно изгнание той започва да се чувства като кралска особа. Полицията има две цели - да държи Луис далеч от втория тур на монарсите и да скрият колко близо е бил до това да убие кралицата по време на първото й посещение. Всички отчаяно се опитват да държат проблемния младеж далеч от светлините на прожекторите.

Никой не може да сглоби пъзела на това какво точно се е случило, някои детайли се губят, други са прибавени като градски легенди.

Мъри Ханан, който е представлявал Луис, казва, че умишлено не са искали да предявят обвинения в държавна измяна, която тогава се наказва със смъртна присъда, за да потулят опита за убийство.

Фактът, че опитът за убийство се случва в Нова Зеландия, е достатъчно гореща политическа тема. Когато Луис се изправя пред съда, неговият опит да убие кралицата е принизен до незаконно притежание на огнестрелно оръжие и носенето му на публично място. Опитът за убийство - срам за полицията и правителството - тихо и умишлено е забравен.

Луис се самоубива в затвора на 33-годишна възраст, докато чака присъда за убийство на млада жена и отвличането на детето й. Малко преди смъртта си той казва на приятелката си за скандалния си опит за убийство на английската кралица.

"По дяволите", казва й той, "По дяволите... не уцелих".

по Guardian

На тази дата: 20 февруари 1901 г. Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква

1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква. Наказанието го застига заради романа му „Възкресение”. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.

По онова време писателят е на 73 години. Душата му търси покой, но не го намира в православието и Толстой търси други пътища. Не крие, че не се уповава на църковната институция, а единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества - милосърдие, жертвоготовност, доброта. А Църквата е разгневена, защото Лев Николаевич дръзва да покаже лицемерието на псевдохристиянството и бруталното насилие на държавата - неща, които е „здравословно” да бъдат премълчавани.

Днес възгледите на Толстой са наречени от изследователите „толстоизъм”, а последователите му - толстоисти. Заради тези възгледи обаче вече 113 години Църквата не отменя отлъчването на писателя.

Любопитен факт е, че в дневницит на Толстой е документирано желанието му да създаде нова религия. На преклонна възраст пък писателят създава секта и пише „Евангелие от Толстой”, в което главен обект на нападките му е Православната църква.

Романът му „Възкресение” е издаден през 1899 г. Хонорарът от романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма.

Романът отразява религиозния светоглед на Толстой, проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 в. Главният герой княз Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство за вина при срещата му с Маслова - подсъдима проститутка, която като девойка е била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци. Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека. Изпълнението на този закон е смисълът на живота.

Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват всички хора от страх да не изгубят живота си.

Любопитен факт е, че на 82 години напуска имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.