понеделник, 30 април 2018 г.

На тази дата: 30 април 1945 г. Самоубил ли се е Хитлер?

Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в града. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. 

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение — въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат.

Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи).

Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, „жертвайки се“ във Вагнеров стил. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща.

В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата на двамата са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Десетилетия по-късно - през 2009 г., американско ДНК изследване оспорва версията за самоубийството на Хитлер и смъртта му в неговия бункер.

10-сантиметрово парче от череп с дупка от куршум, за което след края на войната се смяташе, че принадлежи на водача на нацистите, се оказа, че е на жена, на възраст между 20 и 40 години. Преди това учени и историци го смятаха за категорично доказателство, че Хитлер се е застрелял в главата, за да не бъде пленен. Парчето е било намерено пред бункера на фюрера от съветски войници и съхранено в архивите на КГБ.

ДНК експертизата възроди теорията на конспирацията, че Хитлер не е умрял през 1945 г., че е оцелял и избягал в Южна Африка или другаде, и историята за смъртта му трябва да се пренапише отново.

Изследването на черепа е дело на археолога от Университета на Кънектикът Ник Белантони. Когато Белантони отишъл в Държавния архив в Москва, за да вземе ДНК проби, му показали опръсканите с кръв останки от канапето в бункера, където се смяташе, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили.

Според свидетели телата на Хитлер и Браун са били увити в одеала и отнесени в градината извън бункера. Те са били пуснати в кратер от бомба, залети с бензин и подпалени.

През май 1945 г. екип от руски съдебни медици изкопал предполагаемия труп на диктатора. Част от черепа липсвала, вероятно отнесена от изстрела при самоубийството. Парче от челюстите съответствало на стоматологичните данни на Хитлер, според асистент на неговия зъболекар, който бил пленен. Освен това тялото имало само един тестис.

Тайно от света трупът на Хитлер бил заровен в Магдебург в тогавашната Източна Германия. Година по-късно по заповед на Сталин, който се съмнявал, че Хитлер се е самоубил, била намерена липсващата част от черепа.

Американският археолог твърди, че е малко вероятно въпросното парче от череп да е на Ева Браун, която е била на 33 години. „Няма сведения Ева Браун да се застреляла или да е била застреляна по-късно", казва той.

През 1970 г. от КГБ изровили останките, кремирали ги и тайно разпръснали праха в река. В архивите на съветските тайни служби били запазени само челюстта (остава скрита за широката публика), парчето от череп и останките от опръскания с кръв диван.

Според теорията от 2009 г. съветските войски вероятно са открили трупа на двойник на Хитлер.

Вицове, април 2018 г.

Купил си е слон и чете инструкция за ползване.
Жената замина в командировка. За две седмици изхвърлих боклука веднъж. Значи вкъщи цапа
жената.

***

- Защо това списание струва пет лева, а това - шест и петдесет! Не са ли еднакви?
- Не, второто има безплатно приложение!

***

Ключодържателят е една малка джаджа, която ти позволява да загубиш всичките си ключове наведнъж.

***

Не мога да разбера хората, които пият и си лягат. А пеенето, а танците, а излагането пред цял свят?

***

Тъпите хора са като тъпите ножове - не могат да нанесат големи щети, но изнервят.

неделя, 29 април 2018 г.

Волен Сидеров: Предупредих Борисов за Крим, нямаше проблем


Още при подписването на коалиционното споразумение всички са били наясно, че всяка партия ще има свое мнение по определени въпроси. Така за пореден път лидерът на "Атака" обясни пред БНТ сблъсъка си с официалната позиция на България и ЕС - този път по въпроса с окупацията на Крим.

Националистът бе преди дни на полуострова, където призна Крим като част от Руската федерация и увери местните, че е убедил Борисов да не гони руски дипломати.

Премиерът е одобрил пътуването, заяви Сидеров.

"Формално не съм длъжен, но коректно го предупредих. Той каза "еми да, "Атака" си има тази политика, това си е ваша инициатива"."

Според него няма нищо ново и нищо изненадващо в пътуването и изявленията му на полуострова.

"Няма нищо страшно и опасно, да не се плашим с това колко са страшни националистите, колко е опасно да има патриоти във властта. Разбира се, ДПС е нормално да го повтарят това", отбеляза Сидеров."Нещата са стабилни в управляващата коалиция. Това е най-важното и ние сме се съгласили и и приели едно нещо, че ще правим нужното. Нищо страшно не се очертава - някой да изважда България, да я разклаща, да я разцепва."

На въпроса кой е поел разноските за пътуването му, той заяви, че част от тях са поети от местните, а другата - лично от атакистите.

"Там има огромни икономически възможности", вметна Сидеров.

Фотофакт: Вегани протестираха пред Светия синод срещу курбаните

Снимка: Булфото

Вегани протестираха пред Светия синод с настояване да бъде отменен ритуалът по освещаване на курбан.

На тази дата: 29 април 1879 г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България

На днешната дата 29-ти Април през 1879г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг.

Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. 

На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество 

Вицове, април 2018 г.


На презокеански кораб:
- Какво правиш бе, Пешо, защо обличаш дамска нощница?
- Защото, ако стане корабокрушение, първо спасяват жените...

***

Жена в МОЛ е като шофьор на маршрутка. Няма да спре, докато не почнете да викате и да махате с ръце.

***

- Ало, клубът на анонимните алкохолици ли е?
- Да.
- Отпишете ме! Искам вече да съм известен!

***

В бар в Банско се появява пингвин. Сяда, поръчва уиски и пура. Изпива уискито, пурата изпушва до половината, става и тръгва. През цялото време цари пълна тишина, всички останали посетители гледат пингвина втрещено, а той, на излизане, се обръща и пита леко учудено:
- Какво сте ме зяпнали така?
Пръв и единствен се окопитва бармана:
- А, нищо...просто за първи път виждаме пингвин, в Банско, в бар, да пие уиски, да пуши пура, че и да говори.
- С тия цени – и за последен!

***

Ако сутринта е било нула градуса, а синоптикът по телевизията ви обещае, че към обяд ще бъде два пъти по-топло , в задачата се пита точно колко градуса ще бъде по обяд?...

събота, 28 април 2018 г.

Как комунистите мълчат за Чернобил и вадят хората на манифестация под радиоактивен дъжд


На 26 април 1986 г., преди 32 години, се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света.

През 2016 г.  резолюция на Генералната асамблея на ООН на 26 се отбелязва Международния ден в памет на Чернобилската катастрофа.

Сайтът desebg.com припомня събитията отпреди повече от 30 години, след които висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков мълчи угоднически в интерес Москва и не предупреждава българския народ за атомната катастрофа, като по този начин го излага на радиация, последствията от която се отразяват на българите и до днес.

Как се стига до аварията


Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

До аварията се стига в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. В действителност изходната мощност пада до 30 MW. Това позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона нa реактора при намаляване на мощността.
ри опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.

Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора е намалена, охладителят се нагрява много бързо до степен на кипене и образува парни джобове в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата.

Произвежданата от реактора мощност бързо се увеличава и операторите се опитват да спрат реактора като нареждат аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията.

В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т. е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия.

Тя изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.


Последствията от ядрената авария


Според доклад на „Грийнпийс” от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 000 са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предполага, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 000 – шест пъти над прогнозата на ООН. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 000 европейци до 2065 г.

Скриването на аварията в Чернобил от комунистическия режим в България


Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от българското общество аварията в съветската АЕЦ през 1986 г. Престъпното мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не могат да предприемал елементарни мерки за своята и на семействата и животните защита. Почти всички медии в България, които припомнят годишнината от атомната авария в Чернобил, пропускат този факт.

В същото време след аварията Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи подобаващо за комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и напитките, предназначени на висшето партийно ръководство, които разнася в домовете им в защитени от радиация контейнери.

Под натиск от Москва официално съобщение за аварията е направена с няколко дни закъснение, когато вече радиационният облак е минал над територията на България.
Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, престъпно мълчи. След аварията замълчава и тогавашният министър-председател Георги Атанасов. 25 години краха на комунизма в почти всички исторически изследвания на българските историци Живков е описван като държавник, който се е грижил за народа.

Истината не е спестена само в най-подробната биография на бившият комунистически ръководител „Тодор Живков. Биография” на разследващия журналист и изследовател на архивите от периода на комунистическия режим Христо Христов, в която е отделено и специално място на действията на Живков и комунистическата власт след аварията в Чернобил.

През 1990 г. Главна прокуратура завежда дело за бездействието на комунистическото управление след атомната авария. Живков обаче не е сред обвиняемите. През 1993 г. Върховния съд признача за виновни и осъжда по делото „Чернобил” бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор, на по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската атомна електроцентрала през 1986 г.

На тази дата: 28 април 1945 г. Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани

Жертвите, като отстрелян дивеч на площад "Лорето".
1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на
италианската съпротива. В края на април 1945 г. календарът отброи последните дни на т. нар. Италианска социална република, управлявана от Бенито Мусолини като марионетка на германското военно командване. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски на генерал Харолд Аликзандър.

Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.

Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища. Сутринта на същия ден, докато в Милано още се водят боеве, ядрото на КНОСИ се настанява в една училищна библиотека и поема временната власт в Северна Италия. Един от първите декрети на комитета гласи, че „членовете на фашисткото правителство, виновни за премахването на конституционните гаранции, отнемането на народните свободи, създаването на фашистки режим, компрометирането на страната и довеждането й до катастрофа, се наказват със смърт, а при по-леките случаи - с доживотен затвор”.

Актът е одобрен единодушно. В него не се споменава ничие име, но е ясно, че Мусолини не попада в категорията на „по-леките случаи”.

Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.

Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.

На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.

Новината за ареста на Мусолини и сподвижниците му незабавно е съобщена в Милано и главният партизански щаб решава да бъдат разстреляни без процес. Изпълнението на задачата е възложено на члена на щаба Валтер Аудизио и неговия помощник Алдо Лампреди.

Двамата тръгват с автомобил от Милано и със своя ескорт пристигат следобед в Донго. В сградата на кметството те се срещат с командира на 52-ра бригада „Педро” и неговите помощници. Аудизио им съобщава, че е натоварен да изпълни смъртната присъда над заловените фашисти. Преглеждат списъка на арестуваните и подбират 17 с най-високи рангове във фашистката йерархия, за да бъдат разстреляни.

Но Мусолини и Петачи се намират в Бондзаниго, на по-малко от час път от Донго. Въпреки мерките за скритост в близките селища вече се знае за залавянето на дучето. Поради това неговото докарване в Донго крие рискове по пътя, защото в околностите все още бродят малки въоръжени групи от фашистките милиции. Затова Аудизио решава фашисткият бос да бъде екзекутиран на място. Той се отправя към Бондзаниго с автомобил, в който освен него и шофьора са само помощникът му Лампреди и политкомисарят на 52-ра бригада Микеле Морети. Той им помага да преминат без проблеми през устроените от партизаните контролни постове. Накрая пристигат в селския дом, където Мусолини и Петачи са прекарали последната си нощ. „Пиетро” заповядва на двамата охраняващи ги партизани да предадат арестантите на Аудизио и малката група поема обратно.

Едва изминали един километър, Валерио нарежда на шофьора да спре. На идване той внимателно е оглеждал околността и за място на екзекуцията е избрал една оградена със зид овощна градина в местността, наричана от околните селяни Джулино ди Медзегра. Лампреди и шофьорът остават на пост в двете посоки на шосето, за да не допуснат нежелани свидетели, а Аудизио отвежда Мусолини до зида. Когато започва да му чете смъртната присъда, от колата слиза и Клара Петачи, изтичва до любимия си и въпреки предупрежденията не се отделя от него.

Валерио натиска спусъка, но изстрел не последва. Той дръпва затвора и пак натиска, но резултатът е същият. Мусолини стои като вцепенен и не прави никакъв опит да бяга или да реагира по какъвто и да е начин.

Вторият път засечка няма, следва кратък откос и дучето се свлича на колене. До него пада и Петачи, която в последния миг прави опит да го прикрие. Часът е 16.10 ч. на 28 април 1945 г.

Двамата партизани, охранявали Мусолини и любовницата му като живи, остават на пост край техните трупове, а полковник Валерио и спътниците му се връщат в Донго. Там наказателен партизански взвод екзекутира останалите обречени на смърт фашистки главатари. После техните трупове са натоварени на камион, за да бъдат откарани в Милано. Пътьом към тях са прибавени и телата на дучето и Петачи, взети от мястото на разстрела.

Късно през нощта на 28 срещу 29 април партизаните и техният зловещ товар пристигат в Милано, а сутринта Валтер Аудизио докладва за изпълнението на мисията. Генерал Рафаеле Кадорна лично приема и поздравява участниците в екзекуцията в Донго. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.

Вицове, април 2018 г.

Добро утро
Съседките в блока са само пенсионерки и съм решил, че е по-добре да ме мислят за наркоман, отколкото да разберат, че съм лекар.

***

Звъни се на вратата. Жената гледа през шпионката - зад вратата е непознат човек.
- Кой си ти?
- Водопроводчикът.
- А защо толкова късно?
- Аз съм с преспиване

***

. - Скъпа, забелязала ли си, че най-големите тъпанари са с най-красивите жени...?
- Ах, ти, ласкател такъв!...

***

- Коя е най-глупавата ви мечта от детството?
- Да стана възрастен!

***

Снощи, тъкмо се унесох, когато 358-та овца ми се усмихна и реши да си поговорим...(359-та ми прати голи снимки на съседката от долния етаж).

петък, 27 април 2018 г.

Галъп Интернешенъл: 44% - Иванчева е сготвена, 34% - взела е подкуп

Сагата с кмета на „Младост” Десислава Иванчева поляризира общественото мнение. 44% намират, че случващото се с нея изглежда по-скоро скалъпено, 34% са на обратното мнение, а цели 22% не могат да преценят.

Това показват данните на Галъп Интернешенъл от експресен сондаж по актуални политически теми, проведен между 19 и 22 април сред 801 пълнолетни българи.


Председателят на АЛДЕ: Борисов да извади "Атака" от властта


"Господин премиер Борисов, Вие трябва да поемете отговорността, ако Ваш коалиционен партньор подкрепя незаконното анексиране на Крим."

Това каза председателят на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Ханс ван Баален след срещата си с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ в Народното събрание. Партията на Карадайъ е част от АЛДЕ, а Баален е в София за съвета на алианса, който ще се проведе у нас.

"Всички искаме да сме в добри взаимоотношения с Русия и не това е проблемът. Всички обаче трябва да спазваме международното право", каза още Баален и подчерта, че "Атака" не играе позитивна за България роля. " Моля, господин Борисов, извадете ги от управлението след европредседателството", каза Баален.

Малко след това репортер от телевизията на "Атака" се обърна към Ханс ван Баален почти викайки от един от микрофоните: Вие като какъв се месите в българската политика и в политиката на партия "Атака"? "Атака" не е либерална партия".

В отговор председателят на АЛДЕ призова репортера да се придържа към приличното поведение. "Това не е европейско поведение", каза той.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обясни, че на срещата с Баален и европейските либерали е била изразена силна загриженост за евроатлантическата ориентация у нас. "ГЕРБ са длъжни да обяснят на обществото и на нашите партньори от НАТО и ЕС за поведението на коалиционните си партньори. По важни геополитически и геостратегически въпроси не може да има лично мнение, особено когато си част от управлението на страната", коментира Карафайъ и подчерта, че очаква и отговори от ЕНП.

Председателят на ДПС коментира, че ако това не стане, то отново част от управляващата коалицията ще има "шизофренно поведение", каквото е имало и преди две години в Реформаторския блок. Той каза още, че ако Цветанов смята, че  някой ревизира евроатлантическата ориентация на страната, то трябва да погледне към коалиционните партньори на ГЕРБ. "Май твърденията на господин Цветанов се оказват верни", каза лидерът на ДПС.
Баален каза още, че България трябва да влезе в Шенген и еврозоната, защото е изпълнила всички критерии. "По отношение на Шенген мисля, че ще стане в рамките на по-малко от година. Преди евроизборите. Покривате критериите", каза той и обясни, че според него до 2 години България би трябвало да е и в еврозоната.

Председателят на АЛДЕ каза още, че България получава подкрепа подкрепа и за позицията за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС. "Без никакво съмнение, страните от Западните Балкани са част от Европа", добави той.

Ким и Мун се срещнаха


Комунистическият диктатор Ким Чен Ун пресече в петък сутринта демаркационната линия с Южна Корея и стана първият вожд на Северна Корея, посетил южната си съседка. Двете Кореи са разделени от 1953 година.

"Разграничителната линия не е толкова висока. Толкова лесно е да я преминеш, а ни отне 11 години преговори докато стигнем дотук", заяви Ким, цитиран от Си Ен Ен.

Преди това Ким се ръкува в продължение на 30 секунди пред камерите на журналистите с президента на Южна Корея Мун Дже Ин. Двамата бяха от двете страни на границята - всеки в своята страна.

"Радвам се да ви видя", поздрави Мун колегата си.

След това Ким премина на територията на Южна Корея за кратко. После същото направи и Мун, който престоя няколко минути на територията на Северна Корея.

"Идваме с усещането за началото на нова история по пътя към мира и процъфтяването на отношенията", заяви в началото на проговорите в Дома на мира Ким Чен Ун.

Мун Джен Ин призова Ким да бъдат постигнати договорености и отвърна:

"Ако нашият диалог е искрен, ще можем да направим голям подарък на нашите народи и хората по света, които се стремят към мир".

Колата на Ким
САЩ приветстваха срещата между лидерите на Северна и Южна Корея.

"Желаем на корейския народ всичко най-хубаво. Надяваме се, че преговорите ще позволят да се постигне прогрес, който в бъдеще да донесе мир и благоденствие на Корейския полуостров", коментира говорителката на Белия дом Сара Сандърс.

"САЩ са благодарни на нашия близък съюзник Южна Корея за тясната координация при подготовката на планираната среща между президента Тръмп и Ким Чен Ун", посочи още тя.

На тази дата: 27 април 1963 г. открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив

На 27 април 1963 г. е открита първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив. Дължината й е 156 км.
Това става почти 100 години, след като е построена първата жп линия между Русе и Варна (1865), открита за движение на 7 ноември 1866 г., с дължина 223 км. Скандалното е, че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. Година след построяването на първата електрифицирана жп линия е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията Раковски - Момчилград, с дължина 1121 м.

Първата електрифицирана линия, София - Пловдив, открита за експлоатация през 1963 г. От тогава досега са електрифицирани 4882 км жп линии, което прави 69,5% от текущия път на страната.

Любопитен факт е, че сред множеството приветствия най-искрени чувства предизвиква това на пионерката Петя Петрова, която говори от името на 700 000 български пионери. От трибуната тя обявява, че нейните връстници със своя труд са допринесли за закупуването на пет електрически локомотива от Чехословакия, като са набрали 7 348 000 кг билки.

Вицове, април 2018 г.

Когато трябва да ставаш сутрин.

Социологически проучвания показват, че всеки, седнал върху таралеж, първо мисли за задника си, а после за таралежа.

***

- Пешо, защо ми сложи тази покривка на главата?
- Де да знам, като я сложа на папагала, млъква...

***

- Алоooo, радио Ереван?
- Да.
- Ония ден слушах по вашето радио много интересна политическа дискусия. Днес обаче, едва-едва ви хващам, много лошо се чуватееее...
- Ми, вече излъчваме от Сибир.

***

Веганството ни прецаква още от Сътворението. Ако Ева беше изяла змията, а не ябълката – сега всички щяхме да живеем в Рая.

***

Говорят си двама студенти след изпит:
- Колко изкара?
- Тройка.
- Е, нали за шестица се готвеше?
- А бе в последният момент си викам, я аз да изкарам тройка, пък с останалите пари да си купя пиене...

четвъртък, 26 април 2018 г.

Фотофакт: Пеевски, като "Работническо дело"


Вижте как се коментира аварията в Чернобил от "Работническо дело"
1986 г. и  информацията за срива на България в медийната свобода от Пеевските медии днес.

Справка: в."Работническо дело" от 4 май 1986 година и "Телеграф" на Пеевски от 26 април 2018 година.

Борисов не подозирал, че БНР има четири оркестъра


"Свирят под моите прозорци, какво се очаква да направя?", така премиерът Бойко Борисов възропта срещу, по думите му, порочната практика всеки да иска увеличение в доходите бързо и веднага. Конкретният повод е протестът на музикантите от БНР.
"Не бива така", ядоса се министър-председателят.

Думите на премиера, че има пазарни принципи и правила и оркестрите могат да изнасят концерти и да се издържат, бяха посрещнати с плахи аплодисменти в залата, в която се провежда дискусията "България в Еврозоната. Икономическата логика срещу митовете".
"Не знаех, че БНР има четири оркестъра", учуди се Борисов. 

С цялото ми уважение, неговият председател (бел. ред. - визира директора на БНР) трябва да обясни на хората, че ние само изпълняваме един ангажимент да дадем субсидията, която държавата трябва да даде и оттам нататък ръководството и начинът, по който то разпределя парите, са си изцяло негови. 

Не знаех, че нашето радио има четири оркестри, може би да станат пет, може и шест. Мислех, че съвсем друга е неговата функция, но се разбра, че имаме и четири оркестри, констатира Борисов.

"Свириха под моите прозорци. Не знам какво се очаква да направя аз? С цялото ми уважение към тях, сигурно са прекрасни музиканти, ама радиото има четири оркестри, гвардейците имат, МВР имат, в края на краищата има и пазарен принцип - изнасят се концерти, купуват се билети и се издържат. Не може за всяка тема да става въпрос по този начин", подчерта Борисов.
Борисов заяви и че тази сутрин е слушал недоволните метеоролози, а 15 млн. лв. са се дали за бюджета на БАН. "... И една уважаема госпожа, която не познавам, каза - "премиерът ни каза да даваме за статии, а не за научноприложните дейности". Не бива така вече", зарече се Борисов

74% от българите са за ЕС, 58% за НАТО


Сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и "Обединени патриоти". Това са данните от изследването на "Екзакта" за април. Ако днес се провеждат парламентарни избори:

 24.5% биха гласували за ГЕРБ;

20.5% - за БСП;

ДПС е с електорален дял от 6.1%:

ОП – с 5.5%.

С 1.1% "Воля" не влиза в следващ парламент.

Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения. Има две ядра – около Реформаторския блок и около "Демократична България". Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент. Извън тях остават 5% българи, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство, отчитат от "Екзакта".

В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства. Ретроспективните данни на „Екзакта” сочат, че след президентския вот през 2016 г. влиянието на БСП нарастваше. Този процес е прекъснат понастоящем.

Към момента общественото мнение е разделено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на ГЕРБ и БСП. 27% твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29% то намалява. БСП разширява влиянието си според 26%, а според 28% го свива. Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани от хората като губещи политическо влияние.

За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата.

Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни според 56% от българите. 27% искат предсрочен вот. 53% от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори, посочват, че биха гласували за нова партия.

В настоящото изследване за пореден път регистрираме висока подкрепа (сред 74% от българите) за членството на страната ни в ЕС. Противниците са 16%. Ретроспективният анализ по данни на „Екзакта” от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока - между 74% и 79%. Неодобрението е между 13 и 16%. В момента най-високо неодобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред избирателите на БСП – 28%.

Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55-60% през последните години, а неодобрението е между 22 и 28%. През април 2018 г. 58% от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една четвърт. 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.

Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи (40 към 34%). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи.

На тази дата: 26 април 1986 г. Аварията в Чернобил!

На 26 април 1986 г. четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил
(Украйна) експлодира и се запалва. Инцидентът е най-голямата ядрена авария в света.

В историята на ядрената енергетика има само още една авария – тази в АЕЦ "Фукушима I“ от 2011 г., която е от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Аварията в Чернобил създава облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Строежът

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента АЕЦ разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време.
Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивното им предимство е, че позволяват презареждане на реактора по време на работа (т. е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва, че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки, една от които е достатъчно сериозна, за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.
Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария — при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това игналинският РБМК оцелява.
Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил). Въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

Кратка история

1970 г. - начало на строителството;

26 септември 1977 г. - пускане на I енергоблок;

21 декември 1978 г. - пускане на II енергоблок;

3 декември 1981 г. - пускане на III енергоблок;

9 септември 1982 г. - авария на I енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация;

21 декември 1983 г. - пускане на IV енергоблок;

26 април 1986 г. -

- 1:23:40 ч – активиране на аварийната защита на IV блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала);

- 1:23:43 ч – активиране на алармените сигнали за повишаване на мощността на реактора на IV блок;

- 1:23:49 ч – разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положеине. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на IV блок;

- 1:24:00 ч – разрушава се корпусът на реактора на IV блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит и други компоненти от активната зона на реактора. Непосредствено след взрива те са изхвърлени на височина до 2,5 км;

22 май 1986 г. - взето е решение за възстановяване на работата на I и II блок на АЕЦ;

1 октомври 1986 г. - пускане на I блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

5 ноември 1986 г. - пускане на II блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

30 ноември 1986 г. - завършване на строежа на саркофага на IV блок, т.нар. обект „Укритие“;

4 декември 1987 г. - пускане на III блок след разделяне на IV блок и дезактивация на работните помещения на трети блок;

11 октомври 1991 г. - пожар на турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на II енергоблок;

30 ноември 1996 г. - окончателно спиране на I енергоблок;

15 декември 2000 г. -

- 13:17:00 ч – окончателно спиране на III енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Веднага след аварията са хоспитализирани 213 души, от които 31 умират - 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и
овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.

От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Неизвестен брой хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България) да отрекат инцидента. Кръвните ракови заболявания в Европа повишават честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 70-те. 

Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително във Франция. Само в Беларус след аварията се раждат 300 000 деца, които страдат от различни проблеми, причинени от нея.

Между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато от аварията в Чернобилската АЕЦ, а 1% е косвено засегнато от инцидента.

Вицове, април 2018 г.

Когато вашите те накарат да им пратиш снимка, за да
видят какви продукти имаш в хладилника.
- Пешо, ела довечера вкъщи, да ми инсталираш Windows-а.
- Ама, лаптопът ти е нов, Миме, няма нужда от преинсталиране.
- А бе, ти тъп ли си, или не разбираш от намеци...?!
- Я, не обиждай...! Тя не може да си инсталира Windows-а, а аз съм бил тъп...

***

Жена се обажда на колежката си:
- Днес няма да дойда на работа, мъжа ми загуби две 100-левки и ги търси.
- А ти пък защо ?!
- Седнала съм върху тях...

***

За лятото трябва да отслабна с 5 килограма. Остават ми още 7.

***

Блондинка на пазар за животни.
-Кажете, моля, това котка или котарак е?
-Не си ли личи по ушите?
-Не.
-Заек е!

***

Червената шапчица пуши до Вълка в леглото:
- Ееех, как ме подведе ти с тия големи очи, уши, зъби...как ме подведе...