Фотофакт: Беше ли по-добре по време на социализма?

Празните щандове през социализма бяха ежедневие.

Когато намерите МНОГО добре зареден магазин там има: 

два вида салам, луканката няма какво да я гледате (12-16 лв килото), един вид кисело мляко, един вид прясно мляко, 1 вид захар,  1 вид халва, 1 вид локум, 1 вид бира (с парцали), 1 вид лимонада (или оранжада, с парцали), 1 вид полусухо вино, 2 вида кашкавал, 1 вид нетраен колбас (Камчия или хамбургски), 1 вид кремвирши, обикновени бисквити, детски закуски, ориз, хляб.

Съвсем нормално е, за да откриете всички търсени стоки (от гореизброените), да се наложи да обиколите всички магазини в квартала, защото ту има нещо, ту изчезва. Магазините работят до 7 вечерта и в събота до обяд.

Много от мечтаните стоки се продават само в "Кореком " - магазини, където може да се пазарува с чужда валута. Дори нямаш право да видиш валутата в ръката си. Работил си в чужбина, превеждат ти парите по сметка в България (няма не искам), част от тях ти ги прехвърлят по официалния курс в лева (няма не искам), а част ти остават в долари. Като решиш да изтеглиш пари, получаваш хартийки, които се казват "бонове" и с тях можеш да пазаруваш шоколадови яйца, дънки и уиски от "Кореком".

Опашките бяха запазена марка на соца:

Чакаш за всичко, но за сметка на това дълго.

Автомобилите на соца

За коли е ставало дума неведнъж при безкрайните сравнения тогава и сега. Тогава се записваш на ред, плащаш 1500 лв. в ДСК и чакаш в да ти излезе реда в Мототехника. За „Лада” – от 8 до 15 години. За „Москвич” и „Трабант” – от 2 до 5-6 години (разликите в годините се дължаха на разпределение по окръзи и др.). Нова „Лада 1300″ струваше 6100 лв., „Лада 1500″ – 7300 лв., но поради дефицита на втора ръка двата модела струваха 8-10 хил. лева.

Като се роди дете или като влезе в техникума, дядото, родителите му правят вноска за кола. До сватбата може да му излезе редът. Вносът на коли на практика беше забранен от живковия режим още от 70-те години – с 200% мито върху цената на колата като нова – независимо на колко е години. И същевременно тогавашното Управление за безопасност и охрана доставяше на семейството на Живков и на висшата номенклатура вносни западни автомобили.

Велева вдигна високо летвата на подмазвачеството пред Бойко

Тъй като, Валерия Велева изтри бързо от сайта си (епицентър) блюдолизството към премиера Бойко решихме да го публикуваме. Ако сте пропуснали словесната "бибитка" вижте тук за посещението на Борисов при папата:

103 стъпала, които отделят от светския живот. Вървиш нагоре... Тишина. 13 тежки резбовани врати, след всяка от които салоните стават все по-пищни, но по-малки. Дузина дълги коридори и бляскави зали с изографисани стени и тавани, едни след други остават зад гърба.

Швейцарски гвардейци в синьо-оранжеви униформи на всеки ъгъл отдават почит. Шапки с червени пера... Доказателство за времето, което тук е спряло. Апостолическият дворец във Ватикана.Официалната резиденция на папата. 1400 стаи с обща площ от 55 000 кв. м.

Величието е грабващо.

Стъпките отекват по мраморния под...

Малка приемна и изведнъж се изправяш пред врата, тапицирана с бледозелена копринена дамаска. Странно невзрачна на общия пищен фон. Когато я отворят обаче, влизаш в огромна зала и изведнъж се изправяш пред бялата фигура на Светия отец.

Библиотеката за аудиенции – мястото, където главата на Римо-католическата църква приема държавници, политици, известни личности от цял свят.

Една велика мощ, събрана в тази зала, постлана с пъстър червен килим, с бели столове, наредени в две редици, с библиотека в дъното, а срещу нея – огромното бюро на папата.

Сядаш там и заставаш очи в очи със Светия отец. Всичко под погледа на Исус Христос от стената. Долу са останали ежедневието и суетата.

А погледът е фокусиран само в Него. В бялата фигура, която изпълва тази огромна зала. Искаш да хванеш всеки жест, всяка мимика на лицето, всеки звук. Тук се говори тихо, движенията са бавни, всеки поглед е знак.

За първи път влязох в тази зала през 2004-а - година преди да напусне този свят папа Йоан Павел Втори. Вече много болен и прегърбен папата излъчваше добротата и смирението пред Съдбата. Когато се наведох да докосна ръката му, вдигнах поглед и потънах в дълбоки сини очи, в които бяха събрани Мъката, Страданието и Примирението.

14 години по-късно отново съм в тази зала. Нищо не се е променило. Само папата е друг.

Франциск е висок, изправен, енергичен с ведро лице и усмихващи се очи. Излъчва спокойствие и увереност. И благост. За втори път приема Борисов. Премиерът е напрегнат, но сякаш между тях бариерите поне наполовина са свалени. Разговарят на четири очи близо 30 минути. Отвън служителите казват: „Това е необичайно, папата рядко говори с някого повече от 20 минути“. Но Борисов успява да му задържи интереса. Учудващо - със Западните Балкани. „Ти вярваш ли в това, което правиш за Западните Балкани“, скептично го попитал ребром папата. „Много! Ако имаме Вашия благослов за мир, Западните Балкани ще се оправят“, не отстъпвал от позицията си премиерът.

В началото на разговора папата изненадващо извадил „българска връзка“ в своя живот. И какво мислите че е? Киселото мляко! „Като бях малък баба ми купуваше от аптеката квас на прах и ми квасеше кисело мляко - българско кисело мляко“, разказал историята си Франциск. А, сега кажете, че Съдбата няма пръст в тази среща!

И Борисов бавно следва своята цел - кани папата да дойде в България. И за да е сигурен, че това ще стане, в неподражаемия си стил премиерът го моли да поеме обещание и пред журналистите.

Папата се навел, дръпнал едно чекмедже от бюрото, извадил листче и саморъчно написал: „България“, после добавил Румъния, защото вече е обещал на румънския премиер Виорика Дънчила да посети страната в началото на 2019-а. Борисов му предложил да избере и още една, трета балканска страна. Франциск старателно сложил листчето в джоба си. Това не успокоило Борисов. Минути по-късно пред медиите той не само повтори, но и потрети поканата си, на което папата, учуден от тази упоритост в преследване на целта, усмихвайки се, направо му рече: „Много сте твърдоглав!“

Но му даде и още една оценка: „Много сте се подготвил“, след като Борисов му разказа за ситуацията в региона, за живота тук, за уникалността на Лондонското четвероевангелие, копие от което му подари, за Свети Йоан Рилски, за Светите братя и тяхната азбука.

Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.

Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително - смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“

Взирах се в очите на папата. Грееха.

С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен. Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция... От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.

Двудневното посещение на Борисов в Рим носеше премислена градация, беше добре подготвено с ясна цел и послания, които бяха постигнати. В първия ден - след 20 години на вражди общ поклон пред гроба на Свети Кирил в „Сан Клементе“. И прагматичната мотивация на Борисов за общо бъдеще – щом двата венеца на България и на Македония могат да стоят заедно под паметника на Светите братя Кирил и Методий и не си пречат, значи и двата народа могат да живеят заедно, без да си пречат.

Във втория ден дойде изненадващата покана папата да дойде у нас, добре подбраните подаръци, които включваха и разсад за 33 маслодайни рози от Казанлък. Всеки дар имаше послание – връзката с Бога, с историята, с природата. Разцъфнат ли казанлъшките рози в папската градина, дори и след нас, ще носят уханието на българската земя. А в очите на папата имаше искрица от български спомени... И благослов за България.

На тази дата: 30 май 1431 г. 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада

1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я!”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица.

Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 г., тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица“.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д'Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.

Вицове, май 2018 г.

Дойде време за лятото при баба

Гръцката салата, която стои 3 дни в хладилника, не се разваля, а става антична.

***

Ветеринар отива на лекар.

Лекарят:

- От какво се оплаквате?

Ветеринарят:

- Аааа, без такива... Така всеки може...

***

- В Саудитска Арабия създали комитет за защита правата на жените, а в него няма и една жена!

- Че то и в дружеството за защита на животните няма животни.

***

Тя се огледа в огледалото и разбра, че единственият начин да изглежда добре на плажа, е да измине тия 400 километра до морето пеша.

***

- Поомоооощ!!! Дочу се девичи вик, който постепенно преминаваше в женски.

"Ако в училище се преподава носталгия по комунизма, скоро комунизмът ще почука на вратата"

"Отбраната на България като част от евроатлантическата не е задача, а оттам и отговорност само на Министерството на отбраната. Отбраната не е обикновен сектор. Отбраната би трявало да е дълг и чест на цялото общество и на държавата. Веднага да дам пример - Министерството на образованието е отговорно с учебните програми да подготвя зрелостниците за тази тяхна първа гражданска отговорност - какво да ценят и какво да пазят.

Ако в училище се преподава носталгия по комунизма, скоро комунизмът отново ще почука на вратата. Ако зрелостниците не знаят, че имат европейска идентичност - ще я загубят.

Ако преподаватели влизат в аудиторията на Военната академия с разказ за това как НАТО и ЕС ще се разпаднат - България няма да има нито един офицер. Ако европейските и атлантическите ценности нямат своите бранители, тази цивилизация и култура на демокрация и пазарна икономика просто няма да я има. И това трябва да е ясно на всички.

Тези неща се защитават. И се защитават на първо място от хора. А след това се защитават с техника, технология и въоръжение."

Така бившият премиер Иван Костов започна речта си по време на конференцията "Секторът на отбраната на Република България - мъчителен преход от посткомунистически към евроатлантически модел на развитие". Форумът бе организиран от Атлантическия съвет, Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана - БАН.

По думите на бившия премиер у нас преходът е мъчителен, защото не само този сектор, а и цялото българско общество, политическата прослойка и цели държавни институции не са направили своя окончателен избор между два съвсем различни свята - този на западната цивилизация, ЕС и НАТО и този на Москва.

"Тези два свята са в тежък конфликт, който ние се правим, че не забелязваме. Този конфликт е много тежък, свързан е с нарушаване на международното право, с окупиране на чужди територии. Той се изразява в една хибридна агресия, в т.ч. и срещу България. България обаче още не е избрала какво трябва да брани.

Секторът на отбраната не е тема на морал, права и свободи, не става за популизъм, не е туризъм, не е либертарианство. Това е най-суровата и тежка реалност. Там компромиси не могат да се правят. Затова отбраната е в днешното състояние, встрани от интересите на политиците, на хората", добави Костов.

По думите му от неясно отношение към отбраната страдат и други европейски страни, някои от които са с големи отбранителни способности.

"Не може Европа да стои под чадъра на САЩ и да не дава своето за колективната отбрана на НАТО. Ако не е Тръмп, то някой следващ президент на САЩ ще поиска изпълнение на ангажиментите и ще постави нещата на местата им", каза още бившият премиер.

Костов сподели, че провалите на конкретните проекти за превъоръжаване на армията - за закупуване на нов самолет и за нови кораби - се дължат най-вече на липса на способност за планиране, на възлагане и управление на сложни проекти, изискващи голям финансов ресурс. По думите му Министерството на отбраната е нереформирано, а военните проекти не са просто поредният търг, който да достави определена стока. Иван Костов отбеляза, че на управлението му липсват и капацитет, и стратегия за разумна и управляваема среда на инвестиция в сектора и припомни, че в историята на България досега превъоръжаване се е правило на база дългогодишни разчети, държавна инвестиция и кредитиране. Друга причина за провалите в управлението на големи проекти е корупцията, смята още бившият министър-председател.

Според него, ако има нещо особено важно, борбата с което да е задача и отговорност на Министерството на отбраната, това е битката с хибридната агресия. Защото, "когато хибридната война постигне своите цели, българското общество се разколебава в своите ценности и започва да вижда чужди ценности, на които започва да служи. Когато хората започват да споделят такива нагласи, се променя управлението, защото то прави това, което искат хората." За последното Костов си послужи с пример от историята - за падането на Константинопол, което се случва именно заради разколебаване на защитниците му.

"Пропагандната агресия не е шега, това е сред най-модерните средства днес да се разбиват възможностите за съпротива."

Според Костов тези цели не се крият, но реакцията от страна на НАТО и ЕС е позакъсняла и е дошла в момент, в който вече са били нанесени щети.

В подкрепа на тезата на Костов за хибридната агресия се изказа и бившият военен министър Бойко Ноев. Той заяви, че "хибридната война е едно много добро средство, тя пести от самолета и танка".

По-късно по време на дискусията Костов даде и друг пример как се обработва обществено мнение, когато става въпрос за сблъсъка между Запад и Москва. И примерът бе с медийните реакции на резултатите от разследването за сваления в Донбас малайзийски пътнически самолет. Международното разследване установи, че това е станало с руска ракета, доставена на територията на Украйна от Русия.

Той разказа как в международното изследване, зад което стоят именити международни прокурори и хора, заставащи с имената си, до момента е установена отговорността на Русия за случая и остава да бъдат разкрити само лицата, пряко замесени в атаката. "В България как се представят нещата – от еди-къде си твърдят, че това е работа на Русия, но от Москва казаха, че не са взети предвид техните данни. Може ли засегнатата страна да се оплаква, от другата страна стои международно разследване, хора с имената си, и това се представя като равностойни позиции. Фактически на това не е намерено решение и противодействие."

Един пропилян талант!

Хеттрик на Борисов направи Бистришките тигри шампиони при ветераните.

“Бистришките тигри” победиха бургаския Нефтохимик с 6:3 във финала, игран в Стара Загора на стадион “Трейс Арена”.

Премиерът реализира първия си гол в 47-ата минута след точно изпълнение на 11-метров наказателен удар. 

В 71-ата минута Борисов вкара гол с десния крак след силен изстрел под напречния стълб. Две минути по-късно той оформи своя хеттрик на опразнена врата след карамбол в наказателното поле на Нефтохимик.

На тази дата: 29 май 1989 г. В изявление по БНР и БНТ Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си

"Голямата екскурзия" - така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.

Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.

Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност.

На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.

Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата година.

В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.

Предистория

Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити.  Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.

След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9 март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985 г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в България“.

Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”.  Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.

Голямата екскурзия

След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.

Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.

Вицове, май 2018 г.

„Корабът с алените платна“ повест- приказка, 

написана от Александър Грин.

Вече се разбра официално защо спряха бюлетина за нивото на река Дунав в сантиметри - защото това били лични данни на река Дунав!

***

- Ало, сладкарницата? Искам да поръчам торта за рождения ден на жена ми.

- Добре, с колко свещички да бъде?

- Как така с колко? 29, както винаги.

***

- Дъще, вече си голямо момиче, разрешавам ти да пушиш...

- Татее, отказах ги преди 2 години!

***

Малката черна маслина - отпорът на природата срещу пластмасовите вилици!

***

Стана топло и отворих прозореца. Веднага влетяха 200 мухи, 100 комара, 10 пчели, 5 оси и двама свидетели на Йехова...

"Демократична България" сезира ВАС заради "Белене"

"Демократична България" подаде във Върховния административен съд (ВАС) жалба срещу решението на Министерския съвет от 16 май, с което правителството внесе в Народното събрание доклад с варианти за бъдещето на проекта за АЕЦ "Белене". Става дума за доклада на министър Теменужка Петкова, внесен и в Народното събрание по негово решение от март тази година, в който се разглеждат три варианта за съдбата на спрения през 2012 г. проект и предложението е той да бъде рестартиран като се търси инвеститор.

Въпросното решение на Министерския съвет все още не е пубрикувано в сайта на правителството, а за неговото приемане свидетелства прессъобщението за заседанието от 16 май. Подобен документ липсва и в сайта на Народното събрание.

От "Демократична България" смятат, че правителственото решение е взето в нарушение на закона и моли Върховния административен съд изрично да разпореди спиране на изпълнението му, включително внасянето му в Народното събрание, докато съдът не се произнесе по законността на документа.

Сред аргументите на лидерите на ДСБ и "Да, България", съпредседателстващи обединението Атанас Атанасов и Христо Ивано фигурира това, че Министерският съвет не се е съобразил с дадени му през 2012 г. предписания от Народното събрание. А именно: да проучи възможностите за строителство на парогазова централа на площадката, да опита да изгради нова мощност в АЕЦ "Козлодуй" и да информира периодично депутатите за това как изпълнява тези насоки и как преодолява последиците от прекратяването на строителството на ядрена мощност на площадката в Белене.

"Законодателният орган на Република България по явен и недвусмислен начин денонсира проекта АЕЦ "Белене", чието евентуално изпълнение е отчетено като ненужно, необосновано, икономически неефективно и опасно за здравето и живота на българските граждани", се казва в жалбата в частта, в която се припомня решението на НС от 2012 г.

В жалбата се подчертава, че оспорваният акт на правителството "не е обявен публично в цялост и не се предоставя от Министерския съвет, приет е без обществено обсъждане и непрозрачно, не са отчетени редица негативни научно доказани природни фактори, водещи до сериозен риск за осъществяването и безопасното функциониране на атомна електроцентрала", какъвто е сеизмичният риск. Именно той бе сред аргументите за спиране на проекта "Белене" от първия кабинет "Борисов"

"Считаме, че в нарушение на закона, Министерският съвет на Република България е приел необосновано решение, застрашаващо безопасността, здравето и живота на българските граждани", пише в жалбата до съда.

Извънпарламентарното обединение подчертава, че самото обжалване в съда спира изпълнението на правителственото решение, но въпреки това очаква от ВАС да разпореди специално спиране на всички дейности "с оглед избягване на всякаква неяснота предвид националната и обществената значимост на проблема."

Цитати на великите! Бойко: "Само стро̀име и все не стига"

Малко след като беше в Рим при папата, в Киев за срещи с президента и премиера им и финала на Шампионската лига и малко преди да замине в Москва за среща с Владимир Путин премиерът Бойко Борисов намери време да обърне внимание на вътрешните дела на държавата. Той посвети няколко часа от днешния ден за едно любимите си занимания - инспекция на строежи, ремонти и др., като на височайшото внимание на премиера попаднаха Пловдив и околностите.

Един от обектите, които Борисов инспектира, бе реконструкцията на пътя Пловдив-Асеновград. Министър-председателят намери повод да изтъкне, че този път се строи бавно заради промяна в законодателството, гласувана от БСП, според която се забранява предварителното отчуждаване.

В един момент в процеса на разговора той констатира:

"Само стро̀име и все не стига".

Борисов продължи с отчета, но и с разкриване на планове за бъдещето.

"За една година това сме направили. Сега искат и осветление. Говорят малко като трънски майстори - 15, 20, 30. Ей така малко приказват", обясни премиерът по повод онова, което е поискано от него, за да продължи реконструкцията.

Една от журналистките попита премиера за предстоящата му среща с Путин. Акцентът във въпроса й бе дали ще се поднови "Южен поток", като тя не успя да се сети за точното име на проекта. Каза само, че става дума за този проект, който е бил отменен преди т.нар. "Турски поток".

"Мислите ли, че ще седя с вас тука и ще ви обяснявам какво ще правя в сряда? Кога предварително съм казал едно нещо? Питайте ме за Украйна, защото два дни бях там. Сряда е далеч", сряза я Борисов.