На 13 март 1979 г. в Гренада е извършен държавен преврат и на власт
идва движението New Jewel Movement начело с харизматичния ляв лидер
Морис Бишоп. Новото ръководство на страната взема курс на активно
сътрудничество със социалистическите страни и на първо място с Куба. С
чуждестранна помощ армията на Гренада е превъоръжена и към 1983 г. е
най-боеспособната въоръжена сила в източната част на Карибско море.
Новият външнополитически курс на Гренада предизвиква сериозно
безпокойство в САЩ, чието политическо господство в Централна Америка
вече е поставено под съмнение от идването на власт на сандинистите в
Никарагуа и от действията на левите партизани в Салвадор.
През април 1982 г. Рейгън на среща с ръководството на източните карибски
държави открито обвинява правителството на Гренада в разпространяване
на „вируса на марксизма” в други страни. Обстановката се изостря. На 26
март 1983 г. Гренада привежда своята армия и полиция в повишена бойна
готовност. Морис Бишоп обаче се стреми да избегне ескалацията на
конфликта и през юли лети до Вашингтон, за да се срещне с Уилям Кларк,
помощник на президента по националната сигурност.
Бишоп сондира възможността за подобряване на отношенията със САЩ и
обещава да преразгледа връзките с Куба. Американските официални лица
изразяват най-силна тревога във връзка със строителството в Гренада на
ново международно летище в Порт Салинас с дължина на пистата 2700 м,
което трябва да е готово към началото на 1984 г. На 17 март 1983 г.
американците показват въздушни снимки от строежа и обявяват, че това ще
бъде „кубинска военна база”.
Генералният директор на британската компания „Плеси Еърпортс”, която
проектира летището, съобщава, че аеропортът е за граждански самолети и
на него няма военни и подземни съоръжения, горивните резервоари са
разположени на открито, а пистата е в съответствие с изискванията на
ИКАО и даже е по-къса отколкото в съседните страни в карибския
архипелаг.
В средата на 1983 г. в движението New Jewel Movement настъпва
разцепление. На 13 октомври привържениците на премиера Бърнард Коард
извършват преврат. На 14 октомври Бишоп е арестуван и разстрелян.
Организацията на Източнокарибските държави се обръща към САЩ с молба да
възстановят стабилността в Гренада.
САЩ обосновават необходимостта да се намесят в събитията в Гренада с
обстоятелството, че там учат около 630 студенти-медици, чиято сигурност е
поставена под заплаха. Планът за операцията предвижда внезапен морски и
въздушен десант с цел овладяване на най-важните военни и
административни обекти в Гренада. Американската армия започва агресията в
6.00 ч. сутринта на 25 октомври. Националното радио успява да съобщи за
нахлуването, но скоро оттам започват да говорят американци.
Неочакваната упорита съпротива принуждава САЩ вечерта на 26 октомври да
изпратят в Гренада допълнително два батальона. На 27 октомври бойните
действия като цяло са завършени.
На международно равнище обаче САЩ се оказват в изолация. Операцията е
осъдена от много държави, които са съюзници на САЩ - Франция, Швеция и
др. Край посолствата на САЩ в Амстердам, Лондон и Бон преминават
протестни демонстрации. Мексико преценява нахлуването като източник на
допълнителна заплаха за мира в Централна Америка и на Карибския
архипелаг, като призовава Съвета да сигурност към ООН да вземе мерки по
извеждане на чуждестранните войски от острова. Великобритания се изказва
против операцията.
На 28 октомври 1983 г. САЩ се възползват от правото си на вето, за да
възпрепятстват приемането на проект за резолюция от СС към ООН по
отношение на събитията в Гренада (за приемането гласуват всички 11
членове на СС с изключение на САЩ). На 2 ноември с.г. Генералната
Асамблея на ООН приема резолюция №38/7, която оценява интервенцията като
грубо нарушение на международното право и посегателство на
независимостта, суверенитета и териториалната неприкосновеност на
Гренада.
В подкрепа на резолюцията гласуват 108 страни, а против са само САЩ и
още едва 8 страни. САЩ предоставят на островната държава 110 млн. долара
компенсация за щетите, нанесени от американската армия. Основната част
на американските войски е изведена от острова към 15 декември.
1185 г. братята Асен и Петър обявяват в Търново въстание
против византийската власт. Това въстание се превръща в освободително движение
на българите в днешна Северна България и завършва със създаването на Второто
българско царство, управлявано от династията на Асеневци.
