1929 г. е проведен първият конкурс за „Най-красивата
българка”. Съревнованието било организирано от в. „Зора”, а победителка става
22-годишната Люба Йоцова от Враца.
За патрон на нашия конкурс е определен Домът на изкуствата,
а с организацията и всички разноски се нагърбва вестник "Зора" на
Данаил Крапчев. Така в първите дни на януари 1929 г. във вестника се появява
обява, че в края на месеца в Градското казино, най-голямата тогавашна зала в
София след Военния клуб, в което днес се помещава Софийска градска художествена
галерия, на грандиозен бал ще се избере най-красивата българка.
Настъпва голяма еуфория, започва трескава подготовка,
пресата ежедневно пише за предстоящото невиждано до този момент събитие.
Конкурсът обаче има и противници. Вестник "Женски
глас", орган на Българския женски съюз, публикува гневни статии и
коментари:
"След катастрофалната война, която разори материално и
морално почти целия свят,
необходими са наистина дела и начинания, които да
издигнат народите и нравствено, и икономически. Това особено се налага да стане
у нас, защото нашата родина е малка, бедна, онеправдана, ограбена и потисната
от репарационни задължения. Почти всички съсловия у нас днес изнемогват поради
крайно тежкото съществувание.....
Чистотата на някогашното българско семейство
се руши - разводи, морални падения на жени, злоупотреби на чиновници,
самоубийства, убийства, обири и други злочинства постоянно увеличават своя
брой. А заедно с това расте и мизерията, и се увеличава броя на
безработните..... Посред тия тежки условия на съществувание в големи размери
намалява раждаемостта, защото вече не само гражданката, но и селянката прибягва
до изкуствено абортиране. Явно е, че ние бавно, но неизбежно вървим към
израждане и сигурно ще се изродим, ако не намерим начини и средства за морално
и материално издигане.
В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да
участваме в състезание на красотата!!! Истина е, че няма човек, който да не
тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има състезание на хубави девойки и
жени, и то в Париж, дето ще се оцени не толкова естествената хубост, а
придобитата с изкуствени средства??.....
Днес, особено за нас българите, най-много се налага да
създадем бъдеща майка, която да бъде работлива, скромна и по външност, и по
душа, истинска помощница на мъжа, а не самостоятелна поклонница на модата и
натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от обществената
работа."
Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици
между 16 и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура,
красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни.
Близо 200 девойки изпращат свои снимки в редакцията на
вестник "Зора". В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов,
писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров,
художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил
Крапчев. След оживени дискусии те избират по снимки само 8 кандидатки, но за да
е по-представителен изборът, са допуснати и други млади дами, които да се
изявят на живо и така участничките стават 32.
Настъпва дългоочакваният ден. Салонът на
казиното е препълнен, за настроението на гостите се грижат два оркестъра,
елегантни дами и господа разпалено обсъждат обстановката, тоалетите, коя ли ще
спечели. След известни разисквания журито определя за победителка 22-годишната
Люба Йоцова. На второ и трето място са съответно пловдивчанката Нора Трифонова
и Радка Станишева (от Кукуш).
При представянето на избраницата пред публиката, Андрей
Николов казва:
"Избирайки измежду най-красивите, оная, която ще има да
представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не
можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а
трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре
отговаря на нашия национален характер."
Списание "Светлина" коментира избора:
"Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и
изключително непритворен израз и откровение на една вътрешна същност -
отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-вече - красива.
Изразът на тази именно вътрешна природа на нашата хубавица е
който поразява и завладява окото, а може би и сърцето, на всеки познавач, на
всеки естет. С това рядко и ценно преимущество, тя е и ще бъде в състояние, при
едно обективно жури, да бие всяка, та дори и най-идеалната красота, ако тя би
била само външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един
красив вътрешен мир."
Люба е от Враца, но живее в София. Потомка е на стар
възрожденски род. Баща ѝ е търговец. И тогава, подобно на днешните конкурси, се
появяват слухове, че титлата е купена от заможния баща.
 |
Участничките в първия конкурс Мис Европа през 1929 г.,
сред
които е и Мис България Люба Йоцова.
|
Еуфорията около първата мис България не стихва. Тя е
затрупана от подаръци, става рекламно лице на различни продукти. Придворната
парфюмерия "Папазов" създава одеколон "Люба", а цигарената
фабрика "Томасян" пуска на пазара цигарени кутии с нейна снимка.
Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова,
изработват безплатно дрехите на Йоцова, както за ежедневието, така и тези, с
които трябва да се яви на големия конкурс в Париж - всички с подчертан
български стил.
Цяла София се струпва на гарата, за да изпрати българската
представителка на Мис Европа. Конкурсът във френската столица се състои на 7
февруари в Гранд Опера в присъствието на президента на Френската република
Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. Победителка и
първа мис Европа става унгарката Ержибет Шимон.
Люба Йоцова получава покана за участие и на Мис Вселена в
Америка през същата година, но тя отказва. Връща се в България, където още цяла
година около нея се шуми, канена е навсякъде, аплодират я, искат ѝ автографи.
По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има щастлив брак, ражда две деца.
Умира през 1987 г. на 80 години.
Година след първия национален конкурс е избрана следващата
мис България. Този път организатор е списание "Кръгосвет".
Изискванията към кандидатките и мястото на събитието са същите. Различно е
журито - от предишната година в състава му влиза само Андрей Николов и е
допълнено от проф. Александър Балабанов, оперната певица Катя Спиридонова,
скулпторът Марио Марков, художниците Александър Божинов, Дечко Узунов и др.
Новата победителка е Кунка Чобанова от Плевен, на 21 години.
И тя като предшественичката си заминава за Париж, където на
5 февруари участва в Мис Европа 1930 г., заедно с още 18 конкурентки.
С титлата
се окичва представителката на съседна Гърция Алики Диплараку. Чобанова, както и
всички момичета от европейския конкурс, са поканени на световния през септември
в Рио де Жанейро, където да се състезават с американските избранички. Кунка
пристига в Бразилия, но си тръгва в навечерието на конкурса и така и не
участва. Според списание "Кръгосвет" тя се отказва, защото
междувременно се е сгодила. Годеникът ѝ Никола Недев е царски офицер, адвокат,
син на голямата българска актриса Златина Недева. След години той е обвинен в
заговор срещу държавата, осъден е на смърт и убит през 1953 г. Двамата с Кунка
имат една дъщеря. Чобанова-Недева умира през 1979 г.
Конкурсът Мис Европа продължава да се провежда ежегодно до
1939 г., когато заради избухването на Втората световна война, прекъсва.
България обаче повече не изпраща свои представителки. Европейският конкурс е
възстановен през 1948 г., но нова Мис България имаме чак през 1967 г. - титлата
печели 15-годишната Бранимира Антонова.
