Българската народна банка (БНБ) дължи обезщетение на
вложителите с гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) за
това, че над 5 месеца нямаха достъп до парите си. Това постанови
Административният съд на София-град (АССГ). Решението (виж прикачения файл) е
по иск на конкретен вложител, но разсъжденията на съда по серията от въпроси,
които поставя казусът, са относими за всеки от стотиците притежатели на
гарантирани депозити във фалиралата банка.
На близо 40 страници съдия Камелия Стоянова дава подробни
отговори на основните проблеми, които поставя подобен иск: Каква е
отговорността на БНБ? Може ли да бъде търсена по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)? Кой е компетентният съд да гледа подобно
дело? Кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните суми по
влоговете, т.е. от кога може да се приеме, че е налице бездействие от страна на
БНБ?
Решението, с което тя осъжда Централната банка да плати на
Юлиян Банков (съдия във Военен съд-София) компенсация от 8 627, 97 лв. (законна
лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания, които в неговия случай
са с максималния размер от 196 000 лв.), не е окончателно. То стъпва не само на
ЗОДОВ, но и на Договора за ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, на решения на съдилищата в Люксембург и в Страсбург и на
евродирективите, които уреждат гаранциите за депозитите.
БНБ може да бъде съдена по ЗОДОВ
"Държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност", гласи първият текст от ЗОДОВ. Попада ли обаче
БНБ сред органите, които носят отговорност по този закон?
От решението става ясно, че самата Централна банка държи
позицията, че не може да ѝ бъде търсена компенсация по ЗОДОВ. Изложен е
аргумент, че е стопанска организация, който почива на мотивите, с които през
1988 г. е приет за първи път Законът за отговорността на държавата и общините
за вреди, причинени на граждани, както е било названието му. Съдия Стоянова
отхвърля тази теза. Тя заявява, че през 1988 г. понятието за стопанска
организация е имало съвсем друго съдържание, а освен това Законът за БНБ, е
приет чак през 1997 г. "БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с
основна цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на
националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с
изискванията на този закон и се различава съществено от стопански организации,
на които са предоставени определени държавни функции", пише в решението.
Съдия Стоянова подробно обосновава разбирането, че, когато
ЗОДОВ говори за отговорност на органите на държавата, не ги ограничава само до
изпълнителната власт и до бюджетните организации. Тя стъпва и на решение на
Съда на ЕС (от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93), според
което отговорността обхваща дори органите на законодателната власт.
След това се спира на статута на Централната банка. И подчертава:
"БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с основна цел да поддържа
ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична
единица… БНБ е единственият орган на държавата, който регулира и осъществява
надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане
стабилността на банковата система и защитата на интересите на вложителите,
което е основна цел на банковия надзор". Именно фактът, че само
Централната банка осъществява този надзор е първият аргумент, който обоснова,
че тя носи отговорност по ЗОДОВ.
Административен или граждански съд
Вторият елемент, който изследва съдът, за да мотивира
приложимостта на ЗОДОВ по казуса, е видът на дейността, която осъществява БНБ,
т.е. дали е административна или не. Отговорът на този въпрос е свързан и с
проблема, който се поставя – дали тези дела срещу БНБ са подсъдни на
гражданските или административните съдилища.
Тук съдия Стоянова стъпва на Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния
касационен съд и Общото събрание на І и ІІ колегия на Върховния административен
съд. "В процесния случай дейността, осъществявана от БНБ като официално
признат от националното право публичен орган, който е оправомощен по
националното право да осъществява надзор върху институциите е административна и
неизпълнението на това задължение по осъществяване на надзор е свързано с
осъществяване на властнически функции, поради което е налице специалното
основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на
засегнатото право. Правоотношението, което възниква в резултат на надзора,
който следва да бъде осъществяван от БНБ върху кредитните институции не е
облигационно, а възникналото правоотношение би могло да се определи по-скоро
като административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с
държавна принуда, тъй като съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ, Българската
народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в
страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита
интересите на вложителите", пише в решението. В него се подчертава, че в
тази връзка на Централната банка са възложени и административно-наказателни
функции, което още веднъж обосновава административноправния характер на
отношенията между нея и поднадзорните ѝ финансови институции.
Така АССГ стига не само до извода, че делото трябва да се
гледа по ЗОДОВ (а не по общия исков ред), а и че му е подсъдно и няма да го
изпрати в Софийския районен съд. Той се позовава и на определение на смесен
петчеленен състав на ВКС и ВАС в тази връзка (виж прикачения файл).
