МВР поздрави дечицата със странни песни

Младото дарование Тита беше изборът на МВР за откриването днес на 15-ата традиционна благотворителна кампания, посветена на децата на загинали и пострадали служители на МВР при изпълнение на служебния им дълг.

Мястото бе в сградата на Академията на МВР а "таргетът" - 94 дечица.

"Тук съм да ги скъсам и да им взема парите. Да, такава съм, т'ва не губя, сори, мамо...

...Аз съм пълна каша, дама с пълна чаша. Малки непослушни котенца ше ги пердаша...

...Ти си точно този, който ме иска в пози. Аз съм повелител на хиляда черни рози.

Аз съм голяма хапка, не те видях - мравка. Може да опиташ как е задната предавка.

Зъб, плът, дупче, танцуваш като трупче. Не можеш да ме разгадаеш - рубик кубче.

...Дръж пътя, миличък, нещо си ми бледичък. За игричките ти I don't give a f*ck...

Малката, вече голяма, сама да се оправя. Вкарай ме в твойте схеми."

Това са част от посланията в непреходния блокбастър "Късай", които днес бяха презентирани с недвусмислени жестове пред дечицата, насядали на първите редове.

На фона на това направо невинно прозвуча пред облещеното политическо и професионално ръководство на МВР хитът "Вуду кукла".

"Дай ми още от теб - стаята ми кънти, да правим бели, о, няма по-добри, няма по-добри.

Мойта банда - винаги едно наум. Другите ги водя с обиколка минимум.

Не вярвам на гащници на Коледа - за вас имам една торба задвратници.

Нося на бири и на пилешки шишчета, типчета ронят глави върху листчета.

Нека между нас да остане тайно - помня под мен как викаше тайно."

Като не броим това за "схемите" и "бандата", според скромното ни мнение половината белокоси "лампази", които бяха в залата (и някои изглеждаха откровено зашеметени), трябваше да се самосезират и да образуват поне полицейска проверка заради текстовете.

Песента "Фотошоп" пък, освен че учи на най-необходимото за оцеляване в този сложен съвременен свят...

"...Като вятъра във Сливен - много духаш.

Като двигателя хибриден - нищо не струваш.

Искаш мандарините да станат дин

Остави си очите по тия витрини."

...възпява пред младите слушатели и издръжливостта като добродетел:

"Не издържаш и минута, о, да, да, да мощно го докарваш,

ама, на, на, на - искаш го сега, искаш веднага.

Само като мина всички - евала.

Не издържаш и минута, о, да, да, да.

На тази дата: 4 декември 1908г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа

1908 г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа. Само година след 

историческата прожекция на братя Люмиер в „Гран кафе” в Париж кинематографът прониква и в България.

Първото кино в столицата е „Модерен театър” на бул. „Мария-Луиза”. Около 1910 г. започва реализацията на първите български филми, прохожда и бизнесът с кино, който първи осъзнава необходимостта от обединяване на усилията си в свой интерес.

"Уморените столичани могат да намерят там всеки час почивка срещу 30-40 стотинки. Приятно забавление за окото" - така рекламирала столичната преса новата сграда.

По-късно били открити кината "Метропол", "България", "Феникс", "Театър Пачев" и "Балкан". За да привличат още повече зрители, собствениците им започнали да снимат документални филми, показващи всекидневния живот из столичните улици. Постепенно се родила идеята и за създаването на игрални филми. Първият от тях -"Българан е галант" -

бил заснет от Васил Гендов през лятото на 1914 и показан пред публика в началото на 1915 г. Заедно с Гендов по-късно се откроили имената на режисьорите Борис Грежов и Николай Ларин.

За разлика от днес ходенето на кино в първите десетилетия на ХХ век предизвиквало изключителна еуфория. "Цялата опасна бъркотия започваше още с купуването на билети от касата - пише в мемоарната си книга "Русенски спомени" Стефан Миланов - Представете си тълпа деца и юноши, които без никакъв ред и с всички средства - рамене, лакти, дори с открит бой - се мъчат да достигнат гишето. Надделяваха винаги по-силните. Те избутваха малчуганите встрани от прозорчето на касиерката. Вторият щурм беше към вдратите на салона. Отчаяните опити на контрольорите да проверяват и скъсат входните билети пропадаха още в началото на атаката. Вратите се разтваряха под натиска на вдъхновената младежка публика и в салона се втурваха настървените кинозрители

Никакви означавания на места и редове не се спазваха, всеки заемаше място, където намери, а това пак зависеше от физическата сила и нахалаството. В салона цареше страшен шум от викове, свиркания с уста и дори със свирки, прескачаше се от ред на ред, за да се съберат приятели, ядяха се печени тиквени семки и се хвърляха отпадъците по земята, дъвчеха се дъвки, бонбони - въобще, пълна анархия и свобода на действията.

Същата празнична суматоха е царяла и в столичните кина, за които пише в спомените си Петър Мирчев. "Големи битки бяха нужни да се снабдиш с билет. Пред касите ставаха същински битки... Отприщеният поток нахълтваше в салона с ужасен рев и невъобразима блъсканица. Викове, тракания на столове, бой с пръчки и заплахи, докато всички се настанят по столовете и се усмирят. Тогава чак идваше ред на "театрото" от платното".

Филмите, които предизвиквали възторг в първите десетилетия на ХХ век, били посветени предимно на вечната тема за любовта. Постепенно били разработени сюжетите за Дивия Запад, както и различни исторически събития.

През 30-те години

Сталин и Хитлер били сред първите

политици, които използвали силата на киното за пропагандни цели. Филмите, създавани по тяхно нареждане, показвали силата и мощта съответно на германската армия и съветската държава. След Втората световна война световното кино бе разделено на две според комунистическата критика: на следващо социалистическия реализъм и на "буржоазно", чрез което капитализмът покварявал младежта. Тези определения днес звучат и архаично, и смехотворно. Но те са също част от историята на киното, което мнозина намират за най-великото изкуство в света.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

България в една снимка

Тя се хранеше като птичка. Поемаше храна колкото половината от собственото си тегло.

***

От известно време ме мъчи един въпрос.

- След като Адам и Ева са бели, как са се появили черните?

***

Тайландската Мария Антоанета:

- Като няма хляб, да ми ядат чепа

***

. Прасето започна да лови мишки из двора и да лае по непознати. Коледа наближава...

***

Въпрос в женски форум:

- Преди месец се омъжих. Представяте ли си т'ва животно не яде суши... С какво да го храня?

Земетресение пратило Горанов в апартамента на кръстника му

Земетресението в Перник преди няколко години, което се усети силно и в София, е причината финансовият министър Владислав Горанов и семейството му да живеят в апартамент на кръстника на Горанов - бизнесменът Иван Сариев. Това обясни самият Горанов пред Нова тв тази сутрин.

По време на труса семейството живеело на 10-ия етаж в кооперация в центъра на София. Невръстните тогава деца на министъра и съпругата му се уплашили сериозно. Така дошло предложението на кръстника за настоящото жилище. И то било прието.

На тази дата: 3 декември 1872 г. от глинена плочка е разчетена шумерска легенда за потопа

1872 г. на глинена плочка от преди 4000 години разчитат шумерска легенда за потопа. Тогава служителят от Британския музей Джордж Смит, 32-годишен познавач на асирийския клинопис, прави пред Лондонското дружество за библейска археология сензационно съобщение: на парчета от глинена плочка с откъси от шумерски епос е открито начало на легендата за Всемирния потоп. Текстът е близък до библейския, но е със 20 века по-стар.

Смит произхождал от работническо семейство и нямал възможности за кариера. Затова едва 14-годишен той станал чирак в типография, където усвоил гравирането на щампи за банкноти.

В свободното си време се увличал от литература по асирийска история и четял всички достъпни книги. Обедната си почивка прекарвал в Британския музей, изучавайки клинописните плочки, изкопани край Мосул от Остин Хенри Лейярд и неговия иракски асистент Гормузд Расам по време на археологическата експедиция през 1840 г.

Смит скоро станал по-компетентен човек относно клинописните плочки, отколкото персоналът на музея. На този факт обърнал внимание известният асириолог от онова време Хенри Роулинсън, автор на дешифровката на асирийския клинопис. След това Смит направил своето първо откритие: той установил датата на изплащане на данъка от израелския цар на асирийския владетел Салманасар ІІІ (859-824 г. пр. Хр.).

Роулинсън поканил Смит да се присъедини към него при подготовката на 3-ти и 4-ти на „Клинописни надписи от Западна Азия”. През 1867 г. Смит бил назначен за асистент в отдела за асириология. Най-ранният успех на Смит е откриването на два надписа: на първия е посочена датата на пълно слънчево затъмнение през месец сиван (май 763 г. пр. Хр.), а на втория е записана датата на нахлуването на еламитите през 23 в. пр. Хр.

През 1871 г. Смит публикува „Аналите на Ашурбанипал” с транслитерация (изписване на асирийските имана на латиница) и превод. Освен това той предава в наскоро преди това основаното Дружество за библейска археология статията „Ранна история на Вавилония” и доклад за дешифриране на Кипърското слогово (сричково) писмо. В резултат на разшифрованите глинени клинописни плочки на халдейски език, намерени при разкопки в древния град Ниневия, на парче от плочка Смит успява да прочете откъс от шумерски епос 20 в. пр. Хр., в които се разказва началото на легендата за Всемирния потоп.

През януари 1873 г. Едуин Арнолд, издател на вестник „Дейли Телеграф”, организира за сметка на изданието експедиция на Смит в Ниневия с цел да открие липсващите фрагменти от историята на потопа. На Смит се удава да намери не само произведението, но и плочки с хронология на вавилонските династии. През ноември с.г. Смит се отправя на втора експедиция в Ниневия, този път за сметка на Британския музей и продължава разкопките в селището Коюнджик (бивша Ниневия). През останалата част от годината той съпоставя и превежда фрагменти, свързани с мита за сътворението.

През март 1876 г. Британският музей отново изпраща Смит да разкопае остатъците от библиотеката на Ашурбанипал. В село Иксиджи на север от Халеба той заболява от дизентерия и умира в Халеба едва на 36-годишна възраст. Смит оставя осем изключително важни труда, като сред тях са лингвистични изследвания и преводи от месопотамски литературни текстове.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Когато се отдадеш на желанието
без да мислиш за последствията.

Знаете ли, че:
- Ако от руска кола спре да капе масло, значи е свършило!

***

Легализирайте най-после проституцията! Утрепаха се да се правят на миски, плеймейтки, певици и какви ли още не!

***

- А бе, защо съседът псува така брутално?!?!

- Или кучето му е избягало, или жена му се е прибрала...

***

Срещу Коледа Стефчо моли на майка си:

- Мамо, мамо, моля те, искам братче!!!

- Добре бе, добре..

- Ама обещаваш ли?

- Добре! Ще имаш братче.

Зарадван, Стефчо звъни на баща си:

- Ало, тате, - уредих ти секса. От теб за Коледа искам таблет!

***

Аз съм от поколението, което знае защо се мачка вестник.

На тази дата: 2 декември отбелязваме премахването на робството!

На 2 декември ООН отбелязва Международен ден, напомнящ премахването на робството.

Чества се по решение на Общото събрание на ООН в деня на приемането му 1949 г. Робството е социално-икономическа система, при която хора  са разглеждани като собственост. Тези хора не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си. 

В някои правни системи собствениците дори имали правото да убиват своите роби. Робството е официално забранено във всички държави в света, но според различни оценки броят на съвременните роби е между 12 и 27 милиона души - едно от най-ниските относителни нива в световната история. Повечето от тези хора са дългови роби, главно в Южна Азия, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. В развитите страни съвременното робство е свързано преди всичко с трафика на хора, главно на жени и деца с цел проституция. 

Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още във времето преди най-ранните писмени източници. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението. То вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през 11 хилядолетие пр.н.е. Ранни археологически сведения за наличие на робство са праисторически погребения от Долен Египет, датирани към 8хилядолетие пр.н.е. Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през 18 век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби.

Библията също разглежда робството като отдавна установена институция. Робството е известно в почти всички ранни цивилизации - Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките. Робите в Древността са смесица от попаднали в робство заради дългове, наказани за престъпления, военнопленници, изоставени деца и деца на роби.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Гледам в магазина-комплект за рисуване-25лв, а Jack Daniels-26лв.

И си викам:

- А бе аз за 1 лв. художник нема да стана.

***

Научих папагала да казва:

- И какво още?

Вече един час говори с някаква от А1...

***

Добрият джентълмен, по етикет от коя страна на чинията слага айфона?

***

Някои хора стават доктори и адвокати, а аз от 18 минути се опитвам да отворя един шамфъстък.

***

Знаете ли, че... Жените не клюкарстват. Те търсят общо решение...

На тази дата: 1 декември 1953 г. отпечатан е първият брой на еротичното списание „Плейбой”

1953 г. отпечатан е първият брой на еротичното списание „Плейбой”. Сега списанието излиза в около 30 държави. 

До 50-те години на миналия век, сексът е тема табу в САЩ. Неговите тайни не излизат извън пределите на спалните помещения. Еротиката в списанията и филмите се свежда до дами по бански костюм, при това закриващ две трети от женското тяло. Медиите и изкуството изтъкват ролята на нежния пол предимно като съпруга, майка и домакиня - старателна, добродетелна и целомъдрена.

Хю Хефнър обаче бързо проумява, че еротиката е прекрасна опаковка. За да стартира списанието той взима назаем 1000 долара от майка си. Първите варианти за име на списанието били „Джентълмен”, „Сатир”, „Ерген”, „Ергенско парти”, „Цилиндър”...

Първият „Плейбой” е отпечатан в 70 000 екземпляра. От тях 54 175 бройки с цена 50 цента се разпродават като топъл хляб за броени дни. 

На корицата е поставена целомъдрена снимка на малко познатата по това време Мерилин Монро. Но „бомбата” била заложена на вътрешните страници на изданието, където бъдещата кинозвезда била представена по евино облекло и в сладострастни еротични пози. Хефнър й плаща хонорар от ...500 долара.

В първия брой на изданието място намират още една от историите на Шерлок Холмс, както и статия за братята Дорси. Не са пропуснати и няколко дизайнерски идеи как предприемчивият мъж да оборудва фирмения офис по последния писък на модата.

Списанието е първото, което въвежда практиката да се представя по един модел на първа страница във всеки брой. Най-продаваният брой на списанието е за месец ноември 1972 г., в тираж 7,2 млн. копия - моделът на корицата тогава е Пам Роулингс. 

Любопитен факт е, че през 2010 г. „Плейбой” публикува и специална версия на сайта си, която е предназначена за преглед от работното място - без голи снимки и нецензурни изрази. Това е отговор на фирмената политика на много компании да забраняват достъпа до сайта от компютрите на своите служители.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Пътувам си в метрото.

До вратата стои пич с кутия от iPhone 8 в ръка.

При фразата „Внимание, вратите се затварят“ някакъв тарикат изтръгва кутията от ръцете му и избягва в тълпата.

Вратите се затварят, влакчето тръгва.

Фразата на стопанина на кутията убива всички:

– Ех, открадна ми хамстера!

***

Фейсбук, ако беше българско производство, вместо Like, щеше да има бутон и "Т'ва го знам!"

***

Мъдростта не винаги идва с възрастта. Случва се да дойде само възрастта...

***

В неговото село минаваше за начетен, понеже повечето му татуировки бяха изписани правилно.

***

Разликата между “кой” и “кои” е като между френското “УИ” и българското “УЙ”. Ако някой не я знае, няма смисъл да му се обяснява.

Борисов посъветва Африка да вдигне БВП и да намали ражданията, за да няма мигранти в Европа

Българският премиер Бойко Борисов даде "рецепта" за пресичане на евентуална нова вълна от имигранти в Европейския съюз по време на лекция пред дипломати от Мароко на тема "Ролята на България за европейската интеграция на страните от Западните Балкани в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС".

Борисов заявил, че има заплаха от 40 млн. икономически мигранти от Африка да залеят Европейския съюз.

"Африка трябва да акцентира на образованието и намаляването на раждаемостта", смята Борисов, който бил предупреден от "колегите" от Мароко, че има реална опасност 40 млн. души да тръгнат по маршрута Африка-Европа, само заради климатичните промени.

Той не пропусна да се похвали с "нулев миграционен натиск" на българската граница, но по думите му единственият начин да не тръгне нова вълна от мигранти е да се направи така, че хората в Африка да останат там, да работят и да се вдигне БВП на страните там.

"Трябва да се акцентира на образование и намаляване на раждаемостта. Иначе Европа ще се счупи", категоричен бе Борисов.

От Мароко министър-председателят изрази и остра позиция по повод конфликта Русия- Украйна. Късно вечерта в четвъртък Борисов настоя за спешно решаване на кризата и предупреди, че напрежението може да ескалира сериозно и дори да бъде заплаха за България.

"За нас, като съседи и на двете страни, а Черно море ни прави такива, този конфликт е изключителна заплаха. Може да възникне страховит конфликт в Черно море и в региона. Повярвайте ми, в този регион може да се повторят събитията от бивша Югославия. Има абсолютно всички предпоставки. Да се върнат моряците, да се върнат корабите, да се спазват споразуменията и да не се допуска повече", каза Бойко Борисов.

В същото време някъде в Мароко

На тази дата: 30 ноември 1939г. Съветският съюз напада Финландия и започва 100-дневна война

30.11.1939 г. Съветският съюз напада Финландия. Съветската армия масирано нахлува във Финландия, с което се слага началото на кръвополитната 100-дневна Съветско-финска война.

С подписването на Пакт Рибентроп-Молотов Финландия е оставена в сферата на влияние на Съветския съюз. А окупирането и подялбата на Полша показват неадекватната и неангажираща позиция на другите западни държави по преразпределение на териториите на Източна Европа.

По това време СССР има основателни притеснения за района около Ленинград - втория по големина и значение град в Съветския съюз, тъй като се намира в обсега на артилерията на Финландия. А Финландия все повече гравитира към нацистка Германия.

Вместо да потърси решение по пътя на преговорите, Москва през октомври 1939 г. отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на руския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г., а след два следва интервенцията.

Във войната от страна на СССР са въвлечени 998 100 войници, над 2500 танка и 3880 самолета. Финландия може да противопостави около 340 000 войници, едва 32 танка и 114 самолета. Съветското командване е убедено, че войната ще бъде бърза и победоносна, но не става така. Първоначално руското настъпление е затруднено, тъй като руснаците не могат да прехвърлят достатъчно войски на театъра на бойните действия. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница.

На свой ред командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва адекватна на терена и на климатичните условия бойна тактика. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война и, за разлика от червеноармейците, не умират с хиляди от неимоверния студ. Те се придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености - безкрайни гори и блата.

Укрепената линия „Манерхайм” не е пробита. Нанесеният спомагателен удар в труднопроходимите райони северно от Ладожкото езеро завършва с пълен неуспех - две съветски дивизии попадат в обкръжение и са напълно унищожени. До края на войната в този район са напълно унищожени пет съветски дивизии. Отразила се е липсата на подготовка за водене на бойни действия изобщо и в частност в зимни условия.

Въпреки всичко военната операция продължава. Към края на февруари съветските войски излизат до финските тилови отбранителни позиции в района на Виборг. Боевете за този град продължават чак до сключване на примирието.

В хода на войната руснаците съсредоточават многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение сили и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. След като финландското правителство не получава обещаната от западните страни помощ се принуждава да поиска мир.

На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация в Москва да преговаря за мир. На 12 март правителството на Финландия обявява, че условията са приети и е подписан Московски мирен договор от 1940 г., с което се слага край на военните действия във Финландия.

Резултатите от бойните действия са съкрушителни за Съветския съюз. Загубите на Съветската армия са над 321 000 души (126 875 загинали или изчезнали, 188 671 ранени и 5572 пленени), 3543 танка, между 261 и 515 самолета.

Въпреки многократно превъзхождащия противник загубите на Финландия са 70 461 души (25 904 загинали или изчезнали, 43 557 ранени и 1000 пленени), 20-30 танка и 62 самолета. Митът за непобедимостта на Съветската армия се сгромолясва и в определена степен дава допълнителна увереност на Хитлер за успех в агресията срещу СССР.

Договорът променя съветско-финландската граница, установена с Тартуския мирен договор между РСФСР и Финландия, подписан в гр. Тарту (Естония) на 14 октомври 1920 г. след завършване на гражданската война във Финландия и Първата Съветско-Финландска война от 1918-1920 г.

В допълнение към предишните съветски условия сега Финландия е принудена да отстъпи части от общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий. Заради агресията и започването на войната СССР е изключен от Обществото на народите.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Скоро

Той винаги слизаше пръв от колата, минаваше от другата страна и и отваряше вратата като на

кралица, а жените от квартала и завиждаха.

- Какъв мъж, какъв джентълмен! - казваха те.

А само тя знаеше, че дръжката отвътре е счупена.

***

Мониторът-това е главното в компютъра. Това го знаят дори холивудските сценаристи: в почти всеки втори екшън компютрите се унищожават посредством разстрел на монитора. Няма монитор-няма компютър.

***

Жена към мъжа си, който излиза от банята:

– Бай Иван ти звъня три пъти и после ти изпрати съобщение, че му липсваш...

***

На призива да не се пътува в лошото време, се отзоваха само снегорините.

***

Хванал катаджия златната рибка:

- Какво ще искаш? - попитала тя.

Той помислил, помислил:

- Всичко си ми е окей, но нещо нарушителите са малко. Сега спирам всеки десети, а искам - абсолютно всички.

- Добре! Искаш да спираш всички, ще спираш значи всички. - казала рибката.

И превърнала катаджията в спящ полицай.

На тази дата: 29 ноември 1830 г. избухва Полското въстание срещу Русия

На 29 ноември избухва Полското въстание. Започнало като локален бунт срещу руския управител във Варшава на 29 ноември 1830.

Заради датата, на която избухва, въстанието е наричано още „Ноемврийско“.

Поляците са насърчени от събитията през юли 1830 година, когато французите прогонват опиталия се да потъпче конституцията им последен крал от Бурбоните.

Събитията в Париж предизвикват и опасения, че Николай I ще отмени полската конституция. Опасенията се засилват през ноември, когато властите в Полша разпореждат частична мобилизация насред слуховете, че царят ще прати полските войски да потушават френската революция. Заповедта за мобилизация подтиква към действие група патриоти начело с подпоручик Пьотър Висоцки.

В нощта на 29 срещу 30 ноември те вдигат на оръжие кадетите от Варшавското пехотно училище и нападат руския гарнизон и двореца „Белведер“, където резидира великият княз Константин Павлович. И двете атаки се провалят, но дават сигнал за масово надигане на жителите на полската столица.

Бунтовниците завземат арсенала и овладяват града. На 3 декември e образувано „Временно правителство“, заменено само два дни по-късно с диктатура на генерал Юзеф Хлопицки.

В началото на следващата година то прераства в пълномащабна война, след като полският парламент - Сеймът обявява руския цар Николай I за свален от полския престол. В началото на бойните действия въстаниците печелят редица успехи, но социалните и политически разногласия помежду им помагат на царската армия да спечели пълна победа през октомври 1831 година.

Резултатът от него е тежък за поляците в Кралството: отменена е либералната конституция от 1815, а с нея са премахнати редица суверенни полски институции (парламентът, армията, Варшавският университет). На тяхно място е установен авторитарен режим начело с царския наместник Иван Паскевич.В последвалата „Велика емиграция“ хиляди поляци, сред които множество представители на интелектуалния и творческия елит на нацията, се изселват в Западна Европа.

История на Великата емиграция започва още по време на Ноемврийското въстание. От юли до октомври 1831 г. някои групи от полските войски, притиснати от руските войски, преминават границите с с Прусия и Австрия и слагат оръжие там. Преди окончателното потушаване на въстанието през есента на 1831 в чужбина бягат основните бунтовнически сили и представителите на правителството и на Сейма. До октомври 1831 около 50 хиляди поляци са били извън границите на Кралство Полша - на територията на Прусия – около 30 хиляди, в Австрия – около 20 хиляди.

Когато на 1 ноември 1831 г. император Николай I обявява амнистия за участниците във въстанието, много бунтовници, които са повярвали на тези обещания и мотивирани от копнеж за дома, се връщат обратно в страната си. Някои от тях веднага са изпратени на заточение в Сибир или Кавказ. Като действат в координация с Русия, Прусия и Австрия принуждават със заплахи и дори сила бунтовниците да се върнат у дома по време на управлението на император Николай I. В резултат на това в края на 1831 общо около 3000 бунтовници остават в Прусия и Австрия. Останалите или се завръщат в Русия, или самостоятелно се преместват на Запад.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Зимата е тук

Ако жена претърпи корабокрушение и попадне на самотен остров, ако е с дамската си чанта може да издържи без проблем поне три месеца...

***

И като пишете статус "Сняг заваля"... пишете и от къде сте, та да не излизам по сто пъти на терасата, да гледам...

***

Колкото ти е по-празен хладилникът, толкова по-малко чувство за хумор имаш.

***

Продавам еко-елхи от Чернобил – светят без лампички...

***

Така ми се иска да избягам за една седмица до Малдивите, но като се сетя, че няма кой да претака зелето...

Човек на ДПС стана шеф на Софийски градски съд

Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Алексей Трифонов за председател на Софийски градски съд. Досега той беше съдия в Софийския апелативен съд.

Трифонов е бил и зам.-министър на правосъдието в Служебния кабинет на Огнян Герджиков. Преди осем години той е бил и в Централната избирателна комисия (ЦИК) от квотата на ДПС.

Трифонов спечели с 9 гласа. За Евгени Георгиев гласуваха четирима от членовете на ВСС.

На тази дата: 28 ноември 1878 г. е създадена Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

1878 г. в София е създадена комисия, която да създаде българска национална библиотека. По-късно учреждението прераства в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Идеята била на софийския учител Михаил К. Буботинов. Библиотеката е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на ул. „Георги Раковски” 131.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов” се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий”. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии. Днес Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” е депозитна за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Готови за лошото
време

Украински кораб е бил потопен от айсберг. Капитанът на айсберга е награден с орден "Ленин".

***

- Миличък, кога ще дойдеш да ме вземеш, мокра съм!

- Потърпи любима, желаеш ме много, нали?

- Вали бе идиот, вали...

***

В шивашко ателие:

- Панталонът ви стои перфектно, какво не му харесвате?!

- Малко ме стяга под мишниците!

***

- Пешо, ще занесеш ли старите ми рокли в църквата?

- А, не е ли по-удобно да ги изхвърлиш?

- Ама Пеше, има жени, които нямат какво да ядат, нито дрехи могат да си купят!

- Скъпа, жените които ще облекат твоите рокли със сигурност не умират от глад.

***

- Защо мълчиш?

- Подбирам думи...

- Какви думи?

- Цензурни...

24-ма депутати ползват безвъзмездно чужди имоти

24-ма депутати са декларирали пред антикорупционната комисия, че ползват безвъзмездно апартаменти в последните си декларации – за 2017 г. В този брой не влизат народните представители, които обитават ведомствено жилище на Народното събрание. В групата няма едри риби, голяма част от ползващите чужд имот без пари са депутати, които широката публика никога не е чувала.

От някои декларации не личи народният представител да е внимавал какво вписва в графите – Николай Бошкилов (БСП) например е заявил, че ползва апартамент в София под наем, като в графата „цена по договор“ е написал 0 лева, а в произход на средствата е посочил „заплата“.

В голяма част от случаите става дума за имоти по родните места на депутатите. Андриан Райков (ГЕРБ) например ползва безвъзмездно апартамент в Русе. Александър Мацурев (ГЕРБ) е декларирал чужд апартамент в Банско, който ползва по „устно споразумение“. Васил Цветков (ГЕРБ) ползва къща в Мусачево. Иван Миховски (ГЕРБ) е декларирал къща в

Троян, също на безвъзмездно ползване. Калин Димитров Василев (ГЕРБ) е обявил три безвъзмездно предоставени му имота – два в Луковит и един в София. Николай Сираков (ГЕРБ) ползва два апартамента в Габрово, Радостин Танев (същата партия) заявява чужд апартамент в Стара Загора, който ползва безвъзмездно, Станислава Стоянова (отново ГЕРБ) – апартамент във Велико Търново.

Депутатите, които ползват безвъзмездно чужди имоти в София, са Ахмед Ахмедов (ДПС) – апартамент в „Мотописта“, Валентина Найденова (БСП), Веска Ненчева (БСП) – два апартамента, Георги Георгиев Михайлов (БСП) е обявил, че е получил в дарение апартамент, Георги Георгиев Стоилов (БСП), Георги Димитров Андреев (БСП), Красимир Янков (БСП), Лало Георгиев Кирилов (БСП), Мартин Тинчев (ГЕРБ), Миглена Дойкова Александрова, Христо Гаджев (ГЕРБ), Ихсан Хаккъ (ДПС), Теодора Радкова Георгиева (ГЕРБ) ползва къща с двор.

Къща без заплащане ползва и Евгения Алексиева (ГЕРБ), само че не в София, а в Лозен. Възможно е част от тези обявени имоти да са всъщност ведомствени апартаменти, макар че повечето депутати, настанени в такива жилища, са посочили правилно, че обитават служебни апартаменти.

На този фон е изключителна рядкост депутат да обяви, че обитава чужд имот срещу заплащане. Така е при Делян Добрев, който декларира, че от 2013 г. ползва апартамент от 110 кв. м в „Манастирски ливади“ срещу 970 лв. наем. Теодора Халачева (БСП) пък е заявила в графата чуждо недвижимо имущество апартамент в Пловдив, за който е посочила наем от 46 лв.

Имотите не са единственото нещо, което депутатите ползват безвъзмездно. Лидерът на БСП Корнелия Нинова например е обявила, че съпругът й Митко Нинов е придобил безвъзмездно лек автомобил „Акура”. Специално е отбелязано, че колата е „на 10 години”. Марешки също ползва гратис два автомобила – „Ауди 8“, което се води на партията му „Воля“, и „Бентли“, чийто собственик е неизвестен. Светлана Марешка пък разполага с предоставен й безвъзмездно мерцедес.

На другия полюс на старите коли и безплатните апартаменти е депутатът Делян Пеевски. Той е обявил дълъг списък с чуждо недвижимо и движимо имущество, за което плаща фантастичен наем. За два апартамента, офис и къща с двор в София той декларира общо над 123 000 лв. наем, като само за къщата е платил 105 570 лв. за 2017 г. Освен в столицата Пеевски е ползвал под наем още офиси в Пазарджик и във Велинград, за които е плащал 3600 лв. Наемал е и автомобили – мерцедеси, ландровъри, БМВ и „Ауди“, за които е посочил като „цена по договор“ общо над 288 000 лв. Според декларацията депутатът е покривал всички тези разходи с дивидентите, получени през миналата и предишни години, а те очевидно му позволяват да се простира нашироко. Само за 2017 г. Пеевски декларира над 37 млн. лв. от дивиденти. До 2013 г. той описваше в декларациите си само скромен влог от 17 056 лв. и стар „Опел“. След това постепенно започна да осветлява дялове в „Булгартабак” и много други фирми.

На тази дата: 27 ноември 1919 г. Стамболийски подписва Ньойския договор и чупи писалката

Погромът, който се нанася на България в Първата световна война, безмилостно е документиран и узаконен на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой.

Защо точно там и защо точно на датата 27 ноември? Малко наши съвременници знаят, че в селището Ньой до Париж някога е роден крал Балдуин, чийто кръстоносен поход е спрян решително от българския цар Калоян. Балдуин е пленен и затворен в Царевец. А защо на 27 ноември? На тази дата през 1885 г. българският пряпорец се развява на сградата на кметството в град Пирот. С което се ознаменува победоносният край на Сръбско-българската война ­ втори нашественик, разбит в българските земи. Така на 27 ноември 1919 година в предградието на Париж Ньой сюр Сен т.нар. победители от Антантата не само режат като с балтия късове от снагата на майка България, но намират начин допълнително да се изгаврят с достойнството на българската делегация.

От 18 януари 1919 г. до август 1920 г. в Париж е свикана конференция със задача да изработи мирните договори с всяка една победена страна. Главните “миротворци” са Жорж Клемансо, министър-председател на Франция, Лойд Джордж, премиер на Великобритания и Виктор Емануел Орландо ­ италианския премиер-министър, сменен от лятото на 1919 г. от Томазо Титони. Така заедно с президента на САЩ Удро Уилсън на проточилата се над година и половина мирна конференция се решаваха съдбините на Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.

В началото българската делегация се води от премиера Теодор Теодоров. Тя пристига в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага е настанена в замъка „Мадрид”, където остава през следващите два месеца, без да є е разрешено да излизат оттам. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи. Председателят Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. Делегацията ни се връща в България и в началото на октомври министър-председателят Теодоров подава оставка. Начело на новия коалиционен кабинет застава Александър Стамболийски.

На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор. Определена е датата - 27 ноември, а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Отношението на французите към българските държавници е било като към военнопленници.

Ето как в българската преса от онова време се описва церемонията: 

„ Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.” Свидетели на подписването твърдят, че след като полага подписа си, Александър Стамболийски символично чупи писалката на две.

С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия са предадени на Сърбия. Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа в полза на Румъния.

България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още. Над 5 години мините в Перник изнасят въглищата в Сърбия като репарации.

Въпреки унизителните клаузи в договора сърби, гърци и румънци не изпълняват и малкото текстове, които защитават етническото българско население ­ над 2 млн. остават по родните си места, но вече в присвоени територии от нашите съседи. В следващите 20 години над българите във Вардарска и Егейска Македония, както и в Южна Добруджа е упражнен тотален терор и денационализация.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Добро утро!

- Ало, дружеството за защита на животните ли е?!
- Да.

- А бе, тука един пощаджия се качил на дървото в двора и псува питбула ми!

***

Жена кара автомобил. Модерен, скъп, с навигационна система. След 2 часа каране навигационната система я пита:

- Мама му стара, знаеш ли къде сме?

***

- На какво обръщаш внимание първо когато видиш красива жена?

- Първо обръщам внимание на моята дали гледа...

***

Богатите българи си личат по това, че си държат ракията в бутилки от сингъл малц уиски...

***

- А бе, що българите не играят шах с македонци?

- Щото им крадат царете!

На тази дата: 26 ноември 1959 г. Че Гевара е назначен за шеф на националната банка на Куба

1959 г. Ернесто Че Гевара е назначен за председател на националната банка на Куба. Той е един от ръководителите на Кубинската революция.

Че Гевара става свидетел на концентрираната политическа власт в ръцете на Фидел Кастро. Зараждат се нови антикомунистически движения и протести, които заплашват да свалят режима на Кастро. На 7 октомври Ернесто Гевара е назначен за ръководител на Индустриалния департамент към Кубинския национален институт за аграрни реформи, а на 26 ноември за председател на Националната банка на Куба.

След завземане на властта в Куба през 1959 г. Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.

През 1965 г. се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и да разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.

Любопитен факт е, че смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. До ден днешен името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

На терминал 2

Капризна дама в шивашко ателие:
- Искам да ми ушиете рокля с цвят кафе с мляко!

Шивачът:

- Със захар или без?

***

Децата седем пъти прочетоха приказката за Червената шапчица и не можаха да открият нито една сцена, която да съвпада с филмчето, което намериха в бюрото на баща си...

***

Българска особеност:

- Да откраднеш от строителството на пътища, да си купиш скъпа кола и да я разбиеш по лошите пътища...

***

Само в България още с раждането ти пишат АКТ!

***

В библиотеката:

- Имате ли някаква литература за дискриминацията на джуджета?

- Вижте в ъгъла на най-горния рафт.

На тази дата: 25 ноември 1982 г. Сергей Антонов е арестуван за атентата срещу Йоан Павел II

1982 г. служителят на БГА „Балкан” в Рим - Сергей Антонов, е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу Йоан Павел II. Антонов прекарва в ареста над четири години.

Покушението срещу Йоан Павел II е извършено от турския гражданин Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър” във Ватикана. Докато излиза на площада папата е прострелян четири пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италианския съд.

По това време Сергей Антонов е служител в бюрото на Българска гражданска авиация „Балкан” в Рим. Той е задържан от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Агджа, който посочва като свои съучастници още двама българи - Желю Василев и Тодор Айвазов, които са служители на посолството на България в Италия, но към този момент се намират в София.

Следствието, към което той е привлечен, продължава две години и половина. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Освободен е поради липса на доказателства. Завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан”, след което е пенсиониран по болест.

Любопитен факт е, че по молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор, където да лежи за извършеното от него убийство на турски журналист за което е осъден в родината си. Впоследствие е освободен.