сряда, 25 август 2021 г.

Мангъров не спря да лъже!

Мангъров е цитирал Труд: „Пета ковид вълна в Испания, масово умират ваксинирани“. „Труд“ е цитирал статия в El Pais със заглавие: „Петата вълна: без ваксините щеше да е касапница“. Не спря да лъже Мангъров.

Няма вирОс! Страх ги е от ваксината, а не ги е страх да се тълпят като овце за парче салам...

Костя започна да ни праща по урановите мини! Истински Че Гевара от село Рупча

На тази дата: 25 август 1768 г. Джеймс Кук започва първата си експедиция

 1768 г. Джеймс Кук започва първата си експедиция. На 13 юни 1755 г. Кук постъпва на служба като доброволец във военноморския флот и взима участие в Седемгодишната война между Англия и Франция. При постъпването си във флота, той е назначен като старши матрос, но месец по-късно е произведен в помощник-щурман, а след половин година - в боцман.


През 1763 г., след завършването на Седемгодишната война, Кук ръководи работите по заснемането и картирането на крайбрежието на островите Сен Пиер и Микелон. През 1764 г. е назначен за командир на кораба „Гринвил”, на който продължава заснемането на различни участъци от крайбрежието на Нюфаундленд, а през 1765 г. за кратко е командирован в Карибско море, където съставя лоция на Хондураския залив.

През 1768 г. Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 г. През май 1768 г. от околосветско плаване се завръща Самюъл Уолис, който препоръчва наблюдението да се проведе на остров Таити. Наблюдението на Венера е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.нар. „Южен континент” и присъединяването на нови територии към Британската империя.

След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър” - 375 т. Екипажът първоначално се състои от 98 човека, включително 13 войници. В експедицията се включват двама художници и учени: Чарлз Грийн, астроном; Джоузеф Банкс, млад, много богат човек, впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на Кралското географско дружество; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей. „Индевър” е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия.

На 25 август 1768 г. „Индевър” напуска Плимут, на 13 ноември пристига в Рио де Жанейро и на 7 декември отплава на юг. На 16 януари 1769 г. у югоизточната част на Огнена Земя Кук се укрива в залива Буен Сусесо, където неговите спътници слизат на брега и се срещат с местните жители. На 21 януари, след стихването на бурята „Индевър” продължава плаването си, на 25 януари заобикаля нос Хорн и на 13 април 1769 г. пристига на остров Таити.

Вицове - само сока, август 2021 г.

Глух крадец разбил гараж, а вътре - рок група. 

 

*** 

Когато една жена ти кажече ти си "Най-добрият", със сигурност си участник в състезание. 

 

*** 

Значиимало е случаи да псувам без да шофирамама да шофирам без да псувамте такъв случай няма!!! 

 

*** 

 

Той: 
Сама ли си довечера? 
Тя: 
Дааа... 
Той: 
Да си заключиш вратата. 

 

*** 

 

Цените са като дамските полиПостоянно се вдигат! 

вторник, 24 август 2021 г.

От ваксините ще да е 😀 "Народът – прост, животът – тежък, скучен…“

На тази дата 24 август 79 г. Изригва вулкана Везувий и град Помпей изчезва под лавата

 

79 г. изригва вулканът Везувий. Градовете Помпей, Херкулан и Стабий са погребани под вулканична пепел, хиляди хора загиват. Вулканът се извисява на височина 1277 м, близо до Неаполитанския залив в Италия. Кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1400 м.


В този ден по обяд вулканът се събудил внезапно, без никакъв знак в дните преди изригването, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви.

Предхождащите земни трусове създали опасения за предстоящо земетресение. Изригването започнало с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава. След това вулканът изхвърлил огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци били пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града заваляла пемза, парчетата от която паднали като смъртоносни куршуми със скорост около 200 км/ч.

Когато след около 15 часа Везувий затихнал, голяма част от жителите му загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро ставнали жертва на лавата и високите температури. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 м.

Днес това е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. През 20 в. са регистрирани шест големи изригвания на вулкана. Последното изригване на Везувий е през 1944 г. и било сравнително слабо. Въпреки това 45 души загинали, били опустошени няколко села, а базата на Съюзниците, разположена наблизо понесла сериозни щети - повредени били 88 бомбардировача B-25 „Мичъл”.

Вицове - само сока, август 2021 г.

 Открих Моята диета! Ям си както до сега и се снимам с по-дебели от мен. 

 

*** 

 

С чашка кафе тайните ви мисли се превръщат в желания. А с бутилка ракия - в действия. 

 

*** 

 

Пълненето с вода на формичките за лед и пренасянето им до хладилника, е като че ли пренасяш плутоний. 

 

*** 

 

Твърдят, че бирата е течен хляб, а водката - течно месо. Боже, колко време съм изкарал на сандвичи! 

 

*** 

 

Момичета, кое е вашето любимо число от 0 до 25 см.? 

понеделник, 23 август 2021 г.

На тази дата: 23 август 1943 г. Цар Борис III е открит в безсъзнание след вечеря в италианското посолство

 1943 г. след вечеря в италианското посолство в София Цар Борис III е открит в безсъзнание след силно повръщане.


На 4 август Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната, като в печата се появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и външнополитически завой. На 9 август германският посланик Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с Адолф Хитлер, като официалната тема за срещата е предварително поставена от фюрера -разглеждане на общата военна и политическа обстановка и дискусия за ролята на България в хода на войната.

На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфсшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобедът на същия ден и сутринта на 15 август. На тях Хитлер настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.

На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец.

На 23 август Борис III трябва да отиде до София, където има няколко определени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване. На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние, който диагностицира тежък инфаркт.

През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд.

На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16.22 ч. на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка”.