500 души на Луковмарш

Традиционният Луковмарш, свикван от някоко крайнонационалистически дружества, започна край НДК.

Целта на събитието е с факелно шествие да се отдаде почит на ген. Христо Луков - бивш царски министър на войната и шеф на българските "Легиони".

На място преобладаваха символи на Българския национален съюз и портрети на Луков.

... на мястото към 17.30 ч се бяха събрали поне 500 националисти.

Руска църква ще плаща дълг с молитви, реши съдът

Районен съд в Русия е постановил, че местна църковна епархия ще може да покрие част от дълговете си не с пари, а с молитви, предаде Асошиейтед прес.

В огласеното вчера решение на Нижегородския районен съд се казва, че епархията придобива правото да изплати 258 хиляди рубли (3244 долара), които дължи за инсталирането на отоплителна система, както и още 65 хиляди рубли (817 долара) глоби и съдебни такси чрез молитви за здравето на компанията, извършила монтажа.

В присъдата, която е била произнесена през октомври м.г., се казва, че епархията дължи още 200 хиляди рубли (2525 долара) за самата отоплителна система, които трябва да се заплатят с пари.

БНБ дължи обезщетение на вложителите в КТБ за забавеното изплащане на депозитите

Българската народна банка (БНБ) дължи обезщетение на вложителите с гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) за това, че над 5 месеца нямаха достъп до парите си. Това постанови Административният съд на София-град (АССГ). Решението (виж прикачения файл) е по иск на конкретен вложител, но разсъжденията на съда по серията от въпроси, които поставя казусът, са относими за всеки от стотиците притежатели на гарантирани депозити във фалиралата банка.

На близо 40 страници съдия Камелия Стоянова дава подробни отговори на основните проблеми, които поставя подобен иск: Каква е отговорността на БНБ? Може ли да бъде търсена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)? Кой е компетентният съд да гледа подобно дело? Кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните суми по влоговете, т.е. от кога може да се приеме, че е налице бездействие от страна на БНБ?

Решението, с което тя осъжда Централната банка да плати на Юлиян Банков (съдия във Военен съд-София) компенсация от 8 627, 97 лв. (законна лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания, които в неговия случай са с максималния размер от 196 000 лв.), не е окончателно. То стъпва не само на ЗОДОВ, но и на Договора за ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на решения на съдилищата в Люксембург и в Страсбург и на евродирективите, които уреждат гаранциите за депозитите.

БНБ може да бъде съдена по ЗОДОВ

"Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност", гласи първият текст от ЗОДОВ. Попада ли обаче БНБ сред органите, които носят отговорност по този закон?

От решението става ясно, че самата Централна банка държи позицията, че не може да ѝ бъде търсена компенсация по ЗОДОВ. Изложен е аргумент, че е стопанска организация, който почива на мотивите, с които през 1988 г. е приет за първи път Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани, както е било названието му. Съдия Стоянова отхвърля тази теза. Тя заявява, че през 1988 г. понятието за стопанска организация е имало съвсем друго съдържание, а освен това Законът за БНБ, е приет чак през 1997 г. "БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с основна цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон и се различава съществено от стопански организации, на които са предоставени определени държавни функции", пише в решението.

Съдия Стоянова подробно обосновава разбирането, че, когато ЗОДОВ говори за отговорност на органите на държавата, не ги ограничава само до изпълнителната власт и до бюджетните организации. Тя стъпва и на решение на Съда на ЕС (от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93), според което отговорността обхваща дори органите на законодателната власт.

След това се спира на статута на Централната банка. И подчертава: "БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с основна цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица… БНБ е единственият орган на държавата, който регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата на интересите на вложителите, което е основна цел на банковия надзор". Именно фактът, че само Централната банка осъществява този надзор е първият аргумент, който обоснова, че тя носи отговорност по ЗОДОВ.

Административен или граждански съд

Вторият елемент, който изследва съдът, за да мотивира приложимостта на ЗОДОВ по казуса, е видът на дейността, която осъществява БНБ, т.е. дали е административна или не. Отговорът на този въпрос е свързан и с проблема, който се поставя – дали тези дела срещу БНБ са подсъдни на гражданските или административните съдилища.

Тук съдия Стоянова стъпва на Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на І и ІІ колегия на Върховния административен съд. "В процесния случай дейността, осъществявана от БНБ като официално признат от националното право публичен орган, който е оправомощен по националното право да осъществява надзор върху институциите е административна и неизпълнението на това задължение по осъществяване на надзор е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. Правоотношението, което възниква в резултат на надзора, който следва да бъде осъществяван от БНБ върху кредитните институции не е облигационно, а възникналото правоотношение би могло да се определи по-скоро като административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда, тъй като съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ, Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите", пише в решението. В него се подчертава, че в тази връзка на Централната банка са възложени и административно-наказателни функции, което още веднъж обосновава административноправния характер на отношенията между нея и поднадзорните ѝ финансови институции.

Така АССГ стига не само до извода, че делото трябва да се гледа по ЗОДОВ (а не по общия исков ред), а и че му е подсъдно и няма да го изпрати в Софийския районен съд. Той се позовава и на определение на смесен петчеленен състав на ВКС и ВАС в тази връзка (виж прикачения файл).

Почина Трифон Иванов

Днес към 10:00 ч. е починал славният български футболист Трифон Иванов, съобщи кмета на с. Самоводене. Причината за смъртта е инфаркт. Трифон Иванов бе на 50 г.

Трифон започва своята кариера в Етър (Велико Търново). Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988-93 и през сезоните 1995/пр. и 1997/98. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. 

Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 с ЦСКА, вицешампион през 1993 и бронзов медалист през 1998. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Шампион на Австрия през 1996 с Рапид, вицешампион през 1997, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в "А" група. 

Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), взима четвърто място с него на Световното Първенство по футбол в САЩ през 1994 (в 6 мача), играе също така на Европейското Първенство по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното Първенство във Франция през 1998 (играе в 3 мача). След приключване на кариерата си започна изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма Аванти в Северна България.

Поклон пред паметта му и светъл път към Бог!

Руски шегаджии си направиха майтап с Ердоган

Двамата руски шегаджии Владимир Кузнецов и Алексей Столяров, известни в интернет като Вован и Лексус, се пошегуваха с турския президент Реджеп Ердоган, съобщават руски медии.

В телефонен разговор до държавния глава на съседката ни двамата се представители като украинския президент Петро Порошенко и премиера Арсений Яценюк.

Ердоган нарекъл държавния глава на Украйна „скъпи приятелю”. По време на разговора страните са обсъдили намерението да изградят диалог между двете държави, които са обект на руски санкции.

Шегаджиите също предложили Порошенко да координира техните действия срещу Москва. Турският президент приветствал идеята за сътрудничество срещу Русия.

Вован и Лексус качиха анонс от разговора в интернет.

В миналото двамата руснаци са правили подобни шеги и с други известни, включително с Елтън Джон, Михаил Саакашвили, Виталий Кличко, Игор Коломойски.

ВИДЕО

ВИДЕО С МАЙТАПА ИМ СЪС СЪР ЕЛТЪН ДНОН

Луковмарш и контрамарш днес в Софоя! Кой е генерал Луков?

За 13-и пореден път днес в София ще се проведе Луковмарш – възпоменателно факелно шествие в памет на ген. Христо Луков. Факелното шествие ще започне от пилоните на НДК в 17.30 часа.

Организиран е и контрашествие от движението „Антифашистко действие – София“ под надслов „Без нацисти по улиците ни!“.

То ще се проведе от 12 ч. и също е със сборен пункт пред пилоните на НДК. Организаторите му категорично се противопоставят на провеждането на Луковмарш. Те припомнят, че ген. Луков е един от последните ръководители на ултранационалистическата и пронацистка организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) до смъртта му на 4 януари 1943 г.

СБНЛ е организация, която се борила „срещу масоните, евреите и комунистите“, за забраняването на книги и организации, които противоречат на националистическите ценности, за контрол върху печата, национализация на банките, разтуряне на партиите, както и за политическата визия на фашизма и националсоциализма.

Организаторите на шествието „Без нацисти по улиците ни!“ се солидаризират с всички жертви на ултранационалистическа престъпност – бежанци и мигранти, роми, евреи и други, и подчертават, че събитието им не е обвързано с политически партии.

В края на януари срещу провеждането на Луковмарш отново се обяви ДПС. От партията поискаха кметът на София Йорданка Фандъкова да забрани провеждането на шествието.

КОЙ Е ГЕНЕРАЛ ЛУКОВ?

Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1932 – 1943) убит от комунистическа терористична група, съставена от Виолета Якова и Иван Буруджиев.

Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия.

Министър на войната (1935 – 1938)

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране на Вътрешната македонска революционна организация, за която пише: След като силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.

Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията. На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

В книгата си „Закъснели отговори“ (1984) партизанката и участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Митка Гръбчева разказва за писмо, написано до нея от определящия се като близък приятел на Луков Ангел Илиев. В писмото си Илиев разказва, че на погребението на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов получил от началника на Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от Главното командване на германската армия, която съобщава, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски флорина – подарък от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези подкупи ставало чрез генерал Танинчев, представител на някои от фирмите. В писмото си до Гръбчева Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на министерството.

Убийство

В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. На 2 януари по съветската радиостанция „Христо Ботев“ Вълко Червенков остро критикува общественици като Христо Луков и Никола Жеков, обвинявайки ги, че подготвят присъединяване на България към Германия, подобно на австрийския Аншлус.

Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.

Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“

Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е на халос – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска със силното си тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор.

В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“[16] Въпреки това генерал Луков не умира веднага.

Последователи и близки на убития обаче веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт.  Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия.  Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.

Радио Би Би Си дава веднага съобщение за убийството, което ражда версия за английски агенти. Балистичната експертиза обаче доказва друго – сравняват гилзите, намерени при Луковото убийство, с тези на дефектните патрони край тялото на Никола Христов Кутуза, агент провокатор, убит преди това. Установяват, че гилзите си приличат. Заключението е, че изстрелите са от един и същ пистолет, а англичаните нямат интерес да убиват агент-провокатор на полицията като Кутуза, който е агент на Никола Гешев и му помага при серията разкрития срещу БКП през 1942 г. Затова и го убиват в работилницата му на 8.02.1943, пет дена преди убийството на Луков.

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, зашото се опасяват от повторение на атентата на 16.04.1925 г. в църквата „Света Неделя“.[19] Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат изтъквайки заслугите на Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов от името на Софийското дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на легионерите. Сред присъстващите са цар Борис III, принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение да нападне министрите и е арестуван. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от гроба на Стефан Стамболов. Радомирски признава, че са пратили Буруджиев на погребението на Луков да гледа и докладва.

На 19.02.1943 г. излиза официалното съобщение на полицията – 300 000 лв. награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи убийците или спомогне за разкриването им.

Страстта на руския патриарх към лукса

ЮРИЙ РЕШЕТО

Гласът му е също толкова забележителен, колкото и бисерите, които ражда: хомосексуалните бракове вещаели края на света, а руските бомби в Сирия носели мир и щастие на хората. Патриарх Кирил не пропуска възможност да коментира световната политика. Освен това той има привилегията да е с "достъп до тялото", както в Русия описват близостта с президента Путин. Ето защо не бива да ни изненадва, че църквата и държавата, патриархът и президентът управляват заедно Русия и нейните граждани. Макар в страната да важи разделението между държава и църква, руското православие има привилегията да е нещо като държавна религия в Русия.

Нейният предводител обаче е според много от православните миряни една крайно противоречива личност. Досущ като президента Путин. И двамата преминаха през много метаморфози. И двамата имат сериозен принос за образа на Русия по света.

Едно време в Ленинград

И патриархът, и президентът са от Ленинград - днешен Санкт Петербург. През 70-те години на 20 век Путин е изучавал там "шпионския занаят" (в КГБ), а Кирил, тогава още под името Владимир Гундяев, се е запознавал като семинарист с руското православие. След това бъдещият патриарх прави бърза кариера - избран е за ректор на Ленинградската семинария, а на 31 години става архиепископ.

По това време Кирил се сближава с Ленинградския митрополит Никодим. И бързо установява, че митрополитът симпатизира на католицизма, възхищава се на папата и се моли заедно с католици. И до днес Никодим си остава привърженик на идеята, която е неприемлива за много вярващи руснаци, а именно - обединение на руската православна и римокатолическата църкви. Именно Ленинградският митрополит Никодим оказва силно влияние върху бъдещия патриарх Кирил.

Самият Кирил е ходил няколко пъти при папата - за последен път през декември 2007 г. при папа Бенедикт XVI. Това се случва една година преди Кирил да бъде избран за руски патриарх. Тогава руската държавна телевизия излъчи репортаж от визитата на Кирил във Ватикана, който показа как Бенедикт благославя руския гост, а той пък му целува ръката в знак на признание към неговия статут на върховен глава на всички духовници.

Днешният руски патриарх не споделя разпространеното в руската православна църква схващане, че католиците са еретици. Кирил казва освен това, че забраната за съвместни молитви не важи за католиците, а само за православните отцепници.

Часовник за 30 хиляди евро

И макар срещата в Хавана с папа Франциск да е водеща тема в Русия, хората там се вълнуват повече от скандалите, свързани с разточителния начин на живот на патриарха и с неговите невинаги законни дейности. Неотдавна в социалните мрежи се появи снимка, на която патриархът носи на ръката си скъп швейцарски часовник от марката "Breguet", чиято цена е 30 хиляди евро. Възмущение предизвикват и неофициалните информации за дворците на негово светейшество в Южна Русия или пък за вилата му в Швейцария. Говори се също така, че по-късите разстояния Кирил изминава с брониран Мерцедес S класа, а по-дългите - с частен самолет.

През 90-те години името на Кирил се появи в няколко журналистически разследвания, които бяха взели на прицел съмнителни търговски дружества на руската православна църква. А в публичното пространство редовно се разпространяват информации за негови участия в нелегални сделки. Същото важи, впрочем, и за неговия другар от съвместните години в Ленинград - президента Путин.

Нито едно от обвиненията срещу тях не е било доказано, но както казват руснаците: "няма дим без огън". А на фона на икономическата криза в Русия разточителният живот на Кирил и неговата страст към лукса правят още по-силно впечатление. В този смисъл в Хавана Кирил се среща с пълната си противоположност - скромния католик Франциск.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.

На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.

На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.

Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.

На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.

Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.

В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.

На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.

След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.

Вицове, февруари 2016

СмЕх

Днес живеем в свят, в който храната е пълна с химия, но затова пък козметиката е фрашкана с авокадо, мед и всякакви други витамини...

***

... И каква е поуката от приказката, деца? Не говорете с непознати! Ето, вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата Червена.

***

-Твоята кола пали ли при-20?

-Не знам, тя при -20 не се отваря...

***

Уморени от борбата срещу кражбата на продукти, шефовете на кланицата набират вегетарианци за персонал.

***

Майка вика на хлапето си, което седи в пясъчника и яде нещо:

- Какво ядеш?

- Не знам.

- А откъде го взе?

- То само си допълзя.

***

Всяка сутрин нови вицове

Общинските съветници на Варна в услуга на монопола

В понеделник Общинският съвет във Варна ще трябва да вземе решение за определянето на нови минимални цени на таксиметровите услуги. Такива има и в момента. В морската ни столица и сега е забранено жълтите коли да карат на по-ниска тарифа от 0,60 лева на километър през деня. Сега обаче се очаква минималната цена да бъде увеличена под натиска на част от таксиметровите компании в града. Поводът за скандала е решението на няколко от такси компаниите в града, които свалиха цените си преди месец от 79 ст./км на минимума от 60 ст./км. Компаниите, които запазиха високите тарифи, обвиниха конкурентите си в дъмпинг и потърсиха разправа с тях през месния парламент.

И въпреки че това определено е в изгода на клиентите на таксиметровата услуга в града, таксиметровите компании, возещи на по-високи тарифи, започнаха протести и настояха от общината административно да увеличи най-ниските цени.

На пръв поглед ситуацията изглежда доста абсурдна, но варненската община има пълно право да го направи, защото Законът за автомобилните превози позволява на местните власти да определят както максимални, така и минимални тарифи за превоз.