Проговори уволненият заради вота в чужбина Любомир Талев: Президентът поиска уседналост за всички избори

Промените в Закона за българското гражданство, с които „през задната врата” се блокираше голямата част от вота в чужбина са били поискани от президента Румен Радев на среща на „Дондуков” 2, на която е присъствал и министърът на правосъдието Мария Павлова. Това заяви пред bTV бившият вече директор на дирекция „Съвет по законодателството“ Любомир Талев.

Той днес беше освободен от Павлова с мотив, че умишлено е качил за обществено обсъждане текстове, които не са били съгласувани с нея и които са нарушавали Конституцията. Талев обаче твърди, че законопроектът е бил съгласуван и, нещо повече, в голяма степен той е дошъл готов от президентството. „Не съм автор на законопроекта, но съм го консултирала от гледна точка на правната техника. Идеите идват от различни места, най-вече от политически сили. Консултирала съм, така както правя от 40 и повече години“, заяви секретарят по правните въпроси на президента проф. Емилия Друмева пред „Правен свят“.

Ето какво още каза Любомир Талев пред Канна Рачева:

-Вие ли подготвихте въпросния законопроект?

Разбира се, че не. Аз съм един държавен служител. Нали не си представяте, че един директор на дирекция в министерството на правосъдието, което няма никакви правомощия в областта на изборния кодекс, просто ей така ще седне, ще реши да измени изборния кодекс и

-А кой го подготви?

 Историята, доколкото ми е известно е, че този законтопроект започва миналата седмица, когато аз съм командировка. Тогава от президетството, доколкото знам, са били изпратени текстове и е било казано, че трябва да се оформят като законопроект и в спешен порядък дас е предвижат за внасяне.

-Вие тях видял ли сте ги?

Виждал съм някакви варианти, да.

-От кого са били написани?

Изпратени са от Президентството. Това знам, това ми казаха моите служители. Оттам нататък, този понеделник вече съм в София, бяхме извикани на спешна среща в Президентството

-Кои бяхте там?

Министър Павлова, ресорният й заместник-министър Деница Митрова, аз и още един служител от дирекцията

-С кого се срещнахте там?

С Президента, негови съветници, Иво Христов беше…

-Емилия Друмева беше ли там?

Емилия Друмева беше там, да. И на тази среща бяхме извикани да обсъждаме този законопроект. Беше казано, че също толкова спешно в него трябва да се добавят текстове, с които се въвежда така наречената „уседналост” за парламентарни избори и избори за президент и вицепрезидент.

-Кой го каза това?

Президентът. Като указанията бяха, че трябва в рамките на деня законопроектът да е готов и да е качен за обществено обсъждане

–Някой от министерството – министър Павлова, Вие, нейната ресорна заместничка – каза ли своето мнение?

Не. Не е имало изказани мнения против никакви. Говорим, както се сещате за най-високата институция в държавата. Особено и в момент, когато няма и действащ парламент. Както аз експертни становища давам на политическото си ръководство, но не мога да им опонирам по основни линии на политиката, която са решили да следват, така министърът и заместник-министърът не са намерили за подходящо да опонират на президента

-Вие ли качихте текстовете на сайта на МП?

Ми, нека да разкажем цялата история как протече оттам нататък. След срещата с президента се пренесохме на експертно ниво да работим, където бяха изготвени окончателните текстове, бяха ни изпратени от президентството.

Вече връщайки се в министерството подготвихме целия комплект и слязох и докладвах преписката на министъра и заместник-министъра, тъй като има процедура по закона за нормативните актове и устройствения правилник на МС и неговата администрация, съгласно което всеки законопроект трябва да се придружава от оценка на въздействието, а тази оценка трябва да бъде одобрена от Дирекция „Модернизация на администрацията” към МС, за да тръгне същинската процедура по съгласуването.

Така че аз тази преписка с оценката за въздействието и всички материали по този законопроект и мотиви ги свалих долу, докладвах ги, бяха съгласувани от ресорния заместник-министър, тръгнаха към МС и след това текстовете едно към едно с тези, които тръгнаха към МС ги качихме, каквито бяха и указанията на интернет страницата на министерството

-Имаше ли такива, които не тръгнаха към МС?

Не. Всичко си тръгна, текстовете, както казвам бяха пратени от министерството, бяха съгласувани, тръгнаха към МС и абсолютно същите текстове след това ги качихме

–На срещата в президентството Емилия Друмева каза ли нещо?

Говорихме, тя говореше като експерт как да се напишат текстовете. И в крайна сметка в нито един момент, защото чувам, че не съм изпълнил някакви инструкции по корекция на текстовете, в нито един момент не съм получил указания, че трябва да ревизирам работата на бивш конституционен съдия, професор по конституционно право и лектор.

-За Емилия Друмева говорим?

Да, все за нея говорим. Още повече, че сме работили заедно. В нито един момент след това не ми е било казано, че на такъв капацитет аз трябва да ревизирам работата и да я променям.

На тази дата: 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски обещава да ни "оправи" за 800 дни

2001 г. Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори. В резиденция „Врана” бившият цар обяви създаването на Национално движение на негово име, с което ще участва в парламентарните избори през 2001 г. в речта си тогава той обещава, че за 800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши.

„Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви”, заяви тогава Сакскобургготски.

Същата година движението спечели парламентарните избори. Парламентарната група на НДСВ номинира Симеон Сакскобургготски за министър-председател. Той получава мандат за съставяне на правителство. През юли 2001 г. е постигнато споразумение за коалиционно управление с ДПС.

НДСВ реализира европейското и евроатлантическото членство на България. На 25 април 2005 г. Сакскобургготски слага подписа си върху Договора за присъединяването ни към Европейския съюз. На парламентарните избори през 2005 г. НДСВ остава втора парламентарна сила и участва в управлението в коалиция с БСП и ДПС.

Вицове, април 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Разговор между американец и руснак:

- Имате ли руски актьор, който да съответства на мащаба на таланта на нашите Джак Никълсън, Робърт де Ниро, Леонардо Ди Каприо?

- Да, разбира се.

- И кой е той?

- Жерар Депардийо!

***

Тръгнало семейство да бере гъби. Влезли навътре в гората, тук гъбка, там гъбка... По едно време се обърнал мъжът и гледа - няма я жена му. Започнал да вика, да я търси - нищо! Прибрал се притеснен в къщи. На другия ден пристига жената - одърпана, проскубана, едва ходи.

– К"во стана, бе жена? Къде се изгуби?

– Ох, остави се! Хванаха ме едни хулигани в гората и три ден ме умориха от секс!

– Какви три дни! Едва ден те нямаше!

– Е, аз само минавам да ти се обадя и…

***

- Бабо, супата ти е много вкусна! - Само яж! В кой клас си сега? - Бабо, завърших висше! - А средно? - Ееее, отдавна... - Нека, бабиното - само яж!

***

- Вълнуваш ли се?

- Да.

- За първи път ли ти е?

- Не, и друг път съм се вълнувал...

***

Само българинът може да пийне за апетит така, че после да не му се яде два дни.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

ЕС с ултиматум към Полша и Унгария - да приемат бежанци или да напуснат блока

Германия, Франция и още 21 страни от ЕС ще поставят ултиматум пред Унгария и Полша да приемат наложените европейски квоти за преразпределение на бежанците или да напуснат съюза, пише британският The Times, позовавайки се на неназован дипломатически източник.

Полша и Унгария не са приели нито един бежанец от общо 160 000, които трябва да бъдат разпределени между страните членки.

"Те ще трябва да изберат дали са част от европейската система или не. Не можеш да изнудваш ЕС, единството си има цена", твърди анонимният източник.

Очаква се през следващите дни Европейският съд да вземе решение по въпроса за легалността на квотите, които Варшава и Будапеща отказват да спазват.

Източникът на британското издание изразява увереност, че магистратите ще утвърдят системата.

"Тогава те (Полша и Унгария - бел. ред.) ще трябва да спазят решението. Ако не го направят, ще понесат последиците, финансови и политически. Без повече изключения. Няма повече "един крак вътре и един навън". Ще бъдем много строги".

Припомняме, че досега България е приела само 29 чужденци по квотната система на ЕС.

Преди дни Европейската комисия отхвърли исканията на Австрия страната да не приема повече мигранти по схемата,. Виена твърди, че тъй като вече е изпълнила задълженията си, не би трябвало да продължи с приема.

Карикатурите на Краси

Bon Voyage

Краси Петров рисува специално за блога.

Москва организира контра Евровизия. Няма желаещи за участие

Участници в международния музикален конкурс „Евровизия 2017“ отказаха да посетят руска вечеринка, посветена на съревнованието, по повод забраната на певицата Юлия Самойлова да пътува за Украйна. За това пред ТАСС е съобщил организаторът на мероприятието Дмитрий Мелников във вторник, 4 април.

„Отначало съгласие за участие в концерта дадоха 10 страни участнички, но после заради политическата ситуация чуждестранните гости се отказаха “, обяснил Мелников.

По думите на организатора на подгряващия концерт, на 3 април, в деня на терористичния акт в петербургското метро, делегацииите изпратили писма със съболезнования, в които уведомявали, че „ще могат да дойда в Москва само ако Русия бъде допусната до гласуването“.

Мелников обяснил, че радиотелевизионните компании, излъчващи „Евровизия“, не могат да подкрепят събитие в страна, „която няма да участва в съревнованието и няма да гласува“. Организаторите на вечеринката са спрели продажбата на билети до изясняване на ситуацията.

Концертът в чест на „Евровизия 2017“ трябваше да се състои на 21 април в Москва. Планирано бе на него Юлия Самойлова да изпее конкурсната песен Flame is Burning, а след нея да се включат участниците в „Евровизия“ от България, Гърция, Молдова, Израел, Азербайджан, Армения, Швейцария и Италии. В програмата щяло да има и руски певци, участвали в различни издания на „Евровизия“, пише сайтът dni.ru.

В края на март ръководителката на Европейския съюз за радио и телевизия, Ингрид Делтенре, изпрати писмо до украинския премиер Владимир Гройсман. В него се казва, че членовете на ЕСРТ оценяват много негативно получилата се ситуация, а някои европейски телевизии, чиито имена не се споменават, имали намерение да бойкотират музикалния конкурс.

Службата за сигурност на Украйна затвори границите на Украйна за Самойлова на 22 март. Решението бе провокирано от концерта на певицата в Крим през 2015 г., което в Украйна се смята за нарушение на държавната граница.

Полуфиналите на „Евровизия 2017“ ще се състоят на 9 и 11 май, а финалът — на 13 май.

Петър Славов: Сезираме ЕК за горивата

Информацията за това кой държи данъчните складове за горива у нас не беше бавена, тя целенасочено беше скрита от бившия финансов министър, заяви Петър Славов от „Нова република“ в ефира на bTV.

Вчера партията получи данни за собствеността на складовете, след като спечели съдебно дело за достъп до информация и Министерството на финансите (МФ) беше задължено да ги предостави.

„Няколко пъти като народни представители в миналия парламент сме питали кой контролира данъчните складове, тъй като в България вече и децата разбраха, че за да търгуваш с горива, трябва да имаш достъп до данъчен склад. Тъй като той (финансовият министър, бел. ред.) отказа да ни отговори неколкократно в парламента, ние се видяхме принудени като граждани да заведем съдебно дело“, каза Славов.

Той добави, че победата в съда е изключително важна именно защото е заведен граждански иск.

„Всеки гражданин, когато му се откаже обществена информация, може да съди съответната администрация, съответния недобросъвестен министър и по съдебен ред да го принуди да предостави тази информация“, добави той.

„Видяха се смущаващи цифри. Това, което знаехме към 2011 г. от сходна информация, която тогава е била поискана и получена, е че 80% от тези данъчни складове се контролират от две дружества. Това, което не знаехме, е какво се случва след това. Предупреждавахме, че вероятно ситуацията се е влошила, а това води до допълнителен контрол, допълнително затрудняване на достъпа до пазара на горива на конкуренти, освен за най-големите участници – същите тези, които бяха разследвани за картел от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)“, посочи Славов.

„Това, което разбрахме вчера от отговора, е че 92% от капацитетите на данъчните складове за бензина и 82% за дизела се контролират от едно дружество и това е групата на „Лукойл“. Това са данните за 2015 г. За 2016 г. нямаме тази информация, затова вчера попитах дали в новото Народно събрание ще се намери поне един смел народен представител, който да попита новия финансов министър как изглеждат нещата за 2016 г. Възможно е още повече да са се влошили и цифрите да са се доближили още повече до 100%“, каза Славов.

Цените у нас са непазарни и трайно по-високи от средноевропейските, така че очевидно има проблем. За нас той е в достъпа до пазара, който се контролира от достъпа до данъчни складове, допълни още Славов.

Той посочи, че и други фирми притежават складове, но тяхното участие е толкова незначително, че не могат да влияят на достъпа до пазара на горива.

Бившият депутат добави, че КЗК не е пожела да изчака отговора от МФ преди да обяви становището си, че няма картел на пазара на горива, въпреки че е било ясно, че данните ще бъдат предоставени тези дни. „Ако ги беше взела предвид, може би щеше да каже и нещо различно, а не: „Монопол няма, проблем няма“, коментира Славов.

„КЗК не пожела да се занимае сериозно с проблема на пазара на горива. Именно затова ние от Нова Република ще сезираме Европейската комисия по въпроса чрез нашия евродепутат Светослав Малинов“, категоричен бе Петър Славов.

На тази дата: 5 април 1614 г. Индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф

По време на престоя си в Хенрикъс Покахонтас се запознава с Джон Ролф, чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф иска разрешение да се ожени като изразява силната си любов към Покахонтас и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата й.

Те се женят на 5.4.1614 и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се е намирала на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им Томас Ролф се ражда на 30.01.1615.

Техният брак не спомага за завръщането на английските пленници, но през следващите няколко години създава климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: „От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо.

Детство

Рождената година на Покахонтас не е известна, на според някои историци, базиращи се на разказите на кап. Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния” (A True Relation of Virginia) (1608) Смит описва Покахонтас като „дете на 10 години” при първата им среща през пролетта на 1608.  В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините й „на 12 или 13”.

Портрет от ХІХ в.

Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния. Майка й, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа докато тя си намери друг съпруг.  Детството на Покахонтас е било подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи.  На по-голяма възраст са помагали при организирането на празненства и вечери.  Даването на вечери, подобни на угощението на Джон Смит след залавянето му, е било едно от задълженията на маманатовика (великия вожд).

Титла

Векове наред след смъртта й Покахонтас е представяна в популярната култура, и дори от някои учени, за принцеса. През 1841 г. Уилям Уотсън Уолдрън от колежа Тринити в Дъблин, Ирландия, публикува „Покахонтас, американската принцеса, и други поеми”, където я нарича „любимата и единствена оцеляла кралска дъщеря”.  Неговата логика е разбираема: бидейки дъщеря на великия вожд Похатан, който често е бил наричан „крал” и дори „император” от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. През 1969 г. историчката Грейс Стийл Уудуърд, авторка на биографията „Покахонтас”, определя обекта на изследването си като „млада индианска принцеса от (племето на) похатаните”.

Наистина Покахонтас е била любимка на баща си – „негова радост и любима” по думите на колонизатора кап. Ралф Хамър – но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата. Нямало е да стане „вероанс” (втора след вожда), още по-малко да получи високата титла на баща си маманатовик (велик вожд). Някои жени са получавали титлата „вероанска” (жени-вождове), но само братята, сестрите и децата на сестрите на Похатан са могли да наследят титлата му.

В „Карта на Вирджиния” Джон Смит описва унаследяването по майчина линия сред похатаните така: „Неговото (на Похатан) кралство се предава не на синовете му, нито на децата им; но първо на братята му, от които имаше трима с имена Опичапан, Опечанканог и Кататуг; и след тяхната смърт – на сестрите му. Първо на най-възрастната сестра, после и на другите: и след тях на наследниците, мъжки и женски, на най-възрастната сестра; но никога на наследниците на мъжете.”

В допълнение, майката на Покахонтас вероятно е била с нисък обществен статус. В „Записки от Вирджиния” (Relation of Virginia) от 1609 г. колонизаторът Хенри Спелман, който е живял след индианците като преводач, отбелязва множеството съпруги на вожда Похатан. Всяка от тях ражда на вожда по едно дете, след което не само й се отнема благородническия статус, но е и изпращана обратно в родното си място.

Отвличането на Покахонтас, 

Йохан Теодор де Бри, гравюра, 1619 г.

Залавяне и плен

Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г.  В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Кап. Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са били лоялни към Похатан, а при тях е живял и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас (или Япазос).

С преводаческата помощ на Спелман Аргол оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас като обещава съюз срещу Похатан.  Покахонтас е измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп. Похитителите й искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива.  Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са задоволени от броя върнати оръжия и сечива. Дълго време двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен. Цала година я държат в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота й там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е била „извънредно учтиво приета”.  Линуд „Малка мечка” Късталоу твърди през 2007 г., че по време на престоя си Покахонтас е била изнасилена, като цитира легенди, предавани от уста на уста четири века. Според Хелън Роунтри „други историци не са съгласни, че подобни легенди въобще съществуват и смятат, че подобно лошо отношение би било в разрез с интересите на англичаните при преговорите им с Похатан”.

По време на престоя й пасторът в Хенрикъс, Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и й помага да научи английски език. При кръщенето си, Покахонтас взима християнското име Ребека.

През март 1614 ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени „по-малко от стари саби, парчетии и брадви” и казва на похатаните, че предпочита да живее с англичаните.

През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко. Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова.  Според Ролф последните й думи са „всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето й ще живее”.  Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд.  Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж.

Наследници

Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като Идит Уилсън, съпруга на американския президент Удроу Уилсън; Джордж Уайт Рандолф; адмирал Ричард Бърд; губернатора на Вирджиния Хари Флъд Бърд; дизайнерката Полин де Ротшилд; бившата първа дама Нанси Рейгън; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик Пърсивал Лоуел.

Популярна легенда

След смъртта на Покахонтас историятя й е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските й черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти.

Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Напр. в ротондата на Капитолия във Вашингтон стои картината „Кръщенето на Покахонтас” от Джон Гадсби Чапман от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас” разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци”.

Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати” от Джон Дейвис.[55] През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка”.

Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас”, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас” (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас ІІ: Пътуване до Новия свят” е за нейното пътуване до Англия.

„Легендата за Покахонтас” (Pocahontas: The Legend) е вторият пълнометражен филм за живота й. Терънс Малик се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят” (The New World) (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени.

Нийл Янг записва песен за Покахонтас в албума си Rust Never Sleeps (1979).

Вицове, април 2017 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/

- Едно кафе, с 9 захарчета.

- Що да не ги направим 10?

- Обичам леко да ми нагарча...

***

До нас са отворили магазин "Всичко за футбола." В него продават бира, цигари и телевизори.

***

Шофьорска книжка - преди употреба прочетете листовките.

***

Мъж се прибира на сутринта. Жена му: – Прибра се, а? Трябва да се убедиш, че в къщи e най-хубаво! – Скъпа, просто… хлъц.., това е единственото място, което е отворено.

***

Келнер към кинозвезда:

- Мисля, че някъде съм ви виждал.

- Може би в киното?

- Може би, а в кое кино ходите?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Нова Република ще сезира Европейската комисия: „Лукойл“ държи 92% от складовете за бензин

Министърът на финансите Кирил Ананиев е изпратил отговор до Мартин Димитров и Петър Славов от Нова Република за това кои са собствениците на данъчните складове за горива в България и кой с какви капацитети разполага. Двамата водеха дело срещу отказа на Министерството и спечелиха на последна инстанция във Върховния административен съд.

„Данните ще покажат дали става дума за картел или още по-лошо – за монопол“, коментира още преди изборите Мартин Димитров.

Нова Република призова данните да бъдат публикувани преди изборите, което не се случи. Не се случи и влизането им в парламента. Вчера обаче са получили данните от финансовия министър и обявиха, че вече е безспорно, че става дума за монопол на „Лукойл“ и за това българите плащат много по-скъпи бензин и дизел.

"Това е най-грижливо пазената тайна в държавата", заяви на извънредна пресконференция Петър Славов.

Данните са за 2014-2015 година. Общо капацитетът на данъчните складове за дизел е 881 878 959 литра. От тях 719 милиона и 400 хиляди литра са притежание на две компании - „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Тези две фирми са собственици на 82% от капацитетите в данъчните складове за дизел в България.

При бензина ситуацията е още по-драстична. Общо капацитетът на данъчните складове за бензин е 398 036 000 литра. От тях 366 милиона литра са собственост отново на „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Това прави концентрация на 92% от собствеността.

Преди седмица Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реши да прекрати производството за доказване на картел на пазара на горива на дребно. КЗК обаче забрани на служителите в различните петролни компании да комуникират помежду си.

"Ситуацията от вероятно картел се е променила към дружество с ясно изразено господстващо положение, близко до монопол", каза още Славов.

Нова Република ще сезира Европейската комисия чрез евродепутата Светослав Малинов.