министър Симеон Дянков. Представянето и пред
българска публика ще е на 3 февруари тази година.
Предговор към книгата е написал премиерът Бойко Борисов.
Ето и откъс от книгата
В правителството на България. Първи срещи
Участието ми в събитията от европейската криза започна с
първата ми среща с бъдещия министър-председател на България. Бойко Борисов беше
на посещение във Вашингтон през декември 2008 г. Като лидер на най-голямата
опозиционна партия и кмет на столицата, Борисов обсъждаше предизборната
програма на ГЕРБ с експерти от Световната банка и Международния валутен фонд.
Партията на кмета държеше сериозна преднина в сондажите половин година преди
изборите през юли 2009 г. Бях поканен на една от дискусиите като главен
икономист в Световната банка.
Бивш пожарникар с
черен колан
по карате и запален
футболист, Борисов
имаше звездна кариера
начело на българската полиция в продължение на четири
години. След това бе спечелил два пъти изборите за кмет на София. И всичко това
още преди създадената от него ГЕРБ да е участвала в парламентарни избори.
Кметът беше придружен от още двама българи. Единият водеше
дискусиите, а другият служеше като преводач. Към края на обсъждането
модераторът попита за "становището на Световната банка".
"Програмата няма да
проработи" - казах аз и
изведнъж Борисов премина
в режим на бойна готовност
Икономическата програма на ГЕРБ беше комбинация от данъчни
облекчения и преференции за определени сектори. Във време на финансова криза и
намаляващи приходи от данъци подобни стъпки можеха да усложнят нещата. Вместо
това предложих да се направят незабавни съкращения в разходите, да не се пипа
системата на плоския данък и да се види дали някои инфраструктурни проекти
могат да се финансират от държавата. Строителството бе секторът с най-бърз
растеж в страната за последните пет години, но вече се свиваше и балонът щеше
да се спука и в България. Мерките за инфраструктурата направиха впечатление на
Борисов. След срещата той попита как другите европейски страни се справят с
кризата. По пътя към асансьорите разказах каквото знаех, оставих визитка и си
тръгнах. На следващия ден летях за Колумбия, където работех с правителството на
Алваро Урибе по намаляване на регулациите за бизнеса.
Около два месеца след този случай един от съветниците на
Борисов се обади и ме помоли да погледна икономическите и финансовите глави от
предизборната програма на ГЕРБ. Започнахме да я редактираме. Обсъждахме през
скайп почти всекидневно. Скоро друг съветник се присъедини - Румяна Бъчварова,
която щеше да стане началник на кабинета на бъдещия премиер, а през ноември
2014 г. пое поста на заместник министър-председател във второто правителство на
Борисов. В течение на пет седмици пренаписахме значителна част от предизборната
програма.
В средата на май 2009 г. ми се обадиха дали мога да посетя
България за няколко седмици и да помагам на икономическия екип на ГЕРБ за
изборите. Вече следях новините от страната и знаех, че се очаква трудна
кампания. Социалистите, основната сила в тогавашното коалиционно правителство,
използваха най-различни тактики, за да злепоставят Бойко Борисов. Старите
машини за омаскаряване бяха включени на пълна мощност. И тъй като никога не съм
харесвал комунисти, приех предизвикателството. Взех си неплатен отпуск от
Световната банка и на 30 май кацнах на летище София.
Оттам ме взе кола
и ме закара право в къщата
на Борисов. По пътя към
Банкя колата се повреди.
Дали не беше някакъв знак
Предизборната кампания продължи четири седмици. Всеки ден
пътувах из страната и се срещах с десетки нови хора. Така се запознах и с много
от бъдещите депутати на ГЕРБ. Цецка Цачева, опитен юрист, който по-късно стана
председател на парламента, и Менда Стоянова, дългогодишен мениджър в данъчната
администрация, която пое бюджетната комисия, щяха да оказват неоценима подкрепа
по време на мандата ми, когато трябваше да се прокарват трудни закони в
парламента. Често прекарвах вечерите в дома на Борисов, където след дългите дни
на пътувания и срещи вечеряхме с него и с дъщеря му. Тя също живееше в САЩ и
наскоро бе получила бакалавърската си степен от Калифорнийския университет.
Беше се завърнала у дома, за да подкрепи баща си. Една сутрин Борисов се обади
да отида при него на футболното игрище. На полувремето той излезе и каза:
"Ако спечелим, ще станеш министър на икономиката."
"По време на криза финансите са от по-голямо
значение", отвърнах. "Ще видим", каза той и се върна в играта.
ГЕРБ спечели изборите на 5 юли 2009 г. и си осигури 117
депутати в 240-местния парламент. Три дни след това Борисов ме покани на
сутрешно кафе в Банкя и предложи да поема Министерството на финансите.
Благодарих му и казах, че ще трябва първо да го обсъдя със семейството си.
"Така направи", отвърна той. Половин час по-късно,
в таксито от Банкя към
София, чух по новините, че
първият министър в новия
кабинет е вече избран -
Симеон Дянков,
на финансите
Шофьорът на таксито отбеляза: "Дано тоя е по-добър от
предишните. Но едва ли. Те всичките са едни и същи."
Създаване на правителство
По време на предизборната кампания се бях срещал с много от
експертите на ГЕРБ и се чувствах уверен да предлагам бъдещи министри. Успях да
дам предложения за министър на екологията - Нона Караджова, и за министър на
регионалното развитие - Росен Плевнелиев, номиниран също от няколко бизнес
асоциации и от камарата на строителите. Предложих и икономически министър.
Първата ми номинация беше Бисер Боев, но Борисов не го одобри заради предишната
му работа в медиите. Тогава се свързах с Трайчо Трайков, когото познавах бегло
от университета, преди да замина да уча в чужбина. Той беше топмениджър в една
от големите енергийни компании, беше работил и в чужбина. Отидохме заедно при
Борисов.
Бойко погледна Трайчо
и каза: "Скъп костюм.
Това е добре. Значи имаш
достатъчно пари, за да
не крадеш, като станеш
министър"
Опитите ми да предложа министър на транспорта се провалиха.
Подкрепих и кандидат за Министерство на земеделието и почти успях. Десислава
Танева беше интелигентна жена с опит в сектора. Тогава за пръв път станах
свидетел на"приятелски огън". Наложи є се да оттегли кандидатурата си
след медийна атака. На мен тепърва ми предстоеше да съм под приятелски огън.
Това беше част от политиката в България.
Присъствах, когато се обявяваха имената и на повечето
останали министри. Борисов ми се обади да се появя на някакъв плувен басейн.
Това беше новост. Дотогава бях свидетел на важни решения, вземани на футболни
игрища, но не и на плувен басейн. Когато влязох,
няколко известни личности в
българския спорт пиеха
бира до басейна. Последва
кратка дискусия относно
качествата на потенциални
кандидати за спортното
ведомство
Следва продължение...