По повод последното интервю на банкера Левон Хампарцумян за
БНТ от офиса на Цветан Василев разпространиха писмо. То е било адресирано до
журналистката Цветанка Ризова от БТВ и е от началото на годината. Тогава Левон
Хампарцумян е гостувал в нейното предаване и отново е коментирал казуса с КТБ.
Василев е пратил нещо като право на отговор, който не е публикуван. Ние го
пускаме сега, защото не е загубил актуалното си значение. Единствената разлика
в позициите на Левон Хампарцумян и Цветан Василев от януари до днес е формална
– Хампарцумян вече не е председател на Асоциацията на банките в България.
Правим това уточнение, защото в писмото на Василев името на изпълнителния директор
на „Булбанк” се споменава на няколко пъти именно в това качество.
Г-жо Ризова,
Поздравявам Ви за избора на тема, с която открихте годината
– рекордно ниските лихви по депозитите. Темата наистина е обществено значима.
Жалко, че поканеният от Вас на 06.01.2015 г. гост – Левон Хампарцумян – не можа
да даде компетентен отговор. Може би появата му не целеше точно това.
Всъщност така и не разбрахме в качеството на какъв г-н
Хампарцумян дава мнение – като председател на УС на Асоциацията на банките в
България, като Главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, като банков
специалист или просто като обществено популярна личност, която споделя своите
размишления по дадена тема? Задавам този
въпрос, защото обществената значимост на темата изисква и отговорно и експертно
поведение от страна на госта.
Ще си позволя да дам някои пояснения специално за г-н
Хампарцумян, защото явно има нужда от малко по-задълбочен поглед по
темата. Съществен елемент от бизнес
модела на КТБ АД беше осигуряване на достатъчна рентабилност чрез поддържане на
стабилен дългосрочен ресурс и инвестирането на този ресурс в по-дългосрочни
инвестиционни проекти. Естествено и логично е при този бизнес модел банката да
работи с малко по-скъп ресурс от останалите субекти в банковата система, тъй
като този ресурс е дългосрочен.
Тази дългосрочност идва от атрактивните спестовни продукти
на Банката, които бяха над 50% от привлечените средства и устойчиво формират
голяма част от тъй наречените неснижаеми остатъци. Т.е. въпреки че нямат
фиксиран срок, тези средства не се теглят и остават на разположение на Банката
за използване в по-дългосрочни инвестиции. Делът на постоянно наличните
средства по депозити в КТБ АД бяха текущо над 80 %. Това е изключително висок
дял на стабилния ресурс в една банка и малко по-високата му цена оправдава
стратегията за привличането му, тъй като неговото инвестиране в по-дългосрочни
проекти допринася за високата доходност на тези инвестиции и осигурява един
разумен и достатъчен лихвен спред.
Само за сравнение, лихвеният спред на КТБ АД за 2013 г. е
2,37%, който е с около 1 процентен пункт по-нисък от този на банковата система,
в която преобладава краткосрочното финансиране поради относителната
краткосрочност на ресурса, привлечен от търговските банки. Само като пример,
лихвените проценти на КТБ АД бяха най-ниските в системата по краткосрочно
привлечените средства (до 6 мес.) и относително клоняха към по-високите лихвени
проценти – при продуктите с матуритет 1 и 2 години, и то за депозитите в лева и
евро. За останалите валути отново ресурсът на КТБ АД беше най-евтиният.
Стабилното пазарно поведение на Корпоративна търговска банка АД най-добре може
да се проследи по време на т.нар. „депозитен туризъм” през 2009 г., когато
банките в страната масово повишаваха лихвите по депозитите и се стигна до нива
от 11–12%. В този период КТБ не промени лихвената си политика и остана под
пазарните нива, но това не се отрази върху привлечените средства на банката.
Всъщност лихвените проценти на КТБ не бяха променяни през последните десет години
до 01.04.2014 г. Причината за това е стратегически конструирания бизнес модел.
Второ, КТБ АД винаги е можела да си позволи да дава
по-високи лихви по депозитите на граждани, тъй като е управлявала бизнеса си
по-успешно и административно-управленските й разходи са значително по-ниски от
тези на която и да било банка конкурент. Делът на административните разходи в
активите винаги е бил два пъти по-нисък от този на банковата система като цяло.
Много лесно е да прехвърляш управленското си безсилие върху депозантите, като
ги наказваш с по-ниски лихви от реалния инфлационен индекс и по този начин да
обезценяваш спестяванията им. Не бива да се подценява финансовата грамотност на
българина и да се свеждат движещите мотиви за избор на банка да се принизяват по
най-елементарен начин до „алчност” и „неграмотност”.
Трето, лихвените проценти по привлечените средства напълно
закономерно намаляват, защото всички чуждестранни банки в страната водят
агресивна лихварска политика. Те пренаситиха пазара с потребителски кредити за
закупуване на вносни стоки при доста „солени” лихвени проценти. Дори и сега
Уникредит Булбанк кредитира закупуването на потребителски стоки на реални нива
от 20% въпреки твърденията за падащи лихви по кредитите. По една „случайност”
тези вносни стоки са произведени от корпорации, кредитирани от майките на
въпросните банки. Инвестиционните кредити бяха анатемосани – трудни са за
управление поради това, че рискът е по-голям.
Това изисква брилянтно познаване на съответния конкретен
бизнес. При лошо и некомпетентно управление възвръщаемостта от инвестиционното
кредитиране става ниска и това се отразява негативно върху бонусите на
управителите на чуждите банки, функциониращи в България. Пренасищането с
потребителски кредити и намаляването на платежоспособното население доведе до
необходимост банките да инвестират свободните си средства на финансовите пазари
срещу доста ниска възвръщаемост. От друга страна, гражданите и фирмите нямат
алтернатива за своите инвестиции и са принудени да държат свободните си
средства в банкови депозити независимо от ниските лихвени нива. За съжаление
голяма част от тези депозирани средства са от ликвидиран български бизнес.
Четвърто, падането на лихвените проценти по привлечените
средства е процес, който тече от втората половина на 2013 г. Ето защо,
следвайки пазарната тенденция, през м. януари КТБ обяви намаляване на лихвите
по депозитите си – публична информация, достъпна както на корпоративната уеб
страница на банката, така и в салоните й. Така че спекулациите, че падането на
лихвите по депозитите е резултат от затварянето на КТБ, са изключително
безпочвени и тенденциозни. Всеки грамотен човек би си направил сметката, че
банка с 8–9% пазарен дял в привлечените средства няма начин да повлияе на
лихвените нива до такава степен. Това е поредната спекулация след
изфабрикуваните от Иван Искров „четиримилиардна дупка”. Крайно време е да се
спре със спекулациите и по тази тема.
В тази връзка, след като г-н Хампарцумян нееднократно заяви
публично, че затварянето на банката няма да има отражение върху банковата
система, как така изведнъж промени мнението си и този факт се оказва основна
причина за падането на лихвите? Отговорното поведение на банковите мениджъри в
обществото е отличителна характеристика за професионализма им. От него зависи
поведението на хората и спокойствието им, че парите им са в сигурни ръце.
Защо бизнес моделът на КТБ е устойчив въпреки твърденията на
кръга „Икономедия”, в т.ч. и на г-н Хампарцумян? Стратегията на банката е
ориентирана към обслужване на корпоративни клиенти, работещи в стратегически за
страната отрасли, техните контрагенти, служители и работници. Подборът им
винаги се е определял от качеството на бизнеса и качеството на мениджмънта им.
Обслужването им от страна на банката е цялостно, индивидуално, гъвкаво,
съобразено с техните парични потоци и необходимите за развитието им ресурси.
Общите ни интереси – на банката и на клиента, винаги са били
основна движеща сила на нашата дейност, което е закономерна предпоставка за
постигнатите успехи. За разлика от банките с чуждестранни собственици КТБ АД
нямаше как да разчита на външна ликвидна подкрепа (за съжаление, оказа се, че
не може да разчита и на вътрешна подкрепа). Поради това политиката на банката
за управление на ликвидността винаги е била ръководена от принципа за
поддържане достатъчни ликвидни буфери в съчетание с оптимизиране както на
печалбата от инвестициите, така и на разходите за издръжка на банката.
Неслучайно 15 години КТБ АД се развива устойчиво по този модел и запазва челни
позиции по отношение на качествените показатели, като рентабилност и
възвръщаемост на капитала. И неслучайно единственият начин заинтересованите
политико-икономически кръгове да атакуват КТБ АД беше да ангажират участието на
държавните институции и цялата медийна мощ на Делян Пеевски.
Може би някой трябва да зададе на г-н Хампарцумян въпроса
какво би се случило с „устойчивия” модел на Булбанк, ако за една седмица
депозантите изтеглят 20% от влоговете – толкова, колкото бяха изтеглени от КТБ
(или, иначе казано, за Булбанк това са над 2 милиарда лева)?
Въпрос на елементарна бизнес и човешка етика е въздържането
от публично подхвърляне на голословни и опорочаващи конкурентите твърдения.
Само за сведение, през последните години КТБ съвсем колегиално и джентълменски
подпомогна „устойчивата” банка Булбанк и пое управлението на няколко
инвестиционни проекта за над 50 милиона лева поради липсата на капацитет при
управлението на такъв тип проекти в Булбанк. Може би г-н Хампарцумян не е в
течение на оперативната дейност на Булбанк и свързаните с нея дружества и не
знае за какво става въпрос, но може да се обърне към Главния оперативен
директор г-н Андреа Казини за детайли (например проектите „Еловица”, „Рубин” и
др.). Факт е също така, че само през първите няколко месеца на 2014 г. по линия
на отпуснатия на КТБ АД кредитен лимит от Уникредит, Милано, бяха реализирани сделки
за над 6 милиона евро, основно във връзка с инвестиционни проекти на български
фирми. Може би г-н Хампарцумян подлага на съмнение професионализма на
анализаторите на банката собственик на Булбанк? Това се отнася и за редица
първокласни американски, немски, австрийски и френски банки, в това число
Citibank NA, Wachovia, SocieteGenerale, Landesbank Baden-Wuertemberg,
RaiffeisenZentralbank, Commerzbank.
След като прави многократни опити в редица телевизионни
студиа да търси „гнили ябълки” в банковата система и публичност при
разкриването на порочните практики, дали г-н Хампарцумян е готов да обяви пред
широката общественост какви са задълженията на свързаните с Иво Прокопиев фирми
към Булбанк, колко пъти са разсрочвани и как се обслужват?
В рамките на Вашето предаване г-н Хампарцумян промени на
няколко пъти отношението си към държавните и регулаторни органи – БНБ, КФН,
ДАНС, прокуратура и т.н. След като ни призова да ги уважаваме и ценим, защото
ще ни трябват, последва особено опасното внушение, че четвъртата власт може да
замести останалите три („2–3 момченца и момиченца под 30 години успяват да
свършат повече работа, отколкото банковия надзор, ДАНС, финансовото
разузнаване, данъчните и всички други останали…”). Убеждението на г-н
Хампарцумян, че именно „Икономедия” и творящите за нея журналисти заместват
останалите три власти, навежда на мисълта за принадлежността му към кръговете,
подготвили и провели атаката срещу КТБ. А нежеланието му да анализира
професионално, т.е. честно, ситуацията и причините, поради които се стигна до
ликвидната криза в КТБ АД, буди съмнение в качествата му на банков експерт.
Внушението, че целият банков бизнес е регулиран, а само КТБ
е успяла да се „изплъзне” от всички регулатори, е не по-малко абсурдно и
опасно. В желанието да се хвърля кал върху КТБ никой не си дава сметка, че
компрометирането на регулаторните институции нанася щети на държавността и
международния имидж на страната ни. Намаляването на кредитния рейтинг на
държавата до нива, отблъскващи инвеститорите, вече е факт. За съжаление
причината за това бяха неадекватните действия и поведение на институциите.
В интервюто с Вас Левон Хампарцумян твърди, че не било важно
дали регулаторните органи „мерят с различен аршин” отделните банки. Няма да
коментирам абсурдността на това изказване. Нееднократно сме предупреждавали за
двойните стандарти на институциите спрямо участниците на банковия пазар.
Резонно е да се зададат и някои въпроси на г-н Председателя
на Асоциацията на банките в България. Защо Асоциацията на банките в България
запази мълчание, докато се извършваха всички тези незаконни действия по
отношение на КТБ? От какво точно „банкова общност или самата бизнес общност се
отврати” – от мълчанието на Управителния съвет на АББ, от поведението на
ръководството на Централната банка или от нещо друго? По силата на каква логика
представител на КТБ АД е преизбиран многократно за член на УС на АББ, ако
банките са били отвратени години наред от практиките в КТБ АД? И защо
търговските банки търпят Председател на УС на тяхната професионална
организация, който не се идентифицира нито с Асоциацията, нито с банковата
общност. Г-н Хампарцумян открито заяви, че не знае мнението на останалите в
банковата общност. А кой тогава би трябвало да е наясно с това мнение, ако не
председателят на професионалната банкова организация – организация, създадена
от банките за защита на техните интереси? И защо той не е потърсил това мнение
досега?
Недоумение буди и мнението на г-н Хампарцумян за банковите
награди. В Булбанк те се съхраняват във възможно най-представителните
помещения. Копия от сертификатите са изложени във всички нейни клонове. След
като нямат никаква стойност за г-н Хампарцумян, защо не разпореди да ги
приберат в някое избено помещение или най-добре – да ги върне на комисиите,
съставени от едни от най-известните и компетентни специалисти по икономика и
банково дело, като им обясни какво мисли за тях. При най-малките съмнения за
честността и коректността на процеса по определяне на наградите би следвало
пръв председателят на УС на АББ да поеме инициативата за коригиране на този
процес. Защото според мен тези награди имат морална стойност – те са признание
за труда и усилията на цялата институция, а не само на ръководителя на
съответната банка.
И последно, но не и по значение: г-н Хампарцумян твърди, че
обменният курс на еврото към долара няма отношение към конкурентоспособността
на българската икономика. Неудобно ми е да квалифицирам подобно изявление от
топ мениджъра на най-голямата банка в България. Добре би било неговите
ръководители да си направят труда задълбочено и критично да анализират
медийните изяви на г-н Хампарцумян, защото той е лицето на институцията в
България и всяка негова публична дума, дори в кулинарно шоу, се отразява на
имиджа й.
Включени ли са тайно предмети от личната колекция на Васил
Божков в изложбата на тракийските съкровища в Лувъра? Този въпрос обикаля
социалните мрежи и предизвиква разгорещени дискусии. Експозицията „Епопея на
тракийските царе“, открита на 15 април в Париж, е съставена от антики,
собственост изцяло на държавата. Събрани са от 17 български музея – избрани са
артефакти от Панагюрското съкровище, Боровското, Летнишкото, Голямата Косматка,
Могиланската могила, Дуванли, Калояново-Чернозем, Маломирово-Златиница,
Стрелча, Мъглиж, Сборяново и др.
