Истински истории: Изповедта на един прокурор, изпратил невинен на смърт

Глен Форд, който прекарал 30 години в затвора без вина

Глен Форд е прекарал 30 години в затвора в очакване на смъртното си наказание за убийство, което не е извършил. Той влязъл в затвор в американския щат Луизиана през 1985 г. с присъда смъртно наказание чрез електрически стол.

„Когато влязох, синовете ми бяха бебета. Сега те са големи мъже с бебета“, разказва мъжът, чиято история бе широко огласена от американските медии.

Той вече е на свобода – само от няколко седмици, но историята му не свършва щастливо. Форд има белодробен рак в последен стадий и го очакват едва няколко месеца живот.

А щатът Луизиана не иска да му плати 330-те хиляди долара, които му дължи, затова, че е разбил живота му.

Форд бил изпратен в затвора „Ангола“ в Луизиана с присъда от 1983 г., признат за виновен в убийството на местния бижутер Исадор Роузмън. И прекарал там 30 години в очакване на смъртта, докато нова информация, дошла от отделно съдебно дело, не доказала невинността му през 2013 г. Той е освободен през март 2014 г. и сега се бори да получи финансова компенсация за пропиляния живот зад решетките. Законът на Луизиана му дава право на компенсация, но щатските власти традиционно протакат, твърдейки, че Форд не може да докаже, че е „фактически невинен“ по престъплението и затова не му се полага обезщетението.

Експрокурорът Марти Страуд

Несправедливостта спрямо Форд е толкова възмутителна, че самият прокурор, поискал смъртното му наказание навремето – А.М. Страуд, изпратил отворено писмо до изданието The Shreveport Times. Магистратът осъжда „безочието на щатските власти да откажат на г-н Форд всякаква компенсация“, посочвайки, че „тук нямаше никакви формални мотиви. Професионалната защита не осигури освобождаването на някакъв престъпник“. И настоява, че мъжът трябва да бъде „напълно компенсиран“.

Но най-необикновената част от писмото на прокурора, след като той разказва за още по-големи несправедливости в правосъдието на Луизиана. Заслужава си да се прочете цялото му писмо. А следващите абзаци са особено важни, предвид факта, че те вероятно касаят други подсъдими, излежаващи несправедливи присъди.

Страуд се отрича от смъртното наказание, посочвайки, че е бил само 33-годишен по време на делото на Форд и е нямал моралното право да взема решения, водещи до нечия смърт. „Никой не би трябвало да има право да налага смъртно наказание в никое криминално производство“, заявява бившият прокурор.

„Ние не сме в състояние да изнамерим система, която честно и безпристрастно да налага смъртно наказание, просто защото всички сме човешки същества, склонни да грешат“.

Той описва как прокурорите са пропуснали оневиняващи подсъдимия доказателства. „Може би ако бях по-любопитен, доказателствата щяха да излязат наяве още преди години. Но не бях и в този смисъл моята пасивност допринесе за съдебната грешка. Базирайки се на това, което имахме като доказателства, бях уверен, че съдим правилния човек. И не бях склонен да отделя ресурси, за да разследвам твърденията, че сме хванали грешния човек, които смятах за лъжливи“.

Нагласата ми беше погрешна и ме отклони от целта ми да търся справедливостта към повдигане на обвинение на онзи човек, когото аз смятах за виновен. Не съм крил доказателства, просто не взех предвид цялата онази информация, която можеше да е някъде наоколо, която би могла да доведе до различно заключение“.

„Никога не поставих под въпрос несправедливостта на това, че г-н Форд бе наел защита, която никога не беше работила по дело за престъпление, камо ли углавно“, пише той. „Не ме обезпокои фактът, че защитата нямаше достатъчно средства, за да наеме експерти или че адвокатите бяха спрели задълго работата във фирмите си, за да се подготвят за делото“. Малко прокурори обръщат внимание на такива обстоятелства.

В писмото си магистратът твърди, че условията на живот в затвора в Луизиана са отвратителни и това е известно на ръководството: „Г-н Форд прекара 30 години от живота си в малка кирлива килия. Интериорът е бил потресаващ. Осветлението е било слабо, отоплението и климатизацията ги е нямало почти никакви, храната почти не е ставала за ядене. Никой не е искал да бъде обвинен в че „глези“ затворник, осъден на смърт“.

Той споменава и „съмнителните показания на един криминален патолог“, допринесли за присъдата: „Твърде късно научих, че въпросните показания бяха чиста проба измишльотини, по-лоши от най-лошите“. А по колко ли още дела за престъпления е свидетелствал същият този човек?

Експрокурорът признава какво са направили с колегите му, след като издействали смъртното наказание на Форд: „Излязох с другите и отпразнувахме с по няколко питиета. Отвратително. Поверено ми беше задължението да искам смъртта на друго човешко същество – една доста мрачна задача, която със сигурност не предполага никакво „празненство“.

В края на писмото си Страуд казва: „Завършвам с надеждата, че провидението ще прояви повече милост към мен, отколкото аз имах към Глен Форд. Но в същото време трезво осъзнавам, че сигурно не я заслужавам“.

Очевидно, позволявайки си да каже тези неща публично, магистратът заслужава милост поне повече от онези свои колеги, които са постъпвали по този начин или още по-зле, но никога не са признали грешките си, нито са се застъпили за реформа.

Не питай министъра, защо е простак, попитай себе си, защо е министър!

* Още един хорист напуска „Йоан Кукузел”

Протест под мотото #ПейWithMe - дари стотинка на Вежди, спаси културата!, ще се проведе днес пред културното министерство в столицата.

Във "Фейсбук" в групата срещу министъра на културата вчера само за няколко часа се подписаха над 700 души. Възмутени от последните изказвания на Рашидов, гражданите ще събират стотинки за него "да се успокои и да си ходи, защото песента му е изпята".

Поводът за недоволството стана арогантното поведение на министъра, който обвини уволнения от хор "Йоан Кукузел" тенор Георги Петров, че омаловажава постиженията на държавата заради изложбата на тракийски съкровища в Лувъра. Петров поиска хонорар за представлението на хора в Париж, което изкара министъра извън контрол. "Ще му дадеме 100 лв., за да се успокои и да не пее, ако може. 50 лв. ще ги дам от моя джоб", заяви скандалният министър. Освен това обвини в "свинщина" всички, които критикуват мащабната изложба. Във "Фейсбук" е публикувана и снимка от плаката на Нотр Дам, обявяващ гостуването на българския хор. На него се вижда, че билетите са били по 12 евро и по 20 евро, а според хвалби на кабинета в катедралата е имало 1200 зрители.

Стоян Малинов

* Още един хорист напуска „Йоан Кукузел”

Седмица, след като един от певците на хора „Йоан Кукузел Ангелогласният" - Георги Петров, бе освободен, защото изрази несъгласие по повод липсата на хонорари за хористите за концерт в Париж, още един хорист напуска състава.

Много дълго време е трябвало на Стоян Малинов, който е част от хора вече 23 години, да направи тази стъпка, обясни самият той пред Дарик. Начинът, по който е бил освободен колегата му Петров, обаче се явил решаващ.

С болка Малинов разказа, че днес хората на изкуството ги цени обикновеният човек, но не и управляващите. Според хориста настроенията в „Йоан Кукузел", който е бил детската му мечта, днес са по-скоро песимистични, а колегите му са разочаровани от отношението към изкуството, но не го признават:

„За да отида аз в Париж, трябваше да си намеря заместник, защото пея в един от столичните храмове. Така че аз трябваше да си взема човек, да наема колега, който да ме замества и съответно да му платя. Иначе той с какво ще ми е длъжен? Защото съм човек на изкуството и защото съм църковен певец. Когато отида в магазина, понеже знаят, че съм човек на изкуството, никой не ми дава даром нищо. Сиренето си е с пари и в името на България нима тези години ние не сме го давали и пак ще го давам", коментира Стоян Малинов.

На тази дата: 23.4.1915 г. Турция предприема масов геноцид над арменците

Избити арменци край Ерзурум в края на 1895 г.

През нощта на 23 срещу 24 април 1915 г. модерно мислещото младотурско правителство по предварително подготвен план започва тотален геноцид срещу своите арменци - арести, депортиране и убийства на над един милион души. По мащаби на злодеянията ги надминава само Хитлер.

Предисторията: Първи турски погром над арменците. 1890 г.

Армения е една от най-древните страни в света, с писмени източници отпреди 3500 години. Арменците първи приемат преди 1700 г. християнството като национална религия. Статутът им като религиозно малцинство и репутацията им на добре образована нация ги правят мишена на турската завист и ненавист.

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

В опитите си да разпали конфликт, Високата порта подстрекава кюрдското население срещу неговите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук.

По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.

Втори погром над арменците. 1915 г.

Младотурците отчитат по свой начин причините и последиците от Балканските войни, довели до загуба на територии на полуострова. "Няма да разрешим никакви други малцинства да живеят в Турция. Това беше грешка на Отоманската Империя и ние платихме в случая с балканските страни. Ако нямаше малцинства, нямаше да има независими държави на Балканите" - декларира Мехмет Талат, министър на вътрешните работи на Отоманската Империя пред американския посланик Хенри Моргентау-старши.

От друга страна в годините на арменския геноцид кайзерова Германия - съюзница на Турция - изцяло покровителства турското правителство. Тя се стреми да покори целия Близък изток, а освободителните стремежи на западните арменци възпрепятстват осъществяването на тези планове. Освен това германските империалисти се надяват чрез депортирането на арменците да получат евтина работна ръка за строителството на железницата Берлин - Багдат. Те подстрекават турското правителство да организира насилственото изселване на арменците от територията на Турция и Армения. Нещо повече: намиращите се в Турция германски офицери и други официални лица активно участват в арменските кланета и организирането на депортирането. Високопоставени германски генерали консултират обучението на турската армия под прякото ръководство на германски офицери.

Русия и Турция влизат в Първата световна война като традиционни вековни противници. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“, затова решават точно по време на войната да решат „арменския проблем”.

Първите погроми на турското правителство започват още в края на 1914 г., когато Турция вече е опипала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-големи акции.

Първоначално кланетата се вършени извънредно скрито. Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовават в армията арменци между 16 и 52 години. После ги разоръжават и тайно, разделени на групи, ги отвеждат в пусти места и ги избиват. Още по време на началния период на убийствата турската армия разрушава и опожарява стотици арменски села в турско-руските погранични райони. Младотурците бързат най-напред да разчистят сметките си с западноарменската интелигенция.

През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това избити. Над 300 арменски политици, религиозни и интелектуални лидери са арестувани в Истанбул и екзекутирани.

На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция са арестувани и после зверски убити стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загиват мнозина писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. Великият арменски композитор Комитас не е убит, но под въздействието на случилото се и като очевидец на кървавите зверства загубва разсъдъка си.

След като унищожават по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабват защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпва към същинските си цели. Започва поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения. Престъплението е осъществено под формата на депортация на населението в концентрационни лагери в пустините на Междуречието и Сирия под формалния предлог то да бъде „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Хиляди измират по пътя от глад, жажда, изтезания и епидемии.

Наред с физическото изтребление на арменския народ започва и заличаване на паметта на нацията. Църкви, училища и културни паметници са осквернени и преименувани. Децата се покръстват с турски имена. Пренаписва се цялата турска история.

Турското правителство дава нареждане на своите местни органи на властта да бъдат решителни и безпощадни към всички. Министърът на вътрешните работи Талят паша през септември 1915 г. телеграфира на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят и кърмачетата.

Погромаджиите постъпват варварски към всички арменци. Загубили човешкия си облик, палачите хвърлят децата в реките, затварят жените и старците в арменските църкви и къщи и ги изгарят, подковават краката на мъжете, а младите момичета изнасилват пред очите на техните родители, като после ги посичат. Убиват бременните майки по най-жесток начин. Продават на търг като робини хубави млади арменки, а тези, които се съпротивляват, са убивани.

Общият брой на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1895-1921 г. надвишава 1,5 милиона. През същия период неколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени.

Съпротивата

Когато започнали масовите кланета, част от западноарменското население прибегнало до самоотбрана и се опита там, където е възможно, да спаси своя живот и чест. Към въоръжена самоотбрана прибягва населението на Ван, Шабин Карахисар, Сасун, Урфа, Сведия и арменци от много други райони и области.

Особено успешна е самоотбраната на населението на град Ван. В началото на април 1915 г. управителят на Банския вилает Джевдет бей, изпълнявайки указа на правителството, предприел решителни мерки за организирането на арменските погроми. Като научават за това, ванчани вземат предохранителни мерки. На 7 април турските войски нападат града. Въоръжените отряди на населението отблъсват нападението. От този ден започват сраженията по самоотбраната на Ван. Градът е обкръжен, но обсадените решават да се бият докрай. В редиците на защитниците участват мъже, жени, старци, деца. Всички са проникнати от една мисъл: По-добре е да загинат, отколкото да се предадат живи на палачите.

Въоръженото арменско население на Ван се сражава мъжествено. Всички атаки на противника са отблъснати, независимо, че срещу тях действа редовна турска войска, която превъзхожда защитниците както по численост, така и по оръжие. Героичната отбрана продължава до 6 май, когато руските войски навлизат във Ван, а погромаджиите се принудени да отстъпят. Благодарение на едномесечната упорита съпротива населението на Ван се спасява от кланетата.

Успешно завършва и самоотбраната на арменското население от Шатах и Сведия (Антиохия).

Неуспешна е обаче самоотбраната на Шабин Карахисар, Сасун и в други райони.

През годините на Първата Световна война много от арменците в Турция успяват да избегнат кланетата с помощта на руските войски, добирайки се до Кавказ. Това става основно през декември 1914 г. и лятото на 1915 г., когато в Кавказ се преселват около 350 хиляди души и се установяват в Източна Армения, Грузия и Северен Кавказ. Те обаче не получават чувствителна материална помощ и изпитват много лишения.

Други от оцелелите се заселват в Сирия, Ливан, Египет или преминават в европейски държави - България, Гърция, Франция, Румъния, Австрия, Италия и в САЩ. Намиращите се в изгнание арменци живеят при тежки условия. След края на войната те не могат да се завърнат по родните си домове, защото са възпрепятствани от турските власти.

Международната реакция

Вестта за масовото избиване на арменците предизвиква гняв в средите на тогавашни видни интелектуалци в света. Срещу арменския геноцид издигат своя глас Анатол Франс и Ромен Ролан във Франция, Фритьоф Нансен в Норвегия, Джеймс Брайс в Англия, Максим Горки и Валери Брюсов в Русия, Карл Либкнехт, Йоханес Лепсиус и Йозеф Маркварт в Германия... Обаче нищо не е в състояние да въздейства на турските погромаджии.

Международната общност научава своевременно за тези престъпления, но въпреки това официално никой, освен американския посланик Моргентау, не реагира. Той е категоричен: "Убеден съм, че цялата история на човешката раса не съдържа такъв ужасен епизод като този. Масовите кланета и преследване в миналото изглеждат нищожни, когато се съпоставят със страданията на арменския народ през 1915 г."

Държавите на Антантата, които уж считат арменците за свой потенциален съюзник, не предприемат никакви практически стъпки в защита на невинните жертви. Те се ограничават на 24 май 1915 г. да публикуват заявление, с което приписват отговорността за кланетата над арменците на младотурското правителство. А САЩ, които все още не участват във войната, не правят дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се постарава да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че фактите за масовото избиване на арменците са леко преувеличени. В същото време управляващите кръгове на САЩ укрепват своите търговски и икономически връзки с турското правителство.

Главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти: Талят паша е убит в 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал паша - в Тифлис в 1922 г.

Арменският геноцид и съвременността

Арменският народ свято тачи паметта на милион и половината жертви на геноцида. Десетки са паметниците, увековечили тези трагични събития в историята на народа. Паметта на жертвите се чества ежегодно на 24 април. В столицата Ереван е издигнат величествен мемориал на жертвите на арменския геноцид. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са изписани имената на областите, за които се знае, че в тях са извършвани кланета.

Споровете обаче между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, а година по-късно и от Европейския парламент.

От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.

През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват чрез терористични акции да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Примерът е последван от десетки държави и от 42 американски щата.

Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Официална Турция от криво разбирана гордост не си дава сметка, че пътят й към Европейския съюз минава през признаване на геноцида и извинение към арменците.

Въпросът е повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказва в турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление поражда лавина от недоволство и искания за линчуване на писателя в Турция. Разразява се буря в Европейския съюз и се активизира отново натискът на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 г.

България и арменския геноцид

Българите с основание се гордеят, че Пейо Яворов през 1899 г., още след първия турски геноцид над арменците, пише известното си стихотворение „Арменци”. Но същевременно България е една от малкото държави в Европа, където арменският геноцид не е признат с решение на парламента. Не се води дискусия по този въпрос. Няма и политическа сила, която да се ангажира със становище. Дискусията, която се води в страните от ЕС относно кандидатурата на Турция, е тема табу в България. Очевидно процесите, протичащи в ЕС, не засягат разединената политическа класа у нас.

През 2006 г. партия Атака внася за гласуване в 40-о Народно събрание проекторешение за признаване на Арменския геноцид, но то е отхвърлено.

През 2008 г. общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида: Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града Бойко Борисов на насрочената за това дата.

Тези суверени решения обаче срещат враждебност от страна на турската власт - отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия, както и откъслечни вандалски действия, несъвместими с добрия тон в политиката и междудържавните отношения.

Вицове, април 2015 г.

СмЕх

Двама селяни ходили до града и на пазара гледат надпис "Хамелеони - 3лв."

Взели те един и се прибрали на село. Сложили го върху жълт плат и хоп - станал жълт! После върху червен плат - веднага почервенял! След това върху зелен плат - веднага станал зелен.

...Накрая го сложили върху едно родопско одеало с разноцветни шарки. Тогава той бавно вдигнал поглед към тях и рекъл:

- Аааа, що си не ......майката, а?!

***

Полицай спира стара кола и пита:

- Знаете ли за какво Ви спирам?

Водачът казва:

- Знам, ама нямам!

***

На улицата мъж бил заговорен от млада и красива жена:

- Извинявам се, - казала тя. - Но ми се струва, че вие ​​сте бащата на едно от децата ми...

Mъжът в ужас:

- Аз?

- Успокойте се! - казала тя. - Аз съм учителка.

***

Двама убийци чакат жертвата си да се прибере от работа в обичайния си час. Човекът обаче закъснява.

Единият от убийците се тревожи:

- Ей, какво става бе? Да не му се е случило нещо?

***

Средностатистическият германец изпива годишно около 200 литра бира. Излиза, че българските осмокласници са средностатистически германци.

Всяка сутрин нови вицове!

Кристиано Роналдо подари фланелка с автограф на Бойко Борисов

Премиерът Бойко Борисов, запален футболен фен (а доскоро и играч), получи ценен дар-оригинална фланелка на Кристиано Роналдо на "Реал" (Мадрид) с автограф и пожелание от носителя на "Златната топка".

"За г-н Бойко Борисов с най-добри пожелания", пише на екип от световното клубно първенство, спечелено в края на паметната за "белия балет" 2014 г.

"Благодаря на Роналдо. Желая му успех довечера в реванша с "Атлетико" (Мадрид)", заяви премиерът.

Няма вече КТБ!

Софийският градски съд (СГС) обяви фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и определи за начална дата на неплатежоспособността ѝ 6 ноември 2014 г. Решението може да бъде обжалвано, но подлежи на незабавно изпълнение, което не спира с жалбата.

Сроковете за обжалване са изключително кратки, а само БНБ и прокурорът имат право на жалба и протест. Според чл. 16 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) това може да стане в седемдневен срок.

Такова право по закон имат и квесторите, но КТБ вече няма такива. Софийският апелативен съд е длъжен да образува въззивното дело в деня на получаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и да я разгледа, като се произнесе с решение в едномесечен срок от образуване на делото.

С решението си съдия Иво Дачев е определил 6 ноември 2014 г. за начална дата на неплатежоспособността на КТБ. Тогава бе отнет лицензът на банката и според специалисти това е най-късната възможна дата на начало на неплатежоспособността на КТБ.

С избора на 6 ноември 2014 г. съдът на практика бетонира всички прихващания, извършени след поставянето на КТБ под особен надзор до отнемането на лиценза ѝ. БНБ настояваше съдът да определи за начална датата на неплатежоспособността 30 септември 2014 г., когато излезе одитният доклад, в който се констатира, че КТБ е с отрицателен капитал.

Ако съдия Дачев беше приел 30 септември 2014 г. за начало на неплатежоспособността, това щеше да даде възможност на кредиторите на банката и най-вече на Фонда за гарантиране на влоговете (който е най-големият кредитор на КТБ) да се ползват от относителната нищожност на сделките извършени след тази дата.

Сега само прихващанията, извършени след 6 ноември 2014 г., т.е. доста по-малко на брой, ще са нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Красьо Черния осъдил прокуратурата

Соченият за лобист в съдебната система Красимир Георгиев-Красьо Черния, който неуспешно бе съден за лъжесвидетелстване и данъчни престъпления, на свой ред е осъдил прокуратурата да му плати 4000 лв. за претърпени неимуществени вреди.

Справка показва, че още в края на м.г. Георгиев окончателно е спечелил дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата. През януари 2014 г. Софийският градски съд е уважил иск на Георгиев срещу държавното обвинение и му е присъдил обезщетение от 4000 лв. за неимуществени вреди, които са му били нанесени.

Съдът е приел, че незаконно повдигнатото през 2009 г. и поддържано от прокуратурата обвинение за лъжесвидетелстване се е отразило негативно на психиката на Георгиев, който изживял притеснения и напрежение от изхода на производството, неудобство пред обществото и пред бизнес партньори, които преустановили контактите си с него. Искът на Георгиев е бил за 40 000 лева, но съдът го е отхвърлил като неоснователен над размера от 4000 лева.

Разказът на Хаким Бело: Аз бях бежанец в Лампедуза

Момчето до мен се свлече на пода и за момент не знаех дали е припаднало или е умряло – тогава видях, че си криеше очите, за да не вижда повече вълните. Бременна жена повърна и започна да пищи. На долната палуба хората крещяха, че се задушават. Тогава тези, на които беше корабът, слязоха долу и започнаха да ги бият. Докато зърнахме спасителния хеликоптер – два дни след като отплавахме от Либия с 250 души на борда, някои вече бяха мъртви. Захвърлени в морето и отнесени от вълните. Други се бяха задушили в тъмнината долу.

Много ми е трудно да си спомням за това, дори и почти четири години след като платих на трафикант да ме измъкне от Либия, но е важно хората да научат какво се случва с нас и защо.

Аз съм един от няколкостотин хиляди хора, които от началото на Арабската пролет през 2011 година, пристигнахме в Европа през Средиземно море. Това е най-смъртоносната граница в света.

Всички ние имаме различни причини, за да тръгнем: някои се надяват да намерят по-добър живот в Европа, други просто искат да избягат от местата, където се води война. Но всеки чувства, че това е единствената му възможност. Скоро след това разбираме, че най-големият проблем са вълните.

Аз съм от Нигерия, после живях в Либия пет години преди да избухне войната. Добре живеех: работех като шивач, изкарвах достатъчно, за да изпращам пари на близките си. Но след като започнаха сраженията, хората като нас – чернокожите – се превърнахме в най-застрашените. Всички младежи бяха въоръжени и знаеха, че ако ни ограбят, в домовете ни ще открият пари.

Ако излезеш навън за храна, веднага ще те спре някоя банда да те пита дали ги подкрепяш. Може да са бунтовници, може да са от правителството. Няма как да знаеш.

Не можех да се върна обратно в Нигерия – пътят на юг бе блокиран. Срещнах едни хора в Триполи, които ме увериха, че могат да ме закарат до Италия. Заведоха ни до брега извън града, където имаше лагер от стотици хора – всички чакаха да се качат на кораба.

Някои бяха от Сирия, Алжир или Египет. Но повечето бяхме от Западна или Източна Африка. Повечето бяхме мъже, но имаше също жени, цели семейства, малки деца.

Няма фиксирани цени: зависи какви контакти имаш и колко си отчаян. Аз платих 400 динара (по това време около 370 евро), колкото бяха доходите ми за седмица. Трафикантите се бяха снабдили със стари рибарски кораби – някои бяха направо грохнали и не ставаха за нищо – поставили им нови двигатели и ги дали на свои познати. „Капитанът“ може дори да не знае маршрута за Италия. Може дори никога преди да не е управлявал кораб.

Когато корабът отплава, се притеснявахме да не би двигателите да откажат. Скоро обаче разбрахме, че най-големият проблем са вълните. Корабът не бе пригоден за такова плаване и се накланяше силно всеки път, когато ни удареше голяма вълна.

Единственото, което можеше да направя, бе да си кажа молитвата. Вече се чувствах умрял. Това беше през 2011 година, но днес много повече хора чакат на брега в Либия да им дойде редът.

Когато за първи път чух, че британските политици не подкрепят спасителна операция в Средиземно море, си помислих, че това е някоя крайнодясна партия. Не разбрах, че това е позиция на правителството. Това е ужасно решение.

Цяла Европа има отговорността да спаси хората от удавяне. Отчасти и техните действия в Африка са причина хората да искат да напускат домовете си. Италия прави толкова много, за да спаси бежанците и заслужава да бъде подкрепена. Държави като Великобритания, Франция, Белгия и Германия си мислят, че са много далеч и не е тяхна работа, но всички те участваха в колонизирането на Африка. НАТО взе участие във войната в Либия. Те всички са част от проблема.

Важно е да се знае, че нашето пътуване не приключва с достигането до брега. След като хеликоптерът откри нашия кораб, бяхме откарани с италиански кораб до Лампедуза, където бяхме заключени в приемен център, приличащ на затвор. После аз бях изпратен в малък град в Южна Италия и за щастие си намерих работа като шивач на палатки. Заплащането обаче беше толкова ниско, че не можех да се издържам. Италия е в криза и милиони от собствените й жители също заминаха, за да търсят работа в Северна Европа. Реших и аз да направя същото.

Заминах за Берлин. Предлагаха ми работа, но не можех да започна, защото не притежавах необходимите документи. Регламентът от Дъблин казва, че бежанците трябва да останат в страната, в която първо са пристигнали. Свърших парите и се озовах на улицата – в лагер, където бежанците се бореха за правото да живеят и работят в Германия.

Лагерът е политическо място и ме накара да си задавам въпроси. Как така моят живот тук е по-лош, отколкото под диктатурата на Муамар Кадафи? Вярвам в демокрацията, но в Европа изглежда има демокрация за едни, но не и за други. В Германия наричаме себе си „групата Лампедуза“.

Все пак ми провървя. В Берлин срещнах моята приятелка и сега имаме малко момченце. Той е на три месеца. Когато го погледна, си мисля как искам той да живее в по-добър свят и да не му се налага да се сблъсква с това, което аз преживях. Когато тръгвах от Триполи, нямах никаква идея колко опасно ще бъде. Преди това само веднъж се бях качвал на кораб. Дори не мога да плувам.

Разказът на Хаким Бело е публикуван в The Guardian.

Вежди Рашидов си е взел милионите от КТБ!

Вчера министър Вежди Рашидов щедро хвърли 50 лв. в тв студио на недоволният хорист от

„Йоан Кукузел”. В неподражаемия си стил Рашидов пита : Има ли значение цената (парите) за един творец?

Отговорът не закъсня! В социалната мрежа се появиха документи от които се вижда, че творецът Вежди Рашидов си е взел милионите от КТБ.

Две цесии – за 660 хил. лв. и за 991 хил. евро. При това не с кого да е, а с фирма от кръга на обявявания периодично за глава на „енергийната мафия“ Богомил Манчев.

А иначе, дай Боже всеки скулптор у нас да може да се похвали с такава финансова измеримост на успехите си. Само че ако попитате самия Вежди в кой музей, в коя галерия, в коя колекция има негови творби, няма да му е много лесно да каже. Е, като изключим някои забравени етажерки на Мултигруп и в кашоните с наследството на Иво Карамански.

На тази дата: 22.4.1945 г. Адолф Хитлер признава поражението и обявява, че самоубийството е единственият изход

1945 г. след като научава, че съветските войски са превзели Еберсвалд без бой, Адолф Хитлер признава поражението във своя подземен бункер и обявява, че самоубийството е единственият изход. Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни.

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - въпреки че е само на 56 години, той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече.

С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи). Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света жертвайки се във „Вагнеров стил”. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот.

Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на 29 април 1945 г. той се оженва за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Вицове, април 2015 г.

СмЕх

Петка влетява при Чапаев:

- Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!

Чапай става, закопчава си панталона и казва:

- Петка, махни веднага тази коза от дивана!

***

Криминална хроника: Снощи на околовръстното шосе е имало сблъсък на проститутки с катаджии. Инцидентът е предизвикан от спор за най-добрите места край пътя.

***

Съобщение:

бТВ спира излъчването на турски сериали и започва да предава мачове от висшата лига. Днес : Фенербахче – Галатасарай

***

- Наскоро се ожених. За жаба. Ей така,ударих я в земята - и се превърна в момиче!

- Блондинка?

- Аха!

- Красива?

- О..,да!

- Умна?

- Как да ти кажа? ...Сигурно нещо силно съм я ударил...

***

Интервю за работа:

- Е, как сте с чуждите езици?

- Идеално, освен българския, всички други езици са ми чужди

Апартаменти от строителя ТУК

Кметът на Пазарджик с нова спретната къщурка

„Сега, факт е и аз не се крия, че имам имот и селска къща в Паталеница. На мое име. Нали, защото сега като стане зелено, като ти се покажат розите, това-онова, да седнеш вънка, уникално. Разбираш ли ме?”.

Това каза за новото си имение с басейн, фитнес, джакузи, изкуствена река и къща за гости кметът на Пазарджик Тодор Попов.

Борисов II по-добър от Борисов I

Управлението на Бойко Борисов по време на втория му премиерски мандат е по-добро в сравнение с първия между 2009 и 2013 година. Такава е оценката на 36% от българските избиратели, показва национално представително проучване на Exacta Research Group, проведено между 1 и 9 април. По домовете си са интервюирани 1000 души в 88 населени места.

Одобрението за работата на правителството е устойчива – 31% през март и 32% през април. Неодобрението също остава устойчиво по-високо от одобрението – 54%. Личният рейтинг на премиера Бойко Борисов е 44%, почти колкото и неодобрението - 45%.

На върха на рейтингите и в това изследване няма изненади:

Лиляна Павлова – 53%

Петър Москов – 49%

Ивайло Калфин – 43%

Най-одобряваният български политик остава кметицата на София Йорданка Фандъкова с 64%. Толкова е и неодобрението към президента Росен Плевнелиев – 63%, който е харесван от три пъти по-малко хора – 22%.

Ако изборите бяха днес, в Народното събрание ще попаднат същите партии с едно изключение - „България без цензура“.

Ст(р)ой, та гледай!

С "покана" за съд завърши дебатът по Нова тв между икономиста Владимир Каролев и еколога Тома Белев. Ядосан на природозащитника заради публикувани шаржове с него на стената му във фейсбук, Каролев заяви, че ще го даде на съд, ако не ги махне от мрежата.

"Цялата история стартира с една лъжа на един господин, който години е бил съдържател на къмпинг „Юг", които бяха опровергани веднага. Първо каза, че няма разрешение за строеж - оказа се, че има. После - че се строи върху дюни. Как за един ден се разбира дали там има дюни или няма - аз не мога да разбера", коментира още Каролев, който е съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски. И добави: "Ако се окаже, че там има дюни, държавата да се намеси".

"Въпросът е как общината е издала разрешително за строеж", коментира Тома Белев от от Асоциацията на парковете в България.

Според него спор дали това са дюни или не, няма. Дюните като образувание се характеризират с растителност, посочи той и напомни становището на учените от Ботаническата градина към БАН.

"Говорят се масово лъжи", категоричен бе Каролев и посочи една от тях -  че в стометрова зона на плажа никой не можело да строи. "Първо, не се мери от морето, а от края на дюните. И второ - в тази зона абсолютно не е вярно, че има забрана за строеж. Там законът казва, че може двуетажна вила да се построи", заяви той.

Имало достатъчно място за строежи и това можело да се види във Google Maps и Google View.

Пясъчни дюни на това място няма, смята докторът по почвознание Денко Мошев. Според БАН обаче по-голямата част от терена са дюни.

"Аз не мога да разбера как са се образували дюни", добави Мошев.

Зоната била урбанизирана и къмпингът построен върху масивни скали.

Инвеститорите на започнатия строеж на бунгала на плажа настояват, че спазват екологичните закони. Те отново поставиха въпроса за дивото къмпингуване, което за тях представлява много по-голям проблем, отколкото две бунгала.

Църквата награждава Борисов с най-високото църковно отличие

През март Светият синод оповести решението си да отличи министър-председателя с най-високото църковно отличие - ордена "Св. цар Борис Покръстител" - първа степен, но мотиви за това не бяха обявени. 

Никой от представителите на висшия клир не е коментирал до момента с какво Борисов заслужава ордена, сред чийто носители са руският президент Владимир Путин, бившият държавен глава Георги Първанов и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. За Сакскобургготски се отбелязва ролята му за преодоляване на църковния разкол.

"Високото отличие ще бъде връчено на премиера на 2 май, деня, в който църквата чества св. цар Борис Покръстител, по време на тържествата по повод 1145-годишнината от основаването на самостойна Българска православна църква (4 март 870 г.)", се посочва в съобщението.

Рашидов: Някакъв хорист не ме интересува

Министърът на културата Вежди Рашидов изпадна в ярост, когато водещият на сутрешния блок на bTV му предложи да изслуша хориста от „Йоан Кукузел”, който в последните дни в медиите протестира срещу липсата на хонорар за изпълнение в Париж. Рашидов категорично отказа да го слуша и се възмути от начина, по който се измества вниманието от изложбата на България в Лувъра към незначително проблеми.

С гаменски тон Рашидов каза:

„Ще му дадем 100 лв. да се успокои”.  „Като не иска – напуска хора и отива в хор „Гусла”. Айде аз ще му дам от моя джоб 50 лв. Падението е тотално!”.

Рашидов изтъкна, че на всички от хора им е осигурен билет и командировъчни. „И аз с 35 евро на ден пътувах”, обясни той. „Толкова пари има държава”, добави той.

По отношение на журналистите, отразявали изложбата, министърът обясни, че това са хора, които още от 2012 година следят активно преговорите между България и Франция. Той изтъкна, че изложбата на тракийското злато е едно изключително постижение за българската култура, заслуга за което имат мнозина. И не бива това да се разводнява с твърдения, че не била добра рекламата и т.н.

„Разбрах че се е оженил – жив и здрав”, каза той по адрес на недоволния хорист Георги Петров. Когато, обаче, чу, че Петров иска да говори с него в ефир, Рашидов побесня. „Не искам да говоря с него. Какво право на отговор?

Не искам да говоря с него. Какво право на отговор? Ако искате, си го водете и си правете колкото искате пиар. Аз говоря с ръководителя на хора. Някакъв хорист не ме интересува”, каза гневно той.

Включени ли са тайно съкровища на Васил Божков в изложбата ни в Лувъра?

Включени ли са тайно предмети от личната колекция на Васил Божков в изложбата на тракийските съкровища в Лувъра? Този въпрос обикаля социалните мрежи и предизвиква разгорещени дискусии. Експозицията „Епопея на тракийските царе“, открита на 15 април в Париж, е съставена от антики, собственост изцяло на държавата. Събрани са от 17 български музея – избрани са артефакти от Панагюрското съкровище, Боровското, Летнишкото, Голямата Косматка, Могиланската могила, Дуванли, Калояново-Чернозем, Маломирово-Златиница, Стрелча, Мъглиж, Сборяново и др.

Предмети от частните колекции у нас кураторите отказаха да включат в изложбата, което предизвика гнева на някои от притежателите им.

„Защо лишаваме зрителите от артефакти без аналог в България, а и в Европа? Кое е по-добре за авторитета ни – да се ограничаваме с ценности от фондовете на държавни музеи или да представим тракийското изкуство и култура с най-високите им постижения? Да се поставят подобни ограничения, е дълбоко недемократично – казва Димитър Иванов, председател на фондация „Арете-Фол“. – Нашите колекции са лицензирани от Министерството на културата, всичките ни експонати имат паспорти. През последните години сме участвали в множество гостуващи изложби – в националните ни музеи и зад граница.“

Кирил Хрискосков – председател на фондация „Тракия“, която се грижи за колекцията на Васил Божков, заяви в интервю в края на 2014 г. , че нарочно не са включени в изложбата в Лувъра:

„Всичко в колекцията „Васил Божков” е регистрирано, публикувано в каталози и многократно представяно пред публика, включително в Европа. Първата изложба с предмети наредихме в Европейския парламент в Брюксел. След това бяхме поканени да участваме в международна изложба във Ландесмузеум в Бон, на която десет от най-големи музеи в света представиха паметници от гръцката и римска древност. През 2009 г. направихме забележителна проява в музей Востока в Москва, съпроводена с научна конференция. Централните руски телевизии и вестници отразиха събитието. Последно се включихме в голяма международна изложба в Кремъл. Участвахме с над 100 предмета. Ефектът беше изумителен.“

Последва позиция на директора на Лувъра д-р Жан-Люк Мартинез – един от кураторите на експозицията. Той заяви, че както техният, така и останалите държавни музеи във Франция не работят с частни колекции.

Неофициално обаче са били включени в изложбата предмети, които не са притежание на държавата – това е едната хипотеза, която се лансира в социалните мрежи. Друга твърди, че един от златните царски венци е подменен с един от колекцията на Васил Божков, за когото било важно просто от суета да види своя антика в най-прочутия световен музей, дори ако не види името си под предмета.

На тази дата: 21.4.753 пр.н.е Братята Ромул и Рем, откърмени от вълчица, основават Рим

Двамата са митичните основателия на Вечния град, споменати в римската митология като близнаците, синове на весталката Рея Силвия и бога на войната Марс. Според традиционното вярване, записано като история от Плутарх и Тит Ливий, Ромул е бил първият цар на Рим.

Ромул убил Рем след свада за това кой от двамата братя има подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име. След основаването на Рим, Ромул не само създал легиона и сената, но също така включил граждани към новия си град като отвлякъл жени от местното племе сабини, което довело до смесването на сабини и римляни в един народ. Ромул станал най-великият завоевател на Древния Рим, добавяйки големи територии и привличайки хора в новите владения.

След смъртта му Ромул е бил почитан като бог Квирин, божествена личност за римския народ. Днес той се смята за митологичен персонаж, а неговото име — за производно от името „Рим“, което може изначално да е дошло от думата за „река“. Някои учени, особено Андреа Карандини, обаче вярват, че Ромул е историческа личност.

Ромул и Рем са сред най-известните, отгледани от животни деца в митологията и фантастиката.

Преди Ромул и Рем да се родят, техният дядо Нумитор и неговият брат Амулий, наследници на бегълците от Троя, наследяват трона в Алба Лонга. Нумитор получава едноличната власт като свое рождено право, докато Амулий получава дворцовото съкровище, включително златото, донесено от Еней от Троя.

Тъй като Амулий държал съкровището и поради това имал повече власт, той детронирал законния владетел Нумитор. Поради страх, че дъщерята на Нумитор, Рея Силвия, ще роди деца, които един ден ще го свалят от престола, той принудил Рея да стане весталка и тя дала обет да остане девица.

Една нощ обаче Марс, богът на войната, дошъл при Рея в храма на Веста и я изнасилил. Някои казват, че той бил преобразен като вълк. Тя му родила две момчета с изключителни сила и красота, по-късно наречени Ромул и Рем. Амулий бил разярен и наредил да заровят Рея жива, а близнаците да бъдат умъртвени.

Слугата, на когото било заповядано да убие децата, не могъл да го направи и ги сложил в

люлка, която оставил на брега на Тибър. Придошлата река отнесла момчетата.

Ромул и Рем били пазени от речното божество Тиберин, което накарало люлката да се закачи за клоните на смокиново дърво, растящо в блатото Велабър. Божеството занесло близнаците на Палатинския хълм. Там те били откърмени от вълчица - отгледани под смокиново дърво и хранени от кълвач. Вълкът и кълвачът са свещени животни за Марс.

Ромул и Рем били открити от Фаустул, овчар на Амулий, който занесъл децата в дома си. Фаустул и жена му, Ака Ларенция, отгледали момчетата като свои.

След смъртта на Амулий градът се успокоил и на Ромул и Рем било предложено да приемат съвместно короната. Близнаците обаче отказали да бъдат царе, защото техният дядо бил жив, но и отказали да живеят в града като поданици. Така след като възвърнали властта на Нумитор и почели по подобаващ начин своята майка Рея Силвия, двамата напуснали Алба Лонга, за да основат техен град на склоновете на Палатинския хълм. Преди да напуснат Алба Лонга обаче, те взели със себе си бегълци, избягали роби и всякакви хора, които искали втори шанс в живота.

Щом Ромул и Рем пристигнали на Палатинския хълм, двамата се скарали къде да бъде разположен градът. Решили да разрешат спора чрез състезание в гадателство и чрез волята на боговете. Всеки седнал на земята настрана от другия и, според Плутарх, Рем видял шест лешояда (които били смятани за свещени животни на Марс, бащата на близнаците), докато Ромул видял дванадесет и така спечелил.

Когато Ромул започнал да копае ров на мястото, където градската стена щяла да бъде прокарана на 21 април 753 пр.н.е., Рем осмял една част от работата, а друга възпрепятствал. Накрая Рем прескочил рова, което било лоша поличба, тъй като това означавало, че укрепленията на града щели лесно да бъдат разбити. И като резултат умрял. Различни са твърденията как е станало това, една от версиите е, че е убит от брат си.

Ромул погребал Рем и продължил с изграждането на своя град. Той нарекъл града на свое име — Roma и управлявал като негов първи цар.

След завършването на града, Ромул разделил гражданите на Рим, които можели да се бият, на полкове от по 3000 човека пехотна войска и 300 човека кавалерия. Нарекъл ги „легиони“.

Останалите хора се превърнали в простолюдието на града и извън тях Ромул избрал 100 от най-благородните мъже, които да бъдат градския съвет. Той нарекъл тези мъже патриции, а техния съвет — римски сенат. Тези благородници станали патриции не само защото били бащи на законни синове, но и защото Ромул ги назначил да се грижат за бедните и слабите, както бащите се грижат за своите синове.

Ромул създал на Рим репутацията на убежище за всички, които искат нов живот. Поради това Рим привлякъл население от изгнаници, бежанци, убийци, престъпници и избягали роби. Населението на града се увеличило толкова много че той заемал пет от Седемте римски хълма: Капитолий, Авентин, Целий, Квиринал и Палатин.

Вицове, април 2015 г.

Жерар Депардийо се връща в родината си

СмЕх

Скандал в семейство на костенурки. Женската костенурка се провиква:

- Ти съсипа триста от най-хубавите ми години!

***

София е като оня свят - всички идват с

нежелание, но никой не си тръгва.

***

Единственият начин националите да напълнят стадиона е да играят срещу Лепа Брена.

***

Тя:

- Секс?! След сватбата, миличък!

Той:

- Добре, муцка... като се омъжиш, звънни!

***

- Загубена е дамска чантичка с пари и документи.

Моля, който я намери да я върне срещу прилично възнаграждение.

P.S. Може и срещу неприлично!

Всяка сутрин нови вицове

Бойко: Не искам да виждам министри да носят документи на хартия

Мечтая в България да бъде въведено електронното гласуване и сънародниците ни в чужбина да не са принудени да се рeдят с часове на опашки, за да упражнят правото си на глас. Виждам тук много депутати, това нещо може да бъде направено и се надявам да го направим. Това каза премиерът Бойко Борисов на конференция за единния цифров пазар в столичния хотел "Шератон".

Форумът бе организиран от българската евродепутатка Ева Паунова и Българската асоциация по информационни технологии, а на не го присъства и вицепрезидентът на ЕК Андерс Ансип.

Бойко Борисов посочи още, че не иска да вижда, как министрите му носят хартиени документи: Всичко това може да става по електронен път. Горд съм, че най-бързият интернет е в България и сега нашата задача е това да го докараме и в селата, каза той.

Борисов посочи, че "българските хакери са водещи в света, но имаме и водещи специалисти, които работят в софтуерните компании". Според данните на премиера средната заплата в IT бранша у нас била 4000 лв. и много от българските програмисти, които досега работели в чужбина, започвали да се връщат в България.

"Оня ден бях с приятели и гледам, как 3-годишното им момиченце си нарисува кукла на айпада, после взе да ѝ сменя едни рокли, едни прически, чудо направо. Сигурен съм, че и някои 30-40 годишни не могат да ги направят ния работи. Така че, нацията ни има заложби и след 15-20 години ще имаме чудесни специалисти, въпреки че днеска децата не знаят как да играят на жмичка", сподели впечатленията си примиерът.

Преди премиера говори вицепремиерът Томислав Дончев, който използва случая да закачи началника си. "При кабинета Борисов 2 магистралите и санирането на жилищата са съответно на второ и трето място по важност в областта на инфраструктурата. Най-важното, което трябва да направим е не друго, а електронното правителство".

По повод думите му Борисов се обърна към Дончев:

"Те дигиталните магистрали нямат дупки и няма как да ги проверявам, но да знаете, че искам да има уайърлес (б.р., безжичен интернет) във всички паркове и градинки."

Ето го договора на Стойчо Младенов

В последните няколко месеца се появиха различни информации и интерпретации за договора на доскорошния старши-треньор на червените Стойчо Младенов с ЦСКА.

Ето какво гласи той:

Срок на договора: от 19 юли 2013 г. до 30 юни 2016 г.

За сезон 2013-14: Основно трудово възнаграждение - 10 000 евро нетна месечна сума. Допълнителни договорки и възнаграждения - 4 транша по 15 000 евро. При шампионска титла - 50 000 евро. При спечелване на купата на страната - 30 000 евро. При спечелване на Суперкупата - 10 000 евро. Също така ЦСКА се задължава да изплати на треньора 10 % от ефективно получените суми от всички приходи от спонсори и рекламодатели със съдействието на треньора. При продажба на футболист на ЦСКА, в страната или чужбина, клубът се задължава да изплати на треньора 3 % от ефективно получената сума в 7-дневен срок. Т.е. на което и място да завърши ЦСКА, Младенов има гарантирани 180 000 евро, като в това число не са включени премии и бонуси.

За сезон 2014-15: Основно трудово възнаграждение - 15 000 евро нетна сума. Допълнителни договорки и възнаграждения - 4 транша по 15 000 евро. При шампионска титла - 50 000 евро. При спечелване на купата на страната - 30 000 евро. При спечелване на Суперкупата - 10 000 евро. Също така ЦСКА се задължава да изплати на треньора 10 % от ефективно получените суми от всички приходи от спонсори и рекламодатели със съдействието на треньора. При продажба на футболист на ЦСКА, в страната или чужбина, клубът се задължава да изплати на треньора 3 % от ефективно получената сума в 7-дневен срок. Т.е. ако Серджиу Буш е продаден за 1 млн. лева, ЦСКА трябва да плати на Младенов 30 000 лева в 7-дневен срок след получаване на сумата. На което и място да завърши ЦСКА, Младенов има гарантирани минимум 240 000 евро, като в това число не са включени премии и бонуси.

За сезон 2015-16: Основно трудово възнаграждение - 20 000 евро нетна сума. Допълнителни договорки и възнаграждения - 4 транша по 15 000 евро. При шампионска титла - 50 000 евро. При спечелване на купата на страната - 30 000 евро. При спечелване на Суперкупата - 10 000 евро. Също така ЦСКА се задължава да изплати на треньора 10 % от ефективно получените суми от всички приходи от спонсори и рекламодатели със съдействието на треньора. При продажба на футболист на ЦСКА, в страната или чужбина, клубът се задължава да изплати на треньора 3 % от ефективно получената сума в 7-дневен срок. На което и място да завърши ЦСКА, Младенов има гарантирани 300 000 евро, като в това число не са включени премии и бонуси. В случай на предсрочно прекратяване на договора, ЦСКА се задължава да изплати на треньора всички дължими към момента суми, както и допълнителна неустойка в размер на 200 000 евро. Също така ЦСКА се задължава да изплаща на Младенов 150% от утвърдените премии съгласно вътрешния правилник и решения на УС.

Правосъдният министър: Борисов не е папа!

Какъв е проблемът от това, че премиерът е казал нещо? Той не е папа, за да решава въпросите окончателно. Живеем в демократично общество - всеки може да има свое мнение.

Това каза днес правосъдният министър Христо Иванов във връзка с изказването на Борисов, че ВСС работи лошо и мандатът му трябва да бъде прекратен предсрочно.

Правосъдният министър, който участва във форум за човешките права, допълни, че не може да разбере защо "през цялото време това, което е казал премиерът, се превръща в някаква окончателна…".

На констатацията, че въз основа на тази реплика става ясно, че ще се сменя ВСС, Христо Иванов каза:

"ВСС не може да бъде сменен с пресконференция. Ако говорим за предсрочно прекратяване на мандата му - това ще стане с решение на НС, с което се приемат едни или други промени в Конституцията и ще зависи как точно ще изглеждат тези промени. Ще четем Държавен вестник, ако изобщо се стигне до промени в Конституцията."

Той обясни, че това какви промени ще бъдат внесени и още повече приети от НС в Конституцията, не зависи от министъра на правосъдието.

На въпрос дали не тръгна на лошо дебатът, той каза, че дебатът по принцип върви зле в България.

"Никога не успяваме да се фокусираме върху принципните въпроси, винаги свеждаме всичко до лични въпроси", каза министърът, който припомни, че достатъчно пъти е вземал отношение към въпроса за това дали ВСС трябва да се сменя предсрочно и по какъв начин.

Христо Иванов подчерта и че оценка за работата на ВСС трябва да бъде дадена от тези, които имат представители там – магистратите и парламентът, защото това е меродавната оценка. "И именно на база на подобни оценки да се вземат решения за съдбата на един или друг състав на ВСС. Само когато успеем да ги докараме нещата до този тип реакция, ще имаме растеж в доверието и в отговорността на работата на Висшите съдебни съвети. Механичната смяна на едни с други или оставянето да си довършат мандата просто, защото са там, според Иванов не е добър начин за подобряване на ситуацията в съдебната система.

Бен Афлек поискал от телевизия да скрие родственик робовладелец

Актьорът Бен Афлек е поискал от телевизионни продуценти да не разкриват, че един от предците му е бил робовладелец. Това става ясно от изтекли в публичното пространство имейли. Афлек е щял да участва в американското предаване „Откриване на корените“, където експерти проследяват семейната история на знаменитости, когато било направено разкритието.

Имейлът е от водещия на шоуто проф. Хенри Гейтс до изпълнителния директор на „Сони“. „Ето я дилемата ми – конфиденциално казано, за първи път някой от нашите гости поиска от нас да скрием нещо за негов предшественик – фактът, че е притежавал роби“, е написал Гейтс на 22 юли 2014 г. „Четири от пет от гостите ни този сезон произлизат от род на робовладелци, дори и Кен Бърнс, но никога преди някой не е опитвал да цензурира или да променя онова, което сме открили. Той е мегазвезда. Какво да правим?“, пита Гейтс.

Линтън отговаря още същия ден: „Бих го извадил, ако никой не знае, но ако се разчуе, че редактирате материала заради такъв тип чувствителност, би станало много опасно“. В крайна сметка двете страни се съгласяват, че цензурата е нещо много опасно. „Ако отворим вратата за цензура, ще изгубим контрола над бранда си“, пише Гейтс.

След разкритията официално от телевизията, където шоуто се излъчва, отрекоха да са цензурирали подробности за робовладелско минало. Много често откриваме при проучванията си подобни връзки, призна водещият на „Откриване на корените“.

„За всеки от гостите си винаги откриваме повече истории за предците, отколкото изобщо можем да използваме“, се казва в становището на продуцентите, цитирано от „Асошиейтед прес“. В крайна сметка при шоуто с Афлек информацията за притежанието на роби не е излъчена.

„В неговия случай се фокусирахме към по-интересни аспекти от предците му – включително човек от Войната за независимост, пра- пра- прадядо, който се е занимавал с окултни научи, както и че майка му е участвала в шестивията за граждански права от лятото на свободата през 1964“, твърдят създателите на предаването.

Говорителят на Бен Афлек все още не е открит за коментар. По-рано тази година актьорът получи награда за хуманитарната си дейност в Демократична република Конго.

Вижте панелката на бъдещето!

Питате ли се как би изглеждал жилищният комплекс на бъдещето? Не е далеч във времето. Сингапурският комплекс "Лейк лайф", който "ще вземе акт 16" през 2018 г., е пример за него, пише CNBC.

Стоянки за зареждане на електромобили, безплатен интернет в общите пространства, собствена овощна и зеленчукова градина, както и сметище за отпадъци на домашни животни, неговите създатели - Evia Real Estate, са помислили за всичко. Дори ще има автономни електромобили, които осигуряват бърза връзка с метростанцията.

"Лейк лайф" е разположен в района "Юронг", който до преди години е бил индустриален център, но в момента се развива като предпочитано място за инвестиции в недвижими имоти заради едноименното езеро, учебните заведения и търговските центрове.

В района са стартирали няколко пилотни проекти, които в близко бъдеще ще дадат правото на Сингапур да носи етикета "първата смарт държава в света". Това са сензори, които следят колко таксита има на стоянките, датчици за чистотата на обществените площи, улично и парково осветление, което автоматично се настройва спрямо околната светлина.

Затова не е чудно, че вече са продадени 533 от общо наличните 546 жилища в комплекса "Лейк лайф". Средната цена е около $6900 на квадратен метър, което е с около 10% над тази на съответните имоти в околността.

Но не всеки може да се настани в комплекса. Имотът е със статут на административна жилищна кооперация, при която е задължително първоначалните собственици да са граждани на Сингапур. Едва след 10 години те могат да го продават на чужди граждани.

Има и изискване за месечен доход - поне 12 000 сингапурски долара (около $8900).

8 по Рихтер във Вранча, предсказват учени

Румънски и украински учени предсказват силен трус с магнитуд, който може да достигне до 8 по Рихтер. Епицентърът на земетресението ще бъде в силно сеизмичната зона Вранча, която от известно време се обажда всеки ден. В Румъния почти ежедневно стават земетресения с ниска интензивност с епицентър в планината Вранча. Разработена е карта на трусовете и експерти са забелязали, че силните такива в страната имат определена цикличност. Последното мощно земетресение в Румъния е на 4 март 1977 година, когато в Свищов паднаха 2 блока, а 120 души загинаха под руините им.

В северната ни съседка дори вече се взимат мерки за укрепване на сградите, което е много трудно, защото, подобно на нас, в строителството при комшиите също доминира панел и налят бетон. Местните учени не знаят кога ще е точно трусът, но отчитат все по-често клатушкане на Вранча.

Още през 2013 година украински сеизмолози предупредиха, че планината може да бъде епицентър на унищожителен трус със сила до 8-а степен по Рихтер. Според вицепрезидента на Украинската асоциация за сеизмологично строителство Константин Егупов стихията може да бъде по-силна дори от земетресението на 4 март 1977 година. Като се позовава на данни от сеизмологична станция в Одеса, Егупов посочи, че за 2012 година са регистрирани 14 труса, идващи от Вранча. 

От началото на 2013 година има 14 регистрирани труса, а 8 от тях са се случили за три седмици. Най-силно е било земетресението с магнитуд 5,5 по Рихтер, като то бе усетено в Североизточна България. Според учения в най-лошия вариант Вранча може да избухне с магнитуд до 8-а степен по скалата на Рихтер. 

Това би било катастрофално за Румъния и всичките й съседи. „Това не бива да се възприема като излишно плашене на хората, а просто като анализ на събития, които са регистрирани и описани от системата за сеизмологично наблюдение не само на Украйна, но и на останалите страни от региона“, твърди Егупов. 

Според него трябва да се предприемат мерки, за да се ограничат вероятните щети от подобен трус. „Сградите, за които има съмнения, че може да не издържат, трябва да се укрепят, колкото и скъпо да струва. Така няма да се връщаме към тази тема, след като стане земетресението“, съветва ученият.

Неизвестна остава съдбата на 700 бежанци край Лампедуза!

Съдбата на почти седемстотин души все още остава неизвестна, след като претоварен

плавателен съд се преобърна на около двеста километра от италианския остров Лампедуза в Средиземно море. Емигрантите от Северна Африка са опитали да достигнат европейските брегове, но са претърпели катастрофа в либийски води. Към момента се смята, че причината е в хората, които са се струпали на едната страна на палубата на кораба, който се е преобърнал поради нарушения баланс. Италианските и малтийските военноморски сили провеждат операция по издирването и спасяването на пътниците. Към момента от водата са извадени живи само двадесет и осем души, съобщава местна телевизия.

Министър-председателят на Испания Мариано Рахой призова властите в ЕС да предприемат мерки за предотвратяването на нови трагедии с емигранти в Средиземно море. „Ние се сблъскваме със същите трагедии в нашата страна и знаем, че никоя държава в света, независимо от силата и ресурсите си, не може да се справи сама с това", каза Рахой по повод на инцидента. Френският президент Франсоа Оланд също призова външните и вътрешните министри на държавите от ЕС да проведат спешна среща.

В интервю пред телевизионна медия Оланд подчерта, че ако смъртта на емигрантите бъде потвърдена, това „ще бъде най-ужасната катастрофа в последните години", която се е случила в акваторията на Средиземно море. Европа „трябва да действа" срещу все по-честите случаи на масови удавяния, призова френският президент. Оланд настоя за „повече лодки и въздушно наблюдение и активна борба срещу трафикантите". „Защото тези, които качват хората в лодките, са трафиканти, дори терористи, защото са наясно, че тези лодки са отвратителни,...и излагат стотици хора на опасност", каза още Оланд. Беше взето решение външните министри на държавите-членове на ЕС да обсъдят въпросът с нелегалните емигранти от Африка утре в Люксембург.