Вежди с отворено писмо

"Дълбоко съм убеден, че българската изложба в Лувъра е велико събитие за българската култура и нарежда страната ни на най-достойното място в световната съкровищница". Това се казва в отворено писмо до медиите на културния министър Вежди Рашидов.

В него той пише още:

"Работих за тази изложба много дълго и с мисълта за България. Благодарен съм на целия българо-френски екип, който реализира тази впечатляваща експозиция, с която страната ни се нарежда на най-високо място в световната културна история.

Аз лично се почувствах засегнат, когато на фона на този колосален успех и на божественото представяне на хор „Йоан Кукузел” дни наред обществеността ни беше занимавана с недоволството на един от хористите, защото не е получил хонорар за труда си. Да, отворихме вратите на легендарната парижка Света Богородица за ангелогласните ни хористи, но не сме им плащали хонорар, както без хонорар работи и целият екип по подготовката на изложбата и на съпътстващата културна програма.

Като творец зная, че трудът на артиста трябва да бъде възнаграден, като министър правя възможното творците да получат заслужено заплащане, но има моменти, в които възнаграждението не е най-важното. Нито ръководството на хор „Йоан Кукузел”, нито екипът на подготовката на изявите в Париж, нито участниците в тях са поставяли въпроса да получат възнаграждения. За жалост, дни наред след изложбата трябваше да се обясняваме не за успеха на България, а за хонорарите. Това ми се струва дълбоко несправедливо и може би в едно от изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно, което е засегнало тенора Георги Петров, за което моля за извинение. Ценя труда на всеки творец, на всеки български артист, аз самият съм част от творците и искам те да живеят достойно.

А иначе – мечтата ми България с културното си наследство и с таланта си да бъде на заслужено място в най-големия световен музей, се сбъдна. Вярвам, че това е пътят на България – в най-големите музеи, в най-големите сцени, в най-големите зали на Европа и света".

Бойко: "Когато някой стои с ятагана зад теб, не море, не океан, не граница - ще бягаш"

Преди да замине за Брюксел за участие в срещата на върха на Европейския съюз, предизвикана от бежанската криза, премиерът Бойко Борисов откри в Правец 62-та Генерална асамблея на Международния съвет по лова и опазване на дивеча.

Според българския премиер от една страна стои въпросът за парите и помощта за морските и сухопътните граници, но по-важното е да се спре кръвопролитието, съобщи правителствената информационна служба.

„Защото в момента сме свидетели на следствията. Причината е друга – в маса държави в началото се радвахме, че е дошла демокрацията, но всъщност демокрацията не дойде, а дойдоха главорези. Сега трябва да направим така, че действително да се създадат условия в тези държави хората да започнат нормално, а не да бягат. Когато някой стои с ятагана зад теб, не море, не океан, не граница - ще бягаш“, е казал Борисов.

Според него „хиляди хора бягат, защото ги колят като агнета“.

"Подготвил съм се добре и знам какво ще им кажа. Парите и помощта за морските и сухоземните граници са най-лесни. Най-лесно ще ги убедим да се вземат някой и друг милион", е допълнил министър-председателят.

Бойко Борисов вижда и риск от евентуално засилване на бежанската вълна към България.

„Около 2 милиона чакат на турската граница. Представете си 1 милион да влезе в България. С каквото и да е финансиране не се спират бежанци. Това са хора. Въпросът не е в парите“.

Владимир Путин предложи Стивън Сегал за руски пратеник в Америка

Руският президент Владимир Путин втрещи Барак Обама, предлагайки поста „почетен консул” на актьора Стивън Сегал в два от Съединените американски щати

Предложението на руския държавен глава се превърна в ключово събитие, случващо се зад политическите кулиси в момент, в който дипломатическите отношения между двете страни се влошават бързо, пише „Гардиън“. Според BuzzFeed Neew предложението е направено още през 2013-а, когато Путин и Обама се срещат на срещата на Г8 в Северна Ирландия.

Отговорът на американците гласи: “Нашата реакция беше: „Вие се шегувате, нали?”, споделя пред „Гардиън“ неназован представител на щатското правителство.

Дългогодишното приятелство между Путин и Сегал е добре познато. Политикът и актьорът се сприятеляват покрай страстта си към източните бойни изкуства, макар Путин никога открито да не е признавал, че е фен на американския екшън герой.

Говорителят на руския президент Дмитрий Песков споделя, че „не би нарекъл Путин на всяка цена огромен фен на Стивън, но определено е гледал някои от неговите филми.”

От друга страна, Сегал е открит привърженик на Владимир Путин. Наскоро дори изрази съгласието си с действията на Русия за овладяването на кризата в Украйна, определяйки ги „като много отговорни” и описвайки руския президент като „един от най-великите световни лидери”.

Управляващите „избутаха“ арменския геноцид от парламента

С процедурни хватки управляващите отмениха приетата вчера първа точка от дневния ред за работата на парламента утре, с която трябваше да се признае арменския геноцид.

Датата 24 април беше избрана специално, защото това е денят, в който се почита паметта на 1,5 млн. убити арменци от Османската империя.

На този ден в Ереван се събират всички лидери на европейските държави, за да окажат почит към жертвите на геноцида.

Днес обаче управляващите извъртяха дневния ред като реформаторът Румен Христов предложи първа точка в дневния ред за утре да стане разглеждане на закона за земеделските земи, а след него Менда Стоянова от ГЕРБ предложи точка 2 да станат промените в закона за финансовите инструменти. Мнозинството подкрепи предложенията и така най-вероятно няма да се стигне до точката за арменския геноцид, защото утре пленарното заседание продължава до 11 часа, след което започва парламентарния контрол.

Истински истории: Изповедта на един прокурор, изпратил невинен на смърт

Глен Форд, който прекарал 30 години в затвора без вина

Глен Форд е прекарал 30 години в затвора в очакване на смъртното си наказание за убийство, което не е извършил. Той влязъл в затвор в американския щат Луизиана през 1985 г. с присъда смъртно наказание чрез електрически стол.

„Когато влязох, синовете ми бяха бебета. Сега те са големи мъже с бебета“, разказва мъжът, чиято история бе широко огласена от американските медии.

Той вече е на свобода – само от няколко седмици, но историята му не свършва щастливо. Форд има белодробен рак в последен стадий и го очакват едва няколко месеца живот.

А щатът Луизиана не иска да му плати 330-те хиляди долара, които му дължи, затова, че е разбил живота му.

Форд бил изпратен в затвора „Ангола“ в Луизиана с присъда от 1983 г., признат за виновен в убийството на местния бижутер Исадор Роузмън. И прекарал там 30 години в очакване на смъртта, докато нова информация, дошла от отделно съдебно дело, не доказала невинността му през 2013 г. Той е освободен през март 2014 г. и сега се бори да получи финансова компенсация за пропиляния живот зад решетките. Законът на Луизиана му дава право на компенсация, но щатските власти традиционно протакат, твърдейки, че Форд не може да докаже, че е „фактически невинен“ по престъплението и затова не му се полага обезщетението.

Експрокурорът Марти Страуд

Несправедливостта спрямо Форд е толкова възмутителна, че самият прокурор, поискал смъртното му наказание навремето – А.М. Страуд, изпратил отворено писмо до изданието The Shreveport Times. Магистратът осъжда „безочието на щатските власти да откажат на г-н Форд всякаква компенсация“, посочвайки, че „тук нямаше никакви формални мотиви. Професионалната защита не осигури освобождаването на някакъв престъпник“. И настоява, че мъжът трябва да бъде „напълно компенсиран“.

Но най-необикновената част от писмото на прокурора, след като той разказва за още по-големи несправедливости в правосъдието на Луизиана. Заслужава си да се прочете цялото му писмо. А следващите абзаци са особено важни, предвид факта, че те вероятно касаят други подсъдими, излежаващи несправедливи присъди.

Страуд се отрича от смъртното наказание, посочвайки, че е бил само 33-годишен по време на делото на Форд и е нямал моралното право да взема решения, водещи до нечия смърт. „Никой не би трябвало да има право да налага смъртно наказание в никое криминално производство“, заявява бившият прокурор.

„Ние не сме в състояние да изнамерим система, която честно и безпристрастно да налага смъртно наказание, просто защото всички сме човешки същества, склонни да грешат“.

Той описва как прокурорите са пропуснали оневиняващи подсъдимия доказателства. „Може би ако бях по-любопитен, доказателствата щяха да излязат наяве още преди години. Но не бях и в този смисъл моята пасивност допринесе за съдебната грешка. Базирайки се на това, което имахме като доказателства, бях уверен, че съдим правилния човек. И не бях склонен да отделя ресурси, за да разследвам твърденията, че сме хванали грешния човек, които смятах за лъжливи“.

Нагласата ми беше погрешна и ме отклони от целта ми да търся справедливостта към повдигане на обвинение на онзи човек, когото аз смятах за виновен. Не съм крил доказателства, просто не взех предвид цялата онази информация, която можеше да е някъде наоколо, която би могла да доведе до различно заключение“.

„Никога не поставих под въпрос несправедливостта на това, че г-н Форд бе наел защита, която никога не беше работила по дело за престъпление, камо ли углавно“, пише той. „Не ме обезпокои фактът, че защитата нямаше достатъчно средства, за да наеме експерти или че адвокатите бяха спрели задълго работата във фирмите си, за да се подготвят за делото“. Малко прокурори обръщат внимание на такива обстоятелства.

В писмото си магистратът твърди, че условията на живот в затвора в Луизиана са отвратителни и това е известно на ръководството: „Г-н Форд прекара 30 години от живота си в малка кирлива килия. Интериорът е бил потресаващ. Осветлението е било слабо, отоплението и климатизацията ги е нямало почти никакви, храната почти не е ставала за ядене. Никой не е искал да бъде обвинен в че „глези“ затворник, осъден на смърт“.

Той споменава и „съмнителните показания на един криминален патолог“, допринесли за присъдата: „Твърде късно научих, че въпросните показания бяха чиста проба измишльотини, по-лоши от най-лошите“. А по колко ли още дела за престъпления е свидетелствал същият този човек?

Експрокурорът признава какво са направили с колегите му, след като издействали смъртното наказание на Форд: „Излязох с другите и отпразнувахме с по няколко питиета. Отвратително. Поверено ми беше задължението да искам смъртта на друго човешко същество – една доста мрачна задача, която със сигурност не предполага никакво „празненство“.

В края на писмото си Страуд казва: „Завършвам с надеждата, че провидението ще прояви повече милост към мен, отколкото аз имах към Глен Форд. Но в същото време трезво осъзнавам, че сигурно не я заслужавам“.

Очевидно, позволявайки си да каже тези неща публично, магистратът заслужава милост поне повече от онези свои колеги, които са постъпвали по този начин или още по-зле, но никога не са признали грешките си, нито са се застъпили за реформа.

Не питай министъра, защо е простак, попитай себе си, защо е министър!

* Още един хорист напуска „Йоан Кукузел”

Протест под мотото #ПейWithMe - дари стотинка на Вежди, спаси културата!, ще се проведе днес пред културното министерство в столицата.

Във "Фейсбук" в групата срещу министъра на културата вчера само за няколко часа се подписаха над 700 души. Възмутени от последните изказвания на Рашидов, гражданите ще събират стотинки за него "да се успокои и да си ходи, защото песента му е изпята".

Поводът за недоволството стана арогантното поведение на министъра, който обвини уволнения от хор "Йоан Кукузел" тенор Георги Петров, че омаловажава постиженията на държавата заради изложбата на тракийски съкровища в Лувъра. Петров поиска хонорар за представлението на хора в Париж, което изкара министъра извън контрол. "Ще му дадеме 100 лв., за да се успокои и да не пее, ако може. 50 лв. ще ги дам от моя джоб", заяви скандалният министър. Освен това обвини в "свинщина" всички, които критикуват мащабната изложба. Във "Фейсбук" е публикувана и снимка от плаката на Нотр Дам, обявяващ гостуването на българския хор. На него се вижда, че билетите са били по 12 евро и по 20 евро, а според хвалби на кабинета в катедралата е имало 1200 зрители.

Стоян Малинов

* Още един хорист напуска „Йоан Кукузел”

Седмица, след като един от певците на хора „Йоан Кукузел Ангелогласният" - Георги Петров, бе освободен, защото изрази несъгласие по повод липсата на хонорари за хористите за концерт в Париж, още един хорист напуска състава.

Много дълго време е трябвало на Стоян Малинов, който е част от хора вече 23 години, да направи тази стъпка, обясни самият той пред Дарик. Начинът, по който е бил освободен колегата му Петров, обаче се явил решаващ.

С болка Малинов разказа, че днес хората на изкуството ги цени обикновеният човек, но не и управляващите. Според хориста настроенията в „Йоан Кукузел", който е бил детската му мечта, днес са по-скоро песимистични, а колегите му са разочаровани от отношението към изкуството, но не го признават:

„За да отида аз в Париж, трябваше да си намеря заместник, защото пея в един от столичните храмове. Така че аз трябваше да си взема човек, да наема колега, който да ме замества и съответно да му платя. Иначе той с какво ще ми е длъжен? Защото съм човек на изкуството и защото съм църковен певец. Когато отида в магазина, понеже знаят, че съм човек на изкуството, никой не ми дава даром нищо. Сиренето си е с пари и в името на България нима тези години ние не сме го давали и пак ще го давам", коментира Стоян Малинов.

На тази дата: 23.4.1915 г. Турция предприема масов геноцид над арменците

Избити арменци край Ерзурум в края на 1895 г.

През нощта на 23 срещу 24 април 1915 г. модерно мислещото младотурско правителство по предварително подготвен план започва тотален геноцид срещу своите арменци - арести, депортиране и убийства на над един милион души. По мащаби на злодеянията ги надминава само Хитлер.

Предисторията: Първи турски погром над арменците. 1890 г.

Армения е една от най-древните страни в света, с писмени източници отпреди 3500 години. Арменците първи приемат преди 1700 г. християнството като национална религия. Статутът им като религиозно малцинство и репутацията им на добре образована нация ги правят мишена на турската завист и ненавист.

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

В опитите си да разпали конфликт, Високата порта подстрекава кюрдското население срещу неговите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук.

По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.

Втори погром над арменците. 1915 г.

Младотурците отчитат по свой начин причините и последиците от Балканските войни, довели до загуба на територии на полуострова. "Няма да разрешим никакви други малцинства да живеят в Турция. Това беше грешка на Отоманската Империя и ние платихме в случая с балканските страни. Ако нямаше малцинства, нямаше да има независими държави на Балканите" - декларира Мехмет Талат, министър на вътрешните работи на Отоманската Империя пред американския посланик Хенри Моргентау-старши.

От друга страна в годините на арменския геноцид кайзерова Германия - съюзница на Турция - изцяло покровителства турското правителство. Тя се стреми да покори целия Близък изток, а освободителните стремежи на западните арменци възпрепятстват осъществяването на тези планове. Освен това германските империалисти се надяват чрез депортирането на арменците да получат евтина работна ръка за строителството на железницата Берлин - Багдат. Те подстрекават турското правителство да организира насилственото изселване на арменците от територията на Турция и Армения. Нещо повече: намиращите се в Турция германски офицери и други официални лица активно участват в арменските кланета и организирането на депортирането. Високопоставени германски генерали консултират обучението на турската армия под прякото ръководство на германски офицери.

Русия и Турция влизат в Първата световна война като традиционни вековни противници. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“, затова решават точно по време на войната да решат „арменския проблем”.

Първите погроми на турското правителство започват още в края на 1914 г., когато Турция вече е опипала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-големи акции.

Първоначално кланетата се вършени извънредно скрито. Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовават в армията арменци между 16 и 52 години. После ги разоръжават и тайно, разделени на групи, ги отвеждат в пусти места и ги избиват. Още по време на началния период на убийствата турската армия разрушава и опожарява стотици арменски села в турско-руските погранични райони. Младотурците бързат най-напред да разчистят сметките си с западноарменската интелигенция.

През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това избити. Над 300 арменски политици, религиозни и интелектуални лидери са арестувани в Истанбул и екзекутирани.

На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция са арестувани и после зверски убити стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загиват мнозина писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. Великият арменски композитор Комитас не е убит, но под въздействието на случилото се и като очевидец на кървавите зверства загубва разсъдъка си.

След като унищожават по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабват защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпва към същинските си цели. Започва поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения. Престъплението е осъществено под формата на депортация на населението в концентрационни лагери в пустините на Междуречието и Сирия под формалния предлог то да бъде „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Хиляди измират по пътя от глад, жажда, изтезания и епидемии.

Наред с физическото изтребление на арменския народ започва и заличаване на паметта на нацията. Църкви, училища и културни паметници са осквернени и преименувани. Децата се покръстват с турски имена. Пренаписва се цялата турска история.

Турското правителство дава нареждане на своите местни органи на властта да бъдат решителни и безпощадни към всички. Министърът на вътрешните работи Талят паша през септември 1915 г. телеграфира на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят и кърмачетата.

Погромаджиите постъпват варварски към всички арменци. Загубили човешкия си облик, палачите хвърлят децата в реките, затварят жените и старците в арменските църкви и къщи и ги изгарят, подковават краката на мъжете, а младите момичета изнасилват пред очите на техните родители, като после ги посичат. Убиват бременните майки по най-жесток начин. Продават на търг като робини хубави млади арменки, а тези, които се съпротивляват, са убивани.

Общият брой на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1895-1921 г. надвишава 1,5 милиона. През същия период неколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени.

Съпротивата

Когато започнали масовите кланета, част от западноарменското население прибегнало до самоотбрана и се опита там, където е възможно, да спаси своя живот и чест. Към въоръжена самоотбрана прибягва населението на Ван, Шабин Карахисар, Сасун, Урфа, Сведия и арменци от много други райони и области.

Особено успешна е самоотбраната на населението на град Ван. В началото на април 1915 г. управителят на Банския вилает Джевдет бей, изпълнявайки указа на правителството, предприел решителни мерки за организирането на арменските погроми. Като научават за това, ванчани вземат предохранителни мерки. На 7 април турските войски нападат града. Въоръжените отряди на населението отблъсват нападението. От този ден започват сраженията по самоотбраната на Ван. Градът е обкръжен, но обсадените решават да се бият докрай. В редиците на защитниците участват мъже, жени, старци, деца. Всички са проникнати от една мисъл: По-добре е да загинат, отколкото да се предадат живи на палачите.

Въоръженото арменско население на Ван се сражава мъжествено. Всички атаки на противника са отблъснати, независимо, че срещу тях действа редовна турска войска, която превъзхожда защитниците както по численост, така и по оръжие. Героичната отбрана продължава до 6 май, когато руските войски навлизат във Ван, а погромаджиите се принудени да отстъпят. Благодарение на едномесечната упорита съпротива населението на Ван се спасява от кланетата.

Успешно завършва и самоотбраната на арменското население от Шатах и Сведия (Антиохия).

Неуспешна е обаче самоотбраната на Шабин Карахисар, Сасун и в други райони.

През годините на Първата Световна война много от арменците в Турция успяват да избегнат кланетата с помощта на руските войски, добирайки се до Кавказ. Това става основно през декември 1914 г. и лятото на 1915 г., когато в Кавказ се преселват около 350 хиляди души и се установяват в Източна Армения, Грузия и Северен Кавказ. Те обаче не получават чувствителна материална помощ и изпитват много лишения.

Други от оцелелите се заселват в Сирия, Ливан, Египет или преминават в европейски държави - България, Гърция, Франция, Румъния, Австрия, Италия и в САЩ. Намиращите се в изгнание арменци живеят при тежки условия. След края на войната те не могат да се завърнат по родните си домове, защото са възпрепятствани от турските власти.

Международната реакция

Вестта за масовото избиване на арменците предизвиква гняв в средите на тогавашни видни интелектуалци в света. Срещу арменския геноцид издигат своя глас Анатол Франс и Ромен Ролан във Франция, Фритьоф Нансен в Норвегия, Джеймс Брайс в Англия, Максим Горки и Валери Брюсов в Русия, Карл Либкнехт, Йоханес Лепсиус и Йозеф Маркварт в Германия... Обаче нищо не е в състояние да въздейства на турските погромаджии.

Международната общност научава своевременно за тези престъпления, но въпреки това официално никой, освен американския посланик Моргентау, не реагира. Той е категоричен: "Убеден съм, че цялата история на човешката раса не съдържа такъв ужасен епизод като този. Масовите кланета и преследване в миналото изглеждат нищожни, когато се съпоставят със страданията на арменския народ през 1915 г."

Държавите на Антантата, които уж считат арменците за свой потенциален съюзник, не предприемат никакви практически стъпки в защита на невинните жертви. Те се ограничават на 24 май 1915 г. да публикуват заявление, с което приписват отговорността за кланетата над арменците на младотурското правителство. А САЩ, които все още не участват във войната, не правят дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се постарава да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че фактите за масовото избиване на арменците са леко преувеличени. В същото време управляващите кръгове на САЩ укрепват своите търговски и икономически връзки с турското правителство.

Главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти: Талят паша е убит в 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал паша - в Тифлис в 1922 г.

Арменският геноцид и съвременността

Арменският народ свято тачи паметта на милион и половината жертви на геноцида. Десетки са паметниците, увековечили тези трагични събития в историята на народа. Паметта на жертвите се чества ежегодно на 24 април. В столицата Ереван е издигнат величествен мемориал на жертвите на арменския геноцид. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са изписани имената на областите, за които се знае, че в тях са извършвани кланета.

Споровете обаче между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, а година по-късно и от Европейския парламент.

От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.

През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват чрез терористични акции да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Примерът е последван от десетки държави и от 42 американски щата.

Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Официална Турция от криво разбирана гордост не си дава сметка, че пътят й към Европейския съюз минава през признаване на геноцида и извинение към арменците.

Въпросът е повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказва в турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление поражда лавина от недоволство и искания за линчуване на писателя в Турция. Разразява се буря в Европейския съюз и се активизира отново натискът на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 г.

България и арменския геноцид

Българите с основание се гордеят, че Пейо Яворов през 1899 г., още след първия турски геноцид над арменците, пише известното си стихотворение „Арменци”. Но същевременно България е една от малкото държави в Европа, където арменският геноцид не е признат с решение на парламента. Не се води дискусия по този въпрос. Няма и политическа сила, която да се ангажира със становище. Дискусията, която се води в страните от ЕС относно кандидатурата на Турция, е тема табу в България. Очевидно процесите, протичащи в ЕС, не засягат разединената политическа класа у нас.

През 2006 г. партия Атака внася за гласуване в 40-о Народно събрание проекторешение за признаване на Арменския геноцид, но то е отхвърлено.

През 2008 г. общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида: Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града Бойко Борисов на насрочената за това дата.

Тези суверени решения обаче срещат враждебност от страна на турската власт - отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия, както и откъслечни вандалски действия, несъвместими с добрия тон в политиката и междудържавните отношения.

Вицове, април 2015 г.

СмЕх

Двама селяни ходили до града и на пазара гледат надпис "Хамелеони - 3лв."

Взели те един и се прибрали на село. Сложили го върху жълт плат и хоп - станал жълт! После върху червен плат - веднага почервенял! След това върху зелен плат - веднага станал зелен.

...Накрая го сложили върху едно родопско одеало с разноцветни шарки. Тогава той бавно вдигнал поглед към тях и рекъл:

- Аааа, що си не ......майката, а?!

***

Полицай спира стара кола и пита:

- Знаете ли за какво Ви спирам?

Водачът казва:

- Знам, ама нямам!

***

На улицата мъж бил заговорен от млада и красива жена:

- Извинявам се, - казала тя. - Но ми се струва, че вие ​​сте бащата на едно от децата ми...

Mъжът в ужас:

- Аз?

- Успокойте се! - казала тя. - Аз съм учителка.

***

Двама убийци чакат жертвата си да се прибере от работа в обичайния си час. Човекът обаче закъснява.

Единият от убийците се тревожи:

- Ей, какво става бе? Да не му се е случило нещо?

***

Средностатистическият германец изпива годишно около 200 литра бира. Излиза, че българските осмокласници са средностатистически германци.

Всяка сутрин нови вицове!

Кристиано Роналдо подари фланелка с автограф на Бойко Борисов

Премиерът Бойко Борисов, запален футболен фен (а доскоро и играч), получи ценен дар-оригинална фланелка на Кристиано Роналдо на "Реал" (Мадрид) с автограф и пожелание от носителя на "Златната топка".

"За г-н Бойко Борисов с най-добри пожелания", пише на екип от световното клубно първенство, спечелено в края на паметната за "белия балет" 2014 г.

"Благодаря на Роналдо. Желая му успех довечера в реванша с "Атлетико" (Мадрид)", заяви премиерът.

Няма вече КТБ!

Софийският градски съд (СГС) обяви фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и определи за начална дата на неплатежоспособността ѝ 6 ноември 2014 г. Решението може да бъде обжалвано, но подлежи на незабавно изпълнение, което не спира с жалбата.

Сроковете за обжалване са изключително кратки, а само БНБ и прокурорът имат право на жалба и протест. Според чл. 16 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) това може да стане в седемдневен срок.

Такова право по закон имат и квесторите, но КТБ вече няма такива. Софийският апелативен съд е длъжен да образува въззивното дело в деня на получаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и да я разгледа, като се произнесе с решение в едномесечен срок от образуване на делото.

С решението си съдия Иво Дачев е определил 6 ноември 2014 г. за начална дата на неплатежоспособността на КТБ. Тогава бе отнет лицензът на банката и според специалисти това е най-късната възможна дата на начало на неплатежоспособността на КТБ.

С избора на 6 ноември 2014 г. съдът на практика бетонира всички прихващания, извършени след поставянето на КТБ под особен надзор до отнемането на лиценза ѝ. БНБ настояваше съдът да определи за начална датата на неплатежоспособността 30 септември 2014 г., когато излезе одитният доклад, в който се констатира, че КТБ е с отрицателен капитал.

Ако съдия Дачев беше приел 30 септември 2014 г. за начало на неплатежоспособността, това щеше да даде възможност на кредиторите на банката и най-вече на Фонда за гарантиране на влоговете (който е най-големият кредитор на КТБ) да се ползват от относителната нищожност на сделките извършени след тази дата.

Сега само прихващанията, извършени след 6 ноември 2014 г., т.е. доста по-малко на брой, ще са нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Красьо Черния осъдил прокуратурата

Соченият за лобист в съдебната система Красимир Георгиев-Красьо Черния, който неуспешно бе съден за лъжесвидетелстване и данъчни престъпления, на свой ред е осъдил прокуратурата да му плати 4000 лв. за претърпени неимуществени вреди.

Справка показва, че още в края на м.г. Георгиев окончателно е спечелил дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата. През януари 2014 г. Софийският градски съд е уважил иск на Георгиев срещу държавното обвинение и му е присъдил обезщетение от 4000 лв. за неимуществени вреди, които са му били нанесени.

Съдът е приел, че незаконно повдигнатото през 2009 г. и поддържано от прокуратурата обвинение за лъжесвидетелстване се е отразило негативно на психиката на Георгиев, който изживял притеснения и напрежение от изхода на производството, неудобство пред обществото и пред бизнес партньори, които преустановили контактите си с него. Искът на Георгиев е бил за 40 000 лева, но съдът го е отхвърлил като неоснователен над размера от 4000 лева.

Разказът на Хаким Бело: Аз бях бежанец в Лампедуза

Момчето до мен се свлече на пода и за момент не знаех дали е припаднало или е умряло – тогава видях, че си криеше очите, за да не вижда повече вълните. Бременна жена повърна и започна да пищи. На долната палуба хората крещяха, че се задушават. Тогава тези, на които беше корабът, слязоха долу и започнаха да ги бият. Докато зърнахме спасителния хеликоптер – два дни след като отплавахме от Либия с 250 души на борда, някои вече бяха мъртви. Захвърлени в морето и отнесени от вълните. Други се бяха задушили в тъмнината долу.

Много ми е трудно да си спомням за това, дори и почти четири години след като платих на трафикант да ме измъкне от Либия, но е важно хората да научат какво се случва с нас и защо.

Аз съм един от няколкостотин хиляди хора, които от началото на Арабската пролет през 2011 година, пристигнахме в Европа през Средиземно море. Това е най-смъртоносната граница в света.

Всички ние имаме различни причини, за да тръгнем: някои се надяват да намерят по-добър живот в Европа, други просто искат да избягат от местата, където се води война. Но всеки чувства, че това е единствената му възможност. Скоро след това разбираме, че най-големият проблем са вълните.

Аз съм от Нигерия, после живях в Либия пет години преди да избухне войната. Добре живеех: работех като шивач, изкарвах достатъчно, за да изпращам пари на близките си. Но след като започнаха сраженията, хората като нас – чернокожите – се превърнахме в най-застрашените. Всички младежи бяха въоръжени и знаеха, че ако ни ограбят, в домовете ни ще открият пари.

Ако излезеш навън за храна, веднага ще те спре някоя банда да те пита дали ги подкрепяш. Може да са бунтовници, може да са от правителството. Няма как да знаеш.

Не можех да се върна обратно в Нигерия – пътят на юг бе блокиран. Срещнах едни хора в Триполи, които ме увериха, че могат да ме закарат до Италия. Заведоха ни до брега извън града, където имаше лагер от стотици хора – всички чакаха да се качат на кораба.

Някои бяха от Сирия, Алжир или Египет. Но повечето бяхме от Западна или Източна Африка. Повечето бяхме мъже, но имаше също жени, цели семейства, малки деца.

Няма фиксирани цени: зависи какви контакти имаш и колко си отчаян. Аз платих 400 динара (по това време около 370 евро), колкото бяха доходите ми за седмица. Трафикантите се бяха снабдили със стари рибарски кораби – някои бяха направо грохнали и не ставаха за нищо – поставили им нови двигатели и ги дали на свои познати. „Капитанът“ може дори да не знае маршрута за Италия. Може дори никога преди да не е управлявал кораб.

Когато корабът отплава, се притеснявахме да не би двигателите да откажат. Скоро обаче разбрахме, че най-големият проблем са вълните. Корабът не бе пригоден за такова плаване и се накланяше силно всеки път, когато ни удареше голяма вълна.

Единственото, което можеше да направя, бе да си кажа молитвата. Вече се чувствах умрял. Това беше през 2011 година, но днес много повече хора чакат на брега в Либия да им дойде редът.

Когато за първи път чух, че британските политици не подкрепят спасителна операция в Средиземно море, си помислих, че това е някоя крайнодясна партия. Не разбрах, че това е позиция на правителството. Това е ужасно решение.

Цяла Европа има отговорността да спаси хората от удавяне. Отчасти и техните действия в Африка са причина хората да искат да напускат домовете си. Италия прави толкова много, за да спаси бежанците и заслужава да бъде подкрепена. Държави като Великобритания, Франция, Белгия и Германия си мислят, че са много далеч и не е тяхна работа, но всички те участваха в колонизирането на Африка. НАТО взе участие във войната в Либия. Те всички са част от проблема.

Важно е да се знае, че нашето пътуване не приключва с достигането до брега. След като хеликоптерът откри нашия кораб, бяхме откарани с италиански кораб до Лампедуза, където бяхме заключени в приемен център, приличащ на затвор. После аз бях изпратен в малък град в Южна Италия и за щастие си намерих работа като шивач на палатки. Заплащането обаче беше толкова ниско, че не можех да се издържам. Италия е в криза и милиони от собствените й жители също заминаха, за да търсят работа в Северна Европа. Реших и аз да направя същото.

Заминах за Берлин. Предлагаха ми работа, но не можех да започна, защото не притежавах необходимите документи. Регламентът от Дъблин казва, че бежанците трябва да останат в страната, в която първо са пристигнали. Свърших парите и се озовах на улицата – в лагер, където бежанците се бореха за правото да живеят и работят в Германия.

Лагерът е политическо място и ме накара да си задавам въпроси. Как така моят живот тук е по-лош, отколкото под диктатурата на Муамар Кадафи? Вярвам в демокрацията, но в Европа изглежда има демокрация за едни, но не и за други. В Германия наричаме себе си „групата Лампедуза“.

Все пак ми провървя. В Берлин срещнах моята приятелка и сега имаме малко момченце. Той е на три месеца. Когато го погледна, си мисля как искам той да живее в по-добър свят и да не му се налага да се сблъсква с това, което аз преживях. Когато тръгвах от Триполи, нямах никаква идея колко опасно ще бъде. Преди това само веднъж се бях качвал на кораб. Дори не мога да плувам.

Разказът на Хаким Бело е публикуван в The Guardian.

Вежди Рашидов си е взел милионите от КТБ!

Вчера министър Вежди Рашидов щедро хвърли 50 лв. в тв студио на недоволният хорист от

„Йоан Кукузел”. В неподражаемия си стил Рашидов пита : Има ли значение цената (парите) за един творец?

Отговорът не закъсня! В социалната мрежа се появиха документи от които се вижда, че творецът Вежди Рашидов си е взел милионите от КТБ.

Две цесии – за 660 хил. лв. и за 991 хил. евро. При това не с кого да е, а с фирма от кръга на обявявания периодично за глава на „енергийната мафия“ Богомил Манчев.

А иначе, дай Боже всеки скулптор у нас да може да се похвали с такава финансова измеримост на успехите си. Само че ако попитате самия Вежди в кой музей, в коя галерия, в коя колекция има негови творби, няма да му е много лесно да каже. Е, като изключим някои забравени етажерки на Мултигруп и в кашоните с наследството на Иво Карамански.

На тази дата: 22.4.1945 г. Адолф Хитлер признава поражението и обявява, че самоубийството е единственият изход

1945 г. след като научава, че съветските войски са превзели Еберсвалд без бой, Адолф Хитлер признава поражението във своя подземен бункер и обявява, че самоубийството е единственият изход. Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни.

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - въпреки че е само на 56 години, той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече.

С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи). Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света жертвайки се във „Вагнеров стил”. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот.

Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на 29 април 1945 г. той се оженва за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Вицове, април 2015 г.

СмЕх

Петка влетява при Чапаев:

- Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!

Чапай става, закопчава си панталона и казва:

- Петка, махни веднага тази коза от дивана!

***

Криминална хроника: Снощи на околовръстното шосе е имало сблъсък на проститутки с катаджии. Инцидентът е предизвикан от спор за най-добрите места край пътя.

***

Съобщение:

бТВ спира излъчването на турски сериали и започва да предава мачове от висшата лига. Днес : Фенербахче – Галатасарай

***

- Наскоро се ожених. За жаба. Ей така,ударих я в земята - и се превърна в момиче!

- Блондинка?

- Аха!

- Красива?

- О..,да!

- Умна?

- Как да ти кажа? ...Сигурно нещо силно съм я ударил...

***

Интервю за работа:

- Е, как сте с чуждите езици?

- Идеално, освен българския, всички други езици са ми чужди

Апартаменти от строителя ТУК

Кметът на Пазарджик с нова спретната къщурка

„Сега, факт е и аз не се крия, че имам имот и селска къща в Паталеница. На мое име. Нали, защото сега като стане зелено, като ти се покажат розите, това-онова, да седнеш вънка, уникално. Разбираш ли ме?”.

Това каза за новото си имение с басейн, фитнес, джакузи, изкуствена река и къща за гости кметът на Пазарджик Тодор Попов.

Борисов II по-добър от Борисов I

Управлението на Бойко Борисов по време на втория му премиерски мандат е по-добро в сравнение с първия между 2009 и 2013 година. Такава е оценката на 36% от българските избиратели, показва национално представително проучване на Exacta Research Group, проведено между 1 и 9 април. По домовете си са интервюирани 1000 души в 88 населени места.

Одобрението за работата на правителството е устойчива – 31% през март и 32% през април. Неодобрението също остава устойчиво по-високо от одобрението – 54%. Личният рейтинг на премиера Бойко Борисов е 44%, почти колкото и неодобрението - 45%.

На върха на рейтингите и в това изследване няма изненади:

Лиляна Павлова – 53%

Петър Москов – 49%

Ивайло Калфин – 43%

Най-одобряваният български политик остава кметицата на София Йорданка Фандъкова с 64%. Толкова е и неодобрението към президента Росен Плевнелиев – 63%, който е харесван от три пъти по-малко хора – 22%.

Ако изборите бяха днес, в Народното събрание ще попаднат същите партии с едно изключение - „България без цензура“.

Ст(р)ой, та гледай!

С "покана" за съд завърши дебатът по Нова тв между икономиста Владимир Каролев и еколога Тома Белев. Ядосан на природозащитника заради публикувани шаржове с него на стената му във фейсбук, Каролев заяви, че ще го даде на съд, ако не ги махне от мрежата.

"Цялата история стартира с една лъжа на един господин, който години е бил съдържател на къмпинг „Юг", които бяха опровергани веднага. Първо каза, че няма разрешение за строеж - оказа се, че има. После - че се строи върху дюни. Как за един ден се разбира дали там има дюни или няма - аз не мога да разбера", коментира още Каролев, който е съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски. И добави: "Ако се окаже, че там има дюни, държавата да се намеси".

"Въпросът е как общината е издала разрешително за строеж", коментира Тома Белев от от Асоциацията на парковете в България.

Според него спор дали това са дюни или не, няма. Дюните като образувание се характеризират с растителност, посочи той и напомни становището на учените от Ботаническата градина към БАН.

"Говорят се масово лъжи", категоричен бе Каролев и посочи една от тях -  че в стометрова зона на плажа никой не можело да строи. "Първо, не се мери от морето, а от края на дюните. И второ - в тази зона абсолютно не е вярно, че има забрана за строеж. Там законът казва, че може двуетажна вила да се построи", заяви той.

Имало достатъчно място за строежи и това можело да се види във Google Maps и Google View.

Пясъчни дюни на това място няма, смята докторът по почвознание Денко Мошев. Според БАН обаче по-голямата част от терена са дюни.

"Аз не мога да разбера как са се образували дюни", добави Мошев.

Зоната била урбанизирана и къмпингът построен върху масивни скали.

Инвеститорите на започнатия строеж на бунгала на плажа настояват, че спазват екологичните закони. Те отново поставиха въпроса за дивото къмпингуване, което за тях представлява много по-голям проблем, отколкото две бунгала.

Църквата награждава Борисов с най-високото църковно отличие

През март Светият синод оповести решението си да отличи министър-председателя с най-високото църковно отличие - ордена "Св. цар Борис Покръстител" - първа степен, но мотиви за това не бяха обявени. 

Никой от представителите на висшия клир не е коментирал до момента с какво Борисов заслужава ордена, сред чийто носители са руският президент Владимир Путин, бившият държавен глава Георги Първанов и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. За Сакскобургготски се отбелязва ролята му за преодоляване на църковния разкол.

"Високото отличие ще бъде връчено на премиера на 2 май, деня, в който църквата чества св. цар Борис Покръстител, по време на тържествата по повод 1145-годишнината от основаването на самостойна Българска православна църква (4 март 870 г.)", се посочва в съобщението.

Рашидов: Някакъв хорист не ме интересува

Министърът на културата Вежди Рашидов изпадна в ярост, когато водещият на сутрешния блок на bTV му предложи да изслуша хориста от „Йоан Кукузел”, който в последните дни в медиите протестира срещу липсата на хонорар за изпълнение в Париж. Рашидов категорично отказа да го слуша и се възмути от начина, по който се измества вниманието от изложбата на България в Лувъра към незначително проблеми.

С гаменски тон Рашидов каза:

„Ще му дадем 100 лв. да се успокои”.  „Като не иска – напуска хора и отива в хор „Гусла”. Айде аз ще му дам от моя джоб 50 лв. Падението е тотално!”.

Рашидов изтъкна, че на всички от хора им е осигурен билет и командировъчни. „И аз с 35 евро на ден пътувах”, обясни той. „Толкова пари има държава”, добави той.

По отношение на журналистите, отразявали изложбата, министърът обясни, че това са хора, които още от 2012 година следят активно преговорите между България и Франция. Той изтъкна, че изложбата на тракийското злато е едно изключително постижение за българската култура, заслуга за което имат мнозина. И не бива това да се разводнява с твърдения, че не била добра рекламата и т.н.

„Разбрах че се е оженил – жив и здрав”, каза той по адрес на недоволния хорист Георги Петров. Когато, обаче, чу, че Петров иска да говори с него в ефир, Рашидов побесня. „Не искам да говоря с него. Какво право на отговор?

Не искам да говоря с него. Какво право на отговор? Ако искате, си го водете и си правете колкото искате пиар. Аз говоря с ръководителя на хора. Някакъв хорист не ме интересува”, каза гневно той.